Мъжът, жената и гладът

Прелюдия

Тя не го знае, но съвсем скоро животът й ще се промени, като в онези телевизионни сериали, в които случайностите сякаш се съюзяват против героинята. С тази разлика, че тя не е действащо лице от телевизионен сериал и не е сигурно, че в края провидението ще се намеси под формата на Deus ех machina3 и ще промени съдбата й.

Върви, погълната от спомена за нещо, което се е случило преди няколко дни. Смята, че това събитие е променило живота й, но се лъже. Това, което наистина ще го промени, предстои да се случи. Сега крачи по булеварда, наслаждавайки се на бриза, който гали бедрата й и прониква през коприненото й бельо. Тропическият вятър е демон, който преследва жените в Карибите, и на нея това мълчаливо задиряне й харесва. Върви, полюшвайки ханша си, и примира от удоволствие, възбудена от дръзкия полъх на пасатите.

Коприненото бельо е един от подаръците, които е събирала с цената на всичко; разкошно парче тъкан, която би предизвикала завистта на всяка жена, защото в родината й никоя не може да мечтае за подобен лукс, освен ако не й го изпрати роднина от чужбина или не го получи от някой приятел турист… Тя няма роднини в чужбина, но сега не мисли за това. Щастлива е от усещането, че е добре облечена и най-вече добре нахранена — истинско разточителство в един беден и съсипан град.

В момента не изпитва тревога. Може би, ако предполагаше какво ще се случи, щеше да се върне обратно. Знае, че вече е близо до мястото, и ускорява крачка, когато си спомня кой я чака. Приближава се — доверчива и ухаеща — към единственото място в града, което би трябвало да отбягва.