Монахинята

Първото нещо, което чух след едно доста дълго мълчание, ме накара да изтръпна — това бе: „Отче, аз съм прокълната…“

Постепенно се успокоих. Слушах, и булото, което дотогава бе скривало опасността, която ме беше заплашвала, се разкъсваше; неочаквано някой ме повика. Трябваше да отида, тръгнах. Но уви! Бях чула прекалено много. Каква жена, господин маркизе, каква ужасна жена!…