Мислителят

II

Оттогава Юродонал придоби завидно солидна репутация на мислител сред ла-успиньолци. Дебнеха всяка негова думичка: трябва да кажем, че Светият дух изобщо не се появяваше вече. Един ден обаче, в часа по физика учителят зададе въпрос от урока за електричеството:

— Какво означава отклонението на стрелката на галванометъра?

— Наличие на ток… — отговори Юродонал.

Но това не беше нищо. Той продължи:

— Наличие на ток или повреда на галванометъра… несъмнено вътре ще намерите мишка.

Заради този случай беше отпусната стипендия на малкия Юродонал, тогава четиринайсетгодишен, който завърши училище, без да изкаже нова мисъл, но се знаеше на какво е способен.

В края на учението си той се покри с бляскава слава в час по философия.

— Ще ви прочета една мисъл на Епиктет — бе казал учителят.

И им прочете:

„Ако искаш да напреднеш в познанието на мъдростта, гледай да минеш за глупак и безумец, що се касае за външните неща.“

— И обратно… — каза тихо Юродонал.

Учителят се поклони пред него.

— Скъпо дете — каза той, — на нищо повече не мога да ви науча.

Тъй като Юродонал стана и излезе, като остави вратата открехната, учителят приятелски го повика:

— Юродонал… спомнете си… една врата трябва да бъде или отворена, или затворена…

— Една врата — каза Юродонал — трябва да бъде отворена, затворена или свалена, ако се налага спешно да се поправи бравата.

После Юродонал се отдалечи и взе влака за Париж, за да завладее столицата.