Обичай ме

В седем часа на следващата сутрин Лори, Девон и Сейдж вече бяха в кухнята и приготвяха коледния обяд. Лори се суетеше около пуйката и се притесняваше, че или ще я препекат, или ще я оставят недопечена.

По някое време Харлан се настани на масата, хапна малко за закуска и предложи да донесе дърва и да напали огън във всекидневната. Лори го благослови с една от специалните си усмивки. Сейдж се престори, че изобщо не го забелязва.

Лъки влезе и каза на Девон:

— Лорин е нахранена, изкъпана и вече е в креватчето си за сутрешната си дрямка.

Сейдж изпусна стръка целина, който кълцаше, и се обърна към брат си, зяпнала от изумление.

— Шегуваш се!

— Какво? — измърмори той в отговор, наля си чаша кафе и разлисти далаския вестник.

— Бившият жребец на Милтън Пойнт, любимецът на всички жени сам къпе дъщеря си?

— Да, и се надявам, че ще съм единственият мъж, който някога ще я къпе.

— Лъки, просто е невероятно, че точно ти казваш подобно нещо — обади се Девон и с престорена изненада премигна няколко пъти.

Той изръмжа нещо и зарови глава във вестника, но само след няколко минути го свали и възкликна:

— Ей, Девон, това е най-хубавата статия, която си написала до този момент! Нищо чудно, че я отпечатаха във всички вестници из целия щат. Мамо? Сейдж? Четохте ли я вече?

И двете кимнаха утвърдително. Бяха прочели материала на Девон за бездомниците в Америка, който беше едновременно много трогателен и безкрайно хаплив и язвителен.

По средата на сутринта пристигна Пат, натоварен с подаръци. Лъки му помогна да ги сложи край елхата във всекидневната.

— Кога ще можем да отворим подаръците? — попита Сейдж.

— След обяда.

— О, мамо! След обяда?

— Да, след обяда.

Плановете им обаче се промениха, когато Чейс пристигна с цялото си семейство. Лори избухна в сълзи, когато той положи внука й в ръцете й. Тя начаса забрави за пуйката и прегърнала новороденото, се настани на люлеещия се стол във всекидневната. Чейс грижливо настани Марси в един фотьойл, макар че според Сейдж тя изглеждаше напълно способна да се справи и без помощта му.

— Надявам се, че ще има място и за нас на масата — каза Марси през смях. — Зная, че не сте очаквали, че и аз ще дойда, но когато тази сутрин лекарят ми каза, че ще ме изпишат, двамата с Чейс решихме, че можем да се отбием за малко.

— Съвсем за малко. Тя бързо се уморява. — Чейс обгърна раменете й с ръка. — Какво ще кажете? Не е ли страхотна?

Марси наистина изглеждаше чудесно. Разкошната й, червена коса свободно падаше по раменете й. Ако не друго, то поне тенът на лицето й бе станал още по-привлекателен от бременността. Тялото й също бе понапълняло.

— Сега празникът ми наистина е пълен — заяви Лори и целуна сладко ухаещото вратле на Джейми.

Всички се струпаха около нея, за да се порадват на новороденото. Сейдж отбеляза, че всички вече са тук и спокойно биха могли да отворят подаръците. Този път решиха да й угодят.

Пат, в ролята на Дядо Коледа, раздаваше подаръците, струпани под елхата, която, според Сейдж, бе украсена точно както би трябвало да бъде украсена всяка коледна елха. Измежду захарните пръчки и бонбоните се виждаха украшения, които тя и братята й бяха правили в училище. Дори и най-аматьорските и грозни играчки се пазеха грижливо и с гордост се поставяха на елхата всяка година.

Сейдж бе очарована от всички подаръци, но най-много й хареса новият камшик за езда от Чейс и Марси.

— Зная, че никога няма да удариш някое животно с него — Чейс ласкаво подръпна един кичур от косата й, — но е много красив.

— Ето още един подарък за теб, Сейдж — обяви Пат и й подаде една красиво опакована кутия. — Този е от… — Пат погледна картичката. — От Харлан.

— Харлан! — Произнесе името му с такъв тон сякаш той беше потомък на хунския вожд Атила. Успя все пак малко да посмекчи гласа си, погледна го и промърмори: — Познаваме се едва от два дни. Наистина не беше необходимо да ми купуваш подарък.

— О, но аз го направих от сърце.

Искреността и убедителността му я накараха да изтръпне.

— Какъв е подаръкът, Сейдж? — попита Лори.

Тя разви пакета.

— Маркер за книга.

— На него е изписан един цитат — каза Харлан и отново привлече вниманието на всички към подаръка.

Сейдж погледна заплетения надпис и се намръщи.

— Какво пише, Сейдж? — поиска да узнае Чейс.

Прочети го на глас.

— Просто един цитат от Х. Л. Менкън, — каза тя като се надяваше, че това ще им е достатъчно. Но не беше. Всички я погледнаха с очакване. Тя изведнъж се бе оказала в центъра на вниманието им, а очевидно Харлан искаше точно това. С абсолютно спокоен и безизразен глас прочете цитата: — Съвестта е вътрешният глас, който ни предупреждава, че някой може би ни гледа.

Лъки се разсмя.

— Трябваше да го подариш на мен.

— И какво толкова си направил, че те мъчи гузната ти съвест? — попита Девон, присвила очите си.

Всички насочиха вниманието си към тях. Сейдж яростно изгледа Харлан, а след това прибра подаръка си в плитката му кутия и се изправи.

— Ще отида да видя пуйката. — Излезе от стаята, като през цялото време усещаше присмехулния му поглед, който сякаш прогаряше дупка в средата на гърба й.