След няколко часа, те ме пуснаха да си отида, но трябваше да им обещая, че ще се върна. Едуардо се беше грижил за тях през последните няколко години и те имаха нужда някой да продължава да го прави. Разбраха, че не мога да прекарвам много време при тях и че отговорностите на моя живот в приюта са доста ограничени. По тази причина, те ми обещаха да ми помогнат.
Върнах се много късно в стаята си и дежурната болногледачка използва възможността да ме раздразни. Все пак я изслушах мълчаливо с усмивка на лицето си. Обидена от държанието ми, тя си тръгна, но не и без да ми каже, че ще доложи на началничката си. Когато затвори вратата, аз извадих от един от джобовете на палтото си прозрачна пластмасова кутийка. Във вътрешността й нервно се вълнуваше едно малко същество.
Те обещаха да ми помогнат.
Ще го направят през тази нощ.