Обладаване - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Антония Сюзън Байът (ч. notes)

1

Навсякъде стиховете в превод на Ангел Игов са означени с индекс АИ, а на Валентин Кръстев — с ВК — бел.изд.

2

В индуизма, йога и др. — уединено място за живеене на мъдреци, подобно на манастир, или общност, сформирана около определено духовно учение — бел.ред.

3

Движение в англиканската църква в средата на XIX в., което се стреми да възвърне в нея някои католически традиции — бел.ред.

4

Алюзия към евангелския сюжет за бесовете, които Иисус прогонва от болния и им позволява да влязат в стадо свине — бел.ред.

5

Прочут английски порцелан. Първата фабрика е основана от Джосая Споуд, баща и син (1733–1797; 1754–1827) — бел.прев.

6

Целия този род (лат.) — бел.прев.

7

Ash (англ.) — ясен; пепел — бел.прев.

8

Хенри Мейхю (1812–1887) — английски журналист и общественик, провел множество интервюта с лондонски бедняци, един от основателите на сатиричното списание „Пънч“ — бел.ред.

9

В северната митология — джудже, което пада под проклятието на Златния пръстен на Андвари и се превръща в зъл и алчен демон — бел.ред.

10

Уилям Шекспир. Макбет, пето действие, седма сцена, прев. Валери Петров. Всички цитати от Шекспир, за които не е изрично упоменато друго, са по изданието: Уилям Шекспир. Всички 37 пиеси и 154 сонета, прев. Валери Петров. София, Труд, 2010 — бел.ред.

11

Помощник (лат.) — бел.прев.

12

Приказен остров от баладата на Алфред Тенисън „Дамата от Шалот“ — бел.ред.

13

Водно куче (лат.) — бел.прев.

14

Не ме докосвай (лат.) — бел.прев.] Изразът се появява в едно стихотворение на споменатия Томас Уайът — бел.ред.

15

Неподобаващо (фр.) — бел.прев.

16

Фамилията на героя Р. Х. Аш означава както „ясен“, така и „пепел“ — значения, с които текстът играе многократно — бел.ред.

17

… За да не продължи нататък (лат.) — бел.прев.

18

Книга на пророк Даниил, 3:12–24 — бел.прев.

19

Винаги същата (лат.) — бел.прев.

20

Джон Дън. „Прощални думи: за забрана на скръбта“. Всички цитати от Джон Дън са по изданието: Джон Дън. Анаграмата. Съст. и превод от английски Кристин Димитрова. София, Обсидиан, 1999.

21

В древногръцката митология — ефирна златна течност, кръвта на боговете и на безсмъртните, смъртоносна отрова за смъртните — бел.прев.

22

Стих от епилога към „Действащи лица“ (Dramatis Personae) на Робърт Браунинг — бел.ред.

23

Да напомним, че фамилията на Р. Х. Аш означава „пепел“ (и „ясен“) — бел.ред.

24

Херман Мелвил. Моби Дик, прев. Невяна Розева. Варна, Георги Бакалов, 1983 — бел.ред.

25

Майстор на ръкавици (англ.) — бел.прев.

26

Искрометен кремък (лат.) — стихосбирка на споменатия по-горе метафизически поет Хенри Вон (1621–1695) — бел.ред

27

Думи на Просперо от Бурята (четвърто действие, първа сцена), превод Валери Петров — бел.ред.

28

Морски народ в шотландския и ирландския фолклор — тюлени, които могат да приемат човешки образ — бел.прев.

29

Уилям Шекспир. Троил и Кресида, трето действие, втора сцена, превод Валери Петров — бел.ред.

30

Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Част I, гл. 6. Превод от немски Димитър Стоевски. София, Време, 1997, с. 442 — бел.ред

31

Кристофър Марлоу. Доктор Фаустус. — В: Театър на английския Ренесанс. Съст. и превод Александър Шурбанов. София, Народна култура, 1975 — бел.ред.

32

Андрю Марвъл. „На свенливата си възлюблена“. — В: Английска поезия. Съст. и превод Александър Шурбанов. София, Обсидиан, 1995 — бел.ред.

33

Джон Дън. „Любовна алхимия“, превод Кристин Димитрова — бел.ред.

34

Цикъл повествователни поеми от Алфред Тенисън — бел.ред.

35

Намек за героинята Мод от едноименната поема на Алфред Тенисън — бел.ред.

36

Роман от английската писателка Джордж Елиът — бел.ред.

37

Духове на мястото (лат.) — бел.прев.

38

Уилям Шекспир. Крал Лир, трето действие, шеста сцена, прев. Валери Петров — бел.ред.

39

Предвестник на смъртта в бретонския фолклор — бел.прев.

40

Уилям Шекспир. Хамлет, първо действие, пета сцена, прев. Валери Петров — бел.ред.

41

Хипотетична витална енергия, наречена така от барон Карл фон Райхенбах на името на бог Один — бел.прев.

42

В авторската митология на Уилям Блейк — комичен събирателен образ на патриархалните небесни божества от типа на Зевс или Юпитер — бел.ред.

43

„Духът съм, който вечно отрицава“ (нем.) — думи на Мефистофел от „Фауст“: Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Част II, гл. 60, превод от немски Димитър Стоевски. София, Време, 1997 — бел.ред.

44

Спрете, ако обичате. Става по-лошо. Да ви призная, през живота си не съм виждал такива лоши обноски по френските пътища. Такава липса на учтивост… (фр.) — бел.прев.

45

Надпис, предупреждаващ да не се отваря гробът на Шекспир и заплашващ с проклятие всеки, който стори това — бел.ред.

46

Зигмунд Фройд. Изкуството на психоанализата, превод Жана А. Ценова. София, Евразия, 1994, с. 363 — бел.прев.

47

Джон Дън. „Ефир и ангели“, превод Кристин Димитрова — бел.ред.

48

Такова е описанието на Суинбърн в писмо до Тиодор Уотс-Дънтън. А. Ч. Суинбърн, Събрани писма, т. V, с. 280. Според предположенията стихотворението на Суинбърн „Старият Игдрасил и тисът в черковния двор“ е било вдъхновено от чувствата му, предизвикани от смъртта на Р. Х. Аш.

49

Репортаж във в. „Таймс“ от 30 ноември 1889 г. Репортерът отбелязва присъствието на „няколко миловидни девойки, обливащи се в сълзи без никакво стеснение, и голяма тълпа почтителни работници редом с литературните лъвове“.

50

Елън Аш в писмо до Едит Уортън от 20 декември 1889 г., препечатано в Писмата на Р. Х. Аш под редакцията на М. Кропър, т. 8, с. 384. Израз на подобно намерение откриваме в непубликуван пасаж от дневника й, написан през втората нощ след смъртта на поета. Предстои скорошното публикуване на дневника (1967 г.) под редакцията на д-р Беатрис Нест от колежа „Принц Албърт“ към Лондонския университет.

51

Разхождал съм се дълги часове в този край и с очите си съм наблюдавал характерното редуване на почвените слоеве, при което земята изхвърля тъмния кремък от бялото легло на варовика, блеснал като сняг по изораните полета.

52

Изданието на Шекспир заедно с теменужките се съхранява понастоящем в колекцията „Стант“ в университета „Робърт Дейл Оуен“.

53

Вж. например негово писмо до Темисън от 24 август 1859 г. (понастоящем в колекцията „Стант“), чиито краища са изцяло обточени с фриз от подобни схематични дървета с преплитащи се корени и клони, донякъде напомнящи повтарящите се мотиви на Уилям Морис. Колекция „Стант“, рък. №146093а.

54

Латински текст: Ille hic est Raphael timuit quo sospite vinci rerum magna parens et moriente mori.

55

Джон Дън. „Не се надувай, смърт“, Религиозни стихотворения под редакцията на Хелън Гарднър, с. 9.

56

Вж. раздразнения коментар на Ф. Р. Ливис в „Критичен поглед“, т. XIII, с. 130-131: „Достатъчно доказателство за това, че викторианците напълно сериозно са възприемали Рандолф Аш като поет, откриваме в сериозния тон на траурните им панегирици, които също като смехотворната надгробна плоча, поставена от жена му, го сравняват с Шекспир, Милтън, Рембранд, Рафаело и Расин“.

57

Погребението е описано в писмо от Пейшънс Мередит до сестра й Фейт, понастоящем собственост на правнучката на Едмънд Мередит Мариан Уормолд.

58

Вж. по-горе бел. от Ариан Льоминиер в глава 19, с. 502, както и записките в непубликувания дневник от 25 ноември 1889 г.

59

Sigmund Freud, Totem and Taboo, Works (Standard edn 1955), vol. 13, pp. 65–66 (бълг. превод: Зигмунд Фройд. Тотем и табу, прев. от немски Пламен Ванев. София, КХ, 1991, с. 105).

60

Джон Дън. „Прощални думи: за забрана на скръбта“, превод Кристин Димитрова — бел.ред.

61

Евангелие от Йоан, 11:25 — бел.прев.

62

Цитат от стихотворението на Джон Дън „Реликвата“ — бел.ред.

63

Майкъл Дрейтън. „Идея“, сонет 61. — В: Английска поезия. Съст. и превод Александър Шурбанов. София, Обсидиан, 1995 — бел.ред.

64

Герой от детективските романи и разкази на английската писателка Марджъри Алингам — бел.ред.

65

Английска религиозна секта, основана в средата на XVIII в., оцеляла единствено в САЩ. Последователите й изповядват безбрачие, обща собственост и строг, прост начин на живот — бел.ред.