Небе и земя

Единадесета глава

Тя рядко търсеше съвет, защото от жизнения си опит знаеше, че трудно възприема чуждо мнение. Но бе дълбоко разтърсена от този сън.

Много пъти през деня понечваше да разкаже всичко на Зак. Той винаги й бе опора и приятелството им бе здраво и истинско, както кръвната връзка помежду им. Но бе принудена да признае, че се нуждае от женско рамо. Не можеше да става дума за Миа и Нел — връзката им бе твърде силна.

Имаше обаче една жена, свързана и с трите, която винаги бе готова откровено да изрази мнението си, дори без да са я молили да го сподели. Отиде при Лулу.

Изчака я да се прибере от книжарницата и след няколко минути — преди стопанката да се е отдала напълно на блажена почивка — тръгна към нея. Премина през тревната площ, където очите й трудно възприемаха ярките цветове, с които Лулу обикновено боядисваше къщата си, и почука на задната врата. Рипли изпита задоволство, когато се убеди, че е избрала подходящ момент.

Лулу бе сменила работните си дрехи с пуловер, на който бе изписано: Кафе, шоколад, мъже… три неща, които е желателно да бъдат богати. Държеше в ръка неотворена бутилка вино, бе обута с чехли в миши цвят и изглеждаше леко раздразнена, че са я прекъснали.

— Какво става с теб? — попита тя.

Макар че това не бе най-добрият начин да поздравиш някого за добре дошъл, бе напълно в стила на Лулу.

— Можеш ли да ми отделиш минута?

— Мисля, че мога. — Извърна глава и се върна до плота, за да вземе тирбушона. — Искаш ли чаша от това?

— Нямам нищо против.

— Радвай се, че не съм запалила цигара с марихуана.

Рипли потръпна.

— По дяволите, Лу!

Лулу започна да се кикоти и с пукот извади тапата.

— Само се шегувам. Винаги си добре дошла. Никога ли не си опитвала марихуана? — Лулу въздъхна с носталгия. — Двадесет и шест години. Баща ти беше първият и последният, който ме разори. Конфискува хубавото ми сандъче с трева и запасите в скривалището ми. Знаеше, че ако поискам, бих могла да си набавя много повече, но трябваше да избера или това, или да продължа да работя за бабата на Миа и да се грижа за нея. Остави на мен самата да преценя кое от двете неща ми е по-нужно. Винаги съм харесвала баща ти.

— Трогателна история. Просто се задушавам от вълнение.

Лулу наля виното в две чаши, седна и облегна краката си на един от кухненските столове.

— Какво те води при мен, заместник-шериф Тод?

— Нека започнем, като разменим няколко думи на по-злободневна тема и постепенно да стигнем до моя проблем.

— Добре. — Лулу отпи глътка вино, доволна, че напрегнатият работен ден най-сетне бе свършил. — Как е сексуалният ти живот?

— Това е част от болната тема.

— Никога не съм си мислила, че ще дойде ден, когато фаталната Рип ще поиска от мен съвет по сексуален въпрос.

Рипли не можа да се сдържи да не я прекъсне:

— За бога, Лу! Никой вече не ме нарича така.

Лулу се засмя:

— Никой — освен мен. Винаги съм се възхищавала на смелостта ти да се изправяш лице в лице с проблемите. Неприятности с мъж ли имаш?

— Нещо такова. Но…

— Привлекателен мъж. Учен с докторска титла. — Лулу млясна с устни. — Не е от типа мъже, с които обикновено си имаш работа. Сериозен е, философски настроен и си пада по тънката част. Не че е женкар. Просто обича женска компания. Само да бях с тридесет години по-млада…

— Да, да, самата ти би опитала късмета си с него. — Рипли се нацупи и опря брадичка на юмруците си.

— Не се опитвай да остроумничиш. Между другото чудесно е човек да види, че си осъзнала, че тези, които имат мозък в главата, могат да бъдат и секси. Е, бива ли го в леглото?

— Не сме стигнали дотам.

Вместо да бъде изненадана, тя просто затвърди последните си наблюдения. Остави чашата си на масата и присви устни:

— Единственото обяснение за това е, че той те плаши.

— Не се боя от него. — Подобен род обвинения винаги караха Рипли да настръхва, особено когато не бяха безпочвени. — Просто съм предпазлива и изчаквам подходящия момент. Много е… сложно.

Лулу долепи върховете на пръстите си като за молитва:

— Вслушай се в мъдростта на по-възрастен човек, вироглавке.

Рипли не можа да сдържи смеха си:

— Кой се опитва да остроумничи?

— Млъкни и слушай! Мъдростта е следната: сексът е по-вълнуващ, когато нещата са сложни.

— Защо?

— Ами така. Когато станеш на моите години, сама ще можеш да си отговориш на въпроса.

— Аз наистина го харесвам.

— Какво лошо има в това?

— Нищо. Иска ми се веднага да бяхме го направили, за да нямам тези терзания, от които не мога да си намеря място, но всичко ми се струва толкова…

— Важно.

Рипли дълбоко въздъхна:

— Добре, да, важно е. По-лошо — мисля, че той го знае и очаква и аз да го проумея. — Лулу отпи глътка вино изчака да продължи. — Звучи глупаво, нали? Добре — Рипли кимна, изведнъж стигнала до важно прозрение: — Мисля, че вече разбирам.

— Има и още нещо.

— Да. Миа го покани да наблюдава ритуала в петък. Ако тя бъде въвлечена, същото ще стане и с Нел. Направи го само защото вчера беше разстроена. В пещерата… знаеш за коя пещера става въпрос. Прие всичко изопачено и макар да се преструваше, че бързо се е съвзела, явно бе разтърсена. Постъпи така само за да докаже, че може да се справи с всичко.

— Наистина може — тихо каза Лулу. — Ако не беше странила от нея толкова години, щеше да знаеш по-добре с какво може да се справи.

— Не мога да променя създалото се положение.

— Вече се е случило. По-важно е какво имаш намерение да правиш сега.

— Не знам какво да правя — в това е проблемът.

— Затова ли ме потърси? За да ти кажа?

Рипли вдигна чашата си:

— Исках да разбера какво мислиш. Объркана съм, Лу. Всичко се връща отново, в мен е. О, по дяволите, не знам как да го обясня! Исках да се отърва от него, накарах го да си отиде. Сега сякаш напира в мен и всеки момент ще изригне с такава сила, че не ще мога да го овладея.

— Никога не си го приемала. Не всеки би могъл да свикне с това.

— Може би се страхувам да го приема и използвам. Аз не мога да се контролирам като Миа и не съм състрадателна като Нел. Не притежавам тези качества.

„Кръгът — помисли си Лулу. — Той винаги ще съществува“.

— Не, това, което ти притежаваш, е страст, вродено чувство за справедливост и нужда да я видиш възтържествувала. Ето затова трите можете да затворите кръга, Рипли, като влагате най-доброто от себе си.

— Или най-лошото. — Именно от това се страхуваше. То я терзаеше. — Така е станало преди триста години.

— Не можеш да промениш миналото, но бъдещето зависи от теб. Не можеш да се скриеш и от двете. Струва ми се, че мислиш, че твърде дълго си се крила.

— Никога не съм се крила. Не съм страхливка. Дори след като се справихме с Ремингтън, успях да потисна това, което е в мен, и да запазя нещата такива, каквито бяха преди. Но откакто се появи Мак, то започна да струи от пръстите ми.

— Значи се страхуваш, че ако се обвържеш с Мак, няма да можеш да овладееш силата си.

— За това става въпрос.

— И си решила да го избягваш. — Лулу сърдито въздъхна и поклати глава. — Предпочиташ да се тревожиш и измъчваш, вместо да приемеш нещата такива, каквито са.

— Не искам да наранявам хората, на които държа.

— Понякога ако не правиш нищо, би им причинила повече неприятности, отколкото ако действаш. Никога в живота си не можеш да бъдеш напълно сигурна, че постъпваш правилно.

— Е, щом приемаш нещата по този начин. — „Никой друг не може да разсее мрака, както Лулу“, помисли си Рипли. — Мисля, че от доста време очаквам нещо да се случи и това, че то не се случва, ме подлудява. Кара ме да се чувствам глупаво — добави. Не би споделила това почти с никого друг.

— И сега се каниш да направиш последната крачка?

Рипли започна да барабани с пръсти по масата и въздъхна:

— Да кажем, че имам намерение да направя тази крачка и да видя какво ще стане. Мога ли да използвам телефона?

— Защо?

— Искам да поръчам пица.

През по-голямата част от деня Мак бе зает с поправката на сензора и все пак успя да постигне само временен успех. Щяха да му бъдат нужни ден-два, за да си набави резервни части, и до ритуала в петък щеше да бъде под напрежение.

Не съм сигурен какво да очаквам в петък — записа той. — Може би така е по-добре. Грешка е човек да се впусне в едно преживяване с предварителни очаквания, защото така затваря съзнанието си за други възможности. Вече имам теория за събитията, които са се случили в пещерата на Лоугън. Келтският надпис, издълбан в камъка, в превод означава: Сърцето ми ти принадлежи. Сега и завинаги. Необходимо е време, за да се установи точната възраст на надписа (незабавна изпратих проби за изследване в лабораторията), но предполагам, че е направен през последните двадесетина години. Въз основа на това и на реакцията на Миа Девлин, когато ни откри с Рипли там, логично е да се смята, че пещерата е от особено значение за нея. Мисля, че надписът е направен от нея — или за нея.

Семейство Лоугън имат син — Самюъл, който е израснал на острова. Никой от местните жители не споменава, че е бил свързан по някакъв начин с Миа. Това преднамерено мълчание ме кара да направя заключение, че между тях е имало нещо — може би интимна връзка, преди той да напусне острова.

Това би могло да се окаже последният етап на легендата, преповтаряща се в живота на наследниците на трите сестри.

Нел и Зак са първият, а вероятно Миа и Лоугън са последният.

По средата остава Рипли. Рипли и…

Пръстите му затрепериха и той престана да пише, седна и потърка очи зад очилата си. Разсеяно посегна към чашата с кафе и я събори от масата. Наложи се да почисти и докато изпълняваше досадното задължение, имаше време да подреди мислите си.

Свързан съм с легендата — продължи Мак. — Усещах го още преди да пристигна тук и документираните сведения, които все още не съм споделил с останалите, ми помогнаха да съставя някои теории. Но теориите и реалността са различни неща, с различно влияние върху засегнатите хора. Един, от които съм и аз. По-трудно е да бъда обективен, отколкото предполагах. Да остана в ролята на наблюдател, водещ записки, когато…

Не мога да престана да мисля за нея. Трудно е да правя професионални преценки, без да се влияя от чувствата си, но как мога да бъда сигурен, че тези чувства не са породени от професионален интерес?

— Или от хормони — промърмори, но не го записа.

Дали заместник-шериф Рипли Тод ме плени с това, че притежава свръхестествена дарба, наследена от преди три столетия? Или защото е жена, която ме привлича във всяко отношение?

Започвам да мисля, че причината се крие и в двете. Вече съм стигнал твърде далеч, за да се питам защо и как са възникнали тези чувства.

Отново седна и докато се опитваше да се съсредоточи, чу, че апаратурата във всекидневната започна да издава звуци. Докато ставаше от малкото бюро, удари коленете си в долната му страна, изрече проклятие и излезе от офиса си.

Рипли стоеше на прага, втренчила навъсен поглед в апаратурата.

— Изключваш ли някога тези неща?

— Не. — Мак едва се сдържа да не разтърка корема си, където чувстваше напрежение всеки път, щом я зърнеше.

— Почуках на вратата.

— Бях в офиса и работех. Не съм те чул.

— Имаш късмет, че съм настойчива. — Тя повдигна картонената кутия, която носеше. — Доставка на пици по домовете. Огромна и с много неща отгоре — точно както я обичаш. В настроение ли си?

Устата на Мак се напълни със слюнка и стомахът му закъркори:

— Случайно от седмици си мечтая за пица.

— Аз — също. — Рипли сложи кутията върху уред, чиято цена бе шестцифрено число. Освободи се от палтото си, оставяйки го да се свлече на пода. Хвърли шапката си върху него и се приближи към Мак. — Гладен ли си?

— О, да.

— Добре, защото и аз умирам от глад.

Обгърна врата му, подскочи, обви крака около кръста му и жадно впи устни в неговите.

Мак залитна, неволно направи две крачки назад и усети, че здравият разум го напуска.

— Искам да правим секс сега — задъхано изрече тя, докато плъзгаше устни надолу по лицето и врата му. — Пицата може да почака. Съгласен ли си?

— Разбира се. — Олюлявайки се, Мак я понесе към спалнята и едва не се удари в касата на вратата. — Само да… нека… — Промени положението на устните си и издаде стон. — Отдавна мечтая да усетя вкуса ти. — Одраска леко шията й със зъби. — Направо ме влудяваш.

— Ти — също. Искам да те видя гол. — Рипли сграбчи пуловера му.

— Почакай, успокой се!

— Защо? — засмя се тя и обходи с език ухото му.

— Защото… Господи! Защото отдавна мисля само за това. — Мак я притисна по-силно към себе си, докато се придвижваха към леглото. — Сякаш от столетия. Не искам да прибързвам. — Стисна в шепи косите й и наведе главата й назад, докато очите им се срещнаха. — Искам да се насладя на вкуса на изживяването, на твоя вкус. — Захапа леко устните й. — Искам с години да се любим, да те докосвам — продължи да й нашепва той, докато внимателно я спускаше към леглото.

Рипли потръпна под тежестта на тялото му.

— Изразяваш се доста добре за… задръстен учен.

— Да видим дали ще ни хареса тази игра. — Мак повдигна пуловера й и прокара ръка по стегнатия й корем. — С малко тренировки ще станем добър отбор. — Наведе бавно глава и прокара устни по извивката на челюстта й.

Тялото й тръпнеше под неговото и излъчваше почти видими енергийни вълни. Той желаеше всичко това, но най-силно желаеше да я накара да се почувства замаяна от наслада.

Ръцете й трепнаха, но не направиха опит да го отблъснат. Сърцето й биеше учестено до неговото, а устните й жадно отвръщаха на ласките му. Възбуждащо бе да знае, че е готова да остави на него да избира момента за всичко.

Тази силна жена изпитваше много силни чувства към него, за да му дари това изживяване. Сега щеше да й покаже какво означава то за него.

Никога не бе срещала мъж, който да разпали толкова вълнуващи усещания у нея само с устните си. Завладя я топлина, от която ръцете, костите и мускулите й сякаш започнаха да се разтапят. С въздишка се отдаде на това блаженство.

Пулсът й се ускори. Не бе в състояние да мисли за нищо.

Когато той освободи ръцете й, Рипли едва успя да ги повдигне и да свали очилата му, за да обходи с длани цялото му лице и отново да доближи устните му до своите.

Пръстите му се плъзнаха по кожата й, докато придвижваше пуловера й нагоре. Спряха се за няколко мига до ръба на сутиена й и нежно заиграха със закопчалката.

Рипли енергично свали пуловера и, на свой ред, прокара ръце по тялото му. След това устните им отново се докоснаха и от гърлото й се изтръгна тих стон. Целувката му сякаш я накара да полети, а когато езикът му се плъзна по извивката на рамото й, тя блажено замърка. Леко затрепери в очакване, докато усещаше ласките на езика му по шията си, и простена, когато се спусна към гърдите й и заигра със зърната им. Извика и безпомощно се изви към него при допира на жадните му, горещи устни до кожата си. Затаи дъх и зарови пръсти в чаршафите, обзета от отчаян, неутолим копнеж.

Топлината го обгърна, сякаш бе застанал пред гореща пещ. У него се надигаше неудържим порив. Ръцете му докосваха тръпнещата й плът, от която струеше енергия, силна като електричеството в множество буреносни облаци. Сподавеният й вик го накара да потрепери.

Когато тя отново се отпусна, Мак се придвижи надолу и проследи формите на съвършеното й атлетично тяло. Искаше да ги докосва безкрайно дълго, да ги изучава, да им се наслаждава. Сърцето й биеше все по-неудържимо, както и неговото. Вкусът й го завладяваше и за миг се запита как е живял досега без всичко това.

Рипли бе така безпомощна, както никога досега. Никой не я бе довеждал до връхната точка на възбудата с такова безмилостно търпение. Вече му принадлежеше и в това имаше неустоима тръпка. Би му позволила да стори с нея всичко и знаеше, че то ще й достави наслада. Кожата й бе влажна и гореща. Струваше й се, че той познава всяко нервно окончание в тялото й и знае как да го накара да затрепери. Чувстваше се така свободна и жадна да се слее с него, както с никого досега. Всяко движение й изглеждаше невероятно бавно, като че плуваха под вода. Тялото му тръпнеше до нейното, сърцето му сякаш щеше да изскочи. Рипли чувстваше всичко това, както и свиването на мускулите му под ласкавия допир на ръцете си.

Когато вкусът й достигна до всичките му сетива, той се надвеси над нея и изчака прелестните й очи, замъглени от наслада, да се отворят.

Най-сетне проникна в тялото й. Все по-дълбоко.

Дишането й звучеше като стонове при бавните тласъци, а кръвта в жилите му кипеше. Долови пулса в изящната извивка на шията й, когато тя отново пое към върха на насладата.

Ръцете й се отпуснаха безпомощно.

— Не мога.

— Дай ми това — прошепна той и отново притисна устни към нейните. — Позволи ми да го изживея.

Сякаш омагьосана, Рипли се извиси и сниши с него и почувства как неутолимата жажда отново се надигна.

— Заедно с мен.

Впи пръсти в плътта му и простена, когато отново се понесе нагоре.

Той бе в нейната власт. Изведнъж целият му свят се бе променил. Зарови лице в тъмните й коси, загубил напълно разсъдък.

Чувстваше се… превъзходно. Сякаш кожата й се бе превърнала в кадифе, посипано със златен прашец. И последната следа от напрежение бе изчезнала. Не можеше да си представи какво би могло да я накара отново да се тревожи.

„Вълнуващият секс действа по-добре от всички възможни наркотици“, помисли си тя.

Обикновено не бе от типа жени, който обичаха да лежат прегърнати с мъжа и да разговарят в леглото. Но този път бе различно. Беше притиснала тялото си към Мак и се чувстваше добре, сгушена до него. Краката й бяха преплетени с неговите, главата й бе отпусната на рамото му, а ръцете — обвити около врата му.

Още по-вълнуващо бе да чувства стремежа му към близост с нея. Сякаш би се радвал да останат така през сливащите две-три години.

— Да не би да си научил някои сексуални тънкости от първобитните общества?

Той потърка буза в косите й.

— Предпочитам да мисля, че съм добър благодарение на собственото си въображение.

— Беше неотразим.

— Ти — също.

— Хвърлих очилата ти на земята. Внимавай да не ги настъпиш.

— Разбира се. Канех се да ти кажа нещо…

— Какво?

— Красива си.

— Стига! Навярно сексът е замъглил ума ти.

— Косата ти е тъмна и гъста и все още едва се сдържам да не захапя съблазнителната ти горна устна. Като прибавим към това и прекрасното ти тяло, картината става съвършена. — Когато Рипли повдигна глава и го погледна втренчено, Мак примигна, присви очи и попита. — Какво има?

— Просто се опитвам да си спомня кога за последен път съм чула думата прекрасно, употребена в подобен контекст. Наистина си необикновен, Мак. Сладък, но необикновен. — Вдигна отново глава и потърка буза в лицето му. — Имам нужда от гориво. Искаш ли пица?

— Да, ще отида да я взема.

— А, не. Аз я донесох, аз ще я взема. Ти стой тук. И не се обличай! — добави тя, претърколи се над него и стана от леглото. — Между другото твоето тяло също е прекрасно.

Докато вървеше към другата стая, енергично се протегна. С грациозна походка, както бе гола, влезе в кухнята да вземе две бири, които да изпият с пицата. Грабна няколко салфетки, а после бързо се обърна.

„Нима е възможно човек да се чувства по-добре?“, запита се тя и замечтано си каза, че причината не е само в секса, а в самия Мак. Беше толкова привлекателен и умен, толкова сериозен, без да е скучен.

Обичаше да го слуша, да гледа как лявото ъгълче на устата му се повдига малко по-високо от дясното, когато се засмее, блясъка в очите му, когато се замисли, и вечно разрошените му коси. Привличаше я неповторимото съчетание на съсредоточеност и вродено чувство за хумор. Беше първият мъж, с когото бе готова да се обвърже. Характерът му не бе лесен, но не бе и очаквала да бъде друго.

Нима не бе прекрасно?

Хванала внимателно бутилките бира с едната си ръка, Рипли се върна във всекидневната, където бе оставила пицата. Усети как през тялото й премина вълна от щастие и преди да осъзнае какво става, сърцето й сякаш се преобърна, затанцува валс, а после изведнъж замря. Отвори широко очи.

— Господи!

В мига, когато стигна до внезапното прозрение, че се е влюбила, цялата апаратура в къщата се задейства. Звуците отекнаха в главата й. Чуваше се пиукане, лампите примигваха, а стрелките се въртяха като луди. Рипли застина на мястото си.

Мак извика и скочи от леглото. Втурна се към всекидневната, но се препъна в чифт маратонки и се просна на пода. Изправи се, проклинайки, и както бе гол, влезе в стаята.

— Какво докосна, какво направи?

— Нищо, абсолютно нищо.

Рипли сграбчи бутилките като спасително въже. „След време — помисли си — това ще ми се струва глупаво и смешно.“ Но сега втренчено наблюдаваше как Мак трескаво се движи от апарат към апарат, отчита показанията и потупва голото си тяло, сякаш търси джоб, в който има скрит молив.

— Господи! Господи! Погледни това! — Той издърпа листите хартия и почти заби нос в тях, докато оглеждаше отпечатаното. — Важни събития. Първото е от последния час, не мога да разчета минутите и да видя какво показват диаграмите. Къде са очилата ми, по дяволите! Не виждам нищо от тези графики. Още един от сензорите се е скапал. Невероятно!

— Мак.

— Да. Аха. — Размаха ръка, сякаш Рипли бе досадна муха, която трябваше да пропъди. — Искам само да пренавия видеокасетата, да проверя дали има някакви видими белези.

— По-добре е да облечеш нещо, защото в момента си малко… уязвим и може да се нараниш.

— Хм? Какво беше това? — смутено попита той.

— Защо не се облечем и двамата и не те оставя да се заемеш отново с работите си?

„Само идиот би отпратил една гола жена, за да се занимава с играчките си“, помисли си Мак. Особено когато тази жена е заместник-шериф Рипли Тод. Доктор Макалистър Бук не бе идиот.

— Не, хайде да хапнем пица! — Вдигна капака на кутията и ароматът, който се разнесе от нея, и уханието на Рипли отново възбудиха апетита му. — Утре ще прегледам данните. Няма къде да избягат. — Приближи се и леко я щипна по бузата. — Не искам да ходиш никъде.

„Така е най-добре“, реши Рипли. И тя щеше да поразмишлява върху чувствата си утре.

— Внимавай къде стъпваш. Не искам да паднеш върху кутията и да смачкаш вечерята.

Рипли си заповяда да се успокои и влезе заедно с него отново в спалнята.

— Откъде е този белег на задните ти части?

— О. Навярно съм се наранил при падане от някоя скала или нещо подобно.

— Господи, Мак! — Настаниха се на леглото и сложиха пицата помежду си. Рипли му подаде бутилка бира. — Ти си безнадежден случай.

Нямаше намерение да остава. Да преспиш при някого, след като си била с него, бе съвсем различно от това да спиш с някого. Беше проява на по-дълбока близост, с която Рипли не бе свикнала.

Необяснимо как, сутринта се озова заедно с него под малкия душ. Тясното пространство не попречи на Мак да покаже на какво е способен.

Затова когато се прибра у дома, тя все още бе замаяна и изпитваше известно неудобство. Надяваше се да се промъкне по стълбите, да се преоблече с клин за обичайния си крос по плажа и да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Но надеждите и бяха разбити, когато Нел се провикна от кухнята:

— Ти ли си, Рипли? Има прясно кафе.

— По дяволите! — промърмори тя под нос и с неохота смени посоката си. Боеше се, че ще последва откровен разговор между приятелки и не знаеше как да го избегне.

Нел работеше в кухнята, изпълнена с апетитен аромат на печени сладкиши, и изглеждаше невероятно бодра, докато пълнеше нова кутия с кифлички.

Рипли хвърли само един поглед към нея и освен неудобство, почувства ужасен глад.

— Искаш ли закуска? — весело я попита Нел.

— Ами може би. Не — измънка тя. — Първо искам да потичам. А… мисля, че снощи трябваше да се обадя, че няма да се прибера.

— О, не се притеснявай. Мак се обади.

— Не предполагах… — Тръгна към хладилника, за да вземе бутилка вода, но изведнъж се спря. — Мак се е обадил?

— Да. Сетил се, че може би се притесняваме.

— Сетил се — повтори Рипли. За разлика от нея. Нима бе такава идиотка? — Какво каза?

— Че двамата правите страстен животински секс и няма за какво да се тревожим. — Вдигна поглед от кифличките си, а на бузите и се появиха трапчинки, когато избухна в смях при вида на ужасеното изражение на Рипли. — Просто каза, че си с него. За останалото се досетих сама.

— В страхотно шеговито настроение си тази сутрин — отбеляза Рипли и завъртя капачката на бутилката вода. — Не знаех, че се е обадил. Трябваше аз да го направя.

— Няма значение. Добре ли прекара?

— Идвам си в осем без петнадесет сутринта — би трябвало сама да си извадиш заключение.

— Бих могла, ако не ми се струваше малко раздразнителна.

— Не съм раздразнителна. — Рипли се намръщи и отпи глътка вода. — Е, добре, просто мисля, че би трябвало да ми каже, че се кани да ви се обади, или да предложи аз да се обадя — но и в двата случая би означавало, че предполага, че ще прекарам нощта при него. Аз нямах такова намерение, но той явно е подозирал, че имам, а това според мен е доста самонадеяно предположение, защото, на първо място, Мак дори не ме покани да остана.

Нел слушаше безмълвно.

— А?

— Не знам. Не знам какво говоря. Господи! — Прокара нервно студената бутилка по челото си. — Просто с мен става нещо необичайно.

— Свързано е с него.

— Да, не знам — може би. Още не съм готова за тези чувства. А сега имам нужда да потичам.

— Аз самата доста тичах — тихо каза Нел.

— Имам предвид — да потичам по плажа. — Нел кимна със съчувствие, на което Рипли отговори: — Добре, разбрах какво искаш да кажеш, но е много рано за метафори.

— Нека тогава ти задам един прям въпрос: Щастлива ли си с него?

— Да. — Стомахът на Рипли се сви на топка. — Да, щастлива съм.

— Няма да ти навреди, ако почакаш известно време да видиш какво ще излезе.

— Може би така и ще направя. Но ми се струва, че той винаги е една крачка пред мен, хитрият негодник. — Въздъхна с примирение и седна. — Мисля, че съм влюбена в него.

— О, Рипли! — Нел се наведе и обхвана с длани лицето на Рипли. — Аз също съм влюбена.

— Аз не искам да бъда.

— Знам.

Рипли буквално просъска:

— Откъде можеш да знаеш толкова много?

— Доскоро самата аз бях в същото положение. Страшничко е, но е вълнуващо и променя всичко.

— Харесвам нещата такива, каквито са. Не казвай на Зак — добави тя, но веднага се упрекна за думите си. — Какво говоря? Разбира се, че ще му кажеш. Просто изчакай няколко дни — може би ще го преодолея.

— Добре.

Нел се обърна, за да смени тавите със сладки.

— Може би просто ме привлича твърде силно и това ме обърква.

— Предполагам, че е така.

— Ако съдя по случилото се снощи, сигурно след няколко седмици ще се изтощим взаимно.

— Случва се.

Рипли започна да барабани с пръсти по масата.

— Ако имаш намерение да стоиш тук и да ми се присмиваш, аз отивам да се преоблека и да потичам.

Нел сложи кифличките на решетката, за да изстинат. Почувства се безкрайно доволна от себе си, когато Рипли излетя като фурия навън.

— Хайде, отивай да тичаш — тихо каза тя. — Бас държа, че той ще те догони.