Благодарности

Както винаги, на четиримата:

— Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето;

— Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането;

— Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците.

После най-сърдечните ми благодарности:

На всички чудесни и талантливи хора в британското книгоиздаване, които помогнаха трилогията „Първият закон“ да стигне до читателите през всичките тези години, сред които, но не само — Саймън Спантън, Джон Уиър, Джен Макменъми, Марк Стей, Джон Ууд, Малкълм Едуардс, Дейвид Шели, Кейти Спинър и Сара Бентън. След което, разбира се, на всички онези, които помогнаха за сътворението, маркетинга, издаването, публицистиката, илюстрирането, превода и преди всичко продаването на книгите ми, където и да се намират по света.

На художниците, които незнайно как продължават да ми придават класа: Дидие Графе, Дейв Синиър, Лора Брет, Лорън Панепинто, Реймънд Суонланд, Томаз Алмейда, Сам Уебър.

На редакторите в Новата земя отвъд Голямата вода: Лу Андерс, Деви Пилаи, Брадли Енглерт, Бил Шейфър.

На първенците в кръга: Тим и Джен Милър.

На човека с хилядите гласове: Стивън Пейси.

За това, че държа вълка от другата страна на вратата: Робърт Кърби.

На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя било то във виртуалното пространство, в бара, в някои случаи дори на хартия, за помощта, смеха и множеството идеи, които си струваше да открадна. Вие си знаете кои сте…

И най-накрая, но всъщност на първо място:

На Джилиън Редфърн. Защото всеки Джизал знае дълбоко в себе си, че без Баяз е едно нищо.

Загрузка...