В пролетта на моята луда младост аз приличах на лястовичка, която лети насам-натам…
„Животът в розово“.
Проститутката на ъгъла е тъжна, нейният акордеонист замина войник.
Рицар, безстрашен и безупречен.
Сърцето ми плачеше като изливащ се дъжд над града…
Извинете, какво казахте?
Казах, господине, „Шато Лафит“, 1929