Песните на далечната Земя

17. Верижни команди

От: Капитана

До: Всички членове на екипажа

ХРОНОМЕТРИЯ

За да се избягнат получилите се вече излишни недоразумения в тази област, смятам за необходимо да се обърне внимание върху следното:

1. Всички корабни отчети и графици да продължават да се водят по земно време — с корекции за релативистичен ефект — до края на полета. Всички часовници и хронометрични системи остават на земно време (зв).

2. Дежурните екипи в Тера нова, когато е необходимо и за улеснение, ще използуват таласко време (тв). Отчетите ще се водят в зв с тв дадено в скоби.

3. НАПОМНЯМ:

Продължителността на средния слънчев ден на Таласа е 29,4325 часа зв. Една астрономическа таласка година има 313,1561 таласки дни. Разделена е на 11 месеца с по 28 дни. В календара м. януари се пропуска, но след последния (28-я) ден на м. декември се отброяват пет извънредни дни, за да се получат общо 313-те дни на годината. Всяка шеста година е високосна. По време на нашия престой не се пада такава.

4. Тъй като талаският ден е с 22 % по-дълъг от земния, а броят на дните в една година е с 14 % по-малък от дните в земната, то действителната продължителност на една таласка година е с около 5 % по-голяма от тази на земната. Както на всички ви е известно, има едно преимущество, що се отнася до рождените дни. Хронологическата възраст на човек от Таласа е почти същата, както и на човек от Земята. Един 21-годишен ласанин е живял толкова, колкото 20-годишен земянин. Летоброенето на Таласа започва от първото кацане, осъществено през 3109 г. зв. Настоящата година е 718 г. тв или 754 земни години след него.

5. Последно — можем само да сме благодарни за това — на Таласа има само един часови пояс.

Сърдар Бей (капитан)

3864.05.26.20.30/зв

718.00.02.15.00/тв

— Кой би помислил, че нещо толкова просто може същевременно да бъде и толкова заплетено! — засмя се Мириса, прочитайки листовката, забодена на информационното табло на Тера нова. — Това вероятно е някоя от прословутите «Бей-мълнии»! Що за човек е капитанът? Не съм имала възможност да разговарям с него.

— Не е лесно да се влезе в контакт с капитана — отговори Мойсей Колдър. — Моите разговори с него извън служебните ни задължения се броят на пръсти. Той е единственият човек на кораба, когото всички винаги наричат «сър». Изключение може би прави само заместник-капитан Мълайна, когато са насаме… Между другото тази обява едва ли е истинска «Бей-мълния» — много технически подробности има в нея. Сигурно е била изготвена от научния ръководител Варли и секретаря Льорой. Капитан Бей се отличава с изключителна схватливост по инженерните науки — много по-добър от мен е, — но той преди всичко е административен ръководител. Само понякога, когато се налага — главнокомандуващ.

— Аз бих ненавиждала такива задължения!

— И това е работа, и нея някой трябва да върши! Проблемите от ежедневието обикновено се решават чрез консултации със старшите офицери или с банките данни на компютрите. Но има решения, които трябва да се вземат от отделна личност — от човек, който има авторитета да наложи изпълненията им. Затова е необходимо да има капитан. Невъзможно е космически кораб да бъде командуван от корабен съвет — поне не през цялото време.

— Мисля, че точно това е начинът, по който е организирано управлението на Таласа. Можете ли да си представите президента Фарадайн като капитан на нещо?

— Прасковите са чудесни! — Колдър тактично избягна отговора, вземайки си още една от предназначените, както подозираше, за Лорън праскови. — Вие сте щастливи хора! Нито една криза в продължение на седемстотин години! Не каза ли веднъж един ласанин: «Таласа няма история — имаме само статистика!»?

— О, не е вярно! Ами Кракан?

— Това е природно бедствие… и в никакъв случай не е страшно! Имах предвид… хм… политически кризи, граждански вълнения… от тоя род събития.

— За това трябва да благодарим на Земята! Нали от вас имаме трети вариант на конституцията на Джеферсън — някой някога го е нарекъл «Утопия в два мегабайта» — и тя действува много добре. Програмата не е променяна от триста години. Все още сме на шестата корекция.

— И дано още дълго да останете на нея! — пожела й Колдър пламенно. — Противно би ми било да мисля, че ние сме били причина за седма!

— Ако се случи такова нещо, всичко ще бъде преработено първо в банките-памет на информационното хранилище. Кога ще дойдете пак? Има толкова много неща, които бих искала да ви покажа.

— Не толкова много, колкото аз бих искал да видя. Но сигурно имате такива, които биха ни били от полза на Сейгън-2, въпреки че тя е свят, далеч по-различен. (И не така примамлив — добави той мислено.)

Увлечени в разговор, двамата не забелязаха влизането на Лорън, запътил се явно през фоайето към душовете след края на състезанията. Той бе само по шорти. През голите му рамене небрежно бе преметната хавлиена кърпа. При тази гледка Мириса усети коленете си да омекват.

— Сигурно всички си победил — засмя се Колдър. — Не ти ли омръзва?

Лорън му отвърна с кисела усмивка:

— Някои от младите ласани са много добри. Едно момче току-що ме би с три точки. Играех с лява ръка, но все пак…

— Вероятно не ти е казвал — обърна се Колдър към Мириса, — някога, на Земята, Лорън бе шампион по тенис на маса.

— Не преувеличавай, Мойсей! Само бях пети! Пък и изискванията на състезанията бяха отчайващо ниски към края. Всеки китайски състезател от третото хилядолетие би ме направил на пух и прах!

— Не вярвам да си се сетил да научиш Брант? — дяволито каза Колдър. — Може да стане интересно.

Мълчание. Лорън преглътна и отговори самодоволно, но възпитано:

— Няма да е честно.

— Може би — обади се Мириса — и Брант би могъл да ти покаже нещо.

— О!

— Нали каза, че никога не си се качвал на лодка?

— Да. Така е.

— В такъв случай получаваш покана да се присъединиш към Брант и Кумар — утре сутринта в осем и половина — на Трети кей!

Лорън се обърна към Колдър:

— Мислиш ли, че е безопасно да отида? — запита той шеговито. — Не мога да плувам!

— Не бих се колебал — отговори Колдър любезно. — И еднопосочно пътуване да ти предложат, няма да е кой знае каква загуба!