Няма да ти се размине

I

Вече се свечеряваше, когато Хари се върна в мотела. По негова молба Джоан го беше оставила в началото на крайбрежния път.

— Сигурен ли си, че всичко ще бъде наред? — попита го тя, докато слизаше от „Бентли“-то. — Изпитвам чувство на вина спрямо Глори. Мисля, че не биваше да я зарязваш самичка целия ден. Трябваше да се върнеш по-рано.

— И това го казваш ти — усмихна се Хари. — Нямах никакъв шанс да се измъкна от тебе. Виж сега, не се безпокой за Глори. Предупредил съм я, че ще закъснея. Забрави за нея. Когато й кажа за нас тя ще разбере. Ще си тръгне още утре. Не я познаваш. Ще й дам малко пари и тя ще отиде да живее при брат си. Просто я изхвърли от съзнанието си.

Джоан не изглеждаше убедена.

— Не мислиш ли, че би трябвало да дойда с тебе? Струва ми се, че тя няма да се предаде лесно.

— Глори ли? — засмя се Хари с пресилена веселост. — Нищо подобно. Тя знае как стоят нещата помежду ни. Не би се подиграла със себе си. Ще се разбера с нея. Ще те чакам пак тука утре сутринта в единадесет. Ще отидем да поговорим с посредника за парцела. Става ли?

— Ще бъда тук в единадесет. Убеден ли си, че всичко ще бъде наред?

— Разбира се — той се наведе напред и я целуна. — Обичам те, Джоан! Беше великолепен ден! Ти си първата жена, в която се влюбвам истински.

Тя погали лицето му.

— Ти също си първият мъж, който означава всичко за мене — отвърна му. — Ще бъдем щастливи, Хари.

Той се отдръпна назад, наблюдавайки я как обръща голямата кола, а после, когато потегляше, й махна за сбогом.

Остана на средата на шосето, загледан в автомобила, докато не се скри от погледа му, след което извади пакет цигари и запали.

Беше прекарал чудесно. Не помнеше някога да е преживявал по-приятен ден. Бяха ходили да огледат бъдещото летище и веднага бе разбрал, че изборът й е правилен. Теренът можеше с минимум разходи да бъде превърнат в летище и беше само на четири мили от центъра на града. Тя му каза, че би могъл да го купи на безценица. Бил предназначен за строителен обект, но компанията, която щяла да застроява парцела, фалирала и явно друг не го искал.

Обядваха заедно в елегантен ресторант на Бей Шор Драйв. Докато се хранеха, навлязоха във фактите и подробностите. Беше го впечатлила нейната делова уравновесеност. Джоан имаше някои идеи за механизма на рекламата. Знаеше откъде можеха да купят евтино две прилични коли на старо. Той трябвало да разполага с тези автомобили, изтъкна тя, за да взема клиентите от техните хотели и да ги откарва до летището. Баща й бил директор на една фабрика за самолети, която щяла да снабди Хари с типа самолети, които искал, на намалени цени. Знаела и една компания, където баща й притежавал контролния пакет акции, която щяла да излее пистите.

— Твоята работа ще бъде да организираш полетите и да се занимаваш с персонала и самолетите — беше казала тя. — Останалото можеш да оставиш на мене. Аз ще осигурявам пътниците. Познавам всички тук, включително мениджърите на повечето хотели. След време ще установим монопол в този бизнес, Хари, и това е единственият начин да го постигнем.

Бяха разговаряли надълго й нашироко. След като напуснаха ресторанта, се качиха в колата и продължиха да говорят. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, когато Джоан си спомни, че баща й даваше прием тази вечер и от нея се очакваше да играе ролята на домакиня.

Когато тя си замина, Хари тръгна по крайбрежното шосе към мотела. Налегнаха го съмнения. Беше достатъчно убедителен, когато говореше на Джоан за Глори, но съзнаваше, че сега трябва да се справи с нея не само на думи, а това можеше да се окаже не чак толкова лесно.

„Длъжна е да разбере…“ — продължаваше да си внушава той. Друга възможност нямаше. Тя беше излишна. Трябваше да го проумее. Само трябваше да внимава тя да не разбере, че с Джоан са любовници. „Няма нужда да си пъха носа в тези работи“ — разсъждаваше той и забави крачка. Щеше да й обясни, че става въпрос за сделка, която няма нищо общо с нея. За Глори би било по-безопасно да изчезне заради Борг. Трябваше да постави ударението върху Борг. Тя беше умна. Щеше да разбере, че и двамата ще са по-защитени, ако се разделят.

Докато вървеше по отбивката, която извеждаше до бунгалата, Хари с облекчение забеляза, че тяхното не свети. Помисли си, че Глори сигурно е излязла някъде. Какво пък, това щеше да му даде повече време, за да сложи в ред мислите си. Не беше съвсем наясно как да я подхване.

Стигна до къщичката, натисна дръжката на бравата и отвори. Пристъпи напред в полумрака, затвори вратата и потърси опипом ключа за лампата.

— Не пали, моля те — обади се Глори някъде от мрака.

Тогава я видя — седеше в креслото с лице към прозореца. Очертанието на главата й се открояваше на фона на бялата стена. Интонацията на гласа й предизвика у него злокобно усещане. Звучеше като чужд. Сякаш говореше съвсем непознат човек.

— Какво правиш? Седиш си на тъмно ли?

Щракна ключа и бутна вратата с крак. Ако се канеше да прави сцени, щеше да я посрещне фронтално, каза си Хари. Онзи, който нанесеше първия удар, щеше да спечели битката.

Лампата над полицата светна. Погледна към Глори. Вместо да предизвика гнева му, нейният вид го шокира. Тя беше бяла като току-що навалял сняг. Очите й бяха потънали в орбитите си, така че дори срещу светлината не можеха да се видят. Кожата й сякаш се беше съсухрила и това придаваше охлузен, ръбат вид на лицето й.

Понечи да я попита какво се е случило, но се въздържа. Рече си, че би било пагубно, ако й дадеше повод да започне скандал.

— Извинявай, че не се върнах по-рано — каза той, — но бях зает. — Запали цигара и изстреля с пръсти кибритената клечка в камината. — Имах много работа.

Тя не отрони нито дума.

Изведнъж му се прииска стаята да не беше толкова малка и той да не стърчеше така над главата й. Трябваше да се провре покрай нея, за да стигне до другото кресло. Седна и се прозя широко. Даваше си сметка, че сега не е моментът да й сервира новината за скъсването им. Никога по-рано не беше я виждал да изглежда по този начин. Това го разтревожи. Изруга наум. Най-доброто, което можеше да направи, беше да е мил с нея, да я предразположи малко. Можеше да й съобщи истината и след вечеря.

— Хайде да хапнем нещо — предложи той. — Какво прави днес? Ходи ли да поплуваш?

Тя изви глава и очите й срещнаха неговите. Почувства как отново го полазиха тръпки. Никога преди не беше го гледала по този начин. Любовта, която винаги беше откривал в погледа й, беше изчезнала. Все едно, че го фиксираше някаква непозната.

— Не, не съм ходила да плувам — отвърна му с хладен, недружелюбен тон.

— По-хубаво да беше отишла. Щеше да ти се отрази добре. Хайде да вървим да ядем. Аз съм гладен, а ти?

Глори го наблюдаваше, без да помръдва.

— Как се представи онази, Хари? — попита го тихо. — Оправда ли очакванията ти?

Той изтръпна, чувствайки как в него се надига вълна от ярост.

— Какво искаш да кажеш?

— Дали прави любов по твой вкус? Дали те задоволява?

Хари се изправи.

— Млъкни! — изръмжа той. — Не искам да слушам подобни неща!

— Защо? Ти винаги си се гордеел с твоето така наречено правене на любов, нали? Защо да не те попитам дали тя те задоволява?

— Като ти казвам да млъкнеш, значи трябва да млъкнеш!

— Само не ми разправяй, че си се влюбил в нея — продължаваше Глори. — Това едва ли бих ти го повярвала. Започвам да си мисля, че ти винаги си обичал само себе си. Тя просто е новото завоевание — свежо и младо, нали? Нещо по-различно от мене. Достъпна, навита малка курва, която за момент е привлякла вниманието ти. Не е ли така?

Отворената длан на Хари се стовари върху бузата й, отхвърляйки главата й назад. Глори не помръдна, а остана свита на кълбо, загледана втренчено в него, с лице наподобяващо маска на мъртвец.

— Казах ти да си затваряш устата — рече той, надвесен над нея. — Просеше си го и си го получи. Сега слушай! Имах намерение „кацането“ да е меко, но след всичко това хич не ми пука. С тебе бяхме дотук! Можеш да си събираш багажа и да се омиташ по дяволите. По-добре е да скъсаме. Наистина мисля така. Ще ти дам хиляда долара и изчезваш. Разбираш ли?

Тя го погледна с искрящи очи.

— Няма да си отида, Хари, — гласът й по-скоро приличаше на въздишка.

— Напротив, ще го направиш! — отвърна той. — Трябва да видиш истината в очите. И двамата сме изчерпани. Няма смисъл да оставаш повече тук. Между другото, за тебе ще е по-безопасно да си заминеш. Ако Борг е по следите ни, за тебе ще е най-добре да не си при мене, а за мене — да не съм при тебе. Ако предпочиташ да останеш тук тази вечер, не възразявам. Ще наема друго бунгало. Утре обаче напускаш Маями. Пет пари не давам къде ще отидеш, но ще си отидеш. Ще намериш някой друг мъж, който да се грижи за тебе. Дотогава ще разполагаш с хиляда долара, за да се издържаш.

Мускулите на лицето й се изпънаха.

— Няма да се отървеш от мене — рече Глори със сподавен шепот. — Няма да си тръгна!

Той се вгледа в нея. Решителният блясък в очите й го смути.

— Не ставай глупачка! Не би останала там, където не си желана, нали?

Тя не каза нищо.

— Слушай, тъпачке, не разбираш ли, че съм скъсал с тебе? — рече й, повишавайки тон.

— Не! Не си приключил с мене, Хари.

Той видя как червените следи от пръстите му бавно се появяват върху страната й. Това го накара да изпита срам.

— Точно обратното — отвърна й. — Какво ти става? Не разбираш ли английски?

— Може да си мислиш, че си, но всъщност не си!

— Виж какво, не искам да си късам нервите с тебе. Това е краят! Ще те оставя да пренощуваш тук. Първата ти работа утре сутринта ще бъде да се изметеш. Трябва да преосмисля живота си. В него няма място за тебе.

— Но преди имаше, нали?

— Не започвай отново! — нетърпеливо каза Хари. — Каквото било, било! Не го избивай на чувства, Глори! На тебе ти беше добре с мене, на мене ми беше добре с тебе. Сега сме квит. Защо ще го превръщаме в драма? Това не е първият път, когато някой ти махва за сбогом, нали? На твоето приятелче Дилейни му е дошло до гуша от тебе. После е имало други. Усещането не е ново за твоя милост и ти го знаеш. Изпяла си си песента, така че свикни с тази мисъл и млъквай!

Тя го изненада с реакцията си:

— Би ли ми дал една цигара, ако обичаш? Моите ги изпуших, докато те чаках.

Той хвърли пакета в скута й.

— Изнасям се — й заяви, обърна се към гардероба, отвори вратата и извади двата си костюма.

— Аз не бих го направила — каза тя. — Само дето ще трябва да си ги прибираш обратно. Не можеш да излезеш оттук тази вечер.

Той се спря объркан.

— Искаш да кажеш, че ще си тръгнеш ти, така ли?

— Не, аз също няма да заминавам. Ще останем тук. Ще се оженим, Хари.

Усети как кръвта се оттича от главата му. Беше толкова бесен, че малко оставаше да я зашлеви. Едва успя да запази хладнокръвие.

— Какви ги дрънкаш? Да не си полудяла?

— Не само ще се оженим, но и ще бъдем съдружници в бизнеса с въздушните таксита. За първи път в себичния си живот ще правиш каквото ти се нареди!

Хари стоеше неподвижно.

— Трябва да си откачила, за да ми говориш по този начин — отвърна с подрезгавял глас. — Сложихме точката! Не искам да те виждам повече!

Глори се засмя и смехът й изпрати една студена тръпка нагоре по гръбнака му.

— Ти май не разбираш, Хари. Нямаш никакъв избор. Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.

II

През отворения прозорец, закрит само от тънко перде, гласът на Глори достигаше ясно до Борг, който се беше облегнал в тъмното върху стената на бунгалото.

Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.

Значи е бил прав, помисли си той и премести шкембето си в по-удобна поза. Не беше изминал целия път до Маями, за нищо. Този висок, добре изглеждащ негодник е Хари Грийн. Никога не би допуснал, макар че го беше следил целия ден. Вълча усмивка разтегли неговата тлъста, жестока физиономия. Това беше най-добрият възможен завършек на дългия и уморителен ден. Рано сутринта беше излязъл от хотела до летището и беше взел кола под наем. От телефонния указател беше разбрал къде живее дъщерята на Грейнър. Бе отишъл с колата до резиденцията на Грейнърови на булевард Франклин Рузвелт и беше паркирал недалече от портала. Падна голямо чакане. Синьосивото „Бентли“ се появи чак в дванадесет без двадесет. Нямаше проблеми с проследяването му. Видя срещата на Хари и Джоан, следвайки ги на безопасно разстояние, наблюдава любенето им на плажа с мощен бинокъл и през целия ден се навърта около тях. Когато накрая се разделиха, Хари го доведе до мотела и до бунгалото.

Беше чул всяка казана дума. Щеше му се да дръпне настрани пердето и да зърне физиономията на Хари, когато Глори го атакува. Помисли си, че това е гледка, която си струва.

В продължение на един безкраен миг Хари стоя като парализиран — мозъкът му блокира от онова, което каза Глори. После върна съвсем бавно двата костюма в гардероба и го затвори. Седна на леглото като човек, чиито крака изведнъж бяха загубили силата си и не го държаха. Зяпна в нея с парещи очи и плувнало в пот лице.

Тя не го поглеждаше. Трепереше, а лицето й беше изопнато и пребледняло. Мъчеше се да запали цигарата, взета от пакета, който беше пуснал в скута й.

— Вече години наред — рече тя с неравен, приглушен глас — се държа като малодушна идиотка. Опитвах се да намеря щастието, като раздавах любовта си на разни мъже. Какво ли не правех, за да съхраня обичта им, но рано или късно те ми се насищаха и ме изоставяха. Навярно вината е в мен. Предполагам, че ставаше така, защото никога не зачитах себе си. Вършех невъзможното, за да ги направя щастливи, поставяйки тях на първо място, а себе си на последно. Сега разбирам, че това ми е било грешката. Не са го оценявали. Мислели са си, че съм малодушни глупачка, която може да бъде използвана и захвърляна, когато им скимне. Когато се запознах с тебе, не ми се вярваше, че ще е нещо сериозно. Очаквах да ме захвърлиш точно като предишните. После, когато ми разказа за намерението си да извършиш този обир и ме накара да ти помогна, започнах да си въобразявам, че си искрен и че искаш да останеш при мене. Помислих си, че след всичко, което направих за тебе — след като ходих при Бен и изтърпях обидите му, след като ти помогнах да се превърнеш в Хари Грийн, — заслужавам малко уважение. Когато ми съобщи, че те търсят за убийство, аз не се поколебах да остана на твоя страна. Ти ми принадлежеше, принадлежах ти и аз. Така гледах на нещата. Независимо от всичко, което беше направил, щях да съм с тебе. После се появи онази блондинка. В момента, в който видях как се хилиш като шут насреща й, разбрах, че наистина съм пълна нула за теб. Беше взел всичко, което можех да ти дам, и вече бе готов да си вървиш. Заряза ме тук целия ден, сякаш изобщо не съществувам. Мене ако питаш, хубаво направи, че излезе. Струва ми се, че бях малко разстроена, а когато човек е разстроен, вижда нещата по-различно. Неочаквано ми хрумна, Хари, че за първи път в живота си съм в положение да мога да диктувам на някой мъж. Дадох си сметка, че ти си първият мъж, който няма да ми избяга и не е в състояние да направи нищо, за да ми се противопостави. Беше много вълнуващо усещане. Вече си налапал кукичката и независимо колко силно се мяташ, няма да се отскубнеш. На мене от десет години все това ми се случва. Сега е твой ред и ще ми достави огромно удоволствие да си седя и да гледам как се гърчиш. Ти обеща да се ожениш за мене. Ще се радвам. Знам, че няма да е брак като брак, но ще ми даде сигурност, каквато никога преди не съм имала — нещо, от което остро се нуждая. Ти измами Бен с петдесет хиляди долара. Е, тъй като ще ти бъда съдружник, искам двадесет и пет хиляди от тях. Бих могла да поискам и повече, без да си в състояние да ми откажеш, но не желая да бъда непочтена. Искам половината и смятам да ги получа. Това е положението! Ако беше постъпил честно с мене, нямаше да стане така. Щяхме да бъдем щастливи заедно. Щяхме да отидем в Лондон, Париж и Рим, както обещаваше. Сега ще работим съвместно в бизнеса с аеротакситата като равностойни партньори. Ще кажеш на дъщерята на Грейнър, че си преценил: заедно със съпругата си имаш достатъчно пари, за да започнеш на дребно, така че не искаш нито помощта, нито любовта, нито влиянието на баща й. Мисля, че все още мога да направя човек от тебе, Хари. Ти си егоист, грубиян и си доста тъп, но се надявам да променя всичко това. Ще ти казвам какво да правиш и ти ще го правиш. Ако се опънеш, ще те издам на полицията. Това не е заплаха, това е обещание.

През първите няколко минути, докато Глори говореше, Хари едва не се задуши от ярост. Но положи усилие и овладя своя бяс. В момента, в който тя свърши, той отново можеше да разсъждава и беше хладнокръвен и внимателен.

„О’кей — каза си той. — Значи са те хванали на въдицата!“ Какъв наивник беше да мисли, че би могло да стане по друг начин! Беше толкова привикнал Глори да постъпва както той иска, че въобще не му беше минала през ум възможността за изнудване от нейна страна.

— Не можеш да постъпиш така, Глори — отчаяно рече той. — Нищо няма да излезе. Ще те намразя. Нали не би искала да живееш с мене с усещането, че те мразя?

— Защо не? — отвърна тя, втренчила очи в него. — Защо трябва да ми пука? Аз уважавам себе си. Ти не ме обичаш така или иначе. Вече престанах да се замислям над това, какво искам и какво не искам. Става въпрос за моя живот, за моето бъдеще. Ще постъпя по този начин и ти няма да ме разубедиш. Мрази ме, щом искаш. Няма да нараниш толкова мене, колкото себе си. Смятам да се омъжа за тебе, защото това ще ме направи по-обезпечена. Ако се хванеш с някоя друга, ще се разведа, но ще получа издръжка и обезщетение, а ще задържа и онези двадесет и пет хиляди. За мене е истинско разнообразие да помисля за себе си. Не съм го правила никога по-рано.

— Да, разбирам — отвърна той, полагайки усилие да се владее. — Какво пък, по всичко личи, че положението ти е изгодно, нали? Твърдо ли си решила да действаш по този начин?

Глори го погледна решително.

— Напълно!

— Да допуснем, че ти дам тридесет хиляди? Би ли се разкарала оттук, като ме оставиш на спокойствие?

— Не! Няма да променя условията си. Утре сутринта трябва да уредиш формалностите по разрешението за сключване на брак. Ще отнеме около седмица, преди да се оженим, но аз мога да почакам. Междувременно ще се поразмърдаш и ще намериш някой, който да продава дял в бизнеса с въздушните превози. Аз също ще се поогледам. Ако тук не попаднем на нещо подходящо, ще се наложи да обикаляме докато успеем. Искам да прехвърлиш още утре на мое име двадесет и пет хиляди долара в Западна национална банка. Мисля, че засега това е всичко. Смятам, че трябва да напуснем този мотел и да намерим някое по-евтино място за живеене. Можем да наемем мебелирана лятна къща. Ще проверя това утре. А сега ще вечеряме ли? Нали казваше, че си гладен?

Хари опита последния си коз.

— Ако ме издадеш на полицията, ще натопиш и себе си. Ще ти лепнат обвинение в съучастничество и ще отнесеш десет години.

Тя мина покрай него, насочвайки се към вратата.

— Да не мислиш, че ме е грижа? Целият ми бъдещ живот е свързан с тебе. Щом тебе няма да те има, все ми е едно какво ще стане. Десетте години затвор не ме плашат. Поне няма да бъда сама и няма да се чудя откъде да взема пари, за да си платя наема. Освен това знам, че няма да ме сложат при осъдените на смърт, както ще направят с твоя милост. — Тя отвори вратата. — Идваш ли?

— Не можеш да постъпваш така с мене! — извика Хари, губейки самоконтрол. — Ще ти го върна тъпкано, ако се опиташ! Предупреждавам те, Глори! Тръгнеш ли по този път, ще намеря начин да ти видя сметката!

— Няма нужда да крещиш — спокойно отвърна тя. — Разбира се, освен ако не искаш всичко живо да разбере, че си в безизходица и това не ти понася.

— Ще те пречукам заради тази история, пък ако ще да е последното нещо, което ще успея да направя в живота си! — изрева Хари, облещен насреща й.

— По всяка вероятност ще бъде — каза му. — И тъй като знаеш какви ще са последствията, не е лошо да си направиш удоволствието!

— Добре, но не очаквай милост от мене. Може да не е веднага, но няма да ти се размине. Хич не се самозалъгвай!

— Прозорецът е отворен — невъзмутимо отвърна тя. — Ще те чуят. — Излезе и затвори вратата след себе си.

Борг потъна в сенките, когато Глори излезе от къщичката. Тя мина на няколко ярда от него, без да го види, и се запъти към ярко осветения ресторант.

Той килна шапката на тила си. Най-лесното нещо, което можеше да направи, бе да влезе вътре и да даде на оня плъх да се разбере, но май че беше прекалено елементарно. Борг беше харесал Маями и не бързаше да си ходи. Реши да изчака още малко. Беше му интересно да види какво ще предприеме Хари. Може би щеше да измисли някакъв начин да се откачи от „кукичката“.

Вътре в бунгалото Хари остана неподвижен, с плувнало в пот лице. Сърцето му бясно биеше. Той поседя така няколко минути, после посегна към пакета цигари, запали една и се изтегна върху леглото. Гледаше втренчено в тавана с ожесточено лице и трескаво работещ мозък.

Какво щеше да каже на Джоан? Трябваше да спечели време. Щеше да е фатално, ако Джоан разговаря с баща си при това стечение на обстоятелствата. Ако Глори си въобрази, че ще може да се изпречи на пътя му по този начин, явно допуска гибелна грешка. Вече никой не беше в състояние да го спре. Цената беше твърде висока. Обичаше Джоан, имаше вероятност да се ожени за нея. Тя щеше да наследи по-голямата част от парите на баща си. Животът му щеше да се промени изцяло. Щеше да има свой бизнес, красива съпруга и толкова пари, колкото можеше да похарчи. Глори не биваше да осуети това.

Съществуваше само едно недвусмислено решение на проблема. Устата й трябваше да бъде запушена. Ако ли не, щеше да му се наложи да превива врат пред нея до края на дните си — нещо, което той не възнамеряваше да прави. Мисълта да я убие не го уплаши. Залогът беше твърде голям, за да се поддава на опасения. В края на краищата нали вече го търсеха за убийство. Едно повече сега не означаваше нищо за него. Трябваше да избира между нейния живот и своето бъдеще. Вече бе взел решението, докато тя говореше. Глори държеше всички козове с изключение на този, който беше у него — печелившия! Щеше да я накара да млъкне завинаги. Беше си го изпросила и щеше да си го получи…

Лежа, без да помръдне, около пет минути, с натежала от мисли глава, сетне рязко свали крака на пода и се изправи. Смачка цигарата, отиде до вратата, загаси лампата и излезе навън в топлата нощ.

От другата страна на пътя се намираше силно осветеният ресторант. Видя Глори да седи на една от масите до еркерните прозорци. Някакъв келнер я обслужваше и тя говореше с него.

Хари тръгна по пътеката, която водеше към офиса, бутна вратата и се насочи към редицата телефонни кабини. Намери в указателя номера на Хауърд Грейнър, затвори се в една от кабините и го набра.

Прозвуча мъжки глас:

— Резиденцията на мистър Грейнър.

— Бихте ли предали на мис Грейнър, че се обажда мистър Грифин?

— Моля почакайте един момент, сър.

Хари чакаше. Зазяпа се през остъклената врата във високата, грациозна, червенокоса хубавица, която се беше надвесила над сметачната машина, вписвайки нещо в книгата. От мястото, където стоеше, можеше да зърне деколтето на роклята й. Не беше в настроение, за да оцени онова, което виждаше.

— Здравей, Хари…

Той се стегна и обърна гръб на червенокосата.

— Здравей, Джоан! — Опита се да накара гласа си да звучи бодро, но не успя. — Ти беше права. Имам си проблеми тук. Тя не е настроена особено сговорчиво в момента.

— О, скъпи! Съжалявам! Мога ли да направя нещо?

— Не. Ще се оправя, но няма да стане по късата процедура. Иска повече пари. Виж, недей засега да говориш с баща си. Вероятно ще трябва да й дам повече, отколкото бях определил първоначално, и сигурно няма да ми стигне времето, за да се отърва от нея. Тя се досеща за нас, Джоан. Ще бъде по-добре да не се срещаме, докато не си отиде. Не искам да я предизвиквам. Разбираш ме, нали?

— Знаех си, Хари. Слушай, не бих ли могла аз да поговоря с нея? Предчувствах, че ще създаде неприятности.

— Не. Ти трябва да стоиш настрана! — отвърна Хари. — Аз ще имам грижата за нея. Всичко е въпрос на пари. Ще ме остави на мира, ако й платя достатъчно.

— Добре, скъпи. Няма да казвам нищо на татко, преди да си готов. Кога ще се видим?

— Ще ти се обадя веднага щом си тръгне. Може да отнеме ден-два, но аз мисля за тебе и те обичам. Знаеш го.

— Да, Хари. Знам го. Аз също мисля за тебе. Сигурен ли си, че не бих могла да бъда полезна с нещо?

— С нищо. Ще уредя всичко сам. Дай ми няколко дни. Ще ти позвъня в момента, в който се отърва от нея. Обичам те, Джоан!

— Ох, скъпи! Съжалявам за тази история. Няма да предприемеш нищо прибързано, нали?

Той се усмихна тъжно.

— Разбира се, че няма. Става дума за капризи. Ще се откача от нея, ако ще и с цената на всичко, което имам.

— Не бива да го правиш, Хари. Парите ще ти трябват.

— Ще се справя. Не се безпокой. Ще ти се обадя, мила.

Той излезе от кабината, пресече пътя и тръгна към плажа. Седна под една палма, запали си цигара и прегърна с ръце коленете си.

Борг, който седеше в наетата кола на двадесет ярда разстояние, извади своя револвер от кобура и се прицели в главата на Хари. Мишената изкушаваше и той с усилие на волята се въздържа да не натисне спусъка.

Без да подозира, че е само на косъм от смъртта, Грифит разсъждаваше над необходимостта да измисли някакъв безотказен план, за да елиминира Глори. Обстоятелствата го улесняваха. Бяха току-що пристигнали в Маями и никой не ги познаваше. Джоан щеше да остане с впечатлението, че Глори е напуснала града. Тя нямаше нито роднини, нито приятели, които биха поискали да разберат какво се е случило с нея. Това беше важно. Обикновено някой любопитен родственик предизвикваше полицейско разследване. Глори беше сама. Нямаше човек, който да го е грижа дали тя е мъртва или жива.

Но трябваше да внимава. На врата му вече висеше едно убийство. Този път със сигурност не биваше да допуска никаква грешка. Как щеше да се отърве от трупа? В това се състоеше най-големият проблем. Седя и пуши повече от час, докато не реши какво ще прави. В края на втория час стана, изтръска пясъка от дрехите си и се върна в мотела. Влезе в снек-бара, поръча си сандвич и двойно уиски, и докато дъвчеше, прехвърли наум плана, който беше съставил. Той съдържаше елемент на риск, но това беше нещо естествено. Затова пък беше сигурен и прост. Но щеше ли тя да бъде нащрек? Щеше ли да се досети, че той би могъл да й запуши устата? Трябваше да внимава как се държи с нея през следващите двадесет и четири часа. Първият му ход щеше да бъде приспиването на всички възможни подозрения от нейна страна. Ако успееше да направи това, останалото беше лесно. Попита бармана дали не би могъл да му услужи с по-едромащабна карта на областта. Онзи намери една и в продължение на малко повече от двадесет минути Хари я проучва. После допи чашата си, върна картата, даде бакшиш на бармана и се запъти към бунгалото.

През прозореца се процеждаше светлина и той видя силуета на Глори на фона на трансперанта. Когато влезе и затвори вратата зад гърба си, Борг се измъкна от колата и безшумно зае отново поста си до прозореца.

Глори тъкмо обличаше нощницата си, когато Хари влезе. Той зърна за миг нейното бяло, добре оформено тяло, преди копринената тъкан да го покрие.

Тя не го погледна, отиде при тоалетната масичка и започна да разресва косата си.

Хари съблече сакото, разкопча горното копче на ризата и разхлаби вратовръзката.

— Глори…

— Да?

Тя не се обърна и продължи да се реши.

— Искам да ти се извиня — рече й. — Държах се като грубиян. Съжалявам. Наистина съжалявам!

Глори застина. Четката за коса увисна във въздуха, когато го погледна. Големите й тъмни очи се бяха спрели неподвижно върху него. Трябваше да се помъчи да срещне нейния втренчен поглед без да трепне, но не го направи.

— Какво всъщност означава това? — попита тя с приглушен и безстрастен глас.

— Поседях отвън и размислих — отвърна Хари, запалвайки цигара. — Не знам какво ме прихвана, за да ти говоря по начина, по който го направих… Нито пък разбирам какво ми ставаше докато се държах така противно с тебе. Ти си права, Глори. Дължа всичко на тебе. Постъпих ужасно лошо и съжалявам. Май винаги съм бил шаран спрямо жените. Онази хлапачка ме извади от равновесие. Не съществуваше друга жена освен тебе, преди да се появи тя. Така е. Сега, когато отделих малко време да се позамисля за нея, осъзнах какъв глупак съм. Ти си права — тя е още дете. Бях заслепен от парите й, но сега разбирам, че нейното татенце никога не би ми позволило да припаря нито до нея, нито до тях, колкото и да искам. Но аз вече не искам. — Той прокара пръсти през косата си и се намръщи. — Ти ме пораздруса, Глори. Точно от това се нуждаех. Сега съзнавам, че ние двамата ще имаме много по-голям успех, работейки заедно в този бизнес без външни благодетели. Бих могъл дори да те науча да летиш. Кроих отвън разни планове за нас двамата. Искам да ми простиш. Нямам думи да изразя колко съжалявам, че се държах така с тебе. Няма да се повтори.

„Ето, хитра кучко! Налапай се с тези измислици, а ако и те не са достатъчни да те убедят, ще ти надуя още сапунени мехури.“

— Добре, Хари — отвърна тя, продължавайки да гледа встрани. — Радвам се, че разглеждаш нещата по този начин. Ти също ме раздруса. Вероятно и двамата сме имали нужда от известно отрезвяване.

— Да! — Той си наложи да задуши искрата на гнева, който заплашваше да лумне в него. Тази реч му бе струвала много. Ефектът от нея беше незадоволителен. Беше очаквал да види как тя се разтапя, но лицето й си остана също толкова непроницаемо и студено, колкото беше.

— Е, какво ще правим? Нали не смяташ цял живот да се държиш с мене като с куче? Съвсем искрено съжалявам. Няма да се повтори. Обещавам ти.

Глори остави четката за коса и се огледа в огледалото.

— Аз също съжалявам и се срамувам, че трябваше да те заплашвам — отвърна му. — Обичам те. Ти значиш за мене повече от всеки друг мъж. Мразя се, че те накарах да изтърпиш всичко това, но за Бога, Хари, длъжна бях да го направя! Ти вече има възможността да бъдеш шефът в тази авантюра. Не се справи много добре, нали? Сега е мой ред да видя какво мога да сторя.

— Така е — съгласи се той. Трябваше да се пребори с порива си да стане, да прекоси помещението и да я удари по лицето. — Донякъде се радвам, че ти поемаш отговорността, Глори. Винаги си била малко по-умна от мене. Но виж, навън размислих и ми се струва, че ще бъде по-разумно да напуснем Маями, вместо да оставаме тук. Ще бъда откровен с тебе. Искам да се отдалеча от изкушението. Онова момиче може да се опита да се залепи за мене. Във всеки случай ще трябва да се сблъскаме с него, ако останем тука, а аз не искам да го виждам повече. Хайде да изчезнем още утре. Ще купя някаква кола и ще можем да метнем багажа в нея и да потеглим. Струва ми се, че няма да е лошо да хвърлим едно око на Ню Орлеан. Какво ще кажеш?

Това беше неговият коз и той я наблюдаваше внимателно в очакване на нейната реакция. Така сигурно щеше да я убеди, че е искрен, Разсъждаваше Хари. Тя го наблюдаваше. Можеше да се види, че все още има леки съмнения, но поддава. Подсказваше му го изражението на очите й.

— Когато отидем в Ню Орлеан, ще подам заявление и ще можем да се оженим — продължи той. — Ще уредя парите ни да бъдат прехвърлени от Ню Йорк и ще депонирам двадесет и пет хиляди на твое име. Нямам нищо против да бъдат твои, Глори. Трябваше да стане така още преди време. — Успя някак си да докара формата на своята ослепителна и чаровна усмивка. — След това ще станем истински съдружници. Как ти се струва?

Тя изви глава, но не достатъчно бързо, за да скрие сълзите в очите си.

— Да, добре, Хари.

Ръцете му се свиха в юмруци. Номерът беше успял! Беше пробил бронята й! Изиграл беше правилната карта.

— Чудесно. Хайде да си лягаме вече — каза той. — Утре ни чака много работа. — Едва се сдържа да не се изхили. — Дяволски много работа!

— Да.

Докато Глори минаваше покрай него, за да отиде до леглото си, той я хвана и я притегли към себе си.

— Всичко ще бъде наред, бебчо — рече Хари. — Само почакай и ще видиш. Ще започнем отначало.

Тя се отскубна от него.

— Не ме докосвай, моля те! — каза му. Под тънката коприна на нощницата й можеха да се видят нейните гърди, които се повдигаха и спускаха от вълнение. — Ще преглътна всичко, но ще мине известно време. Нямаш представа колко ме нарани, Хари. Човек не може да се отърсва от подобни неща за броени секунди.

— Даа… — проточи той. Би дал много, за да успее да сключи пръстите си около бялата й шия и да „изстиска“ живота от нея. — Разбирам как се чувстваш, но всичко ще си дойде на мястото.

Проследи я с поглед как си легна, после припряно се съблече, пъхна се в пижамата и се настани в съседното легло.

— Лека нощ, Глори! — каза й, докато посягаше към ключа на лампата. — Всичко ще се оправи.

— Да, Хари.

Той угаси светлината. Здрачът го притисна. Лежеше неподвижен, с работещ на високи обороти мозък. Не беше се оказало толкова лесно, колкото се беше надявал, но поне се беше съгласила да напусне Маями, а това беше от жизнено значение за плана му. Трябваше много да внимава как се държи с нея сутринта. До утре вечер с малко късмет щеше да се отървал от нея завинаги — свободен да се посвети на плановете си и което беше по-важно, свободен да се срещне отново с Джоан, но този път на спокойствие.

Мина много време, преди Хари да заспи. Някъде в ранните утринни часове, когато плахите лъчи на изгряващото слънце проникнаха през трансперанта, го събуди звук, който го накара да настръхне.

Беше плачът на Глори.

III

На следващата сутрин малко след единадест часа Хари приключи с покупката на един закрит „Буик“, модел 1945 г. Той откара колата на паркинга в центъра на града. После тръгна да търси железарски магазин и намери един на около сто ярда нагоре по улицата. Купи лопата с къса дръжка и накара продавача да я увие в амбалажна хартия. Върна се при колата и заключи лопатата в багажника.

Отзад на около петнадесетина ярда го следваше Борг. Предназначението на лопатата не беше загадка за него. След като беше чул условията на Глори и привидната капитулация на Хари, той предположи, че онзи е намислил да я очисти. Лопатата потвърди предположенията му. Видя как Хари взе тежък гаечен ключ от комплекта инструменти на колата и го скри в джоба на вратата откъм шофьорското място. После се качи на автомобила и се върна в мотела.

Предугаждайки посоката, в която възнамеряваше да поеме, Борг не тръгна след него. Той отиде с колата си до една отбивка на главното шосе и зачака.

Хари завари Глори да затваря куфара си. Вече беше приготвила неговия.

— Ела да видиш какво купих и ми кажи дали ти харесва — рече той. Успя някак да накара гласа си да прозвучи дружелюбно и забеляза реакцията й. Нейното лице се разведри, когато се приближи до вратата.

Двамата огледаха заедно автомобила.

— Ще свърши работа — каза Хари. — Доста е широко вътре. Когато ни се усмихне щастието, ще си купим нещо по-хубаво.

— Мисля, че го бива — отвърна тя.

Видя я как завъртя дръжката на багажника и се опита да го отвори.

— Ключалката е счупена — поясни й. — Момчето, което ми продаде колата, предложи да я поправи, но на мене не ми се чакаше. Можем да сложим куфарите на задната седалка.

Той изнесе куфарите и ги сложи вътре.

— Май че сме готови. Уреди ли сметката?

— Да.

— Добре, тогава можем да тръгваме.

Глори се върна в бунгалото за дамската си чанта и шапката. Той остана на прага, наблюдавайки я как си слага шапката и повдига тъмната си коса. Неочаквано тя погледна през рамо към него.

— Нали вече не ми се сърдиш, Хари? Той се усмихна преко сили.

— Не. Не ти се сърдя. Хайде да забравим, искаш ли?

— Нали разбираш защо аз…

— Да го забравим! — повтори й. Разбираше, че това е знак да отиде при нея и да я вземе в обятията си, но беше неспособен да го направи, понеже си даваше сметка какво възнамеряваше да стори. — Е, хайде да се махаме оттук, малката. Тръпки ме побиват от това място.

Тя го последва до колата. Той се настани зад волана, докато Глори заобиколи откъм другата врата. Запали мотора.

— Ще бъде прекрасно пътуване — каза Хари, включвайки на скорост. — Предстои ни да минем през много красиви места. Ще пренощуваме в Тампа. Винаги съм си мечтал да отида там. В Тампа правят пури и ловят гърмящи змии.

Не спираше да говори, докато караше бързо по широкото шосе № 27, което водеше към Националния парк „Евърглейд“. Но както бърбореше, затрупвайки Глори с откъслечна информация, която беше събрал за областта, Хари почувства, че тя се отпуска. Погледна я с крайчеца на окото си и установи, че тя вече не изглежда смачкана и изнурена и до голяма степен е заприличала на себе си.

Пътуваха повече от час, преди да поемат по пътя, който прорязваше безлюдната девствена блатиста земя и минаха покрай търпеливо чакащия в колата си Борг, без да го забележат. Скоро вече се носеха покрай канала Тамаями.

Шосето беше осеяно с премазаните тела на миещи се мечки и змии, които бяха изпълзели от мочурището, за да преспят върху топлия асфалт, и бяха станали жертва на ранното сутрешно движение. Ята от мишелови с жълти глави и червени бузи се тъпчеха с трупове. Едва когато „Буик“-ът ги доближаваше съвсем плътно, те отлитаха встрани, надавайки крясъци.

Глори сви рамене и потрепери.

— Нали е ужасно?

— Да — отвърна Хари, — но в природата е така. Мисля, че змиите са постъпили глупаво като са излезли на пътя, за да бъдат прегазени.

Сети се за мишеловите. Нямаше нужда от лопата. За малко повече от час от Глори нямаше да остане нищо с изключение на костите й, ако хвърлеше тялото й в шубраците.

Почувства как по гърба му се стича тънка струйка студена пот. Беше намислил да я удари по главата и да я зарови някъде при крайбрежния път за Неплис, но това май беше по-лесен вариант. В момента имаше усилено движение, но ако беше ловък и правилно пресметнеше времето, би могъл да я зашемети с гаечния ключ, да изчака докато пътят се изчисти от коли, след което да я пренесе в гората. Нямаше нужда да я носи надалече — просто до някое място, което не се виждаше от шосето, и после да я остави на мишеловите.

Вдигна очи към огледалото за обратно виждане. Приближаваше се някаква кола, но зад нея се виждаше дълга отсечка чист път. Хвърли поглед напред. Нямаше друго движение с изключение на камиона, който се влачеше на около четвърт миля насреща му.

Хари намали, оставяйки колата да го изпревари. Тя се носеше с голяма скорост и мина покрай него със свистене и въздушни вихри.

— Чуваш ли как нещо чука? — рече той. — Отзад има повреда.

— Нищо не чувам.

Беше намалил до скоростта на пешеходец. Камионът се изкачваше все по-бързо и вече преваляше склона. Щеше да бъде при него, преди да успее да направи каквото и да е. Изруга наум. Отново стрелна с очи огледалото за обратно виждане. Зад него шосето беше пусто.

— Вероятно греша.

Беше му трудно да запази интонацията си спокойна. Челото му се обливаше в пот, а сърцето му се блъскаше като боен чук. Той силно натисна с крак педала на газта и изстреля напред колата, така че да пресрещне камиона и да се разминат по-рано.

Онзи мина покрай него и профуча надолу по пътя. По един бърз поглед назад и напред го убедиха, че сега шосето беше чисто най-малко на четвърт миля в двете посоки. Настъпи рязко спирачката и отби на банката.

От гората с кипариси и ниски палми се носеше влажна мараня и зловонието на гниеща растителност.

— Би ли погледнала отзад? Дрънчи така, сякаш бронята се е откачила.

Глори отвори вратата.

— Аз нищо не чух, Хари.

— Добре де, хвърли едно око все пак…

Усети, че гласът му минава във фалцет, и го нормализира точно навреме. Плъзна ръка в джоба на вратата и пръстите му стиснаха гаечния ключ. Когато Глори слезе на пламтящото от жегата шосе и заобиколи колата отзад, той отвори своята врата.

„Ето това е… — помисли си. — Един бърз удар, после ще я вдигна и ще прибягам с нея до шубраците.“ Там щеше да я довърши. Държеше гаечния ключ скрит зад гърба си, докато отиваше зад колата.

— Всичко е наред — каза Глори. — Струва ми се, че си въобразяваш.

Беше се обърнала към него и го гледаше право в очите. Той не можа да издържи погледа й. Наведе се над бронята и я побутна.

— Смешна работа — рече. — Гласът му звучеше като чужд. — Бях сигурен, че…

— Ще тръгваме ли?

— Да.

Изчака я да се обърне. Стисна гаечния ключ толкова силно, че го заболяха пръстите. Когато се изви, видя една бързо приближаваща се кола и едвам успя да спре навреме замахването.

Колата, нисък двуместен автомобил, се беше появила като гръм от ясно небе. Глори стигна до вратата. Отвори я. Хари я наблюдаваше. Той целият трепереше, но беше запазил достатъчно присъствие на духа, за да не позволи да бъде видян инструмента. Спортната кола мина като светкавица и с рев продължи по шосето, вдигайки след себе си облак прах.

Хари пъхна желязото в джоба си, приближи се и хвана Глори за ръката, спирайки я точно в момента, в който се канеше да се качи.

— Един момент…

Огромен камион-цистерна изкачи с големи усилия наклона, показа се ясно и с тътен се заспуска към тях. Хари си каза, че сигурно е луд, щом се надява да се отърве от нея на този път. Явно беше много оживен.

— Хайде да не се качваме веднага — рече той. — Ще ми се да видя гората. Ела. Ще се поразтъпчем.

Ако успееше да я замъкне в гората, далече от полезрението на минаващите превозни средства…

— А, не! — отвърна тя, отдръпвайки се от него. — Няма да отида там. Гъмжи от змии.

Цистерната се изравни с тях и намали. Шофьорът се подаде от прозореца на кабината.

— Търся сервиз „Денбридж“ — надвика той грохота на мотора. — В тази посока ли е?

Глори се качи в колата и затвори вратата.

— Да — каза Хари, проклинайки наум шофьора на камиона. — На около три мили.

Онзи махна и ускори. Камионът се понесе със стържене на скорости.

Един безкраен миг Хари остана неподвижен, после бавно заобиколи автомобила. „Ще трябва да го направя на крайбрежния път“ — каза си той. Сигурно се беше побъркал, за да спира тук.

— Забравих за змиите — промърмори, качвайки се в колата. — Аз също не бих искал да настъпя някоя.

— Гората сигурно гъмжи — отвърна Глори. — Достатъчно е само да погледнеш пътя…

— Така е.

Даде газ и ускори. Предстоеше им да изминат повече от сто мили, преди да стигнат Неплис.

Граничещата с канала страна на шосето се оживяваше от дивите птици, а повърхността на водата с цвят на мляко непрекъснато се вълнуваше заради рибите, които подскачаха, за да похапнат от рояците насекоми, които жужаха над водата.

Докато Хари навиваше с „Буик“-а миля след миля, пейзажът постепенно се смени. Кипарисовата гора отстъпи пред ниския дъб и върбата, които заедно с редките кленови дървета си проправяха път през плътния гъсталак. Сегиз-тогиз съзираше някое усамотено селище на семиноли, полускрито от погледите зад палисади от дърво.

Беше запомнил от картата на бармана, че малко по-нататък имаше отклонение за Колиър Сити. Беше преценил, че по този път ще има безлюдни участъци, и планираше там да се отърве от Глори.

Тя изглеждаше прекалено погълната от пейзажа, от ятата диви птици, които се издигаха над гората, подплашени от шума на летящия автомобил, и от костенурките, които се приличаха по брега на канала, и не й беше до разговори, така че Хари беше доволен от нейната унесеност.

Когато стигнаха Роял Палм Хемък, чиито белостволи диворастящи палми извисяваха върхове над „зелевите“6 дървета, той намали скоростта. Някъде напред, отдалечен на няколко мили, се падаше кръстопътят с първокласното шосе № 27-А, където трябваше да отбие за Колиър Сити.

След десетина минути бавно каране видя разклона. Зави в отклонението, оставяйки в вдясно главния път, и навлезе в равнинен участък пустееща земя, покрита с ниски палми и пинии.

След като изминаха малко повече от миля, Глори неочаквано попита:

— На прав път ли сме? Не трябваше ли да останем на магистралата?

— Няма значение — грубо отвърна Хари. — Оттук е по-живописно, а на магистралата можем да се върнем и по-късно. Я виж какво наближаваме! Тук някъде трябва да има завод за преработка на миди.

От двете страни на пътя изведнъж се появиха огромни купчини блестящи мидени черупки. Обезцветени почти до бяло от слънцето, те образуваха масивен вал, който скриваше гледката. Миденото „укрепление“ се точи в продължение на около половин миля, след което изненадващо се откри плаж с ослепително бял пясък и обрасъл с палми, палми-джуджета, морска лавандула и кокосови дървета, които образуваха сенчеста ивица, дълга цяла миля.

Плажът беше усамотен и безлюден. Хари намали.

— Нали е много красиво? — каза той с одрезгавял глас. — Хайде да спрем и да поплуваме.

— Банският ми е чак на дъното на куфара — отвърна Глори.

— Защо се безпокоиш за някакъв си бански? Кой ще те гледа тук освен мене?

Той вкара колата в сянката на една палма-джудже и спря.

— Хайде! Ела да поплуваме!

Тя слезе от колата и тръгна към водата, оставяйки след себе си пътека от стъпки.

Известно време Хари я наблюдава с разтуптяно сърце. Изведнъж го споходи странното усещане, че те двамата са последните останали на земята хора. Широката извивка на плажа, гъстата гора зад гърба им, синьото небе, жарещото слънце и тишината го убедиха, че това е подходящото място. Едва ли щеше да се намери по-изолирано кътче.

Ръката му се пресегна назад и той пак сключи пръсти около дръжката на гаечния ключ. Отвори вратата на автомобила. Каза си, че това е моментът. Глори стоеше с гръб към него, загледана в морето. Бризът прилепваше роклята й плътно към тялото и позволяваше да се видят дългите й крака и заоблеността на бедрата.

Плажът се простираше на цели мили и беше напълно безлюден. Палещото слънце превръщаше морето в бронзово блестящо огледало.

Хари слезе от колата и почувства горещината на пясъка през тънките подметки на обувките. Дори да извикаше, нямаше кой да я чуе. Извади гаечния ключ от джоба и бавно тръгна към нея. Тя стоеше неподвижно, с гръб, закрила с длан очите си, докато се любуваше на морето: малките вълнички се носеха към брега, пробягваха по сухия пясък и след това се отдръпваха, оставяйки го тъмен и влажен.

Скрил гаечния ключ зад гърба си, той вървеше към нея. Сърцето му биеше до пръсване, а устата му беше пресъхнала. Вече никой не можеше да го спре. Трябваше да го направи! За него нямаше друг изход, освен да я накара да замлъкне завинаги.

Когато стигна на няколко ярда от нея, Глори се обърна и го погледна. Изражението на очите й го накара да се закове на място, сякаш се беше сблъскал със стена. Моментално разбра, че тя се досещаше какво възнамерява да извърши. Студеното презрение в погледа й го парализира. Беше в състояние само да стои неподвижен, зяпнал в нея с пребледняло и лъщящо под яркото слънце лице. В продължение на един безкраен миг те се съзерцаваха взаимно, сетне тя рече приглушено:

— Какво чакаш?

Хари мислено заставяше себе си да я удари, но беше неспособен да го направи. Ако беше изпищяла, побягнала или вдигнала ръце, щеше да замахне, но тази статична храброст го скова.

— Давай! — подкани го Глори. — Знам, че се канеше да го направиш. Хайде, свърши си работата! Не ми пука!

— Не биваше да ме заплашваш — каза той не с глас, а с дрезгав шепот. — Сама си го изпроси и сега ще си го получиш.

Държеше гаечния ключ така, че да може тя да го вижда.

— Това ли смяташ да използваш? — попита тя спокойно. — Това ли криеше в джоба на колата?

Хари беше объркан от пълната липса на страх у нея и от тихата й, безстрастна интонация. През цялото време, докато се опитваше да застави себе си да я удари, беше смогнал единствено да стои и да я фиксира с поглед.

— Беше лудост от твоя страна да мислиш, че ще можеш да ми диктуваш какво да правя — с хриптене произнесе той. — Ти застана на пътя ми. Да не си въобразяваш, че някога щях да започна да изпълнявам заповедите ти? Джоан и аз смятаме да се оженим. Когато нейният Старец пукне, тя ще наследи всичките му пари. Зад неговия гръб стоят милиони. Мислиш ли, че бих ти позволил да ми попречиш да докопам подобен късмет? Или твоят живот, или моето бъдеще!

Искаше му се тя да побегне, да прояви уплаха, за да може да замахне. Тази нейна неподвижност и твърдият й неустрашим поглед го обезоръжаваха.

Борг, който беше навлязъл с колата си в отбивката, водеща към плажа, и я беше скрил в гората, наблюдаваше тази сцена иззад ниските палми. В знойната тишина и безмълвие всяка дума, която двамата изричаха, стигаше отчетливо до него.

— Ще те убия — каза Хари и направи крачка напред с надеждата, че Глори ще отстъпи. — Защо не бягаш? Защо не опиташ да се спасиш? Ще те убия!

— Не ти преча — отвърна тя, без да се помръдне или да свали поглед от него. — Предчувствах, че ще го направиш. Но ми беше трудно да повярвам, че можеш да бъдеш толкова коварен. Да не си въобразяваш, че наистина повярвах на онези лъжи за разделянето на парите и нашата сватба? Бяха толкова плитки. Когато се опита да ме подмамиш в гората, аз знаех какво става в твоя изпълнен с омраза мозък. Мислеше си, че лешоядите ще скрият престъплението ти, нали? Е, сега съм съвсем сама с тебе. Никой няма да види какво правиш, така че защо не ме убиеш?

Хари не помръдваше. По лицето му се стичаше пот и той целият трепереше.

— Ще ти кажа защо — продължи тя с пресипнал от сарказъм глас. — Ти си страхливец! Разбрах го още в мига, в който твоят безценен живот се оказа в опасност, но дори тогава бях достатъчно наивна да продължа да те обичам, макар да съзнавах, че си подъл негодник. Едва когато ме заряза заради онази хлапачка, най-после си дадох сметка каква безхарактерна глупачка съм. На тебе дори не ти стиска да довършиш онова, което си започнал. Не ме е страх от тебе! Хайде, удари ме! Давай, нещастен страхливец такъв!

Хари повдигна леко гаечния ключ, след което с гневен жест го запрати с всички сили надалече. Той се понесе във въздуха и падна на няколко ярда от мястото, където се криеше Борг.

— Добре, ти победи! — каза й, дишайки на пресекулки. — Не ми стиска да го направя. О’кей, ще се оженя за тебе. Ще правя каквото кажеш, но ще те мразя до свършека на дните си…

— Не бих се омъжила повече за тебе, дори да си последният останал жив мъж! — изкрещя Глори с внезапна истерия в гласа. — Трябва да съм била смахната, за да те обичам! Като си помисля само, че след всичко, което направих за тебе, след всички рискове, които поех, и цялата любов, която ти дадох, можеш да бъдеш толкова противно жесток, че да решиш да ме убиеш… Щеше да си ме убил вече, ако не беше такъв жалък пъзльо. Сега щях да съм мъртва, ако бях показала дори мъничко страх пред тебе. Махай се от очите ми! Не искам да те видя никога повече. Не бих се омъжила за тебе и не бих докоснала мръсните ти пари, даже и на колене да ме молиш. Въобще нямах намерение да ги вземам. Исках да разбера докъде ще стигнеш, за да ги запазиш. Вече знам… Върни се при твоята блондинка и се ожени за нея. Не й завиждам с тебе! Остави ме на мира, повръща ми се като те гледам!

Презрението в гласа й беше като удар с бич. Хари понечи да каже нещо, но Глори му кресна:

— Махай се от очите ми! Противен страхливец такъв, иди и се заври някъде! Дано не те видя никога вече!

Той се обърна и тръгна разтреперан към колата. Без да си дава ясна сметка какво прави, Хари се качи в нея, запали мотора и пое обратно по пътя, по който беше дошъл. Пътува така, докато не стигна планината от мидени черупки, сетне спря, неспособен да продължи нататък. Цялото му тяло се тресеше, а дишането му беше като накъсано от ридания. Седеше стиснал волана, със затворени очи, чуваше презрението в гласа на Глори и разбираше какъв невероятен мръсник е.

След като той си тръгна, Глори се свлече на пясъка и захлупи лице в шепите си. Тя чу как заработи моторът на колата, но нито погледна нататък, нито се помръдна. Трепереше по същия начин, но беше благодарна, че всичко свърши, че се бе отървала от него. Не я беше грижа, че трябваше да измине пеша двете мили до шосето, преди да успее да стопира някого. Начинът, по който Хари се беше отнасял с нея, беше сковавал цялото й същество и сега за пръв път от десет години насам се чувстваше свободна, без да й пука какво ще стане. Беше й даже все едно, че беше заминал с куфара й. Облекчението от това, че се е избавила от него, беше толкова голямо, че тя неусетно заплака от щастие.

Глори нито виждаше, нито чуваше Борг, който безшумно се приближаваше по ивицата златист пясък. Скритата му в ръкавица дясна ръка държеше гаечния ключ, който Хари беше захвърлил.

Едва когато огромната му черна сянка падна върху нея, тя разбра, че не е сама. Погледна нагоре. Тялото й се вцепени, а кръвта й се смрази от ужас. Зърна за миг неговото тлъсто, свирепо лице и ръката, която се спускаше, стиснала гаечния ключ. Отвори уста да извика, но преди звукът да излезе от гърлото й, ужасно ярка светкавица избухна пред очите й и животът я напусна.