Обичай ме

— Какво има, Марси? Не можеш ли да спиш?

Чейс протегна ръка към лампата на нощното шкафче и я запали. Жена му лежеше по гръб до него и гледаше в тавана. С едната ръка леко разтриваше корема си. Чейс мигновено се разтревожи.

— Нещо не е наред ли?

— Не, няма нищо. — Тя се усмихна, забелязала загриженото му лице.

— Днес май много се преумори. Трябваше да се приберем у дома веднага. А и не биваше да позволявам на лекаря да ме убеди, че можеш да бъдеш изписана. Той вероятно е искал да се прибере? къщи за Коледа и да е свободен през празничните дни.

— Ще се успокоиш ли най-после? Добре съм. Просто още не съм свикнала с нормалния си вид. Чувствам се чудесно без огромния корем и се радвам, че всичко вече свърши. — Тя погледна към детската люлка, в която спеше синът им.

— Не вярвам, че размишленията за плоския ти корем не ти позволяват да заспиш. — Чейс се надигна, подпря се на лакът и се вгледа в нея.

— Вече е време за следващото кърмене на Джейми. Майките имат шесто чувство за тия неща, нали знаеш?

— Аха. — Той остана за миг загледан в закачливата й усмивка. — Има нещо друго, което те притеснява. Какво е то? — Взе ръката й, вдигна я към устните си и целуна дланта й. — Е?

— Сейдж.

Той я изгледа с недоумение.

— Сейдж? Какво за Сейдж?

— Не зная. И точно затова постоянно мисля за нея. Днес нещо не беше съвсем наред, но не мога да определя кое всъщност ме притеснява в поведението й.

— Беше засегната заради Травис, който не дойде да прекара Коледа с нея.

— Може би — замислено отбеляза Марси.

— Не си ли съгласна с мен? Мислиш, че има и още нещо?

— Имам чувството, че тя преживява много труден период от живота си. Беше много неспокойна.

— Тя винаги е неспокойна.

— Но днес беше необичайно мрачна. Развеселяваше се само от време на време. Цял ден сякаш не можеше да си намери място.

Той се замисли за миг.

— Може би все още не може да се съвземе след изпитите.

— Може, но не зная защо си мисля, че нещата не са толкова прости. Безпокойството й е свързано с нещо по-сериозно.

— Някакви предположения?

— Хмм. В този момент си спомням как се чувствах като завърших колежа. Изведнъж осъзнах, че вече съвсем официално принадлежа към света на възрастните. Бях много изплашена; струваше ми се, че стоя изправена на висока скала в очакване да се гмурна в морето на живота.

Той се засмя.

— Едва ли можеш да сравняваш Сейдж със себе си. Ти си умница. А тя е още съвсем вятърничава.

— Така ли? — сухо попита Марси и измъкна ръката си от неговата. — Някога разговарял ли си сериозно с нея, заслушвал ли си се в това, което казва, съобразявал ли си се с мненията й, допускал ли си изобщо, че те заслужават внимание?

— Ей, Марси, аз…

— Не, не си — продължи тя, отговаряйки на собствените си въпроси. — Двамата с Лъки се отнасяте с нея така, сякаш все още е малката ви сестричка. Хлапе. Е, да, ама вече не е така. Тя е жена. Една добре образована жена.

— Надявам се, че е така. Образованието й ни излезе доста солено.

— Ето за това също исках да поговорим. — Марси седна в леглото. — Всеки път когато заговорите за образованието й, то е, за да й кажете колко скъпо ви е струвало. Казвал ли си й някога колко много се гордеете с нея?

— Ама, разбира се — каза той. — Днес например. И ти беше в стаята.

— На мен ми прозвуча твърде официално. Като по задължение. Твоето образование и образованието на Лъки са стрували не по-малко от това на Сейдж. Да не би да се боите, че няма да получите възвращаемост на инвестициите си, защото тя е жена?

— Може и така да се каже. Особено пък, ако се омъжи за оня мухльо, Белчър.

— Значи смяташ, че тя не е способна дори да си избере подходящ съпруг?

— Не съм казал това.

— Но точно това намекна. И което е по-лошо, вие двамата с Лъки съвсем ясно й дадохте да разбере какво мислите за него. Не ви ли минава през ума, че по този начин наранявате чувствата й?

— Никой не може да нарани Сейдж.

— Разбира се, че може!

Чейс зарови пръсти в косата и силно въздъхна.

— Не мога да повярвам, че си лежим тук посред нощ и спорим за онова хлапе, сестра ми. Добре де, за по-младата ми сестра.

— Не спорим. Просто ти посочих няколко детайла, на които до този момент не си обърнал внимание. — Тя млъкна, а той кимна с глава и й даде знак да продължи. — Първо на първо, тя вече не е дете. Тя е зряла жена и във всяко едно отношение има равни права с теб и Лъки.

— Аз не съм някакъв дивак, Марси. Винаги съм вярвал в равноправието на половете.

Без да му отговори, тя продължи:

— Сейдж е високоинтелигентна. Тя е чувствителна. — Той скептично повдигна вежди. — Така е, Чейс. Само че не го показва, защото се бои, че двамата й братя ще започнат да й се присмиват. А вие правите точно това.

— Добре. Наистина я дразним. Но от доста време насам и двамата сме съгласни, че тя вече е голяма.

— Но продължавате да я избягвате по същия начин, по който сте го правили когато е била малко момиченце и ви е следвала по петите.

Той с неудоволствие трябваше да признае, че Марси е права.

— Мисля, че тя се чувства изолирана от всички. Лъки, Девон и Лорин са едно цяло. Същото важи за теб, Джейми и мен. Лори е изцяло погълната от Пат и внуците си. Не разбираш ли, че Сейдж се чувства отхвърлена и самотна?

— Да, предполагам, че е така.

Тя протегна ръка и го погали по бузата в знак, че му прощава.

— Отнасяй се към нея с малко повече разбиране и уважение.

Той кимна:

— Обещавам.

— Благодаря, скъпи! Сигурна съм, че Сейдж ще оцени промяната в отношението ти.

— И като стана дума за мама и Пат, докога мислиш, че ще продължат с глупавата си игра?

Чейс бе разказал на Марси за целувката, на която бе станал свидетел в деня, в който се роди Лорин. Уверен бе, че тя няма да разкрие тайната им.

— Не знам, но ми се иска най-сетне да предприемат нещо — Марси обви ръце около врата му. — Искам всички в този свят да бъдат лудо влюбени. Само тогава ще могат да разберат щастието, което изпитвам всеки път, когато те погледна.

Той я прегърна, притисна я към себе си и я целуна с много обич и страст.

— Колко време трябва да мине преди…

— Осем седмици. Поне — прошепна тя, допряла устни до неговите.

— Това ще бъдат два много дълги и мъчителни месеца.

Марси пъхна ръка под завивките и нежно го погали.

— Не е необходимо да е така. Поне за теб.

Той простена от удоволствие, почувствал допира на ръката й.

— Ако всяка млада майка е толкова секси колкото теб, жените по света щяха да са непрекъснато бременни.

Джейми избра точно този момент, за да се събуди. Без да негодува и да се сърди на прекъсването, Чейс стана от леглото и надяна един халат. Подмени пеленките на сина си, а след това го взе от люлката и го занесе на Марси, която вече бе свалила нощницата си, готова да го накърми.

Чейс сложи ревящото вързопче в ръцете й и с любов и изумление се загледа в Джейми, който веднага налапа зърното на Марси.

— Малък лакомник — Чейс весело се разсмя.

— Метнал се е на баща си — Марси погледна към съпруга си през спуснатите си мигли и се усмихна.

— Щом прилича на мен, значи много ще те обича. — Вълнението, което изпитваше при вида на бозаещото дете, стегна гърлото му. — Никога не съм допускал, че ще мога да обичам теб — или когото и да било друг — толкова силно, Марси. Ти единствена успя да ми върнеш любовта, да ме накараш да обичам отново след смъртта на Таня.

Очите й се навлажниха.

— Легни до мен — прошепна тя. Той свали халата и отново се пъхна между завивките. Марси промуши ръка под главата му и я притегли към другата си гърда.