Мокро време

4.

Джордж бе звънял в най-различни центрове за парапсихични изследвания, в агенции за паранормални явления и институти за алтернативна наука.

В продължение на няколко дни през малкия апартамент на Даръл бе преминала върволица хора. Бяха го снимали, разпитвали до изнемогване и изследвали с най-различни святкащи и бипкащи джаджи.

В продължение на три дни Джордж седеше до Даръл, готвеше му и му помагаше му да забърсва насъбралата се вода. От време на време отскачаше до най-близкия магазин за полуфабрикати. Или пък нови парцали и гъби. Дори беше купил няколко пакета пелени, за да може поне през нощта Даръл да спи сравнително сух.

Джордж му помагаше. Най-вече отказваше да допусне в апартамента всеки, който поне малко му заприличаше на журналист от таблоид. Джордж отказа да допусне дори и колегите на Даръл от вестник „Дейли Рипортър“.

„Колкото по-малко шум, толкова по-добре“, беше заявил Джордж след като изгони колегите му. Малко се поскараха, защото имаше вероятност да са дошли не заради сензацията, а просто да видят Даръл.

На четвъртия ден „откакто дойде потопът“ (според Джордж), на вратата се позвъни. Джордж Скитърс отвори предпазливо.

Пред вратата имаше двама мъже с еднакви сиви костюми. Дори физиономиите им имаха бръчки на еднакви места.

Очите им гледаха някак мрачно и безчувствено.

Джордж попита пискливо:

— Кои сте вие? Какво искате?

По възрастния от двамата извади служебна карта и я показа. Представи се:

— Специален агент Ливайн. ФБР. Колегата е специален агент Проски.

— Разкарайте се! — излая Джордж.

И понечи да затвори вратата. Двамата едновременно сложиха обувките си в процепа между касата и вратата. После едновременно я натиснаха и избутаха Джордж навътре. Влязоха в апартамента, затвориха вратата и я заключиха.

— Това е влизане с взлом. — обяви Джордж. — Апартамента е частна собственост. Ще ви съдя!

По-възрастният — агент Ливайн — гледаше някак отегчено. После извади от вътрешния джоб на сакото си някакъв документ.

Спокойно каза:

— Имаме заповед за обиск. Също така имаме разрешение да изземем всичко, което по някакъв начин представлява парапсихически феномен.

Двамата се заоглеждаха из апартамента. После тръгнаха към спалнята, поведени от шума на телевизора.

Джордж изкрещя:

— Даръл! Тука дойдоха двама откачени. Казват, че са от ФБР. Дано наистина да са, защото след пет минути ще ги изритам като бездомни кучета!

Двамата агенти влязоха в спалнята. Не обръщаха внимание на заплахите и натякванията на Джордж.

Даръл седеше на един фотьойл, покрит с найлон, и гледаше телевизия. По-младият Проски попита:

— Вие ли сте Даръл Швайцър?

— Да. А вие кои сте… задници?

С отдавна заучени движения двамата извадиха служебните си карти и се представиха отново. После обградиха Даръл и започнаха да го разглеждат и да душат около него. Зяпаха го все едно е особено интересно цвете в хербарий.

По някое време специален агент Проски каза:

— Даръл Швайцър, вие ще дойдете с нас. Имат пет минути да се преоблечете.

Джордж пак се развика:

— Ей, нещастници, работил съм 4 години в полицията. Не можете току така да го отведете, без да имате заповед за арест.

— Имаме. — безразлично каза агент Ливайн. — Ето я.

Той порови в костюма си измъкна заповед за арест. Беше документ за задържане на лицето Даръл Швайцър.

Джордж излая:

— Даръл нищо не е направил, мамка ви. По какво обвинение ще го арестувате?

Агент Ливайн каза:

— Все ще измислим нещо. Дребно хулиганство. Тормоз на съседите посредством умишлено наводняване. — Детективът се ухили. Усмивката му беше все така студена. — Ако мислите да викате полиция, опитайте. Тя ще ни сътрудничи.

Джордж Скитърс пристъпи напред. Стискаше ръцете си в юмруци. Излая:

— Даръл, хайде да изхвърлим тези нагли копелета.

По-младият агент извади пистолет. Сините му очи гледаха злобно. Агент Проски насочи пистолета си към Джордж. Заплаши:

— В заповедта пише, че трябва да задържим Даръл Швайцър. Ти не ни трябваш. Можем да те очистим и никой няма да свидетелства. Мокрото ти приятелче ще знае, но там, където го водим, никой няма да го пита. Нито някой ще вземе показанията му под внимание.

Агент Ливайн бе бръкнал под сакото си, но не извади оръжие. Засега. Явно бе по-сдържаният от двамата.

Обърна се към Даръл и нареди:

— Обличай се, приятел. Ти си интерес за националната сигурност. Да те вземат дяволите, прояви малко патриотизъм.

Даръл започна да се облича. Навлече бели хавлиени чорапи, дънки в индигов цвят и едно червено боди с дълги ръкави.

Джордж процеди злобно:

— Когато се уволних от полицията, ми оставиха служебния пистолет. Ако още веднъж ви видя приятелчета, ще ви гръмна.

Двамата агенти не му обърнаха внимание. На вратата Даръл се обърна и прегърна Джордж. Каза:

— Дано пак се видим, Джорджи. Чао.

— Чао…

Внезапно Даръл се разхили като откачен. По-младият агент попита:

— На какво се смееш?

— На вас тъпи, копелета. Не знам къде ме водите, ама докато ме закарате, колата ви ще заприлича на басейн.