Предизвикателството

Единадесета глава

В петък сутринта Кийт се сети да покани Лиа на партито.

— Можеш ли да дойдеш — попита весело той сестра си. — И Корт ще дойде, ако успее да се върне навреме.

— Това ли е начинът да ме изкушиш? — пошегува се тя.

— Естествено, предполагам, че нямате търпение да се видите след раздялата, но се надявам да ви видя и двамата довечера.

— Не мислиш ли, че ще бъдем малко старички на фона на останалите гости? — попита през смях Лиа.

— Не и откакто станах бизнесмен. Чудесно ще се вместите.

— Горкото ми малко братче. Липсват ли ти диско купоните?

— Не и откакто открих колко си падат жените по преуспелите бизнесмени.

Тя хлопна слушалката ядосана и пръстите й се стрелнаха към ушите, както ставаше непрекъснато напоследък.

Беше късно да се притеснява, каза си по-късно, докато се обличаше за партито. Вече бе взела решение и бе сторила необходимото. Не биваше да забравя официалното подписване на мирния договор. То трябваше да протече с финес и спокойствие. Ако на Корт Тримейн му беше останал здрав разум, каза си мрачно Лиа, нямаше да приеме думите й на шега. Не отговаряше за последствията, ако посмееше да й се присмее!

Нарочно избра изумруденозелена рокля. Начинът, по който обеците отразяваха зелените звезди в очите й, много й допадна. Синтия бе права, че сега вече можеше да носи по-нежни обеци. Щеше да има възможност да измисля по-интересни и раздвижени молели, каза си тя, докато се оглеждаше отново. Все още не можеше да свикне с тях, или по-точно с онова, което символизираха.

Отначало си помисли, че решението да си пусне косата не бе нищо повече от прищявка, ала сетне си призна истината. Дългите тъмни къдрици се спускаха над ушите й, стелеха се по раменете и скриваха като щит изумрудените обеци. Ако леко наведеше глава, те ставаха невидими, поне до следващото незначително движение, когато обърнеше глава и отметнеше коса.

Докато пътуваше към апартамента на брат си, й хрумна, че няма абсолютно никаква гаранция, че Корт ще пристигне навреме за партито, макар да бе убедена, че ще успее. Щеше да падне голям смях, каза си развеселена, ако след всички усилия той не се появеше!

Блясъкът в сребристозелените й очи, подсилен от обхваналото я вълнение, съперничеше на малките изумруди на ушите й, когато почука на вратата на брат си.

— Ето я и дамата в зелено! — ухили се Кийт, когато отвори и я покани вътре. — Сестричке, тази вечер си ослепителна. Да не би да имитираш изумруд?

— Прекалила ли съм със зеленото? — изпъшка Лиа и сведе поглед към дългата рокля.

— Ни най-малко! — увери я той и я последва в хола, където част от гостите вече се бяха събрали. — Ефектът е поразителен. Корт направо ще полудее. Какво да ти донеса за пиене? Както обикновено ли?

— Чудесно. — Тя огледа красиво облечените развеселени гости. — Знаеш ли, Кийт, преди една година не можех дори да си представя, че би организирал подобно парти — прошепна впечатлена.

— Така е, когато тръгнеш към върха — обясни доволно той и й сипа с обичайната ловкост. — Трябва да си даваш вил на преуспял, дори все още да не е така.

— Май животът на бизнесмен наистина ти харесва? — пошегува се Лиа и загледа с интерес блондинката, която се отдели от групата гости и се отправи към бара. — Това ли е гаджето за тази вечер? — прошепна усмихната.

— Все още не съм си хванал — отвърна Кийт и отпи от уискито, — предполагам, че Джанис ще свърши работа.

— Ще те оставя да я впечатлиш с новите си постижения. — Тя се усмихна на приближаващата Джанис и се смеси с гостите, за да потърси хора, които познаваше. Запита се колко ли от присъстващите бяха станали свидетели на драматичните събития на предишното парти.

Измъчваше я нетърпение, което нормално би я учудило. Тази вечер, докато очакваше притеснена появата на Корт, Лиа дори не забеляза интереса на някои от мъжете. Откликна на ухажването им, защото това бе единственият начин да се разсее, а всеки нов мъж щеше да отнеме част от енергията, бликнала от нея, озарила очите й и извила устните й в закачлива предизвикателна усмивка. Усети много пъти как ръката й се повдига към пуснатата коса, разстлала се почти до кръста й.

— Кийт спомена, че има сестра — подхвърли един непознат, докато някой услужливо й подаваше втората напитка за вечерта. — Само че забрави да спомене цвета на очите ти.

— Това важен пропуск ли е? — попита небрежно тя и вдигна очи, за да впие в него платинено зеления си поглед. Непознатият бе хубав, реши Лиа, и някак бе успял да се открои сред останалите й обожатели. Огледа се и се запита как бе успял да го постигне. Нямаше представа как се бе озовала изолирана в един ъгъл, заклещена от високо цвете от едната страна и непълно непознат от другата.

— Много важен — увери я мъжът и тъмните му очи се присвиха игриво. — Имам слабост към зеленооки жени.

— Май слабостта ви все още не е успяла да ви съсипе — усмихна се широко тя и наведе глава, за да огледа чупливата му коса и красиви черти. Огледа спокойно скъпото велурено спортно сако, което му придаваше вид на лошо момче.

— През повечето време успявам да се контролирам, преди да стане някоя беля — съгласи се той и вдигна лявата си ръка, за да покаже, че не носи халка. След това погледна към нейната ръка. — Очевидно и вие сте успели да заобиколите капана.

— Засега — съгласи се Лиа и му се усмихна. Къде беше Корт? Може би изобщо нямаше да успее да дойде тази вечер. От друга страна, как да се държи, когато той дойде? Напрежението я стягаше все повече. Обеците леко се поклащаха.

— Нещо ми подсказва, че имаме лоста общи неща.

— Само че очите ви не са зелени.

— Нима ще приемете това за недостатък? — попита тихо непознатият, наведе леко глава и подпря едната си длан на стената зад нея. Усмихна се. — Уверявам ви, че имам и друга качества.

— Нима? — попита сухо тя и изви едната си вежда. — Чакайте да позная. Играете ли тенис?

— Много добре — засмя се той и тъмните му очи станаха по-топли.

— А голф?

— Все бележа нови победи.

— Тичате ли сутрин?

— Всяка сутрин.

— А кое е любимото ви място за ваканция? — попита тя любопитно и го подведе да си мисли, че въпросите й бяха продиктувани от истински интерес.

— Всички места, където може да се карат ски през зимата и да се плава с яхта лете. Издържах ли изпита?

— Боя се, че току-що изкарахте двойка — отвърна тъжно Лиа. — Аз не правя нито едно от тези неща. — Тя вдигна присмехулно тъжен поглед.

— Да не би да предпочитате спортове на закрито? — Усмивката му стана по-широка и прелъстителна. — И там талантът ми е огромен.

— Приспособявате се лесно.

— Старая се.

Лиа отвори устни, за да отговори нещо хапливо, но в този момент усети, че атмосферата в стаята се промени. Напрежението я сграбчи с нови сили и тя разбра, че върви по обтегнато въже. Корт беше дошъл. Усети го с всяка клетка на тялото си.

Наложи си да се успокои и да погледне небрежно наоколо, докато най-сетне премести поглед към вратата. Корт бе там и говореше с брат й. Кестенявата му коса със златни кичури бе леко разрешена от хладния вечерен ветрец. Бе облечен в консервативен син костюм, с който сигурно е бил на деловите срещи през деня. Бе свалил сакото, може дори да го бе оставил в колата, ала класическата бяла риза бе закопчана догоре и връзката му бе на място.

Щом погледна към него, златистокафявите му очи се обърнаха към нея. Тя усещаше вниманието на непознатия, притиснал я в ъгъла, и забеляза как очите на Корт се присвиха, преди отново да насочи вниманието си към Кийт. Лиа въздъхна. Сега щеше да й се наложи да дава обяснения. Не можеше да отиде на парти и да не поговори с гостите, каза си тя и се опита да се измъкне от ъгъла.

— Не си тръгвайте още, зеленоочке. Все още не съм ви казал името си — оплака се непознатият. — А и вие не си ми казали вашето. Брат ви също забрави да го спомене.

— Казвам се Лиа — отвърна разсеяно тя, без да откъсва поглед от вратата. — Боя се, че трябва…

— Да не би нещо да не е наред, Лиа? Познавате ли този, които влезе току-що?

— Да, познавам го. Бихте ли ме извинили…

— Аз се казвам Алън — продължи той. — Алън Усет. Хайде да си поговорим за спортовете на закрито.

Тя знаеше, че Корт се бе упътил към нея. Усети го как приближава, все едно че бе вълна, която изтласкваше всичко по пътя си. С цялото си същество усещаше нарастващата мощ на вълната. Знаеше, че трябва да се отърве от Алън Уест.

Въпреки че се опита любезно да се отдръпне. Алън отпусна ръка на рамото й. Така ги завари Корт.

— Добър вечер, Лиа. — Гласът му бе заплашителен. — Вземи си довиждане. Тръгваме си. — Погледна ръката на рамото й и тя го погледна нещастно.

Алън усети напрежението, погледна напрегнатите лица на новите си познати и дръпна ръка с тихо възклицание.

— Извинявам се — промърмори той към Корт. — Нямах представа, че дамата е частна собственост.

— Очевидно и на нея й е трудно да го разбере — отвърна спокойно Корт, стисна китката на Лиа и пое обратно към вратата.

— Пусни ме веднага! — изсъска нервно тя, когато той я повлече насила през тълпата. — Защо си се наежил така? Просто си приказвах с Алън…

— Това беше чиста проба флирт — изръмжа вбесен Корт. — С палто ли си?

— Не.

— Тогава няма защо да се бавим.

— Брат ми…

— Няма да му липсваш.

— Корт, няма да ти позволя да ме измъкнеш от второ парти.

— Осъди ме!

— По дяволите. Корт…

— Какво, по дяволите, си въобразяваше, че правиш в онзи ъгъл? Сравняваше ли ни? Може би просто си искала да видиш какво е истинска мъжка ревност.

— Това е смешно! — продължи да съска Лиа, вече уплашена.

— Съгласен съм, тъй като ти се интересуваше, с удоволствие ще ти покажа какво е да стоиш под един тон тухли, когато ти падат на главата. — Обърна се към вратата, а ръката му си проправи път под косата й, за да я стисне за врата. Кафявите му очи горяха. — Няма да търпя подобно нещо, Лиа. Разбра ли ме? Няма да допусна никой между нас. Само двамата сме и не позволявам на никой да ми мъти водата. Накрая ще успеем… — Думите му бяха прекъснати от неочаквано ахване. Тя разбра, обзета от паника, че ръката му бе отметнала пелената от тежка коса и той бе забелязал изумрудените обеци. Напрегна се, защото не се получи, както тя бе очаквала. Сега не можеше да отрече значимостта на накитите. — Лиа! — Гласът му прозвуча като дрезгаво хъркане. Пръстите му нежно погалиха врата й. — Лиа, сладката ми опърничава любима, защо не ми ги показа веднага? Господи! Решила си първо да ме побъркаш, така ли? — Не изчака отговора й, привлече я до себе си и покри устните й жадно, а тя изхлипа. След това я отдели от себе си, изражението му напрегнато и изпълнено с нетърпение. — Кажи ми, Лиа! Кажи ми какво искаш да направя? Дадох ти право да поискаш каквото пожелаеш, помниш ли? Каквото искаш.

Тя срещна пламналия му поглед и събра целия си кураж.

— Искам… Искам брак, Корт — въздъхна тихо.

За частица от секундата той й се стори изумен. Сигурно така си въобразяваше, каза си Лиа, защото изражението му се промени в следващия момент. Понечи да каже нещо, но веселият глас на Кийт ги прекъсна.

— Вие двамата, това е парти за бизнесмени. Такива работи тук не се допускат.

— Случаят е специален, Кийт — прошепна дрезгаво Корт и очите му се плъзнаха по изразителното й лице. — Двамата със сестра ти току-що се сгодихме.

Кийт прие новината много по-спокойно от Лиа.

— Поздравления, сестричке! Няма да се преструвам на учуден. Бях сигурен, че ще стане така. Все пак…

— По-късно ще говорим. Кийт — измърмори Корт и привлече разтрепераната Лиа до себе си. — Сега трябва да си тръгваме. Сам разбираш.

— Толкова скоро? — ухили се Кийт и се усмихна на сестра си. — Не мога да повярвам, че виждам Лиа, останала без думи.

— Запомни този момент, едва ли някога ще се повтори — посъветва го Корт. — Сега, бе ли ни извинил…

Лиа бързо разбра, че не бе единствената разтреперана. Усещаше трепета в ръката на Корт, докато той я водеше с бързи крачни към вратата. Когато най-сетне успя да събере мислите си, разбра, че Корт бе не по-малко разтърсен от нея.

— Щом трябва — съгласи се философски Кийт. — Доскоро. — Усмихна се на Корт. — Да я пазиш, Тримейн. Тя ми е единствената сестра.

— Имаш думата ми — зарече се Корт, без да откъсва очи от нея. — Ще се грижа чудесно за нея.

След секунда двамата останаха сами на стълбите. Без да каже и дума, той потегли пленницата си към улицата, където бе паркирал. Настани я, след това седна до нея и я привлече до себе си в хладния мрак.

— Нека да отидем на някое тихо, усамотено място и да отпразнуваме годежа — прошепна Корт, когато Лиа зарови лице на гърдите му. Той вплете пръсти в гъстата й коса и докосна изумрудите, сякаш не можеше да повярва, че бяха на мястото си. — Господи, Лиа, нямаш представа колко много направи за мен тази вечер.

— Ти сериозно… Сериозно ли говориш. Корт? — попита смутено тя, докато се наслаждаваше на топлината и силата му. — Наистина ли искаш да се ожениш за мен?

— Казах ти, че можеш да поискаш от мен каквото пожелаеш.

Лиа преглътна, защото не бе сигурна, че иска да продължат да говорят по този въпрос.

— Все още ли си ядосан заради Алън Уест?

Той въздъхна.

— Не мога да го виня, че се опитваше да те отмъкне. На мен всеки път ми се иска да го сторя.

— Боже, какво благородство!

— Нали? Ела с мен у дома, Лиа, позволи ми да те любя така, както ми се иска още от първата ни среща! — помоли я Корт, докато обсипваше с целувки косата й, а ръцете му пълзяха примамливо по гърба й. — Толкова много те желая, опърничава госпожице.

— Наистина ли съм опърничава. Корт? — попита тя, усетила, че тялото й откликва на ласките му.

— Бъди каквато поискаш — позволи великодушно той, — стига да носиш изумрудените обеци!

Имаше чувството, че усети мъжкото му задоволство. Като сложи обеците, Лиа бе признала всичко, което Корт искаше да разбере. От друга страна, единственото, което знаеше за него, бе, че той я желае. Желаеше я толкова много, че дори бе готов да се ожени за нея.

Трябваше да се примири с това, каза си тя. Имаше му доверие. Пълно доверие. Никога не би споменал брак, ако не бе готов да се обвърже с нея. Любовта щеше да се появи с течение на времето, опита се да се увери Лиа. Щеше да направи всичко по силите си, за да спечели любовта му.

— Къде отиваме? — попита тя, когато най-сетне Корт се отдели от нея и запали колата.

— Нали ти казах. На някое място, където можем да отпразнуваме годежа! — Погледът му блестеше в сумрака и сякаш я докосваше. Лиа потръпна и усети как я обзема слабост.

— У нас ли? — попита тя след няколко минути, когато позна пътя.

— Заради стълбите е — ухили се той, доволен от себе си. — Толкова е романтично.

— Корт! — Лиа се изчерви. Смехът й бе зареден с много страст. Всичко си идваше на мястото.

Не знаеше какво да каже, докато той паркираше колата пред тях, подаде й ръка, за да слезе, и взе ключа. Миг по-късно тя влезе и се обърна тъкмо когато той хлопна вратата.

Останаха загледани един в друг, смълчани, погълнати от желанието, което се четеше в очите им. И в двамата се усещаше напрежение, то ги завладяваше, докато мълчанието помежду им продължаваше.

Лиа първа се опита да направи нещо. Протегна ръка към копринената му вратовръзка. След секунда бе в прегръдките му.

— Лиа, любима моя, Лиа! Толкова те желая!

Тя вплете пръсти в косата му, за да се наслади на гъстотата й, докато Корт я притискаше към себе си. Ръцете му повдигнаха пищните кичури, разпилели се по гърба й, а Лиа усети силата на желанието му.

Ароматът му изпълни ноздрите й, изкушаваше я и разпалваше в нея примитивна топлина. Отново докосна възела на вратовръзката му и бавно го разхлаби.

— Ти говореше за златни вериги — напомни му с гърлен глас и устните й се разтвориха чувствено, докато се опитваше да се справи с възела.

— Единият от нас ще бъде окован във вериги до сутринта — изръмжа той. — Вече не съм сигурен кой кого ще окове.

— Има ли значение? — попита предизвикателно тя и подръпна края на вратовръзката, за да я свали от врата му.

— В момента изобщо не ме интересува — призна Корт. Наведе се, взе я на ръце и очите му се плъзнаха по дългата коса, която галеше гърдите му. След това пое по стълбите, бавно и уверено.

Докато се качваше, Лиа се заигра с копчетата на ризата му, очите й бяха пълни с мечти и неизказана любов. Когато стигна на площадката, той се насочи към стаята й и след миг тя се отпусна на леглото.

— Така трябваше да бъде онази нощ в Орегон — прошепна и се отпусна до нея. Допирът на тялото му я накара да потръпне. Лиа спусна клепки и леко докосна с тях скулите му, сякаш изпълняваше езически танц, примамлив и изкусителен.

— Кажи ми, Лиа — помоли той, докато устните му се надвесваха над нейните. Усети едва сдържаното му желание и се зачуди. — Сега няма да ти е трудно да го кажеш. Нали няма да има повече отмъщение?

— Имам ти доверие, Корт — призна тя, защото знаеше, че Корт толкова искаше да чуе тези думи и защото вече не бе в състояние да му каже нещо друго, освен истината. — Просто нямах доверие на себе си. Не исках да призная, че ставах слаба, когато бях до теб…

— По дяволите, Лиа — изсъска той. — Ако се каниш да ми кажеш, че изпитваш към мен същата слабост, която си изпитвала към Алекс Харлоу…

— Не — прекъсна го тихо тя с блеснали очи. — Не е това, Корт, Алекс ме използваше. На него не можех да му простя и след милион години. Сега вярвам, че ти ме подведе, защото това е един от методите на Корт Тримейн, за да стигне до истината. Вярвам, че ми казваш истината, като твърдиш, че си ме искал още от самото начало.

— Така е. Господи, да знаеш само колко те желаех. — Той обсипваше слепоочията и клепките й с нежни целувки, а след това се прехвърли на ушите. — Искам те тази вечер. Не мота да чакам повече.

— Добре, Корт — прошепна тихо Лиа с много обич, бръкна под ризата и впи пръсти в него.

Усети пръстите му на ципа, а след това изумруденозелената рокля бе смъкната с няколко нетърпеливи подръпвания. Хладният въздух в стаята докосна кожата й, когато той се надигна, за да свали ризата и панталоните си. Вече гол, бавно свали останалите й дрехи и докосна с устни всяко голо местенце.

Тя потръпваше, докато Корт промъкваше пръсти под ластика на пъстрите й бикини, ала това не бе от хлад, а от разгорелия се в нея огън. Той усети реакцията й и се наведе, за да целуне рамото й. Миг по-късно смъкна бикините до глезените й и Лиа остана гола.

— Тази вечер ще те любя, докато не забравиш, че съм те подвел в Орегон — зарече се Корт. — Докато не можеш да мислиш за нищо друго, освен за бъдещето ни.

Тя потръпна, щом чу настойчивите му думи. Искаше й се да му каже, че няма нужда да се притеснява за миналото, но усети, че трябва да му го покаже, като откликне на ласките му не с думи. Най-сетне бе настъпил моментът, когато нямаха нужда от думи.

Усети колко бе твърд, когато допря бедра до нейните. Искаше да се потопи в нея както копнееха мъжете открай време, когато бяха с любимата.

— О, Корт!

Привлече го по-близо до себе си. Сви пръсти и докосна меката кувертюра, на която се бе отпуснала.

Той изстена и ръката му потърси влажната сърцевина на желанието й, за да я докосне. Лиа изхлипа и вдигна коляното си в очакване.

— Лиа, моята прекрасна Лиа — зашепна Корт до гърдата й и първо устните му, а след това и зъбите му обвиха зърното.

Тя не успя да продума, оставила се на насладата. Огнените му устни проследиха втвърдените връхчета на гърдите, а след това прокараха пътека между тях. Пръстите му я възбуждаха до непознати висини и Лиа се надигна към ръката му в очакване.

— Желая те, любима — прошепна той, краката му притиснаха нейните и ги разтвориха.

— Ах! — Викът й прозвуча тих, умолителен и жарък. Сякаш възпламенен от бързия й дъх, Корт се надигна, извиси се над нея и се намести в топлото място между краката й. Тялото й отново се изви към неговото, ала той се отдръпна и не позволи моментът да свърши толкова бързо. Вместо това използва интимната поза, за да я възбуди още по-силно с невероятно разпалващи движения, които я подлудиха. — Моля те, Корт! — повтаряше тя, извиваше се и забиваше нокти в стегнатите мускули на бедрата му в опит да го привлече по-близо. Краката му й се сториха груби до гладките й бедра.

Сякаш мекотата й го разпалваше не по-малко, отколкото твърдостта му въздействаше на нея. Той галеше цялото й тяло с ръка.

— Като коприна си — въздъхна. — Като гореща коприна. — Ноктите й продължаваха да оставят следи по бедрата му, докато опипваше с устни пулса на гърлото му. Корт все още не я бе обладал напълно. След секунда долови тихият му стон, отекнал в гърдите. — Да не би да си мислиш, че можеш да ме контролираш, след като знаеш колко много те желая? — попита с едва овладян глас той.

Лиа отвори очи и се взря в засмените му очи, готови да я погълнат с огнена страст.

— Покажи ми колко силно ме желаеш! — нареди тихо тя и притвори клепки в очакване. Без предупреждение пръстите му стиснаха бедрото й и Лиа усети стегнатия му допир. — О!

Викът й бе от болка и удоволствие, възбуждащ, еротичен. Притисна се до него с всички сили и усети твърдите косъмчета по гърдите му. Пръстите й се плъзнаха по ребрата му, изпълнени с молба, със страст и желание.

— Лиа! Моята влудяваща страстна и неустоима Лиа!

Устните му проследиха шията й. В същото време сграбчи ръцете й и ги прикова отстрани до раменете. След това с опитна сила задържа извитото й тяло неподвижно.

— Корт!

Викът й бе от страст, откъснал се от отворените й устни, когато той навлезе в нея по-силно и я подчини.

Корт изстена силно, докато навлизаше в по-бърз ритъм, който я понесе през морето на високи вълни. Всичките й сетива оживяха в този незабравим момент.

Докато бурята, която двамата бяха създали, бушуваше, ръцете й обхождаха настойчиво гърба му. Знаеше, че с никой друг няма да изпита подобна вихрушка от чувства. Отново заби нокти в силните му бедра и грубите й ласки го разпалиха още повече. Устните му покриха нейните, сякаш искаха да погълнат тихите стонове, които тя издаваше.

Лиа се притисна към него, защото нямаше друга възможност, освен да се остави да бъде само негова. Усещаше тласъците дълбоко в себе си и ги приемаше така, сякаш това бе негово право. Това не бе право, дадено от годежа или предстоящата сватба, а нещо много по-дълбоко и примитивно.

Усети се укротена, подчинена, в същото време буйна и страстна, сякаш мъжът, който оставяше отпечатъка си върху нея, бе единственият, който можеше да я освободи.

Любовната битка между двамата бавно стигна до края си в мига, в който вълните ги подеха така, че никой от тях да не може да избяга. Но и те не искаха да бягат и когато краят настъпи, посегнаха към него с желание и нетърпение.

Дълбоките дрезгави викове на удоволствие биха накарали всеки да се запита кой кого бе подчинил. Това бе без значение за участниците в двубоя на огромното легло.