Мислителят

III

В Париж Юродонал отначало си помисли, че миризмата на монмартърското метро му напомня миризмата на селските клозети, но запази това съждение за себе си, като прецени, че то е безинтересно за парижани. После се опита да си намери работа.

Дълго време разсъждава, преди да определи дейността, на която желаеше да се посвети. Тъй като в Ла-Успиньол беше свирил в общинския духов оркестър като втори саксхорн, пожела да се ориентира към музиката.

И все пак за това беше необходимо някакво оправдание, с присъщата си гениалност Юродонал скоро го намери. „Музиката — каза си той — разпуска нравите, а строгите нрави са необходими на всеки човек, следователно би било лошо да стана музикант. Жителите на този Вавилон обаче нямат никакъв морал, следователно музиката не представлява никаква опасност за тях.“

Вижда се, че учението беше развило у Юродонал чувството за критичност до степен, която може да се прецени като смущаваща. Но в случая не ставаше дума за обикновен човек, а и неговият организъм беше достатъчно силен, за да понесе такъв изключителен мозък.

Като музикант Юродонал разполагаше със свободно време и реши да потърси своя път в литературата.

Няколко безплодни опита, които далеч не изчерпаха гения му, го вдъхновиха за следната мисъл:

— Успехът на един автор — сподели той с приятелите си — зависи от способността му да се отъждествява повече или по-малко с глупака върху белия лист.

В интимния си живот Юродонал беше също така изключителен.

— Да кажеш: „Ти не ме обичаш вече“ — убеди той Маринуй, своята малка ревнива приятелка, — означава да кажеш: „Вече не вярвам, че ме обичаш“, а как можеш да знаеш това?

При което Маринуй занемя.

Но човек с размаха на Юродонал не можеше да се задоволи с посредственото съществуване, което водеше между Маринуй и саксхорна си.

— Да живееш опасно… — повтаряше той често и диви отблясъци пробягваха в неукротимия му поглед.

И един ден Маринуй го намери мъртъв в леглото му. Отскоро беше завързал греховни връзки с някакъв престъпник с долни нрави, избягал от пандиза, където излежаваше тримесечна присъда за убийство на дванайсет души.

Юродонал обаче изобщо не беше порочен, обяснението на тъжния му край се намери в един сборник с неиздадени мисли, който съдържаше само една, на първа страница.

„Какво по-опасно от това да те убият?“ — беше написал Юродонал.

Колко е вярно наистина.