Мимозата

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не мога да кажа аз дали духът,

скрит на мимозата в нежната плът,

можа да усети, преди да загине,

промяната странна във тази градина.

Не смея да мисля дали и душата

на тази девойка, що тук, на земята,

раздаваше обич, печал ще сломява,

когато градината пак навестява.

Но в този лъжовен, несигурен свят

на грешки, невежество, грубост и глад,

где всичко се вижда само отвън,

а ние самите сме сенки от сън,

таз само надеждица скромна остава:

(И все пак, понякога тя утешава …)

че дори и смъртта, що със нас си играе,

като всичко останало — лоша шега е…

Че тази фея и тази градина красива,

багрите, мирисът, който опива,

във празното нищо не са се стопили,

че не те, а ние сме се променили!

За любов, красота и за радост засмяна,

не ще има никога смърт, ни промяна,

но тяхната сила гнети сетивата:

те, немощни, чужди са на светлината.

1820