Не я дразни

Осма глава

Проснат върху леглото в малката наета вила, Арчър почти не мигна. Все още не можеше да преодолее шока, все още не можеше да повярва, че е попаднал в ръцете на мафията, а Гренвил се намира дори в още по-опасно положение. Вече горчиво съжаляваше за това фалшиво отвличане, даваше си сметка, че идеята да измъкне два милиона от Хелга го беше направила непредпазлив. Прокара пръсти през оредялата си коса и тъжно поклати глава. Никога не би трябвало да се забърква с хора като Моузис Сигал, а още по-малко с такива като Бърни, на които да пробутва идеите си за уж фалшиво отвличане.

Потръпна от ужас, като си представи как съобщава на Хелга новината, че сумата на откупа се е вдигнала на десет милиона долара. Как ще реагира тя? Би могла да плати, разбира се, но дали увлечението й по Гренвил може да се измерва с цяло състояние? Може би ще се опита да блъфира, а може и да откаже! Тогава онези негодници ще отрежат ухото на Гренвил и ще накарат него, Джак Арчър, да й го занесе!

Това е немислимо, това не бива да става! Той трябва да я убеди, че мърдане няма!

Мечтаеше да си грабне куфара, да зареже Гренвил на произвола на съдбата и да напусне Швейцария. Но Бърни го беше усетил и му беше прибрал паспорта!

Въртеше се в леглото и пъшкаше, лицето му беше покрито с лепкава пот. Ако може да се вярва на Бърни, в края на операцията ще вземе петстотин хиляди долара. Милионът му изглеждаше по-сигурен, но сега ще трябва да се задоволи с половината. Но какво ще стане, ако Хелга плати, а Бърни му се изсмее в лицето? Това беше твърде вероятно!

Арчър се надигна и с разтуптяно сърце се насочи към банята. Започна да се бръсне. Лицето му беше бледо, под очите му се бяха очертали тъмните кръгове на безсънието. Изглеждаше победен и отчаян, дори от километър разстояние човек можеше да разпознае неудачника в него. Сякаш беше прокажен!

Започна да рови в куфара си за чиста риза. Откри една, с протрита яка и скъсано копче на ръкава. Чувстваше се стар и уморен, но знаеше, че трябва да се стегне. Хелга не бива да разбере, че се намира в затруднение. Познаваше я добре — в момента, в който усети своето предимство, тя ще премине в стремителна атака.

После направи нещо, което никога не беше си позволявал по това време на денонощието — отиде до бюфета и измъкна бутилката с уиски. Отсипа си четири пръста и го изпи наведнъж, без да го разрежда с вода. После допълни чашата си и седна на дивана. Силният алкохол раздвижи кръвта му, самочувствието му започна да се възвръща.

Телефонът иззвъня в десет и четвърт.

Беше Бърни.

— След няколко минути ще започнеш преговорите с Ролф, Арчър — напомни му той. — Разчитам на теб. Как мислиш, ще имаме ли неприятности?

— Не знам — отвърна Арчър. — Тя е трудна.

— Бихме могли да я свържем директно с Гренвил — подхвърли италианецът. — Той е малко нервен, но положително може да бъде убедителен… Много го е страх да не изгуби някое от ушите си. Предлагам следното — ти отиваш във вилата точно в единадесет, а половин час по-късно там ще позвъни и Гренвил. Предполагам, че обаждането му ще помогне на преговорите…

Арчър се поколеба, но после разбра, че ще му трябва помощ отвсякъде и бавно кимна с глава:

— Добре, съгласен съм.

— Значи Гренвил звъни в единадесет и половина — приключи Бърни и затвори.

Арчър започна да крачи напред-назад из тесния хол. Ако Гренвил говори с вчерашната си истерия, Хелга може би ще изгуби част от своята твърдост, помисли си той. При положение, че е толкова влюбена, колкото твърди англичанинът, разбира се… Започна да му се струва, че Бърни наистина има известни шансове да измъкне тази сума, но това съвсем не означаваше, че той самият ще стане по-богат с половин милион долара.

Бърни беше споменал за плащане с безименни акции. Освежен от алкохола, Арчър изведнъж се усмихна. Не, приятелче, каза си той. Никакви безименни акции! Парите ще трябва да бъдат преведени в личната шифрована сметка на Арчър, до която Бърни не може да се докопа. Ето го разрешението. Брадатият ще бъде принуден да се примири. Докато парите са в сметката му, Арчър може да бъде спокоен за себе си. А и позицията му ще бъде изключително силна. Десет милиона долара! Ще даде половината на Бърни, другата половина ще остави за себе си. След кратък размисъл реши да бъде щедър и да отпусне един милион на Гренвил от собствения си дял.

От устата му се изтръгна тихо пиянско хихикане. Погледна часовника си и се изправи. Време беше да тръгва. Излезе от вилата и с леко залитане се насочи към мерцедеса. Когато спря пред вила „Хелиос“, беше почти изтрезнял и далеч не толкова самоуверен. Остави колата на алеята и натисна звънеца на входната врата.

Доста почака, преди да се открехне и лицето на Хинкъл да се появи в процепа.

— Здрасти, Хинкъл — поздрави го Арчър с широка и малко пресилена усмивка на уста. — Предполагам, че госпожа Ролф вече ме очаква…

— Точно така — процеди Хинкъл. — Ще ви покажа пътя.

Следвайки широкия гръб на иконома, Арчър прекоси хола и излезе на терасата.

Хелга беше полуизлегната на един плажен стол. Носеше широки слънчеви очила, на масичката до нея имаше висока чаша с мартини.

— Господин Арчър, госпожо — обяви Хинкъл.

Хелга махна с ръка към един стол, без да извръща глава, Хинкъл го премести по-близо до господарката си. Постави го така, че Арчър да се озове с лице срещу слънцето.

— Свободен сте, Хинкъл — спокойно каза Хелга.

— Да, госпожо — кимна икономът и бавно се отдалечи.

— Хелга — усмихна се Арчър и измести стола си. — Както винаги, изглеждаш великолепно.

Изпитваше леко притеснение от тъмните очила. От опит знаеше, че може да отгатва намеренията на тази жена единствено по очите й, но сега те бяха скрити.

Тя не каза нищо, дори не помръдна. Ръцете й бяха отпуснати в скута, изглеждаше напълно спокойна.

— Имам лоши новини, Хелга — прокашля се Арчър. — Преди всичко искам да бъдеш наясно, че съм само посредник и всичко, което ще чуеш, идва от страна на моя клиент — изчака малко, но тя продължаваше да мълчи. — Моят клиент вече е разбрал колко си богата. Един от неговите приятели в мафията току-що е получил седем милиона долара откуп от далеч по-беден бизнесмен. Затова клиентът ми реши да повиши исканата сума. Сега ще ти върне Гренвил срещу десет милиона долара.

Хелга остана безучастна. Арчър почака малко, после прочисти гърлото си и притеснено попита:

— Слушаш ли какво ти говоря?

— Не съм глуха — отвърна Хелга и металната нотка в гласа й го накара да застане нащрек.

— Това е положението. Уверявам те, че съм просто посредник, идеята не е моя… Какво ще отговориш? Ще платиш ли десет милиона долара, за да ти върнат Гренвил?

Хелга лениво се размърда, тялото й се протегна като тялото на сита котка.

— Колко от тези пари ще получиш ти? — попита тя.

— Това не е твоя работа! — сопнато отвърна той. — Да или не?

Тя извърна глава към него, но очилата скриваха погледа й.

— Какво ще стане, ако е „не“?

Решила е да блъфира, с притеснение си помисли Арчър.

— Твоя работа — сви рамене той. — Гренвил е в ръцете на опасни престъпници. Аз лично съжалявам, че трябва да имам контакти с тях. Ако ти откажеш да платиш откупа, те ще отрежат едното му ухо и ще ме принудят да ти го донеса лично. За мен това е изключително неприятно, но аз съм в същия капан, в който се намира и Гренвил. Трябва да ти кажа съвсем искрено, Хелга, че ако искаш да го видиш пак, наистина трябва да платиш!

Тя внимателно го наблюдаваше иззад тъмните стъкла на очилата си.

— И ти си в капан, така ли?

— Вече ти казах това. Нямах представа, че имам работа с мафията. Те са абсолютно безскрупулни и ме принуждават да им служа…

— Колко жалко за теб — проточи Хелга.

На лицето му се появи бледа руменина.

— Губим време, Хелга! — повиши глас той. — Какъв е твоят отговор? Да или не?

Хелга отново се протегна като доволна котка, после взе чашата си и я опразни до дъно.

— Чувал ли си някога за човек на име Тимоти Уилсън? — внезапно попита тя.

Арчър изненадано я погледна.

— Тимоти Уилсън ли? Не ме интересуват никакви уилсъновци! Питам те: ще платиш ли, или не?

Хелга протегна ръка към пакетчето цигари и бавно запали.

— Някога мислех, че си разумен и съобразителен човек, Джак — спокойно рече тя. — Но сега, след като вече си не само фалшификатор, изнудвач и крадец, а и долен слуга на мафията, мога да изпитвам към теб единствено презрение!

— Слушай какво ще ти кажа! — стисна юмруци Арчър. — До гуша ми дойде от твоите обиди! Ако искаш да си получиш любовника, ще трябва да преведеш десет милиона долара по една банкова сметка в Женева! Ако не го искаш — кажи, и разговорът е приключен!

На устните на Хелга се появи презрителна усмивка.

— Бедничкият, дрипав Арчър! — промълви тя. — Нямаш представа какъв си глупак! Нека ти кажа кой е Тимоти Уилсън. Баща му бил беден учител по голф, който не можел да даде на сина си нищо друго, освен добри познания в тази игра. Момчето пък било красиво и амбициозно. Днес твърди, че е завършило Итън и Кембридж, но на практика е напуснало дома си още на шестнадесет години. Добрало се до Париж и постъпило като пиколо в хотел „Трилион“. Научило френски, но работата не го задоволявала. Прехвърлило се в Италия и станало келнер в едно малко ресторантче, някъде в покрайнините на Милано. Научило и италиански. Работата отново му се сторила незадоволителна. Интересът му към жените ставал все по-голям. От Италия отишъл в Германия и станал келнер в хотел „Адлон“. Така научил и немски. Някаква богата, но доста възрастна жена се влюбила в него и му предложила брак. Той приел и в продължение на две години живял безгрижно, харчейки парите на тази жена. После му станало скучно. Открил друга богата жена, оженил се и за нея. Историята се повторила, той изчезнал и се оженил за трета богата старица. Малко преди да стане това, Тимоти Уилсън променил името си и се превърнал в Кристофър Гренвил.

По тялото на Арчър пробягаха хладни тръпки, той напразно се опитваше да каже нещо. Хелга не му даде тази възможност, гласът й продължи да звучи със стоманена твърдост:

— Разполагам с полицейското досие на Кристофър Гренвил, или Тимоти Уилсън… Както предпочиташ… Немската полиция го търси по обвинение за многоженство!

Арчър безсилно се отпусна в стола, по челото му избиха ситни капчици пот. Някъде от вътрешността на вилата долетя телефонен звън.

— Още ли ти харесва карето аса, което държиш в ръце? — хладно полюбопитства Хелга. — Нали така каза при първата ни среща — че държиш каре аса?

На терасата се появи Хинкъл.

— Моля за извинение, госпожо — рече той. — На телефона е господин Гренвил, настоява да говори с вас…

Хелга поклати глава и Арчър разбра, че трябва да се прости с всякакви надежди.

— Нямам желание! — отсече тя.

— Много добре, госпожо — склони глава Хинкъл и се върна обратно в хола. В настъпилата напрегната тишина Арчър ясно дочу спокойния глас на иконома: — Съжалявам, мадам не желае да разговаря с вас.

После Хелга свали слънчевите си очила и впи очи в лицето на Арчър. Той неволно потръпна от хладната ярост на блестящосините зеници.

— А сега изчезвай, Джак! Не вярвам нито дума от това, което ми каза! Мафията! Вие двамата с онзи нещастен многоженец сте решили да измъкнете малко пари от мен, нали? Ти ми каза, че не го познаваш, нали, лъжецо? Но аз разполагам с полицейска информация, според която сте били засечени заедно! Махай се от очите ми! Толкова си оглупял, че вече не те бива дори за един елементарен блъф!

Арчър имаше вид на човек, който всеки момент ще получи инфаркт. Вкопчил пръсти в яката на ризата си, той правеше отчаяни усилия да си поеме дъх.

Хелга го наблюдаваше с каменно лице.

Най-накрая онзи успя да се справи с шока и дрезгаво промълви:

— Хелга, трябва да ми повярваш!… Ще ти разкажа цялата истина! Ние с Гренвил действително организирахме тази история с отвличането… Познавам от доста време един криминален тип в Женева и имах неблагоразумието да му поискам двама души за операцията по фалшивото отвличане. Кълна ти се, че говоря истината! Но този тип ни е заподозрял и наистина отвлече Гренвил! На мен ми отнеха паспорта и ме принудиха да дойда при теб с техните условия! — ръцете му отчаяно се размахаха: — Нима Гренвил не означава нищо за теб? Нима не си го обичала? Ако откажеш да платиш, те ще го обезобразят! Това са наистина безскрупулни престъпници, Хелга! Трябва да му помогнеш!

Хелга запали втора цигара и Арчър забеляза, че ръцете й дори не потрепват.

— Наистина го обичах — кимна тя. — Но с това е свършено. Нима мога да обичам един лъжец и измамник, който се е женил за няколко старици едновременно? — лицето й поруменя, очите й гневно запламтяха: — Не вярвам нито дума на твоите дрънканици за някакви мафиози! Ти винаги си бил евтин блъфьор! Махай се оттук! Можеш да считаш, че си извадил късмет, защото не искам да си цапам ръцете с теб и твоя приятел многоженеца! Няма да се обадя в полицията, но сериозно те предупреждавам, че мернеш ли ми се още веднъж пред очите, ще си имаш големи неприятности! Хайде, изчезвай!

На терасата се появи Хинкъл, пристъпи към Арчър и леко го докосна по рамото.

Американецът с олюляване се изправи, в очите му се появиха сълзи на безсилие.

— Хелга! — отчаяно изкрещя той. — Кълна ти се, че говоря истината! Тези хора…

Хинкъл изви ръката му с изненадваща сила, после го тласна по посока на изхода.

Арчър се запрепъва надолу по стъпалата, успя да се добере до колата си и безсилно се тръшна на седалката. Хинкъл го изчака да запали мотора и да потегли, после хлопна вратата.

Стиснала юмруци и напрегната до крайност, Хелга пристъпи до парапета и тихо нареди:

— Събирайте багажа, Хинкъл. Утре заминавам!

— Съвсем разумно, госпожо.

Хинкъл й хвърли един изпълнен със съчувствие поглед, после тръгна към спалнята да извади куфарите.

Хелга притисна длан към пламналото си чело. Тимоти Уилсън! Не само измамник, но и долен многоженец! Господи, колко много го беше обичала! Един мъж, търсен от полицията за съблазняване на възрастни жени! Не вярваше на нищо от това, което й беше казал Арчър за мафията. Този тип и преди се беше опитвал да блъфира, но номерата му не минаха. Двамата с Гренвил си въобразяваха, че ще я изплашат с някакви въображаеми мафиоти, за да я накарат да плати! Да вървят по дяволите!

От гърдите й се откърти тежка въздишка. Мъжете винаги са й носили проклятие! Ех, ако можеше да се отърве от своите безумни сексуални желания, които й причиняваха само неприятности! Затвори очи, в съзнанието й се появиха фрагменти от онези великолепни мигове, в които Крис я притискаше в своята прегръдка… Господи! Би му простила, дори да се беше оказал крадец и убиец! Но многоженец, жиголо… Не!

Скочи на крака и тръгна към спалнята си, където Хинкъл внимателно подреждаше багажа.

— Голяма бъркотия, а? — усмихна му се насила Хелга. — С удоволствие ще се махна оттук… — докосна ръката му и прошепна: — Благодаря за верността и приятелското отношение…

— Вие притежавате кураж, госпожо — тъжно я погледна Хинкъл. — А когато човек има кураж, той става непобедим.

Арчър бавно караше към Парадизо, чувстваше се като плъх в капан. Бърни вече е разбрал, че Хелга няма намерение да плаща никакъв откуп — това му е станало ясно в момента, в който тя отказа да разговаря с Гренвил. Какво ли ще предприеме сега? Има две възможности — да освободи Гренвил или да прибегне до насилие.

Но и в двата случая Арчър искаше да бъде по-далеч. Реши да си вземе куфара и веднага да тръгне за Женева. Ще отиде в американското консулство и ще обяви, че е изгубил паспорта си.

Ще каже, че има спешна работа в Англия и ще настоява за нов паспорт. Разполага с визитна картичка и други стари документи, вероятно няма да му е трудно да ги убеди…

Изведнъж изпита съжаление, че не е сложил куфара си в багажника на мерцедеса. Вътре беше всичко, което притежаваше, просто не можеше да го зареже току-така! Ако побърза, вероятно ще има време да си го прибере, преди Бърни да е тръгнал да го търси!

Движението по крайбрежния булевард беше изключително натоварено, той едва-едва се придвижваше напред. Когато най-сетне се добра до наетата дървена къщичка, целият беше плувнал в пот. Изскочи от колата и забърза по пътеката. Куфарът беше там, където го беше оставил — до масата в хола. Тръгна натам, но насреща му се изправи набитата фигура на Бърни. Това не беше усмихнатият мазен италианец, с когото беше имал работа досега. Мъжът, който му препречваше пътя, изведнъж се беше превърнал в опасен и очевидно готов на всичко престъпник, малките му очички горяха от злоба и омраза.

— Я ела тук! — изръмжа той. — Какво стана? Защо оная отказа да говори с Гренвил?

Арчър пристъпи навътре с пребледняло лице, сърцето му лудо блъскаше в гърдите му.

— Няма да плати — отчаяно поклати глава той.

Бърни се изплю на килима.

— Ще плати, и още как! — изръмжа той и изведнъж се нахвърли върху Арчър: — Ах ти гадна, тлъста свиня! Сега ще ти покажа как трябва да се справиш с нея! Тръгвай с мен!

Арчър стъписано отстъпи назад.

— Тръгвай с мен! — повтори Бърни и се насочи към мерцедеса на улицата. Арчър се поколеба, после умърлушено го последва, като не забрави да вземе и куфара си.

Бърни седна зад волана и подкара към склада на Лъки. Лицето му беше разкривено от гняв, от устата му не се отрони нито дума.

Спря пред портата на Лъки и кратко нареди:

— Иди да отвориш!

Арчър се подчини. Ръцете му трепереха толкова силно, че доста се поизмъчи с резето. Бърни вкара колата в двора.

— Идвай!

Брадатият пое нагоре по стълбите.

Брадясал и очевидно притеснен, Гренвил се беше отпуснал в едно от паянтовите кресла. Видя Арчър и скочи на крака.

— Какво стана? — напрегнато викна той. — Защо тя отказа да разговаряме?

— Хич да не те бях срещал! — проплака Арчър и се тръшна на близкия стол, тъй като усети, че краката му омекват. — Знаеш ли защо не иска да разговаря с теб? Защото си многоженец! Защото те търси полицията! Ако знаех това, щях да избягам презглава от теб, нещастнико! Защо не ми каза? Защо си мълчеше, глупак такъв?

Лицето на Гренвил посивя.

— Значи е научила… — объркано смотолеви той.

— Не само е научила, но разполага и с копие от полицейското ти досие в Германия! Един Господ знае как го е докопала, но за нея ти си Тимоти Уилсън — един дребен измамник! Знае, че си женен за три стари повлекани едновременно, знае, че и трите са живи!

— Господи! — промълви Гренвил и объркано се огледа. — Тя ще съобщи на полицията, трябва веднага да изчезвам!

— Проклети аматьори! — не издържа Бърни, който до този момент внимателно беше слушал размяната на реплики. — Ако си въобразявате, че така лесно ще се откажа от десет милиона долара, трябва наистина да сте превъртели! Сега ще видим колко твърда е оная кучка!

Пристъпи към вратата и пронизително изсвири с уста.

Сегети и Белмонт изскочиха от склада и бързо изтичаха по стълбите.

— Оная не иска да плаща! — осведоми ги Бърни. — Ще се наложи да я пообработим… — ръката му се стрелна по посока на Гренвил: — Отрежете ухото му!

С побелели от гняв очи, брадатият пристъпи към Арчър, от цялата му фигура се излъчваше заплаха:

— Ти ще й занесеш ухото му! — изръмжа той. — Така, както още кърви! Ако откаже да плати, ще й занесеш и другото му ухо! Ако пак откаже, почваме с пръстите! Всеки ден по един!…

Арчър почувства как му прилошава, краката му неволно направиха крачка назад.

— Слушай внимателно! — изкрещя извън себе си той. — Тя щеше да му прости всичко — кражби, измами, фалшификации! Но многоженство — никога! Нима не разбираш? Той й е обещал да се ожени за нея! А тя изведнъж открива, че е женен, при това за цели три стари вещици! Никога няма да плати, никога!

— Ще видим! — изплю се на пода Бърни. — Отрежи му ухото, Жак!

Ръката на Белмонт се плъзна към задния джоб на джинсите, миг по-късно в нея се появи дълъг и остър като бръснач нож. Погледна към Сегети, който леко кимна и измъкна от пазвата си къса палка, покрита с груба кожа.

— Едно леко почукване по главата, господин Гренвил — злобно се усмихна Бърни. — Нищо няма да усетиш… Жак е голям майстор. После леко ще те наболява, но си струва да опитаме…

Гренвил отстъпи към стената, Арчър изтръпна от ужас и скри лице в ръцете си.

— Чакайте, трябва да ме изслушате! — дрезгаво простена Гренвил. — Ще ви кажа как да измъкнете от нея петнадесет милиона долара! Познавам я добре! Петнадесет милиона долара суха пара!

Бърни вдигна ръка и Сегети се закова на място.

— Тя не може да понася насилието — започна Гренвил. По лицето му се стичаха едри капки пот. — Грешката ни беше, че пратихме Арчър да води преговори. Трябваше да отидеш ти, Бърни. Сега вече е късно да използвате мен като средство за натиск, но можем да прибегнем до друго, не по-малко ефикасно средство… Ти ще водиш преговорите…

— О’кей, аз ще ги водя — кимна Бърни. — Но за какво?

Арчър гледаше опулено лицето на Гренвил. Белмонт също, ножът в ръцете му нетърпеливо проблясваше. Сегети потупваше палката в разтворената си длан, очите му не слизаха от високия англичанин.

— Ако се бяхме сетили навреме, изобщо нямаше да имаме сегашните затруднения… — промълви Гренвил. — Всичко е толкова просто… Толкова лесно…

Бърни пристъпи към него и заби показалец в гърдите му.

— Какво е толкова лесно? — заплашително изръмжа той.

И Гренвил му каза.

Хелга се събуди в осем и четвърт, протегна се и бавно огледа луксозната спалня. Не изпитваше никакво съжаление, че я напуска завинаги. Помисли си за Крис и с благодарност откри, че може да го прави, без да й се свива сърцето. След няколко седмици ще го забравя, увери сама себе си тя. И той ще се превърне в още една сянка от миналото… Нищо повече.

Човек трябва много внимателно да се преценява, особено когато си мисли, че е влюбен… Какво е всъщност любовта? С гримаса на неудовлетворение си призна, че всъщност никога не е притежавала отговора на този въпрос. Любовта е нещо, което едва ли някога ще опозная… Любовта е илюзия. Много мъже и жени на този свят мислят, че са влюбени, а после изведнъж откриват, че любовта не означава нищо, и се разделят като непознати. Но има и други — онези, които превръщат любовта в солидна основа на целия си живот. При това са и щастливи!… За нея самата любовта означаваше само едно — сексуална възбуда, сексуално удовлетворение. Секс! Ето го проклятието на живота й! Искрено беше вярвала, че обича Крис, но когато Хинкъл й разкри, че този красив и изумително привлекателен мъж е не само многоженец, но и пресметлив измамник, любовта й към него изведнъж престана да съществува. Сякаш някой беше натиснал бутона за прекъсване на осветлението!

След няколко часа ще бъде на летище Женева, а Хинкъл ще остане тук до продажбата на вилата и мебелите. Ще отлети за Парадайс сити и отново ще се върне към монотонния и скучен живот на делова жена, която периодично отскача до Ню Йорк за заседанията на управителния съвет. Отново ще бъде в компанията на досадници като Ломън и Уинбърн — това, изглежда, е съдбата й и нищо не може да я промени. А през юни навършва четиридесет и пет! Господи!

Погледна часовника до леглото. Беше девет без двадесет. Хинкъл закъснява, но това няма значение. И без това не изпитваше особена нужда от кафе… Вчера цял ден се беше занимавал с опаковането на вещите й, вероятно е уморен и се е успал.

Затвори очи и се унесе. Когато отново се събуди, часовникът показваше 9.10.

Хинкъл още го нямаше.

Стана от леглото и влезе в банята за кратък душ. Уви се в дебела хавлия и тръгна към хола. Френските прозорци бяха затворени. Тя ги блъсна навън и учудено се насочи към входната врата. Не беше заключена. Отвори я и надникна към алеята.

Сви рамене и леко въздъхна. Вероятно Хинкъл е слязъл до Кастаньола за прясно мляко. Никога досега не беше постъпвал така, доколкото знаеше запаси от мляко винаги имаше достатъчно. Влезе в кухнята и отвори хладилника. Вътре имаше три картонени опаковки с мляко.

Изведнъж я прониза страх. Да не би да е болен? Вчера беше напрегнат до крайност, като нищо може да е получил сърдечен пристъп! Забърза към спалнята си и започна да се облича. Избра костюм с панталон в яркочервен цвят, навлече го набързо и изтича по дългия коридор, който водеше към стаята на Хинкъл. Почука на вратата и зачака. Сърцето й лудо блъскаше. Почука за втори път, но й отвърна мълчание. Пое дълбоко дъх, стисна зъби и рязко натисна бравата.

Леглото беше оправено, всичко в стаята изглеждаше наред. Но Хинкъл го нямаше.

Обзета от паника, Хелга се втурна надолу по стълбите. Отвори входната врата и се насочи към гаража.

Фолксвагенът на Хинкъл кротко си стоеше до огромния ролс. Значи икономът не е слязъл в селото! Но къде е тогава?

Може би е излязъл да поработи в градината и там го е настигнал сърдечният пристъп? Хелга бързо се спусна по каменните стълби, очите й внимателно оглеждаха градината. Стигна до портала, от който се излизаше на главния път. Той беше заключен със солиден катинар. Уверила се, че Хинкъл не е в градината, тя се върна обратно с помощта на седалковия лифт.

Къде изчезна този човек?

Докато лифтът я изкачваше обратно към терасата, тя изведнъж си даде сметка какво означава за нея този изключително лоялен прислужник. Всъщност той съвсем не беше само прислужник — той беше единственият й истински приятел. Отсъствието му започна да я плаши. Нима е решил да я напусне? Не, никога не би сторил подобно нещо, без да я предупреди! Но какво се е случило тогава? Къде е той?

Малката кабинка стигна последната си спирка и замря. Хелга слезе, прекоси терасата и се насочи към хола. Питаше се дали да се обади в полицията. Вдигна глава и изведнъж се закова на място.

В един от фотьойлите се беше настанил нисък широкоплещест мъж с гъста черна брада. Лицето му беше безлично, малките очички злобно проблясваха. В ъгъла на устата му висеше запалена цигара. Беше облечен в мръсно синьо поло и сиви лекьосани панталони. В скута му имаше електрическа бормашина, шнурът й беше вкаран в близкия контакт на стената.

Видът на този човек я накара да замръзне от ужас. Автоматично си даде сметка, че е сама с него, че Хинкъл го няма, за да я защити. Запази самообладание единствено благодарение на стоманената си воля.

— Какво правите тук? — остро попита тя, гласът й изобщо не потрепна.

Бърни се ухили, включи бормашината и бавно проби една дупка в античната масичка за кафе до себе си. Измъкна бургията, проби втора дупка, след което изключи машинката.

— Удобно инструментче — промърмори той. — Нали, мадам?

Хелга не помръдна, гърдите й рязко се повдигнаха да поемат въздух.

— Какво искате?

— Реших, че е време да си поговорим, мадам — погледна я Бърни. — Оня тъпак Арчър очевидно не успя да ви убеди, че намеренията ни са сериозни. От това, което ми разказа, стигнах до заключението, че любовникът ви вече не означава кой знае какво за вас… Готвех се да му отрежа ушите, когато той сподели една доста интересна идея… — Бърни млъкна, наведе се напред и проби поредната дупка в изящната масичка.

Значи Арчър не е блъфирал, с ужас си помисли Хелга. И този отвратителен тип насреща й действително ще се окаже мафиоз! Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че с такъв човек не може да се справи.

— Какво искате? — отново попита тя, но този път гласът леко й изневери.

Онзи измъкна бургията и изключи бутона.

— Петнадесет милиона долара, мадам. Всички в безименни акции — рязко се наведе напред и заплашително излая: — Прибрах слугата ви, Хинкъл! Гренвил твърди, че той ви е много скъп… Така ли е наистина!

Хелга почувства как й се завива свят, пристъпи към близкия стол и безсилно се отпусна в него.

— Къде е той?

— Ще видите. След малко ще идем при него — Бърни проби още една дупка в масичката. — Ще видите и колко полезна е тази машинка, мадам. Ако не искате да платите, ще ви предложа едно безплатно представление, което сигурно ще ви накара пак да си помислите… — стана на крака и добави: — Да вървим!

— Никъде няма да ходя! — повиши тон Хелга.

Бърни злобно я изгледа.

— Казах да вървим! — просъска заплашително той. — Искам да ти покажа как ще се чувства човек с две дупки в коленете като тези тук! Ако продължаваш с ината си, твоят нещастен слуга никога повече няма да ходи на двата си крака!

Хелга усети как кръвта се дръпва от лицето й. Винаги се беше отвращавала от насилието! А тоя престъпник искаше да я накара да присъства на осакатяването на Хинкъл!

— Ще платя — промълви тя и несигурно се надигна. — Веднага ще телефонирам на банката си…

Бърни изпитателно я изгледа, после кимна, на устата му се появи тържествуваща усмивка.

— Разумно решение — рече той. — Но без номера! Вземай слушалката и уреждай този въпрос. Утре сутринта акциите трябва да са тук. Иначе включвам бормашината!

Хелга потръпна, пристъпи към телефона и вдигна слушалката.

— Излишен труд, госпожо — разнесе се зад нея сочният бас на Хинкъл.

Хелга изхълца и светкавично се обърна.

Изправен на крачка от френските прозорци, стоеше Хинкъл. Небръснат и с доста измачкани дрехи, но Хинкъл. Жив и здрав. От двете му страни бяха застанали двама едри мъже с автоматични пистолети в ръце.

Бърни изпусна бормашината и понечи да се изправи, но единият от мъжете пристъпи напред и насочи пистолета си в гърдите му.

— Здрасти, Бърни — поздрави го любезно той. — Доста потича, сега е наш ред… Хайде да тръгваме.

Бърни огледа пистолета и бавно сви рамене.

— Нищо не можеш да ми лепнеш, Баци — промърмори той. — Много добре го знаеш…

— Но мога поне да се опитам, Бърни — усмихна се широко здравенякът. — Хайде да тръгваме.

Бърни заби злобните си очички в Хинкъл, после бавно тръгна да излиза. Полицаите застанаха от двете му страни. Входната врата се затръшна, навън изръмжа автомобилен мотор и бързо се отдалечи.

— Ще ви помоля за извинение, госпожо — обади се Хинкъл. — Изглеждам ужасно. Ако ми отпуснете няколко минути, ще ви сервирам кафе.

Сълзите рукнаха по лицето на Хелга, тя пристъпи към иконома и здраво го прегърна.

— Господи, колко бях уплашена, Хинкъл! — прошепна тя. — Ако тези диваци бяха ви сторили нещо…

— Госпожо! — дръпна се Хинкъл и бащински я потупа по рамото. — Трябва да ми дадете няколко минути! — после се обърна и с бързи крачки тръгна към стаята си.

Хелга се отпусна в стола, задавена от плач. Когато Хинкъл се появи с количка пред себе си и в обичайното си безупречно облекло, тя вече беше успяла да се овладее.

— Предлагам капка коняк в кафето, госпожо — невъзмутимо рече той. — Помага за нервите.

Тя се усмихна, макар че устните й още трепереха.

— Винаги мислиш за всичко, Хинкъл — промълви тя, за пръв път след толкова години прибягвайки до по-интимно обръщение. — Но този път няма да близна нито капка, ако не ми правиш компания! Хайде, сядай!

Хинкъл не отговори, само веждите му се извиха в озадачена дъга.

— Казах ти нещо! — повиши тон Хелга.

— Много добре, госпожо — склони глава икономът. — Ще ида да взема още една чаша.

След минута се появи обратно, в ръцете му имаше чаша и чинийка. Напълни двете чаши с кафе, добави по няколко капки коняк и се отпусна на стола срещу Хелга.

— Дължа ви извинение, госпожо — започна с достойнство Хинкъл. — Изложих ви на ужасен риск, но полицията държеше на това, иначе не би могла да отправи официално обвинение към онези бандити…

Хелга отпи глътка кафе и изведнъж почувства как я облива дълбоко спокойствие. Присъствието на Хинкъл оказваше своето благодатно въздействие.

— Хайде, Хинкъл, започвай — погледна го топло тя. — Искам да чуя цялата история.

— Разбира се, госпожо. Както вече знаете, аз разговарях по телефона със своя зет Жан Фукон. Поводът беше господин Гренвил. Пропуснах да ви съобщя, че обясних цялата ситуация на Фукон. Казах му, че господин Гренвил е отвлечен, а господин Арчър ви иска два милиона долара за освобождаването му. Фукон уведомил швейцарската полиция. Вече втори ден вилата е под наблюдението на инспектор Баци и неговите хора. Той искаше да разбере къде се крият Арчър и Гренвил. Когато изхвърлих Арчър, един цивилен полицай го е проследил до някаква наета вила в Парадизо… Именно там на сцената се е появил и този Бърни… Той е стар познат на полицията, но винаги е успявал да се измъкне. Полицията е проследила Арчър и Бърни до някакво малко магазинче в центъра на Лугано и го поставила под наблюдение. Швейцарските полицаи са изключително търпеливи. Стояли там и чакали развоя на събитията. Бърни вероятно се е уверил, че вие сте изгубили интерес към господин Гренвил, и решил да отвлече мен. Този ход бил неочакван за полицията, но тя запазила спокойствие, просто защото и нашата вила е била под наблюдение.

Сутринта отворих външната врата, както правя винаги, и изведнъж ме сграбчиха двама грубияни. Натикаха ме в колата си и ме закараха в същия този малък магазин, зад който имаше някакъв склад. Там открих господата Гренвил и Арчър, които бяха в компанията на същия този Бърни. Полицията отново предпочете да изчака. Скоро Бърни излезе, очевидно за да дойде да ви заплашва. Веднага след това хората на господин Баци арестуваха двамата гангстери, плюс господата Гренвил и Арчър. А ние с господин Баци се качихме в колата му и пристигнахме точно навреме, за да ви спасим от третия гангстер… — Хинкъл замълча, после добави: — Това е цялата история, госпожо. Съжалявам, че ви оставих да изпитате върху себе си грубостта на онзи тип, съжалявам също и за масичката, която гангстерът унищожи…

— Пет пари не давам за масичката! — тръсна глава Хелга и топло му се усмихна: — Важното е, че ти се върна жив и здрав!

— Благодаря, госпожо — склони глава Хинкъл и допи кафето в чашата си. — Оттук нататък нещата ще се развиват в съответствие с полицейските процедури и при пълна дискретност. От инспектор Баци разбрах, че господин Гренвил ще бъде предаден на германските власти, които ще го съдят за многоженство. Бърни и двамата му помощници ще бъдат обвинени в укривателство на крадени вещи. При обиска в апартамента на Бърни са открити големи количества крадени вещи. Инспектор Баци намекна, че не бива да повдигат обвинение за отвличане, тъй като ще бъде замесено и вашето име.

— А Арчър? — попита Хелга.

— Господин Арчър представлява проблем, разбира се. Инспектор Баци прояви разбиране, когато му казах, че вие едва ли ще повдигнете обвинение срещу него. Така стори навремето и господин Ролф… Можем да си докараме доста неприятности, ако го пратим на съд, госпожо… — Хинкъл снижи глас до неодобрителен шепот, веждите му леко се свъсиха: — Беше решено господин Арчър да бъде изгонен от Швейцария без право на завръщане. При създадените обстоятелства аз мисля, че това е най-доброто разрешение за всички…

Хелга внимателно го изгледа. Беше убедена, че този мил човек отдавна е знаел за някогашната връзка между нея и Арчър. Може би го е научил от Хърман… Господи, каква тактичност притежава този Хинкъл, удиви се в себе си тя. Знаеше, че предаден на прокурора, Арчър ще направи всичко възможно да съобщи на света, че достопочтената и приказно богата мадам Ролф се е ползвала от услугите му направо на пода на прашната канцелария!

— И аз мисля така — кимна тя, без да гледа верния си прислужник. — Всичко е свършено.

— Вярно е, госпожо. Сега трябва да се залавям за работа. В три следобед трябва да хванете самолета за Ню Йорк, а аз още не съм приключил с подреждането на багажа ви. — Хинкъл се изправи на крака, вдигна подноса от масата и тихо добави: — Позволете ми един съвет, госпожо. За в бъдеще трябва по-добре да си правите сметките. Аз не струвам петнадесет милиона долара! — дебелото му, честно лице светна от топла усмивка: — Но все пак ви благодаря!

После се обърна и тръгна към кухнята.

За огромна изненада на Арчър, полицейският инспектор от кантона Тичино, на име Баци, се оказа ведър и разговорлив човек — качества, които доста се разминаваха с грубите черти на лицето му, тънките устни и малките подозрителни очички на професионално ченге.

Приятелски усмихнат, той уведоми Арчър, че лично ще го изпрати на летище Женева, като предварително му осигури място на самолета за Лондон. В колата на път за летището говореше за жена си и малкото си момченце, които следващия месец щял да води на почивка в Ница. Едва ли някой страничен наблюдател би допуснал, че този едър мъж до него е офицер от полицията, помисли си Арчър.

Изпитал дълбоко облекчение от факта, че властите се задоволяват само да го депортират от страната, Арчър бързо възвърна част от своята самоувереност. Съобщи на Баци имената на няколко добри, но сравнително евтини ресторанта в околностите на Ница, препоръча му два скромни хотела с отлично обслужване. Баци се усмихна с благодарност и обеща да се възползва от съветите му.

Влязоха в залата за заминаващи пътници като двама добри приятели, тук Арчър се раздели с овехтелия си куфар и получи в замяна малко картонче, прикрепено за билета му. Приключили с формалностите, те се насочиха към гишето за митническа проверка. Двамата униформени митничари стиснаха ръката на Баци, хвърлиха по един небрежен поглед към Арчър и им махнаха да минават. Баци го поведе към мястото за повикване.

— За съжаление полетът за Лондон ще закъснее — съобщи полицаят след кратка справка със земната стюардеса.

— Напоследък закъснява всичко, което има някаква връзка с Лондон — намръщено отвърна Арчър.

Седнаха на една дървена скамейка с лице към пистата.

— Искам да ви направя едно официално предупреждение, господин Арчър — рече Баци с приятелска усмивка на уста. — Не правете опити да се връщате в Швейцария. Ясен съм, нали?

— Да.

— Отлично — въздъхна Баци и го дари с един продължителен поглед. — Бих казал, че вие сте човек с късмет, господин Арчър… Ако госпожа Ролф беше направила официално оплакване срещу вас, щеше да се наложи да прекарате няколко доста неприятни години в някой от нашите затвори.

— Вероятно има причини да не прави оплакване — кимна с глава Арчър.

— Богаташите винаги имат своите причини — сви рамене Баци. — И вие заминавате за Лондон. Ще бъде ли нахално, ако ви попитам с какво възнамерявате да се заловите там?

Въпросът беше зададен приятелски и Арчър пожела да му отговори максимално точно.

— С какво ще се заловя ли? — замислено повтори той. — Ех, ако можех да зная!… — Имаше няколко познати в Лондон, но всичките бяха в неговото положение — изпаднали типове, борещи се отчаяно да изкарат нещо от съмнителни сделки, готови на всичко… Един от тях би могъл да използва специалните му познания, срещу мизерно заплащане, разбира се. Всъщност той беше и най-голямата надежда на Арчър. Тръсна глава и каза точно това, което не мислеше: — Вие нямате представа какви възможности предлага Лондон на човек като мен, инспекторе. Плаващи заеми, арабски пари за инвестиции, предприемачи със свободни терени… Много, безкрайно много възможности за един опитен юрист…

Баци го изслуша, после се усмихна и леко тръсна глава:

— Доколкото съм осведомен, Англия също е под ударите на общата депресия, господин Арчър.

— Това са вестникарски измислици — махна с ръка Арчър. — Не бива да вярвате на всичко, което четете във вестниците. Ще останете изненадан, ако ви кажа колко скрито богатство има в добрата стара Англия…

— Наистина ли?

— Разбира се. О, аз зная добре колко много се говори за трудностите на английската икономика. Но в коя страна няма трудности, къде не стачкуват? — Арчър убедено поклати глава: — Мога да ви уверя, че там нямам никакви проблеми.

В дъното на залата настъпи някакво оживление и те неволно погледнаха натам. Няколко вестникарски фотографи се завтекоха към залата за ВИП, миг по-късно на прага й се появи Хелга Ролф, облечена във великолепно палто и с широка усмивка на уста.

— А, ето я и самата мадам Ролф! — възкликна Баци. — Изглежда наистина великолепно!

Арчър се сви на мястото си. Хелга очевидно беше забравила аферата си с Гренвил, иначе едва ли би изглеждала толкова свежа и жизнена, помисли си той. Каква кучка, Господи!

Ако неговият план беше успял, той също би могъл да влезе в онази зала, заобиколен от прелестни стюардеси и угоднически усмихнати началници. Но сега беше тук, в компанията на полицията, която искаше да бъде сигурна, че нежеланият в страната гост ще отпътува за Лондон с билет за туристическа класа. А там го чакаше неизвестност, зад която надничаше мизерията… Защото готовите пари бързо се харчат.

— Наистина хубава жена — въздъхна Баци, после хвърли бегъл поглед към спътника си. — Доколкото знам, някога вие сте работили с нея, господин Арчър…

Арчър не го чу. Вниманието му беше привлечено от висок и добре сложен мъж, който току-що се беше появил на прага на залата. Беше безупречно облечен, от цялата му осанка се излъчваше богатство и власт. Лицето му бе открито, с правилни черти и решително вирната брадичка, очите му бяха тъмносини, а мустачките — тънки и майсторски подстригани.

Баци проследи погледа му и въздъхна:

— А, това е господин Анри дьо Вилие, един от най-богатите и утвърдени индустриалци на Франция. Говори се, че скоро ще го назначат за посланик в Съединените щати.

Фотографите защракаха със своите светкавици. Дьо Вилие се спря и им отправи една блестяща усмивка. После се остави на стюардесите да го отведат в залата за ВИП.

От гърдите на Арчър се изтръгна тежка въздишка. С един милион долара в джоба той също би изглеждал внушително като този мъж. Обявиха полета за Ню Йорк.

— Ето ги, тръгват — рече Баци и отправи поглед към асфалтираната площадка пред летището.

Арчър забеляза фигурата на Хелга, следвана от дьо Вилие и още двама души в сиви костюми. Някъде по средата на пътя до самолета Хелга изведнъж изпусна нещо бяло, вероятно носна кърпичка. Дьо Вилие се наведе да я вдигне, ускори крачка и й я подаде. Арчър ясно видя как Хелга вдига глава към красивия мъж и го награждава с блестящата си усмивка. Размениха няколко думи, после благородникът вдигна малката ръчна чанта на Хелга и двамата поеха към самолета един до друг.

— Ей това се казва бързак! — изцъка с език Баци, на лицето му се появи усмивка на уважение.

— Тя също не е от бавните — промърмори намръщено Арчър. — И винаги ще си остане такава!

По радиоуредбата обявиха полета за Лондон и той се изправи.

— Сбогом, господин Арчър — стисна ръката му Баци. — Желая ви късмет.

Арчър кимна в знак на благодарност, убеден, че ще му бъде необходим всичкият късмет на света.