Предизвикателството

Първа глава

По-късно щеше да се пита как бе могла да не забележи, че този мъж излъчва опасност. Когато погледнеше назад, вече помъдряла след преживяното, Лиа Брандън щеше да усети заплахата също толкова ясно, колкото и собствения си отклик, продиктуван от силен интерес, и щеше да се пита, обзета от почуда, защо обикновено острият й ум и непогрешима интуиция я бяха подвели.

За втори път през своите двайсет и седем години си бе позволила да бъде подведена от мъж, ала това съвсем не я успокои. Рядко се налагаше да й се дава втори урок за нещо.

Ето че в момента, на дансинга на усамотения хотел на крайбрежието на Орегон, тя не мислеше за бъдещето. Мъжът я бе притиснал толкова близо до себе си, че Лиа не можеше да не постави и двете си ръце на широките му рамене. Едната му длан така бе обхванала кръста й, че успешно бе прогонила всички мисли, които не бяха свързани с настоящия момент. Тя отметна назад красивата си глава и черната й лъскава плитка се люшна през рамото й, за да се отпусне на гърдата й. Усмихна се на чувствено присвитите кафяви очи на Корт Ганън. Погледът на обсипаните му със златни звезди очи накара пръстите и да потръпнат едва доловимо върху грапавата тъкан на сакото му.

В приканващия му поглед проблесна очакване, когато той усети тръпката на рамото си.

— Чувстваш се като коте, което все още не е решило дали да остане през нощта — прошепна развеселен и извърна леко глава, за да докосне китката й с устните си. Ласката му бе едва доловима и много възбуждаща и Лиа усети тръпката, която премина по гърба й.

— Не и тази вечер — наложи си да отговори тя и да се усмихне мило, нещо, което се оказа изненадващо трудно. В този момент осъзна, че щеше да бъде истинско предизвикателство да откаже поканата му да прекара с него нощта. Господи, помисли си Лиа в почуда, та аз го познавам едва от два дни! — Но още няколко танца ще ми доставят истинско удоволствие.

— За мене също ще бъде удоволствие да потанцуваме — изръмжа Корт многозначително с плътния си глас. — Предупреждавам те, че ще използвам времето ни заедно в своя полза. — Едрите му силни ръце, притиснали кръста й, се стегнаха и златистокафявите му очи проблеснаха.

Плътните й пухкави устни трепнаха, докато наблюдаваше партньора си изпод гъстите си мигли.

— За човек, който не обича да полага ненужни усилия, ми звучи доста енергично — отбеляза на шега тя.

— Точната дума е „ненужно“ — поправи я бавно той. — Вече съм убеден, че е просто задължително да те имам през цялата нощ.

Лиа усети как по лицето й се разлива топлина, докато се опитваше да не допусне здравият разум да й изневери.

— Тази вечер ми се струва, че тактичността не е силната ти страна — смъмри го тя, докато се питаше как да се справи с все по-нарастващото чувствено напрежение, избликнало между тях.

— Още от самото начало останах с впечатлението, че обичайните игрички няма да са ни необходими, Лиа — каза тихо Корт и се вгледа в нея, за да открие истинските й чувства.

— Не става въпрос за игрички, скъпи — отвърна тя и едва доловимо сви вежди. — Говоря за сигурност. Защо един мъж обвинява дадена жена, че го подвежда или играе игрички, когато тя се опитва да си обясни дълбочината както на собствените си реакции, така и на мъжа до нея?

— Защото се страхува безкрайно много, че ако позволи на жената да се задълбочи прекалено в чувствата си, ще се дръпне и няма да спи с него! — отвърна искрено той и се ухили.

— Значи мъжът умишлено се опитва да я накара да се чувства виновна, като я обвини, че е лисица? — отвърна веднага Лиа и сребристозелените и очи потъмняха от неизказана обида.

— Именно. Не можеш да ни обвиняваш. Всичко е допустимо в любовта и на война!

— Придържаш се към етиката, която най-добре отговаря на ситуацията, така ли, Корт? Учудваш ме. Мислех, че си от мъжете, които си имат твърди принципи — пошегува се тя.

— И не биха се поколебали да ги съобразят с възникналата ситуация ли? В известен смисъл си права. — Той се усмихна без следа от притеснение. — Работата е там, че принципите, с които се съобразявам, са избрани от мен.

— Създадени от теб заради теб самия ли?

— Ммм — съгласи се Корт и пръстите му се спуснаха с нескрито удоволствие малко под талията й.

Лиа усети как удоволствието му й се предава и осъзна, че щеше да й бъде безкрайно трудно, когато дойдеше моментът да му каже лека нощ. Не й се искаше още отсега да мисли колко мъчно щеше да й бъде, когато настъпеше времето за раздяла, тъй като им оставаха само няколко къси дни заедно.

Връзките, започнали по време на ваканции, бяха обречени да просъществуват съвсем кратко, напомни си тя. Човек можеше да се впусне в заблудата и да й се остави за малко, а след това да я забрави, защото това бяха неангажиращи флиртове, които прекъсваха без капка съжаление. За нея това означаваше да не се налага в бъдеще да живее с мисълта, че се бе отдала лекомислено на мъж, който нямаше да помни името й, когато заминеше на следващата ваканция.

Каквото и да се случеше между тях, Лиа бе убедена, че нямаше да забрави просто така името на Корт Ганън. Нямаше да забрави нищо, свързано с мъжа със златистокафяви очи и кестенява коса. Едър и мускулест, без нито един излишен грам, той бе над метър и осемдесет и за нея бе истинско удоволствие да гледа широките му рамене, които преминаваха в тесен ханш и стегнати бедра.

Този мъж притежаваше сила и тя честно си призна, че тази сила я привличаше. Много по-късно щеше да си каже, че бе трябвало да се пази от неговото първично привличане и неповторимо мъжко излъчване. Ала умелият му подход към жените и силата бяха прикрити, поне за нея, зад забележително самообладание и спокойствие.

Гъстата му коса, изпъстрена от златисти и тъмнокафяви кичури, бе късо подстригана в опит да се укротят къдрите, които падаха по широкото му чело. Неведнъж Лиа едва успяваше да се въздържи да не вплете любопитните си пръсти в чупливата му коса. Бе забелязала собствената си слабост и затова се стараеше да избегне изкушението.

Гъсти дълги кафяви мигли скриваха златистокафявите му проницателни очи. Умела строга ръка бе изваяла лицето му и бе създала дълъг нос и нахакано вирната брадичка. Едрите му грубовати черти не бяха красиви, нямаше мекота във високите му скули и хлътналите под тях бузи. Вратът му бе як и загорял също както лицето и ръцете му. Снежната белота на ризата и маншетите подчертаваха загара му. Пръстите й отново потръпнаха и се насладиха на меката вълна на сакото. Начинът, по който му стояха тесните панталони и сакото, показваше, че бе свикнал със скъпи консервативни дрехи.

Тя нямаше представа защо вчера сутринта вдигна поглед от книгата, когато усети Корт Ганън да я наблюдава от другия край на елегантното фоайе на хотела. Откликът й бе машинален, когато усети настойчивия чужд поглед и неочакваното въздействие на златните очи на непознатия. Щом разбра, че го бе забелязала, той тръгна с бавна ленива крачка към старото викторианско канапе пред бумтящата камината, където се бе настанила. Наоколо нямаше много хора и Лиа реши, че се бе запътил към някой от гостите около нея, докато най-сетне стреснато осъзна, че именно тя бе привлякла вниманието му.

Обзета от неудобство, го изчака да се представи, а след като непознатият се настани до нея и протегна дългите си крака към огромната каменна камина, около която бе направен уютен кът. Отначало Лиа се почувства неудобно, защото не се заблуждаваше, че е впечатляваща красавица.

Истината бе, че тя се смяташе за съвсем обикновена. Беше към метър и шейсет и пет, доста закръглената й фигура също беше средна работа и съзнаваше, че нямаше да е зле да се подложи на диета, а и нямаше нищо против да се сдобие с нови, по-привлекателни черти. Освен това бе наясно, че интелигентността й бе над средното ниво и че имаше забележително чувство за хумор, но не очакваше повечето мъже да се впечатлят от тези две качества и да ги оценят. Особено докато я бяха наблюдавали от другия край на фоайето.

Макар да нямаше високо мнение за вида си, не бяха малко мъжете в миналото, привлечени от необичайното съчетание от дълга лъскава кестенява коса и впечатляващи сребристозелени очи. Ефектът се забелязваше още от пръв поглед и й придаваше изтънченост и изящество. Тази комбинация даваше възможност на Лиа да се облича в дръзките ярки цветове, които харесваше, чертите й бяха женствени, ала не и миловидни. Те издаваха скритите интелигентност и срамежливост, а също и сила. Острата й брадичка, правият нос и проницателните й очи бяха смекчени от дългите мигли и плътните устни.

Не, съвсем не бе хубавица, каза си недоволно тя, а и както бе облечена вчера, в избелели джинси и оранжево велурено сако, беше напълно естествено да се пита как така непознатият я бе забелязал сред останалите. Останалите, напомни си на шега Лиа, бяха съвсем малко. Беше зима, летните туристи отдавна си бяха заминали и малцина харесваха суровото скалисто крайбрежие на Орегон по това време на годината. Единствено онези, които ценяха развилнелите се морски бури и обвитите в мъгла брегове, отсядаха тук през този сезон. Можеха да се насладят на онова, което им доставяше удоволствие.

— За какво се замисли? — прекъсна я неочаквано Корт и твърдите му устни потръпнаха в крайчето, докато наблюдаваше замисленото й лице.

— За вчера — призна простичко тя.

— Какво за вчера — настоя тихо той и ръцете му я притеглеха още по-близо до мускулестото му тяло. Използваше танца като извинение да я докосва и прелъстява, разбра шокирана Лиа. Усети как пулсът й се ускорява в отклик на нескритата му възбуда.

— Приближи се към мен така, все едно че ме познаваше. — Тя се усмихна. — В първия момент се уплаших, че наистина се познаваме отнякъде, а аз съм забравила името ти.

— Права си — отвърна многозначително Корт. — Аз съм човек, когото трябва да познаваш. Не помнеше името ми, защото все още не ти го бях казал.

— Този открит подход в началото, да ми кажеш как завършва книгата, също ми се стори доста хитър — усмихна се широко Лиа. — Съсипа плановете ми за целия ден, защото имах намерение да прочета книгата до вечерта!

— Исках да си свободна, за да прекараш времето си с мен.

— И аз така реших — кимна тя. — Само че нямаше да се получи, ако не се бе оказало, че си също толкова мързелив и незаинтересуван от тениса като мен!

— Знаех, че сме си лика-прилика още от мига, в който те забелязах във фоайето — увери я шеговито той и смехът затопли приятно очите му. — Нека бъдем честни, малко хора биха дошли тук по това време на годината.

— Някой, който няма амбиции да се превърне в следващата тенис или голф звезда ли? — засече го Лиа и усети, че песента свършва.

— Говоря за човек — отвърна напълно сериозно Корт, хвана я за ръката и я поведе към малката маса, — който разбира, че да се разхождаш по брега на зазоряване е най-важният спорт на този свят.

— Боя се, че няма да се вместя в тази категория — измърмори кисело тя, докато той се настаняваше. — За мен танците са много по-приятно занимание. А за човек, който твърди, че е прекалено ленив, за да се заеме с какъвто и да било друг спорт, освен разходките, ми се струва, че се справяш доста успешно на дансинга!

— Да танцувам с теб не е спорт — изтъкна Корт, вдигна тумбестата чаша и отпи огромна глътка коняк.

— Така ли? — попита Лиа и изви вежда предупредително.

— Не — призна той, без да обръща внимание на изражението й. — Това е прелюдия към момента, в който ще те любя, и никога не бих допуснал грешката — добави с тих дрезгав глас, преди да се приведе напред, за да огледа внимателно лицето й, — да причисля секса към спорта или игрите.

— Корт! — възпря го тя, решила да му даде да разбере, че минава границата. — Мисля, че е крайно време да престанем с приказките по този въпрос. Нали не би искал да си помисля, че едно-единствено нещо ти се върти в главата? — Постара се забележката й да прозвучи хапливо. Само че й се стори трудно да прикрие възмущението си от блесналите му очи. Истинската й реакция, когато той заговори така открито за секс, бе неподозирана слабост, която остави в нея впечатлението, че Корт я преследва. Лиа Брандън не бе свикнала да бъде преследвана жена. Освен това, обеща си безмълвно тя, нямаше намерение да позволи на този мъж да се отнася към нея като към плячка. Беше й приятно, че я намира за привлекателна, защото чувството бе взаимно, но имаше отлична представа за равноправието в една връзка. Освен това бе наясно колко бе потискащо да имаш връзка единствено заради секса. При последната мисъл просто стисна устни, а Корт, който бе невероятно наблюдателен, едва ли бе пропуснал промененото изражение в сребристозелените й очи.

— Когато съм край теб, Лиа, мога да мисля само за едно — призна той и изви чувствено устни. — Да ти кажа ли каква беше първата ми мисъл тази сутрин?

— Каква? — попита предпазливо тя, посегна към чашата си и отпи малка глътка. На пламъците на свещите наситено кехлибареният цвят на роклята й блестеше. Светлината се разпиляваше от необикновения зелен камък в златен обков, който падаше над гърдите й.

— Че не е редно да се будя сам. Трябваше да си до мен — прошепна Корт с такава жар, че мигна неуверено.

— Вече ти казах, че разговорът стигна прекалено далече — въздъхна тя и призова цялата си воля. Обичайно не бе толкова безсилна. — Предлагам или да сменим темата, или да си пожелаем лека нощ.

— Не ти ли е приятно да знаеш, че те желая? — попита той учуден. — Или просто се притесняваш да признаеш, че и ти ме желаеш?

— Ако си въобразяваш, че ще ме накараш да ти отговоря на въпрос, който е нож с две остриета, изглежда ще се окажеш значително по-ниско интелигентен, отколкото предполагах отначало! — заяви високомерно Лиа и потисна напиращия смях.

— Струваше си да опитам. — Корт сви рамене с пълно безразличие и в очите му заблестя усмивка. — За какво искаш да говорим? На твое разположение съм, уверявам те. Поне докато не измисля начин да обърна разговора към темата, която ме вълнува.

— А темите, които те вълнуват, са доста ограничен брой — подигра му се тя.

— Изобщо не са ограничен брой — обясни любезно той. — Просто ми завиждаш, защото знам кое е важно за мен и държа на него.

Лиа замахна с ръка през смях, в опит да се защити.

— Стига, стига! Аз ще избера темата, а ти ще бъдеш любезен да се съобразиш с нея.

Корт се отпусна на кожения стол и се усмихна благосклонно.

— Не ми даваш голям избор. Все пак тази вечер съм облечен като джентълмен.

— Винаги ли съобразяваш действията си с дрехите?

— Невинаги, ала единствено заради теб тази вечер ще направя изключение. Ще бъде така, докато часовникът не удари дванайсет — реши той и повдигна чашата в шеговит тост.

— Да не би някоя тиква да чака, за да те откара в стаята ти в полунощ? — попита любопитно тя, подпря се с лакти ма масата, приведе се напред и отпусна брадичка на дланта си. Зеленият камък на шията й проблясваше меко на светлината. Искрите се пренесоха в очите й и Лиа се усмихна.

— Не се притеснявай — успокои я Корт. — Вътре има място за двама.

— Какво стана с моя избор на тема? — попита решително тя.

— Кажи.

— Успя ли да прочетеш договора, който брат ми иска да подпиша, за да вземе на работа прехваления консултант, който е намерил? — Лиа най-сетне зададе въпроса, който я мъчеше от мига, в който бе дала документите на Корт и го бе помолила да й каже мнението си.

— Прочетох го. Заех се с него, преди да те взема за вечеря — призна тихо той и плътният му глас зазвуча сериозно. Кафявите му очи срещнаха нейните.

— Кажи? — настоя тя мрачно. — Съгласен ли си с мен?

— Че е опасно ли? При неблагоприятни обстоятелства наистина може да се окаже опасно — заяви бавно той с безизразен глас и завихри коняка в чашата си.

— Знаех си! — заяви с мрачно задоволство Лиа. — Щом Кийт ми го даде, знаех, че има нещо гнило в цялата работа!

— Казах само, че може да се окаже опасно при неблагоприятни обстоятелства — повтори спокойно Корт, докато наблюдаваше внимателно лицето й. — Постъпваш разумно, като проявяваш предпазливост, Лиа, но тук има смекчаващи обстоятелства.

— Какви например? — попита веднага тя.

— Например фактът, че познаваш брат си, а пък аз познавам човека от договора. Същият, когото иска да наеме.

— Ти го познаваш! — зяпна го Лиа, напълно слисана от чутото. — Ти познаваш въпросния К. Тримейн? Как е възможно? Къде си се запознал с него?

— В Силиконовата долина — обясни той, използвайки разговорното име за района около Сан Хосе в Калифорния, където бе съсредоточена новата високотехнологична електронна индустрия. Наричаха мястото така заради полупроводниковите материали, които помагаха в революционните открития в електрониката.

— Искаш да кажеш, че известно време си работил там, така ли? — попита объркана тя. — Не знаех, че си инженер. Мислех, че се занимаваш с финанси…

— Работил съм в няколко фирми за електроника, помагал съм им да си осигурят капитали. Необходими са добри пари, за да се направи първокласно проучване и аз им помагах — обясни Корт, сякаш това бе най-обикновеното нещо на този свят.

Лиа знаеше, че тук се крие още нещо, ала в момента мислите й бягаха в друга посока.

— Значи си се срещал с Тримейн. Какво можеш да ми кажеш за него?

Той се усмихна.

— Първо, не е използвач и натрапник, както си решила.

— Не може да не е! — нацупи се тя. — Само един използвач и натрапник би се опитал да върже брат ми с договор като този, който ти дадох да прочетеш.

— Това е човек, който може да загуби не по-малко от брат ти и иска да защити и себе си, и клиента — обясни троснато Корт.

— Всичко е в полза на Тримейн! — избухна недоволно Лиа. — Така, както е написан този договор, той има не само заплата, но и дял от печалбата. Ако компанията на брат ми има успех, Тримейн ще изкара една хубава тлъста сума, много по-висока, отколкото са обичайните хонорари на консултантите.

— Ако обаче фирмата за охранителни системи „Брандън“ потъне, Тримейн ще загуби едно малко състояние.

— Какво ще кажеш за онази точка, според която участва пълноправно във вземането на решения? — настоя раздразнена тя. — По този начин той се настанява едва ли като президент на фирмата!

— От всичко, което знам за него, Тримейн не взема решения на базата на постигнат консенсус — призна Корт тихо. — Той не би се забъркал в подобна ситуация, освен ако не е в състояние да направи каквото е необходимо. И да се допитва до общото събрание.

— Основната причина, поради която Кийт настоява да наеме този човек като главен консултант, е, че се надява се учи от него! Ако Тримейн не желае да обсъжда решенията си, тогава за Кийт няма никаква полза!

— След като Тримейн се е съгласил да напътства брат ти през следващите две години, докато Кийт натрупа достатъчно опит, за да поеме самостоятелно управлението на фирмата, можеш да си сигурна, че ще постъпи точно както е казал. От всичко, което съм видял досега, той е човек на думата. Просто иска да е ясно още от самото начало, че докато договорът е в сила, той е водещата фигура. Ако питаш мен, брат ти е проявил здрав разум. Сигурно с доста страшно на двайсет и пет да наследиш такъв голям бизнес. Нали каза, че е две години по-млад от теб?

Лиа кимна мрачно.

— Знам, че няма опит в управлението на фирма. Всички предполагахме, че татко ще се занимава още години наред… — Тя бързо се отърси от мислите за неочакваната смърт на родителите им, загинали миналата година по време на самолетна катастрофа в Европа. И двамата с Кийт загърбиха мъката. Налагаше се веднага да се заемат с най-важните неща.

— От всичко, което ми каза, брат ти никога не е имал намерение да поема управлението — отбеляза тихо Корт, без да изпуска младата жена от поглед.

— Така е. Беше огромна изненада, когато прецени, че е най-добре да се заеме с фирмата, вместо да я продаде — призна Лиа. — Напоследък ми изглежда съвсем нов човек, сякаш е преоткрил себе си. — Тя поклати глава и се замисли как брат й се луташе, откакто завърши колеж — Затова не ми е приятно да отхвърля идеята му да чиракува на Тримейн, но…

— Но се страхуваш, че ще подпише договор, който ще го разори, така ли? — попита изпълненият с разбиране Корт.

— Ти го прочете. Договорът с прекалено обвързващ, не можеш да го отречеш — отвърна бързо Лиа и разсеяно прокара пръст по ръба на чашата, докато наблюдаваше как светлината си играе с течността вътре.

— Да, ала интересите на брат ти са напълно защитени, Лиа. Не забравяй, че ти притежаваш половината фирма. Половината дялове са в твоя власт. Ако Тримейн се окаже опасен, няма да го наемете. Просто ще ти се наложи да убедиш Кийт, че е направил грешка. Договорът ще бъде в сила, докато собствениците са доволни. Кийт просто иска шанс да постъпи както прецени. Сигурна ли си, че не си влязла в ролята на прекалено загрижена по-голяма сестра?

Лиа вдигна очи и метално зелените й очи се присвиха, когато чу обвинението.

— Не съм — сопна се тя. — Това е мое задължение като съсобственик. На договора с Тримейн е необходим и моят подпис. Баща ми остави фирмата „Брандън“ и на двамата.

— Като се е подразбирало, че в повечето случаи ти ще бъдеш партньорът без глас — напомни й той тихо, но категорично.

Лиа се сви.

— Май съм ти разказала за договора повече, отколкото трябва, преди да ти поискам съвет — измърмори тя, подразнена от себе си.

Само че с Корт се говореше толкова лесно. Снощи се изуми от спокойната приятна атмосфера, която той създаде още от самото начало. Нещата следваха едно след друго и преди да се усети, вече му обясняваше, че бе избрала това усамотено място, за да мисли една седмица. Бе обещала на Кийт, когато се върне в Санта Роза, градът в северна Калифорния, където бе домът й и имаше книжарница, да му съобщи решението си дали да наемат Тримейн.

Корт се усмихна.

— Май решението ти не трябва да е дали да подпишеш договора, или не, а дали да позволиш на брат си да поеме фирмата.

Лиа стисна зъби и се насили да обмисли думите му.

— Никога не съм била от онези по-големи сестри, които обичат да командват.

— Приличаш ми на жена, която има склонност да командва — засмя се той.

— Само че съм прекалено умна и не бих допуснала подобна грешка с брат си. Не искам да ме намрази!

— А с любимия? Би ли допуснала грешката да командваш мъжа, с когото имаш връзка? — опита се да я предизвика Корт и се облегна напред. Златните му очи проблеснаха игриво.

Тя се усмихна надменно, усетила как във вените й се разлива топлина.

— Това е различно — вметна високомерно. — Всички знаят, че един мъж е най-щастлив, когато има кой да го води.

— Странно, а пък аз съм чувал, че жените са доволни, когато някой ги води! — измърка на свой ред той.

— Това е някакъв мит — забеляза небрежно Лиа. — Това впечатление е било създадено от филмите на Рудолф Валентино, превъплъщаващ се в шейхове, които отвличат жените си в пустинята.

— Да не говорим за другите филми, в които главните герои са силни мъже като Гейбъл и Богарт и…

— Следователно Холивуд е тръгнал по пътя на заблудата — довърши тя и сви пренебрежително едното си рамо. — Повечето филми са правени от мъже и затова няма нищо чудно, че са наблегнали на мъжките фантазии.

— Тази теория съвсем не обяснява защо има толкова много жени сред публиката — ухили се Корт.

— Кой може да гадае каква е реакцията на публиката?

— Кой може да гадае каква е реакцията на жените? — предизвика я отново той.

— Аз държа на теорията си — заяви Лиа и премести брадичка от дланта, за да се отпусне назад на стола. — И не съм от по-големите сестри, които се опитват да командват!

— Защото тогава не промениш прецедента и не започнеш?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Да не би сериозно да мислиш, че трябва да дам картбланш на Кийт да наеме Тримейн? — Дори животът й да зависеше от това, Лиа не можеше да си обясни защо трябваше да послуша съвета на този човек. Някакъв инстинкт й подсказваше, че той знаеше за какво говори. От Корт Ганън се излъчваше увереност и тежест, които не можеха да бъдат пренебрегнати. Човек оставаше с чувството, че той знае какво прави, че съветът му си струва.

— Да. Поиска ми съвет и аз ти го давам. Според мен трябва да подпишеш и да позволиш на брат си да се заеме с бизнеса и да се научи как да управлява компанията, която е наследил, а ти не искаш да поемеш. На мен ми се струва, че той е млад човек, който е открил с какво иска да се занимава. Остави го да действа. Не всички имаме този късмет на двайсет и пет! — добави Корт с крива усмивка.

— Тъжно, но истина — въздъхна тя и поклати глава с усмивка. Собствените й най-потискащи спомени бяха от времето, когато бе на двайсет и шест и си мислеше, че знае какво иска. Научи си урока. Нямаше смисъл да се замисля отново над този въпрос. Усмивката й стана по-широка, докато оглеждаше мъжа срещу себе си. — А ти знаеше ли какво искаш, когато бе на двайсет и пет? — Предполагаше, че в момента бе на трийсет и пет или трийсет и шест.

За нейно учудване той се замисли.

— В някои отношения знаех отлично какво искам — заяви бавно.

— Говориш така, сякаш се опитваш да избегнеш въпроса — обвини го спокойно Лиа.

— Всеки има това право — отвърна небрежно Корт и в очите му заблестя смях. След това продължи по-предпазливо. — Истината е, че бях наясно с какво искам да се занимавам, и въпреки това оставаха въпроси, свързани с личния ми живот.

Тя неочаквано усети някакво напрежение в него и й се прииска да се обърне и да избяга. Тази проява на страх бе толкова неочаквана, че Лиа преглътна нервно. Беше й необходимо невероятно самообладание, за да остане на мястото си и да не допусне неувереността да се изпише по лицето й.

— Не ми приличаш на колеблив човек — призна с приповдигнат глас тя.

В първия момент й се стори, че той ще обясни, ала след това промени решението си.

— Я ми кажи — погледна я Корт, — след като се колебаеш толкова много дали да подпишеш договора, или не, защо не се срещна с К. Тримейн и не го прецени сама?

Лиа мигна, изненадана от промяната в разговора, и вдигна ръка.

— Ако искаш да знаеш, избрах точно тази седмица, за да замина във ваканция, защото Кийт ми каза, че Тримейн също искал подобна среща. Имах чувството… — Тя прекъсна мисълта си, за да потърси най-подходящата дума. — Чувствах се притисната. Тримейн не беше особено любезен, бе казал на брат ми да ме доведе в офиса на определена дата, в определен час тази седмица и той щял да се справи с мен. — Лиа се намръщи от обзелото я неприятно чувство.

— Затова ти изчезна във ваканция, така ли? — Едната му вежда отскочи към средата на челото.

— Казах на Кийт, че ще взема договора със себе си и ще реша — обясни тя и усети, че единият й крак барабани под масата. Имаше чувството, че Корт ще я укори, задето не се бе появила на уговорената среща, а на нея не й беше приятно той да я критикува.

— Виждам, че знаеш какво се каня да кажа — пошегува се Корт. — Само че грешиш.

— Нима?

— Да. Нямах намерение да ти кажа, че е трябвало да останеш и да се срещнеш с Тримейн.

— Защо не? — попита сухо Лиа, убедена, че тъкмо тази възможност се върти в мислите му.

— Защото съм изключително щастлив, че седиш срещу мен тази вечер — отвърна бавно той. — Радвам се, че си тук, а не в Санта Роза.

Тя веднага си отдъхна, устните й трепнаха и сребристозелените очи станаха по-топли.

— Аз също — съгласи се мило.

— Не бих пропуснал тази среща заради всички полупроводници в Калифорния — довърши Корт с дрезгав глас, който издаде мъжкото му нетърпение — нетърпение заложено още от древността, примитивно нетърпение, което разпрати тръпки на страх, несигурност и вълнение в нея.

— Благодаря ти — прошепна Лиа в опит да отговори подобаващо на любезния комплимент.

— Няма защо — изръмжа той и се засмя. — Сега ще дойдеш ли в стаята ми?

Част от среброто в погледа й се втвърди, въпреки че сърцето й забърза.

— Май възпитанието отново ти изневерява.

Корт се усмихваше като хищник. Ако някой го наблюдаваше, трябваше да бъде много внимателен, за да забележи искрите в златните му очи и блясъка на зъбите му.

— Трябва да дойдеш в стаята ми — повтори търпеливо той.

— Защо? — попита остро тя.

— Защото договорът е там. Оставих го на масата до прозореца.

— Ще го взема утре сутринта — опита се да се изплъзне Лиа усетила, че бе въвлечена в двубой. Договорът не бе нищо повече от любезно извинение да започнат война, в която да разберат кой притежава по-силна воля.

— Не ми се иска да нося отговорност за него тази вечер — настоя Корт. — Това е бъдещето на брат ти.

— Тогава го свали — предложи тя с дрезгав глас, без да откъсва очи от него.

— Ще направя компромис и ще го донеса в стаята ти — заяви той привидно отстъпчиво и младата жена се почувства развеселена, въпреки че усети в колко опасно положение се намира.

— Ти няма ли да се откажеш? — прошепна любопитно Лиа.

— Не — заяви Корт и тя му повярва. Без да съзнава, Лиа прокара върха на езика си по долната устна и напрежението я завладя. Той чакаше.

— Не можеш да идваш в стаята ми. Не и тази вечер — отсече най-сетне тя и го погледна открито.

— А ти няма да дойдеш в моята — потвърди Корт.

— Не мога…

— Искаш да кажеш, че се страхуваш — поправи я тихо той.

Лиа си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Може и така да е. — Не се опита дори да го обори и забеляза, че Корт кима доволно.

— Тази вечер ще се примиря.

— Моля? — Едва се сдържа да не извика, защото усети как я залива възмущение. — Искаш да се страхувам от теб ли?

Сексуалното напрежение, което бликаше от нея, бе заменено от обида и женски гняв. Зелените й очи станаха по-твърди и тя го погледна през полуспуснати клепачи.

— С жена като теб ми се струва, че е необходимо аз да предприема първата стъпка — отвърна той на раздразнението й с типична мъжка самоувереност. — Сега поне си осигурих вниманието ти.

Лиа го гледаше и се опитваше да прецени дали да се засмее, или да го ритне. Чувството й за хумор, както обикновено, надделя. Тя се усмихна небрежно.

— Сигурен ли си, че ще знаеш какво да правиш, когато си осигуриш вниманието ми? Не забравяй, че не обичаш жени със склонност да командват.

— Много съм изобретателен — увери я Корт и се изправи гъвкав и силен. Усмихна и се приканващо, подаде й ръка и я привлече към себе си. — И нямам нищо против да се опиташ да ме командваш.

— Защото си мислиш, че няма да успея, нали?

— Защо не пробваш, за да разбереш? — отвърна небрежно той и я поведе към фоайето на хотела.

— И какво ще се случи с горкото ти мъжко самочувствие, ако успея? — предизвика го Лиа, отдадена на приятното усещане на пръстите му, сплетени с нейните, докато я водеше напред към остъкления балкон над шумния прибой. Изумрудената й пола се стелеше около глезените й, докато вървеше.

— Сигурно ще се разпадне — въздъхна с престорено отчаяние Корт и я преведе през празната стая, потънала в сенки, за да застанат пред едни от огромните френски прозорци. Под тях вятърът подмяташе вълните и те се разбиваха на скалистия бряг, тласкани напред от приближаващата буря. Случайните снопове лунна светлина придаваха тайнственост на мястото. Както обикновено, тя усети силното въздействие на природата.

Усети как пръстите на Корт се стягат и инстинктивно разбра, че мястото му бе въздействало по същия начин. Цяла вечер се бе опитвала да отблъсква шеговитите му намеци и да не допуска желанието му да я завладее, а ето че сега се поддаваше на нещо много по-първично и опасно.

Освен това интуитивно разбираше, че истинската опасност бе в собствените й реакции към този мъж, който за два дни се бе превърнал от непознат в довереник. Сега се опитваше да й стане любовник и Лиа си каза, че трябва много да внимава.

— Май сме сами. Ако седнем в онази ниша, дори да има някой, няма да ни види. Ела, Лиа — настоя Корт и я поведе след себе си.

След миг тя вече седеше на коленете му, отпуснала глава на широкото му рамо. Среброто в очите й се бе превърнало в наситена платина още преди устните му да покрият нейните.