Поглед в бъдещето

ГЛАВА 28

Без предупреждение по средата на поредната крачка връзката със съзнанието й внезапно прекъсна. „Мара! — отчаяно я повика Люк и се присегна със Силата. — Мара!“ Отговор нямаше. По някакъв начин бяха преминали през усещането й за опасност и бойните й умения и бяха извършили бърза, внезапна и неусетна атака. И тя беше в безсъзнание. Или мъртва.

— Не — прошепна на глас Скайуокър. Сърцето му биеше лудо. Отново някой, който не му беше безразличен… — Не — отново процеди той през зъби. Болката му прерасна в тъмен гибелен гняв. Безогледно ще раздават смърт, така ли? Щом искаха смърт, той щеше да им покаже как изглежда тя. Люк мислено се видя как слиза по спираловидния ескалатор и запраща чуждоземците през перилата като парцалени кукли. Представи си как телата им се разбиват в твърдия черен камък и рухват безжизнени на пода, как лазерният му меч преминава през редиците им и безпощадно съсича оръжия и тела, сеейки смърт след себе си… Лазерният му меч.

Той сведе очи към оръжието в ръката си. Това не беше мечът, който лично бе направил в тягостната жега на татуинската пустиня, а мечът, който баща му бе изработил много години преди това. Оръжието, което даде на Мара…

Майсторът джедай си пое дълбоко дъх и го изпусна заедно с омразата и гнева. Студена вълна премина през него, когато си даде сметка за онова, което едва не извърши. Отново бе спрял на крачка от Тъмната страна. Почти се бе отдал на омразата, жаждата за отмъщение и завладяващото желание да употреби мощта си за егоистични цели. „Ако цениш това, за което се борят…“, отекнаха думите на учителя Йода в главата му.

— Добре — едва чуто промълви Люк.

Нямаше да отмъсти за случилото се с Мара или поне не заради самото отмъщение. Но щеше да разбере какво е станало с нея. С усилие прогони последните чувства, които затъмняваха мислите му. След това се присегна със Силата и се съсредоточи върху мястото, където бе изчезнало присъствието на Джейд. Трябваше поне да усети тялото й, ако не беше отнесено… Нямаше нищо. Нито Мара, нито хората или чуждоземците, към които се приближаваше, преди да изчезне. Всъщност в границите на определен район Люк не усещаше нищо. Сякаш по някакъв начин достъпът му до Силата бе блокиран…

Изведнъж въздъхна. Обзеха го едновременно облекчение и разочарование. Разбира се… между него и Мара непознатите чуждоземци бяха поставили йосаламири. Макар че в мига, когато се бе изгубила връзката му с Мара, между тях имаше четири етажа, Люк трябваше веднага да разбере какво бе станало. Отново се наложи да учи урока на Йода: никога да не действа във властта на силни чувства. Нямаше време за самообвинения. Под влиянието на йосаламирите увеличаващите се умения на Мара в Силата бяха безполезни. Измъкването й зависеше от него. Люк извади предавателя си и го включи.

— Арту — тихо повика той дроида. — Трябва да дойдеш тук… тръгни по спираловидния ескалатор, който не се движи. Намира се зад стената, вдясно от тайния изход. Слез четири етажа надолу. Режещ камъни, някой да остане да затвори вратата. Останалите елате с Арту. Разбрахте ли?

Малкият дроид изпиука, а комджаецът изцвърча утвърдително. Люк върна предавателя в джобчето в колана си и бавно тръгна към един от по-отдалечените ъгли на етажа, присягайки се със Силата под себе си. Усети на долния етаж присъствието на същества, но нито едно от тях не се намираше под него. Люк още нямаше ясна представа за съществата от неизвестната раса и усещането за местонахождението им можеше да бъде подвеждащо. Но трябваше да рискува. Джедаят активира лазерния меч на Мара. Усещането на оръжието в ръката му възкреси стари спомени. Люк го стисна с две ръце и заби синьо-белия лъч в пода.

Опасяваше се, че подобно на кортосната руда в пещерата и черният камък можеше да окаже съпротива на лазерния лъч. Усещането бе като да повлачиш клон срещу течението на бърза река, но лъчът мина през камъка без проблем. Движейки се в кръг, като държеше лъча под наклон, за да не падне отрязъкът на долния етаж, Люк изряза отвор, малко по-широк от диаметъра на Арту. След като приключи, още веднъж провери дали долу няма някой. След това се присегна със Силата и вдигна отрязаното парче черен камък. Беше много по-тежко, отколкото очакваше. Отмести го настрани, след това легна на пода и внимателно надзърна към долния етаж.

Отдолу наистина нямаше никой. Люк се хвана за ръба и увисна с цялата си дължина през отвора. След това се присегна към Силата, за да подсили мускулите си, и се пусна.

Подът бе на около четири метра. Обикновен скок за майстор джедай. Люк подви крака, когато докосна пода, и се сви на кълбо, надявайки се, че не е привлякъл ничие внимание. След това се затаи с наострени сетива. Нищо не помръдна. Люк внимателно се изправи и се огледа…

— Майстор Уокър на Скай?

Джедаят вдигна поглед. Спазващия думата си надничаше към него през дупката.

— Тихо! — предупреди той комджаеца. — Къде са останалите?

— Идват по заобиколна крива — отвърна Спазващия думата си. — Някои пазят машината ти… тя е най-бавна.

— Кажи ми, когато стигне тук — каза му Люк и се присегна със Силата.

На долния етаж имаше повече чуждоземци, но и този път не под мястото, където се намираше той. Люк активира лазерния си меч и започна да реже нова дупка точно под първата. След като приключи с пробиването й и скочи на по-долния етаж, над главата си чу тихо изсвирване. Арту бе пристигнал.

— Чудесно — тихо каза Люк и вдигна поглед към синьо-сребърния купол, който внимателно се подаваше над ръба на първата дупка, два етажа по-нагоре. Извади предавателя си и го включи. Дроидът изчезна от погледа му, а от предавателя се чу утвърдително изпиукване. — Добре — майсторът джедай се огледа. Този път се намираше в празна стая, но през отворената й врата се мяркаха движещи се сенки. — Виждаш ли контролните табла отсреща? Искам да намериш компютърен вход, в който да се включиш. Ако можеш, изтегли план на крепостта, ако не можеш, виж какво можеш да изтеглиш. Разбра ли?

Пиукането на малкия дроид в отговор бе леко нервно. След това предавателят замлъкна. Стиснал здраво лазерния меч на Мара, като се опитваше да получи представа за всички съзнания под и около себе си, Люк зачака.

Изведнъж буквално като едно съзнанията на всички чуждоземци се промениха. Различните настроения и мисли се фокусираха в една посока. Не със страх, тревога или дори изненада, а със спокойната смъртоносна целенасоченост на професионални войници. Арту бе задействал алармите, за които Мара бе предупредила Люк, и сега цялата крепост се подготвяше за действие.

Майсторът джедай се прилепи малко по-плътно към пода. Съзнанието му долавяше остро всичко свързано с бъдещата акция. Ако всички чуждоземци останеха по местата си и се подготвеха за евентуална атака, Люк нямаше да има друг избор, освен да си пробие път до Мара със сила. Но ако се съсредоточеха върху ескалатора и етажа, на който се извършваше пробивът…

Те направиха точно това. Люк стаи дъх. Усещаше движението на чуждоземните към ескалатора, по който се бе качила Мара. Ако внимаваше… и действаше бързо, пътят му към нея можеше да бъде открит. Особено ако беше бърз. Той активира лазерния меч и се зае да пробие още една дупка в пода.

Докато скачаше през дупката, сетивата му доловиха онова, което чакаше: леката промяна в съзнанията на чуждоземците, когато ударните отряди се подготвиха.

— Арту, хайде! — тихо каза джедаят в предавателя. — Изпрати комджайците през дупката към мен и сам мини през нея.

Дроидът избипка утвърдително и Люк застана в очакване под дупката. Комджайците не загубиха нито миг. Те полетяха през отворите като отбрулени от дърво листа. През дупките минаваха, като прибираха плътно крила към телата си, а в пространството между тях ги разтваряха. През разперените им крила майсторът джедай зърна купола на Арту, който предпазливо надничаше над ръба на първата дупката. До ушите му стигна слабото ехо от изненаданото и нервно пиукане на малкия дроид, когато видя колко далеч е стигнал Люк.

Пиукането му се превърна в електронно ахване, когато джедаят се присегна със Силата, вдигна го и започна да го спуска през дупката с колелата надолу. Люк потрепера леко от възгласа на дроида, но за щастие Арту бързо схвана положението и млъкна, преди затихващият електронен писък да издаде цялата операция. Майсторът джедай благополучно спусна машината на пода до себе си. След това се пресегна към каменния отрязък, който бе оставил до първата дупка. От това разстояние бе още по-тежък. Но чуждоземните войници вече се разпръскваха към командния център и Люк имаше всички основания да бърза. Три секунди по-късно камъкът лежеше на мястото си. След петнайсет секунди всички останали дупки също бяха затворени.

— Мара е на долния етаж — каза Люк на Арту и групичката комджайци и се присегна със Силата.

Всички чуждоземци на долния етаж бяха изчезнали, а в душевното им състояние не се долавяха признаци да са се досетили за номера му. Странно, но вече не усещаше ударните отряди. Вероятно носеха йосаламири. Но за момента бяха твърде далеч, за да се притеснява от тях.

— Стойте близо до мен — продължи той, активира лазерния меч и се зае да пробива последна дупка. — Ще се постараем да сме възможно най-тихи възможно най-дълго.

— А ако ни намерят? — разтревожено попита Дете на ветровете.

Люк се намръщи. Досега не бе забелязал, че младият комкаец е пристигнал с комджайците. Всъщност той възнамеряваше да даде инструкции Дете на ветровете да остане с онзи, който трябваше да затвори тайната врата, но после забрави. Вече беше късно да направи нещо.

— Ако се включи алармата, се пръскате и създавате объркване — инструктира Люк чуждоземните. — Отдалечете ги колкото може повече от мен. След това напуснете крепостта и се връщайте у дома.

— Слушаме — изпърха Режещия камъни.

— И се пазете! — добави Люк и вдигна каменния капак от дупката. — Дете на ветровете, ти стой с мен и Арту — той се наведе и набързо огледа помещението под тях. — Добре — и той спусна крака през отвора, подготвяйки се за последния скок.

От мъглявата представа, която бе добил за този етаж, преди връзката му с Мара да прекъсне, бе останал с впечатлението, че е доста внимателно планиран. Вместо безредно разхвърляните прегради по горните етажи тук имаше широки коридори и стаи. А те съвсем не предлагаха идеална възможност за спотайване.

Първите няколко минути сякаш всичко вървеше добре. Люк предпазливо водеше групата към празното място, което бележеше разположението на йосаламирите, като разделяше вниманието си между него и различните бойни групи из коридорите. Петима-шестима чуждоземци се намираха достатъчно близо, за да създадат проблеми. Майсторът джедай можеше да преведе групата си незабелязано покрай тях, като създадеше с помощта на Силата шумове и други отвличащи вниманието ефекти. Войниците в командния център явно бяха от методичния тип и колкото повече Люк приближаваше йосаламирите, толкова повече смяташе, че ще може изневиделица да влети в стаята, където се намираха Мара и пленилите я чуждоземци.

Хан можеше да има този късмет, но Люк за съжаление не. Почти бяха стигнали целта си, когато илюзията се срина.

— Тръгнаха към нас — промърмори джедаят.

— Разбраха ли къде сме? — попита Летящия през шипове.

— Не знам — отвърна Люк и се присегна към Силата в опит да си изясни внезапното вълнение в чувствата на заобикалящите го чуждоземци.

Нямаше как да разбере дали ударният отряд бе намерил дупката в пода, или просто се бе уверил, че на целия етаж няма никой. Онова, което със сигурност знаеше, бе, че каквото и да бяха открили, новината бързо стигаше до всички. Несъмнено поддържаха превъзходна връзка. Следователно чуждоземните, които се намираха при Мара, почти със сигурност знаеха, че Скайуокър се движи свободно из крепостта. Значи нямаше време.

— Влизам — напрегнато каза той на комджайците и надзърна иззад ъгъла на коридора. Вдясно в края на перпендикулярния коридор Люк зърна врата без надпис. В нея, доколкото можеше да каже, се намираха йосаламирите. — Арту, Дете на ветровете… елате с мен! Останалите се разпръснете!

— Слушаме, майстор Уокър на Скай — отвърна Строящия с камъни.

Комджайците разпериха крила, изпляскаха и изчезнаха.

— Стойте зад мен — обърна се джедаят към дроида и младия комкаец.

След един поглед по коридора Люк се втурна стремглаво към вратата, активирайки по пътя лазерния меч на Мара. Натисна дръжката и влетя с рамото напред. Стаята, на чийто праг стоеше, бе дълга и слабо осветена. Повече от половината от лявата й стена бе затрупана с щайги. Нямаше следа от Мара. Повторният оглед му показа, че не е сбъркал толкова, колкото първоначално бе решил. Наредени една до друга покрай задната стена на стаята, стояха хранителните рамки на йосаламирите. Арту изчурулика въпросително.

— В съседната стая е — отвърна Скайуокър през рамо и се втурна към рамките.

В главата му бързо се оформяше план за действие. Чуждоземците нямаше да разберат дали предпазната им преграда е на мястото си, освен ако не бяха чувствителни към Силата същества. Успееше ли да отстрани достатъчно йосаламири, така че да даде достъп на Мара до Силата, двамата щяха да са в състояние да осуетят плановете им и да я освободят. Той спря пред една от рамките и усети внезапната объркваща тишина в съзнанието си, когато навлезе в еднометровия обхват, в който йосаламирите упражняваха въздействието си. Скайуокър остави лазерния меч на пода и вдигна рамката.

Не можеше толкова близо до йосаламира да увеличи мускулната си сила, но за щастие рамката не беше особено тежка. Люк я пренесе на няколко крачки от стената и я подпря на най-близката щайга. След това се върна и взе следващата рамка…

Въздействието на йосамалира го лишаваше от джедайските му сетива и единственото предупреждение, което получи, бе внезапното изпиукване на дроида. Люк вдигна поглед, пусна рамката и отскочи назад инстинктивно, протягайки ръка към лазерния меч на пода. В този момент един от синьокожите чуждоземци, с привързана на гърба хранителна рамка, зае стрелкова позиция до отворената врата и насочи оръжието си към него. Джедаят отстъпи още една крачка и в мига, когато излезе от обхвата на йосаламирите, Силата потече през него. Той усети как погъделичка ръката му, когато повторно повика лазерния меч към себе си, чудейки се защо още не е в дланта му… И разбра, макар и със закъснение. Той бе извън обсега на йосаламирите, но не и мечът. Оръжието на чуждоземеца го държеше под прицел.

— Не мърдай! — нареди той на стария основен език.

Тонът му ясно показа, че не се шегува. Арту внимателно тръгна напред. Блестящите червени очи предупредително се спряха на дроида… В този момент с полупредизвикателен полуужасен писък Дете на ветровете се спусна от тавана и заби нокти в ръката, с която чуждоземецът държеше оръжието.

Чу се изстрел, предизвикан от неволното трепване на пръста, и блестящата синя светкавица мина покрай Люк, за да улучи една от хранителните рамки. Люк се хвърли в противоположната посока към прикритието, което предлагаха щайгите, и откачи собствения си лазерен меч от колана. Ускорението го удари в друга рамка, която падна с трясък на пода. За един кратък миг, докато се отблъскваше от стената, майсторът джедай отново усети присъствието на Мара.

Връзката не продължи дълго, може би половин секунда, преди той отново да попадне в обхвата на двата йосаламира, които лично бе преместил до щайгите. Но това бе достатъчно. Успя да разбере, че тя е добре, усети собственото й облекчение, че и той е добре, и долови присъствието на хора и чуждоземци, подредени покрай стената пред нея. Преди връзката да прекъсне, имаше време само за една-единствена емоционална заповед: „Стой!“ Люк заби пети в пода, активира лазерния си меч и се втурна покрай хранителните рамки. За миг си помисли, че смелата постъпка на Дете на ветровете ще му струва живота. Вместо да се опита да отхвърли крилатия нападател от дясната си ръка, чуждоземецът просто го удари с лявата в гърлото. След това прехвърли пистолета си в лявата ръка. Той понечи да убие досадника, впил острите си нокти в кожата му, но когато зърна втурналия се към него с лазерен меч в ръка джедай, се прицели в по-опасния нападател и стреля.

Ала Люк подмина последния йосаламир и възстанови връзката си със Силата. След това се хвърли напред, парирайки с отработена лекота всички изстрели на чуждоземеца. Без да спира да стреля, противникът му отстъпи надясно и мина зад Арту. Люк се чудеше дали чуждоземецът не смяташе да използва малкия дроид като прикритие. Ако имаше такива намерения, не успя обаче да ги осъществи. От корпуса на Арту излезе електрическа дъга… Разтьрсен и с подсечени от шока крака, чуждоземецът загуби равновесие и тежко падна на една страна заедно с Дете на ветровете. Люк настъпи пистолета на противника си, усещайки как слепотата отново го връхлита, когато навлезе в обсега на йосаламирите. Блестящите червени очи на чуждоземеца го гледаха с неразгадаем израз. Люк вдигна лазерния меч над главата си…

По средата на движението джедаят деактивира меча и вместо да обезглави чуждоземеца, просто стовари дръжката в тила му. Без да издаде звук, неприятелят му се отпусна в безсъзнание на пода.

— Как си? — попита Люк Дете на ветровете, докато му помагаше да освободи впитите си нокти от ръката на стрелеца.

Джедаят забеляза, че местата, където ноктите на комкаеца се бяха впили в плътта на чуждоземеца, бяха белязани с нарастващи червени петна.

— Не съм ранен — разтреперано каза Дете на ветровете. — Защо запази живота му?

— Защото не бе необходимо да го убивам — отвърна Люк и погледна към Арту. Дроидът също малко трепереше, но както винаги не се предаваше. — Благодаря за помощта… и на двама ви. Хайде! Мара има нужда от нас.

Люк се втурна към стената и започна да хвърля хранителните рамки зад себе си. В калейдоскопа, който бе зърнал за миг от съзнанието на Мара, съзря и заплаха от оръжие. Люк запрати три от хранителните рамки зад гърба си, хвърли и най-близката до мястото, на което още лежеше лазерният меч на Мара, и пристъпи към стената.

Изпълнен с опасения да не разсече стената твърде близо, той спря. Обвит от емоционална мъгла и потопен в тактическите съждения в главата на Мара, Люк видя неопределения трептящ образ на четирима чуждоземци, насочили оръжията си към нея. Майсторът джедай опря чело о стената и извърши техниките за усилване на сетивата…

— Скайуокър ме постави в транс — най-сетне слабо чу гласа й през дебелия камък. — А сега го няма. Мога да умра от шока или от загубата на кръв…

— Няма да умрете — каза друг глас. — Познавам мощта и възможностите на чиските оръжия. Приемете го като допълнителен стимул за Скайуокър да се предаде.

Люк не чака повече. Той се отблъсна от стената, активира лазерния си меч, присегна се със Силата и насочи върха на трептящия зелен лъч към черния камък. В съзнанието му мъчително се открои мисълта, че има право само на един опит. Но ако Силата го водеше с ювелирна точност при блокирането на бластерните изстрели…

Стряскащ с неочакваната си яснота, в съзнанието му се яви образ: чуждоземецът, който стоеше с гръб почти точно пред него, вдигна оръжието си към Мара. Люк стисна зъби и промуши с лъча на меча си стената, за да отсече горната част на оръжието на чуждоземеца. В следващия миг усети как хаосът завладя внимателно режисираната сценка от другата страна.

Люк наведе лъча на меча надолу, за да направи възможно най-бързо отвор. Разпалеността на битката потече през него, когато Мара, без да се бави, мина към действие. Тя се завъртя бързо, за да приклекне зад стола си, и Люк усети леко замайване от движението й. След това Мара се присегна със Силата към оръжията на противниците си. Дръпна едно от ръката на притежателя му… Извъртя дулото на друго и изпрати заряда му към тавана… Прикри се отново, когато друг изстрел докосна края на облегалката на стола й и капки разтопен метал болезнено опариха бузата й…

Стената, зад която стоеше Люк, се срина с тътен, увеличавайки хаоса на битката. Той улови погледа на прикритата зад стола Мара и й хвърли лазерния си меч, като в същото време се присегна със Силата, за да вземе нейния от пода зад себе си…

Старото оръжие събуди в него спомени за битките на Татуин, Беспин и Хот. Синьо-белият лъч затанцува, като парираше неприятелските изстрели и разсичаше самите оръжия. Един от чуждоземните скочи към него с нож в ръка. Майсторът джедай го сграбчи със Силата и го хвърли върху двама други, които се подготвяха за същото нападение…

— Спрете! — нареди нечий властен глас.

Чуждоземците замръзнаха по местата си, приковали блестящите си червени очи в Люк. С крайчеца на окото си джедаят мярна мъжа, който бе издал заповедта: беше сивокос, с имперска адмиралска униформа.

— Няма смисъл никой да умира тук — строго каза адмиралът. — Пуснете ги да си вървят.

Люк се присегна със Силата към него, за да прецени искреността му. Той, както и другият имперски офицер в стаята се намираха под защитата на йосаламирите, подредени покрай страничната стена.

— Мара — повика я Скайуокър и рискува за миг да отклони поглед към нея.

— Какво мислиш? — попита тя и застана до него, стиснала лазерния меч с вдигнат в готовност зелен лъч. — Дали се опитва да спаси собствената си кожа?

— Разбира се, че се опитвам да спася кожата си — призна спокойно адмиралът. — Опитвам се да спася и кожите на хората си. Едно от нещата, които Траун се постара офицерите му да научат, беше никога да не рискуват ненужно живота на хората си — той се усмихна. — А се знае, че майстор джедай Люк Скайуокър не убива безпричинно или преднамерено.

— Шикалкави — предупреди Мара. — Сигурно в момента подготвят капан.

— Тогава да изчезваме! — Люк кимна към групата. — Дали да не вземем някого за заложник?

— Парк е много стар… — започна Мара, — ще ни бави… А чисите едва ли ще са много кротки. Остава генерал Фел.

Люк за пръв път спря поглед върху лицето на по-младия от двамата имперски офицери. Нима това беше барон Фел?

— Да, аз съм, Люк — потвърди Фел. — Отдавна беше.

— Да — тихо каза Скайуокър.

Нима барон Фел отново работеше за Империята? Мара го побутна.

— Да оставим срещата на ветераните от Червената ескадрила за по-късно, какво ще кажеш? Трябва да тръгваме.

— Да — съгласи се Люк и отстъпи към отвора, който бе направил преди минути в стената.

— Помислете за предложението ни, Мара — провикна се адмиралът след тях. — Ще разберете, струва ми се, че нашата борба е най-голямото и важно предизвикателство, пред което сте се изправяли някога.

— А вие помислете за предупреждението ми — отвърна Мара. — Стойте далеч от Бастион.

Адмиралът поклати глава:

— Ще направим каквото трябва.

— Тогава и аз ще направя каквото трябва — отвърна тя. — И да не кажете после, че не съм ви предупредила.

Фел й се усмихна.

— Направете онова, което смятате за най-добро.

— Може би страхът ви от онова, какво може да направи Империята с информацията ни, ще бъде допълнителен мотив, за да се присъедините към нас — добави Парк. — Тъй или иначе, сигурен съм, че ще се видим отново.

— Да — отвърна Мара. — С нетърпение очаквам следващата ни среща.