Неприятности с лишеи

Прощаването беше хубаво

Малкият хор, целият в бяло, със златни мрежи, проблясващи върху косите, пееше с тихата печал на изоставени ангели.

Той свърши и препълнената черквица се изпълни с абсолютна тишина. В задушния въздух мирисът на хиляди цветя се носеше на леки вълни.

Ковчегът увенчаваше малка пирамида от плътно наредени букети. На четирите му ъгли почетни стражи в класически пелерини от пурпурна коприна, златни мрежи върху сведените глави, шнурове от златна нишка, кръстосани на гърдите и с позлатено върбово клонче в ръка бяха като изваяни.

Епископът безшумно прекоси подиума и слезе по четирите стъпала на ниския амвон. Спря се и внимателно постави Библията върху един шкаф. Вдигна очи.

— …Нашата многообична сестра Даяна… нейната недовършена работа, която вече никога няма да бъде завършена… ирония на съдбата не е точното определение за волята Божия… Той въздава, Той отнема… Ако Той вземе едно маслиново дръвче, което ни е дал, преди плодовете му да са узрели, трябва да приемем волята Му… Съдът на Неговото вдъхновение… Преданост към нейните цели… Сила на духа… Промяна в хода на човешката история… Тялото на Твоята служителка Даяна…

Очите на паството — неколкостотин жени и по някой мъж — се обърнаха към ковчега. Той започна бавно да се движи. Няколко разместени букета се изтърколиха и пръснаха по килима. Ковчегът неумолимо се плъзгаше. Органът тихо засвири. Гласовете на хора се издигнаха отново високи и чисти. Завесите от двете страни на ковчега се дръпнаха, а после затвориха след него.

Някой си пое въздух, тук-там изхлипаха, замяркаха се малки бели кърпички…

На излизане Зефани и Ричард неволно се откъснаха от баща си. Тя се обърна и го видя на няколко метра зад тях. Сред тълпата под свода той изглеждаше по-висок, отколкото бе в действителност. Хубавото му лице не изразяваше нищо. Изглеждаше само уморено и несъзнаващо нищо наоколо.

Навън имаше още повече жени. Стотици не бяха успели да влязат в черквата. Много от тях плачеха. Цветята им лежаха като пъстри килими от двете страни на църковните двери и излизащите трябваше да минат между тях. Някой в тълпата държеше прът на края с голям crux ansata1. Бе направен изцяло от калии и обвит с широка лента от черна коприна.

Щом стигнаха алеята Зефани измъкна Ричард встрани и застана да гледа. Въпреки че очите й бяха насълзени, печална усмивка докосна ъгълчетата на устните й.

— Горкичката, милата Даяна! Само като си помислиш как би я забавлявало това. — Измъкна кърпичката си и докосна леко очите си. След това продължи отривисто: — Хайде. Ела да намерим татко и да го измъкнем от това.

Но беше едно прекрасно погребение.

Нюз-рекърдс съобщи:

Понеже Нюз-Рекърдс винаги е загрижен читателите му да разбират какво е написал, имаше и бележки под черта: