Плесен

4

— Безпокоиш ли се?… Или се учудваш?… Или мислиш, че всичко това е плод на болна фантазия? Не бива да се тревожиш! — рече Дикран. — Да вървим заедно, ако искаш.

— Добре — съгласи се другият Дикран.

— Ужасна, проклета планета! Никога не съм срещал толкова необикновена планета!

— Да, и аз не съм срещал — съгласи се Дикран. — Вали дъжд, който не прилича на дъжд. Има две слънца, а температурата не се покачва повече от петдесет градуса. И на всичкото отгоре тази безкрайна плесен…

— Това не е същата плесен, която си виждал на Земята — рече Дикран.

— Струва ми се, че тъкмо тази плесен докара необичайния дъжд. Вероятно не й хареса, че я тъпчем — каза другият Дикран.

Те вървяха по безкрайната равнина. Малко по-далече от двамата Дикран вървяха двете Мариам и тихо разговаряха.

— Къде отиваме? — попита единият от двамата Дикран. — Може би ще е по-добре да се върнем на космическия кораб? Иначе командирът и Ошин ще се безпокоят.

— Наистина, да се връщаме — съгласи се другият Дикран и извика двете Мариам.

— Струва ми се, че тази плесен умее да мисли — каза единият Дикран. — Но и това е много странно.

— Защо да е странно? — възрази другият Дикран. — Нима мислещите същества във Вселената трябва непременно да са еднакви?

— Не — отвърна Дикран. — И въпреки това е странно. Много бих искал по време на тази експедиция да стигнем до взаимно споразумение с тази плесен. Убеден съм, че тя умее да мисли. Не искам да я наричам „човек“ само от морална гледна точка.

— Изпълнението на това твое желание е свръх силите на нашата експедиция — рече другият Дикран. — По-умно ще е, ако се върнем на Земята, вместо да я разгневяваме.

— Ти защо спря? — попита единият Дикран. — Да вървим!

Те бяха спрели на граничната ивица, докъдето бе отстъпила плесента.

— Ще бъде неудобно двамата едновременно да се доближим до космическия кораб — каза другият Дикран. — Какво ще помислят за нас командирът и Ошин?

— А ти кой си?

— Дикран.

— И аз съм Дикран.

— Разбира се.

— Не ти ли се струва, че всичко това е малко странно?… Какво мислиш ти за нас двамата?

— Аз ли? — единият от двамата Дикран поклати глава, усмихна се и забързано се отправи към далечния хоризонт.

Последва го едната от двете Мариам. След малко двамата се сляха със сивата равнина.

На граничната ивица с плесента пак стояха Дикран и Мариам. Без да поглеждат назад, те се приближиха до кораба и се покатериха по стълбата.