Обичай ме

Въпреки присъствието на Харлан, Сейдж изпита истинска наслада и удоволствие от празничния обяд. Беше толкова хубаво отново да си е у дома, заобиколена от хората, които обичаше. По време на обяда тя изведнъж осъзна, че от доста време не се бе чувствала толкова спокойна и отпусната и причината за това бе отсъствието на Травис.

Братята й се дразнеха от присъствието му, а той на свой ред не можеше да понася грубоватите им шеги. Сейдж винаги се оказваше по средата, опитвайки се да ги примири и да убеди Травис, че заядливостта е тяхна семейна черта. Днес изпитваше истинско облекчение задето не й се налага да го успокоява и да угажда на прекалената му чувствителност и обидчивост.

Сякаш прочел мислите й, Травис се обади точно когато разчистваха масата. Лори вдигна слушалката на телефона.

— Сейдж, за теб е. Травис.

Докато излизаше от трапезарията, за да се обади от телефона в антрето, тя хвърли през рамо един победоносен и самодоволен поглед към Харлан. Взе слушалката от майка си, вдигна я към ухото си и заговори достатъчно високо, за да я чуят всички в съседната стая.

— Весела Коледа, скъпи!

— Ъъъ, весела Коледа! — Той очевидно бе изненадан. Не бе очаквал гласът й да прозвучи толкова радостно и безгрижно. — Обаждам се само за да се уверя, че си се прибрала благополучно.

— Не е било необходимо да се безпокоиш за мен. Справих се чудесно.

— Ами, това е добре. Радвам се.

Не я попита как се е прибрала. Не го ли интересуваше? Не изпитваше ли любопитство? Не му ли минаваше през ума, че може да е пътувала на стоп, да е попаднала на някой сексуален маниак… което не беше твърде далеч от истината, като се имат предвид някои от нещата, които Харлан бе казал, и начина, по който я бе целунал.

— Марси роди момче — информира тя Травис. — Веднага го нарекохме Джейми.

— Наистина ли? Чудесно.

— Почакай само да го видиш, Травис. Толкова е сладък.

— Сейдж, аз… Това, което искам да кажа, е, че нищо не се е променило. Обаждам се единствено, за да разбера дали си се прибрала благополучно. Не беше съвсем на себе си когато си тръгна и се безпокоях. Прислужницата намерила гривната, която ти подарих, на масата в спалнята за гости.

— Точно така.

— Исках да я задържиш, Сейдж.

— Защо?

— Ами, нали знаеш… Почувствах се много неловко, когато ти казах, че между нас всичко е свършено. Това беше голям удар за теб. Видях, че те заболя. Как се чувстваш сега, когато си имала достатъчно време, за да премислиш нещата? Не искам да те разстройвам отново.

Така значи. Това обаждане не бе опит за сдобряване.

Той не й се извиняваше, не й предлагаше маслинено клонче в знак на примирие. Обаждаше се просто, за да й изкаже съчувствието си и да й напомни за златната гривна, с която се бе опитал да успокои угризенията и гузната си съвест.

Но по тона на гласа му тя веднага разбра, че той никога няма да се върне при нея и на колене да я помоли за прошка. През изминалите няколко дни тя се бе залъгвала с мисълта, че това може да се случи. Сега обаче разбираше, че разривът между тях беше съвсем истински. И окончателен. Това, което долавяше в думите му, не бе разкаяние и молба, а съжаление.

Как се осмеляваше той да се държи толкова самоуверено! Да не би да е очаквал, че тя ще скочи от някой мост? Или пък, веднъж прибрала се у дома, ще се хвърли в леглото, а близките й ще сменят студените компреси върху подутите й от плач очи? Очевидно си е мислил точно това.

Само че не бе познал, сърдито си помисли тя. По-скоро щеше да си сложи белезници на китката, отколкото гривната, която й бе подарил като утешителна награда. В този момент съжаляваше единствено, че няма възможност да затъкне проклетата гривна в гърлото му. Понеже от миналата вечер се бе напатила от подслушвани, тя весело заговори отново.

— Е, аз трябва да вървя, Травис. Благодаря, че се обади. Весела Коледа!

Затвори телефона и за няколко мига остана вкопчена в слушалката, сякаш се опитваше да почерпи сила и кураж от нея. Нямаше обаче никакво намерение да съсипе празника на всички със съобщението, че тя и Травис в края на краищата няма да се оженят. Докато не измислеше някой елегантен и тактичен начин да съобщи новината на семейството, без да нарани самолюбието си, тя смяташе да продължи да мълчи и нагло да ги залъгва с измислени историйки.

Но в този момент имаше нужда от няколко минути, за да се съвземе и възвърне самообладанието си. Вместо да се върне в трапезарията, тя тръгна нагоре по стълбите. Когато наближи вратата на стаята, в която спеше, Сейдж дочу гласове, които идваха оттам.

Марси лежеше на леглото. Джейми, залепил устнички в гърдата й, лакомо сучеше. Чейс ги гледаше с обожание.

— О, извинявай, Сейдж — каза Марси, като я видя да стои на вратата. — Ще отидем в някоя друга стая.

Сейдж се усмихна, опитвайки се да прикрие терзанията и притесненията си.

— Не ставай глупава. Качих се само за да си оправя грима.

Тя се приближи до тоалетната масичка и се огледа, опитвайки се да прецени доколко страданието бе изписано и по лицето й. Не забеляза никакви видими признаци. Сложи си малко червило, а след това се приближи до леглото и седна срещу Чейс, който не сваляше очи от жена си и детето си.

Тримата заедно бяха олицетворение на семейното щастие и блаженство. Сейдж усети, че сълзите отново напират в очите й, но този път поне бяха лесно обясними. Всички хора се разчувстваха при вида на новородено бебе и щастливите му родители.

— Джейми е много красив. — Гласът й бе подрезгавял от вълнение. — Наистина красив.

— Благодаря ти. И ние така смятаме. — Марси вдигна очи и когато срещна погледа на Чейс, Сейдж забеляза безграничната любов и всеотдайност, която струеше от очите им и се почувства като натрапница.

След миг Чейс се обади:

— Почти не ми остана време да те посрещна както трябва, дечко. Всички ние дяволски се гордеем с теб и с научната ти степен.

— Благодаря.

— Жалко, че Травис не можа да дойде да отпразнува Коледа с нас. — В гласа на Марси се долавяше искрено съчувствие. — Струва ми се, че двамата с Джейми съсипахме плановете ви.

— Не е така. Ние…

Ако въобще можеше да сподели с някой за разваления годеж, то това бяха само Чейс и Марси. Марси бе изключително деликатна и много уважаваше чувствата на околните. Чейс по начало бе по-сериозен от Лъки, който или щеше да се разгневи срещу този кучи син, който се осмелява да зареже сестра му, или щеше да я побърка от закачки и присмехулни шеги.

Но Сейдж все още не бе готова да признае неуспеха си. Те също щяха да й предложат съчувствието си. А тя не би могла да го понесе. И за да спести на всички неловката сцена, Сейдж продължи с лъжите и затвърди у тях убеждението, че все още е сгодена.

— Толкова често променяхме плановете си напоследък, че един път повече или по-малко е без значение.

— Ей, Чейс — Лъки почука на вратата. — Можеш ли да се откъснеш от жена си и хлапето за известно време, за да наблюдаваш мача между каубоите и северноамериканските индианци? Ще ги пръснем от бой.

Чейс въпросително погледна към Марси. Тя се разсмя.

— Не бих могла да искам от теб да пропуснеш нещо подобно.

— Бих могъл да гледам мача у дома.

— Не. Направи ми това удоволствие и се забавлявай. Аз съм добре. Ще нахраня Джейми и ще остана да си почина малко.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

Той се наведе и я целуна по устните, преди да излезе от стаята. Марси го проследи с поглед, а после сведе очи към Джейми. Беше спрял да суче. Тя хвана гърдата си, отмести я встрани и измъкна зърното си от малката му устица. Сейдж протегна ръце.

— Имаш ли нещо против да го подържа малко?

— Не, разбира се. — Сейдж се бе научила как се държи малко бебе още след раждането на Лорин, но въпреки това пое бебето много предпазливо и внимателно. Марси забеляза това и отбеляза:

— Явно ще натрупаш доста практика, преди да си родиш собствено дете, а този момент едва ли е много далеч.

Сейдж енергично тръсна глава.

— Не. Не мисля така.

— Нима с Травис не смятате да имате деца?

— О, разбира се, че смятаме, но мислим да поизчакаме поне пет години, преди да си позволим дете.

— Плановете ви са твърде прецизни, а? — Сейдж кимна, а Марси тихо се разсмя, докато се наместваше на възглавницата зад гърба й. — Понякога обаче нещата се нареждат съвсем иначе.

— Чейс каза, че си забременяла още през първата брачна нощ.

— Точно така, макар че смятахме, че сме взели всички предпазни мерки. Слава Богу, оказа се, че сме сбъркали. — Тя с любов се загледа в сина си.

Сейдж сведе глава над детето, което спеше в ръцете й, и потърка буза в меката му, топла главица.

— Амин! Той е истински ангел.

След известно време тя върна детето на майка му. Марси изглеждаше напълно доволна да си лежи на леглото и да гледа заспалото дете. Беше спокойна и уверена в любовта, която двамата с Чейс изпитваха един към друг. А преди време беше толкова делова, напълно отдадена на кариерата си.

— Какво ще стане с бизнеса ти? — попита Сейдж.

— Взимам си малко отпуск. Поне докато отбия Джейми и започна да го храня изкуствено. В момента съм наела двама агенти, които ме заместват. Есме ръководи офиса. Всичко е под контрол.

Сейдж изпита пристъп на завист към Марси, също както по-рано през деня бе завидяла и на Девон. Тя не беше кой знае колко по-млада от тях, а бе постигнала толкова малко. Нямаше собствена кариера, нито пък работеше упорито за утвърждаването си в света на бизнеса. Нямаше дете, което изцяло да зависи от нея. Нямаше и мъж, който да я боготвори и обожава, който да я иска за вечна спътница в живота си.

Внезапно стените на стаята сякаш се струпаха отгоре й и тя усети, че се задушава от обхваналото я чувство на малоценност.

— Мисля, че ще отида да пояздя, за да опитам новия си камшик — каза тя и буквално изхвърча от стаята, без повече обяснения.

Сутринта бе обула кожения си панталон, така че не й се налагаше да се преоблича. Само няколко минути след като излезе от къщата през задния вход, тя вече бе оседлала коня си и препускаше в галоп през просторното пасище.

Денят беше прекрасен. Небето бе толкова ясно и синьо, че очите я заболяха от блясъка му. Слънцето сгряваше лицето й, но вятърът беше студен. Той разпиля косата й и напълни очите й със сълзи. Или поне тя така си обясни внезапния изблик на сълзи.

И какво бе постигнала в живота си? Нищо. Какви планове имаше за бъдещето? Никакви.

Когато започна да се среща с Травис Белчър, й се струваше, че бракът с него е най-разумната стъпка, която би могла да предприеме. Сега обаче бе готова да си признае, че той бе прав — тя просто се бе опитала да убеди сама себе си, че го обича. Връзката им беше съвсем прозаична, защитена от рискове и сътресения. И това се дължеше на простия факт, че тя не го обичаше достатъчно, за да се почувства наранена. Отказът му да се ожени за нея я обиждаше, нараняваше я дори, но поради съвсем други причини, които нямаха нищо общо с любовта.

Ето, най-накрая си го призна. Беше влюбена не толкова в Травис, колкото в идеала за мъж, който си бе изградила и който Травис отчасти представляваше. Затова разривът с Травис не бе кой знае каква загуба за нея. Единственото й разочарование бе свързано с плановете й за бъдещето, но които включваха като основен момент женитбата й с Травис. Точно тук се криеше големият проблем. Затова бе толкова наранена и объркана. Какво щеше да прави с остатъка от живота си.

Близките й щяха да са напълно зашеметени и смаяни от учудване, ако им кажеше какво мечтае да направи. Щяха да я погалят покровителствено по главата и да й кажат, че идеята й е просто забавна. Никой нямаше да я приеме на сериозно. Никога не го бяха правили. За тях тя бе просто един дечко.

Конят й се умори, но тя все още не беше решила как да постъпи оттук нататък. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че точно в този момент не би могла да понесе още едно горчиво разочарование. И затова, поне за известно време, щеше да запази в тайна плановете и амбициите си.

Сейдж вкара жребчето в обора, избърса го и му даде кофа овес. Когато излезе от бокса му, тя долови някакво движение с периферното си зрение, обърна се и видя Харлан, който се подпираше на голямата двойна врата.

— Какво искаш? — сърдито го попита тя, като се надяваше, че размазаният от сълзите грим не е оставил черни следи по бузите й.

— Излязох да се поразтъпча и да глътна малко чист въздух.

— Мислех, че гледаш футболния мач.

— Първото полувреме свърши.

— Кой води?

— Индианците.

— С колко?

— Не си в много празнично настроение. Мислех, че обаждането на господин Страстна Целувка ще те поразвесели.

— Така и стана.

— Да не би отново да е поискал ръката ти?

— Опита се да ме накара да му простя — сдържано рече тя. — Нали ти казах, че ще размисли и ще дойде да ме моли за прошка. — Лъжеше нагло и самоуверено. Моралните й принципи не се отнасяха и до Харлан. — Всеки бъдещ младоженец изпада в предбрачна треска и поне веднъж се опитва да се измъкне преди сватбата.

— Не всеки.

— Да не би някога да си се женил? — попита тя, подпряла ръце на кръста си.

— Не бих казал.

— Тогава как, по дяволите, можеш да знаеш какво правят и какво не правят младоженците?

Той подсвирна.

— И ругаеш на всичкото отгоре. Наистина трябва да направим нещо, за да те избавим от мрачната депресия.

— Празничното ми настроение се изпари в момента, в който видях глупавия ти подарък.

Той се захили без капка разкаяние.

— Не ти ли хареса? Когато го видях, реших, че сякаш е правен за теб.

— Трябвало е да си спестиш парите.

— Е, сега вече наистина се чувствам отговорен за скапаното ти настроение. — Той погледна нагоре. — Може би това ще те развесели.

Тя проследи погледа му. Една свежа клонка имел бе закачена на касата на вратата.

— Кой го закачи там? Преди малко го нямаше. — После сведе очи и го погледна. — О, много хитро от твоя страна.

— Наречи го акт на благотворителност. Помислих си, че Травис сигурно ти липсва. И тъй като той не е тук, за да те целуне за Коледа… — Той разпери ръце сякаш й предлагаше услугите си.

— Сериозно ли говориш? — недоверчиво възкликна Сейдж.

— Никога не съм бил по-сериозен.

— И очакваш да те целуна?

Той пъхна ръце в джобовете на дънките си и килна глава на една страна.

— Защо не! Няма да е за пръв път.

— Никога преди не съм те целувала.

— Аз кой знае защо си спомням нещо друго.

— Ти само насила допря устни в моите.

— Беше приятно, нали?

— Не мисля.

Той се разсмя и се запъти към нея.

— Хайде, хайде. Е, какво ще кажеш? Да те целуна ли?

— Не.

— Защо така? — Беше се приближил толкова много, че телата им почти се докосваха. Очите му бяха бездънни и настойчиви. — Боиш се, че може пак да ти хареса? Дори повече отколкото ти хареса първия път?

Предизвикателството му беше непоносимо нагло и обидно. Нито един Тайлър не би се уплашил и не би отстъпил пред подобно поведение. Особено пък Сейдж. Навремето приемаше всички предизвикателства на братята си. В противен случай те щяха да започнат да я наричат пъзла и ревла. Харлан очевидно се досещаше за това и го използваше в своя полза. И въпреки това Сейдж просто не можеше да не приеме едно така скандално предизвикателство.

— И какво толкова, по дяволите! Една целувка под имела. Голяма работа!

Наистина беше голяма работа, защото той знаеше как да целува.

Беше голяма работа, защото ако някой някога поканеше цяла група експерти по въпросите на целуването да се появят в Донахю, Харлан Бойд сигурно щеше да бъде избран за техен председател.

Беше голяма работа, защото от целувката изтръпна цялото й тяло, та чак до пръстите на краката й.

Сейдж смяташе да му отговори с една кратка и целомъдрена целувчица, само за да му покаже, че никак не се бои от предизвикателствата му. Не се паникьоса дори когато той хвана главата й с две ръце и леко я наклони назад. Та той беше просто един мъж. И ставаше дума само за една целувка.

Но преди да осъзнае какво точно се бе случило, тя усети, че с готовност приема езика му между разтворените си устни. Приема бе точната дума. Той не бе оказал никакъв брутален натиск върху устните й. Не се бе опитал със сила да го промуши в устата й, както постъпваха някои от недотам талантливите й приятели в опитите си да я омилостивят.

Езикът му беше нежен и ненатрапчив, галеше я бавно, изследваше устата й, усещаше вкуса й.

Единственото рязко и шокиращо нещо в целувката им беше незабавната реакция на тялото й. Устните му бяха твърди и стегнати. Знаеше точно колко да натисне, кога да я ухапе лекичко, кога да я погали ласкаво. Беше просто невероятно, уменията му я плашеха, но усещането беше неповторимо и тя не можеше да се отдръпне. Струваше й се, че да се противопостави на тази изкусна целувка, бе като да отреже пръстите на изключително надарен и талантлив илюзионист.

Харлан, подобно на магьосник, излъчваше особено обаяние и чар. Стомахът й се свиваше, а краката й тегнеха, натежали и неподвижни. Главата й започна да се върти, чувстваше се лека и замаяна, а ушите й запулсираха от силния приток на кръв. Гърдите й се напрегнаха, зърната й се втвърдиха. Почувства тъпа, пулсираща болка между бедрата си.

Без да се отделя от устата й, той свали ръце към раменете й, плъзна ги надолу по гърба й и обгърна задника й. После силно я притисна към себе си.

Сейдж леко простена, почувствала възбудата, обхванала стегнатото му тяло. Коленете й се разтрепериха също като в църквата предната вечер. Костите й сякаш омекнаха и тя се облегна на него, търсейки подкрепа и опора. Не можеше да откъсне устните си от неговите. Опря ръце на ризата му и пръстите й неволно докоснаха здравите му гърди.

— По дяволите, Сейдж — измърмори той и за момент спря да я целува и се взря в лицето й.

Клепачите й сякаш също бяха поразени от изтощението, обхванало цялото й тяло. Едва успя да ги повдигне и да го погледне. Съзнаваше, че по-късно щеше горчиво да съжалява за случилото се, но точно в този момент й се струваше, че ще умре, ако той не продължи да я целува.

Харлан очевидно изпитваше същото, защото я поведе навътре в обора, далеч от вратата, където можеше да ги види всеки, който случайно надникне през прозореца на къщата. Спряха се едва когато гърбът й опря в дъските на първия бокс.

Миризмата в обора изпълни ноздрите й. Аромат на животински тела, прясно сено, стари кожени ремъци и… Харлан. Той ухаеше на мъжки парфюм, на сила и слънце. Беше здрав. Привлекателен. Мъжествен.

Когато отново сведе глава към нейната, тя сама потърси устните му. А когато езикът му се плъзна в сладката й, гостоприемна уста, от гърлото му се изтръгна нисък, страстен стон и той силно притисна тялото си към нея, опиянен от меката й плът. Сейдж вдигна ръце и зарови пръсти в косата му.

Когато най-сетне се откъснаха един от друг, за да си поемат дъх, и двамата едва дишаха. Лицата им бяха зачервени, телата им изгаряха от страст, в слабините им пулсираше неутолимо желание.

— По дяволите — измърмори той още веднъж и зарови лице във врата й.

Започна да я целува жадно, с разтворена уста като леко докосваше кожата й със зъбите си. Някога се бе заклела, че ще убие всеки мъж, който се осмели да остави някакъв белег по тялото й. А сега неудържимо плъзгаше ръце по мускулестия гръб на Харлан и отметнала назад глава откриваше за целувките му цялата си шия.

В началото той само леко я погали с устни покрай яката. После разкопча най-горното копче на блузата й и започна да целува шията й. Тя простена, изви гърба си назад и силно се притисна към него. Той разкопча и второто, а след това и третото копче на блузата й. Когато най-сетне откопча цялата блуза, Харлан обсипа тялото й с жадни целувки.

Най-накрая вдигна глава и погледна гърдите й. Те се повдигаха и спускаха с бясно темпо и всеки момент сякаш щяха да изхвръкнат от дантеления й, ниско изрязан сутиен. Зърната й, твърди и възбудени, стърчаха под приличната на паяжина дантела.

— По дяволите, Сейдж. — Харлан въздъхна през стиснатите си зъби. После постави ръце върху гърдите й.

Тя затвори очи и изпусна дълга и продължителна въздишка:

— Да.

Той леко потърка втвърдените й зърна с дланите си.

— Хмм. Да — прошепна тя и леко се залюля.

И внезапно осъзна, че ръцете му вече не я обгръщат и не чувства топлината на тялото му. Наложи си да отвори очи и се опита да ги фокусира. Той стоеше на няколко метра от нея. Ръцете, които само преди миг я бяха галили толкова нежно, сега бяха пъхнати дълбоко в джобовете на дънките му, сякаш не смееше да им се довери и да ги остави открити и свободни. Очите му бяха приковани върху гърдите й. Дъвчеше яростно долната си устна и ругаеше през зъби.

Сейдж изведнъж дойде на себе си. Чувстваше се така, сякаш току-що се е събудила от хипнотичен транс. Едва ли щеше да е толкова бясна и разярена, ако изведнъж се бе озовала чисто гола пред публиката на някакво второкласно шоу. Само с две големи крачки измина разстоянието, което ги разделяше, и с всичка сила го зашлеви през лицето.

За нейно изумление обаче, Сейдж съвсем ясно си даваше сметка, че го удари не заради това, което беше направил, а защото бе престанал да го прави.

Той разтърка бузата си и каза:

— Е, почти се получи.

— Нищо подобно. — Гласът й бе нисък, натежал от презрение и гняв. — Няма с какво толкова да се похвалиш. — Започна несръчно да закопчава блузата си, после се отказа от това почти непосилно начинание и заметна сакото си около разголените си гърди. — Аз не почувствах абсолютно нищо.

— Не говорех за усилията, положени от мен — спокойно отбеляза Харлан. — Имах предвид твоя план.

Думите му прозвучаха напълно безсмислено. Или той говореше глупости, или тя бе прекалено ядосана, за да вникне в смисъла на казаното от него. Сейдж отметна назад разрошената си коса.

— Какво искаш да кажеш? Не че това има кой знае какво значение за мен.

— Говоря за неуспешния ти опит да се отървеш от мен. — Сейдж го изгледа и премигна глуповато няколко пъти. Неспособността й да го разбере сякаш започваше да го ядосва. Прехапа долната си устна, подъвка я малко и каза: — Съвсем очевидно е какво беше намислила, Сейдж.

— Нищо не съм замисляла.

Той презрително изсумтя.

— Не съм вчерашен, както сигурно вече си забелязала. — После се приближи към нея, наведе се и додаде: — Една жена не може да се превърне от безчувствена буца лед в кипнало от страст гърне за толкова кратко време. Освен ако няма някоя напълно основателна причина, разбира се.

— Буца лед? Кипнала от страст? Причина? — Не знаеше с коя от всички обиди да започне.

— Искаш да ме изгониш от дома си и имаш твърде основателна причина за това. И затова реши, че ще ме примамиш в обятията си, а след това ревейки, ще отидеш да се оплачеш на братята си, нали?

— Какво? — Тя зяпна от изненада.

— Точно така. Мислила си, че ако се забъркам с теб, те незабавно ще ме изритат от къщата. И вероятно си имала право. Само че не се получи — Той погледна към гърдите й. — Почти беше успяла, но аз се осъзнах навреме. — След тези думи се обърна и се запъти към вратата.

В продължение на няколко секунди Сейдж остана загледана в гърба му. После се втурна след него, сграбчи го за ръкава и го завъртя към себе си.

— През целия си живот до сега, никога не съм била обвинявана в нещо толкова долно, толкова непочтено, толкова… Ти за каква всъщност ме мислиш?

— Ти си лъжкиня!

— Не. Не съм.

— Така ли? А защо не каза на близките си, че онзи Казанова те разкара?

— Никой не ме е питал.

— Значи той наистина те е разкарал. Когато ти се обади преди малко, не е било, за да те помоли за прошка.

Сейдж се почувства като обвиняема. Харлан се разсмя.

— Добре де! Излъгах те! — изкрещя тя. — Но не съм излъгала близките си.

— Но те няколко пъти споменаваха името на Травис, а ти не им каза нищо за случилото се.

— И какво общо имаш ти с всичко това?

— Нищо, предполагам. И бих искал да си остане така. Не се опитвай да ме заблуждаваш по начина, по който манипулираш всички останали.

— Не съм опитвала нищо подобно.

Той рязко повдигна едната си вежда.

— Така ли?

— Да. — Гласът й прозвуча предизвикателно. — Точно така.

— Защо тогава ме целуна по този начин?

Тя отвори уста, за да отговори, но изведнъж осъзна, че просто няма какво да каже. Бързо затвори устата си и погледна встрани.

— Кажи ми — бавно заговори той и запристъпя към нея, докато тя най-накрая не отстъпи няколко крачки назад, — да не би целувките ти да са били напълно искрени и истински? Аз си помислих, че всичките ти стонове и въздишки бяха престорени. Да не би да искаш да кажеш, че всичко е било истинско? Ласките ти, прегръдките, умолителното да, да!

— Млъкни! Отвратителен си!

— Отвратителен, а? — Той се разсмя и повтори думата няколко пъти и сякаш след всяко повторение тя му се струваше все по-забавна. — Дааа. Вероятно затова засмука езика ми подобно на бебе, получило любимия си биберон.

Самоувереността му беше просто непоносима. Тя очевидно бе загубила за момент здравия си разум. Вероятно се дължеше на разочарованието й от постъпката на Травис, или на празничното настроение и всепрощаващата любов, които сякаш се носеха из въздуха. Или пък на някакво хормонално смущение. Но каквато и да бе истинската причина, тя явно бе изпаднала за малко във временно умопомрачение.

Не само че му бе позволила всякакви волности, ами бе успяла да убеди сама себе си, че се наслаждава на ласките му и дори копнее за повече. Ако той някога разбереше това, щеше да превърне живота й в истински ад. Май щеше да е по-добре да го остави да си мисли, че е студена и безсърдечна интригантка.

Отметна косата си назад и го изгледа високомерно.

— Е, заслужаваше си да опитам, нали? Ако си беше позволил нещо повече, щях да те изтипосам пред братята си в истинския ти вид. И все още мога да го направя.

— И те вероятно ще ти повярват. — Той я огледа от главата до петите. — Изглеждаш така, сякаш добре си се позабавлявала. Зачервени и подпухнали устни. Разрошена коса. Разширени и замъглени очи. Да, ако отидеш в този си вид и им кажеш, че съм те свалял, те без съмнение ще ме погнат със заредени пистолети.

Захили се накриво и затвори едното си око.

— Но ти няма да им кажеш, нали? Защото тогава аз пък ще трябва да им разкажа как страстно отвърна на целувката ми и как прелъстително извиваше тяло около моето. И понеже те са честни мъже, неведнъж изпитали страст и желание, не може да не те попитат как така си подмамила един мъж в прегръдките си, докато в същото време си сгодена за друг. И тогава цялата истина за господин Страстна Целувка ще излезе наяве и…

Той прехапа устни, поклати глава и я изгледа със съжаление.

— А това ще помрачи празника на всички, нали? Ще пропуснат последната четвъртина от футболния мач. Лори вероятно ще се разплаче, защото ще й е трудно да повярва, че малкото й момиченце може така да си играе с някой мъж. Марси може да се разстрои толкова много, че да й спре кърмата и тогава бебето Джейми ще се разболее и…

— Ти си отрепка. — Произнесе думата през стиснатите си зъби, изрече я така, сякаш тя идваше от дъното на душата й. Кипнала от гняв, Сейдж мина край него и се отправи към широката врата.

— Ей, Сейдж?

Тя се завъртя на пета:

— Какво?

— Целувала ли си някога онова мамино синче по този начин?

— Ха! — Изгледа го предизвикателно и заяви: — Целувала съм го далеч по-страстно и всеотдайно.

— И той да се откаже от всичко това? Значи е пълен глупак. Истински късмет е, че най-сетне успя да се отървеш от него, нали?