Няма покой за мъртвите

Благодарности

Не е възможно да благодаря на всички, които участваха в този огромен проект. Първата, на която трябва да благодаря, е сестра ми Леймия. Не мога да си представя друг по-подходящ човек от нея, с когото бих могъл да работя, и се съмнявам, че без нейния усет за детайлите, интуиция и визия бихме написали подобно завладяващо четиво.

Когато започнах този проект, аз се свързах с писатели, които познавах добре, и ги попитах дали искат да участват. Джонатан Сантлоуфър, Джон Лескроарт и Тес Геритсън се съгласиха, без да се интересуват какво възнаграждение ще получат и дори без да получат много подробности за проекта. От тук нататък заваляха предложения за участие и от други автори.

Както бе замислена първоначално, тази книга щеше да бъде антология, ако не беше покойният ми приятел Лес Покел. Като опитен издател и вицепрезидент на „Гранд Сентрал Пъблишинг“, Лес имаше остър ум като на Шерлок Холмс. Станахме добри приятели и когато посещавах Ню Йорк, двамата се срещахме за обяд или за по едно питие заедно с друга моя приятелка — Сюзан Ричман. По време на една такава среща Лес се изненада, като чу плановете ми да издам антология и да даря парите на благотворителни организации, подпомагащи онкоболни. „Ако искаш да имаш добри продажби, Андрю, превърни книгата в роман с отделни глави, написани от различни автори — каза той. — Четох подобна книга, когато бях малък, и тя оказа силно въздействие върху мен.“ После той си тръгна. Сюзан Ричман се обърна към мен и каза: „Не е ли гений!“. За съжаление ракът отне живота на Лес миналото лято, но в трудни моменти по време на осъществяването на този проект често чувствах невидимата му ръка да ме насочва.

Чудесното при подобна инициатива е, че с няколко от авторите станахме много добри приятели, а приятелството ми с писатели, които преди познавах бегло, се заздрави. Специални благодарности за Джефри Дивър, човек на всички времена. Той изигра огромна роля при откриването на несъответствия и при отстраняването им с умение, на което би завидял Дейвид Блейн. Джонатан Сантлоуфър, този блестящ ум, също изигра решаваща роля за оформянето на книгата и за написването на възлови сцени, макар че трябва да призная, че неведнъж и на двама ни се е искало да убием другия. За щастие, тези мисли не навредиха на приятелството ни. Джон Лескроарт ни помогна много да намерим още автори за този проект и неизменно присъстваше, когато трябваше да обсъдим идеите си. И, разбира се, на големия Дейвид Балдачи, който написа прекрасното въведение; Дейвид е един от истинските джентълмени в литературния свят. Да се работи с него бе истинско удоволствие. Алегзандър Маккол Смит помогна при изследването на най-скритите кътчета на манипулативния характер на Кристофър Томас.

Бих искал също да благодаря на брат ми Фарис за подкрепата и мъдростта и за проявеното търпение по време на процеса на възникване на идеите; Лиса Галагър, една от най-приятните и отзивчиви хора, които познавам; Нанси Йост, която от самото начало ни даваше полезни насоки; Джо Файндър, който стана нашият прорицател; Дъг Макенвой, който, макар и много зает, винаги намираше време да ми даде мъдър съвет; и екипа от „Тъчстоун“ — Стейси Криймър, Дейвид Фолк и Мишел Хаури — които твърдо вярваха в успеха на проекта.

Сред другите, които имаха важна роля за осъществяването на проекта, са Алис Мартел, Алан Джейкъбсън, Лукас Ортиз, Кристиян Люис, Бен М., Лесли Уинтън, Луиз и Ник Елисън.

Трябва също да благодаря и на родителите ми за това, че ме насърчаваха да чета и да пиша, докато бяха живи. Баща ми не пожали средства да ми купува стотици книги и да ми вдъхва огромна увереност. Когато бях слабичко осемгодишно момче и пишех разкази върху парчета хартия, майка ми винаги ме насърчаваше и до последните си няколко месеца на този свят тя търпеливо изчиташе всичко, което пишех, и винаги бе най-внимателният, но и най-справедлив критик, който съм имал.

Това бе тригодишен маратон. Научих много, имах моменти на несигурност, на безсънни нощи, изпитах онова страхотно чувство на очакване всеки път, когато отварях имейл с написана нова глава, и сега се радвам на добре свършената работа. Но преди всичко знам, че ако не беше огромното усилие и всеотдайност на всички участници, нямаше да пиша това сега.

Андрю Ф. Гъли

Създаването на роман, написан от двайсет и шест различни автори, разбира се, не е работа за двама души. На двамата с Андрю не ни бе лесно да го разберем. „Няма покой за мъртвите“ не би била възможна без помощта на нашите издатели и на толкова много приятели, членове на семействата, агенти; редактори, колеги и, разбира се, авторите, които имах привилегията да редактирам.

Преди всичко бих искала да благодаря на брат ми Андрю, че ме включи в проекта, макар че трябва да призная, че имаше моменти, когато го мразех за това. Благодарности и за брат ми Фарис. По време на някои от най-трудните моменти в работата по книгата Фарис бе неотлъчно с нас, изслушваше ни търпеливо и ни даваше разумни съвети. Той помогна за решаването на проблеми със сюжета, посочи ни логически несъответствия и като лекар ни помогна много при решаването на възникващите медицински и съдебномедицински проблеми. Благодарности и на Кристиян Люис, който намери време да прочете книгата и да използва отличните си редакторски и изследователски умения, за да реши няколко ключови проблема в романа.

Специални благодарности на Джонатан Сантлоуфър за помощта при редакцията, за авторите, които осигури, и за големия му очевиден и не толкова очевиден принос за написването на книгата. Благодарности и на Джефри Дивър, който никога не отказа да прочете големи откъси, да предлага съвети и дори да помага при редактирането, и на Кати Райкс за подробните и навременни отговори на всички наши съдебномедицински въпроси. Бих искала да благодаря и на Джоузеф Файндър и Дъг Макенвой за подкрепата и безценните им съвети, както и на Лиса Галагър, Нанси Йост, Тес Геритсън, Джон Лескроарт, Питър Джеймс, Майкъл Палмър, Т. Джеферсън Паркър, Алегзандър Маккол Смит, Даяна Габалдън, Лоиз Им, Алисън Джейсънайдс, Марни Фендър и Лиса Скотолайн.

Благодаря на всички от „Тъчстоун“ и на Стейси Криймър за отличните редакторски съвети и за това, че осигури на Андрю и на мен време, за да направим книгата по-добра; на Мишел Хаури за помощта при редакцията и за голямото й търпение; и на Дейвид Фолк за това, че прегледа ръкописа.

И накрая, бих искала да благодаря на всички автори за отличната им работа и за проявеното търпение и разбиране по отношение на редактирането и оформянето на текста. Всички автори на отделните глави проявиха безкрайна толерантност към редакторските поправки. Без този фантастичен екип книгата не би била възможна.

Идеята за книгата бе замислена от Андрю като начин за събиране на средства за благотворителни организации, подпомагащи онкоболни — освен средствата, определени за възнагражденията на авторите, всички приходи от „Няма покой за мъртвите“ са предназначени за организацията „Левкемия и лимфома“. Според нея само в Съединените щати всеки ден приблизително 148 души умират от рак на кръвта — по един човек на всеки десет минути. Надеждата ни е, че нашият скромен принос ще помогне за намаляването на този брой. Организацията финансира животоспасяващи изследвания в света. Ако искате да получите повече информация за нея, или да направите дарение, посетете техния уебсайт: www.lls.org

Андрю Ф. Гъли