Плесен

2

Те напуснаха космическия кораб без скафандри. Не облякоха и тежките си неудобни дрехи, защото както външната температура, така и съставът на въздуха бяха поносими за геолозите.

— Земята наистина е твърда — рече командирът.

— Да — потвърди Дикран. Той гореше от нетърпение час по-скоро да стигнат до равнината, покрита с плесен.

И тримата закрачиха към отстъпилата плесен. Спряха на граничната ивица. Дикран лекичко стъпи върху сивия пласт.

— Забеляза ли? — попита в същия миг Мариам Андовк.

Цялата повърхност на плесента леко потрепера. Така стана и когато космическият кораб се приземи на планетата.

— Успокои се вече — рече Дикран. — Елате!

И той тръгна уверено напред. Другарите му го последваха. Плесента моментално заличаваше техните стъпки.

— Това наистина ли е плесен? — попита Мариам Андовк.

— Прилича на истинска — отвърна командирът. — Плесенясала планета… И през ум не ми е минавало…

— Приятно е да се върви. Сякаш стъпваш върху мек килим — отбеляза Дикран.

Когато доста се бяха отдалечили от космическия кораб, над тях изведнъж се появи гъст черен облак, който замъгли слънцата. На пришълците им се стори, че всеки миг този облак ще се стовари върху тях. Но облакът не рухна. Просто се изсипа пороен дъжд — внезапен и кратък.

— Да се връщаме — предложи командирът. — Този дъжд не ми харесва, не е истински.

Дикран и Мариам сякаш не го чуха и продължиха да вървят напред.

— Дикран!… Мариам!…

Командирът трескаво разтърка очи. Там, където трябваше да бъдат неговите другари, се разстилаше еднообразна плесен. Наоколо бе пусто и тихо. Командирът неволно скочи от мястото си и затича към космическия кораб. Като стигна граничната ивица между плесента и земята, той се стресна и отчаяно завика:

— Дикран!… Мариам!…