Окото на голема - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Джонатан Страуд (ч. notes)

1

Седемте нива: Седемте достъпни нива се застъпват едно друго и всяко разкрива определени аспекти от реалността. Първото включва обикновени материални неща (дървета, сгради, хора, животни и др.), които са видими за всички; другите шест съдържат разнообразни видове духове, които тихо си вършат работата. Висшите създания (като мен) могат да използват вътрешни очи, за да наблюдават всичките седем нива едновременно, а по-нисшите същества трябва да се справят, като виждат по-малко. Хората са забележително нисши. Магьосниците използват лещи, за да виждат на нива две и три, но повечето хора виждат само на първо ниво и затова са невежи за всички магически дейности. Например, вероятно точно СЕГА нещо невидимо с множество пипала виси зад гърба ви.

2

Огромна птица от ориенталските приказки. — Бел.прев.

3

Без съмнение точно там се спотайваха британските магьосници, на безопасно разстояние от действието. Чешките ми господари бяха абсолютно същите. По време на война магьосниците винаги обичат да запазват най-опасните задачи за себе си, като например безстрашно да охраняват огромни количества храна и напитки на няколко мили зад предните линии.

4

Всеки страж беше нисш джин, малко по-добър от обикновен фолиот. Времената в Прага бяха трудни; магьосниците изнемогваха за роби и качественият контрол не беше на ниво. Външният вид, който моите стражи си бяха избрали, го доказваше. Вместо страховити бойни маскировки, пред мен стояха два прилепа с шарещи очи, една невестулка, един гущер с изскочили очи и една доста тъжна жаба.

5

Пет глави, които се блъскат една в друга в бърза последователност. Беше като някаква необикновена играчка.

6

т.е. истината.

7

Не намираха никого, както показваха разочарованите им писъци. Предградията бяха изоставени. Почти веднага след като британската армия прекоси канала, чешките власти бяха започнали да се подготвят за неизбежното нападение над Прага. Като първа предпазна мярка градското население бе преместено зад стените — които, между другото, бяха най-здравите в Европа по онова време, истинско чудо на магьосническото инженерство. Споменах ли, че аз имах пръст в строежа им?

8

Демонични създания от арабския фолклор, които обитават гробищата. По-късно думата е навлязла в английския език и означава същество, което ограбва гробовете и се храни с мъртвите тела. — Бел.прев.

9

Телескопът съдържаше дяволче, чието зрение позволява на хората да виждат през нощта. Това са полезни прибори, въпреки че понякога капризните дяволчета изкривяват гледката или включват свои собствени елементи: потоци от златен прашец, странни приказни видения или призрачни фигури от миналото на човека.

10

Да сравняваш господарите си е като да сравняваш петна по лицето: някои са по-лоши от другите, но дори и най-добрите изобщо не ти харесват. Този беше дванайстият чешки магьосник, на когото служех. Не бе прекалено жесток, но беше малко кисел, сякаш във вените му течеше лимонов сок. Освен това имаше тънки устни и бе педантичен, обсебен от дълга си към империята.

11

Самите те заприличаха на котешки, ако ме разбирате правилно.

12

И най-мизерният африт си струва да се избягва, а този наистина беше забележителен. На по-високите нива формите му бяха огромни и ужасяващи, така че появяването му в такъв мършав вид на първо ниво вероятно просто допадаше на извратеното му чувство за хумор. Но не мога да кажа, че на мен ми беше смешно.

13

Вид китайска лодка. — Бел.прев.

14

Средновековен демон, който приема формата на красива жена. — Бел.ред.

15

Събирателно наименование на Белгия, Нидерландия и Люксембург. — Бел.ред.

16

Войници от леката кавалерия на Унгария, създадена през XV в. — Бел.прев.

17

Район в Южен Лондон. — Бел.ред.

18

Вид копринена тъкан. — Бел.прев.

19

Голям испански кораб от XV до XVII в. — Бел.прев.

20

Нощната полиция се състои от магьосници, които се превръщат във вълци. — Бел.ред.

21

Чудовище от митологията на остров Ман. — Бел.прев.

22

Лицето й беше по подобие на една целомъдрена весталка, която бях срещнал в Рим, жена с изключително независим външен вид. Джулия имаше навика да се измъква тайно от свещения пламък през нощта, за да залага на колесниците в цирк „Максимус“. Естествено, тя всъщност не носеше очила. Сега ги добавих, за да придам на лицето малко по-сериозен вид. Да го наречем артистично своеволие.

23

За съжаление той беше прав. През времето бях страдал и от двете. Обърнатата кожа е особено досадна. Прави движенията трудни, а разговорът почти невъзможен. Прави ти и вътрешностите на нищо.

24

Който сега висеше напълно неподвижен на няколко фута над земята. Повърхността бе непрозрачна, а чудовището вътре бе изчезнало.

25

Тук той приглади косата си назад още веднъж. Това действие на тежкарско контене неясно ми напомняше на някого, но не можех да се сетя точно на кого.

26

След една сложна поредица от кражби и лъжи, Натаниел (малко или много) бе причинил кончината на господаря си преди две години. По онова време това измъчваше съвестта му. Бях заинтригуван да разбера дали все още е така.

27

Това се нарича ирония. Уитуел всъщност беше адски неприятен индивид. Висока и кокалеста, крайниците й приличаха на дълги сухи клечки. Чудех се как ли не се подпалва, като кръстоса крака.

28

Наистина го мислех. Бяха ме лишили от отмъщението.

29

Тук той грешеше: един магьосник бе премахнал всички предпазни клаузи и ми се беше доверил. Това, естествено, бе Птолемей. Но той беше уникален. Такова нещо не би се случило отново.

30

Легендарно същество, описвано като змия, гущер или дракон, което убивало с погледа или дъха си. — Бел.прев.

31

Където, по-точно казано, времето не съществува. Или ако съществува, то е по един кръгов, а не праволинеен начин… Вижте, това е едно сложно понятие и с удоволствие бих го обсъдил с вас, но май сега не е най-добрият момент. Припомнете ми за това по-късно.

32

Опасявам се, че това е в буквалния смисъл. Доста мърлява и затрудняваща работа.

33

Познавах магьосници с подобни сили, особено рано сутрин.

34

Харесвах Куизъл. Беше свежа и млада (във вашия свят само на 1500 години) и имаше късмет с господарите си. Първото й призоваване беше от отшелник, живеещ в йорданската пустиня, който ядеше мед и сушени корени и се отнасяше към нея със строга галантност. Когато той умря, тя се измъкна от служба, докато една французойка магьосница (беше вече на 1400 години) откри името й. Тази господарка също беше необикновено снизходителна и никога не я тормозеше с нещо повече от стимулиращия компас. И така по времето, когато пристигна в Прага, личността на Куизъл не беше по-вкисната от тази на старите каторжници като мен. След като там бе освободена от служба заради смъртта на господаря ни, тя бе служила на магьосници в Китай и Цейлон, без сериозни инциденти.

35

Очевидна лъжа. Въпреки накъдрените му ризки и буйната грива (или може би точно заради тях) досега не бях видял доказателство Натаниел дори да знае какво е момиче. Ако някога е срещал такова, най-вероятно и двамата бяха избягали с писъци в противоположни посоки. Но както повечето джинове, когато си разговаряха, и аз предпочетох да преувелича недостатъците на господаря си.

36

Ако е възможно крилата да се размахват предпазливо, аз правех точно това.

37

Името на улицата „Джибит“, също донякъде издаваше това — Gibbet (англ.) в превод бесилка. — Бел.прев.

38

Британският музей беше дом на милиони антики, няколко дузини от които бяха законно придобити. В продължение на двеста години, преди управлението на магьосниците, лондонските управници бяха свикнали да задигат всичко интересно от страните, които техните търговци посещаваха. Това беше нещо като национална страст, основаваща се на любопитство и алчност. Лордове и дами, обикалящи Европа, си държаха очите отворени за дребни ценности, които можеха да натикат незабелязано в чантите си; войници на походи пълнеха сандъците си със заграбени скъпоценни камъни и реликви; всеки търговец, който се връщаше в столицата, носеше отделно една щайга с ценности. Повечето от тези предмети накрая се озоваваха в постоянно увеличаващата се колекция на Британския музей, където се излагаха на показ с ясни етикети на множество езици, така че чуждестранните туристи можеха да дойдат и да видят изгубените си ценности при минимум неудобства. С течение на времето магьосниците отмъкваха магическите предмети от музея, но той все пак си оставаше впечатляваща културна костница.

39

Отмъщението също беше мотив за мен. Аз не възлагах големи надежди да видя Куизъл отново жива.

40

Гаранция, че щеше да всее страх у някой човешки враг, защото няма нищо по-добро от бикоглав минотавър, ако искате да видите малко страх и ужас. А и след векове внимателни упражнения, точно този ми минотавърски образ беше невероятен. Рогата извити точно колкото трябва, а зъбите добре заострени, като с пила. Кожата бе като от синьо-черен абанос. Бях си запазил човешкия торс, но си бях направил кози крака със сцепени копита като на сатир (Горско божество от гръцката митология, наполовина човек, наполовина козел. — Бел.прев.), които са малко по-плашещи от пъпчиви колене и сандалки.

41

Маридите излъчват толкова сила, че е възможно да проследиш последното им движение, като следваш остатъчните магически следи: оставят ги да висят в атмосферата по подобие на начина, по които охлювите оставят слуз. Разбира се, не е разумно да използвате тази аналогия пред някой марид.

42

Бяха просто каменни образи; през славните дни на Асирия джиновете бяха истински, задавайки гатанки на непознатите по много подобен на Сфинкса начин и поглъщайки ги, ако отговорите бяха грешни, граматически неправилни или просто изречени със селски акцент. Бяха педантични зверове.

43

Последният, добрият стар Анубис, винаги ме нервира, ако го мярна дори с крайчеца на окото. Но постепенно свиквам да съм спокоен. Джабор отдавна го няма.

44

Рамзес нямаше да е изненадан, че неговата статуя създаваше трудности; той имаше най-голямото его от всеки човек, на когото някога бях имал нещастието да служа, въпреки че беше дребен, кривокрак и с лице, сипаничаво като задника на носорог. Магьосниците му обаче бяха силни и непреклонни — в продължение на четиридесет години работих по грандиозни строителни проекти за него заедно с хиляда други невежи духове.

45

Дух в шумерската митология, който може да бъде както доброжелателен, така и зъл. — Бел.ред.

46

Табелката на гърдите му твърдеше, че това е Ахмос от 18-а династия, „той, който обединява със слава.“ Но понеже собствените му глава, крака и ръце в момента липсваха, това самохвалство сега звучеше малко кухо.

47

Противникът ми трябваше да пробва с принципа на лостовете, когато се опиташе да отмести Рамзес. Както един път бях казал на Архимед „дай ми достатъчно дълъг лост и аз ще отместя света“. В този смисъл отместването на света беше малко прекалено амбициозно, но с един шесттонен торс без глава нямаше никакъв проблем.

48

Енергичен полски танц. — Бел.прев.

49

Това е една от странните характеристики на Прага: нещо в атмосферата, може би причинено от пет века мрачно магьосничество, изкарва на бял свят ужасяващия потенциал на всеки предмет, независимо колко е обикновен.

50

Разбирате ли какво имам предвид?

51

През 1357 г. аз участвах в конструирането на Каменния мост, най-внушителния от всички. Девет от нас изпълниха задачата за една нощ, както се искаше, подсилвайки основите със стандартната саможертва: затварянето на джин. На зазоряване теглихме чоп за тази „чест“. Предполагам, че бедният Хъмфри все още е там, отегчен от висенето на едно място, въпреки че му дадохме едно тесте карти, с които да убива времето.

52

По времето на Рудолф, когато Светата римска империя бе в своя апогей и шест африта патрулираха по новите стени на Прага, еврейската общност снабдяваше императора с голяма част от парите му и много от магията. Насила ограничени в рамките на претъпканите улички на гетото и едновременно загубили доверието на едната част от пражкото общество и спечелили това на другата част, еврейските магьосници станали силни за известно време. Тъй като кланетата и клеветите към техните хора били често явление, видът на тяхната магия бил изключително защитен — като примера с великия магьосник Лоу, който създал първия голем, за да предпази евреите от нападенията както на джинове, така и на хора.

53

Всъщност, то накара и мен леко да се разтреперя, но по различни причини. Тук земята беше много силна — мощта й се простираше нагоре към небето и изсмукваше енергията ми. Джиновете не бяха добре дошли тук; това бе уединено място, подчинено на друга магия.

54

Това бяха слаби защити. Дори и дяволче без ръце можеше да си пробие път през тях. Като магически център Прага беше в упадък от един век.

55

Поради комплексни причини, вероятно свързани с астрономията и ъгъла на земната орбита, точно в полунощ и на обед се приближават най-близо една до друга, позволявайки на чувствителните човеци да зърнат дейности, които иначе биха били невидими за тях. И затова при тези два часа има най-много разкази за призраци, привидения, черни кучета, двойници и други духове — които по принцип са дяволчета или фолиоти, изпълняващи поръчки в един или друг външен вид. И тъй като най-вече нощта стимулира човешкото въображение (доколкото го има), хората обръщат по-малко внимание на виденията по обяд, но те си присъстват: трептящи фигури, видени в горещата мараня; минувач, който при внимателен оглед няма сянка; бледи лица сред тълпата, които, ако ги погледнеш директно, всъщност не са там.

56

Кораб — архитектурна част на християнски храм. — Бел.ред.

57

Тихо Брахе (1546–1601 г.), магьосник, астроном и участник в дуели, може би най-малко неприятният от господарите ми. Е, всъщност може би беше и най-дръзкият, ако сте един от съвременниците му, понеже Тихо беше страстен човек, който постоянно се забъркваше в побоища и се опитваше да целуне жените на приятелите си. Той така и загуби носа си, между другото — беше отрязан при случаен удар в дуел заради жена. Направих му прекрасен златен заместител, заедно с нежна пухкава пръчка за лъскане на ноздрите и с това спечелих приятелството му. Оттогава ме призоваваше предимно когато му се искаше да си поприказва с някого.

58

Храната на смъртните някак си хронически задръства същността ни. Ако поглъщаме нещо — като да кажем някой човек — то общо взето трябва да е все още живо, така че същността на живота му да стимулира нашата същност. Това превъзхожда бремето от поглъщането на безполезните кости и плът. Извинявайте — нали не сте гнусливи?

59

Основното правило, грубо казано, е, че колкото по-лъскава е униформата, толкова по-слаба е армията. През златните години на Прага, войниците носеха изчистени униформи почти без украса; сега, за мое отвращение, те се разхождаха наоколо под тежкия товар на помпозната си премяна: тук пухкав еполет, там още някое месингово топче. Чуваше се как металните им части дрънчат като нашийници отдалеч. Направете разликата с нощната полиция в Лондон: униформите им бяха с цвета на речна тиня и все пак точно от тях трябваше да се страхува човек.

60

Както е отровно за нашата същност, среброто може също да прорязва много от магическите ни защити както горещ нож масло. Независимо, че Прага бе западнала откъм магия, явно не бяха забравили старите номера. Не че сребърните куршуми се използваха предимно против джиновете в онези дни — те се използваха най-вече срещу един по-космат враг.

61

Можех почти да чуя как Тихо ме подтиква. Наистина обожаваше комара. Веднъж се обзаложи на свободата ми, че не мога да прескоча Вълтава с един скок в определен ден. Ако успеех, той щеше да е мой и да правя с него каквото си поискам. Естествено, коварното куче предварително бе изчислило датите на пролетните приливи. В определения ден реката преля през бреговете си и наводни много по-голям район от обикновено. Приземих се с копитата напред във водата, а господарят ми злобно се забавляваше. Така се смя, че му падна носът.

62

Всеки фенер се състоеше от запечатан стъклен пашкул, в който живееше по едно раздразнено дяволче. Господарят на лампите, един от придворните магьосници по наследствена линия, се разхождаше по склона всеки следобед и инструктираше пленниците си за исканата светлина и силата й за предстоящата нощ. Чрез изкусно дефиниране на заповедта, постигнатите нюанси можеха да са изискани или зрелищни, но винаги бяха в съответствие с настроението на двора.

63

Приказно камъче с приписана му възможност да превръща всички основни метали в злато или сребро. Съществуването му, естествено, е пълна фантасмагория и това може да се разбере, като се попита което и да е дяволче. Ние, джиновете, можем да променяме външния вид, като хвърляме омая или илюзия; но да се промени напълно истинската същност на нещо е напълно невъзможно. Но хората никога не чуват нещата, които не им харесват, и това безплодно търсене костваше безброй животи.

64

Магьосниците идваха от целия известен свят — от Испания, от Британия, от скованата в снегове Русия, от краищата на индийските пустини — с надеждата да спечелят неизмерима награда. Всеки беше майстор на стотици изкуства, всеки беше мъчител на дузина джинове. Всеки юркаше робите си в продължение на години към великото търсене; и всеки на свой ред тотално се проваляше. Една по една брадите им посивяваха, ръцете им отслабваха и трепереха паралитично, мантиите им избледняваха и се обезцветяваха от непрестанните призовавания и експерименти. Един по един те се опитваха да се откажат от постовете си само за да разберат, че Рудолф не искаше да ги освободи. Онези, които се опитваха да се измъкнат, откриваха чакащи ги на стъпалата войници; други, опитващи да си тръгнат чрез магия, откриваха около замъка силен възел, запечатващ ги вътре. Не избягаха. Много свършиха в тъмниците; другите сами отнеха живота си. За нас, духовете, които наблюдавахме този процес, това бе една морална история: нашите тъмничари бяха хванати в затвора на собствените си амбиции.

65

Вид заклинание, формирано от изпускането на въздух от устата на магически джин и един магически знак. Няма нищо общо със зловонния вятър, който се прави по доста различен начин.

66

Беше много фин. Само на седмо ниво, с най-тънките от всички тънки нишки. Всеки би могъл да го пропусне.

67

Той не носеше само кепе; носеше и други дрехи. Това го казвам само в случай, че сте се развълнували. Вижте, ще навляза в детайли по-късно; просто така се разказва.

68

Виждате ли? Носеше и халат. И пижама освен това. Всичко си беше напълно прилично.

69

Включително и нещо грубо, което можеше да разстрои хлапето.

70

Смятам, че те символизират силата на земята (черното) и кръвта на магьосника (червеното), която дава живот на земята. Но това е само мое размишление: не съм посветен в магията на големите.

71

Това беше велик номер в Юкатан, където свещениците падаха надолу по стъпалата на пирамидата или скачаха в пълното с алигатори езеро, за да избегнат хипнотизиращото ми поклащане. Ефектът върху момчето не бе точно такъв. В отговор на заплашителното ми извиване той се прозина, докосна зъбите си с пръсти и започна да драска в тефтера си. Дали грешката беше в мен, или просто днешните деца бяха виждали прекалено много?

72

Бях срещал отблизо някои от афритите на Гладстон по време на завоевателната му война и най-точно би било да кажа, че не бях нетърпелив за още. Те бяха сприхава сбирщина, като цяло, изнервена от агресивното и неприятно отношение. Разбира се, дори и ако този африт в началото е имал обичливия характер на бебе (малко вероятно), той нямаше да е станал по-добър от вековното погребение в някаква гробница.

73

Засега не знаех нищо за панталоните.

74

Няколко от нас, които висяхме наблизо, хвърляхме по едно око отстрани, заинтересовани като ценители. Винаги е интересно да изучиш стила на другите, когато имаш възможност, понеже никога не знаеш кога може да намериш нов подход при представянето си. На младини винаги държах на драматичната поява. Сега, в съответствие с характера ми, повече клоня към по-изтънчените и рафинирани превъплъщения. Добре де, от време на време се появява и пернатата змия.

75

Този вид предполагаше, че в кариерата на джина се включва и магия при Хиндукуш (Планинска верига в Афганистан и Пакистан. — Бел.ред.). Изумително е как тези неща си остават за постоянно.

76

Думите на призоваването служат като жизненоважни подсилващи фактори на руните и линиите, начертани на пода. Те създават силни невидими ленти, които обикалят пентаграмата, връзвайки се по няколко пъти и преплитайки се, докато не се оформи една непреодолима граница. Обаче, само една дума, една буквичка не на място може да остави фатална слабост в цялата защита. Както Талоу бе на път да открие.

77

През шейсетте години на деветнайсти век, когато забележителното здраве и жизненост на Гладстон отслабваха, дъртият чудак вдъхна значителна сила на жезъла си, за да може по-лесно да има достъп до нея. Накрая се оказа, че съдържа няколко същества, чиято естествена агресия бе подсилена, като бяха натъпкани заедно в един-единствен възел с размера на напръстник в дървото. Полученото оръжие беше може би най-забележителното от славните дни на Египет. Бях го зърнал отдалеч по време на завоевателните войни на Гладстон, докато прорязваше нощта със сърповидните си изблици светлина. Бях видял силуета на стареца, неподвижен, с високи рамене; хванал жезъла, той и въпросният предмет бяха единствените неподвижни точки сред параболите от огън. Всичко в обхвата му — укрепления, дворци, здравите стени — се превръщаха в прах; дори афритите се свиваха пред силата му. А сега тази Кити го бе свила. Чудех се дали знае точно в какво се беше забъркала.

78

Имаше и още купища невероятно интелигентни мисли, с които няма да се занимавам да тормозя хубавите ви малки главици. От мен да знаете, че всичките бяха добри, адски добри.

79

Простичък факт е, че при материализиране в човешкия свят ние трябва да приемем една или друга форма, дори и да е само полъх на вятъра или капка течност. Въпреки че някои от нас притежават силата да бъдат невидими на по-ниските нива, на по-високите ние трябва да разкрием някакъв външен вид: това е част от жестоките окови, изковани от магьосниците. Понеже не притежаваме определени форми на Другото място, напрягането да направим това е значително и ни причинява болка; колкото по-дълго останем тук, толкова по-силна става болката, при все че смяната на формата може временно да облекчи тези симптоми. Това, което не правим, е да „обладаваме“ материални предмети: колкото по-малко вземане-даване си имаме със земни предмети, толкова по-добре, а и тази процедура е стриктно забранена в условията на призоваването ни.

80

Единият беше приятелчето ми от масовото призоваване — кокилестата птица. Другият беше с формата на орангутан с изпъкнал корем. С други думи, добри и почтени традиционни форми; не се занимаваха с плесенясали кости.

81

Можете да сте сигурни, че Хонориус беше доста изкуфял, след като очевидно не си бе направил труда да ме провери на различните нива. Ако го беше направил, щеше да види, че съм дяволче само на първите три нива. На останалите си бях Бартимеус в целия си лъскав блясък.

82

Трябва да кажа, че несвързаните му брътвежи бяха интересни по един особен начин. Защото открай време всеки един от нас, от най-жилавия марид до най-малкото дяволче, е прокълнат с двойните проблеми на подчинението и болката. Ние трябва да се подчиняваме на магьосниците и ни боли, като го правим. Чрез заповедта на Гладстон Хонориус явно бе намерил начин да избяга от този жесток капан. Но през това време бе загубил разсъдъка си. Кой би предпочел да остане на земята пред това да се върне вкъщи?

83

Шестте ми пръста на дяволче тук се оказаха от полза; всеки имаше вендуза в края си.

84

Камионът, който доставяше товар от пъпеши за някъде, се вряза в стъклената витрина на рибен магазин и изпрати лавина от лед и камбали (Вид риба. — Бел.прев.) на тротоара. Задният капак на камиона се отвори и пъпешите заподскачаха по пътя, като набраха скорост, следвайки естествения наклон на улицата. Няколко велосипеда се преобърнаха или пък бяха избутани встрани в канавката преди пъпешите да се спрат във витрината на магазин за стъкло в основата на хълма. Няколкото пешеходци, успели да избегнат търкалящите се снаряди, трябваше да се разбягат от ордите улични котки, събрали се около магазина.

85

Представете си неудобството при доближаване на бушуващ пожар: ето такъв ефект имаше всичкото това сребро върху мен — само дето беше студено.

86

Иглата на Клеопатра: осемнайсетметров египетски обелиск, тежащ 180 тона, който изобщо нямаше нищо общо с Клеопатра. Би трябвало да съм наясно с това, понеже аз бях един от работниците, които го издигнаха за Тутмозис III през 1475 г. пр.Хр. Понеже го бяхме цопнали в пясъците на Хелиополис, бях доста изненадан да го видя в Лондон 3500 години по-късно. Предполагам, че някой го е свил. Напоследък не можеш да изпуснеш от очи каквото и да било.

87

Латинска сентенция, в превод — Дойдох, видях, победих. — Бел.ред.

88

Имаше един тъжен провал в Акенатон, например. Нефертити така и не ми го прости, но какво можех да направя? Виновни са висшите жреци на Ра, не аз. После пък, онази неудобна случка с магическия пръстен на Соломон, който един от съперниците му ме накара да отмъкна и да хвърля в морето. Определено мога да ви кажа, че беше необходимо да се обяснявам доста за случая. Наред идват всички онези безбройни убийства, отвличания, кражби, клевети, интриги и измами… като се замисля, на практика истинските не-низки задачи са доста малко на брой и същинска рядкост.

89

Е, добре де, постоянно.

90

Отхвърлих процедурата и от естетични съображения. Мразя да оставям бъркотия след себе си. Знаех, че жертвата ми си е в къщи и може би на горния етаж; така че зачаках, приковал малките си като мъниста очи в горните прозорци.

91

Способност на човек да се превръща във вълк. — Бел.ред.

92

Тази хронична ненадеждност е причината върколаците да имат лоша слава. Както и факта, че са хищни, диви, кръвожадни и много трудни за опитомяване. Ликаон от Аркадия е събрал първия вълчи корпус като своя лична охрана, чак през 2000 г. пр.Хр. и въпреки факта, че те моментално изяли няколко от гостите му, възгледът, че задоволително изпълняват подсилваща роля, си е останал. Много тиранични водачи, прибягвали до магия, са ги използвали оттогава: правели са сложни трансформационни магии на мускулести хора, държали ги в изолация, а понякога поддържали и програми за развъждане, за да подобрят породата. Както и с много други неща, Гладстон постави началото на Британската нощна полиция; знаеше колко са ценни като инструмент за сплашване.

93

Обикновено индийски слонове. Птиците рок живееха на усамотени островчета в Индийския океан, рядко се появяваха на сушата в търсене на плячка. Гнездата им бяха големи около четири декара, а яйцата представляваха огромни бели куполи, видими отдалеч през морето. Възрастните бяха забележителни противници и потапяха повечето кораби, пратени да плячкосват, като пускаха скали от големи височини. Халифите плащаха огромни суми за пера от рок, отрязани крадешком от гърдите на спящите птици.

94

По примера на Икар, един ранен пионер в летенето. Според Факарл, който наистина не беше най-надеждният източник, гръцкият магьосник Дедал създал чифт магически криле, във всяко едно от които има по сприхав фолиот. Тези криле били изпробвани от Икар, един странен и глуповат младеж, който правел евтини забележки за сметка на фолиотите, докато бил на няколкостотин метра над Егейско море. В знак на протест те отпуснали перата си едно по едно, запращайки Икар и остроумията му право във водния гроб.

95

Бяхме на около два метра височина. Стига де, тя беше млада и жилава.

96

И не особено находчив. Бях изморен и не се чувствах във форма.

97

Всъщност, той вече си се хилеше, понеже хиленето е едно от малкото неща, които черепите умеят наистина добре.

98

Знаете го този номер. Умният смъртен убеждава глупавия джин да се напъха в бутилка (или някакво друго ограничено пространство), после го затапва и отказва да го освободи освен ако не му изпълни три желания и т.н., и т.н. И така. Може да ми се вижда невероятно, обаче, ако джинът влезе по своя свободна воля в този капан, той всъщност е доста силен. Но е малко вероятно в наши дни дори и най-малкото глупаво дяволче да падне в тази клопка.

99

Приемете го като признак на благодарност за това, което направи за мен.

100

Само няколко, като например Факарл, открито (и безнадеждно) кроят бунт. Но те ни надуват главите толкова отдавна, при това без никакви резултати, че никой не им обръща внимание.

101

Нисшите духове като този често са дребнави и отмъстителни и използват всяка възможност да притеснят човека в тяхна власт с приказки или смразяващи кръвта мъчения. Други имат безкраен репертоар от неприлични шеги. Не е ясно кое е по-лошо.

102

При все че беше непонятна. На мен той ми изглеждаше малко сълзлив.

103

Не че щях да го направя, разбира се. Човеците и жалките им малки афери изобщо не ме касаят. Ако имах избор дали да помогна на момичето, или да се дематериализирам на момента, вероятно щях да изчезна със силен смях, оставяйки облак сяра пред очите й. Въпреки че беше очарователна, сближаването с хората никога не е добро за един джин. Никога. Повярвайте на някой, който го знае.

104

Искам да кажа това, което се виждаше от тях изпод огромните му, дантелени маншети.

105

Това също беше леко пресилено освен ако нямате особено бавни и ревматични очи, на които им отнема известно време да се отворят. Ако ми се даде точна команда и временно освобождаване от настоящата ми заповед, аз определено мога да се дематериализирам, да се материализирам другаде, да намеря необходимите предмети и да се върна, но няма как това да не отнеме няколко секунди — или повече, ако предметите се намират трудно. Не мога просто да измъквам неща от въздуха. Глупаво е.

106

Парче дърво с островърха шапка би имало повече енергия и индивидуалност.

107

Вид кубински танц, при който участниците са един зад друг. — Бел.прев.

108

По начина, по който консервираните зеленчуци никога не са толкова хубави и хранителни колкото пресните, така и първичните сфери и пламъците или което и да е друго магическо оръжие, направено чрез затваряне на дух в кълбо или кутия, никога не са толкова ефективни и трайни както магиите, които са спонтанно направени от самите духове. Обаче всички магьосници ги използват колкото могат по-често — това е толкова по-лесно, отколкото да минаваш през трудоемкия процес на призоваването.

109

Познаваше се по ужасната изработка. Нахалното, лениво дяволче отвътре изглеждаше още по-зле.

110

Множеството хора си тръгнаха бързо и без да създават проблеми. Няколко от по-мудните бяха подтикнати чрез изстрелване на пламъци в задниците им. Известен брой вестникари, които бяха спипани да си водят подробни бележки за паниката на магьосниците, бяха отведени до едно усамотено място, където докладите им бяха направени по-благоприятни.

111

Включваха вар, тапети и обилно количество почистващи препарати. Няма да кажа нищо повече.

112

В това отношение той не се различаваше от 90 процента от останалите магьосници. Когато не се опитваха да забият нож в гърба на другия, те прекарваха времето си, като се обграждаха с най-хубавите неща в живота. Луксозните възглавнички винаги присъстват в големи количества в списъците им и бедният джин трябва да ходи за тях. Персийските магьосници бяха най-екстравагантни: налагаше ни се да местим дворци от една страна в друга само за една нощ, да ги строим върху облаците и дори под водата. Имаше един магьосник, който искаше дворецът му да е от здраво стъкло. Освен очевидния проблем с усамотението, това беше безнадеждна грешка. Построихме му го една вечер и той с радост влезе в него. На следващата сутрин слънцето изгря: стените играеха ролята на гигантски лещи и лъчите се пречупваха през тях с голяма сила. До обяд магьосникът и цялото му домакинство се бяха превърнали в черна пепел.

113

За да ми помогне с изпълнението на тази задача, той ми даде два фолиота, които изглеждаха като бездомни сирачета. Бяха с кръгли очи и толкова нещастни, че можеха да разтопят и най-твърдото сърце. Обаче бяха и склонни към мързел. Поопекох ги на бавен огън и така спечелих покорството им.