Мислителят

I

На единайсетия си рожден ден малкият Юродонал Карие внезапно откри съществуването на бога, всъщност провидението неочаквано му разкри способностите му на мислител и като се има предвид, че до този момент се бе проявявал като пълен идиот във всяко отношение, трудно можеше да се повярва, че господ няма пръст в тази ненадейна промяна.

Жителите на Ла-Успиньол-сюр-Коте с присъщата си злонамереност несъмнено ще ми възразят, че в навечерието на рождения си ден малкият Юродонал е паднал на главата си, а на сутринта е получил девет хубави ритника от своя добър чичо, който го заварил да следи отблизо дали прислужницата си сменя бельото всеки три седмици, както настояваше баща му. Но това градче е пълно с безбожници, чиито грехове биват подкрепяни от нечестивите проповеди на даскала от старото училище, а енорийският свещеник се напива всяка събота и това намалява тежестта на свещените му думи. Ако човек все пак не е свикнал с подобни работи, той не става мислител, без да се опита да припише отговорността за това на някоя висша сила, а в случая най-добре беше да се благодари на бога.

Това стана съвсем просто. По време на уединението преди причестяване господин свещеникът, по случайност трезвен, запита Юродонал:

— На какво се дължи грехопадението на Адам и Ева?

Никой не можа да отговори, защото на село да правиш любов не е грях. Но Юродонал вдигна ръка.

— Ти знаеш ли?

— Да, господин свещеник — каза Юродонал. — Това е било грешка на Сътворението.

Свещеникът усети крилото на Светия дух, който премина, и закопча яката си от страх да не стане течение. Разпусна момчетата и изпадна в размисъл. Три месеца по-късно, все така отдаден на размисъл, той напусна селото и стана отшелник.

— Много далеч бие това, което каза — повтаряше той.