На онези момчета от спецрезерва, които никога не достигнаха зрелост.
… Как сте ни нужни сега.
Дъхът ми секва, застивам;
сноп птичи пера пламват,
мирис на смърт в едно цвете.
Без поглед, без дума, зинал;
уплашен да зърна или да се извърна;
миг празнота — в перленосиво.
Загледан в себе си, гледам как се гледам.
Имената в тази коледна приказка са подменени, за да не бъдат изобличени виновниците…
У. У.