Повелителка на реките

Графтън, Нортхамптъншър Лятото на 1453 г.

Удържам думата, дадена на кралицата, и не се опитвам да разгадая това твърде закъсняло зачатие, а тя спазва обещанието си към мен, говори с Едмънд, херцог Съмърсет, и той изпраща съпруга ми у дома при мен, когато се оттеглям в очакване на раждането в Графтън. Раждам момче и го кръщаваме Лайънъл. Дъщеря ми Елизабет, омъжена жена, идва и ми помага през периода на усамотение, много сериозна и много услужлива, и аз я виждам как се надвесва над люлката и гука на бебето.

— Скоро ще си имаш свое — обещавам ѝ.

— Надявам се. Толкова е съвършен, толкова е красив.

— Такъв е — казвам със сдържана гордост. — Още един син за рода Ривърс.

Веднага щом се убеждавам, че съм достатъчно укрепнала, за да се върна в двора, получавам съобщение от кралицата, в което тя ме моли да ги придружа по време на пътуването. Ричард трябва да се върне в гарнизона в Кале, за нас е болезнено трудно да се разделим отново.

— Нека дойда в Кале — умолявам го. — Непоносимо ми е да бъда без теб.

— Добре — казва той. — Другия месец. Можеш да дойдеш и да доведеш всички по-малки деца; и на мен ми е непоносимо да бъда без теб и без тях.

Той ме целува по устата, целува двете ми ръце, а после яхва коня си и заминава.