Наследнички

Четвърта глава

Полетът в четири и половина не бе обявен на никое от таблата. На летище „Станстед“ четирите жени бяха отделени от останалите пътници в първа класа и стояха близо една до друга до огромния прозорец, докато нетърпеливо брояха минутите, преди да се качат в частния си самолет.

Багажът им в куфари на „Луи Вюитон“ вече бе в товарния отсек; само Юнона използваше друга марка — куфарите й се правеха по специална поръчка от фирма за кожени изделия в Уилтшър и заедно с домашната си помощница тя бе опаковала всяка копринена риза и сатенена рокля между тънки пластове специална хартия.

Сега всички бяха усамотени в частния салон, а ръчният им багаж лежеше спретнато подреден в краката им. Венера и Диана бяха предпочели малки пътни чанти на „Прада“; Юнона носеше консервативен модел пътна чанта от трийсетте години на миналия век, а Атина пътуваше с класическо куфарче на „Гучи“.

Гледаха се една друга смутено.

— Казва само, че е по семеен въпрос — напомни им Диана.

— Тогава защо е цялата тайнственост? Защо не се обади? — попита Атина и нервно потърка ръце в панталоните си. — Никога досега не е правил така.

— Ще се доверим изцяло на думите на чичо Клем, нали? Иска да ни види лично — заяви Юнона Дарлинг и рязко отвори компактната си пудра, инкрустирана със слонова кост. — Прекалено просташко е да драматизираме излишно.

— Стига, Юнона. — Венера ядосано вдигна поглед от ноктите си. — Колко бързо си събра багажа? Обзалагам се, че си била ужасена като всички нас. Защо не запазиш снобските си маниери за консервативните си приятелки?

Четирите млади жени се изгледаха с взаимна омраза.

Точно сега никоя не искаше да е близо до някоя от роднините си. Но нямаше какво да се направи. Всички бяха като в капан, всички заедно. Богатството, на което се градеше животът им, бе под заплаха. И нито една от тях не можеше да направи друго, освен да се страхува.

— Да не се караме — обади се Атина Чеймбърс, забелязала напрежението у сестра си. — Знаете колко мрази такива неща чичо Клем.

— Мрази също така и жени, които са неподходящо облечени — сопна се Юнона, възмутена от тоалета на Атина. Евтин черен панталон и невзрачна риза в прасковен цвят. — Изглеждаш като икономката ми. В някой от лошите й дни.

Атина се смути.

— Нямах много време за обличане. Всичко е за пране…

— Откъде изобщо изрови това? — провлачено отрони Диана.

Атина се изчерви.

— Ами „Би Ейч Ес“ беше отворен, а и е на път за гарата, така че…

— Това обяснява всичко — ядно изрече Юнона, отвратена, че Атина се излага така пред двете им братовчедки. Колкото по-нависоко Юнона се изкачваше по социалната стълбица, толкова по-бързо Атина слизаше към дъното. Докато Диана и Венера, всяка с индивидуален стил, бяха много шик. Не според класическите норми на светското общество, а по-модерни, по-свежи. И Юнона бе доволна, че те бяха предпочели да използват богатството на чичо Клем в по-различна насока. Когато ставаше въпрос за външен вид, тя определено не би могла да се съревновава с тях…

Не бяха близначки, но изглеждаха почти като такива. Две стройни красавици с бронзов загар и дълги лъскави коси. Венера, както подобаваше на актриса, боядисваше своята в светли кичури от бляскаво русо до платинено. Веждите й бяха по-изтънени, зъбите — перлено бели, и имаше забележимо оформени мускули и перфектен тен. Юнона погледна с подозрение закръглените гърди на братовчедка си. Бяха с цял размер по-големи от тези на Диана, може би дори два. Пластична операция? Юнона не би отхвърлила с лека ръка това предположение. Погледна двете си братовчедки, после и сестра си, и омекна. Трябваше да признае, че бяха страхотен квартет.

Венера винаги изглеждаше сексапилно. Скъп сексапил, но традиционно женствен. Днес бе с копринена рокля „Гучи“ в характерния десен, бежови кожени сандали „Маноло“ на безумно висок ток с тънки каишки и връзки, които се увиваха до средата на добре оформения й прасец. Венера носеше бляскаво колие от диаманти и бяло злато. Малка цепка отпред на деколтето разкриваше деликатно горната част на стегнатите й гърди. Отгоре бе наметнала снежнобяло сако „Джоузеф“ с класическа кройка, за да подчертае тена и русата си коса. Носеше чанта „Ерме“ — модел „Кели“. Вечно на мода. Беше вдигнала нагоре слънчевите си очила „Шанел“.

Диана, модната икона, не се набиваше толкова на очи. Носеше дамска чанта „Прада“ както и пътната чанта. И двете бяха от кафява кожа. Памучните рокля и сако „Версаче“ в пастелен тон, на маргаритки, подчертаваха бронзовия й загар. Имаше тъмноруса коса в преливащи нюанси на мед и карамел и само няколко кичура в светлорусо около лицето й. И обувките й бяха кафяви — „Кристиан Лубутен“, с отличителните червени подметки. Носеше колие от полирано дърво и морски камъчета с искряща двайсет и четири каратова златна буква „Д“ по средата. Юнона не се съмняваше, че колието бе по последна мода и много скъпо.

Тя самата бе избрала друг стил на обличане. Беше с бледорозова рокля и палто „Робинсън Валънтайн“, семпли черни кожени обувки с нисък ток „Ив Сен Лоран“ и малка черна чантичка „Кейт Спейд“ с декорация от оникс и розови кристали. Боядисаната й в ненатрапчив светлокестеняв цвят коса бе прибрана в спретнат сплетен кок; носеше около врата си най-хубавите си перли от южните морета и огромни очила на „Диор“. Юнона бе уверена, че видът й би бил подходящ за градинското парти на който и да било посланик от Рио де Жанейро до Хонконг.

Но вижте само Атина! Коса с миши цвят, без блясък, недокосвана от фризьор, може би сресвана от време на време. Евтини дрехи. Очила „Рей бан“ — ужас! Колие от кристали. Поне носеше прилични обувки на равна подметка „Джими Чу“, а дамската й чанта бе на „Гучи“. Но като цяло малката сестра на Юнона бе занемарена и неподдържана.

— Изглеждаш така, сякаш искаш да направиш изявление — студено отбеляза Юнона. — И то съвсем не гласи: „Много държа на теб, чичо Клем“.

— Не се заяждай с мен. Имах тежък ден. — Атина се намуси.

— След като получихме телеграмите, мисля, че денят за всички ни е бил лош — обади се Венера.

Момичета въздъхнаха едновременно.

— Мразя неизвестността. — Диана говореше от името на всички.

Венера нервно хапеше долната си устна.

— Ще ми се да не се бе обличала в бяло, Диана. Все пак аз нося бяло.

— И другите имат право да се обличат в този цвят, той не е твой — отвърна й Диана.

Атина се намеси:

— Е, честно казано, изобщо не ме е грижа какво мислите за дрехите ми. Чичо Клем ще се зарадва да ме види.

— Сигурна ли си в това? Той има високи изисквания — сопна се Юнона.

Атина я изгледа гневно.

— Сексистки щуротии.

— Не ставай глупава. Той самият се преоблича за вечеря — напомни й Венера. Гласът й бе напрегнат. По дяволите, страшно й се искаше да запали цигара. Беше ги отказала през ноември, за да си върне блясъка на кожата, който бе имала като тийнейджърка. Освен това от цигарите ноктите се оцветяваха, образуваха се бръчки и се разваляха зъбите. Продуцентите от Лос Анджелис мразеха тютюнопушенето.

Но точно сега, затворена тук с Диана и братовчедките, направо щеше да се побърка. Венера се ядосваше на чичо Клем, ядосваше се на братовчедка си Атина и на целия свят. Имаше нужда от никотин. От едно дълго дръпване от „Марлборо лайт“. Това щеше да я успокои.

Чакаше ги дълъг полет.

— Госпожа Дарлинг и госпожици Чеймбърс?

Стюардесата се приближи към тях, облечена в спретнатата униформа в лилаво и сребристо като всички служители на чичо Клем, и леко се поклони.

На Юнона й стана приятно, че я споменаха първа. Напълно в стила на скъпия чичо Клем бе да настоява за спазването на тези стари правила на етикета: омъжените жени бяха преди неомъжените. Мислите й за миг се върнаха към Джак, който бе излязъл ядосан от дома им, и тя потрепери.

— Да — отвърна Юнона.

— Бихте ли дошли насам, дами? Самолетът ви очаква.

— Благодаря — отвърна Диана и четирите млади жени едновременно скочиха от местата си и сложиха тъмните очила.

Докато крачеха и потропваха с високите си токчета в салона за първа класа, мъжете обръщаха глави да ги проследят с поглед.

Богати кучки.

Разглезени, суетни и невероятно красиви.

— Мога ли да ви предложа шампанско?

Друга стюардеса се появи с табла с напитки. Вече се бяха издигнали на нужната височина, Лондон бе само едно далечно сиво петно в мъгливозелената суша, а самолетът неумолимо летеше на юг, към кристалносините води на Тихия океан.

— Предлагаме „Пол Роже“, отлежало „Крут“, „Вьов Гранд Дам“…

— С удоволствие бих изпила коктейл „Белини“ — каза Венера. — Имате ли фреш от праскова?

— Разбира се, госпожице Чеймбърс.

Втората стюардеса, която стоеше наблизо, веднага отиде да го приготви.

— Само вода — поръча си Юнона, която се притесняваше нещо да не помрачи блясъка на кожата й. Като най-голяма от братовчедките, тя полагаше изключителни грижи това да не си личи.

Диана прие предложеното отлежало шампанско „Круг“. Атина сърдито поклати глава. Унижението от професор Мелън непрекъснато се въртеше в главата й.

— Искам истинско питие. Шоколадово мартини.

Юнона стисна здраво устни, докато стюардесата не се отдалечи.

— Предупреждавам те, не бива да пристигаш пияна.

— Едно питие — каза Атина. — После ще карам само на вода и пресни плодове през целия път. — Протегна се с удоволствие; под тънката памучна риза си личеше, че има страхотно тяло. — Изтощена съм. И без това искам да поспя. След един масаж.

Атина не искаше да е тук. Откакто бе пристигнала онази телеграма, все се тревожеше. Сериозно. Ами ако попечителският фонд бъде закрит? Вече имаше планове за тази година. Вече нямаше да купува скъпи антики и щеше да инвестира в акции и ценни книжа. Имаше нужда от собствени пари, за да предложи на родителите си да купи къщата им в Съсекс. Детските й години бяха преминали в имението „Бозуел“. За Атина това имаше голямо значение, за разлика от сестра й Юнона. Тя обичаше това имение с цялото си сърце. Но ако парите секнеха, щеше да се наложи да дели „Бозуел“ с Юнона, а после тя, да пази бог, можеше да реши, че иска да го продава…

Не, Атина имаше нужда от този попечителски фонд. А точно сега бе толкова стресирана, че се нуждаеше от питие.

— Много добре. — Юнона вече мислеше в какво да накара Атина да се преоблече, преди да пристигнат. Тя бе опаковала цял резервен тоалет в ръчния си багаж, така че да бъде абсолютно свежа за пътуването с личния шофьор на чичо Клем до частния комплекс с вилата; разполагаше с немачкаема рокля от много нежно бледосиво жарсе на „Нина Ричи“ и дълга дантелена жилетка в същия тон. Обувките „Кристиан Лакроа“ от бял сатен бяха боядисани, за да подхождат на тоалета, и избродирани с истински златни нишки. Краката на Атина бяха по-малки от тези на Юнона, но това бяха пантофки, така че спокойно можеше да ги обуе.

Кутията й с гримове също щеше да е от полза. Юнона имаше старинна викторианска кутия от инкрустирано дърво, пълна с най-необходимото — овлажняващ крем на „Ла Прери“, червила и сенки за очи на „Шанел“, парфюм на „Ерме“, основа за грим „Канибо“. Никога не използваше спирала за мигли, тъй като я намираше за малко вулгарна. Тъй като никога не би могла да бъде бляскава като американски модел като Венера, или елегантна модна икона като Диана, Юнона бе изградила собствен стил — елегантен, благоприличен и строг. Винаги изглеждаше безукорно. И следователно бе решена да не остави собствената си сестра да я посрами.

— Заповядайте, дами.

Красив и леко женствен на вид стюард със скандинавско руса коса се появи с напитките им. Тържествено поднесе всяко питие, докато една стюардеса сервираше леки закуски на масичката: лъскави черни маслини, купички с ароматни ягоди, поръсени със ситно нарязани листенца мента, зрели и сочни праскови, ароматни печени орехи, прошуто и смокини, малки топчета козе сирене с подправки. Всичко бе аранжирано красиво върху най-фин порцелан с розови декорации и поднесено заедно с ледена изворна вода в кристална кана „Лалик“. Приборите бяха от старинно сребро, гравирани със семейния герб на фамилията Чеймбърс. Чичо Клем не одобряваше изкуствените и вредни храни на авиолиниите и не понасяше комерсиалната услуга, в която под лукс в бизнес класата се разбираше сладолед на „Хааген-Даз“ и глътка ледено шери.

— Благодаря. — Диана намигна на стюарда и го накара да се изчерви; момичетата се зачудиха дали момъкът не е поредният любимец на чичо им.

Чичо Клем бе заклет ерген.

И в известен смисъл асексуален. Всяка година, откакто бяха навършили осемнайсет, братовчедките от фамилията Чеймбърс летяха до Сейшелските острови. Никога досега не бяха виждали там приятелка на чичо си. Нито пък компаньон от какъвто и да било пол. Жените от обслужващия персонал бяха по-възрастни, сдържани, понякога корави на вид, а мъжете неизменно бяха много красиви. Чичо Клем явно харесваше най-вече мускулести скандинавци. Но никой видимо не беше повече от персонал.

Чичо Клем бе старомоден до педантичност. Момичетата вярваха, че по-скоро би изтръгнал саморъчно ноктите си, отколкото да обсъжда нещо толкова вулгарно като секса.

Не. Основната му грижа бе бъдещето на момичетата и поведението им. Всички в обкръжението на чичо Клем трябваше да получават най-доброто. И най-вече неговите наследнички. Той бе много придирчив по отношение на маниерите и чара. Също като някой колониален джентълмен-изгнаник от времето на империята, който настоява всичко да е по̀ британско и от самите британци. Момичетата трябваше да пият чай от порцеланови чашки, а не от обикновени. Не биваше да се прегърбват. Трябваше да се преобличат за вечеря. Да бъдат скромни и благоприлични. Чичо им не възразяваше срещу малко модерен шик, стига да се вмества в тези рамки. Диана и Венера инстинктивно съобразяваха тоалетите си, Атина винаги бе проблематична, единствено Юнона идеално отговаряше на критериите му.

Другите три подозираха, че тя ще наследи повече пари от тях.

Но никой никога не питаше. Чичо Клем не би одобрил. След като бе напълно изключено да се говори за секс, темата за пари беше повече от недопустима!

А и какъв смисъл имаше? Богатство и разкош ги заобикаляха навсякъде, обгръщаха ги в меката си прегръдка като ръчно изтъкано кашмирено одеяло.

— Ммм. Страхотно! — Атина отпи от кристално бистрото шоколадово мартини. Беше леденостудено, с ухание на какаов ликьор и отпускащото действие на алкохола мигновено смекчи всичките й тревоги и раздразнения. Пресегна се и взе малък нож за плодове с костена дръжка и разряза една златиста сочна праскова, след което с удоволствие пъхна резенче в устата си. Беше идеално узряла, с натурален вкус, сякаш е била откъсната от градината същата сутрин.

Представи си закърпеното сако на професор Мелън и злобния израз на завист и омраза върху лицето му.

— Знаете ли — обади се Атина, изразявайки гласно мислите на братовчедките, — толкова е хубаво да си богат.

Преди кацане пиха запарка от пасифлора и жасмин за разсънване. Частната писта на остров Махе, закътана върху естествена равна площадка в подножието на връх Махонс, проблясваше в зелено и бяло под лъчите на слънцето в ранния следобед. Всичко бе обгърнато от пухкави облаци червен жасмин и яркозелените широки листа на кокосовите палми. Изглеждаше почти като на Коледа, но този път изпитваха големи притеснения.

Никога не ги викаха тук по това време.

Да пристигат без подаръци, коледни календари, плетени чорапи и украшенията от стъкло, които чичо Клем настояваше да му носят, им се струваше просто нередно.

— Не пишеше, че е станало нещо лошо — колебливо отбеляза Венера.

— Да не коментираме — предложи Юнона. Другите три момичета я погледнаха послушно. Колкото повече се приближаваха към имението, толкова повече Юнона се чувстваше в стихията си. — Просто ще споделим с чичо Клем новините от живота си.

— Какви новини? — невинно възкликна Диана. Нима най-важното за момичетата от фамилията Чеймбърс не бе това, че никога нямаше новини при тях?

— Просто ще му разкажем как живеем. Както правим винаги. И ще споделим, че се радваме да го видим. Всичко ще бъде както обикновено — настоя Юнона.

Останалите кимнаха. Случващото се ги тревожеше. Решиха да проявят кураж.

Лимузината ги чакаше; вътре температурата бе идеално регулирана, за да ги спаси от непоносимата тропическа жега, която ги блъсна в лицата в мига, в който слязоха от частния самолет. Шофьорът ги поздрави с докосване на козирката на шапката си и отвори вратата, докато багажът и ръчните им чанти бяха моментално прибрани в багажника. В лимузината момичетата се облегнаха удобно на меки кожени седалки.

— Идеално — възкликна Юнона и се усмихна самоуверено.

Другите момичета не й обърнаха внимание. Не беше идеално. Беше се случило нещо.

Пред погледите им се издигаха портите на имението на чичо Клем — бели мраморни колони с розови жилки блестяха под слънцето на фона на тъмнозелената растителност. Решетките от ковано желязо, майсторски декорирани с приказни зверове и цветя, автоматично се отвориха настрани и ето, че се озоваха отново на познатия терен на „Палмите“. Ниско окосени морави и тучни цветни лехи с лупини и рози, внесени от Англия, ги заобикаляха навсякъде. Чичо Клем, освен това, много харесваше чемширените плетове и антични статуи из градините.

Спряха пред вилата за гости. Слуги в неизменната лилаво-сребриста униформа изтичаха да отворят вратите и бързо внесоха куфарите им в стаите. Чичо Клем обичаше да ги настанява заедно — това отговаряше на представата му за семейство. Сплотено семейство.

Но те бяха заедно само по Коледа в „Палмите“. А и споделянето на една вила винаги бе малко дразнещо.

Госпожа Фоксуърт, главната икономка, ги очакваше тържествено; преценяващият й поглед се плъзна одобрително по Юнона, безизразно по Диана и Венера и се спря укорително върху Атина. Юнона бе накарала сестра си да се преоблече, но тъй като дрехите все пак не бяха нейни, висяха доста непригледно върху слабото й тяло — роклята леко се бе смъкнала в горната си част и разкриваше обикновен памучен сутиен, леко посивял от много пране.

По бузите на Юнона избиха яркочервени петна от срам. Вторачи се гневно в по-малката си сестра. По дяволите! Защо Атина бе такава мърла? Обличаше се като някаква беднячка. Бледите длани на Юнона се свиха в юмруци. Под външно спокойната си фасада тя всъщност бе в паника. Атина щеше да съсипе всичко!

— Двете с Атина тъкмо се канехме да се освежим малко, госпожо Фоксуърт — помирително подхвана тя. — След един душ и нов тоалет…

Юнона не искаше чичо й да се ядосва допълнително. Каквото и да предстоеше да се случи, Атина трябваше да е в приличен вид!

— Дали не бихте могли да изчакате, госпожо? Господин Чеймбърс е в салона на голямата къща. Очаква да ви види всички. Да ви придружа ли?

— Очаква ни… сега ли? — Гласът на Венера потрепери.

— Да, госпожо. Незабавно. Бихте ли ме последвали, моля?

Момичетата размениха погледи. Винаги имаха време да се освежат.

Какво, за бога, ставаше? Юнона тръгна първа, поемайки водачеството.

— Разбира се, госпожо Фоксуърт. Заведете ни, моля, при скъпия ни чичо Клем.

Диана изгледа с неприязън братовчедка си. Юнона, проклетата Юнона, помисли си тя. Винаги е била любимката му.

Венера изпъна рамене и приглади лъскавата си руса коса. Подсъзнателно изпъчи хирургически повдигнатите си гърди, вдигна глава и закрачи с леко поклащане на бедра. Независимо дали бе гей, или хетеросексуален, тя бе уверена, че може да очарова всеки мъж. Особено пък скъпия си стар чичо. Все пак нали беше актриса?

Атина бе забелязала гневните погледи на сестра си, както и презрително вирнатата брадичка на Диана към нея, но реши, че това не я засяга. Чувстваше се уморена, заинати се тя. А гримът бе толкова повърхностно и глупаво нещо. Честно казано, чичо Клем искаше от тях само малко семейна лоялност, нали така?

Не успя да се въздържи и смутено прикри прозявката си.

Другите три момичета се намръщиха. Но никоя не каза нищо. Госпожа Фоксуърт вървеше с тихи стъпки по чакълената настилка. Здрачът бе изпъстрил златистото небе със синьо и някой слуга вече бе запалил факлите, които бяха разпръснати из градините. Около тях вече кръжаха малки бели нощни пеперуди. Две огромни месингови поставки за факли стояха от двете страни на варовиковите колони на главния вход на голямото имение; високи оранжеви пламъци хвърляха танцуващи сенки върху белите стъпала и потрепваха върху лицата на четирите млади жени, докато те влизаха вътре.

Интериорът на голямата къща в класически колониален стил им бе толкова познат, колкото и собствените им спални. Полиран до блясък под с шахматно подредени черни и бели плочи. Прозорци с витражи; автентични гръцки и римски бюстове и скулптури, с които биха се гордели музеи като „Метрополитън“ в Ню Йорк. Цветни аранжировки от огромни бели лилиуми и зелени рози в големи позлатени вази ухаеха божествено, а тук-там някоя домашна помощница или иконом, неизменно облечени в униформа и задължителните платнени обувки, лъскаха парапета или стояха мирно с изпънат гръб.

Госпожа Фоксуърт почука леко на масивна дъбова врата.

— Влез — чуха отвътре треперещия глас на чичо Клем.

Официалният приемен салон бе облицован с махагон; в единия край имаше огромен старинен стенен часовник, подът бе застлан с китайски килим в кремаво и златисто, а различни дивани, столове с тъмночервена кожена тапицерия и високи облегалки и отоманки бяха разположени из стаята. В огромната каменна камина бяха подредени дърва и подпалки, готови да бъдат запалени по-късно вечерта, допълнени с ароматна дървесина и подправки. Но засега бе рано за това. Беше топло, а и всички момичета бяха притеснени и леко запотени.

— Госпожа Дарлинг, госпожица Чеймбърс, госпожица Венера Чеймбърс и госпожица Атина Чеймбърс — представи ги икономката.

— Благодаря, Фоксуърт. Свободна си.

Вратата се затвори зад тях и четирите момичета пристъпиха навътре в стаята. Застанаха на ръба на килима, като полагаха усилия да се държат възможно най-непринудено.

Чичо Клем, облечен в една от обичайните си прилепнали бели ризи с доста женствен силует, с малко ратаново ветрило, оставено на любимата му тъмносиня кадифена отоманка, изглеждаше почти както обикновено. Обичайната сребърна табла с напитки и кристални чаши бе сложена пред него — част от ритуала по посрещането им всяка година.

Но имаше една съществена разлика.

Жена.

До него седеше жена. И то не в униформата на прислугата. Дребничка, мургава, тъмнокоса девойка, най-много на трийсет години. Беше облечена в прилепнала копринена рокля в много блед оттенък на слонова кост, с масивно златно колие, елегантни кремави сандали с тънки каишки и изрядно поддържан френски педикюр. Очевидно имаше много дълга и гъста коса, която в момента бе сплетена на стегнати плитки, увити като корона високо на главата й и украсени с бели пера, малки перлички и диаманти. Устните й бяха подчертани с огненочервено червило като на холивудска звезда от четирийсетте години, а ноктите на ръцете й — дълги и остри — бяха лакирани в същия цвят.

Огромен кървавочервен скъпоценен камък проблясваше на безименния пръст на тънката й лява ръка.

— Скъпи мои! Да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря, чичо Клем — отвърнаха те в един глас.

Не можеха да откъснат очи от дребничката брюнетка, седнала до него.

Ръката й лежеше собственически върху коляното му. Беше вперила големите си бадемови като на ориенталка очи предизвикателно в тях.

— Толкова е хубаво да ви видя всички — каза той с пресекващ от преклонната му възраст глас. — А сега разбирате защо не можех да ви кажа по телефона. Прекалено важно е! Много сте мили, че дойдохте толкова бързо.

Те дружно измърмориха съгласието си. Юнона и Диана размениха погледи. Внезапно ги обзе лошо предчувствие. Много лошо предчувствие.

— Е, обещах ви добри новини — сърдечно започна той. — Ето я и новината! Запознайте се с Бей Линг. — Чичо Клем извърна глава и леко я целуна по гладката буза. — Двамата се сгодихме и ще се женим!