Огнен кръст

Епилог

Седмица по-късно Туийд събра целия екип в кабинета си. Синините по шиите на Пола и Нюмън, които убедиха Букенън в истинността на разказа им, бяха започнали да изчезват. Марлър стоеше подпрян на стената и пушеше. Бътлър и Нийлд бяха седнали върху бюрото на Пола, а Нюмън бе заел креслото.

— Кой беше Манто? — попита Пола. — Така и не разбрах, защо имаше двама убийци.

— Нямаше — каза Туийд, облегнат назад в стола си. — Марлър беше Манто. Знаеха го само трима души: Навар, Лазал и аз…

— Но защо? — настоя Пола.

— Ако млъкнеш за малко, ще ти разкажа. Аз го измислих — част от психологическата война срещу Дьо Форж. Знаехме, че използва Калмар, и измислих друг убиец, който да го изведе от равновесие. Бертие беше дал на Лазал директните телефони на Леми и Дьо Форж. Елементарно, нали?

— Елементарно? Но нали се смяташе, че Манто е предизвикал катастрофата на влака, убийството на президента и министър-председателя? Неговият знак — пелерината — беше намерен в едно съседно село. Наметалото беше намерено и близо до префектурата на Париж, когато убиха префекта. Имаше и трета — при навеса за лодки, където беше удушена Джийн Буржойн. Марлър не би могъл да знае предварително за тези убийства.

— Така е — усмихна се Туийд. — Преди да се появи на сцената Манто, Лазал купи от един шивач на театрални костюми в Париж няколко пелерини. Те бяха раздадени на доверени офицери на DST. Едната бе набутана в кофата за боклук близо до мястото на парижкия инцидент. Между другото, префектът на столицата си е жив и здрав. Замина под чуждо име на отдавна заплануваната си почивка на остров Мартиника. Официалната версия е, че наскоро се е възстановил от раната и е поел задълженията си. Наметалото в селото бе открито часове след трагедията с влака. Достатъчно време, за да го изпратим с вертолет до Лион. Агентите на Лазал подкупиха един местен старец да каже на пресата, че е видял мъж с наметало на виадукта. Друга пелерина беше изпратена в Аркашон. Марлър в ролята на Манто звънеше непрекъснато на Дьо Форж и си искаше хонорара. Когато получи голямата сума пари, взехме от парижката банка швейцарски франкове — е, една част с поредни номера, а другата — фалшиви, заловени при акция на полицията преди месец. Марлър върна парите, за да обърка още повече Дьо Форж.

— А кой всъщност уби Дьо Форж?

— Скъпа — провлачи Марлър, — не четеш ли вестници? Случаен куршум в суматохата след инцидента с преобръщането на бензиновоза.

— Наистина ли?

Марлър й кимна с усмивка.

— Бертие, агентът на Лазал в щаба на Дьо Форж, изигра особено важна роля — продължи Туийд. — С помощта на подслушвателно устройство той е следил от съседния кабинет разговорите на Леми с Калмар. Включително и новите обекти — така узнахме, че ти си сред тях.

— Ужасно — каза Пола. — За известно време Роузуотър ми харесваше.

— Поради което — продължи Туийд. — Бътлър и Нийлд бяха плътно до теб. С нареждане никога да не те оставят сама.

— Кога заподозряхте Роузуотър? — попита тя.

— От самото начало ми се виждаше странен. Спомни си, когато се срещнахме с него в хотел „Драй Кьониг“ в Базел. Гледаше доста похотливо една хубава жена в ресторанта. За да се мотивира, предположи, че го шпионира. Сигурен съм, че докато Карин е работила за Кулман, е започнала да подозира собствения си съпруг. Той е разбрал и я е удушил край блатата край Олдбърг. От това, което ти е казал, става ясно, че е искал тъй или иначе да се отърве от нея, за да не му пречи да се вживее в ролята си на Казанова.

— Истински злодей. И какво — само това ли? Погледнал друга жена?

— Има и още. Нюмън се сети пръв. Спомни си нощта, когато двамата с него и Роузуотър ходихте до блатата. Нюмън видял как капитанът без колебание ти помогнал да се качиш на дигата, след като си се подхлъзнала. А Роузуотър не би трябвало да знае мястото, където е била убита Карин. От този момент ти бе под охрана. Следващото нещо, което насочи вниманието ми към него, беше едно съобщение от Кулман. Той ми каза, че информаторът му Хелмут Шнайдер му изпратил през Висбаден списък с адресите на базите на „Сигфрид“ в Германия. И нито дума от Роузуотър, въпреки че Шнайдер съобщил адресите първо на него. По-късно ти ми каза, че на излизане от един ресторант в Аркашон след вечерята с Роузуотър той ти предложил да се поразходите с колата му.

— Така е — съгласи се Пола. — Благодаря на Бога, че Бътлър ме спря.

— Надолу по улицата било паркирано червено порше. Роузуотър не се доближил до него, когато Бътлър се присъединил към вас. След като сте тръгнали, Нийлд спрял колата и казал, че се връща да потърси портфейла си — бил го изпуснал някъде…

— Спомням си…

— Нийлд отишъл до ъгъла и видял Роузуотър да се качва в поршето. Кой е този капитан от разузнаването, който може да си позволи порше? Имаше и други необичайни съвпадения.

— Намериха ли тялото му? — попита Пола.

— Не, което бе добре дошло за Министерството на отбраната. Представи си скандала, който можеше да последва. Току-що в Германия го обявиха за безследно изчезнал. Вероятно тялото му се намира на дъното на Северно море.

— Рискувахте много — обади се Марлър, — като използвахте Пола за примамка.

— Аз сама се съгласих — потвърди Пола. — Настоях за това, когато разбрах кой е Калмар. Голяма глупачка бях. Но Туийд, Бътлър и Нийлд бяха скрити зад дигата, в случай че Нюмън не успееше. — Тя погледна Туийд. — Но как Доулиш е успявал да прекарва незабелязано ракетите?

— Ти веднъж ми подсказа отговора, но си спомних за това едва когато наблюдавах влизането на „Стоманеният лешояд“ в Аркашон. В началото, когато описваше гмуркането си с Карин при Дънуич ти каза, че си видяла нещо приличащо на голям бял кит. Необичайно за тази част на света.

— Тогава какво е било?

— Един от онези огромни пластмасови контейнери, които пълнят с допълнително количество петрол и ги влачат на повърхността зад танкерите. Приличат на гигантски наденици. Доулиш беше хитър. Предполагам, че е внасял ракетите от завод в чужбина, хвърлял е котва в морето край Дънуич, а после е складирал контейнерите с ракетите в потъналото селище. Оттук и интересът му към подводните изследвания. После „лешоядът“ можел спокойно да отплува към Харуич.

— Значи всичко е наред?

— Във Франция е наред. — Туийд погледна хората си. — Мисля, че свършихте отлична работа. Помогнахме да бъде спрян един военен диктатор, който щеше да вземе властта в Париж и да съсипе нова Европа. Майор Леми, който често е ръководел зловещите екзекуции в Ланд, е бил намерен мъртъв в един хотел в Олдбърг. Застрелял се. Капитан Рей бил намерен да виси в онзи ужасяващ кладенец за изтезания. Струва ми се, не е бил особено популярен сред войниците. Сега мисля, че ще е най-добре да се приберем вкъщи.

— Аз ще се обадя на Изабел — каза Нюмън и стана. — Просто да съм сигурен, че се е настанила във временното жилище, което й предоставихме в Саут Кен.

— Онова, дето ти е съвсем на път — каза усмихнат Марлър.

— Чисто съвпадение.

— Може би Пола ще пожелае да вечеря с мен? — предложи Туийд.

— Прекрасна идея — скочи Пола. — Само да се пооправя. — Мина покрай Нюмън, без да го погледне. Моника, която не бе казала и дума иззад бюрото си, изчака, докато останат сами с Туийд.

— Изабел съвсем скоро може да започне работа към английската тайна разузнавателна служба — каза Туийд. — С удоволствие ще я приема в екипа си. Тя е един от най-опитните агенти на Лазал.

— А говорихте ли с новия министър-председател преди събранието тук?

— Извини ми се любезно и без лоши чувства. Спомняш ли си, Хауърд ми каза, че министър-председателят използва така наречения метод на двойната проверка. Изпитвал ни, иначе казано. Той оставил на Министерството на отбраната да избере за тази цел някой от Военното разузнаване. Избрали Виктор Роузуотър! Премиерът никога повече няма да направи подобно нещо. Трябва вече да тръгвам — да се освежа.

— Изабел… — започна Моника. — Малко е опасно. Може наистина да е опитна — Лазал е професионалист. Но Изабел и Пола заедно?

— Те се разбираха много добре в Аркашон. Сам го видях.

— Може! — Моника извърна очи нагоре. — Било е за малко и при опасност. Имате още много да учите за жените.

— Въобразяваш си…

— Тъй ли? Не видяхте ли как Пола мина покрай Нюмън, без дори да пожелае лека нощ? Хубаво, вземете Изабел. Голяма веселба ще настане, няма що!