Плесен

5

След няколко часа геолозите напуснаха плесенясалата планета.

— Вие си починете и се успокойте — предложи командирът на Дикран и на Мариам, след като изслуша разказа им. — Скоро ще се отдалечим от тази планета.

Няколко дни след това Ошин Пакрат прошепна на командира:

— Дикран и Мариам ми се струват променени.

— Така ли?

— Може би не са добре — предположи Ошин.

— Искаш да кажеш, че са болни? Може и да са. Защо не!… — отвърна командирът.

— След излитането ни от плесенясалата планета, ти не си ги виждал — рече му Ошин Пакрат. — Хайде да ги посетим!

— Хайде! — съгласи се, макар и неохотно командирът.

Дикран и Мариам бяха седнали в общата зала и с необичайна, леко иронична усмивка посрещнаха командира и Ошин.

— Как сте? — попита ги командирът.

Вместо отговор те сякаш започнаха да се стопяват. Отначало се обвиха в мъгла, после мъглата се превърна в прозрачен дим и накрая образите им се разсеяха.

— Дикран! — извика смутено Ошин Пакрат. — Мариам!…

Командирът се отпусна в креслото, в което преди миг седеше Дикран.

Той разтърка слепоочията си и смутолеви:

— Няма ги. Изчезнаха. Значи те не са се върнали на кораба, а са останали на планетата!

Ошин Пакрат се изчерви. Той нищо не разбираше.

— Планетата ги замени с двойници — продължи командирът. — Плесента ги пое и ги задържа при себе си, а вместо тях ни изпрати двойниците им.

— Защо?… Защо ги остави при себе си? — попита Ошин Пакрат.

— Не зная… Вероятно за да ги опознае. Вероятно за да ни накара да разберем, че не трябва повече да се занимаваме с нея.

— Дикран! — захълца Ошин Пакрат. — Мариам!…

— Плесента беше по-силна — рече командирът. — Може да е била по-глупава, но беше по-силна. А ние не успяхме навреме да предвидим това.

— Може би… не е късно да се върнем, а? — предложи Ошин Пакрат.

— Има ли смисъл? — отвърна командирът. — Дикран и Мариам не съществуват вече за нас, няма ги… А ние двамата сме безсилни пред плесента. Вероятно след време хората ще посетят тази плесенясала планета и тогава ще бъдат много по-търпеливи и малко по-мъдри.