Песента на гладиатора - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Пол Дохърти (ч. notes)

1

Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 240 — 316) римски император под името Йовий (284 — 304), издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител християнството (303 — 304.) — (Бел.прев.)

2

Константин I Велики (ок. 285 — 337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на веротърпимост. Преместил столицата на империята във Византион, наречен в негова чест Константинопол. Той и майка му Елена били обявени за светци от християнската религия — (Бел.прев.)

3

Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 280 — 312) — син на Максимин II, римски император от 306 г. — (Бел.прев.)

4

Евсевий от Кесарея (ок. 264 — 340 г.) — християнски апологет и първи историк на църквата, писал на старогръцки език. — (Бел.прев.)

5

Флавий Валерий Лициний Лициниан (ок. 250 — 325), римски император от 308 г., владетел на Източната империя от 313 г. след победата си над Максимин Дая, по-късно отстранен от Константин I — (Бел.прев.)

6

Квинт Хораций Фъгк. „Събрани творби“, с. 29. НК. 1991 прев. Г. Бапиклиев — (Бел.прев.)

7

Рециарий (от лат. rite — мрежа) — римски гладиатор, въоръжен с тризъбец и мрежа, с която се опитва да оплете противника, за да го убие. — (Бел.прев.)

8

Pulchra (лат.) — красива — (Бел.прев.)

9

Така наричали лековъоръжените гладиатори, изправени срещу тежковъоръжен противник. Това не означавало, че те са от тракийски произход. — (Бел.прев.)

10

Ланист — лице, което имало за своя професия организирането на гладиаторското обучение; то можело да бъде притежател на школата или да бъде наето от държавата или от частно лице за тази цел. — (Бел.прев.)

11

Арий (поч. 336 г.), александрийски свещеник, роден в Ливия. В противоположност на съзерцателната по дух и склонна към мистицизъм Александрийска школа. Арий избягва всяка отвлеченост в тълкуването на истините на вярата, тълкува разсъдъчно догмата за Въплъщението и учи за неравенството на Божия Син с Отца, като приписва на Сина материална природа. — (Бел.прев.)

12

Весталки — жрици на богиня Веста, представителки на римските домакини пред държавното огнище, задължени да спазват обета за девственост през периода на служението си — (Бел.прев.)

13

Публий Овидий (43 г.пр.Хр. — 17 или 18 г. сл. Хр.) римски поет елегик, един от най-ценените антични поети. — (Бел.прев.)

14

Гема — скъпоценен или полускъпоценен камък с гравиран образ, поставен като украса на пръстен. — (Бел.прев.)

15

centurio (лат.) — стотник, началник на военно отделение от сто души. — (Бел.прев.)

16

Покрита галерия, затворена от едната страна с колони, а от другата със стена на здание. — (Бел.прев.)

17

Латинският път — (Бел.прев.)

18

Днешният град Тиволи — (Бел.прев.)

19

Митра (на авестийски „договор“, „съгласие“) — древно ирански митологически персонаж, свързан с представата за договореност, а в същото време и бог на слънцето. Неговият култ бил широко разпространен извън пределите на Иран и особено в Римската империя, където бил почитан наравно с Юпитер, а в други случаи бил отъждествяван със Зевс. — (Бел.прев.)

20

Една от основните богини на римския пантеон, която съответства на гръцката Атина Палада. — (Бел.прев.)

21

Денарии — римска сребърна монети, използвана през Средновековието в никои страни от Западна Европа. — (Бел.прев.)

22

Св. Себастиян, римски офицер, роден в Нарбона, загинал мъченически през III век, покровител на стрелците с лък. — (Бел.прев.)

23

libera cena (лат.) свободна вечеря — в деня преди боя гладиаторите получавали богата вечеря, която била давана публично и на която присъствали много любопитни, дошли да наблюдават утрешните борци. — (Бел.прев.)

24

Афер Публий Теренций (195 — 159 г. пр. Хр.), римски комедиограф. — (Бел.прев.)

25

Луций Аней Сенека, наречен Философа (род. в 4 или 1 г.пр.Хр. в Кордуба, днешна Кордова — самоубил се през април 65 г.сл.Хр. по заповед на Нерон) — политик, сенатор, възпитател на бъдещия император, автор на трагедии и епиграми, философски трактати и писма, произведения от жанра на мениповата сатира. — (Бел.прев.)

26

Обичайна целувка, която християните разменяли при среща — (Бел.прев.)

27

Израз от Книга Откровение на св. Йоан, който означава пълен обхват, цялост: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край — казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“ (Отк. 1:8–10; 2:8; 21:6; 22:13). — (Бел.прев.)

28

Асклепий прев. римски бог на здравето, съответства на гръцкия бог Ескулап. — (Бел.прев.)

29

Панония — римска провинция между Алпите и реките Дунав и Сава, населена с илирийски племена и келти. — (Бел.прев.)

30

Ювенал Деции Юний (ок. 60 г.пр.Хр. — сл. 127 г.пр.Хр.) — римски поет сатирик. — (Бел.прев.)

31

Херодот от Халикарнас (484 — 425 пр.Хр.) — старогръцки историк, наречен от Цицерон „Баща на историята“. — (Бел.прев.)

32

Мани — според вярването на римляните душите или сенките на мъртъвците, на които въздавали божествени почести, а според Вергилий — богове на подземния свят, наказващи съдници. — (Бел.прев.)

33

От областта Самария в Юдея. — (Бел.прев)

34

Сикомора — дърво от рода на черниците, чиито плодове наподобяват смокини. — (Бел.прев.)

35

Противоборство между гладиатор и диво животно. — (Бел прев.)

36

Луперкалии — старо италийски празник на плодородието и пречистването в чест на бог Фавн — Луперк или ликейския Пан, състоящ се през последния месец на римската година. — (Бел.прев.)

37

Велен — фина обработена телешка кожа имитираща пергамент. — (Бел.прев.)

38

Става дума за апостол Йоан Богослов, автор на „Евангелие от Йоана“, три послания и „Откровение“. — (Бел.прев.)

39

Озирис — един от главните египетски богове, син на Нут (Нощта) и Хеб (Земята), съпруг на Изида и баща на Хор (Хипократ). Първоначално бог на умиращата и възкръсваща природа, после го почитали като „бог на боговете“, господар и съдник на подземния свят. Обявен от император Калигула за държавен бог в Рим. — (Бел.прев.)

40

Римляните наричали Средиземно море Средно или Вътрешно. — (Бел.прев.)

41

Адриан (76 — 138) — римски император от 177 г. от династията на Антониите. Засилва императорската власт, създал мощна система отбранителни съоръжения по границите — (Бел.прев.)

42

Фиал — ниска плоски чаша за пиене или извършване на жертвоприношение при древните гърци и римляни — (Бел.прев.)

43

Византион — древен град на европейския бряг на Босфорския пролив. В 324 — 330 г. на негово място по заповед на Константин Велики бил основан Константинопол, бъдещата столица на Източната или Византийска империя (от 1453 г. след завладяването му от турците наричан Истанбул). — (Бел.прев.)

44

Хакборд — горната част на палубата на дървен кораб. — (Бел.прев.)

45

Хор („височина“, „небе“) — древноегипетски бог изобразяван като сокол, човек глава на сокол или слънчев диск с разперени крила; син на Изида, бог на светлината, който се бори срещу силите на мрака, покровител на царската власт. — (Бел.прев.)

46

Тавър или Торос — планинска система в днешна Турция край Средиземно море. — (Бел.прев.)

47

Вандали — група източногермански племена, първоначално обитавали Скандинавския полуостров. През I — III в. се установяват в района на Среден и Горен Одер. В 445 г. разграбват Рим и унищожават много паметници на античната култура. Разгромени по-късно от Византия. — (Бел.прев.)

48

Инсигния (лат.) — емблема, вензел — (Бел.прев.)

49

Вар (ок. 53 г. пр. Хр. — 9 г. след Хр.), римски военачалник, претърпял съкрушително поражение в Тевтобургската гора от германските племена начело с Арминий, които успели да пленят триричеки знамена. Завършил живота си със самоубийство. — (Бел.прев.)

50

Хипокауст — подово отопление със система от канали за горещ въздух между колонки, които носят пода. — (Бел.прев.)

51

Декурион — началник на десет войници в римската армия, десетник. — (Бел.прев.)

52

Калем, писалка, обикновено от желязо. Единият й край бил остър и служел за писане върху навосъчена повърхност, а другият — плосък и служел за заличаване на написаното. — (Бел.ред.)

53

Primo, Secundo, Tertio, Quarto, Quinto, Sexto (лат.) — първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто. — (Бел.ред.)

54

Сабат или шабат (от староевр. почивка) — според Библията задължителната почивка в събота, която юдеите свято почитали; отговаря на днешната християнска неделя — (Бел.прев.)

55

Евхаристия (от старогр.) — благодарствената жертва, която почита превръщането на хляба и виното в плътта и кръвта Христови по време на литургията и тайнството на Причастието. — (Бел.прев.)

56

Т.нар. Милански едикт за веротърпимостта, издаден през юни 313 в съгласие между император Лициний и Константин. С него всички религии в Римската империя, включително и християнството, се обявяват за равнопоставени. — (Бел.прев.)

57

Сестерция — основна сребърна или медна дребна монета в древния Рим с различна стойност през вековете — (Бел.прев.)

58

Приап — в древногръцката типология син на Дионис и нимфа, божество на оплодителната сила на природата, на градините и лозята, покровител на овчите и козите стада, изобразяван с огромен фалос. — (Бел.прев.)

59

Чисто копие (лат). — (Бел.прев.)

60

Стола (от гръцки) — вид дълъг и широк шал в древна Гърция и Рим. — (Бел.прев.)

61

От името на Локуста, прочута римска отровителка (умряла ок. 68 г.), от чиито услуги се е възползвала последната съпруга на император Клавдий Агрипина срещу мъжа си и император Нерон срещу доведеният си брат Британик. В своите „Анали“ римският историк Тацит я нарича „маша на амбициозните“. — (Бел.прев.)

62

Палатина един от седемте хълма в древният Рим, обитаван по традиция от най-изтъкнатите граждани, по времето на монархията място на императорската резиденция — (Бел.прев.)