Мнима смърт - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Томас Енгер (42) #44

42

Преди да започне да чете сценария, Хенинг дълго време се взира в първата страница. Чувства се неспокоен. И малко нервен, въпреки че не може да си обясни защо. Може би защото отговорът на въпроса защо и как Хенриете Хагерюп е била убита лежи в ръцете му?

Хенинг вдишва дълбоко и започва да чете:

1. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Жена, МЕРЕТЕ ВИК (21), стои с гръб към камерата. Светлината се отразява в лопатата, която държи в ръката си. Диша тежко, изтощена е. Избърсва потта от челото си. След това забива лопатата в земята.

2. ЕКСТ. ПРЕД ПАЛАТКАТА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Кола паркира до палатката. Шофьорът изключва двигателя. Виждаме как багажникът се отваря. МОНА КАЛВИГ (23) излиза от колата. Отива до багажника.

3. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

МОНА КАЛВИГ отваря палатката и влиза. Носи тежка чанта. Спира пред дупка в земята.

МОНА: Доста си изкопала.

Мерете бърше пот от челото си и се усмихва.

МЕРЕТЕ: Физическото натоварване е полезно.

МОНА: Пробва ли я?

МЕРЕТЕ: Не, дупката е твоя. Честта се пада на теб.

4. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРК „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Близък план на дупката. Мона скача в нея. Дупката е до кръста й.

МОНА: Идеална е.

МЕРЕТЕ: Супер. Донесе ли джиесема си?

МОНА: Да.

МЕРЕТЕ: Може би е време да изпратим първия?

Мона излиза от дупката и изтупва влажния пясък, полепнал по дрехите й. Вади джиесем от джоба си и проверява колко е часът. След това се обръща към Мерете и се усмихва съзаклятнически.

5. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ:

Мъж, ЯШИД ИКБАЛ (28), гледа „Хотел Сесар“ по ТВ2. Джиесемът му иззвънява. Той го взима и проверява съобщенията си. Мръщи се, когато прочита есемеса. Изпращачът е „Мона мобилен“. Виждаме съобщението: „Извинявай. Това не означава нищо. ТОЙ не означава нищо. Ти си този, когото обичам. Може ли да поговорим за това? Моля те?“

6. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР: Жените седят една до друга. Пият от термос, наливайки в една чаша. От нея се издига пара.

МЕРЕТЕ: Добре ли беше?

Мона глътва горещия чай.

МОНА: Мм.

МЕРЕТЕ: Нямам предвид чая.

МОНА: Тогава какво…

Мона осъзнава какво има предвид Мерете. Мона се усмихва.

МОНА: Днес беше страхотно. Харесва ми, когато е груб.

МЕРЕТЕ: Може би ти е харесало още повече, защото си знаела, че е за последно.

МОНА: Може би.

МЕРЕТЕ: Ще ти липсва ли?

Мона свива рамене. Подава чашата на Мерете. Известно време мълчат.

МЕРЕТЕ: Дойде ли време да изпратим следващия?

МОНА: След малко. Да му дадем още малко време.

МЕРЕТЕ: Ок.

Край на надписите и заглавието.

Засега Хенинг има чувството, че чете сценария на снъф филм9. Продължава нататък:

7. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ, ВЕЧЕР:

Яшид Икбал е в кухнята си. Отваря хладилника и вади кутия обезмаслено мляко. Посяга към шкафа, за да вземе чаша, когато джиесемът му отново иззвънява. Той го вади от джоба си. Втори есемес от „Мона мобилен“. Прочита го: „Обещавам, че ще ти се реванширам. Дай ми още един шанс, моля те!“ Яшид Икбал клати глава, промърморва „Какво, по дяволите, прави тя?“, след което натиска „Call sender“10. Раздразнено крачи из кухнята. Мона не вдига. Той хвърля телефона си гневно.

8. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Мона и Мерете продължават да седят до дупката.

МЕРЕТЕ: Мислиш ли, че ще се получи?

МОНА: Трябва да се получи.

Джиесемът на Мона започва да вибрира. На екрана пише ЯШИД.

МЕРЕТЕ: Той звъни.

МЕРЕТЕ: Няма ли да му вдигнеш?

МОНА: Не.

Мерете поглежда към Мона. Очевидно е, че Мона ръководи нещата.

9. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В СВ. ХАНСХАУГЕН, ВЕЧЕР:

Семейство ГОРДЕР вечерят. Атмосферата е напрегната. Синът, ГУСТАВ, е сърдит и едва докосва храната в чинията си. Съпругата, КАРОЛИН, поглежда мъжа си, ХАРАЛД. Той яде, но изглежда смутен.

ГУСТАВ: Може ли да стана от масата?

КАРОЛИН: Но не си ял нищо.

ГУСТАВ: Не съм гладен. Може ли да стана от масата?

Каролин въздъхва, кимва на сина си и го гледа, докато става и излиза от стаята. След това поглежда съпруга си.

КАРОЛИН: Отблъскваме го. Ти го отблъскваш.

Харалд вдига поглед от чинията си.

ХАРАЛД: Аз?

КАРОЛИН: Да, кой друг?

Харалд въздъхва.

ХАРАЛД: Пак ли трябва да говорим за това? Мислех, че сме приключили с тази тема.

КАРОЛИН: Лесно ти е на теб. Лесно ти е да си „приключил с тази тема“.

Каролин имитира гласа му. Харалд избухва.

ХАРАЛД: Не знам какво очакваш да направя. Казах ти, че повече няма да я виждам. Какво друго искаш от мен?

КАРОЛИН: Искам да ме убедиш, че наистина ще го направиш. Че ще спреш да мислиш за нея през цялото време, както правиш сега.

Халард извръща поглед и осъзнава, че не може да я заблуди.

ХАРАЛД: Това не зависи от мен.

КАРОЛИН: (имитира съпруга си) „Това не зависи от мен.“

Каролин въздъхва. Харалд не казва нищо. Известно време двамата мълчат.

КАРОЛИН: Мисля, че трябва да се разведем.

ХАРАЛД: Какво?

КАРОЛИН: Защо не? И без това бракът ни няма бъдеще.

ХАРАЛД: Не говори такива неща, Каролин. Ами Густав?

КАРОЛИН: Сега изведнъж те е грижа за него? Не те беше грижа, когато…

Каролин не успява да довърши изречението. Тя свежда глава и започва да хлипа. Харалд оставя ножа и вилицата си на масата примирен.

10. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, ВЕЧЕР:

Близък план на екрана на джиесема в ръката на Мона. Гледаме я как набира есемес: „Моля те, отговори ми! Моля те! Никога повече няма да правя така. Обещавам.“ Тя изпраща есемеса.

11. ИНТ. АПАРТАМЕНТ В ГАЛГЕНБЕРГ, ВЕЧЕР:

Яшид крачи неспокойно в апартамента. Разговаря с брат си, ФАРУК ИКБАЛ, който е в дневната и пие мляко. Говорят на лош норвежки.

ЯШИД: Курва.

ФАРУК: Опитах се да ти кажа.

ЯШИД: Шибана курва.

Мобилният телефон на Яшид отново иззвънява. Братята се споглеждат.

ФАРУК: Това тя ли е?

ЯШИД: Не знам, кретен такъв. Още не съм видял.

ФАРУК: Еми виж тогава, кретен такъв.

Яшид поглежда смръщено към брат си. След това отваря есемеса и го чете. Хвърля телефона на дивана.

ЯШИД: Шибана курва.

„Лесно е да решиш, че персонажите в сценария са истински хора — мисли си Хенинг. — Но освен това е твърде удобно.“

Отново му се допива кафе. Поръчва си едно дълго от келнера зад бара, който изглежда възмутен от факта, че Хенинг си е поръчал само едно кафе, откакто е дошъл. В кафенето има само още двама души, които поглъщат салатите си в мълчание.

Кафето му пристига точно когато започва отново да чете.

12. ИНТ. ПАЛАТКА В ПАРКА „ЕКЕБЕРГ“, КЪСНА ВЕЧЕР:

Близък план на дупката в земята. Мона отново е скочила вътре. Мерете запълва дупката с пръст.

МЕРЕТЕ: Успя ли да се погрижиш за компютъра му?

МОНА: О, да. Беше много лесно. Взе си душ, след като правихме секс. Никакви проблеми.

МЕРЕТЕ: Да не сме забравили нещо?

МОНА: Не мисля. Чакай малко… трябва да извадя ръцете си.

МЕРЕТЕ: Ок.

Мона изважда ръцете си от песъчливата пръст.

МОНА: Добре. Продължавай.

Мерете продължава да запълва дупката. Не след дълго пясъкът достига подмишниците на Мона. Мерете оставя лопатата на земята. Задъхала се е.

МЕРЕТЕ: Искаш ли да кажеш нещо, преди да започнем?

Мона се замисля. Прочиства гърлото си.

МОНА: (с тържествен глас) Това е за всички жени по света. Но особено за нас в Норвегия.

Мерете се усмихва. Камерата бавно се премества от лицето на Мерете и се насочва към земята зад нея. Виждаме лопатата. Виждаме чантата, която Мона е донесла. Отворена е. До нея лежи голям, тежък камък.

„Не може Хенриете да се е подложила на това — мисли си Хенинг и вдига глава. — Не може да е изиграла тази роля, използвайки сценария си. Не може да е позволила да я убият с камъни, за да отправи политическо послание.“

„Това е само един филм, Хенинг“ — чува гласа на майка си той. Спомня си как се е катерил в скута й всеки петък, когато детектив Дерик11 разгадава мистерии по телевизията.

Някой е използвал сценария на Хенриете срещу нея. За да й се подиграе? За да я посочи с пръст?

Хенинг продължава да чете:

Надпис на черен фон: Две седмици по-късно.

13. ИНТ. СТАЯ ЗА РАЗПИТИ В ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК, СУТРИН:

Яшид Икбал седи на стол от едната страна на маса. Срещу него седят двама полицаи. Те изглеждат сериозни.

ПОЛИЦАЙ 1: Какво направи след като получи есемесите, Яшид? Отиде ли при нея, за да я успокоиш?

Яшид не отговаря.

ПОЛИЦАЙ 2: Знаем, че си опитал да й се обадиш. Освен това знаем, че си излязъл от апартамента си малко след осем часа.

ПОЛИЦАЙ 1: Имам доказателства за брутално изнасилване, Яшид.

ПОЛИЦАЙ 2: Имаме и лаптопа ти. Същия следобед си влязъл в пощата й. Защо го направи?

ПОЛИЦАЙ 1: Ясно ни е какво е станало, Яшид. Вбесил си се. Това е напълно разбираемо. Тя ти е изневерявала, ти си се разгневил и си решил да я накажеш.

ПОЛИЦАЙ 2: Ще ти олекне, когато си признаеш, Яшид. Разкажи ни какво се случи. Ще се почувстваш много по-добре.

Яшид не казва нищо.

ПОЛИЦАЙ 1: След като си получил есемесите, ти си отишъл на мястото, където тя е снимала. Изнасилил си я и си я заровил в дупка в земята. След това си намерил няколко тежки камъка и си я замервал с тях, докато е издъхнала. Това е подходящото наказание, нали? За изневяра?

Яшид вдига глава и поглежда полицаите. Адвокатът му се накланя към него и прошепва нещо в ухото му. Яшид се обляга напред.

ЯШИД: Обичам Мона. Невинен съм.

Полицаите се споглеждат и въздъхват.

Надпис на черен фон: Пет месеца по-късно.

14. ИНТ. СЪДЕБНА ЗАЛА В ОСЛО, Следобед:

Яшид седи до адвоката си. Харалд Гордер седи няколко реда зад него. Изглежда депресиран и мрачен. Фарук Икбал също е там. Изглежда разтревожен. Съдията влиза. Всички се изправят.

СЪДИЯ: Седнете, моля.

Всички сядат. Съдията поглежда към журито.

СЪДИЯ: Журито стигна ли до решение?

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО: Да.

15. ИНТ. СЪДЕБНА ЗАЛА В ОСЛО, Следобед:

Близък план на Яшид. Той е свел поглед. Изглежда неспокоен. Камерата се дръпва назад. Мерете седи в задната част на съдебната зала. Камерата се фокусира на нея. Продължаваме да я гледаме, докато председателят на журито изчита присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО: Признаваме обвиняемия Яшид Икбал за виновен по всички обвинения.

Хората в съдебната зала избухват в аплодисменти. Мерете поглежда към Харалд Гордер. Усмихва му се. Гордер извръща очи и си тръгва. Мерете изважда мобилния си телефон. Пише есемес. Виждаме какво пише: „Едно на нула. А има още толкова много.“

Тя намира Мона в списъка с номера и й изпраща есемеса.

КРАЙ

Хенинг оставя сценария на масата, разочарован. Разтърква очите си. Началото го е подготвило за кървав трилър, но това, което е получил накрая, е посредствена мелодрама. Сценарият е трябвало да бъде негова „кутия на Пандора“, но никъде в него не се споменават електрошокови пистолети, камшици или отрязани ръце. Хенинг започва да се чуди дали не съществуват други, по-брутални версии на сценария.

Първоначалната идея е добра: две жени инсценират „убийство“ и правят така, че приятелят на едната е арестуван и осъден за убийството, въпреки че е невинен. „Това е просто една фантазия — мисли си Хенинг, — една измислица.“ Значи Мона и Мерете са съответно Хенриете и Анете, Махмуд Мархони е Яшид Икбал, а Тарик е Фарук.

До тук добре. Засега нещата се развиват съгласно собствените теории на Хенинг. Махмуд Мархони е невинен и някой се опитва да го натопи. Есемеси, намеци за изневяра, последно грубо чукане, което е на една крачка от изнасилване. На заподозрения няма да му е лесно да се разграничи от подобни доказателства, особено ако не продума нищо по време на полицейските разпити.

Но кой е Харалд Гордер? В сценария е отделено толкова място за него и семейството му, че те просто не могат да не бъдат важни. Но важни ли са и в истинския свят? Както казва майка му, това е само филм. Не всичко има своето огледално отражение в реалността.

Въпреки това Хенинг разсъждава върху тази възможност. Харалд Гордер е имал връзка с Мона (кой друг може да е?) и изневярата му е била наказана с убийство с камъни. Но защо на края на филма Гордер и Мерете поглеждат един към друг? И защо тя се усмихва?

Истинският Гордер сигурно познава Анете. И двете жени трябва да познават мъжа, който е имал връзка с Хенриете. Единственият мъж, за когото се сеща в момента, е Ингве Фолдвик. Но Фолдвик не е чел сценария, значи не може да е той. Освен ако не го е излъгал? Но защо ще го лъже за това? Сигурно осъзнава, че подобно обвинение може лесно да се провери, ако полицаите решат да го направят. Доказателства, открити в компютъра му, копия на сценария в кабинета му, в дома му. Ако го уличат в подобна лъжа, белезниците и затворът „Улерсмо“ ще му бъдат в кърпа вързани. „Трябва да има други мъже — мисли си Хенинг. — Друго семейство. Може би семейството на Анете? Или на Хенриете?“

Мисли за Хенриете. Красива, нежна, общителна, отворена. Какъв човек е била наистина? Фолдвик е описал работата й като „провокативна, но смислена“. Хенинг е съгласен с това описание, въпреки че сценарият й разисква шериата по един ограничен и доста опростен начин. Посланието на Хенриете сякаш е следното: идиотите, които насърчават шериата, трябва да бъдат премахнати, ние не бива да се страхуваме да използваме крайни мерки, за да защитим културата и традициите си, а жените по целия свят трябва да се обединят и да се борят заедно срещу шериата.

Но къде е барутът? Къде е експлозията! Къде са инкриминиращите реплики, амунициите, накарали убиеца да осъществи тази фантазия? Хагерюп не е Тео ван Гог, холандския режисьор, снимал филми, критикуващи исляма, убит с осем изстрела с пистолет в Амстердам през 2004 г. Убиецът прерязал гърлото на Ван Гог и забил два ножа в гърдите му, на един от които било завързано писмо, пълно със заплахи. Доколкото Хенинг знае, Хагерюп не е била ислямофоб. Освен това Махмуд Мархони, нейният приятел, е мюсюлманин.

Колкото повече мисли за това, толкова повече се убеждава, че убиецът е някой приятел или приближен на Анете и Хенриете. „Трябва да открия кой друг е участвал в снимките на филма — мисли си Хенинг. — Кой е имал достъп до сценария и дали той е бил четен от външни лица. Убиецът или убийците трябва да са сред тези хора.“