Мравките

ХIV

Тръгваме след малко. Отново сме съвсем близо до фронта и снарядите пак долитат. Вали, не е много студено, джипът е в ред. Ще слезем, за да продължим пеша.

Май че му се вижда краят. Не зная по какво се вижда, но ми се ще да се измъкна по най-лекия начин. Все още има места, където ни нападат здравата. Не можеш да знаеш какво ще стане.

След петнайсет дни пак ще имам отпуска, писах на Жаклин да ме чака. Може би сбърках, не трябва да се оставям да хлътна.