Предизвикателството

Седма глава

— Корт, нещата отидоха прекалено далече — заяви Лиа и призова цялата си воля. — Цяла вечер ми демонстрираш грубата си сила и мисля, че вече ми омръзна.

— Ти ли го казваш! — възкликна подигравателно той, без да обръща внимание на опитите й да освободи китките си. — Решила си да ме превърнеш в истинска развалина, нали? — продължи да я обвинява, лицето му съвсем близо до нейното, очите му впити в отворените и устни. — Колко пъти досега ти казах, че не съм от най-енергичните хора. Защо ми причиняваш всичко това?

— Ти започна! — извика тя ядосана и отчаяна да възвърне самоконтрола си. — Непрекъснато се правиш на мъжкар, а после се чудиш защо възразявам.

— Ти ме накара насила да вляза в тази роля, защото непрекъснато си позволяваш своеволия.

— Забравяш, че това е основното, с което те привличам — нападна го дръзко Лиа. — Ако се превърна в послушна и добра, сигурно веднага ще загубиш интерес.

— Затова ли се държиш по този начин? — попита Корт, сякаш го бе осенило прозрение. — Да не би да се опитваш да ми задържиш вниманието?

Стори й се много доволен.

— Не! — развилня се тя, ядосана, че нарочно се прави, че не разбира.

— Защо тогава не се опиташ да бъдеш мила и добра и не провериш дали това не е начинът да се отървеш от мен? — предложи й той.

— Защото докато разбера, може да се окаже прекалено късно!

— Трябва да ти кажа нещо, скъпа — отвърна Корт и я прегърна. — Прекалено късно е. Прекалено.

— Корт! — Лиа бе притисната до широките му гърди и топлината, която се излъчваше от него, прогаряше пръстите й през тънката материя на ритата. — Пусни ме веднага. Няма да те оставя да ми се присмиваш.

— Когато откриеш нещо смешно или забавно в цялата тази работа — предложи той, докато крачеше към антрето, — уведоми ме. Лично аз не виждам нищо смешно.

— Никога няма да ти простя! — опита се да се измъкне тя, когато Корт зави, като внимаваше да не удари главата й.

Лиа усети как възбудата пламна във вените й и я заля цялата. Не искаше да става така, не и докато между двамата имаше толкова много неразрешени въпроси. В същото време не можеше да отрече, че го желае. Желаеше го още откакто се запознаха в Орегон. Освен това много се страхуваше, че тук ставаше въпрос за нещо по-дълбоко и опасно. Чувствата й вилнееха в пълен хаос и тя се питаше дали тук не ставаше дума за любов.

— Вече ми прости, докато бяхме на терасата — изтъкна той и отвори с крак вратата на спалнята. — Каза, че можем да продължим оттам, откъдето свършихме в Орегон. Ако си забравила, ще ти напомня, че точно там прекъснахме.

— Не бих казала — изсъска Лиа, когато Корт я пусна внимателно на широкото ниско легло и запали малката лампа на нощното шкафче. — Предстои ни да се опознаем. Няма да спя с теб!

Стаята бе модерна, в естествени тонове, също както и останалата част от апартамента. Ниските мебели от тиково дърво, бежовият мокет и пердета бяха освежени от модернистичната картина над леглото. Кувертюрата, на която той я положи, бе пухкава, направена от гъши пух, и сигурно струваше цяло състояние. Жалко, че бе в бежово. На Лиа й се струваше, че ще изглежда най-добре в яркочервено.

— Не искаш да спиш с мен, защото още не си признала, че ме желаеш — отвърна спокойно той и я погледна ласкаво. — След като вече си пресякла границата…

— Няма такова нещо! — почти извика тя и заби нокти в кувертюрата. Добре че успя да се сдържи, каза си тихо.

— Има. Чух те, когато каза на Алекс Харлоу, че си влюбена в мен и имаш намерение да се омъжиш за мен — напомни й Корт с нескрито задоволство. — Това е основната причина, поради която се въздържах да не го изхвърля през балкона. Реших, че си го наказала достатъчно, задето се бе осмелил да те целуне.

— Животно такова! Знаеш, че го казах единствено, за да си отмъстя! Не говорех сериозно! — Доколко бе казала истината? Бе изговорила думите, които използва, за да си отмъсти на Алекс с истинска лекота. Беше й толкова лесно, когато каза, че бе влюбена в Корт Тримейн.

— Можеш да го повториш и сега — подсказа и мило той. — А този път можеш да го кажеш напълно сериозно!

Лиа го наблюдаваше с широко отворени очи, когато Корт започна да си разкопчава ризата. Беше като хипнотизирана. Когато се зае с ръкавелите, ризата бе отворена на гордите и разкриваше тъмните косми отпред. Тя най-сетне събра сили да помръдне.

Хвърли се без предупреждение към далечния край на леглото. Бе много бърза, ала той се оказа още по-бърз и успя да я хване през кръста, преди тя де се изправи.

— Господи! — въздъхна Корт тъжно. — Как можа никой да не ме предупреди, че укротяването на опърничави жени е толкова трудна работа? Ако продължи така още дълго, ще трябва да отида в някой рехабилитационен център на лечение.

— Дяволите да те вземат! — писна Лиа, когато той я притисна под себе си и със сила я притисна на кувертюрата. — Няма ли начин да ти набия малко разум в главата?

— Престани да се съпротивляваш — прошепна Корт и гласът му стана още по-дрезгав. — Мога да бъда изключително разумен. Тази вечер от теб искам истината или поне част от нея.

— Коя част? — изсъска тя гневно, усетила, че топлината на тежкото му тяло размътва разсъдъка й.

— Поне си признай, че ме желаеш…

Ръцете му нежно стиснаха китките й и ги вдигнаха над главата, а устните му застинаха на сантиметър от нейните. Дъхът й бе станал по-бърз и Лиа едва се владееше.

— За да ти осигуря победата, която искаш ли? — поправи го тя.

— Мисли както желаеш — изръмжа той. — Просто престани да се бориш с мен и ми позволи да ти покажа колко хубаво може да бъде между нас!

Лиа го наблюдаваше на приглушената светлина, очите й бяха като горещи изумруди. Чувственото напрежение помежду им вибрираше около тях и ставаше все по-осезаемо. Странна летаргия обхвана крайниците й и макар тя да се чувстваше слаба и безпомощна, пулсът й бясно препускаше.

Желаеше го много, призна пред себе си и преглътна с усилие. Как можеше да отрече, ако Корт се опитваше да я накара да признае с подобна тактика…

— Да знаеш само колко си красива така, легнала леглото ми — прошепна той. — Толкова много те желая, малка Лиа, знам, че и ти ме желаеш. Забелязах го в очите ти още първата вечер в Орегон.

Надигна се леко, за да си свали ризата и да я метне на пода. След това си събу обувките, а едната му ръка не я изпускаше.

Един от високите сандали на Лиа бе паднал неусетно на пода пред леглото. Корт смъкна и другия и се отпусна до нея.

— Корт, моля те, не го прави — помоли се тя, изричайки ясно и отсечено всяка дума. Знаеше, че трепери, освен това знаеше, че новите й усещания не бяха предизвикани нито от страх, нито от гняв.

Той стисна китките й в едната си ръка и ги задържа над главата й, а с другата прокара пламтяща пътека по гърлото й.

— Тази вечер — заяви изкусително, — ще играеш игрите си с някои друг. В Орегон веднъж вече ти казах, че съм много взискателен любовник, сладка Лиа. Говорех съвсем сериозно. Искам да се уверя докъде стигат златните вериги…

— Веригите могат да обвържат и двамата — прошепна тя и заби нокти в дланите си. Инстинктивно притвори очи, за да го наблюдава тайно. — Онзи, който слага веригата, грабва непрекъснато да дърпа другия край. Той е също толкова затворник, както и онзи, когото се опитва да контролира.

— Да не би да си мислиш, че не знам? — изръмжа Корт и очите му блеснаха. В следващия миг устните му откриха уханното местенце зад ухото й.

Лиа потръпна и той веднага пусна китките й, защото усети, че тялото й капитулира. Тя съзнаваше, че се поддава на чувственото вълшебство на момента, знаеше, че го желае, може би дори го обичаше. Как бе възможно една жена да устои на мъжа, когото желае, след като той й бе показал силата на собственото си желание? Как да откаже на мъжа, когото обикваше?

— Лиа! Лиа! Моля те, не ме отблъсквай тази вечер — молеше я Корт. — Не виждаш ли колко се нуждая от теб?

Тя усети страстта в него и я остави да се смеси с нейната страст и да се слеят в една обща неустоима сила. Тази сила се бе надигала през цялата вечер, още от мига, в който излезе от банята и го завари да я чака в спалнята.

Той се намести, притисна я към себе си, за да може да свали ципа на роклята й. Лиа обърна лице към топлата кожа и вдъхна опияняващия мъжки аромат, докато Корт смъкваше дрехата надолу по раменете й. Свали я бавно, предпазливо, устните му неизменно следваха оттеглящата се пречка, също както чайките подтичват след отдръпващите се вълни.

Тази вечер не дразнеше и не я изкушаваше по онзи прелъстителен начин, който вече познаваше от Орегон. Тази вечер той определяше темпото и изглежда нямаше никакви съмнения как ще завърши вечерта и кой от двамата ще контролира нещата.

— О, Корт! — въздъхна тя, когато свободната му покри голата й гърда. Не бе сложила сутиен под роклята в червено и златно и той изпъшка тихо, преди да вкуси съкровището, до което се бе добрал. Кожата й тръпнеше докато пръстите му леко притискаха зърното и го чакаха да се втвърди. Желанието му бе не по-малко силно и разпалено от нейното.

— Можеш да накараш мъжа да полудее, малка Лиа — прошепна Корт, докато редеше целувки по шията й. — Толкова страст, а и тази самостоятелност! Харлоу те е изпуснал като пълен глупак. Не се оплаквам от глупостта му — добави с дрезгав глас. — Така за мен е много по-лесно.

— Лесно ли? — едва намери сили да възкликне тя. — Как така? Какво щеше да направиш, ако сега бях с Алекс?

— Щях да те отнема от него! — заяви той страстно, устните му покриха нейните, а след това ги разтвориха. Езикът му се плъзна вътре и пръстите му стиснаха леко твърдото зърно. Тази двойна атака разпрати тръпки по гръбнака й и тя се изви към него. — Ала ти никога нямаше да принадлежиш на Алекс — прошепна Корт до устните й след миг, когато се отдръпна с огромно нежелание. — Прекалено умна си за него. Забавно ми беше да те наблюдавам как се справи с него тази вечер, само да не му бе позволила да те целуне, направо ме вбеси! Ще те накажа заради това своеволие — предупреди я той, изстена и отново сведе устни. Лиа изпита прилив на женско задоволство, когато усети, че тази вечер Корт не бе в състояние да изпълни заплахата си заради вълната от обхванали го чувства. Тя плъзна пръсти по ребрата му чак до стегнатата талия. Той си пое рязко въздух, когато пръстите й се опитаха да разкопчаят колана на панталоните. — Малка вълшебница — прошепна Корт и Лиа долови дрезгавият му смях. — Знаех си, че си истински огън още от деня, в който те видях. Човек може да се справи с палавница като теб само по един начин. — Той смъкна роклята още по-надолу, плъзна я по бедрата й и я свали.

— И как става? — прошепна гърлено тя, отдадена на насладата на пръстите му, заети да свалят чорапогащника над червените дантелени бикини.

— Като я накараш да играе играта до самия край, разбира се. Сама ще научи урока! — Захапа леко рамото й и стисна леко плътта й, а Лиа ахна. Треперещите й пръсти стиснаха до бедрата му и побързаха да смъкнат разкопчания панталон. След това тя спусна длани по гладкия му гръб, после се насочи към фините косъмчета на врата му. Корт се премести, отпусна се настрани и я привлече след себе си, за да усети по-ясно желанието му и ударите на сърцето му. — Ти си моя, Лиа — прошепна той и пръстите му проследиха извивката на бедрата й и той я притисна до себе си. Устните му отново откриха гърдите й, за да ги покрият с настойчиви целувки. — Признай си! — нареди и устните му плениха връхчето. След секунда тя усети как езикът му описва сложен път, а сетне и зъбите му проследиха влажната пътека.

— О! — изстена Лиа и тялото й се разтопи под умелите му ласки, а тя забрави всичко, преживяно в миналото. — Господи! Корт! Толкова те желая! — Думите се изтръгнаха от нея с разтърсваща сила. Лиа обви врата му с ръце и се притисна до него.

— Достатъчно ли, за да признаеш, че ми принадлежиш? — настоя той и тежкото му бедро се отпусна върху нейните. — Достатъчно ли, за да признаеш, че няма друг мъж?

Тя улови настойчивостта в думите му и се зачуди.

— Отговори ми, Лиа! — продължи Корт, обърна я по гръб и се отпусна между краката й. Тя усети грапавия плат на панталоните му до гладкото си бедро и отвори очи към пламъците от разтопено злато в погледа му.

— Желая те, Корт — прошепна и пръстите й се промъкнаха сред косъмчетата на гърдите му. — Така е — призна тихо. — Желая те още от самото начало.

Почувства се добре, когато призна. Бе по-свободна, можеше по-лесно да потъне в плаващите пясъци, които я повличаха, опитваха се да се затворят над нея, да я погълнат цялата…

— И това е само началото — въздъхна доволен той, без да крие облекчението си, спусна се нетърпеливо надолу по тялото й и обсипа с целувки меката кожа на заоблен й корем. — Започва се, най-сетне.

Ръцете й се впиха в гъстата му коса, когато усети те му по нежната кожа на бедрото си.

Лиа изстена и ръцете му я подхвана по-стегнато, когато започна да се извива.

— Начало ли, Корт? — изпъшка тя. — Какво друго искаш от мен?

— Всичко! — Той отново минаваше нагоре по тялото й. Отново усети грубата тъкан на панталоните му по голите си крака, след това и възбудата му, когато се притисна до нея. — Всичко, моя любима Лиа — продължи по-нежно и описа с език твърдото зърно, а след това и цялата гърда. — И ще имам всичко, преди нощта да изтече. Трябва да го имам.

Тя потръпна от силата на желанието му и се зачуди дали ще успее да му устои. Вече бе уловена във вихрушката на любовната игра. Колко ли още щеше да отдаде от себе си до сутринта? Силата му я покоряваше, изискваше от нея отклик, какъвто не бе предполагала, че бе способи да даде. Ноктите й прокарваха следи по гърба му и нанасяха поражения, които го възбуждаха още повече. Пръстите му запълзяха като перца по вътрешната страна на бедрата й, по мекия стомах, по чувствителната кожа на гърдите и гърлото й. Корт я докосваше навсякъде, сякаш не можеше да й се насити. Най-сетне с нетърпеливи движения смъкна останалите си дрехи, отпусна се до нея и я привлече в ръцете си.

— Господи, Лиа, да знаеш колко съм мечтал за тази нощ, да те доведа у дома. — Ръцете му бавно следяха гръбнака й. — Представях си те до мен, казвах си, че ме желаеш, че повече няма да ме наказваш заради случката в Орегон…

Пръстите му се спуснаха към бедрата й и тя изхлипа. Нейните пръсти не се отделяха от гладките мускули на гърдите му. Наведе глава и целуна мъжките зърна е нескрито желание.

— О, Корт — въздъхваше Лиа отново и отново, а в гласа й зазвучаха хаотични чувства, докато се питаше какво става.

— Всичко е наред — успокояваше я разпалено той, галеше гърба й и я привличаше все по-близо. Устата му бе на косата й, целуваше връхчето на езика й. — Тази вечер започваме отначало, както се разбрахме на партито. Няма да съжаляваш, Лиа, кълна ти се. Така е било писано да става. Вече призна, че ме желаеш. Останалото ще бъде лесно…

— Така ли, Корт? — прошепна тя и думите сякаш заседнаха в гърлото й.

— Единственото, което е застанало на пътя ни, е желанието ти да отмъстиш, да си върнеш за начина, по които те подведох в Орегон. Направи го тази вечер. Не те виня. Вече ти го казах. Боже, и аз щях да постъпя по същия начин. Двамата с теб много си приличаме. Наистина много.

— Мислиш си, че ме разбираш добре — прошепна Лиа на рамото му.

— Да — отвърна без колебание той и обви с крака нейните, готов да я притисне по гръб. — Скоро ще разбереш. Знам какво те подлудява, докато си в прегръдки те ми, и какво те кара да се свиваш до мен като коте. Ти сама ще ми кажеш колко много ме желаеш.

— Желая те.

— И имаш нужда от мен…

— И имам нужда от теб.

— И ми имаш доверие…

Тя остана като вкаменена в ръцете му. Корт усети как Лиа отвори очи и го погледна. Цялата бе поруменяла.

— Лиа? — изръмжа той.

— Какво, Корт?

— Кажи ми, че ми имаш доверие. Признай го, също както призна, че ме желаеш и че имаш нужда от мен!

Тя усети силното му желание и мигна объркана.

— Толкова ли е важно?

— Да, по дяволите! Кажи го!

Лиа облиза неочаквано пресъхналите си устни и усети сграбчилото го напрежение. Не знаеше какво да направи.

— Желая те. Корт. Нека това бъде всичко за тази вечер.

— Не е достатъчно! — изръмжа той и стисна раменете й. — Искам да знам всичко.

— Корт! — Името му се изтръгна в безпомощен вик от устните й.

— Лиа, моля те! Това не е игра!

Тя бе поразена от желанието, изписало се по напрегнатото му лице, притеснена от завладялата го несигурност.

— Знам, че това не е игра — въздъхна Лиа. — Затова не мога да ти дам онова, което искаш. Стига, Корт. Желая те, приеми тази победа. Приеми я и престани!

— Не си ми простила заради онова, което се случи в Орегон, нали? — избухна той. — Отмъщението не ти е достатъчно.

— Не замислям отмъщение. Корт — възкликна тя. — Вече не. Ако замислях, нямаше да съм до теб и да ти казвам, че те желая и имам нужда от теб…

— Лиа, не ми причинявай подобно нещо! Не го причинявай на никой от двамата!

Тя остана шокирана от думите му, от мисълта, че молбата му бе изречена напълно сериозно и й действаше като балсам. Това бе терапия, без която можеше спокойно да мине, каза си тъжно.

— Само за това ли можеш да мислиш? За пълна окончателна победа. Не можеш ли да приемеш компромиса, който предлагам? Защо доверието е толкова важно? Да не би да имаш нужда да се увериш, че предизвикателството е напълно преодоляно?

— Лиа, ти не разбираш! Трябва да знам, че ми имаш доверие. Ако не можеш да го кажеш, тогава ще знам, че все още не си приключила с отмъщението. Тук не става въпрос да бъде преодоляно някакво предизвикателство, по дяволите. Не можеш ли да си го набиеш в главата? Знам, че гориш от желание да ме накажеш, но ти вече го направи. Не можеш да продължаваш по този начин!

— Не те наказвам! — изсъска тя и понечи да отблъсне едрото му тяло. — Просто ти искаш от мен повече, отколкото мога да ти дам. Престани да настояваш за пълна победа, по дяволите. Мислех си, че след признанието, че се желаем, ще бъдем равни в леглото. Само че ти не допускаш подобни компромиси. Единствената ти мисъл е да ме покориш напълно!

Той възкликна яростно, сграбчи ръцете й и ги притисна към леглото. Очите му се плъзнаха по тялото й и се задържаха на примамливите извивки.

— Погледни ме — изръмжа вбесен, докато Лиа лежеше, отпусната безпомощно под него. — Погледни ме и се опитай да познаеш какво би могъл да направи един мъж с малко нежно създание като теб, ако искаше да го подчини напълно! — Забеляза проблясък на несигурност, следи от страх и се усмихна на една страна. — Точно така, опърничава госпожице. Мъж, който иска „пълна победа“, както ти се изразяваш, нямаше да е в моето положение в този момент, нали? Даваш ли си сметка колко си безпомощна?

Корт сграбчи самурената й плитка и я дръпна към голото й гърло. Тя потръпна.

— Корт! Ти не би го направил. Няма да ме изнасилиш — едва успя да промълви и се отпусна неподвижна, докато живото й въображение бързо нарисува подробностите. Да бъде обладана от мъж, обзет от гняв и ярост! Тази мисъл я потресе и върна в нея страха.

— Няма — съгласи се грубо той. — Не бих го направил. Нещо ми подсказва, че от двамата аз съм по-големият глупак! — Отдръпна се от нея и спусна крака на пода със замах. С отривисти движения се облече и подхвърли дрехите й. — Обличай се — изръмжа, — ще те отведа у вас.

Лиа остана загледана в гърба му, докато излизаше от стаята. Трепереше толкова силно, че едва намери сили да се облече.

Няколко минути по-късно, когато слезе долу, възвърнала част от достойнството и самообладанието си благодарение на дрехите, тя го завари да крачи пред камината. Корт вдигна поглед и спря, очите му блестяха по необясним начин.

— Не мога да отрека, Лиа, че имаш добър инстинкт за подходящите оръжия — започна лениво той, докато я оглеждаше.

— За какво говориш? — измърмори тя и се приближи много бавно към него.

— Очаквах да ме накажеш за случилото се в Орегон. Беше неизбежно да поискаш отмъщение. Приех, че ще бъде така, че ще се наложи да го преживея и да продължа напред. Насилих се да мисля, че сцената тази вечер с Харлоу бе достатъчно отмъщение. Само че…

— Ще престанеш ли да говориш по този начин? — прекъсна го разгневена Лиа и размаха ръце. — Не съм замисляла никакво отмъщение.

— Не си, сигурно не си. Решението дойде инстинктивно, нали? Използва единственото оръжие, срещу което съм безсилен. Отказа ми доверието си. Как мога да се преборя с това, Лиа? Как да те убедя, че си ме наказала достатъчно? Как да извоювам обратно доверието ти, за Бога?

Тя го погледна мълчаливо, уловила дълбокото му разочарование. Беше напълно прав. Без да съзнава, беше открила начина да го лиши от окончателната победа.

— Не знам. Корт — прошепна Лиа. — Не знам.