Походът на дракона

Глава XVI

През следващите няколко дни Ф’нор беше твърде зает, за да се тревожи. Бреке възвръщаше силата си и бе настояла той да се заеме със задълженията си. Тя убеди Манора да й позволи да идва в Ниските Пещери, за да бъде полезна с нещо. Така Манора й даде няколко завеси, чийто пискюли трябвало да бъдат сплетени. По този начин Бреке отново стана част от колектива в Пещерите. Огнените гущери почти не я напускаха. Само Грал недоволно цвъртеше, когато Ф’нор трябваше да ходи по поръчки и й бе наредено да остане при Бреке.

Ф’лар правилно бе преценил, че Асгенар и Бендарек щяха да приемат всякакво предложение, стига то да спаси горите. Но недоверието и първоначалната съпротива, с която той се сблъска, му показа с каква трудна и непосилна задача се бе захванал. И Лордът и Занаятчията се отнесоха презрително към предложението му. Наложи се Н’тон да донесе малко живи Нишки — чуваше се как съскат — и да ги пусне в каца с разсади. Само след секунди ларвите изядоха Нишките по фелисните фиданки. Зашеметени, Асгенар и Бендарек приеха дори уверението на Ф’лар, че обгарянията и дупките от Нишките ще се заличат след ден-два.

Имаше много неща, които Драконовите Ездачи не знаеха за ларвите и Ф’лар трябваше да им разяснява: колко време било нужно да се засели един район с ларви, така че да се счита за „Нишкоустойчив“; продължителността на жизнения цикъл на ларвите и какво количество от тях е нужно, за да е сигурно, че съответният район е обезопасен.

И все пак бе решено да се започне с Холд Лемос — иглолистните дървета бяха много търсени за изработка на мебели, а пък бяха най-уязвими при Нишковалеж.

Тъй като предишните обитатели на Южния не се бяха занимавали с фермерство, те не оцениха наличието на ларвени сакове в южните гори. Сега в южното полукълбо бе есен, но Ф’нор, Н’тон и още един Ездач се съгласиха да скочат между времето в предишната пролет. Бреке също им помогна, понеже бе запозната с тогавашните дейности на Южния и им каза как да не се сблъскат с хора в миналото. Макар и от Фермерска Работилница, Бреке се бе посветила на грижи за болните като умишлено не се бе занимавала с фермерство, за да може да скъса връзките с предишния си живот.

Ф’лар не притесняваше Водача на Фермерите Андемон, но той бе решил да действа сякаш е получил вече неговото съгласие. На няколко пъти Андемон бе искал Нишки и ларви, които веднага му бяха доставяни, но все още не бе докладвал докъде е стигнал.

Водачът на ковачите Фандарел и Тери бяха информирани за проекта и за тях бе уредена нарочна демонстрация. Веднага щом преодоля първоначалното си отвращение към ларвите и ужаса от Нишките, Тери бе обхванат от ентусиазъм. При действията на ларвите, Ковачът само бе изръмжал. Коментарите му се ограничиха до презрителна насмешка към щипката с дълга дръжка, с която биваха хващани Нишките.

— Неефективно! Неефективно! Можете да го отворите само веднъж, за да хванете тия гадини! — рече докато се отправяше към чакащия го Дракон-куриер отнасяйки със себе си щипката.

Тери се опита многократно да ги увери, че Ковачът несъмнено е впечатлен и ще им сътрудничи по всякакъв начин. Това било един знаменателен ден. Думите му обаче бяха прекъснати от нетърпеливото мучене на Фандарел да тръгва и докато припряно се кланяше на излизане, той продължи да успокоява смутените Драконови ездачи.

— Мислих, че Фандарел ще реши, че поне ларвите са ефективни — отбеляза Ф’лар.

— Той бе онемял от удивление — предложи Ф’нор.

— Не! — и Лесса се намръщи. — Той бе вбесен поради липсата на ефективност.

Те се засмяха и се заеха с другите си работи. Същата вечер от Ковачницата пристигна един куриер с отмъкнатата щипка и с направо гениална добавка към нея. Бе оформена като луковица. Към нея бе прикрепена дълга дръжка, с която можеше да се отваря една клапа в тесния отвор на луковицата. Това се задействаше от един спусък поставен в самата цилиндрична дръжка. Тази клапа бе наистина гениална, защото след като се отвореше Нишките попадаха във вътрешната част на луковицата и не можеха да избягат, ако клапата се отвореше повторно.

Куриерът довери също на Ф’лар, че Ковачът си имал проблеми с далекосъобщителя. Жиците трябвало да бъдат покрити със защитен слой иначе Нишките ги прояждали. Фандарел бе пробвал с керамично и метално покритие, но не можеше да изработи достатъчно количество, поради липса на време. При честите Нишковалежи, цеховете му бяха претрупани от работа с поправките на огнехвъргачки, които или се задръстваха или се повреждаха. Наземните отряди се паникьосваха, ако уредите им откажеха по време на валежа и бе невъзможно да не се откликне на всеки зов за помощ. Лордовете, на които бе обещано, че ще имат далекосъобщител, който да свързва Уейровете с по-изолираните Холдове започнаха да настояват за бързи действия. А най-бързото действие според тях било… експедицията до Червената Звезда.

Ф’лар бе възприел практиката да свиква съвет на близките си помощници и Помощник-водачи ежедневно, така че да не бъде пропуснат нито един аспект от генералния му защитен план за спасението на Перн. Определиха също кои Лордове и Водачи на гилдии щяха да приемат радикалните мерки, но действаха много предпазливо с тях.

Асгенар им каза, че Ларад от Телгар бил далеч по-консервативен в мисленето си, отколкото очаквали и че една демонстрация в Стаите нямало да го убеди така, както една защитена нива срещу атаките на Нишките.

За нещастие, младата невеста на Асгенар — Фамира — докато била на посещение в дома на брат си, по невнимание споменала за проекта. Но поне проявила здравия разум да прати гущера си да доведе съпруга й, който лично бе убедил Ларад да отиде в Бендън за по-пълно обяснение и за демонстрация. Ларад не се бе оставил да бъде убеден и се разяри от това, което той нарече „жестока заблуда и предателство от страна на Драконовите Ездачи“. Но когато Асгенар настоя Ларад да дойде в горите с иглолистни дървета, в които били пуснати ларви и му показа как след като изсипят Нишки върху крехките фиданки нямаше никакви поражения и вкопавания, яростта на Ларад бе започнала да стихва.

Обширните долини на Телгар бяха доста пострадали от обилните и почти непрестанни Нишковалежи. Наземните отряди пък вече бяха обезсърчени и уморени от постоянната охрана.

— Не разполагаме с време! — извика Ларад от Телгар, след като чу, че за да се осигури ларвена защита било нужно доста дълго време. — Ежедневно губим нивя със зърно и кореноплодни. Хората вече се умориха безкрайно много да се бият с Нишките и нямат сила за това. В най-добрия случай ни чака една гладна зима, а ако видим какво стана през изминалите месеци, започвам да се страхувам от най-лошото.

— Да, трудно е да виждаш че има избавление, но че то зависи от жизнения цикъл на едно насекомо не по-голямо от връхчето на пръста ти — отвърна Робинтън, който вече бе станал неразделна част от екипа и взимаше активна роля в подобни сблъсъци с хората. Той галеше малкия си бронзов гущер, който бе Впечатил няколко дни преди това.

— Ами онзи далекогледен уред? — каза Ларад, устните му се бяха изопнали, а лицето му бе сгърчено от тревога. — Нищо ли няма да сторите, за да отидете до Червената Звезда?

— Да — отвърна Ф’лар, като в този случай винаги се придържаше към търпение и благоразумие. — Наблюдава се през ясните нощи. Уонзър е обучил няколко човека за тази цел и е наел най-точните чертожници от Водача на тъкачите Зърг и Менестрела. Те непрекъснато скицират масивите на планетата. Сега вече знаем как изглежда повърхността…

— И? — Ларад бе непреклонен.

— Не можем да различим достатъчно ясни белези, по които да поведем Драконите.

Лордът на Телгар въздъхна примирено.

— Но вярваме, — Ф’лар погледна Н’тон, който бе изследвал Звездата почти колкото и Уонзър — че тези чести валежи ще намалеят след няколко месеца.

— Ще намалеят? Как може да знаете това? — по лицето на Телгарския Лорд се четяха надежда и подозрение.

— Уонзър е на мнение, че другите планети в нашето небе влияят на движението на Червената Звезда — забавят го, като я теглят от различни страни. Виж сега, имаме доста съседи там горе. Единият е леко под нашата планета, два са над Червената Звезда — това е един рядък случай, когато небесните тела застават много близо едно до друго. Веднага щом планетите се отдалечат, Уонзър смята, че ще се стигне до стария ритъм на Нишковалежите.

— След няколко месеца? Но от това нямаме полза. А и как може да сте сигурни?

— Не, ние не сме сигурни и затова не сме разгласили теорията на Уонзър. Но ще сме сигурни след няколко седмици. — Ф’лар вдигна ръка, за да спре протеста на Ларад. — Навярно си забелязал, че най-ярките звезди, които са сестри на нашата планета, се движат от запад на изток. Гледай тази вечер и ще видиш синята да застава над зелената и да блести много силно. А Червената Звезда остава под тях. Спомни си сега скицата в Съвещателната Зала на Уейр Форт. Ние сме напълно сигурни, че това е чертеж на небето над нас и около нашето слънце. Виждал ли си как твоите храненици си играят на стрингбол4? Навярно ти сам си я играл. Замести топките с планети, а слънцето е възела, който направлява движението им и ще схванеш най-общо принципа. Някои топки се въртят по-бързо от други, в зависимост от скоростта, с която се люлеят, дължината и опъна на въжето. В общи линии на същия принцип се въртят и звездите около слънцето.

Робинтън бе скицирал описаното от Ф’лар на един лист, който подаде на Ларад.

— Трябва сам да се уверя в това — отвърна Телгарският Лорд без да отстъпва ни на сантиметър.

— Ще го видиш, уверявам те — рече Асгенар. — Бях очарован, когато сам наблюдавах това и ако… — той се усмихна — и финото му лице се изкриви в гримаса. — Уонзър намери време да направи още един далекогледен уред, ще искам един върху огненото било на Лемос. Нашето разположение е благоприятно за наблюдение на северното небе. Бих искал чрез този уред да гледам как се движат звездите, които се виждат само през лятото!

Ларад изсумтя в отговор.

— Не, прекрасно е — възпротиви се Асгенар, а очите му възторжено блестяха. После добави с променен тон:

— Ала аз не съм единственият, който се интересува от това. Всеки път, когато отида във Форт трябва да се карам с Мерон от Набол да ми даде да погледна през уреда.

— Набол?

Асгенар бе леко изненадан от ефекта, който предизвика случайната му забележка.

— Да, Набол винаги е при уреда. Очевидно е по-упорит от Ездачите да открие сам координати за Драконите — никой не сподели шегата му.

Ф’лар погледна въпросително Н’тон.

— Да, вярно е. Ако не беше Лорд… — и Н’тон сви рамене.

— Но защо? Той казва ли защо?

Н’тон отново сви рамене:

— Казвал, че търси координатите. Но и ние това правим. За сега няма достатъчно ясни белези. Само безформени маси, които са сиви и сиво-зелени. Не се променят, а щом е така дали това е земя? Или морета?

Н’тон почувства как расте напрежението в стаята и се размърда. — Най-често повърхността е забулена от плътни облаци. Направо обезкуражително!

— А Мерон обезкуражен ли е? — попита остро Ф’лар.

— Не съм сигурен, че ми харесва поведението ти, Бендън — каза Ларад със сурово изражение на лицето. — Изобщо не ми се виждаш упорит в търсенето на тези координати.

Ф’лар погледна Ларад право в очите:

— Мисля, че обясних вече какъв е проблемът. Ние трябва да знаем къде отиваме, преди да изпратим Драконите — той посочи огнения гущер кацнал на рамото на Ларад. — Ти се опитваш да обучиш гущера си. Можеш да разбереш колко е трудно… — Ларад се наежи, а гущерът му изсъска, въртейки очи. Но Ф’лар не се смути:

— Фактът, че в Архивите не се споменава за такъв опит в миналото, ясно показва че древните… които са конструирали този далекогледен уред и са знаели достатъчно, че да скицират небето над нас и нашите съседи… не са ходили до Червената Звезда. И сигурно са имали причина, доста основателна причина! Какво искаш от мен, Ларад? — попита Ф’лар спокойно, макар да бе обзет от възбуда. — Да потърся доброволци? Ти, ти и ти! — и Ф’лар посочи с пръст въображаеми хора. — Вървете, скочете чрез между до Червената Звезда. Координати ли? Съжалявам, момчета, такива няма. Кажете на Драконите си да хвърлят един поглед като идете там. Ако не се върнете, ще се жалваме на Червената Звезда за вашата смърт. Обаче, момчета, вие ще умрете, знаейки, че сте разрешили нашия проблем: Че хората не могат да идат до Червената Звезда!

Ларад се изчерви от сарказма на Ф’лар.

— Макар древните да не са оставили нищо по този въпрос за Червената Звезда — каза тихо Робинтън в напрегната тишина — те са осигурили местна защита — Драконите и ларвите.

— Точно сега, когато имаме нужда от защита нито едните, нито другите се оказват достатъчно ефикасни — отговори Ларад с горчив, унил тон. — На Перн е нужно нещо повече от обещания… и насекоми! — той бързо напусна Стаите.

Асгенар, който се канеше да протестира, понечи да го последва, но Ф’лар го спря.

— Сега той не е в състояние да мисли разумно, Асгенар — каза Ф’лар, с изопнато от тревога лице. — Ако днешната демонстрация не го е убедила, не зная какво повече можем да кажем или сторим.

— Той е притеснен за унищожаването на летните посеви — каза Асгенар. — Телгар се е разраснал, знаеш, Ларад прие повечето от по-низшите Холдъри, които са разочаровани от Нерат, Кром и Набол и прекъснаха васалните си задължения към тях. Ако посевите загинат, ще има много гладни хора… и проблеми и то повече, отколкото би могъл да поеме през зимата той.

— Но какво още да сторим? — попита Ф’лар отчаяно. Уморяваше се вече толкова лесно. Треската бе изцедила силите му и той намираше това свое състояние за по-гнетящо от останалите проблеми. Неотстъпчивостта на Ларад бе едно съвсем неочаквано разочарование. А с други хора бе имал повече късмет.

— Знам, че не можеш да пратиш някой слепешката до Червената Звезда — каза Асгенар, впечатлен от тревогата на Ф’лар. — Опитах се да обясня на моя Риал, къде искам да го изпратя. Той подивя от ужас, защото не може да види къде трябва да отиде. Само почакай, докато и Ларад започне да обучава гущера си. Той ще разбере. Виж, това което най-много го безпокои е факта, че вие не сте в състояние да предприемете поход до Червената Звезда.

— Твоята първа грешка, скъпи ми Ф’лар — саркастично започна Менестрелът — бе, че за по-малко от три дни, ти успя да осигуриш спасение от непосредствената опасност на Нишките, когато доведохте в нашето време Петте Загубени Уейра. Сега Лордовете очакват ти да направиш второ такова чудо в също такъв кратък срок.

Забележката беше толкова абсурдна, че Ф’лар високо се изсмя преди да успее да се овладее. Но поне напрежението и тревогата се разсеяха и смутените мъже си и извърнаха увереността.

— Това, което ни трябва е време — настоя Ф’лар.

— Това, което нямаме е време — каза уморено Асгенар.

— Тогава нека използваме времето, с което разполагаме по най-добрия начин — рече решително Ф’лар, отърсил се от моментното си съмнение и разочарованието. — Да поработим върху Телгар. Ф’нор, колко Ездачи може да ни даде Т’бор, за да се върнем във времето и да донесем ларвени сакове от Южния? Ти и Н’тон ще уточните заедно координатите.

— Няма ли това да отслаби защитата на Южния? — попита Робинтън.

— Не, защото Н’тон ще си отваря очите. Той е забелязал, че много от саковете, образували се през есента не са устойчиви и загиват през зимата. Затова променихме нашите методи. Набелязваме си даден район, през пролетта го зареждаме с устойчиви сакове, връщаме се в есента и взимаме от тези, които не са трайни. Е, някои уерови птици ще останат без храна, но това няма много да наруши екологичното равновесие.

Ф’лар закрачи из помещението и почеса белега на ребрата си разсеяно.

— Трябва ми също и някой, който да държи под око Набол.

Робинтън весело изсумтя:

— Ние изглежда сме принудени да се занимаваме със странни форми на живот — ларви, Мерон. О, да — и той се засмя, когато те се ядосаха. — Той може да се окаже и ценен. Нека си напряга очите и да си кълчи врата, докато гледа Червената Звезда. Докато е зает с това, ние разполагаме с време. Очите на един отмъстителен човек пропускат някои детайли, а от това ние само ще извлечем полза.

— Добре казано, Робинтън. Н’тон! — и Ф’лар се обърна към младия Бронзов ездач. — Искам да знам всяка забележка, която прави Мерон, кои сектори наблюдава от Червената Звезда, какво и защо вижда и как реагира. Ние не сме му обръщали достатъчно внимание за наше най-голямо съжаление. Може дори да сме му благодарни.

— По-скоро бих бил благодарен на ларвите — отвърна енергичния Н’тон. — Честно казано, сър — добави той и се поколеба за първи път, откакто бе включен в съвета, пред поставена му задача. — Предпочитам да ловя ларви и Нишки.

Ф’лар за миг замислено изгледа младия ездач:

— Гледай на тази задача, Н’тон, като на малко по-необикновен лов на Нишки.

Веднага щом Бреке се почувства по-добре, настоя да се грижи за растенията в Стаите. Тя подчерта, че е от Фермерска работилница и е подходяща да изпълнява тези задължения. Предпочиташе да не присъства на демонстрациите. Всъщност, тя правеше всичко възможно да не се вижда с други хора, които не са от Уейра. Можеше да понесе съчувствието на Ездачите, но съжалението на другите хора й бе противно.

То, обаче, не повлия на нейното любопитство и тя караше Ф’нор да й разказва всяка подробност от това, което наричаше „най-публичната Занаятчийска тайна на Перн“. Когато Ф’нор й описа неблагоприятната реакция към експеримента, който Уейровете се опитваха да осъществят, тя очевидно бе обезпокоена.

— Ларад греши — каза тя бавно, по предпазливия начин, по който бе свикнала да се изразява напоследък. — Ларвите са разрешението. И то правилното! Но е истина, че най-доброто решение не винаги е лесно за приемане. Един поход до Червената Звезда не е разрешение, дори и това да е най-силното желание на Пернезийците. Съвсем очевидно е. Толкова ясно, както ясно се виждаха преди седем Оборота две хиляди Дракона в небето над Телгар. — Ф’нор се изненада като я видя да се усмихва, това беше нейната първа усмивка след смъртта на Уайрънт. — Аз самата също като Робинтън бих предпочела да се осланям на ларвите. Те не предизвикват толкова много проблеми. Но пък аз съм си занаятчийско чедо.

— Напоследък доста често използваш тази фраза — отбеляза Ф’нор и извърна лицето й към себе си, за да срещне погледа на зелените й очи. Те изглеждаха сериозни, както винаги и в ясния й взор се забелязваше сянката на тъга, която никога нямаше да я напусне.

Тя улови ръката му и нежно се усмихна, усмивка, която не разсея нейната печал. — Аз бях Занаятчийско чадо — поправи се тя. — Сега принадлежа на Уейра. — Бърд одобрително пропя, а Грал звучно се присъедини към него.

— Може да загубим подкрепата на някои Холдове през този Оборот — каза горчиво Ф’нор.

— Това не би променило нещата — каза тя. — Радвам се, че Ф’лар ще държи под око онзи Наболезиец. Той е с извратено съзнание.

Внезапно тя изохка и стисна пръстите на Ф’нор толкова силно, че ноктите й се впиха в кожата му.

— Какво има? — той загрижено я обгърна с две ръце.

— Той е с извратено съзнание — каза Бреке като уплашено го загледа. — Той също има огнен гущер — бронзов, на възрастта на Грал и Бърд. Знае ли някой дали той го обучава? Дали го обучава да ходи в между?

— На всички Лордове им бе показано как… — Ф’нор спря, уловил хода на мислите й. Бърд и Грал реагираха на уплахата на Бреке с нервни писукания и размахаха крилца. — Не, не, Бреке. Той не може — успокои я Ф’нор. — Гущерът на Асгенар е по-малък от неговия с около седмица. Казва, че му било трудно да праща своя Риал тук и там дори из собствения си Холд.

— Но Мерон има гущер по-отдавна. Би могъл…

— Набол? — Ф’нор изглеждаше скептично настроен. — Този човек няма никаква представа как се гледа гущер.

— Тогава защо толкова много наблюдава Червената Звезда? Какво друго може да има наум освен да прати гущера си там?

— Но той знае, че Драконовите ездачи няма да се опитат да изпратят Драконите. Откъде-накъде ще си въобразява, че един огнен гущер ще може да отиде?

— Той не вярва на Ездачите! — изтъкна Бреке, очевидно обсебена от тази идея. — Защо да вярва на някакво изявление, на думи? Трябва да кажеш на Ф’лар!

Той се съгласи, защото това бе единственият начин да я успокои. Тя все още бе толкова слаба. Клепачите й изглеждаха прозрачни, макар известна руменина да бе обагрила страните и устните й.

— Обещай ми, че ще кажеш на Ф’лар!

— Ще му кажа. Ще му кажа, но не посред нощ!

Когато на следващия ден трябваше да поведе ято Ездачи във времето чрез между за ларвени сакове в Южния, Ф’нор забрави за обещанието си и се сети за него чак вечерта. За да не я притесни, задето е бил толкова небрежен, той помоли Кант да говори с Лиот на Н’тон и да му предаде какъв е проблемът. Ако Бронзовият ездач на Уейр Форт видеше нещо, което да потвърди подозренията на Бреке, тогава вече щяха да кажат на Ф’лар.

Ф’нор има възможност да поговори с Н’тон на следващия ден, когато се срещнаха в едно откъснато поле в долината, която Ларад от Холд Телгар бе избрал за експеримента с ларвите. Полето, отбеляза Ф’нор с известна неприязън, бе засято с някакъв нов хибриден зеленчук, който бе деликатес и вирееше успешно само в по-планинските райони на Холдовете Телгар и Високите Хълмове.

— Може би има нещо вярно в предположенията на Бреке, Ф’нор — призна Н’тон. — Стражевите ездачи споменаха, че Набол след като дълго се взира през далекогледния уред, изведнъж се обръщал към гущера си и почвал да го гледа право в очите, докато създанието подивявало и се опитвало да се отскубне от него. Всъщност снощи горкото животинче пищейки отишло в между. Набол си тръгнал в лошо настроение като ругаел целия Драконов вид.

— Провери ли какво наблюдава?

Н’тон сви рамене:

— Снощи не бе много ясно. Имаше облаци. Единственото видимо нещо бе една фигура като дълга опашка… онова дето прилича на полуострова Нерат, но сочи на изток вместо на запад. И при това се виждаше съвсем за малко.

Ф’нор добре си спомняше тази фигура. Сива маса, оформена като дебела Драконова опашка, насочена в посока обратна на въртенето на планетата.

— Понякога — усмихна се Н’тон — облаците над звездата се виждат по-ясно от всичко, което се вижда отдолу. Например, оная вечер, имаше един облак, който приличаше на момиче. — Н’тон изрисува във въздуха очертанието на главата и тялото. — Момиче, което сплита косите си. Виждах добре главата й леко наклонена на ляво, полусплетената плитка и свободно падащата й коса. Очарователно.

Ф’нор продължи да си мисли за разказа на Н’тон, защото бе забелязал, че облаците около Червената Звезда образуват най-различни познати и непознати неща и често той повече се заглеждаше в тях, отколкото в самата звезда.

Това, което му каза Н’тон за поведението на гущера бе много интересно. Малките създания не бяха така предразположени към стопаните си, колкото Драконите. Когато се отегчаха или ги накараха да вършат нещо, което те не искат, имаха склонността да изчезват в между. Връщаха се след известно време, обикновено за вечеря, вероятно мислейки си, че хората забравят бързо. Грал и Бърд, явно се бяха отърсили от подобно поведение. Те със сигурност изпитваха силно чувство за отговорност към Бреке. Винаги някой от тях бе до нея. Ф’нор би се обзаложил, че Грал и Бърд са най-благонадеждната двойка огнени гущери на Перн.

Въпреки това, Мерон трябваше да бъде внимателно наблюдаван. Би било напълно възможно той да се държи господарски с гущера си. Съзнанието му, както каза Бреке, бе извратено.

Когато Ф’нор се прибираше в Уейра си вечерта, от коридора чу оживен разговор, въпреки че не можеше да долови ясно думите.

— Лесса е разтревожена — каза му Кант, докато прибираше криле, следвайки Ездача си.

— Когато живееш с един човек седем Оборота, знаеш какво му тежи — говореше настоятелно Лесса, когато Ф’нор влезе. Тя се извърна с почти виновно изражение, но като видя Ф’нор, придоби облекчен вид.

Той погледна към Бреке, но лицето й нищо не издаваше. Тя дори не му се усмихна на поздрава.

— За кого говореше, Лесса? — попита Ф’нор и сваля колана на туниката си. Метна ръкавиците на масата и прие чашата вино, която му наля Бреке.

Лесса тежко се отпусна на стола си, като избягваше погледа му.

— Лесса се бои, че Ф’лар може да се опита да ида сам на Червената Звезда — каза Бреке като го гледаше.

Ф’нор обмисли това, докато отпиваше от виното си:

— Ф’лар не е глупак, скъпи момичета. Един Дракон трябва да знае къде отива. А ние не знаем какво да кажем на Драконите. Мнемент също не е глупак — Ф’нор подаде чашата си на Бреке, за да му я напълни отново, и внезапно си представи облачното момиче на Н’тон със своите полусплетени коси.

— Той не може да отиде — каза Лесса дрезгаво. — Той е човекът, който сплоти Перн. Той е единственият, който може да обедини Лордове, Занаятчии и Драконови ездачи. Сега дори Старовремците му вярват. На него. На никой друг!

Ф’нор осъзна, че Лесса бе необичайно разстроена. Грал и Бърд кацнаха на дръжките на стола на Бреке, като тихичко чирикаха и переха крилца.

Лесса не обърна внимание на лудорийките им и като се пресегна през масата, сложи ръка върху ръката на Ф’нор, за да привлече вниманието му.

— Чу какво каза Менестрелът за чудесата. Спасение само за три дни! — погледът й бе мрачен.

— За никого не е спасение походът до Червената Звезда, Лесса!

— Да, но не знаем това със сигурност. Приели сме, че не можем само защото древните не са отишли там. И докато не докажем на Лордовете, те няма да приемат друга алтернатива!

— Още ли проблеми с Ларад? — попита съчувствено Ф’нор, като потриваше тила си. Изведнъж усети мускулите си необичайно схванати.

— Ларад ни създава достатъчно проблеми — каза горчиво тя. — Но по-добре той, отколкото Райд и Сифър. Те са дочули някакви слухове и искат незабавни действия.

— Покажете им ларвите!

Лесса рязко пусна ръката на Ф’нор и ядосано сви устни:

— Щом ларвите не успокоиха Ларад от Телгар, ще имат далеч по-малко въздействие върху тия стари самохвалковци! Не! Те… — и подчертавайки местоимението, тя изрази презрението си към старите Лордове — са на мнение, че Мерон от Набол е открил координати след нощи на наблюдение, а сега злобно ги крие от останалите на Перн.

Ф’нор се засмя и поклати глава:

— Н’тон наблюдава Мерон от Набол. Той нищо не е намерил. И нищо не би могъл да стори без наше знание. А и, разбира се, не му върви с огнения му гущер.

Лесса премигна и го погледна неразбиращо:

— С огнения му гущер?

— Бреке смята, че Мерон може да се опита да прати гущера си на Червената Звезда.

Лесса се изпъна на стола си, сякаш някой силно я дръпна, очите й се разшириха потъмнели, докато тя изгледа първо него, а после и Бреке.

— Да, това би било в негов стил. На него не му пука и би жертвал огнения си гущер, нали? А той е голям, колкото вашите — тя притисна ръка към устата си. — Ако той…

Ф’нор се изсмя с увереност, която изведнъж се оказа, че не изпитва. Лесса бе реагирала твърде сърцато на идея, която той смяташе за невероятна. Разбира се, тя нямаше огнен гущер и явно не можеше да прецени що за създания са те.

— Той може и да се опита — почувства се длъжен да каже ездачът.

— Н’тон го държи под око. Той самият не е намерил още координати и не мисля, че Мерон би имал повече късмет в това. А и той няма подходящият характер да се справи с един гущер. Не можеш просто ей така да им наредиш едно-друго по начина, по който говориш със слугите.

Лесса сви юмруци в израз на безсилие.

— Все трябва да има нещо, което да можем да сторим, Ф’нор, казвам ти, че знам какво му тежи на Ф’лар. Знам, че той се опитва да намери някакъв начин да отиде до Червената Звезда, ако ще само, за да докаже, че Лордовете нямат друга алтернатива освен ларвите!

— Той може и да реши да рискува главата си, скъпа моя Лесса, ала дали Мнемент иска?

Лесса изгледа Ф’нор с най-искрена омраза:

— Мислиш, че Ф’лар не би могъл да го накара? Бих искала да удуша Робинтън. Тази негова идея за тридневното спасение! Ф’лар непрекъснато мисли за това. Но не е Ф’лар човекът, който ще отиде до Червената Звезда — тя спря, хапейки устни и погледна към Бреке.

— Разбирам, Лесса — каза й Бреке съвсем бавно с немигащи очи докато я гледаше в отговор. — Да, разбирам те.

Ф’нор започна да разтрива дясното си рамо. Напоследък сигурно е бил прекалено често в между.

— Няма значение — каза внезапно Лесса с необичайна жар.

— Просто от цялата тази несигурност нервите ми са изопнати докрай. Забравете това, което казах. Само си въобразявам разни неща. Уморена съм… колкото сте вие и другите.

— Тук си права, Лесса — съгласи се Ф’нор. — Ние виждаме проблеми, които не съществуват. В края на краищата, още нито един Лорд не е дошъл в Бендън и не ни е поставил ултиматум. Че какво биха могли да сторят те? Ф’лар постъпва съвсем правилно като все повтаря за проекта с ларвите, но ще полудея ако го чуя още веднъж. Той несъмнено, бе откровен и с другите Предводители на Уейрове и със Занаятчиите, защото иска да е напълно сигурен, че всички знаят какъв е генералният план. Този път нищо няма да се обърка. Това е тайна на занаята, която няма да изчезне, дори някой да не е прочел Архивните кожи!

Лесса се надигна, а тялото й бе сковано. Тя облиза устни:

— Мисля, — каза тя тихо — че именно това ме плаши най-много. Той взима най-различни предпазни мерки, за да е сигурен, че за плана знаят всички. Просто в случай, че…

Тя спря и изхвърча от Уейра.

Ф’нор остана загледан след нея. Това обяснение за публичността на Ф’лар и неговите действия започна да придобива плашещи размери. Той, притеснен, се обърна към Бреке и се изненада, когато видя сълзи в очите й. Взе я в прегръдките си.

— Виж, ще си почина, ще похапнем и после ще ида до Уейр Форт. Сам ще видя Мерон. Бъди спокойна — и той успокоително я прегърна. — Ще взема и Грал със себе си. Тя е най-големия гущер. Ще видя дали би се съгласила да пътува. Ако изобщо някой гущер се навие да го стори, то това ще е само тя. Хайде, как ги се струва тази идея?

Тя се притисна до него и го целуна толкова пламенно, че той забрави смущаващите идеи на Лесса, забрави, че бе гладен и уморен и отвърна със страст на горещите й ласки.

Грал не искаше да остави Бърд, който се бе сгушил върху възглавничката до главата на Бреке. После пък Ф’нор не искаше да остави Бреке. След като се бяха любили всеотдайно тя му припомни, че имат и задължения. Щом Лесса бе достатъчно притеснена за Ф’лар, че да се довери на Бреке и Ф’нор, значи бе по-загрижена отколкото признаваше. Бреке и Ф’нор трябваше да приемат подобна отговорност, доколкото можеха.

Бреке много си я биваше да се товари с отговорности, помисли си Ф’нор, докато будеше Кант. Е, нямаше да му отнеме много време да се види с Мерон. Или да види дали Грал би се съгласила да отиде до Червената Звезда. Това, разбира се, бе по-добрата алтернатива, отколкото Ф’лар да направи това пътуване. Ако въобще бе възможно на малката гущерова кралица да й се внуши такова действие.

Кант беше в много добро настроение, докато те кръжаха първо над Уейр Бендън, а после се появиха от между над Звездните Камъни на Уейр Форт. По парапета на върха на Уейрния Конус бяха наредени светилници и зад Звездните Камъни се виждаха силуетите на няколко Дракона.

— Кант и Ф’нор от Уейр Бендън — обяви Кафявият Дракон в отговор на запитването на стражевия. — Тук са и Лиот и Зеления дракон, който е назначен в Набол — добави Кант, докато леко се приземяваше. Грал закръжа над главата на Ф’нор, преди да заеме мястото си на рамото на Ездача, изчаквайки Кант да иде при другите Дракони.

Н’тон се появи от сенките, а усмивката му бе поразкривена от отблясъците на светилниците по пътечката. Той кимна с глава към далекогледния уред.

— Той е тук, а огненият му гущер е в чудесно състояние. Радвам се, че дойде. Точно се канех да накарам Лиот да се свърже с Кант.

Бронзовият Наболезийски гущер започна да пищи притеснено и Грал нервно му отговори. Тя протегна криле. Ф’нор я погали по гърба, като издаваше звуци, наподобяващи гущеровите, което обикновено я успокояваше. Тя изпъна криле и почна да подскача от крак на крак, като комично въртеше очи.

— Кой е тоя? — властно попита Мерон от Набол. Сянката му се отдели от голямата скала, върху която бе монтиран далекогледния уред.

— Ф’нор — Помощник-водач на ято от Уейр Бендън — студено отговори Кафявият ездач.

— Нямаш работа в Уейр Форт! — каза Мерон с оскърбителен тон. — Махай се оттук!

— Лорд Мерон — каза Н’тон и застана пред Ф’нор. — Ф’нор от Бендън има същото право да е в Уейр Форт както и вие.

— Как се осмеляваш да говориш така на един Лорд?

— Той открил ли е нещо? — тихо попита Ф’нор Н’тон.

Н’тон сви рамене и тръгна към Наболезиеца. Малкият гущер започна да пищи, а Грал отново протегна криле. Мислите й бяха смесица от омраза и ярост, в която се долавяше и страх.

— Лорд Набол, вие използвате далекогледния уред още от мръкване.

— Ще го използвам толкова време, колкото реша, Драконови ездачо. Махайте се! Оставете ме!

Привикнал към незабавно подчинение на заповедите си, Набол отново се извърна към уреда. Очите на Ф’нор вече бяха привикнали към тъмнината и той видя как Лордът се навежда, за да погледне през окуляра. Видя също, че човекът здраво държеше своя гущер, въпреки че създанието се извиваше и дърпаше, за да избяга. Възбудените му писъци станаха още по-нервни.

— Мъничето е ужасено — каза Кант на Ездача си.

— Грал ужасена? — попита Ф’нор Кафявия Дракон сепнато. Той виждаше, че Грал е разстроена, но не разчиташе ужас в мислите й.

— Не Грал. Малкият брат. Той е ужасен. Човекът е жесток.

Ф’нор никога не бе чувал подобен укор от страна на своя Дракон.

Внезапно Кант наддаде силен рев, който стресна Ездачите, другите два Дракона и накара Грал да литне. Преди половината Дракони от Уейр Форт да се събудят и да зареват въпросително, тактиката на Кант бе постигнала търсения ефект. Мерон изтърва гущера си и освободено, създанието литна и отиде в между.

С яростен вик от подобно вмешателство, Мерон се спусна към Ездачите, но откри, че пътят му е блокиран от страховитата глава на Кант.

— Вашият Ездач ще ви върне обратно в Холда ви, Лорд Мерон — информира го Н’тон. — Не се връщайте повече в Уейр Форт!

— Нямаш право! Не можеш да ми отказваш достъп до този далекогледен уред, а ти не си и Предводител на Уейра! Ще свикам Конклава. Ще им кажа какви ги вършите! И ще бъдете принудени да действате. Не можете да се подигравате с мен! Не можете да измамите Набол с тия ваши увъртания и шикалкавения! Страхливци! Вие сте банда от страхливци! Винаги съм го знаел. Всеки може да отиде до Червената Звезда. Всеки! Ще ви улича в измама, вас кастрирани ренегати такива!

Зеленият дракон с почервенели от гняв очи го загреба с рамото си. Без да спира високопарните си обвинения, Лорда на Набол се хвана за ездачните ремъци и зае мястото си на шията на Зелената. Тя още не бе напуснала Звездните Камъни и Ф’нор вече бе при далекогледния уред, взирайки се към Червената Звезда.

Какво ли може да е видял Мерон? Или просто плещеше лишени от основание обвинения, само за да ги дразни?

Всеки път, когато видеше Червената Звезда и плътното й покривало от червеникавосиви облаци, Ф’нор изпитваше някакъв примитивен страх. А тази нощ страхът бе още по-силен — като студени иглички, които пробягваха от стомаха до гърлото му. Далекогледният уред показа сочещата на запад опашка от сива маса, която приличаше на размазан, гледан наобратно Нерат. После краищата на облаците го закриха. Тези облаци почваха да оформят нова фигура — но тази вечер това не бе момиче, което сплиташе коси. Беше един масивен юмрук, чийто сив палец бавно се затваряше върху заплашително свити пръсти, сякаш самите облаци искаха да хванат връхчето на сивото образувание. Юмрукът се затвори и после очертанията му се размиха; сега заприлича на един фасет от сложно устроеното Драконово око с полуспуснат за сън клепач.

— Какво ли може да е видял? — попита настоятелно Н’тон и потупа Ф’нор по рамото, за да привлече вниманието му.

— Облаци — каза Ф’нор и отстъпи назад, за да пусне Н’тон.

— Беше юмрук, а сега прилича на Драконово око. Облаци, това е всичко, което би могъл да види над онова образувание, което прилича на гледан наопаки Нерат.

Н’тон вдигна поглед от окуляра и облекчено въздъхна.

— Тези облачни образувания никъде не могат да ни отведат!

Ф’нор вдигна ръка за Грал. Тя послушно се отзова и когато заподскача на рамото му, той я спря, погали я нежно по главата и приглади крилата й. Задържа я на нивото на очите си и без да спира нежните ласки, започна да проектира образа на юмрука, който бе видял да се разстила бавно над повърхността. Той описа цвета — сиво-червен и бял, където трябва да са сгъвките на въображаемия юмрук. Ясно представи във въображението си пръстите, които се затваряха над полуостров Нерат. После си представи как Грал пътува чрез между към Червената Звезда и този облачен юмрук.

Ужас, страх, впечатления за силна горещина, стихиен вятър, изгаряща бездиханност. Той се олюля към Н’тон, а Грал ужасено изписка, скочи от ръката му и изчезна.

— Какво й стана? — попита Н’тон като задържа Кафявия ездач.

— Помолих я — и Ф’нор дълбоко си пое дъх, защото реакцията й го бе разтревожила — да отиде до Червената Звезда.

— Е, това беше идеята на Бреке!

— Но защо тя реагира така? Кант?

— Тя се боеше — поучително отговори Кант, въпреки че изглеждаше изненадан, колкото и Ф’нор. — Ти й даде ясни координати.

— Дал съм й ясни координати?

— Да.

— Кое ли ужаси Грал толкова? Ти не реагира така, когато чу координатите!

— Тя е млада и глупавичка. — Кант направи пауза, сякаш премисляше станалото. — Тя си спомни нещо, което я плаши — Кафявият дракон звучеше озадачен от този спомен.

— Какво казва Кант? — попита Н’тон, който не можа да проследи бързата размяна на мисли.

— Каза, че няма представа какво би могло да я уплаши. Казва, че било нещо, което тя си спомня.

— Спомня си? Че тя се излюпи едва преди няколко седмици.

— Един момент, Н’тон. — Ф’нор сложи ръка върху рамото на Бронзовия ездач, за да го накара да замълчи, защото бе поразен от внезапно хрумване. — Кант! — каза той и дълбоко пое дъх. — Ти каза, че координатите, които съм дал са ясни? Достатъчно ясни ли са… за теб да ме заведеш до онзи облачен юмрук, който видях?

— Да, получих представа за мястото, където искаш да отида — отговори Кант толкова уверено, че Ф’нор бе поразен. Но сега нямаше време да обмисля нещата.

Той здраво пристегна туниката си и подпъхна ръкавиците под маншетите.

— Връщаш ли се? — попита Н’тон.

— Тук веселбата свърши за днес — отговори Ф’нор толкова безгрижно, че чак се удиви. — Искам да се уверя, че Грал се е върнала читава при Бреке. Иначе ще трябва да се промъквам в Южния, до заливчето където тя се излюпи.

— Пази се тогава! — посъветва го Н’тон. — Тази вечер поне решихме един проблем: Мерон не може да накара огнения си гущер да иде до Червената Звезда преди нас.

Ф’нор се покачи върху Кант. Усука бойните юзди около китките си толкова здраво, че почти спря кръвообращението си. Махна на Н’тон и стражевия ездач, потискайки надигащата се възбуда, докато Кант го отвеждаше високо над Уейра. После се притисна към шията на Дракона и още веднъж омота юздите около китките си. Само това липсваше — да вземе да се изсипе в между по време на пътуването!

Кант се насочи право нагоре към гибелната Червената Звезда, която се виждаше високо в тъмното небе — сякаш щеше да лети дотам по въздух.

Ф’нор знаеше, че облаците се образуват от водни пари. Поне така беше на Перн. Но бе нужен въздух, който да задържа облаците. Някакъв въздух, който съдържа различни газове. Над равнините в Игън, където жълтите планини изпускаха вредни газове, човек можеше да се задуши от миризмата и от попадането им в дробовете. От младите огнени планини изтичаха други газове, които се стелеха над плитките западни морета.

Заедно с тях планините бълваха огън и разтопена лава във водата. Миньорите пък говореха за някакви други газове, затворени в земните кухини и рудници. Но един Дракон беше бърз. Секунда-две и в най-смъртоносната атмосфера на Червената Звезда, не би им навредила, защото Кант щеше веднага да се прехвърли в между, където щяха да бъдат неуязвими.

Трябваше само да достигнат до този юмрук, за да може Кант да огледа повърхността под облачната обвивка със силните си очи. Един поглед щеше да реши въпроса завинаги. И Ф’нор, не Ф’лар, щеше да направи това.

Той отново започна да изгражда в съзнанието си този безплътен юмрук, странните пръсти, които се затваряха над сочещото на запад сиво образувание върху загадъчната повърхност на Червената Звезда.

— Кажи на Рамот. Тя ще препредава това, което ние виждаме, на всички Дракони, Ездачи и огнени гущери. Ще трябва да се върнем малко назад във времето, в момента в който видях онзи юмрук на Червената Звезда. Кажи и на Бреке — и той внезапно осъзна, че Бреке вече знаеше, знаела е още когато така неочаквано го бе накарала да се любят. Явно затова Лесса им се бе доверила. Той не можеше да й се сърди. Преди седем Оборота, тя прояви достатъчно кураж да поеме подобен риск, като се върна във времето, за да доведе петте липсващи Уейра.

— Напълни си дробовете — посъветва го Кант и той усети как сам Драконът пое въздух със свистене.

Нямаше време да мисли за тактиката на Лесса, защото студът в между ги обгърна. Не усещаше вече нищо, нито меката кожа на Дракона до бузата си, нито юздите, врязали се в плътта му. Само студа! Никога не бяха оставали в черната бездна на между толкова дълго.

После те изскочиха от между и попаднаха в задушаваща горещина. Гмурнаха се в затварящият се тунел от облачни пръсти надолу към сивата маса. Внезапно се оказаха толкова близо до Нератското образувание, на разстояние равно на разстоянието, от което се виждаше Нератския полуостров на Перн при височинен бой с Нишки.

Кант понечи да разпери криле, но изпищя от болка и ги прибра назад. Звукът от прегъването на силните му предни крака, остана нечут в неописуемия рев на изпепеляващите ураганни ветрове, които ги засмукаха от относително спокойните долни течения. На Червената Звезда имаше въздух — изгарящ дробовете въздух, който се въртеше в жестоки огнени вихри. Безпомощните Дракон и Ездач бяха като перца пуснати от стотици дължини височина, за да бъдат подмятани и подхвърляни с ужасяваща сила. Докато се въртяха с мозъци, парализирани от шемета, в който бяха попаднали, Ф’нор зърна кошмарните сиви повърхности, към които ветровете ги запращаха, а после ги изхвърляха обратно. Нератският полуостров се оказа влажна, мазна сива маса, която пулсираше и клокочеше. После вихрите ги запратиха сред червеникавите облаци, в които се разпукваха сиви и бели петна, тук-там разкъсвани от масивни оранжеви ивици светлина. Хиляди горещи иглички опариха незащитената кожа на лицето на Ф’нор и се забиха в кожата на Кант, прониквайки през клепките в очите на Дракона. Смазващият грохот на циклона безмилостно отекваше в съзнанието им.

Изведнъж се озоваха в зловещото безветрие и парещата жар на въздушната фуния, която ги засмука към повърхността на звездата и те се понесоха осакатени и грохнали…

Обзет от болка, Ф’нор имаше само една-единствена мисъл, докато сетивата му едно по едно го предаваха. Уейрът! Уейрът трябва да бъде предупреден!

Грал се върна при Бреке и нададе жалостив вик, заравяйки се в ръцете й. Тя трепереше от страх, но мислите й представляваха такъв хаос, че Бреке бе неспособна да изолира причината за ужаса й.

Започна да милва и утешава малката кралица, опита се да я примами с парченца месо, но без никакъв ефект. Гущерът не можеше да се успокои. После Бърд прихвана тревогата на Грал и когато Бреке го нахока, възбудата и уплахата на Грал се усилиха.

Изведнъж в Уейра връхлетяха двете Зелени на Мирим — цвърчаха и пърхаха с криле — също заразени от безразсъдното поведение на малката кралица. След тях дотича Мирим придружена от Кафявия, който тръбеше и пляскаше с прозрачните си крилца.

— Но какво става? Добре ли си, Бреке?

— Съвсем добре съм — увери я Бреке и отблъсна ръката, която Мирим протягаше към челото й. — Просто са възбудени, това е. Посред нощ е, връщай се в леглото!

— Просто възбудени? — Мирим сви устни, както правеше Лесса, когато усещаше, че някой я будалка. — Къде е Кант? Защо са те оставили сама?

— Мирим! — тонът на Бреке стресна момичето. То се изчерви и сведе глава, като засрамено изгърби рамене, по начин, който Бреке не одобряваше. Бреке затвори очи, като се бореше с тревогата си, въпреки че възбудата на петте гущера бе огромна.

— Моля те, донеси ми малко силен клах!

Бреке стана и започна да облича ездаческите си дрехи. Сега петте гущера започнаха да вият, като се стрелкаха диво из стаята, сякаш се мъчеха да избягат от някаква невидима опасност.

— Донеси ми клах! — повтори Бреке, защото Мирим още стоеше и я гледаше като втрещена.

Преди Бреке да осъзнае грешката си, трите огнени гущера последваха момичето навън. Сега вероятно щяха да събудят хората от Ниските Пещери с тревожните си писъци. Тя извика, но Мирим не я чу. Пръстите й се бяха вкочанили от напрежение.

Кант не би тръгнал, ако усещаше че има някаква заплаха за Ф’нор. Кант има разум, казваше си Бреке, като се опитваше да убеди сама себе си. Той знае какво може и какво не може. Кант е най-големият, най-бързият и най-силният Кафяв дракон на Перн!

Той бе голям, почти колкото Мнемент, и горе-долу толкова умен.

Бреке чу металният зов на Рамот за тревога, в момента, в който получи невероятното съобщение от Кант.

Тръгнали са към Червената Звезда? По координатите на някакъв облак? Краката й се разтрепериха и тя залитна към масата. Успя да седне, но ръцете й се тресяха толкова силно, че не можа да си налее вино. С две ръце надигна бутилката към устните си и отпи. Помогна.

Някак си бе отхвърляла мисълта, че те ще намерят начин да отидат. Това ли бе уплашило Грал толкова много?

Рамот продължаваше да зове тревожно и сега Бреке чу уплашения рев и на другите Дракони.

Тя неумело повдигна туниката си. Застави се да стане права и да излезе на терасата. Огнените гущери продължаваха да кръжат и да се стрелкат около нея, като виеха диво и издаваха един лазещ по нервите, постоянен звук на върховен ужас.

Тя спря на върха на стълбите, зашеметена от стълпотворението в сумрака на Уейрния Конус. По терасите имаше Дракони, възбудено размахващи криле. Други животни кръжаха наоколо с опасна скорост. Повечето бяха без Ездачи. Рамот и Мнемент стояха върху Камъните с протегнати крила, а провисналите им езици лъщяха; очите им блестяха ярко оранжеви, докато те тръбяха на другарите си по Уейр. Ездачи тичаха насам-натам, крещяха и зовяха животните си, и се питаха за източника на тази необяснима тревога.

Бреке затисна ушите си, но напразно. В суматохата се опитваше да зърне Лесса или Ф’лар. Изведнъж те, и двамата, се появиха на стълбите и се втурнаха към нея. Ф’лар първи стигна при Бреке, а Лесса се забави назад, като с една ръка се опираше на стената.

— Знаеш ли с какво са се заели Кант и Ф’нор? — извика Предводителят на Уейра. — Всички животни в Уейра пищят, колкото им глас държи! — той запуши ушите си, като свирепо я гледаше и очакваше отговора й.

Бреке погледна Лесса и видя страха и вината в очите на Стопанката.

— Кант и Ф’нор пътуват към Червената Звезда.

Ф’лар настръхна и очите му станаха оранжеви като на Мнемент. Той се вторачи в нея със смесица от страх и омраза, което накара Бреке да политне назад. Нейното действие го стресна и той погледна към Бронзовия дракон, който гръмко ревеше на хълмовете. Раменете му се изправиха. Той сви юмруци толкова силно, че кожата върху кокалчетата му побеля.

В този миг всички шумове в Уейра спряха, когато всеки разум усети въздействието на предупреждението, което огнените гущери се бяха опитали да предадат.

Вихри — жестоки и безмилостни, разрушителни. Атмосферно налягане — непоносимо и смъртоносно. Пенещи се маси от мазна, отвратителна сива материя, която пулсира. Силна горещина масивна като приливна вълна. Страх! Ужас! Неясни вопли!

Един писък се изтръгна от нечие гърло и като нож се вряза в оголените нерви.

— Не ме оставяйте сам! — викът бе издаден от гласни струни, сгърчени от изключително силна болка. Зов, настойчива молба, която сякаш бе повторена от черната паст на всеки Уейр отекна в Драконовите умове и човешките сърца.

Рамот излетя, Мнемент мигновено я последва. Тогава всички Дракони в Уейра литнаха, също и огнените гущери. Въздухът сякаш стенеше от напрежението да удържи толкова много тела.

Бреке не виждаше. Очите й се бяха напълнили с кръв от спуканите от силния плач капиляри. Но тя знаеше, че сега в небето се носи една прашинка, която вече с главоломна скорост пада надолу, скорост която се увеличаваше с всяка измината дължина. Падане, така фатално, както онова, което Кант се опита да спре над каменните възвишения на планинската верига над Високите Хълмове.

В тази мъртва частица нямаше никакъв живот — никакъв отговор, дори най-слабо ехо, което да се отзове на отчаяния й зов. Големите криле пореха въздуха. Ятото Дракони се издигна. То нарасна двукратно, трикратно, когато заприиждаха и други Дракони. Те образуваха широк шпалир в небето, който да спре тази падаща прашинка.

Сякаш Драконите образуваха полегат кордон, който да поеме безчувственото тяло на техния другар. Да го поемат спирайки с телата си падането и убивайки скоростта с преплетените си криле. Те си предаваха изпотрошеното и окървавено тяло на Кафявия дракон, преди то да достигне дъното на Уейра.

Полусляпа, Бреке бе първият човек, който посегна към окървавеното тяло на Кант. Ф’нор все още бе вкопчен в обгорения му врат. Пръстите й затърсиха артерията на шията на Ф’нор, където трябваше да бие пулса. Плътта му бе студена и влажна на допир и дори леда би бил по-малко твърд.

— Той не диша! — извика някой. — Устните му са посинели!

— Жив е! Жив е! — заповтаря монотонно Бреке. Ето едно слабо трепване под търсещите й пръсти. Не, не си е въобразила — още едно!

— На Червената Звезда не е имало въздух. Посинял е. Той се е задушил!

Един полузабравен спомен подсказа на Бреке да разтвори устните на Ф’нор. Тя покри устата му със своята и дълбоко издиша в гърлото му. Вкара въздух в дробовете му и после го изсмука обратно.

— Точно така, Бреке! — извика някой. — Това може да помогне! Дишай бавно и постоянно. Ти също поемай чист въздух иначе ще припаднеш.

Някой болезнено я стисна през кръста. Тя се вкопчи в отпуснатото тяло на Ф’нор. Усети как и двамата ги отделят от шията на Дракона.

Чу някой да насърчава и окуражава Кант.

— Кант! Не си отивай!

Болката на Дракона като нож проряза мозъка й. Тя вдишваше и издишваше. Навън, навътре. За Ф’нор, за себе си и за Кант. Както никога досега осъзнаваше простата техника на дишането, чувстваше стягането на мускулите на диафрагмата, докато изтласкваше и поемаше въздуха.

— Бреке! Бреке!

Силни ръце я задърпаха. Тя се хвана за туниката от уерова кожа, която видя над себе си.

— Бреке! Той вече диша сам! Бреке!

Насила я отделиха от него. Тя се опита да се съпротивява, но виждаше всичко през кървава мъгла. Политна и ръката й докосна кожата на Дракона.

— Бреке! — пропитият с болка глас бе толкова слаб, сякаш идваше от огромно разстояние, ала все пак това бе Кант. — Бреке!

— Не съм сама! — и Бреке припадна, изтощена от усилията, които бяха спасили два живота.

Въртени от безумните вихри на ураганната атмосфера над кипящата си планета, спорите се приближаваха към Перн, теглени от гравитационните сили на останалите небесни тела в системата.

Нишките проникваха през атмосферната обвивка на Перн. От триенето те се нажежаваха и скоростта им намаляваше, а после се изсипваха върху повърхността на планетата като дъжд.

Драконите летяха и ги унищожаваха с огнения си дъх. Тези Нишки, които успяваха да се изплъзнат от крилатите животни биваха изгаряни и превръщани в безвредни прашинки от наземните отряди. Ако ли пък се вкопаеха пясъчните червеи и огнените гущери ги преследваха.

Така беше навсякъде, освен на източния склон на една плантация от широколистни дървета в северната част на планината. Хората там предпазливо се бяха изтеглили от Челния Фронт на Валежа. Те гледаха ужасени докато сребърния дъжд пронизваше листата и със съскане падаше върху почвата. Когато Челният Фронт премина над гребена на планината, мъжете се приближиха към мястото на Валежа крайно предпазливо. Горелките на огнехвъргачките, които носеха изпускаха слаб пламък.

Те поразръчкаха с метален прът една още димяща дупка от вкопаване на Нишки. Кафяв огнен гущер се стрелна от рамото на един от мъжете и чирикайки се упъти към дупката. Напъха любопитно нос в пръстта, а после с едно движение отново кацна върху специалната подплънка на рамото на своя собственик и се зае важно с тоалета си.

Неговият господар се усмихна на другите мъже:

— Няма Нишки, Ф’лар. Няма Нишки, Корман.

Предводителят на Уейр Бендън се усмихна и пъхна палци в ездачния си колан.

— И това е четвъртият Валеж без вкопаване и без въздушна защита, Лорд Асгенар?

Лордът на Холд Лемос кимна, а очите му блестяха:

— По целия склон няма вкопавания — той се извърна тържествуващ, за да погледне един от мъжете, който изглежда се колебаеше и му каза:

— Съмняваш ли се след като видя с очите си, Лорд Гроге?

Червендалестият Лорд на Холд Форт бавно поклати глава.

— Хайде, човече! — каза побелелият мъж с гърбав нос. — Какви още доказателства са ти нужни? Същото видяхме в долен Керуун, видяхме го в Телгарската Долина. Дори онзи идиот Винсът от Холд Нерат капитулира.

Гроге от Форт сви рамене, с което изрази ниското си мнение за Винсът — Нератския Лорд.

— Просто не мога да се доверя на шепа гърчещи се насекоми. Да разчиташ на Драконите е по-разумно.

— Но ти видя как ларвите изяждат Нишките! — настоя Ф’лар. Търпението му към този мъж вече се изчерпваше.

— Един мъж не може да възприеме — и Гроге се изпъчи — че трябва да бъде благодарен на ларвите.

— Не си спомням да си бил благодарен на Драконите — припомни му многозначително Асгенар.

— Не вярвам на ларвите! — повтори Гроге и издаде войнствено брадичка напред. Златният огнен гущер на рамото му тихо пропя и нежно потърка глава в бузата му. Изражението на човека леко се смекчи. После той се опомни и свирепо изгледа Ф’лар:

— През целия си живот съм вярвал в Драконите. Твърде съм стар, за да се променя, но сега ти управляваш планетата. Постъпи както искаш. Така или иначе ще го направиш!

Той закрачи към чакащия го Кафяв дракон, който бе местният куриер на Холд Форт. Огненият гущер на Гроге протегна златните си крила и докато пазеше равновесие замънка при неравната походка на Лорда.

Лорд Корман от Керуун стисна големият си нос и енергично се опита да издиша през него. Имаше смущаващият навик по този начин да си отпушва ушите:

— Стар глупак. Ще използва ларвите. Ще ги използва! Но просто не може да свикне с мисълта, че няма как да се отиде до Червената Звезда и да се унищожат Нишките още на тяхна територия. Гроге е боец. Не може да приеме, че ще трябва да седи барикадиран в своя Холд и да чака края на Валежа. Той обича да командва, сам да контролира всичко, както той си знае.

— Уейровете оценяват вашата помощ, Лорд Корман — започна Ф’лар.

Корман изсумтя и отново си отпуши ушите, после махна с ръка признателно на Ф’лар.

— Здрав разум. Защита на земята. Нашите деди са били малко по-умни от нас.

— Не знаех това — каза Асгенар и се усмихна.

— Аз пък знам, млади човече — отвърна решително Корман, а после колебливо добави:

— Как е Ф’нор? И… как му беше името… Кант?

Времето, през което Ф’лар гледаше да избегне прекия отговор вече бе отминало. Той успокоително се усмихна:

— Вече е на крака. Най-лошото мина — макар че Ф’нор никога нямаше да изгуби белезите на бузата си, където горещите частици се бяха забили чак до кокал. — Крилете на Кант оздравяват, но новата кожа се образува доста бавно. Приличаше на парче сурово месо, когато се върнаха, знаете. По тялото му нямаше местенце, освен там където, е лежал Ф’нор, което да не е било дълбоко обгорено. Сега целият Уейр скача, когато го засърби и поиска да бъде намазан с масло. А той е доста големичък и има доста за мазане. — Ф’лар се засмя, както за да успокои Корман, който изглеждаше притеснен слушайки за нараняванията на Кант, така и развеселен от спомена за гледката, който занимава целия персонал на Уейра.

— Значи животното ще може отново да лети?

— Така мислим. И пак ще се бие с Нишките — по-мотивиран, от който и да е от нас.

Корман откровено погледна Ф’лар:

— Разбирам, че ще са нужни Обороти и Обороти, за да заселим с ларви целия континент. За тази гора — и той посочи плантацията от широколистни фиданки — моя участък в Керуунските равнини и онази долина в Телгар отидоха всички ларви, които бяха донесени от Южния през този Оборот. Преди това дело да е завършено, аз отдавна ще съм мъртъв. Но, когато този ден дойде и цялата земя бъде защитена, какво ще правите вие, Драконовите хора?

Ф’лар погледна твърдо Керуунския Лорд, после се усмихна на Асгенар, който чакаше отговора му. Предводителят тихо се засмя:

— Тайна на занаята — рече той и видя как лицето на Асгенар се свива от разочарование. — Горе главата, човече! — посъветва го той и приятелски потупа Лорда на Лемос по рамото.

— Помисли малко! Досега би трябвало да си разбрал какво най-добре умеят да правят Драконите.

Мнемент внимателно кацна на малката ливада в отговор на повикването на Ездача си. Ф’лар се загърна с туниката си, подготвяйки се за полет.

— Драконите са най-подходящите същества за пътуване на Перн, добри ми Лордове. С тях може да се пътува най-бързо и да се отиде най-далеч. Трябва да изследваме и Южния континент, когато това Преминаване завърши и хората отново получат възможността да си починат. А има и други планети в нашето небе, които може да посетим.

Удивление и ужас се отразиха в очите на двамата Лордове. Те разполагаха с огнени гущери и когато Ф’нор и Кант правеха своя скок между планетите, незабавно узнаха какво се бе случило.

— Не може всички планети да са така негостоприемни като Червената Звезда — каза Ф’лар.

— Мястото на Драконите е на Перн! — рече Корман и изсумтя с големия си нос, за да наблегне на думите си.

— Наистина е така, Лорд Корман. Бъдете сигурни, че винаги ще има Дракони в Уейровете на Перн. В края на краищата това е техният дом. — Ф’лар вдигна ръка за сбогом и бронзовият Мнемент го понесе в небето.