Оръжието-мутант

V

Само час след изгрева раницата на Келхъун се изпразни, повече храна в нея нямаше. Хората се събудиха и започнаха да изпитват страшен апетит. Дишането им се нормализира, пулсът не приличаше повече на удари на чук, а очите придобиха жив блясък. Но заедно с това те усетиха, че се намират в степен на краен глад. Мозъкът им сега получаваше необходимата доза кислород, обмяната на веществата тръгна по утъпкания път и хората започнаха да умират от глад — в преносният смисъл на думата.

Докторът се превърна в готвач. Той намери близкия ручей и донесе вода, докато гладните смучеха таблетките гликоза и с настървени очи наблюдаваха действията му. Той свари бульон от концентрата — знаеше, че друга храна стомасите им не биха издържали, поне засега.

Гледаше ги, как ядат. Възрастната двойка правеше внимателни глътки и често се споглеждаха. Широкоплещестият чернобрад мъжага с труд се сдържаше да не изгълта на един дъх порцията си. Хелън загребваше с лъжицата си и подаваше на стареца, който още не можеше да се надигне. Ким ядеше и мрачно мълчеше.

Скоро бульонът оказа чудодейното се въздействие и пациентите се преобразиха. Беше късно утро.

Келхъун дръпна настрана Ким.

— През нощта приготвих още ваксина — каза му тихо. — Вие сигурно ще срещнете и други бегълци. Погрижи се да не я разпиляваш напразно. Аз ви бих прекалено големи дози. Мисля, че половин кубик стига за човек.

— А ти? — с тревога попита Ким.

Келхъун повдигна неопределено рамене.

— Ако се наложи, правата ми са огромни. Ние се сблъскахме с най-голямата досега опасност за галактическата култура. И аз съм длъжен веднага да се заема с този проблем.

— Те са цял кораб въоръжени убийци — хрипливо напомни Ким.

— Те не ме вълнуват особено — отговори докторът. — Трябва да се добера до човека в центъра на паяжината, който дърпа нишките. Той сигурно има под ръка и други варианти на вирусите. Ако операцията на Марис-3 е само изпитание на нов начин на завладяване на планети…

— Но те ще те убият!

— Така е — съгласи се Келхъун, — но на моя страна са повече благоприятни случайности, защото аз работя заедно с природата, а те против. И като работник на Медицинската служба съм длъжен да създам ефикасна карантина. Скоро тук ще долети поредния транспортен кораб. — тонът му бе спокоен и деловит.

Ким с изумление гледаше доктора.

— Ти искаш де ги спреш?

— Ще се опитам. Правилата на карантината са доста жестоки.

— Те ще те убият — повтори момъкът.

Келхъун се направи, че нищо не е чул.

— А сега, още нещо. Убиецът ви е намерил, като се е движил край ручея. Той е съобразил, че ще ви трябва вода. Открил е следите ви и по тях е стигнал до лагера. Така и вие ще откриете другите скиталци. Кажете им за опасността. И оръжие… Опитайте се да си набавите колкото се може повече съвременно оръжие. Аз ще ви оставя бластера.

— Струва ми се — процеди през зъби Ким, — че знам, как да си набавим оръжие. Следи по брега на ручея… Знам какво да направя!

— Прекрасно — съгласи се Келхъун. — Скоро организмите ви ще започнат сами да изработват антитела. При крайна необходимост вие можете да ги прехвърлите на болните — изгорете се с нажежен предмет по ръката и от мехурчетата вземете течността. На тези места се съсредоточават антителата. Не гарантирам, че този начин ще заработи, но често е помагал… — той направи пауза.

А Ким го запита:

— А ти? Как можем да ти помогнем?

— Искам нещо да запитам… — той извади фотографията на града, направена от електроннния телескоп на кораба. — Както спомена в града има лаборатория. Покажи ми къде се намира?

Уолпол обясни подробно и докторът остана доволен.

— Но с какво още бихме могли да ти помогнем — изригна яростно Ким. — Скоро ще бъдем отново силни и ще се сдобием с оръжие.

Келхъун се усмихна одобрително.

— Има начин. Ако забележите в града да се издига солиден облак дим и имате достатъчно въоръжени хора с коли, направете набег. Но бъдете внимателни и се крийте добре.

— Щом видим сигнала, веднага ще дойдем — мрачно каза Ким. Няма никакво значение, колко ще бъдем. Ние ще дойдем.

— Отлично — каза докторът и не поиска повече обяснения от тези гладни и още отпаднали хора.

Той преметна на гръб отслабналата си раница и безшумно се шмугна в гъстите храсталаци. Тръгна към ручея, където прозрачният леден извор бликаше от неизвестните дълбини и се задвижи по течението му. Мургатройд бягаше до него и се стараеше да не си намокри крачетата, ужасно не обичаше да ги мокри и когато дърветата притиснаха пътешествениците към самия бряг той започна да хленчи. Келхъун го взе на рамото си. Животинчето се вкопчи с нокти към якето и доволно замърка — обожаваше да седи на рамо или да го носят на ръце.

Изминаха две мили и се оказаха пред ново поле, засадено с огромни хибриди на цвекло и докторът започна да се наслаждава на прекрасното зрелище на синьобелите цветове. Те принадлежаха към семейството на беладоновите, които още се употребяват в медицината. Но когато изкопа един образец, откри, че това са грудкови растения. Но плодът още не беше узрял, макар и да достигаше шест дюйма дължина. Мургатройд отказа да го докосне.

Келхъун печално размишляваше над ограничеността на чисто специализираната подготовка, когато нивата се свърши. Започнаше автострадата. Съвсем нова и като всичко останало на планетата предизвикваше угнетяващо впечатление. Хората за които бе построена, така и не бяха се появили. Но сега той повече се интересуваше от колата, която видя до мостчето над ручея.

Ключът, който бе взел от мъртвия убиец, влезе в ключалката. Докторът се вмъкна в колата и повика тормала да се настани до него.

— Такива типове, като убития от мен престъпник — каза Келхъун, — не са от кой знае какво значение. Те са само мускулите. Те са изпълнителите на заповедите. Обичат да убиват беззащитни хора и да грабят, но тук няма с какво да се обогатят и затова започват да скучаят. Най ме безпокои човекът, който е измислил чумата и е завъртял убийствения механизъм на плана. От него очаквам маса неприятности.

Колата се насочи към града.

До там имаше цели двадесет мили, но не срещнаха нито една кола. Скоро се показа панорамата и докторът внимателно се вгледа в разкрилата се картина. Градът се оказа прекрасен. Петдесет поколения архитекти на множество планети си бяха играли с бетона, камъните, стъклото и стоманата, напипвайки формулите на съвършенството. И тук се бяха приближили до това съвършенство. Издигаха се белоснежни кули, а по-ниските здания се гушеха като пиленца в гнезда от зеленина. По въздуха почти плаваха разнообразни естакади, грациозно се извиваха автострадите, пустееха овални и правоъгълни площадки за кацане и паркиране. Навсякъде цареше пълна тишина и неподвижност.

Само решетката за кацане на космически кораби смущаваше хармонията. Грамадата от мощни стоманени тръби се издигаше на половин миля височина. Омотаваше ги паяжина от медни проводници. Вътре в решетката се виждаше корабът на престъпниците.

— Човекът, който ми трябва, изглежда е вътре — произнесе Келхъун. — Вътрешният и външният люкове са затворени, защитен е от шестдюймова броня от берилиева стомана. Трудно може да се пробие такава черупка. И му стана неприятно. Интелектуалът винаги се чувства не на място в компанията на тъпи убийци. Проблемът се състои в това, да бъде измъкнат навън или да бъде поканен на гости вътре. Изобщо трудна работа.

— Чхи! — със съмнение се изказа и тормалът.

— Но ние с теб ще се справим — окуражи го докторът. — Нали?

Той нареди снимките. Ким добре му обясни къде да се насочи. Той познаваше дори скритите от страничния наблюдател служебни магистрали и преходи.

— Нашите приятели, престъпниците, едва ли ще изпаднат до там да ползуват служебните пътища — поясни докторът на Мургатройд. — Те се смятат за аристократи, покорители, въпреки че единствената работа на която са способни е убийството. Интересно, що за свиня управлява планетата откъдето са дошли?

Преди да поеме с трофейната кола към града, прибра снимките. Малко преди да пресече градската граница, той се отклони от магистралата. Страничните улици са били предназначени за доставка на продукти от фермите и функциите им са чисто обслужващи, затова платното бързо се гмурна в някакъв тунел, който минаваше под парковете и навлезе в обслужващото пространство на града. Често се издигаше на повърхността и тогава се редяха прости и неукрасени врати, зад които се намираха местата за събиране на смет, след обработката им, трябваше да ги използуват за торене на нивите. Въобще, градът бе добре планиран.

Карайки колата си по празната улица-тунел, той само един път забеляза друга кола, високо горе, на висящ мост тип паяжина, между две кули. Сигурно никой от пътниците в него не бе наблюдавал сивите невзрачни нишки на служебните магистрали долу.

Операцията „Проникване в града“ се оказа проста и лесна. Келхъун спря до високо здание и се скри под защитата на балкона навес. Излезе от машината, отвори вратата и влезе в огромната пещера на покрития паркинг. Той бе в самия център на града и още никой не забеляза появата му. Беше около три часа и дори малко отгоре.

Докторът се изкачи по нова-новеничка стълба и се оказа в хола. По стените имаше различни фигури, които непрекъснато се сменяха с неговото движение напред. Множество асансьори предлагаха услугите си, но той дори не се опита да ги използува. А тръгна заедно с животинчето нагоре по спиралата на аварийната стълба, издигната в случай, че се случи някаква авария с асансьорите. Изкачваха се нагоре и Келхъун броеше етажите.

На петия етаж имаше следи от скорошно пребиваване на хора. Другите етажи бяха покрити с дебел слой прах. Тук именно се намираше лабораторията, където обречените лекари се бяха опитали да открият причината на чумата и да намерят лекарство против нея. Виждаха се епруветки със засъхнали култури, преобърната маса, навярно е станало по време на обиска, когато нападателите са търсили случайно оцелелите жители на града.

Той откри склада. И Мургатройд с блеснали очи се наслаждаваше на Келхъун, който се зарови по лавиците…

Накрая, с мъка на сърцето, той подбра подходящи препарати: декстретил и полисулфат. Първият — вреден и запалителен. Вторият — с максимално допустима доза на приемане и с наименованията на неутрализиращите средства. Келхъун отдели необходимите му шшишенца. Мургатройд протегна лапичка — и аз искам да нося, щом ти си натоварен.

Те слязоха обратно по спиралите. Вън започваше залезът. Келхъун отново започна търсене на долния етаж и скоро откри това, което му бе нужно — вихров пистолет, стрелящ с пръстенчета боя на прах. Диаметърът на нанесените покрития можеше да варира от няколко дюйма до три фута. Той изми уреда по най-старателния начин и накрая напълни резервуара с декстретил. Празните шишета скри по-далеч от местата на които би погледнал случаен посетител.

— С този фокус — заяви той и повдигна пистолета, — успели да обезвредят един ненормален, който носил в джоба си бомба, като защита от въображаема опасност. А бомбата би могла да унищожи всичко в радиус четвърт миля.

Той се потупа по джобовете.

— И така, тръгваме на лов! Е, пулверизатор и муниции от поолисулфат не е нещо ефектно, нали? Но с бластер нищо не бихме постигнали.

Той погледна през прозореца нощното небе. Мракът бе почти пълен. Доволен, излезе навън и внимателно затвори след себе си вратата. Като се съветваше с фотографиите, докторът започна да търси пътя към решетката за кацане. Там трябваше да се намира щабът на завоевателите.

Беше съвсем тъмно, когато започна да изкачва по служебната стълба на друго здание, където проникна през мазето. Това бе централната станция за връзки в града. Тук трябваше нашествениците да съсредоточат управлението на операциите по унищожаване на остатъците от населението на Марис-3. Разпределителният пулт показваше в кои квартири работят телефоните. Убийците засичали адреса и изпращали натам двама души. Дори през първата нощ на изтреблението в града могли да останат само единици, които и понятие си нямали, какво става. И на смъртоносния пост някой е трябвало да остане, в случай, че умиращ повика познати и да се утеши преди кончината си с близък жив глас.

Край пулта наистина имаше дежурен. С приготвен пулверизатор Келхъун тръгна напред. Мургатройд го следваше напълно безшумно. До самата врата докторът провери за последен път необикновеното си оръжие и решително влезе в стаята.

На стол пред пулта дремеше някакъв човек, който при лекото изкърцване на вратата се размърда, прозина, протегна и накрая се извърна на другата страна.

Пулверизаторът изхвърли пръстените раздробено лекарство на прах. Декстрилът е средство за упойка, открито преди двеста години и до сега ненадминато по действие. Първото му достойнство — дори минимални количества във въздуха карат дихателните мускули да се свиват трескаво и в дробовете да навлиза допълнително количество въздух. Второ — подобно на древният етилхлорид, — бе най-силното и бързодействуващо упоително средство от всички познати.

Човекът до пулта видя влезлия. миризмата на декстрила докосна ноздрите му и той шумно загълта въздух.

И падна в безсъзнание.

Келхъун търпеливо изчака декстрила да се разсее достатъчно. Парите на това вещество имат интересно свойство — при стайна температура те бързо се издигат нагоре, защото са по-леки от въздуха. Щом пътя се освободи, докторът се наведе над престъпника и приготви спринцовката с полисулфат, но само го докосна с иглата. После се обърна и напусна стаята. Мургатройд тържествено маршируваше след него.

— Между нас казано, колеги — заговори в коридора Келхъун, — не би трябвало да правя това. Но се налага към нормалните процедури да прилагам и психологическо въздействие. В случай, че не го намерят там на поста, ще започнат да го търсят и първо ще проверат в пункта за свръзка.

— Чхи! — деловито се съгласи тормалът.

— Не-е, той няма да умре. Такъв номер няма да ни изиграе.

Вън нощта бе в разгара си. На небето сияеха ярки звезди, а улиците и булевардите съвсем тъмни. Мургатройд, който ненавиждаше мрака, протегна пухената си лапка и се хвана за ръката на човека и така придоби повече увереност.

Докторът вървеше мълчаливо, а крачките на тормалчето бяха съвършенно безшумни. Градът, в който никога не бяха живели хора, предизвикваше ужасно усещане. Спящите градове притежават нещо призрачно, като друг свят, дори улиците им да са осветени. В тях има нещо безумно, приличат на мъртво тяло, което никога не е получило душа и сега чакат нещо страшно и демонично, което ще влезе в тях и ще им даде видимост на живот.

Завоевателите, изглежда, също усещаха неприятната атмосфера на опасност. И скоро се появи доказателство за това. Разнесоха се пияни гласове и Келхъун внимателно се насочи към источника на шума. Това се оказа единственото осветено прозорче на първия етаж на дълга къща, разположена на тясна улица. Почти плътно до нея към ивицата небе, изглеждаща безкрайно далеч, се издигаха небостъргачите. Мъртвата и изпълнена с безмълвни еха тишина бе по-оглушителна и от най-силния гръм. Струваше му се, че тъпанчетата ще се пропукат.

Ярката светлината в тясната стая създаваше илюзията на весел живот. Пияна компания весело пееше непозната песен. От всички страни ги обкръжаваше неподвижност и тишина, затова те разпалваха забавата си с безброй бутилки спиртни питиета, и ако те бяха достатъчно силни и крясъците бяха силни. Но този шум биеше заедно с жалката светла нишка в мрачното нощно мълчание на града. Вън, където Мургатройд и Келхъун бяха замряли, звуците на пияните гласове достигаха с отенък на някаква ирония.

— Тези негодници могат да ни послужат добре — произнесе студено докторът, — но са прекалено много.

И заедно с Мургатройд продължи нататък. Бе паправил справка с местните съзвездия и знаеше, че сега се движи към решетката за кацане. Нещата протичаха, както ги бе замислил. Засега! Бе приспал дежурния на пулта. После му инжектира полифосфат. Тази конбинация напомняше съчетанието на магнезиев сулфат и етер, която се прилагаше още преди столетия. Амнезията предизвикана от полифосфат и декстрил е устойчива, макар и леко може да се прекъсне, и продължава понякога с дни. Този вид упойка и най-безопасна в сравнение с другите.

Келхъун бе направил обратното. Първо бе отнел съзнанието на престъпника с декстрила, после му въведе доза полисулфат за три дни и го остави да лежи на пода. Когато дружките му го открият, те доста ще се объркат и уплашат. Те никога няма да заподозрят, че комата е резултат на вражески набег. Те ще сметнат, че той се е заразил от чумата, понеже комата е последния стадий на болестта, с която те самите бяха изпълнили планетата. И ще се изплашат, защото са смятали, че са напълно имунизирани. Те ще се паникьосат и ще зачакат скорошната си смърт. И ако се появят и други жертви, ефектът ще се усили многократно и ще се превърне в пълна дезорганизация на нашествениците.

Зад гърба му, в тъмнината на уличния каньон с едничкото светещо прозорче, се хлопна врата. Някой излезе навън, последва го втори, а накрая се появи и трети. Те се клатеха несигурно и тананикаха с пияни гласове, тъпи като пияните им крачки. Ехото прогони мъртвата тишина между високите стени и ефектът сякаш пристигаше от другия свят.

Келхъун се скри в отвора на най-близката врата. Той чакаше с вдигнат пистолет-пулверизатор. Когато тримата се оказаха срещу него, той видя, че се държат за ръце, във верига и така увеличават устойчивостта на пияната си компания при непривичното им придвижвоне пеша. Един от пияните ревеше куплети с нецензурно съдържание, а останалите му пригласяха. После някой от тях обидено запротестира и се спря. И заедно с него се спряха и останалите. Започна объркан спор на несигурна опора. Келхъун повдигна тъпото чело на пистолета и натисна лостчето на спусъка. Невидимите пръстенообразни облаци декстрилови пари се понесоха към пияната тройка. Раздаде се общо въздъхване и после безжизнените им тела с глухо тупване се простряха на паважа.

Докторът, без да губи време извърши останалата част от операцията.

Скоро един от пиратите лежеше в кома и отлично имитираше крайното състояние на боледуващите. Като преметна на рамо тялото на втория Келхъун заедно с Мургатройд побърза да се отдалечи към решетката за кацане. Третият престъпник, разсъблечен до долно бельо, чакаше да го открият след ден или два на друго място.