Мокро време

3.

Джордж тропаше на вратата като изтърван. Имаше звънец, но на Джордж винаги му харесваше да тропа. Силно. Даръл му отвори. Домакинът беше облечен в бял халат. Гостенинът бе навлечен в тъмносини спортни панталони и шушляково яке в същия цвят.

Джордж задъхано попита:

— Какво става с тебе?

— Мокря се. Отнякъде по мене тече вода. Капе дори когато спя. Трябва да ми помогнеш.

Джордж каза:

— Искам да видя. Седни някъде да те огледам. Това, което твърдиш, е смахнато и невероятно.

— Добре. Само че ще седна на табуретка. И ще сложим зад нея леген.

След половин час Джордж възкликна:

— Прав си, мамка му!

Даръл седеше на една табуретка в спалнята. Тя беше покрита с найлон. Зад нея имаше леген, който беше пълен една трета с вода. Около Даръл беше почти сухо. Джордж, който не го изтърваше от поглед, от време на време забърсваше пода с парцали, изтискваше ги и ги простираше в банята да съхнат.

Даръл каза отчаяно:

— И какво ще правя сега?