Повелителка на реките

Графтън, Нортхамптъншър Есента на 1452 г.

През есента се оттеглям от двора, за да прекарам известно време с децата си и да се уверя, че земите ми в Графтън Манър са добре поддържани, а арендаторите ми си плащат рентата и не шушукат тайно против краля. Радвам се, че съм далеч от кралския двор. Установявам, че в отсъствието на Ричард се дразня от постоянните флиртове и трепети на придворните дами, а не ми се нрави и новата отмъстителност, която виждам да се заражда у краля. Херцог Съмърсет казва, че кралят упражнява властта си, вживява се в съзнанието за своето величие; но аз не мога да се възхищавам на това. Наричат пътуването му „жътва на глави“ и казват, че всяко лято той ще обикаля из графствата, в които хората са въстанали срещу него, или дори само са говорили против него, и ще отсъжда като съвременен Соломон. Изглежда, че с еднаква наслада раздава великодушни помилвания и издава сурови присъди; и никой не може да знае, когато бива призован пред краля, дали ще се срещне със светец или с тиранин. Някои мъже са извеждани пред него голи и с оглавници на шията, и когато вижда техния позор и безсилие, той ги помилва просълзен, като им позволява да му целуват ръцете и се моли с тях. Когато една старица го предизвиква с проклятие, отказвайки да се признае за виновна в каквото и да било, тя бива обесена. Кралят плаче и в този случай, скърбейки заради грешницата.

Радвам се и че съм далеч от покоите на кралицата, където ми се налага да наблюдавам как стават все по-близки с Едмънд Боуфорт. Нуждата на краля от тях ги кара да бъдат заедно през цялото време, а това означава, че Маргарет, все още съвсем млада, двайсет и две годишна жена, е постоянно в компанията на този мъж, който господства над Англия, който съветва съпруга ѝ, и утешава нея. Разбира се, тя го обожава, собственият ѝ съпруг го възхвалява като самото олицетворение на съвършен лорд. Той е най-красивият мъж в двора, наричат го защитник на Англия, и явно е влюбен в нея. Следи я с поглед, когато тя минава наблизо, шепне в ухото ѝ, хваща ръката ѝ дори под най-дребен предлог, и се настанява до нея; той е неин партньор в игрите, неин спътник в разходките, язди редом с нея. Тя, разбира се, знае, че няма право да изпитва към него нищо повече от уважение и роднинска привързаност. Но тя е млада и страстна жена, а той е прелъстителен мъж. Мисля, че няма сила на света, която би я възпряла да го търси с поглед, да се усмихва, когато го види, и просто да сияе от радост, когато той сяда до нея и започва да шепне в ухото ѝ.

Колкото до краля — той се уповава на херцога, сякаш Едмънд е единствената му утеха и гарант за душевен мир. Още от въстанието на Джак Кейд, когато побягна от Лондон, кралят не може да се почувства в безопасност в собствената си столица, нито в някое от южните графства. Може само да минава през тях всяко лято, давайки с бесилките израз на озлоблението си към хората; но знае, че не е обичан. Чувства се в безопасност единствено в средните земи на Англия, в Лестър, Кенилуърт и Ковънтри. Разчита на Едмънд Боуфорт да го успокоява, че — въпреки всички външни признаци — всичко е наред. Едмънд му казва, че той е обичан, че хората са му предани, придворните и слугите — честни, Кале — подсигурен, и че със сигурност ще си възвърнем Бордо. Списъкът е успокояващ, а Боуфорт е убедителен. Възторженото му сладкодумие прелъстява и краля, и кралицата. Кралят въздига Едмънд до небесата като свой единствен надежден съветник, възхвалява го като човека, чието военно умение и храброст ще ни спасят от големи и дребни бунтовници. Смята, че Едмънд може да се справи с парламента, че Едмънд разбира Камарата на общините, а кралицата през цялото време се усмихва и казва, че Едмънд наистина е голям приятел и на двамата, и че ще излезе на езда с него на другата сутрин, докато кралят се моли в своя параклис.

Научила се е да бъде предпазлива — знае достатъчно добре, че е наблюдавана през цялото време и че хората я съдят сурово. Но удоволствието, което изпитва от неговата компания, и неговата скрита страст към нея, са очевидни за мен; а това е достатъчна причина да ме накара да се радвам, че напускам един двор, криещ такава опасна тайна.

Ричард най-после ще се прибере у дома при мен, праща ми вест, че е на път. Ще празнуваме женитбата на Елизабет. Тя е на петнайсет, готова е за женитба, и младежът, когото ѝ бях избрала мислено, чието име нашепнах на новата луна, е намерил смелост да говори с майка си за нея.

Самата лейди Грей ми писа с предложението синът ѝ Джон да се ожени за дъщеря ни. Знаех, че ако Елизабет остане в къщата им известно време, Джон Грей ще се влюби в нея, а родителите му ще оценят изгодата от брака. А тя откъсна ябълковия цвят и му даде да яде от плода. Тя е повече от хубава, тя притежава истинска красота; а лейди Грей не би отказала на любимия си син каквото и да било. Освен това, както предвидих, лейди Грей е решителна жена, която знае какво иска, владетелка в собствените си земи, кралица в своето графство, и щом се зае с обучението на моята дъщеря, скоро се убеди, че е трудно да се намери момиче с по-добри обноски. Научи я как да поддържа килерите, как да подрежда помещението за завивките. Обясняваше ѝ колко са ценни добре обучените прислужнички, водеше я в мандрата да гледа как бият прочутото масло от Гроуби и обират каймака. Научи я как да води книгите със сметки и да пише вежливи писма на роднините на семейство Грей из цялата страна. Изкачваха се заедно по малкото възвишение, което наричат Тауър Хил, оглеждаха акрите земя на семейство Ферърс, а лейди Грей бе отбелязала, че получила всичко това след смъртта на баща си, донесла го на сър Едуард, когато се оженили, а сега любимият ѝ син Джон ще го наследи.

Елизабет, която знаеше достатъчно добре и преди това как да управлява домакинство, която знаеше как да приготвя билкови отвари, а всъщност знае и как трябва да се отглеждат и кога да се берат, която познава свойствата на сто растения и може да извлече отровата от тях — тя е моя дъщеря, в крайна сметка — имаше здравия разум и добрите обноски никога да не поправя господарката на къщата; просто се учеше как се правят нещата в Гроуби. Разбира се, тя вече знаеше как трябва да се сгъват завивки и как се обира каймак, знаеше как една дама от графството трябва да ръководи прислужничките си, всъщност има познания, за които лейди Грей не може и да мечтае: защото е научила от мен как се ръководи кралски двор и какъв беше церемониалът в кралските дворове на Франция и Люксембург. Но прие заповедите на жената, която ще бъде нейна свекърва, както се полага на възпитано младо момиче, и във всяко отношение си даваше вид, че е нетърпелива да усвои правилния начин, по който трябва да се вършат нещата: начина, по който те се правят в Гроуби. Накратко, докато береше и сушеше билките в килерите на Гроуби, докато приготвяше масло, лъскаше среброто и надзираваше рязането на тръстиките, които се разхвърлят по пода, дъщеря ми омагьоса суровата господарка на Гроуби, точно както бе очаровала наследника на рода.

Това е добър брак за нея. Замислях го от години. Тя има моето име и положението на баща си в нашето графство; но почти никаква зестра. Службата при този крал не ни донесе състояние. Изглежда, че тя е доходоносна само за онези лордове, които вземат васалните си имоти и не вършат нищо. Онези придворни, които не правят нищо, освен да съчувстват на краля и да заговорничат със съпругата му, могат да получат голяма облага, както личи по богатите земи, които бяха дадени на Уилям дьо ла Поул, и изключителното богатство, на което Едмънд Боуфорт се радва сега. Но съпругът ми отведе шейсет копиеносци и близо шестстотин стрелци с лъкове със себе си в Кале, всички — обучени под негово командване, всичките — облечени в ливреята на нашия дом, и всичките — платени от нас. Хазната обеща да ни възстанови разходите, но със същия успех могат да датират пръчиците с резките за отбелязване на сумите за Деня на Страшния съд; защото по-скоро мъртвите биха се надигнали от гробовете си, отколкото в хазната да ни възстановят напълно парите срещу представянето на тези пръчици. Имаме ново име и красива къща, имаме влияние и репутация, ползваме се с доверието както на краля, така и на кралицата; но пари — не, никога нямаме пари.

С този брак моята Елизабет ще стане лейди Грей от Гроуби, господарка на доста голяма част от Лестършър, собственица на Гроуби Хол и на другите големи имоти в семейство Грей, сродница на цялата фамилия Грей. Това е добър род, ще ѝ даде добри възможности, те са твърдо на страната на краля, и яростни противници на Ричард, херцог Йорк, така че няма опасност дъщеря ни да се озове в лагера на противника, ако спорът между Йоркския херцог и неговия съперник, херцог Съмърсет, се ожесточи.

Елизабет трябва да потегли за сватбата си от нашата къща с баща си и мен, и с всичките си братя и сестри, с изключение на двете бебета. Но Ричард още не е у дома.

— Къде е баща ми? — пита ме тя в навечерието на тръгването ни. — Ти каза, че ще е тук още вчера.

— Ще дойде — казвам спокойно.

— Ами ако са го забавили? Ако не може да вземе кораб? Ако морето е твърде бурно за плаване? Не мога да се омъжа, ако той не е тук, за да ме предаде на съпруга ми. Ами ако не стигне дотук?

Слагам ръка върху венчалния си пръстен, сякаш за да докосна пръстите на Ричард, които го поставиха там.

— Ще бъде тук — казвам. — Елизабет, през всичките години, откакто го обичам, той никога не ме е лъгал. Ще бъде тук.

Тя се тревожи цял ден, а през нощта я изпращам да си легне, давам и да изпие отвара от валериан и когато надниквам в стаята ѝ, тя вече спи дълбоко в леглото, със сплетена коса под нощната шапчица: изглежда малка като сестра си Ан, която дели леглото си с нея. Тогава чувам тропот на коне в двора на конюшнята и поглеждам от прозореца и виждам знамето на Ривърс, а там, долу стои съпругът ми, който се смъква уморено от коня си, и аз в миг изтичвам надолу по стълбите, навън през вратата на конюшнята, и се хвърлям в прегръдките му.

Той ме прегръща толкова силно, че едва успявам да дишам, а после вдига лицето ми към своето, и ме целува.

— Предполагам, че воня — е първото, което казва, когато си поема дъх. — Трябва да ми простиш. Приливът се обърна срещу нас, затова яздих усилено, за да стигна тук тази вечер. Знаеше, че няма да те излъжа, нали?

Вдигам усмихнат поглед към красивото му, уморено любимо лице: това е мъжът, когото обожавам от толкова много години.

— Знаех, че няма да ме излъжеш.

Семейство Грей имат малък параклис в дома си, срещу голямата зала, и там двамата млади разменят обетите си, пред своите родители, както и пред братята и сестрите си. Нашето семейство изпълва параклиса. Виждам как лейди Грей гледа редиците на децата ми и си мисли, че синът ѝ се жени за жена от плодовит род. След сватбата минаваме през сводестата галерия от параклиса до голямата зала, там има пиршество, песни и танци, а след това подготвяме младоженците да си легнат.

С Елизабет сме сами в спалнята, която ще бъде нейна. Това е красива стая, която гледа на север, към градините, ливадите и реката. Чувствам се разнежена, това е моето момиче, първата от дъщерите ми, която се омъжва и напуска дома ни.

— Какво предвиждате за мен в бъдещето, почитаема майко? — пита тя.

Това е въпросът, от който се ужасявах.

— Знаеш, че вече не предричам бъдещето — казвам. — Това остана в моминските ми години. В Англия не харесват тези неща, и аз се отказах от него. Ако Зрението спохожда мен или теб, то е, без да сме го призовавали. Баща ти не обича да се говори за това.

Тя се изкикотва леко.

— О, почитаема майко! — казва укорително. — Да паднеш толкова ниско, и то на сватбения ми ден.

Не мога да сдържа усмивката си.

— Да падна толкова ниско в какво отношение?

— Да излъжеш — прошепва тя. — И то мен! На сватбения ми ден! Сега разбирам: прозряла си, че Джон ще ме обикне, и аз — него. Откъснах ябълковия цвят и му дадох ябълката, точно както ти ми каза. Но много преди това, в мига, когато го видях за първи път, разбрах какво си имала предвид, когато ме изпрати тук. Стоях пред майка му, когато тя беше пред масата си в стаята, в която събираше наемите от арендаторите си, и той се появи на вратата зад нея — дори не знаех, че си е у дома — и в щом го видях, разбрах защо си ме изпратила в Гроуби и какво си очаквала да се случи.

— А това зарадва ли те? Права ли бях да те изпратя?

Радостта ѝ се излъчва от светлосивите ѝ очи.

— Бях много радостна. Помислих си, че ако той ме хареса, ще бъда най-щастливото момиче в Англия.

— Това не беше предричане на бъдещето; просто съзнавах, че си красива и обичлива. Можех да те изпратя в домакинството на който и да е красив млад мъж, и той щеше да се влюби в теб. В това нямаше магия, беше просто среща на момиче и момче през пролетта.

Тя сияе.

— Радвам се. Не бях сигурна. Толкова се радвам, че той е влюбен, но не омагьосан. Но нима не си опитвала да видиш бъдещето ми? Пусна ли амулетите в реката? Какво извади от водите? Погледна ли за нас в картите? Какво ще е моето бъдеще?

— Не съм разчела картите. — Лъжа я, нея, моята малка дъщеря, лъжа дръзко като коравосърдечна стара вещица, отричайки истината в първата ѝ брачна нощ, и я лъжа с напълно спокойно лице. Ще ѝ кажа напълно убедителна лъжа. Няма да позволя моето прозрение в бъдещето да помрачи сегашното ѝ щастие. Ще отрека дарбата си, ще отрека това, което ми е показала. — Грешиш, скъпа. Не съм гледала на карти и не съм поглеждала в огледало. Не пуснах никакви амулети в реката, защото не се налагаше. Мога да предскажа щастието ти без никакви хитрости. Точно както знаех, че той ще те обикне. Мога да ти кажа: знам, че ще бъдеш щастлива, мисля, че ще има деца, и първото ще дойде съвсем скоро.

— Момиче или момче?

— Ще можеш и сама да определиш това. — Усмихвам се. — Сега си имаш собствен венчален пръстен.

— И ще бъда лейди Грей от Гроуби — казва тя със сдържано задоволство.

Усещам тръпка, като студена длан на тила ми. Знам, че тя никога няма да встъпи във владение на този дом.

— Да — казвам, отхвърляйки горчивото познание. — Ще бъдеш лейди Грей, господарка на Гроуби, и майка на множество прекрасни деца. — Това трябва да чуе, когато отива в брачното си ложе през своята първа брачна нощ. — Бог да те благослови, скъпа моя, и да те дари с радост.

Момичетата потропват на вратата и нахлуват в стаята като вихрушка, с розови листенца за леглото, с каната сватбен ейл и купа с ароматизирана вода, с която тя да се измие, с ленената ѝ нощница, и аз и помагам да се приготви, а когато влизат мъжете, буйни, развеселени и пияни, тя лежи в леглото си като целомъдрен малък ангел. Съпругът ми и лорд Грей помагат на Джон да легне до нея, а той се изчервява силно, като момче, макар да е на двайсет и една; аз се усмихвам, сякаш съм напълно щастлива; и се питам какво кара сърцето ми да се свива от страх за тях.

След два дни се връщаме в собствения си дом в Графтън, а аз така и не казвам — нито на Елизабет, нито другиму, че наистина потърсих нейното бъдеще в картите, в същия ден, когато лейди Грей ми писа, за да попита каква зестра може да донесе Елизабет в този брак. Седнах на масата, загледана навън, към крайречната ливада и мандрата, уверена в щастието ѝ, и взех в ръце картите. Преобърнах три, избрани напосоки, и трите се оказаха празни.

Майсторът, изработил картите, бе сложил три резервни карти в тестето, когато най-напред е рисувал образите: три карти с ярко оцветени гърбове, точно като останалите, но без нищо отпред, резервни карти, които да се използват в друга игра. И точно тези три карти, които не казваха нищо, се озоваха в ръката ми, когато се заех да прозра бъдещето на Елизабет с Джон Грей. Надявах се да видя благоденствие и деца, внуци и издигане в света, но на картите нямаше нищо. Нямаше бъдеще, което можех да видя, за Елизабет и Джон Грей; за тях нямаше абсолютно никакво бъдеще.