Пристрастен към греха

ГЛАВА 1: ПРИСТРАСТЯВАНИЯ

Диксън

— Не… мога… да… спра… да… ям — каза Шаму, докато поглъщаше третия десерт „Туинки“ с една ужасяваща хапка.

Наистина трябваше да съм по-впечатлен, че това едро и охранено момиче правеше секс със своето захарно угощение пред мен, но смешното е, че не бях. Това е така, защото всичко, върху което можех да се фокусирам, беше начинът, по който нейната апетитна уста лакомо и шумно поглъщаше сладката паста и аз не можех да не си представя, че тя поглъща моя член все едно той е последното й ядене, а не проклетото „Туинки“ Докато треперех леко в коженото кресло, казах на члена ми, че сега не е моментът да надига своята греховна глава, защото съм тук, за да помогна на Шаму, или по-точно на Шарън и нейното пристрастяване.

Пристрастяване според Уикипедия означава „продължително повтарящо се поведение, което води до тежки последствия или неврологични разстройства, които от своя страна водят до същото поведение“. Какво поражда пристрастяването? Какво кара хора като Шарън толкова крайно да се пристрастят към нещо, без което повече не могат да живеят? Имам предвид, че е странно да не можем да спрем определени поведения, тъй като ние сме тези, които контролираме действията си — ние, а не някой друг. Може би и навикът, но той е придобит по желание и е личен избор, така че би трябвало да можем да спрем, ако поискаме. Може би е потиснат спомен, който ни хапе по задниците и ние го използваме като извинение, за да се напушим, напием, да се разболяваме от болести, предавани по полов път, или както в случая на Шарън — да затлъстеем.

Всеки от нас носи в себе си своите пристрастявания в една или друга форма. Човешките същества имаме сложна природа — или се справяме с тях, или ги смитаме под килима и не ги споменаваме.

Хората, които искат да говорят за своите пристрастявания, идват на сесии с мен. Казвам се доктор Диксън Матюс и за 500 долара на час всеки може да сподели своите най-дълбоки и най-тъмни тайни, след което да напусне кабинета ми, излекуван и прероден. Повечето хора просто искат потвърждение, че нищо им няма и техните анормални пристрастявания в крайна сметка са нещо нормално. Моите пациенти получават точно това от мен — потвърждение от един от най-добрите психиатри в Ню Йорк, че тяхната нужда да ядат котешки косми или да мастурбират на открито, е напълно нормална. Само за няколко секунди аз се обвързвам с обещание, че моето лечение ще излекува тяхното невротично поведение и те могат да се върнат обратно в обществото, където гражданите не са по-мъдри от тях и си имат своите смахнати и побъркани настроения. Причината, поради която мога да го гарантирам, е, че мнозинството от тези, които минават през кабинета ми, просто искат да помрънкат и да се оплачат и в момента, в който изкарат всичко от гърдите си, повечето виждат светлина в тунела и спират с безумията. На малка част от тях, които имат сериозни проблеми, им предписвам винаги действащия бензодиазепин, за да лекуват своята лудост. След което светът ми благодари за това, че съм създал поредното асоциално зомби, което пие хапчета. Може да ме наречете гадняр, но мисля, че на 32 години ми е позволено да бъда малко преситен, уморен и апатичен към отрепките на обществото. И вие щяхте да се чувствате така, ако трябваше да слушате една и съща ревлива история всеки божи ден от разглезени богати мъже и жени, които не са работили нито един ден в живота си. Те продължават да идват при мен и да ми разказват техните сърцераздирателни истории, пълни с несправедливости и грешни постъпки, като изцяло забравят всъщност колко са щастливи.

Докато слушам Шарън как говори за нейните неволи, искам да се върна към основния въпрос: „Какво предизвиква пристрастяването?" Много специалисти са се изказвали относно причините за пристрастяванията. Те варират, но са предизвикани основно от комбинация от физиологични, психически, обстоятелствени и емоционални фактори. Според мен пристрастяването се дължи на едно просто примитивно понятие — желание. Независимо дали копнеем за успех, за определена храна, алкохол, наркотици, никотин, порно, секс, или се стремим да сме красиви, крайният резултат е един и същ — всички искаме да изпитаме еуфорията, която произлиза от тези фактори и се пристрастяваме към нея. Истинският детонатор е различен при всеки човек, но като цяло всички искат да бъдат… щастливи. И в повечето случаи желанието води до удоволствие. Хора, които са предразположени към пристрастявания, раздуват своето пристрастяване до страховити размери, но по-голямата част от нас се омотаваме в нашите зависимости, за да стигнем до щастието — въпросната еуфория, защото сме хора и обожаваме изречението от приказките „И заживели щастливо".

— Казах ви, че много ме бива. Доктор Матюс, не трябва ли да си водите записки? — каза тихо Шарън.

Поклатих глава и вдигнах поглед към нея.

— Какво ще кажете да ми разкажете малко повече за баща си? — предложих меко и й се усмихнах нежно.

5,4, 3, 2… и 1. Точно навреме видях как долната устна на Шарън трепна и очите й се насълзиха.

— Няма нищо за разказване — обяви тя, кръстоса ръце пред пищните си гърди и прехапа устните си, като се опитваше да спре сълзите.

— Как бихте описали вашите отношения? — настоях аз и небрежно кръстосах краката, за да скрия моята нарастваща ерекция, опитвайки се да не гледам в гърдите й.

— Като нормални.

Тя подсмръкна и се сви назад, яркочервената й коса покри сълзите й.

Всички имаме слабо място и научих, че това на жените с наднормено тегло е несъществуващият или липсващ баща. Никога няма да разбера защо избират да използват храната като успокоителен инструмент, но може би тъпченето запълва празнина и имам предвид буквално. Та както казах, наречете ме гадняр, но многобройните проблеми с бащите означават, че се опитвате да намерите идеалния баща, който да запълни празнотата от липсата на любов. Тези жени несъзнателно търсят бъдещия си партньор, като използват своите бащи — задници, като копия на това, което търсят в половинката си. Или в някои случаи… в секса.

Изведнъж моят пенис силно, ама много силно се заинтересува от Шарън Уитърстоун. Да, тя е може би с 20 килограма отгоре, но в този случай съм воден от главата между краката си, защото, както казах, всички имаме слабо място и точно както всички останали, аз искам да намеря моето „…и заживели щастливо“. И в този момент щастието ми се простираше до това да наведа Шарън върху бюрото и да я чукам неразумно.

Аз имам диплома да решавам проблемите на другите, но не и моите — знам, че съм изгубена кауза. Аз съм задник и всеки ден губя представа кой съм и кой бях. Не съм чак такъв глупак, всъщност мога да накарам жени като Шарън Уитърстоун да се почувстват добре, защото сексът без емоционална обвързаност е толкова по-лесен от… това да изпитваш чувства.

Оставих таблета на облегалката на креслото, станах бавно и погледнах Шарън, като й се усмихнах по начин, по който бях сигурен, че щеше да свали бикините си за секунди. Тя ме погледна и видях объркването в нейните мигащи смарагдови очи. Свали погледа си надолу към втвърденият ми член и объркването се превърна в… желание. Цялото й поведение се промени и се показа малкото момиченце на татко, което трепереше на дивана, а нейният гръден кош се вдигаше предизвикателно.

Всъщност става наистина лесно — предпочитам този метод, отколкото да рискувам, като слагам сърцето и душата си на показ само за да разбера, че годеницата ми спи с най-добрия ми приятел. Така че по този начин е доста по-лесно.

— Обичате ли баща си?

— Не, мразя го — призна тя с прелъстителен шепот и захапа устната си.

— Ще можете ли да ми кажете защо?

Седнах близо до нея на кожения диван, след това се убедих, че нашите колене са на няколко сантиметра едно от друго.

— Защото той обича моята втора майка повече от мен — отговори тя и нейният страстен поглед се фокусира върху скута ми, където ерекцията ми напираше през опънатия панталон.

— Съжалявам да го чуя — изгуках нежно аз, като въобще не го мислех. — Сигурно ви е много трудно.

— Така е, трудно ми е наистина.

Тя кимна и аз усетих един пръст да се плъзва предпазливо нагоре по бедрото ми към чатала.

Отворих подканящо краката си и попитах:

— Мислите ли, че това е причината, която е отключила вашето пристрастяване?

— Какво да ви кажа, доктор Матюс? Когато пред мен има нещо вкусно, просто не мога да кажа „не“ — дрезгаво измърка тя, а пръстите й затанцуваха около моя напрегнат цип.

— Понякога… е добре да кажете „да“ — прошепнах аз.

Знам, че ще отида в ада. Това дръпна спусъка на госпожица Уитърстоун, нейната глава потъна в скута ми, а пръстите й несръчно стигнаха до ципа ми. Докато нейната гладна уста обгърна моята нажежена до червено ерекция, аз затворих очи от отвращение. Отвратен съм от себе си за това, че използвам някого, когото нямам никакво намерение да виждам отново. Но аз не съм казвал, че съм герой в тази история или дори доброто момче. Кой иска да бъде добър, след като се чувства толкова добре, когато е лош?

ГЛАВА 2: ВЪТРЕШНА КРАСОТА

Диксън

Взех си сакото от облегалката на стола и се опитах да не се отдръпна, когато видях записките, които бяха пренебрежително разхвърляни. Спомените за лицето на госпожица Уитърстоун, притисната до махагоновото ми бюро, докато я чуках отзад, изплуваха и аз бързо тръгнах към вратата, преди да повърна. Докато заключвах вратата, видях, че моята асистентка Сузана е още тук.

— Госпожо Вейл, трябваше отдавна да сте си тръгнали? — порицах я аз, защото беше вече 19,30 часа.

— А, няма проблем. Лерой е извън града на риба с приятели и нямам против да остана до по-късно на работа — отговори тя с кимване и сивата й коса на масури се полюшна от движението.

Сузана Вейл трябваше да се е пенсионира още преди години, но продължаваше да твърди, че не е готова да си остане вкъщи. Добър асистент се намира трудно, затова не споря с нея.

— Добре, отбележете колко часа допълнително сте работили, за да кажа на Нанси да ви ги плати.

— Доктор Матюс, стига глупости — запротестира тя, като махна с набръчканата си ръка. — Кой друг ще ви следи дали си тръгвате навреме?

Усмихнах й се, защото беше права. Сузана ме беше изпращала вкъщи повече от веднъж в безбожни часове. Но какво имаше вкъщи?

Връщах се в моя празен апартамент в Манхатън, който прекалено много ми напомняше за нея. Дванайсет месеца по-късно нейното присъствие все още се усещаше между стените. Разтреперих се от тези не добре дошли спомени, но го изиграх готин, защото не искам да показвам носталгията си.

— Ох, само ако беше 10 години по-млада… — пошегувах се и завърших изречението с игриво намигване.

— Звяр такъв! Вземете си нещо за ядене… видях, че пропуснахте обяда — тя ми показа вратата.

Пребледнях от нейната забележка, защото се сетих, че моят обяд беше зает с ядене, но… не на храна. С тази ужасна мисъл бързо пожелах на асистентката ми „лека нощ“ и се качих в асансьора.

Имам среща с двамата си най-добри приятели — Финч и Хънтър, в един бар зад ъгъла на сградата, в която е кабинетът ми. Някога бяхме четворка, но това беше преди 100 години, когато вярвах в лоялността и любовта.

— Ето го — идва доктор Любов — извика Хънтър, като влязох.

Неговият шумен и неприятен глас ме ориентира къде е седнал. Знам къде да го намеря, защото той никога не сменя мястото си на бара.

— Мамка му! — шумно изпсува той, като присви очи. — Днес те е огряло със сигурност!

Той вдигна будвайзера си за наздраве, а Финч се засмя.

— Можеш ли да викаш по-силно, защото не съм сигурен дали в Ню Джърси успяха да те чуят? — попитах и шеговито го плеснах по врата.

Седнах до Финч и си вдигнах ръката, за да привлека вниманието на блондинката зад бара. Тя ми намигна, докато правеше коктейл.

— Е, коя е щастливката? — попита Финч и ме ръгна в ребрата с лакът.

— Не помня. — Възползвах се от неговата чаша и преглътнах недоволно. — Е, защо няма ром?

Закашлях се и исках да изплюя колата. Финч се засмя и завъртя брачната си халка.

— Трябва да гледам Габриела сутринта. Хайди има някаква среща от клуба на майките, така че съм детегледачка.

Аз кимнах, защото така правят отговорните родители. Те не излизат с техните необвързани приятели — проститутки, които гледат как да се напият и да удавят мъката си в бутилка „Джак“, поместена между гърдите на някоя руса мацка, сменяла цяла нощ баровете. Това е моята типична петък вечер, но за Финч, който е женен от две години за любовта на живота си Хайди, петъчна вечер се състоеше от едно безалкохолно с приятелите, преди да се прибере вкъщи при готината си любяща съпруга и да прави страхотен секс. Докато си мисля това, минах покрай него и взех бирата на Хънтър.

— Изглеждаш доста зле — заяви Хънтър.

Колкото и да обичам неговата искреност, определено не бях в настроение. Той продължи да натиска, без въобще да се интересува от моето мълчание.

— Мина една година.

Той вдигна един пръст, за да ми покаже какво бе казал, ако случайно не съм го чул. Но аз го чух — беше казано ясно и високо.

— Не ми се говори за това — възразих с твърдо поклащане на главата и бързо изпих на екс остатъка от открадната бира.

— Просто се притесняваме за теб — присъедини се и Финч и сивите му очи станаха по-меки, като видя моето емоционално оттегляне.

— Добре съм — рязко отговорих аз и имах нужда от още нещо за пиене.

Опитах се да привлека вниманието на барманката, но тълпата изведнъж се бе увеличила и тя обслужваше други постоянни жадни клиенти.

— Искаш да спре да ти става ли? — безцеремонно попита Хънтър.

— Моля? — попитах аз, неспособен да изтрия усмивката от лицето си, развеселен от неговата мелодрама.

— Чу ме — той се наведе напред и огромното му тяло скри това на Финч.

— Не, Хънтър, не искам това. Давай направо! — отговорих и го изгледах ядосано.

— Това ще стане, ако продължиш да правиш секс със случайни момичета.

— Доста се съмнявам в това — недоволствах аз, но Финч кимна, което значеше, че е съгласен с Хънтър.

— Мацките моментално си свалят бикините, като ги погледнеш с големите си небесносини очи. Наистина става лесно и ти се превръщаш в най-голямата нюйоркска мъжка курва — обяви Хънтър.

Неговата откровеност и грубост изведнъж ме вбеси.

— Кога се превърна в такъв гадняр? — излаях аз и присвих очи. — Очаквах го от него — посочих с глава Финч. — Нищо лично — добавих, а той повдигна рамене, с което показваше, че изобщо не се е засегнал.

— Но от теб, пич! — обърнах се към Хънтър и продължих. — Доколкото си спомням, доскоро ти нямаше проблем да правиш секс със случайни момичета, така че хайде стига си ми чел морал!

Доста бързо се ядосвам и не мога да приема съвет от Хънтър, защото не искам точно той да ми чете лекции за моите връзки. Не можах да се въздържа и не ми издържаха нервите. Познавам тези момчета, през по-голямата част на живота си правехме всичко заедно. Знам колко глупости сме правили, особено Хънтър. Финч, от друга страна, е гласът на разума. Той ни е спасявал в много ситуации, които, ако не беше неговото студенокръвно спокойствие, можеха да се превърнат в доста неизгодни и неприятни за нас. Но Хънтър винаги е бил див и свободен. Обичам тези кретени като братя. Те са виждали най-лошите ми страни и нито веднъж не са ме осъждали, до преди малко.

— Какво ще ми кажеш за третата степен? — попитах аз малко поуспокоен.

Финч нервно наведе поглед и аз нямах никаква представа какво става.

Хънтър видя моето объркване и поясни:

— Притесняваме се, човече… Следващата седмица е… ти знаеш…

— Не, не знам. Да не си напушен?

Охлабих синята си вратовръзка, защото изведнъж ми стана горещо и задушно. Тънките устни на Финч се превърнаха в права линия, което никога не беше добър знак.

— Финч, изплюй камъчето!

— След няколко седмици е 13-ти — отговори той и най-накрая ме погледна в очите.

— Да. И? — попитах объркано и повдигнах рамене.

— Ох, приятелю… — той въздъхна и почувствах съжалението в тона му. — Щяхте да имате годишнина, една година… — изведнъж той спря, не искаше да продължи.

— Една година ли?

По дяволите! Преди една година трябваше да се оженя за любовта на живота си Лилиан Дейвис. Само като се сетя за името й, искам да изгреба мозъка си с лъжица за сладолед. Ако вярвах в истинските приятели, Лили щеше да е моят. Запознахме се преди три години на една опашка в „Стърбъкс“ и беше любов от първо макиато. Предложих й след около година и половина, защото бяхме щастливи и готови да предприемем следващата стъпка. Аз бях. И вярвах, че тя също е готова, докато не се запозна с приятеля ми Лео. С него, Финч и Хънтър израснахме заедно в Ню Джърси. Той също като мен се премести в Големия град. Но очевидно Лео не ценеше толкова нашето приятелство, колкото мен, защото правеше секс с Лили зад гърба ми няколко месеца. Лили ме заряза шест седмици преди сватбата ни, защото беше влюбена в Лео. Не можех да възприема тези думи, които излизаха от устата й, но след като тя ми показа причината за напълняването си в последно време, нейните думи ми станаха кристално ясни. Не само че беше влюбена в най-добрия ми приятел, но беше и бременна с неговото дете Знаех, че не е мое, защото не бяхме правили секс повече от три месеца. Знам, знам, че трябваше да забележа предупредителните знаци, но любовта е сляпа и всички тези глупости…

Така че нещата нямаше как да станат по-ясни. Тя оправдаваше своята измяна с това, че не ме виждала и съм поставял работата на първо място. Аз наистина поставях работата на първо място, но само защото трябваше да платя трикаратовия диамантен пръстен, както и апартамента в Манхатън, който беше над бюджета ни. Правех всичко това заради нея. И тя ми се отблагодари, като легна с най-добрия ми приятел и забременя от него. След като ме напусна, ме обзе лудост. И начинът ми на живот не е някаква фаза, а това, което съм. Пристрастих се към безчувствени, безсрамни сексуални актове със случайни жени, давайки си ясна сметка, че на някакво ниво се надявам да заменя лицето на една жена, която ми заби нож в сърцето и остави след себе си подобие на мъжа, който някога бях. Всичките мои забивки бавно губят своята привлекателност и се притеснявам, че някой ден ще се събудя и няма да мога да позная човека, който ме гледа в огледалото. Та това е животът ми накратко. Ям, спя, работя и правя секс, защото това трябва да правя, за да оцелея. Тъжно и жалко съществуване, но е по-добре от влюбено кученце, което е залепено за жена, която въобще не се интересува от него. Върнах се в настоящето, моите защити отново заеха местата си и направих всичко възможно да изглеждам безразличен.

— Голяма работа, тя е минало! — Финч се прозя, но Хънтър оспори моето изявление.

— Не, не е. Ако беше така, нямаше да ми е трудно да ти кажа, че задникът Лео и мръсницата Лили ще се женят следващия месец!

— Господи, Хънтър! — изгълча го Финч.

— Ами така е, ако наистина беше минало, нямаше да ми е трудно да му го кажа — каза Хънтър и вдигна рамене.

Липсата на дипломация и такт у Хънтър никога не са ме притеснявали. Това обаче, което каза, ме притесни.

— Тя ще се омъжи за този задник, значи? — изстрелях аз с погнуса, но с повече болка в гласа. — Какво има той, което аз нямам?

Имах нужда да си тръгна от бара, преди тотално да откача.

— Диксън? — каза Финч с глас, изпълнен със съжаление, но аз не исках да ме съжалява.

Изтрих устата си с опакото на ръката си, след като изпих открадната топла бира, станах и се надявах приятелите ми да разберат защо имам нужда да остана няколко минути сам.

— Отивам да изпуша една цигара.

Бръкнах в джоба на сакото, за да намеря цигарите си. Бях благодарен за това, че момчетата не казаха нищо и ме оставиха да си проправя път през тълпата. Излязох на тротоара, запалих едно „Боро“, вдишах толкова нужния ми никотин и се облегнах на стената. Щях да съм пълен лъжец, ако кажа, че не съм мислил за Лили, защото мисля за нея повече, отколкото бих искал да си призная. Отдавна се отказах от мечтата за сдобряване, но дълбоко в себе си исках връзката й с Лео да не се получи.

Животът ми е пълна каша и единственият човек, с когото искам да говоря, е мъртъв. Майка ми почина преди шест месеца от рак на гърдата и загубата се отрази много зле на баща ми. Той получи психично разстройство и сега е настанен в болница „Сънифилдс“. Не е ли ирония? Диксън Матюс, най-добрият психиатър в Ню Йорк, не може да помогне дори на собствения си баща. Автоматично дръпнах от цигарата. Изгубен съм в миналото — място, където е по-добре да не се връщам.

Чух оживените гласове на една двойка вляво и се зарадвах, че нещо ми отвлича вниманието. Обърнах се да видя за какво е тая суматоха и видях ниска брюнетка и един мускулест атлет, който я дърпаше малко грубо за ръката.

Тя беше слаба и неговите огромни лапи щяха да я скършат на две.

— Пусни ме! — намръщи се тя и се опита да се измъкне от хватката му.

Поздравих я наум за опитите, но изглежда, че той я държеше здраво. А този задник беше с около 40 килограма по-тежък от нея. Хвърлих цигарата в канала и реших да се намеся, защото беше очевидно, че тя искаше да се измъкне. Нейните притеснени зелени очи погледнаха в моята посока и мълчаливо ме помолиха да й помогна.

— Защо не я пуснеш? — казах твърдо и якият звяр се обърна нагло ухилен към мен.

— Защо не си гледаш твоята работа, старче? — отговори той със силен южняшки акцент.

Старче ли? Сега ще му покажа аз на този възмъжал младеж!

— Защо не внимаваш как се държиш, а? Пусни дамата!

— Или какво? — скара ми се той, но слава богу отхлаби хватката си.

— Или ще извикам полиция, защото оттук виждам следите по ръцете й, които са ясен знак, че ти си от неприятната утайка на обществото, от хората, които обичат да посягат на жени, за да се чувстват повече мъже! — посочих ръцете й и той я пусна.

— Какво ти е? — подиграх му се аз. — Правиш се на силен, защото искаш да компенсираш размера ли?

Вдигнах малкото си пръстче. Момичето се засмя, но бързо заглуши смеха си с ръка, когато атлетът се обърна и я погледна свирепо.

— Хайде де, има хапчета, които можеш да вземаш за твоя гняв, а също и за твоя малък проблем — прошепнах саркастично и посочих към чатала му.

Лицето му стана яркочервено и не можах да се въздържа да не се засмея, защото да поставиш под въпрос мъжествеността на някой мъж, винаги предизвиква желания ефект. Виждам как ме преценява и знае, че няма начин да ми налети на бой.

Младежът беше голям, но беше прекалено напомпан със стероиди и неговите смешно издути мускули нямаше да могат да нанесат удар.

— Така че хайде да направиш услуга на света и да се разкараш? Иди да работиш някъде върху твоя гняв с малко пинсети и снимка на майка ти.

Този път момичето избухна в шумен смях и това прозвуча направо вълшебно.

— Върви по дяволите! — изръмжа неприятния младеж.

Той се оттегли обиден, след като осъзна, че това е битка, която ще загуби. И двамата гледахме как завива зад ъгъла и когато се уверих, че той няма да се върне, се обърнах към момичето пред мен. По време на моята тирада бях пропуснал да забележа, че тя е същинска лисичка. Беше млада — може би 23-годишна, по дяволите, беше много красива. Имаше големи зелени очи, които се допълваха от кестенява коса — изправена и дълга малко под раменете. Нейните пълни устни бяха най-прекрасното розово, което бях виждал, и когато крайчетата им се обърнаха нагоре в срамежлива усмивка, знаех, че се бях вторачил като ужасен старец. Бързо се окопитих, посочих ръцете й и я попитах:

— Добре ли си?

Тя хвана с малките си пръсти левия си бицепс — все едно се опитваше да скрие червените отпечатъци от пръсти, и каза:

— До-бре съм — заекна неубедително, но бързо се поправи. — Добре съм, благодаря, че ме спасихте!

— Няма проблем.

Бях хипнотизиран от начина, по който прехапваше долната си устна, защото нямаше начин да го прави нарочно. Тя не флиртуваше с мен, не искаше да ми свали панталоните и ако трябва да съм откровен, беше глътка свеж въздух. Тя просто беше сексапилно младо невинно момиче без никакви задни мисли и без очаквания накъде ще ни отведе нашата странна наелектризирана среща.

Бях забравил как изглежда невинният поглед, което ми се стори доста тъжно.

— Аз съм Мадисън — каза тя и протегна малката си ръка, която потъна в моята лапа, докато се ръкувахме.

— Диксън — отговорих и се усмихнах искрено.

— И така, често ли спасяваш девойки в беда?

— Какво да ти кажа, като хоби ми е — отговорих с вдигане на рамене и Мадисън се засмя.

— Добре, Диксън, благодаря отново за това, че ме спаси.

Аз кимнах и пуснах ръката й, като установих ужасено, че все още я държа.

— За мен е удоволствие. Сигурна ли си, че си добре? — попитах и успях да забележа, че тялото й леко потръпна.

— Честно, всичко е наред. Той повече лае, отколкото хапе.

Забелязах, че не продължи за това кой беше нападателят й.

Исках да кажа нещо, но за първи път готиният сладкодумен психиатър беше останал без думи. И причината за това беше, че имам чувството, че Мадисън щеше да прозре глупостите ми и да разбере колко се преструвам.

— Мади, навън ли си? — попита притеснен глас зад нас.

Двамата се обърнахме и аз изведнъж почувствах необходимостта да сграбча топките си и да ги защитя от червенокосата огнена буря, която тръгна към нас. Тя ме погледна свирепо, преди да се обърне към Мадисън.

— Добре ли си?

— Добре съм — каза Мадисън, усмихна ми се и ме посочи. — Това е Диксън.

Нейната приятелка ме погледна и без да го крие, ме огледа преценяващо.

— Къде отиде онзи ловец? — попита тя, като изцяло ме пренебрегна.

Усмихнах се самодоволно, харесах куража на това момиче.

Мадисън сложи един кичур зад ухото си и се намръщи.

— Тръгна си. Диксън ме спаси — разкри тя и ми се усмихна срамежливо.

Нейната приятелка пак ме погледна и този път не искаше да ме одере жив.

— В такъв случай ми е приятно да се запознаем, Диксън — каза тя и ми махна.

— На мен също — отговорих аз. — Нищо не съм направил. Просто бях в точното време на точното място.

Или на грешното място? Колкото повече гледах Мадисън, ставах все по-заинтригуван. Какво ми ставаше?

— Ами въпреки това благодаря, че се погрижихте за приятелката ми!

Аз й кимнах леко и учтиво и си помислих, че нейното покровителство към Мадисън ми напомняше на моето към Хънтър и Финч. Без съмнение Мадисън заслужава да я покровителстват. Не можех да откъсна очите си от нея и бях изненадан да видя, че тя отвръща на погледа ми. Нейната приятелка явно също беше забелязала как си разменяме погледи. Прочисти гърлото си с една октава по-високо, отколкото беше необходимо, за да разсее електричеството между нас.

— Ами, по-добре да влезем вътре, приятелите ни сигурно ни чакат — обясни тя и прекъсна моя ступор, който приличаше на транс.

„Диксън, не бъди глупак, кажи й нещо.“ Но какво да кажа? Толкова отдавна не съм говорил нормално с момиче, особено с момиче, с което съм имал желание да говоря. Бях забравил как се общува с противоположния пол — „по-бързо“ и „чукай ме по-грубо“ не се броят. Аз стоях ням и се усмихвах като мекотело.

— Добре, ами… беше ми приятно да се запознаем — каза Мадисън и захапа устната си, докато се помайваше.

— И на мен. Пази се!

Въздържах се, за да не изпъшкам. Кой, за бога, казва „пази се“, освен родителите ти!

— И ти да се пазиш!

Отворих си устата, за да добавя нещо засукано, но приятелката на Мадисън вече я влачеше към вратата.

Тя внезапно се обърна и извика:

— Работя в бар „Пони“. Ако минаваш през квартала, обади се!

Преди да отговоря, тя вече беше влязла. Какво беше това, по дяволите? Мадисън ме беше оставила да стоя на тротоара и да се съмнявам в своята мъжественост. Като страхливец бях оставил първото момиче от цяла вечност, което наистина харесах, да си тръгне. Трябва да вляза вътре и да говоря с нея. Имам нужда да види колко свестен мога да бъда. Но проблемът е, че аз не съм свестен мъж. Тази седмица бях правил секс с четири различни жени и дори не мога да си спомня имената на всичките. И лицата им също. Всичките се размазваха в едно отвратително разочарование, което исках да изтрия, но не можех. Момичета като Мадисън бяха прекалено добри за такива като мен. Правя й услуга, като се държа на разстояние. Как обаче да обясня това на члена си, който се заинтересува от Мадисън в момента, в който тя си отвори устата. Да, тя е страхотна и фактът, че не я видях като завоевание, ми се стори най-привлекателното нещо. Не съм се чувствал така от… Лили. Всички мисли за нея се върнаха обратно с висока скорост и изведнъж си спомних каква беше причината да съм тук.

— Здрасти, красавецо! — измърка един глас и ме върна в реалността.

Вдигнах погледа си. Видях русата барманка от по-рано, беше на няколко сантиметра от мен.

— Здрасти! — отговорих бързо, като видях, че чака отговор.

— Видях те вътре — тя посочи с глава към бара.

Знам, че не съм грозен и ако бях момиче, сигурно щях да искам да се чукам. Винаги съм бил висок, но спрях да раста, когато стигнах 1,93. Моята тъмнокестенява коса е разрошена по рождение, винаги стилизирана в модерната напоследък прическа фохок, както ми каза едно момиче, с което правих секс. Сините ми очи допълваха търговска ми марка — тъмната ми набола брада, а истината беше, че през повечето време ме мързеше да се обръсна.

— Така ли? — попитах аз и не можех да повярвам колко беше лесно.

— Да — потвърди тя с леко кимване и захапа долната си блестяща устна. — Ще ми дадеш ли една цигара?

— Разбира се — извадих кутията от джоба си и й я подадох.

Тя сложи цигарата между устните и чакаше да й предложа запалка. Опитах се да не се отдръпна, когато похотливо се наведе и си сви устните като риба, докато палех цигарата й. Моето възбудено либидо каза на глупавия ми мозък, че тази руса кукла е точно това, от което имам нужда, за да забравя всичко, свързано със срещата с тъмнокосата красавица. Те бяха изцяло противоположни и точно от това имах нужда. Това правя най-добре!

— Добре, сладурче, колко дълга ти е почивката?

Тя примигна с фалшивите си мигли и се усмихна глупаво.

— 15 минути.

Аз се наведох към нея и й прошепнах:

— Ще направя тези 15 минути най-хубавите в живота ти.

И това беше всичко, което трябваше да направя. Тя загаси цигарата си на земята с лукава усмивка. Прегърна ме през врата, заведе ме зад ъгъла и аз удържах на обещанието си.

Може би бяха най-хубавите минути в нейния живот, но със сигурност бяха най-лошите в моя.

ГЛАВА 3: АНГЕЛЪТ НА ГРЕХА

Диксън

Никой не обича понеделниците — особено тези, които са имали скапан уикенд. Два пъти мастурбирах под душа, мислейки си, че настроението ми ще се подобри.

След като преспах с блондинката в петък вечер, се прибрах сам вкъщи, което не беше изненада, но странното беше, че бях разочарован. Съобразявах се с моето основно правило — никога да не водя никого вкъщи. Моят дом е моето убежище и е единственото място, където мога да бъда истински себе си и отказвах да замърсявам тази чистота с моя курвенски начин на живот. Все още виждам моя дом като наш. Лили е проникнала във всяка пукнатина и аз не мога да покваря щастливите моменти, които някога имахме в него. Но в петък вечер се чудех какво ли ще бъде да доведа момиче в дома си и да правя секс с него в моето легло, за разлика от това да я изчукам, опряна на тухлената стена.

Аз съм психиатър и знам как работи човешкия мозък през повечето време. Моята нужда от утеха беше предизвикана от прекрасната Мадисън. Нейната невинност сякаш ми запя, а аз отдавна не съм се чувствал така. Колкото и да беше кратка срещата ни, тя провокира нещо. Жалко, че бях прекалено страхлив, за да разбера какво беше това нещо. Почувствах се отвратително, след като правих секс с блондинката и до края на уикенда държах носа си далеч от слабините на случайни момичета.

Откровено казано беше скучно, но се чувствах по някакъв начин неомърсен след сексуалната си абстиненция през последните два дни. Това е дълъг период за някого, който употребява секса като щит.

— Доктор Матюс, срещата ви в 12,30 е тук — каза госпожа Вейл по интеркома.

Нейният звънлив глас ме извади от унеса и аз прочистих гласа си, преди да отговоря.

— Покани я да влезе.

Отворих нов документ и започнах да попълвам данните на новия пациент госпожица Джулиет Харт.

Възраст: 26

Пол: женски

Адрес: Юнион Скуеър Уест 18

Проблем: Пристрастяване към секса.

Майчице!

— Доктор Матюс? — попита нежен кадифен глас, който изправи пениса ми за директен поздрав.

Вдигнах очи от екрана и видях, че госпожица Джулиет Харт е самото съвършенство, опаковано в чист грях. Русата й дълга коса беше прибрана, но няколко кичура разсейваха вниманието от нейните сини очи в цвят „ела да ме изчукаш“. Най-сексапилните устни, които някога бях виждал, бяха покрити с блясък и образите, които изникваха в съзнанието ми, ме накараха да се наместя в стола. Умствено визуализирах съвършения бюст на Джулиет. Но сложих служебното си лице, усмихнах й се леко и й посочих кожения стол пред бюрото ми.

— Заповядайте, седнете!

Тя кимна и се разходи. След като се увери, че бежовата й рокля е достатъчно добре опъната, седна грациозно.

— Добър ден, госпожице Харт — кимнах и започнах с формалностите.

— Добър ден, доктор Матюс — отговори тя и очите й се фокусираха съсредоточено върху мен.

Зад нейния хладнокръвен поглед не видях страх или разбиране, нейната самоувереност ми подейства изключително възбуждащо. Но аз бях на работа.

— Днес ще обсъждаме вашата история. Тази сесия ще бъде „опознавателна“. За да ви оценя правилно, имам нужда да ми се доверите. Няма да бъдете съдена или порицавана по никакъв начин за вашите мисли. Независимо колко перверзни или грешни могат да са те, имам нужда да бъдете изцяло честна с мен. Мислите ли, че може да го направите? — попитах с усмивка.

Джулиет кимна:

— Да, искам да се почувствам по-добре. Ще направя каквото трябва.

— Добре — похвалих я аз. — Искате ли да седнем на дивана, където и двамата ще се чувстваме по-удобно.

Крайчетата на устата на Джулиет се повдигнаха нагоре в потайна усмивка, но аз я пренебрегнах, взех си бележника и тръгнах към коженото кресло. Погледът ми отиде при часовника на рафта. Честно, не знам как ще издържа едночасова сесия с тази лисица, която ще говори за пристрастяването си към секса, без да й разкъсам дрехите. Прочистих си гърлото и се опитах да не зяпам как сяда на черния диван. Тя бавно кръстоса дългите си крака. Представих си как черния дълъг ток се забива в задника ми, докато аз я чукам, облегната на стената в кабинета ми и едва не простенах от еротичното видение.

— И така, какво ви води тук, госпожице Харт?

Джулиет се размърда, кожата на дивана изскърца под греховното й дупе и тя отговори:

— Имам проблем.

Аз кимнах, за да я окуража да продължи.

— Мисля, че може да се нарече пристрастяване. Тя спря и си наведе погледа. Изчаках я да продължи, като давах най-доброто от себе си, за да се държа професионално. Тя ме погледна и прошепна дрезгаво:

— Имам пристрастяване към… секса.

Тези славни думи, които излизат от устата й, бяха това, което всеки горещокръвен американец иска да чуе, но аз изглеждах безразличен и попитах:

— Откога се чувствате така?

— Отскоро.

— Грубо от колко време?

Взех химикалката и я насочих към бележника.

— От около две години — разкри тя, като запази самообладание, докато аз записвах нейните тайни.

— Бих искал да поговорим за личния ви живот, госпожице Харт. Ще можете ли?

Тя кимна.

— Случи ли се нещо по това време? Нещо, което да е предизвикало тази промяна в поведението ви?

Видях как се обърка от въпроса ми.

— Ами имаше нещо — каза тя и аз останах безстрастен, за да й позволя да продължи.

— Беше първият път, в който правих секс с момиче. Това означава ли, че съм бисексуална или гей? — попита тя с неподправено любопитство.

— Не бих искал да категоризирам сексуалността, госпожице Харт — отговорих аз и сложих бележника върху моята увеличаваща се ерекция. — Как се почувствахте, след като бяхте с жена?

— Хареса ми, и то много — призна тя. — Има неща, които мъжете не могат да осигурят в леглото.

— И какви са те?

— Когато си с жена, е меко и познато. Жените осигуряват тази мекост, нежност и утеха, които мъжете обикновено не предлагат. Когато една жена докосва женско тяло и изследва меките извивки и гъвкави повърхнини, е наистина красиво. Да бъдеш с мъж е грубо и сурово. Начинът, по който един мъж те изяжда отвън, сравнено с това как една жена го прави, е коренно различен. Мъжът иска да погълне ястието бързо, докато ние, жените си даваме време и се наслаждаваме на аромата и вкуса — обясни тя и нейният розов език овлажни долната й устна.

Ако моята ерекция се увеличи още, сигурно ще забия нокти в стената. Знам, че трябва да насоча този разговор в друга посока, преди да й покажа, че не всички мъже са варвари, че и ние също обичаме да се наслаждаваме на ястието си.

— Освен това нещо друго случи ли се тогава? Какви са взаимоотношенията ви в семейството? А социалния ви живот?

Самообладанието на Джулиет не помръдна и тя отговори щастливо:

— Всичко е наред. Живея в самостоятелен апартамент, който татко ми купи. Той е инвестиционен банкер и всъщност сме доста добре. Майка ми почина, когато бях на 7 и не я помня много. Татко се ожени отново за Рейчъл и тя се отнасяше към мен като към нейно дете. Тя от своя страна има две собствени деца, които са добри хора.

— По-големи ли са от вас или по-малки? Какви са отношенията ви с тях?

— Обичам ги… и двамата.

Забелязах нейните опасения в пресилените признания.

— Какво работите? — попитах и записах, че нейните доведени братя или сестри може да са в основата на пристрастяването.

— Работя в адвокатска кантора като деловодител, но няма нужда да работя, защото татко се грижи за мен.

Аз кимнах и малко се обезпокоих, че 26-годишна жена говори за баща си с „татко“. Записах си, че възможна причина за нейните проблеми може да е и това, че е била сексуално малтретирана като дете. Повечето пристрастени към секса описват родителите си като строги, дистанцирани и безчувствени. Но в случая на Джулиет изглежда, че баща й е бил пълна противоположност. Записвам си да се върна по-късно на този въпрос.

— А какъв е социалният ви живот? Пушите ли? Пиете ли? Вземате ли наркотици?

Джулиет се усмихна самодоволно и изправи гърбът си.

— Да и на трите въпроса.

Госпожица Харт ставаше все по-заплетена с всяка измината минута.

— Какви наркотици вземате — предписани или забранени?

— Предимно забранени — спокойно поясни тя — обичам LCD, екстази и кокаин.

Боже господи, тази жена е бедствие. Но колкото повече признаваше за греховете си, толкова повече я исках.

— Това си е добър коктейл от наркотици. Кога започнахте да употребявате?

Тя пренебрегна въпроса ми и бавно и нарочно разкръстоса краката си. Съвсем ясно можах да видя белия триъгълник от оскъдното й бельо, което едва покриваше пубиса й, но запазих професионално поведение, защото не исках да прецакам нещата. Знам, че ако се оставя на моето развилняло се либидо, това ще е последният път, в който ще видя госпожица Харт, а след това въведение, аз искам да чуя още.

— Правили ли сте секс, след като сте взели LCD, доктор Матюс?

Тя внимателно прецени реакцията ми, за да види как ще отговоря на грубия въпрос.

— Не става въпрос за мен, госпожице Матюс, а за вас и вашите чувства. Искате ли да ми кажете как се чувствахте по време на половия акт, докато бяхте надрусана? — хладно попитах аз и арогантно вдигнах вежда.

В играта съм от много време и ще трябва доста повече от сочно дупе и цинична уста, за да ме събори. Тя ме пробваше, а госпожица Харт е по-умна от това, за което я мислех. Трябва да си пазя гърба и пениса от тази фатална жена.

— Почувствах го като нещо, което никога преди не съм усещала. Цялата ми кожа гореше, моите усещания бяха в синхрон с тялото ми, предчувствах всяко движение, което щяха да направят партньорите ми. Всяко докосване, шляпване, лизане, дърпане, тласък, гъделичкане — всичко беше увеличено десетократно и нищо никога не съм усещала толкова хубаво — каза тя, а нейните зеници се увеличиха при спомена за тройката, тъй като не пропуснах да отбележа множественото число на „партньори“.

— Значи ви харесва да правите секс?

Моят прекалено напрегнат ум ме молеше да спра с това мъчение.

Тя кимна и очите й се фокусираха върху чатала ми.

— Да, обичам го.

— Какво точно обичате в него, освен физическото удоволствие, което доставя?

Джулиет се усмихна, преди да отговори.

— Обичам властта.

Представата за това как съм закопчан с белезници за леглото и наричам госпожица Харт „господарка“ мина светкавично през главата ми. Осъзнах, че тази жена може да бъде опасна за здравето на някого. Госпожица Харт е една бомба със закъснител и нямам търпение да разбера какво я кара да тиктака.

Един час по-късно седя в стола като опънато въже и готов да свърша в панталоните си. Госпожица Харт се освежава в банята, след като нашата сесия стана гореща и аз я докарах почти до сълзи. Все още не мога да разбера дали бяха истински, или не, което ме притеснява. Тя наистина е аномалия, което е странна, почти освежаваща промяна, защото повечето жени не ме карат да се чудя. Но тя го прави.

— Следващата седмица по същото време, нали? — попита тя, излизайки от банята и вадейки ме от мислите ми.

Вдигнах погледа си и видях, че си е сложила яркочервено червило, което контрастираше с бледата й кожа.

Кимнах официално, преструвах се, че пиша на лаптопа, опитвах се да изглеждам непринудено и се облегнах назад.

— Да, идеално. Моля да си запишете час при госпожа Вейл.

Моят лаконичен отговор беше мълчаливо прекратяване на срещата днес и тя го разбра много добре.

— Благодаря ви за днес, доктор Матюс. Чувствам се… по-добре — каза тя, но аз имам смътното усещане, че „по-добре“ не беше думата, която искаше да употреби.

— Ще се видим следващата седмица, госпожице Харт — отговорих аз и леко се усмихнах.

— Окей, дотогава — тя кимна решително, а аз жадно проверих с поглед стегнатото й малко дупе, докато излизаше от кабинета ми.

Когато вратата се затвори, пуснах дълбока, агонизираща въздишка и позволих на сценичното ми самообладание да се изплъзне. Ако бях умен, щях да кажа на Сузана да отмени всички бъдеще срещи на госпожица Харт, които си беше насрочила, и да я прехвърля към друг специалист. Но не съм казвал, че съм умен. Умен за знания — да, но когато става въпрос за секс, по дяволите — не. Никога не съм срещал толкова сексуално агресивна жена преди и съм достатъчно мъж да призная, че Джулиет Харт ме възбужда и ме кара да се страхувам — и двете едновременно. Нямам никаква представа как да се справя с това, при положение че между нас има сексуална искра. Знам, че звучи смешно, след като виждам, че е сексуално пристрастена по собствени признания. Но има нещо повече в нея и аз съм заинтригуван да разбера какво е.

Погледнах надолу към скута си и видях, че тази палаткова ерекция не отива никъде. Реших да си ударя една, преди да дойде следващият ми клиент.

Заключих вратата и отидох в личната си баня. В момента, в който запалих лампата, миризмата на парфюма й ме блъсна в носа и останах така един момент, за да се насладя на аромата. Цветната миризма не направи нищо, за да помогне на моето затруднено положение и аз бързо разкопчах панталона си, за да съм готов за работа. Ръката ми замръзна, като погледнах към огледалото над мивката. На него с яркочервено червило беше написан телефонен номер — можех да се досетя на кого. Под него имаше идеален отпечатък на няколко следи от червило, които ми се подиграваха с техния досаден сексуален намек. Това очевидно беше начинът на госпожица Харт да ми подметне да й се обадя, независимо че й имах координатите от клиентската форма, която беше попълнила. Господи, прецакан съм! Предадох се, разкопчах си ципа, пъхнах ръката в гащите си и получих облекчение след няколко минути. Кой би си помислил, че невинна целувка от червило на огледалото може да гарантира такъв мощен оргазъм? Но аз знам, че няма абсолютно нищо невинно в Джулиет Харт.

ГЛАВА 4: УСУКАН

Диксън

Тази седмица беше истинско бедствие. Но слава богу, вече е 18,00 часа и петък вечер чука на вратата. Излязох от кабинета и щастливо казвам сайонара на адската седмица. Ще се виждам с Хънтър и неговите родители Мари и Ралф, които са в града за уикенда.

Влязох в ресторанта и ги видях, седнали в едно сепаре зад ъгъла. Хънтър ми махна и аз започнах да си проправям път към тях, отдръпвайки се от една сервитьорка, която се помайваше и се усмихваше страстно. След прецаканата седмица с мастурбиране и никакво удоволствие, реших да избягвам контакт с каквито и да било жени, защото в момента и две са повече, отколкото мога да се справя. Не би трябвало въобще да мисля за Джулиет Харт, защото е грешка, откъдето и да го погледнеш, такава грешка, която може да ме изпрати направо в ада. Изчуках няколко мои пациентки, въпреки че нито е етично, нито е морално, нито е професионално, но те реално не се нуждаеха от моята помощ, а от един хубав секс. Джулиет в същото време има сериозни проблеми и лекарят в мен иска да й помогне. От друга страна, възбуденият мъж в мен иска да й помогне, като я чука до неделя по шест различни начина.

Бутнах тези неподходящи мисли встрани, насочих се към сепарето, целунах по двете бузи Мари и я прегърнах.

— Здравей, Диксън! О, боже, косата ти е прекрасна — каза тя и игриво пъхна ръка в моята разрошена коса, която в момента напомняше птиче гнездо, защото я дърпах от разочарование цяла седмица.

— Приятно ми е да те видя, Ралф — казах аз и протегнах ръка.

— Аз също, момчето ми! — отговори той и протегна неговата.

Всички седнахме и аз взех менюто от Хънтър, който удари приятелски рамото си в моето.

— Как пътувахте? — попитах аз и започнах да прелиствам менюто, макар да знаех, че в него няма да намеря нищо, което да задоволи настоящия ми глад.

— Ужасно, както винаги! Толкова по-добре е при нас, от другата страна на реката.

Усмихнах се на Мари, защото знаех, че тя завинаги ще остане вярна на Ню Джърси.

— Изглеждаш уморен, Диксън. Добре ли си? — тя се наведе през масата и докосна челото ми.

Обикновено аз срамежливо се отдръпвах от тези майчински нежности, но това беше Мари и бях свикнал с нейното отношение към мен като към малко дете.

— Дикс, наистина малко си блед. Всичко наред ли е? — подразни ме Хънтър и погледна към скута ми. — Всичко на мястото си ли е?

Аз извърнах погледа си и пренебрегнах неговата слабоумна забележка.

— Добре съм, Мари. Голяма лудница е в работата в момента.

— Да, доста луди има — каза невинно Ралф, докато си сипваше студен чай.

— Ралф! — прекъсна го Мари и го смъмри с поглед.

— Какво? — попита той и сви рамене.

Погледът й дискретно се насочи към мен и тя внимателно се опита да подскаже на мъжа си, че все пак един от тези луди е баща ми.

— Всичко е наред, Мари — настоях аз и махнах с ръка.

Не бях виждал баща си от деня, в който го приеха в болницата преди около четири месеца. Да виждам моя здрав, жизнен баща да вехне в черупката на предишното му аз, е гледка, която не мога да издържа. Може да ме наречете гадняр, но предпочитам да си спомням баща си щастлив и здрав, отколкото като натъпканото с лекарства зомби, на което приличаше в момента. Мари явно разбра какво си мисля и каза нежно:

— Видях баща ти миналата седмица. Изглежда по-добре.

По-добре? По-добре от кога? По-добре от развалината, на която й текат лиги и гледа в захлас, на каквато приличаше, когато го приеха. Не исках да го кажа на Мари, но в този сценарий „по-добрето“ щеше да настъпи, когато умре. Въпреки това й кимнах леко и се опитах да изглеждам спокоен, за да не я нараня.

— Чудесно, мислех да отида да го видя, но… ми беше много натоварено в работата — завърших аз неубедително.

Тя се усмихна и каза:

— Разбирам.

Аз преглътнах и предложих:

— Може ли да му предадеш поздрави от мен следващия път, когато го видиш?

— Разбира се. Знаеш ли, можеш да му се обадиш, мисля, че ще се зарадва — предложи тя меко.

— Да, може — отговорих аз, като въобще не го мислех.

Слава богу, сервитьорката прекъсна нашия странен разговор и сложи край на моя опит да се оправдая, че не съм ужасен син.

Беше още рано и затова решихме да се разходим до Сентрал парк. Докато Ралф и Мари си купуваха бретцели от една количка, Хънтър ме дръпна настрани и ме попита:

— Какво ти става?

— Искаш ли да бъдеш по-конкретен? — го попитах, докато разглеждах имейлите на телефона си.

— Не си огледал нито една девойка цяла вечер. Сервитьорката, която приличаше на фея, буквално ти поднасяше гърдите си на тепсия, а ти едва ги забеляза. Какво става, приятел?

Не можах да се въздържа и се засмях, защото Хънтър никога не спестява нищо.

— Първо ме наричаш мъжка проститутка — започнах аз и вдигнах пръст, а сега — прибавих втори пръст — се притесняваш за либидото ми. Хънтър, твоето хиперактивно въображение не спира да ме удивява. Май си сбъркал професията, чух че „Уолт Дисни“ си търсят хора — казах, докато се хилех.

— Шегувай се колкото искаш, но аз виждам, че си намислил нещо, така че изплюй камъчето.

Въздъхнах и прокарах пръсти през разчорлена си коса. Единственият начин да му затворя устата, е да му кажа истината.

— Срещнах една мацка в работата, всъщност срещнах две мацки — поправих се аз.

— Нали си спомняш, че твоето работно място не е бардак?

— Хм, много смешно! Срещнах първото момиче, казва се Мадисън, в петък вечер — обясних аз.

Бях неспособен да скрия чувството в гласа си.

— Помислих си, че е поредната бройка — изопнах лице, но след секунда разбрах, че той си мисли за блондинката. — Не, не тя. Правих секс с нея, за да не мисля за Мадисън.

Хънтър се ухили:

— Предполагам, че не е сработило?

— Правилно предполагаш… Тя беше толкова невероятно… сладка.

— А второто момиче? — попита той и кръстоса ръце пред гърдите си.

Въздъхнах и казах:

— Тя е пълна противоположност на Мадисън. За капак я срещнах в работата.

— Ооо! — Хънтър щеше да каже нещо, но аз вдигнах ръка и го прекъснах, той се успокои и се подчини.

— Тя е пациент и преди да вдигнеш врява до Бога, не съм направил нищо!

Хънтър кимна и устните му се разтеглиха в усмивка.

— Тя си е беля, приятелю! Хем го знам, хем не мога да спра да мисля за нея. Написа номера си на огледалото в банята ми с яркочервено червило — признах аз.

— Какво е направила?! — попита Хънтър невярващо. — Не е възможно!

— Да, ама не. Казвам ти го, защото е самата истина.

— Защо идва при теб? — попита той, като изцяло пренебрегна конфиденциалността между лекар и пациент, която трябваше да спазвам.

— Не мога да ти кажа. Това е между мен и пациента ми — отговорих полусериозно аз.

— Хайде, стига глупости! Ако си мислиш как ще правиш секс с нея, това правило е излишно.

Той беше прав и аз свенливо отговорих:

— Има пристрастяване към секса.

Устата на Хънтър увисна. Той силно поклати главата си и бутна пръст в гърдите ми.

— Трябва да стоиш далече от тази нимфоманка, Дикс. С твоите склонности на мъжка проститутка и нейното неконтролируемо либидо ще се докарате до смърт. И да добавя, че тя ти е пациент, доктор Матюс!

— Знам, знам. Ти си прав. Но Хънт, тя наистина възбуди интереса ми.

— Интересът ти е възбуден от нейното усърдие да прави секс с всичко, което й се изпречи пред погледа — отговори той, като се усмихна самодоволно.

— Не става дума за това. И не става въпрос за секс.

Хънтър вдигна вежда неубедително.

— Добре, може да става дума малко за секс, но има нещо друго в нея. Има нещо повече и в двете. Не съм се интересувал от жена, откакто… — замълчах, защото не исках и нямаше нужда да довърша изречението.

Хънтър прокара ръка през лицето си и въздъхна.

— Виж, приятелю, тази нимфоманка мирише на неприятности. Бих те посъветвал да я пренасочиш към друг лекар и да забравиш за нея. Цялата работа ще замирише, имам предвид буквално.

Кимнах, победен от логиката му, както и разочарован. Не исках това, което той казва, да е истина, но беше. Трябва да спра това, преди нещата да излязат извън контрол.

— Прав си, така ще направя — казах с твърдо кимване. Да я лекувам, няма да е добре за нито един от двама ни.

— Добро момче! — каза той и одобрително ме удари по рамото. — За нула време ще забравиш, че си срещал тази малка сексуална ексцентричка.

— Доктор Матюс? — каза един глас зад нас.

Двамата с Хънтър се обърнахме и застанахме лице в лице с Джулиет Харт. Спомените ми за нея бяха изтрити от супер впития екип, с който в момента беше облечена. Току-що създадох нови спомени, които смятах да посетя отново по-късно тази вечер.

— Госпожице Харт — отговорих, като се надявах да изглеждам спокоен, докато разглеждах нейния превъзходен бюст в бял спортен потник.

Хънтър прочисти гърлото си шумно, разваляйки моя влюбен поглед, и аз въздъхнах.

— Хънтър, това е госпожица Харт — отговорих аз.

— Моля ви наричайте ме Джулиет — каза тя и леко се усмихна.

— Много добре — кимнах и след това настъпи тишина.

— Приятно ми е да се запознаем, Джулиет — каза Хънтър и изцяло спаси задника ми, защото аз нямах представа какво да кажа.

— О, Ромео! Защо си ти, Ромео! — пошегува се той, като сложи ръка на сърцето си драматично.

Джулиет се засмя и аз обърнах глава към глупостите на моя приятел. Кучето в нейните крака, което беше порода чихуахуа, започна да джафка и слава богу, наруши тишината. Джулиет въздъхна.

— По-добре да вървя. Марша се дразни, когато й прекъсват разходката.

Кучето излая в съгласие.

— Ще се видим в понеделник, нали? — каза тя, но не прозвуча като въпрос.

— Да, ще се видим в понеделник — отговорих дървено.

Джулиет изглежда се зарадва на моя отговор.

— Беше ми приятно да се запознаем, Хънтър. Страхотно име, между другото — каза тя и игриво намигна, след това пъхна отново слушалките в ушите си и тръгна със слаб спринт.

Хънтър и аз пламенно я наблюдавахме, хипнотизирани от страхотния вид на дупето й в този ластичен клин. След като се изгуби от погледа ни, Хънтър промърмори:

— Това е нимфоманката, нали?

— Единствената и неповторима — отговорих аз с въздишка.

— Променяме плана! Зарежи идеята да я пращаш при друг лекар, прати я при мен. Измисли някакво извинение защо трябва да си купува ценни книжа.

Аз нищо не казах, но знаех, че дойде ли понеделник, аз съм загубен. Докато чакахме в мълчание Мари и Ралф да побързат с купуването на проклетите бретцели, Хънтър безгрижно измърмори:

— Направо си е заради секса, мръсен лъжец такъв!

ГЛАВА 5: ДОБРОТО СРЕЩУ ЗЛОТО

Диксън

Мина още един уикенд, в който нищо не се случи. Стоях си вкъщи и далече от всякакви жени. Когато се натъкнахме на Джулиет в петък вечер, направо се побърках и не мога да спра да мисля за нея. Това, което казах на Хънтър, беше истина. Да, аз съм нелепо привлечен към тази жена, но не беше само физическото привличане. Тя наистина ме заинтересува и възбуди любопитството ми. Въпреки че се бях изгубил в магията на Джулиет, не бях забравил за Мадисън, която намирах за толкова впечатляваща, колкото и Джулиет. Беше неестествено да срещна две жени в рамките на седмица. Казвам неестествено, защото не можех да намеря дори една жена след Лили, която слабо да предизвика интереса ми, а сега има две. Тези две жени са пълни противоположности и въпреки това ме привличат еднакво силно. От няколкото минути, които бях прекарал с Мадисън, бих казал, че тя е сладка, невинна и чиста, а в Джулиет няма нищо сладко, както и невинно. Те са като олицетворения на ангела и дявола.

— Доктор Матюс, госпожица Харт е тук за срещата. Малко е подранила, да я поканя ли да влезе? — каза Сузана по интеркома и така ме извади от мислите ми.

Поех дълбоко въздух, натиснах бутона и казах:

— Благодаря, госпожо Вейл, моля поканете я да влезе.

Погледнах часовника на лаптопа и видях, че Джулиет е подранила с 15 минути и доколкото познавах тази лукава лисица, за това сигурно имаше причина. Останах седнал, вратата се отвори и влезе дявола.

Видът на Джулиет беше съблазнителен — като от другия свят, и иронията отново беше решила да си играе с чувствата ми, защото беше облечена в яркочервена рокля, изцяло подходяща за адската част.

— Госпожице Харт — обърнах се към нея и си прочистих гърлото.

Тя знаеше, че я проверявам, но не се притесни — просто се завъртя покрай оста си и заключи вратата. Обърна се и след като срещна моя слисан поглед, се усмихна, а блестящите й устни изглеждаха достатъчно добре, за да бъдат изядени.

— Госпожице Харт? — повторих аз в опита си да изглеждам строг, но бях толкова трогателно възбуден, че гласът ми предаде моето състояние.

— Може ли да те наричам Диксън? — спокойно попита тя и направи малка крачка към мен.

— Не мисля, че това е добра идея, аз съм ви лекар.

Отговорих, а очите ми се спуснаха към нейното деколте.

— Мислих си за вас вчера вечерта — призна тя с усмивка.

Спокойно кимнах и пренебрегнах моето либидо, което вилнееше със страшна сила.

— Не е необичайно да си мислите за вашия лекар, когато тъкмо сте започнали лечение. Терапията провокира нови чувства във всички.

Без да спира, тя поклати главата и равно отбеляза:

— Не, аз си мислех за вас… как ме докосвате по слабините.

Боже… Господи! Почти паднах от стола при това нейно признание. Бях повече от смаян, но преди всичко бях невероятно възбуден от нейната сексуална агресия.

— Представих си как ръката ви ме докосва, аз се възбуждам и ме води към оргазъм. Мисля, че вашите пръсти могат да предизвикат моя оргазъм само с едно докосване — обяви тя и облиза долната си устна, като направи още една крачка към мен.

Настина трябва да се отдалеча от нея и да поискам да напусне кабинета ми, защото това е крайно неетично. Но ако се изправя, втвърденият ми пенис ще направи моя добър самарянски ход напразен.

— Госпожице Харт…

— Мисля, че ви казах да ме наричате Джулиет — измърка тя прелъстително.

— Когато сте в кабинета ми, мисля, че е най-добре да се придържаме към формалностите. Така че бихте ли били така любезна да отключите вратата? — казах аз, едва придържайки се към малкото мъдрост, която ми беше останала в момента.

— Може да съм в кабинета ви, доктор Матюс, но реално нашата сесия не е започнала. Имам предвид, че тя започва след 13 минути. Не може ли да бъдем просто Диксън и Джулиет през тези 13 минути, а не лекар и пациент?

Не, положително не трябва да сме Диксън и Джулиет, защото Диксън със замах ще разчисти бюрото си и ще хвърли Джулиет върху него и ще я чука цяла седмица. Но моята решителност бавно се изплъзваше и Джулиет можеше лесно да го види. Желая тази жена повече от самия въздух, но имам усещането, че ако я допусна до себе си, тя ще ме унищожи. Ще погълне всяка част от моето същество, а аз не искам да се изгубя втори път по този начин.

— Диксън — изстена тя и прокара ръка надолу по тялото си.

Аз видимо преглътнах и не можех да повярвам какво виждам. Нейните пръсти повдигнаха роклята й до средата на бедрата. Цялата тази сметанова сочна кожа на показ накара моят пенис да се опита да пробие дупка в панталоните ми, но аз правех всичко, на което съм способен, за да не се предам.

— Искаш ли да ти покажа колко много те желая? — попита тя и зениците на сините й очи се увеличиха от желание.

Отказвам да отговоря защо е ад, по дяволите, да! Искам да видя всичко, което може да ми предложи. Останах безмълвен, защото това шоу беше изцяло на Джулиет. Тя заобиколи бюрото и аз трябваше да се притисна в стола, за да може да остане място за малката й фигура, която да застане между мен и бюрото. Движението разкри моята ерекция и очите на Джулиет още повече потъмняха.

— Знаех си, че ще е голям. Само гледай.

Това нямаше да е проблем — не можех да гледам встрани, дори и да исках. Джулиет легна назад и опря дупето си на ръба на бюрото ми, вдигна роклята си и тя се нави около кръста й. Бях пометен от желанието, на което миришеше, и почти еякулирах в панталоните си при тази влажна сцена. Нейните черни прашки едва покриваха чатала й и когато пръстите й се плъзнаха в тях, оцених фразата „малкото е повече“. Тихи стонове излизаха от устните й, тя все повече търсеше убежище навътре в нея. Направо се хипнотизирах от движенията на нейните търсещи гладни пръсти, след като започна да си доставя удоволствие.

— Колко съм мокра… — задъхано каза тя и аз преглътнах трудно. — Ето, нека ти покажа!

Преди да се възпротивя, тя извади пръстите си и плъзна показалеца си по долната ми устна и самодоволно се усмихна, като гледаше как се борех с моето самообладание. Моят език обгърна това, което Джулиет толкова любезно предложи и истинския вкус беше достатъчен, за да започна жадно да слюноотделям. Впрегнах цялата си воля, за да не заровя лице между краката й и да продължа. Колкото и да исках да го направя, беше доста по-привлекателно да я наблюдавам как се докосва, отколкото да й помагам. Нейното ускорено дишане ми показа, че е близо. Нестабилно се облегна назад, защото имаше нужда да влезе по-дълбоко в себе си и тогава направих единственото нещо, което един джентълмен може да направи — обгърнах талията й я закрепих така, че да стигне до кулминация без ограничения. В момента, в който я докоснах, тя изстена глухо и отпусна главата си назад, очите й се затвориха. Джулиет се облегна с едната си ръка за повече опора, а другата обезумяло се движеше в прашките й. Нейните бедра се повдигаха страстно и тя беше много близо до целта си.

Гледката ми дойде в повече и аз свърших в панталоните си като пубертясал тийнейджър. Не исках да приличам на неопитен подрастващ и стиснах силно талията й. Вкопчените ми пръсти издадоха колко силно съм възбуден от нейната гореща игра и моят силен натиск подлуди Джулиет. Движенията й станаха диви и необуздани, облегна се назад и ръката, на която се опираше, се хлъзна под нея. Лежеше по гръб на бюрото ми, краката й бяха провесени надолу, а с другата ръка неконтролируемо си помагаше, за да свърши. Гърбът й се изви, тя тихо изръмжа и тялото й се огъна от експлозията. Трябваше ми всеки грам самообладание, за да не я опъна назад и да я направя моя. Не съм сигурен колко дълго беше лежала, изтегната на бюрото, останала без дъх и напълно изнемощяла. Аз не направих нито едно движение, защото да гледам това неразбираемо създание, беше все едно да откривам скрито съкровище. Наблюдавах как нейното гъвкаво тяло притихва и се усетих като пиян. Бях изцяло омагьосан от Джулиет Харт, без дори да сме правили секс.

Тя обърна главата си, за да погледне часовника на рафта. С въздишка на задоволство дръпна роклята си. Опитах се да не заплача, защото я предпочитах не толкова облечена. Джулиет се изправи, но остана седнала, краката й висяха. Тя сложи едната си обувка между отворените ми крака и плъзна стола ми към нея, а аз й позволих да ме приближи към тялото си — бях любопитен какво ще последва.

— Благодаря, доктор Матюс — тя се наведе и ме целуна лекичко в единия ъгъл на устата.

Преди да ми хрумне да й отговоря, тя скочи от бюрото, оправи си роклята и седна на дивана. Гледах стреснато и имах нужда да осмисля какво се беше случило, по дяволите. Тя ме беше нарекла доктор Матюс — да не би да очаква нашата сесия да продължи все едно нищо не се беше случило. Бях наблюдавал най-сексапилната жена, която бях срещал в живота си, да свършва на бюрото ми и сега от мен се очаква да се държа като терапевт и да пренебрегна факта, че моят еректирал пенис ще ослепи всеки, който влезе! Това е извратено и мисля, че и аз имам нужда от терапия.

Никога не пием в понеделник. Заради бащинските задължения на Финч и каратето на Хънтър понеделниците обикновено са забранени. Но когато Хънтър се обади и чу как безумно звучах след сесията с госпожица Харт, той свика спешна среща. Понеже моят ден не беше достатъчно объркан, затова свиках срещата в бар „Пони“, където работеше Мадисън. Да, явно съм мазохист.

— И как мина? — попита Хънтър и докато чакаше да пусна бомбата, отпи от бирата си.

— Ами… — започнах, но думите ми изчезнаха. — Финч, искаш ли да си запушиш ушите?

Финч си вдигна и двете ръце и поклати смело глава.

— Не, давай, не може да е толкова зле.

Само ако знаеше… Снижих гласа си и започнах, приятелите ми се наведоха напред и се приготвиха за разказа ми.

— Тя свърши… на бюрото… в кабинета ми. И аз я гледах. — Исусе, това прозвуча мръснишко.

Със сигурност не звучеше така, докато се случваше, но като го казах на глас, прозвуча като перверзно пийпшоу. Настъпи мъртвешка тишина. Погледнах към приятелите си и имах нужда да кажат нещо — каквото и да е, защото тази тишина ме убиваше.

— Момчета? — казах аз и чаках някой от тях да каже, че не съм толкова перверзен, колкото се чувствах.

Устата на Хънтър беше отворена, леко се усмихваше и знаех, че доста подробно визуализира картината, която им обрисувах.

— Финч? — обърнах се и видях, че е бял като тебешир.

— Тя е мастурбирала… върху… бюрото ти? — извика той малко по-високо, отколкото очакваше, и прекъсна тишината.

— Шшт! — прошепнах и му показах с ръка да говори по-тихо.

— Съжалявам! — извини се той и се намръщи. — Ама, Дикс, за бога, каква е тая жена? Кой ходи да мастурбира на бюрото на терапевта си?!

— Еми, както изглежда, Джулиет Харт го прави — каза Хънтър и се засмя.

— Диксън, Габриела е идвала в твоя кабинет. О, божичко, моята дъщеря е била в бардак! — извика Финч.

Аз изпъшках, защото нямаше как да контролирам силата на гласа му днес. Хънтър изцяло пренебрегна неговата мелодрама и ми намигна.

— Ти знаеше ли?

— Не, не знаех.

— И какво стана?

— Нищо, имахме си сесия…

— Чакай малко — прекъсна ме Хънтър и си махна косата от лицето. — Ама след това имахте сесия ли?

Кимнах трогателно, защото ситуацията беше толкова смешна, колкото звучеше.

— Ти си или най-умното, или най-глупавото копеле в целия свят.

Той се засмя и удари с ръка по масата.

— Определено е най-умният. Браво, Дикс! — каза Финч и кимна окуражително.

— Благодаря, Финч, ти наистина си добър приятел! — погледнах остро Хънтър.

— Ей, не ме мрази сега. Казах ти да я пренасочиш към друг лекар. Няма кого да обвиняваш освен себе си.

Въздъхнах, защото беше прав. Моят опит да се държа професионално, беше направо смешен. Сесията беше пълен провал и трябва да се срамувам от себе си за това, че позволих да се стигне дотам.

— Няма да се виждаш с нея през следващата седмица, нали? — недоверчиво попита Хънтър.

— Ами… — отговорих виновно и отпих от бирата.

— Ти нормален ли си? — извика Финч и се изправи от стола си. — Диксън, тази личност е мръсница, най-пачаврестата пачавра на планетата, която си мисли: „Аз съм курва, която мастурбира в кабинетите, в които са влизали и бебета“. Никога не трябва да я виждаш отново и трябва да си купиш ново бюро!

Не можех да сдържа смеха, който се надигаше в гърдите ми. Финч ставаше крайно забавен, когато се раздразни. Хънтър се присъедини и Финч прокара ръка по брадата си.

— Вие двамата сте извратени копелета!

Изведнъж се почувствах по-добре.

— Излизам да изпуша една цигара — казах аз и станах.

— Внимавай, докато излизаш, да не се блъснеш в някоя мастурбираща нимфоманка — духовито ме посъветва Хънтър и аз го ударих по рамото.

Докато минавах през пълния бар, се замислих за Джулиет и за пачите яйца, на които се насадих. Най-правилното и умно нещо, което трябваше да направя, е да кажа на госпожица Харт, че не мога повече да я лекувам.

Тази мисъл остави кисел вкус в устата ми. Майка ми беше ревностна католичка и в трудни моменти ми казваше да се моля на Господ. Според нея той щеше да ми даде някакъв магически отговор. Наистина имам нужда от малко отговори точно сега, Господи, така че, ако ме слушаш, не ме съди и ми дай знак. Моля те!

— Оф, по дяволите! — един глас изсумтя отдолу (наистина се чу отдолу).

Бутнах някой с гръб и видях как бедното момиче се беше проснало по корем на пода.

— Добре ли сте? Не ви видях, съжалявам! — казах бързо и клекнах.

— Всичко е наред — отговори тя и се засмя тихо.

Като се обърна с лице към мен, думите ми заседнаха в гърлото.

— М… Мадисън?

Знаех, че работи тук (това беше част от причината да дойдем в този бар), но не очаквах буквално да се сблъскам с нея.

— Диксън? Какво правиш тук? — попита тя учудено.

— Тук съм с приятели, пийваме по едно, а ти каза, че ако съм в квартала… — отговорих хипнотизиран от прекрасните й зелени очи.

— Ооо — тя изглеждаше изненадана, че съм дошъл.

Осъзнах, че още лежи просната на пода и като пълен идиот дори не се сетих да й помогна да стане.

— Много съжалявам, нека ти помогна да се изправиш!

Подадох й ръка и тя благодарно я прие. Като се изправи, видях, че бялата й тениска вече не е бяла, защото чашите се бяха излели върху нея. Те стояха разпилени навсякъде по пода и се почувствах като пълен задник, защото най-вероятно тя ще трябва да плати питиетата.

— Нека платя питиетата — бързо предложих аз и бръкнах да извадя портфейла си.

Мадисън махна с ръка.

— Няма нужда, честно!

— Не, настоявам! — казах и се опитах да сметна на ум колко биха стрували.

— Всичко е наред, Диксън — отвърна учтиво тя и нежно сложи ръка на китката ми, за да спре моето движение.

В момента, в който пръстите й докоснаха кожата ми, някаква енергия прониза тялото ми и двамата изненадано се отдръпнахме от неочакваното усещане. Очите ми неволно се спуснаха към намокрените й гърди и видях прозиращия розов сутиен под тънката материя. Тя може да е нисичка, но Господи, със сигурност е надарена в тази част. Преглътнах и бързо вдигнах поглед, но бях сигурен, че е видяла накъде гледам.

— По-добре да продължавам с работата — каза тя стеснително и се изправи.

Отдръпнах се, за да й направя път, стоях объркан и не знаех какво да кажа. Бях забравил колко е ниска, в черните си къси панталонки и кецове изглеждаше просто възхитително. Нейната дълга коса се беше освободила от ластика, с който беше вързана на опашка. С лекьосаната тениска беше едно красиво бедствие.

— Окей, чао! — каза тя и ми махна, след като аз нищо не казах.

— Да, добре, чао!

Исках да я попитам кога й свършва смяната, но не го направих. Наблюдавах я как отива към бара и ме остави за втори път да се чудя какво се беше случило.

ГЛАВА 6: КАТО ЖИВОТНО

Диксън

Петък е и слава богу, седмицата не продължи толкова драматично, както започна. Имах намерение да остане така. Гледката от самозадоволяването на Джулиет определено беше вдъхновяваща за моето мастурбиране, но смешното е, че така ми действаше и невинния розов сутиен на Мадисън. Привличаха ме две жени по коренно различни причини. Интересувам се от невинността на Мадисън, докато съм съблазнен от развратеността на Джулиет. Не съм си изяснил нито едно от двете, но вече знам, че Мадисън работи в понеделниците. Мисля да отида да я видя и да я опозная по-добре. В същото време малко ме е страх да опозная Джулиет по-добре. Имам чувството, че истинската Джулиет Харт ще ме изяде за закуска. Зарадвах се, че телефонът ми звънна.

— Здравейте, доктор Матюс е на телефона.

— Диксън, приятелю, как си? — каза Чад Търнър, който е в борда на „Психиатрия и поведенчески науки“.

— Здравей, Чад, добре съм, благодаря. На какво дължа това удоволствие? — попитах направо, защото това не беше приятелско обаждане.

Чад се засмя — без съмнение оцени моята прямота, защото и двамата не обичахме общите разговори.

— Диксън, обаждам се, защото искам да ти изпратя официална покана за участие в годишните награди на стипендия „Джералд Хариет“, които ще се проведат по-нататък през годината.

Трябваше ми минута да асимилирам какво точно беше казал, защото беше важно. Опитвах се да си намеря покана за тази престижна церемония от години, но все не успявах! Отговорих, без да се колебая.

— Чад, за мен ще е чест, благодаря ти.

Настина щеше да бъде чест, но се чудех на какво я дължа. Най-вероятно Чад усети моето объркване и бързо поясни:

— Независимо че тази година не си в списъка с наградените, твоето проучване за невробиологията и пристрастяването не остана незабелязано от борда. Продължавай така и следващата година ще имаш голям шанс да си силен съперник в кандидатурите.

Беше мечта на всеки лекар да бъде поканен на това събитие. Възможността другата година да бъда номиниран, беше невероятна. Въпреки вълнението останах спокоен и отговорих:

— Ами ще те уверя, че ще продължа със сериозната работа. Изпрати ми цялата информация в кабинета, моля те и обещавам да ти отговоря същия ден.

— Отлично. С нетърпение очаквам да се видим на церемонията — каза радостно Чад. — Продължавай с добрата работа, Диксън, следим те отблизо!

Той затвори, преди да мога да отговоря.

Господи, това е повече от страхотно! Дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че аз — Диксън Матюс, син на италиански емигранти, ще имам тази възможност. Мисля, че това трябва да се отпразнува! Докато си вадех телефона, се сетих, че Чад каза, че ще ме следят отблизо. Горе-долу успявах да избягвам да се забърквам в глупости, но ситуацията с госпожица Харт можеше да стане грозна и ако се разчуе, да опетни кариерата ми. Това, което се случи по-рано през седмицата, щеше да се отрази на моето разрешително за работа, което може бъде анулирано за неетично поведение.

Бях работил усилено, за да извоювам забележителното място, на което се намирам в момента, и не мога, по-скоро няма да допусна, либидото ми да прецака всичко, което съм постигнал с много труд. Вдигнах телефона и набрах Сузана с пораженческа въздишка.

— Доктор Матюс?

— Здравейте, госпожо Вейл. Бих искал да се свържете с един пациент.

— Разбира се, с кого?

Замълчах за секунда и казах:

— С госпожица Джулиет Харт.

— Какво бихте искали да й кажа? — невинно попита Сузана.

Въздъхнах и казах:

— Моля, уведомете я, че повече не мога да я лекувам и дайте нейните координати на доктор Гео.

— Няма проблем, доктор Матюс, искате ли да добавя нещо друго?

Имаше хиляди неща, които можех да кажа. Но така беше най-добре.

— Не, госпожо Вейл. Това е достатъчно.

Излизането в петък вечер беше нещото, което ме крепеше през седмицата, и след днешната новина нямах търпение да разпусна и да изпия няколко бири с момчетата, за да я отпразнуваме.

— Бих искал да вдигна тост за моя приятел доктор Диксън Матюс, който може да е женкар, но прояви самообладание да каже „не“ на нимфоманката, за да спаси кариерата си. Някой може да каже, че е луд или е станал мекушав, но аз се гордея с него, защото остави своите топки встрани и се фокусира върху важните неща!

— Амин! — включи се Финч и вдигна чашата си с кола.

— Благодаря! — чукнахме се и аз отпих една заслужена глътка.

Казах им за решението си да не се виждам повече с Джулиет и двамата се съгласиха, че е за добро.

— И сега, когато Пачавра Пачаврова вече не е в живота ти, ще гушнеш ли сладката малка брюнетка от онази вечер? — попита Хънтър и вдигна вежди.

— Пачавра Пачаврова ли? Това е малко прекалено…

Хънтър сви рамене.

— Наричам я както я виждам.

— Ако всички живееха по твоите правила, как мислиш, че щяха да те наричат? — ухилих му се аз.

— Щяха да ме наричат Хънтър — богът на чукането!

Аз се изхилих, а Финч извъртя очи.

— Спри да променяш темата, пъзльо! Та какво за брюнетката, какви са плановете?

Той потри ръце дяволито. След като се натъкнах на Мадисън в понеделник, момчетата бяха съгласни да отида да я видя.

И двамата говореха за някакви любовни погледи, които съм й хвърлял, докато сме си говорили. Нямам представа къде са гледали, но истината е, че наистина мислех за нея и планирах да отида да я видя, но не веднага. Не искам да изглеждам отчаян или припрян, затова ще оставя картите отворени засега. Беше ми писнало да обсъждаме само мен и затова попитах с намигване:

— Хънтър, май да се представяш за брата на Крие Хемсуърт помага с гаджетата, нали?

Хънтър отпи глътка бира и поклати глава.

— Крие си има брат и ако жените, които имат интерес към мен, са от неговия тип, по-добре да играя соло.

Знам, че се опитваше да бъде смешен, но имаше някаква напрегнатост в очите му, която показваше, че не е точно така. Реших да го оставя засега, но си отбелязах да го попитам по-късно, като се напие и споделя по-лесно.

— И какво, в края на краищата, този, кльощавият, е единственият, който прави секс, така ли?

— Това е тъжно, нали? — пошегува се Хънтър, а аз тупнах Финч по гърба.

— Финч, планирате ли вече второ бебе с Хайди? — попитах и го ръгнах в ребрата.

Финч се изчерви и аз се засмях, беше толкова лесно да го накараш да се почувства неловко.

— Та как е Хайди? — Хънтър посочи към гърдите си и перверзно се ухили.

Финч пребледня.

— Ще ти бъда благодарен да не говориш за жена ми и гърдите й по този начин — прошепна той.

— По кой начин? — усмихна се Хънтър палаво. — Можех да попитам как са бибероните, циците, бомбите, балконите, цомбите, делвите, въздушните възглавници, кокосовите орехи на Хайди, но не го казах. Освен това можех да кажа нещо и за новия пуловер на дупки, който носеше миналата седмица.

— Пффф, ти си болно перверзно копеле, което мисли само за секс!

Финч поклати глава и изпъшка отвратен, а аз избухнах в смях и благославях деня, в който бях срещнал тези клоуни.

След прекалено голямото количество уиски, което изпихме, Финч молеше и двама ни да не се правим на звероукротители, но идеята наистина беше оригинална и не можех да повярвам, че не се бях сетил по-рано.

— Приятелю, доста си изнервен — нечленоразделно каза Хънтър и възседна лъва, който стоеше гордо изправен пред библиотеката. — Трябва да се отпуснеш малко.

Той удари бузата си в бетонната грива и изохка силно. Всичко ти изглежда смешно, като си малко пиян, а Хънтър и аз влизахме във фаза, в която почти всичко ни беше смешно.

— Момчета, слезте от проклетия лъв! — молеше ни Финч, а ние яздехме статуята гордо.

— Искам да пояздя тази голяма писана — весело отвърна Хънтър, докато аз изгубих равновесие и паднах по задник, като се хилех свадливо.

— Диксън?

Смехът ми секна в момента, в който я чух и цялото веселие заседна в гърлото ми. Чух отново гласа, който се опитвах толкова много да забравя.

— Диксън, добре ли си?

Затворих очи, спокойно броих до три, преди да ги отворя и се опитах да не се преобърна, след като видях красивото лице на моята бивша годеница. Сърцето щеше да пробие гръдния ми кош, а един друг орган по-надолу се радваше да я види отново. Умът ми прибави малко чувство в моя фантастичен причудлив център и аз още повече се възбудих. Изправен в цялата си височина пренебрегнах факта, че съм много пиян, ризата и вратовръзката ми бяха измачкани и отговорих направо:

— Здрасти, Лили!

Погледнах към кожените си обувки, видях че съм стъпил на розова дъвка. Приличах на мърльо, а Лили изглеждаше безупречно, както винаги. Беше облечена в тясна черна рокля до средата на бедрата. Споменът от това как нейните дълги, загорели крака обгръщаха врата ми и аз я изяждах с часове, атакува мозъка ми. След като погледът ми се премести на лицето й, видях сребърната диадема, закрепена в нейната дълга руса коса. Не можах да се въздържа и си помислих как въобще не й отиваше тази евтина джунджурия. Но след това моят размътен мозък забеляза, че тя носи розова лента, на която с големи блестящи букви пишеше „Бъдеща булка“. Тази проста фраза ми каза да отида и да си го начукам и подчерта какъв голям загубеняк съм.

Сетих се за датата и си спомних, че този уикенд щяхме да празнуваме една година от женитбата си. Но вместо да е в траур или поне малко замислена, Лили празнуваше моминското си парти и изглеждаше щастлива. Не се притесняваше от това, че можеше да е моята бъдеща булка преди една година. Даже не изглеждаше заинтересована от факта, че ме вижда за първи път от месеци. Не изглеждаше и да я интересува, че разби сърцето ми и остави след себе си само черупка от това, което някога бях. Дадох й всичко и то не беше достатъчно. Аз не бях достатъчно добър. Но моят най-добър приятел беше. Въпреки това аз гордо вдигнах глава, изсмях се и погледнах лентата й.

— Честито! Надявам се той да може да ти осигури това, което аз не можах.

— Диксън, почакай!

— Да чакам какво? Да ми кажеш колко си щастлива? — казах аз и разперих широко ръце.

— Съ… — но преди да завърши изречението, аз я прекъснах, защото, ако чуех „съжалявам“ да се отрони от лъжливата й уста, можех да я напсувам.

— Спести си извиненията и ги предай на съпруга си!

— Диксън! — каза умолително тя и се опита да ме хване.

Но аз полетях надолу по стълбите, пренебрегнах виковете на приятелите си, както и нараненото лице на бившата ми любима. Може спокойно да отива в ада, защото гледах така от момента, в който ме напусна.

Казах баста на всичко и се фокусирах върху единственото нещо, което имаше някакъв смисъл.

Не трябваше да съм тук, но това беше първото място, където се сетих, че можех да избягам.

Не знам как да се справя с насъбраните чувства. Никога не съм могъл. Знам как да разплета чувствата на другите, но когато стане дума за мен, просто искам да забравя. Дори за един откраднат момент, просто искам да забравя колко много боли да обичаш някого, който не те обича.

Юмрукът, който удряше по вратата, беше в синхрон със сърцето ми, което биеше като лудо. В момента, в който се отвори, нападнах като разярено животно.

— Доктор Матюс? Добре ли сте?

— Диксън — изръмжах аз, влетях в нейния апартамент и затворих с крак вратата зад себе си.

Взирахме се един в друг, въздухът се изпълни с напрежение, но и двамата стояхме неподвижни. Джулиет изглеждаше объркана, но замълча в очакване на следващия ми ход. Преди да има възможност да протестира, аз се нахвърлих върху нея и смачках хищно устата й с моята. Тя се поколеба за части от секундата, но после играта започна. Борехме се един с друг и всеки искаше да вземе надмощие над другия, но аз на драго сърце се подчиних, когато тя страстно разкопча колана ми, пъхна ръка в панталона ми и я сложи върху горещата ми ерекция. Жадно започна да ме гали, а малката й ръка едва успяваше да обгърне моето изправено копие. Бедрата ми се движеха обезумяло и искаха триенето да става по-силно и по-бързо. Слава богу, Джулиет подчини пръстите си и помпаше енергично. Бях на пет секунди от това да свърша в ръката й, но се отдръпнах, защото исках, когато експлодирам, да бъда в нея. Бутнах я по гръб, тя ме гледаше и беше спряла да диша в очакване какво щеше да се случи по-нататък.

Като стигнах деколтето на черната й дантелена нощница, я разкъсах и тя се плъзна като разтопено масло по горещото й тяло. Спрях за момент, за да се насладя на гледката пред мен, която беше абсолютно съвършена, и точно когато си мислех, че моята ерекция не може да стане по-голяма, той потръпна и искаше да се освободи. Най-розовите вирнати зърна стояха възбудени и подпухнали, като подчертаваха нейните безупречно кръгли сметанови гърди. Те бяха по-големи от шепите ми и аз нямах търпение да заровя глава между тях и да видя дали са толкова меки, колкото изглеждаха.

— Грандиозно — казах с притаен дъх.

Тя хвана гърдите си и започна да докосва зърната. Не можех да чакам повече и се хвърлих напред, стиснах ръцете й, обърнах я и я натиснах с лице към стената. Бях доста настойчив, но желанието ми беше преминало всичките ми рационални граници и исках да погълна тази жена, преди да експлодирам. Плъзнах ръка по стройната й талия, продължих надолу, прокарах пръст в нейната гладка топла мокрота и двамата простенахме при внезапното влизане без покана. Притиснах я отзад с бедрата си, тя прокара ръка надолу, преплете пръст с моя и пъхна и своя вътре. И двамата я докосвахме, но това беше моето шоу, затова отместих ръката й и пъхнах още един пръст, като я разтегнах широко. Тя извика, покани ме по-дълбоко и простена в момента, в който вкарах пръстите си докрай. Вътрешният й мускул се стегна около пръстите ми, аз я пипах пламенно, за да й покажа, че няма да спра, докато не свърши със силен вик. Звукът беше музика за моите изгладнели за секс уши, дръпнах ципа на панталона си, преди последния трус да разлюлее нейното задоволено тяло. Моментът, в който панталоните ми паднаха на пода, отчаяно я придърпах по-близо и насочих моя пулсиращ пенис към нейната прелестна подгизнала вагина.

Преди да го направя, исках да я предупредя, че нещата ще загрубеят.

— Аз не правя любов, аз чукам, чукам дълго и силно. Не съм тук заради романтиката или да се влюбвам — предупредих и потърках моя край в нейния отвор. — Не давам празни обещания. Тук съм само за да свърша. Окей ли си с това?

Джулиет простена някъде от дълбоко, очевидно моите обещания за неограничено удоволствие допаднаха на нейната перверзна същност.

— Покажи ми на какво си способен.

Моят остатък от здрав разум ми напомни, че аз не се чукам без предпазни средства. Особено с някоя като Джулиет с толкова много сексуални контакти. Тя усети, че се забавих и бързо прошепна:

— Чиста съм.

Размърда дупето си и ме молеше да й дам това, което и двамата искахме. Всяка разумна мисъл се беше изпарила и аз накрая се поддадох на изкушението на похотливата Джулиет Харт. С едно силно движение влязох навътре и я пронизах, притискайки я към стената. Тя извика, но звукът беше много далече от болката.

— Изчакай — предупредих я, останал без дъх, защото планирах да излезем извън контрол.

Тя сложи двете си длани на стената и се изправи на пръсти, за да може тялото й да застане под ъгъл, в който може да ме поеме целия и по-дълбоко. Обвих кръста й с едната си ръка, а другата я зарових в косата й. Започнах да я чукам, натисках я с моите бедра безжалостно, чуках я толкова силно, че тялото й се удряше в стената с всеки наказателен тласък, който правех. Не можех да спра. Исках да изпратя надалече моята болка и колкото и силно да бутах, тя не намаляваше. Исках да изчукам цялата болка и да не остане нищо друго, освен това удоволствие, което вцепеняваше ума. Зарових юмрук в косата й и завъртях главата й встрани, открих дългата й шия, под чиято нажежена кожа видях пулса й.

Натиснах я към стената и жадно я захапах, засмуках нейния цветен аромат с жадната си уста, докато тя викаше с одобрение. Страстното й скимтене ме пришпори още повече и аз простенах, долепен до гърлото й, захапвах я и я смуках.

Моят оргазъм беше толкова близо, че бълбукаше на повърхността, затова се наведох и започнах да галя подпухналия й клитор. Моите сръчни пръсти не спряха, докато тя не свърши със страстен гръмотевичен вик. Едно… две… три, свърших.

В момента, в който го извадих, спермата ми се разпростря по гърба й. Тя се отпусна на стената, нейните треперещи крака не можеха да я държат права, защото току-що я бях чукал като животно.

Изпълни ме чувство на срам и отвращение и си отворих устата да се извиня за това, че бях толкова брутален. Да, бях я предупредил, но всичко излезе извън контрол. В този момент тя ме изненада — обърна глава с присвити очи и като дишаше тежко, каза:

— Хайде да го направим отново!

ГЛАВА 7: ПРОСТО МЪЖ

Диксън

Събудих се на следващата сутрин и тялото ми ме мразеше за това, че бях заспал в някаква странна поза. Една част от мен беше просната на дивана, останалата беше на пода и осъзнах, че съм без панталони. Горните три копчета на ризата ми също липсваха, бяха станали жертва на любознателните пръсти на Джулиет. Спомени от снощи нахлуха във вече трезвата ми глава. Погледнах към скута си — чаталът ми лепнеше и акцентираше върху това какъв абсолютен идиот съм. След като тялото ми се предаде от прекалено изтощение след третия рунд, усетих Джулиет, която се покатери отгоре ми и ме изчука до степен, в която забравих собственото си име. След това съм почти сигурен, че припаднах лепкав и изтощен и така бях останал.

С едно полуотворено око видях, че е само седем часа. Докато събирах вещите си, се чудех къде е Джулиет. Малката дневна беше елегантно обзаведена и аз я разглеждах, като се наслаждавах на стилните мебели, защото вчера вечерта единственото нещо, на което можех да се радвам, беше дупето на Джулиет. Забелях, че панталоните ми са в средата на стаята, а мъхестото куче на Джулиет, свито на кълбо, ги използваше за легло. Изправих се и простенах. Чувствах преуморените си мускули като раздрани.

Изпъдих Марша, или Мейси, или както й беше името. Пъхнах измачканата си риза в панталоните и реших да намеря Джулиет, защото се чувствах глупаво да чакам тук. Не исках безцелно да се шляя из апартамента й и тръгнах по коридора, като се надявах в първата стая да я намеря. Погледнах едва-едва вътре, защото не исках да нахлувам в личното й пространство, което беше смешно, имайки предвид, че вчера без проблем го направих. След като видях, че не е там, реших да погледна в банята. И там я нямаше. Реших да се освежа, оправих разчорлената си коса и промих устата си с вода за уста, като се надявах да започна да приличам и мириша на получовек. Имаше още една врата надолу по коридора, но аз реших да изчакам в кухнята, тъй като сигурно Джулиет ме е чула, че се разхождам насам-натам.

Трийсет минути по-късно „дращех по стените“ и отчаяно се нуждаех от душ, няколко адвила и кафе. Но щеше да е грубо да си тръгна, без да видя Джулиет. След вчера най-малкото, което можех да направя, е да я изчакам, но след това ми хрумна друго. Тя явно не искаше да я чакам. Погледнах на плота, но не намерих бележка. Почувствах се като истински глупак, взех си захвърлената зад дивана вратовръзка, казах „чао“ на помияра и дръпнах вратата след мен. Голям съм тиквеник да чакам жена, която очевидно не иска да бъде намерена… Натиснах копчето на асансьора и пренебрегнах чувството, че Джулиет се беше чукала… точно като мъж, а аз при тези обстоятелства съм жената, която чака мъжа да се появи загадъчно отнякъде след тяхната досадна забивка и не може да проумее, че е било за една нощ.

Беше ми повече от неудобно, трябваше да се чувствам облекчен, но не бях. Шмугнах се в асансьора и наведох глава, за да скрия разрошения си вид, но по-скоро се чувствах засрамен. Това беше моята първа разходка със срама и трябва да ви уверя, че е последната. Без да гледам къде отивам, се блъснах в някого, но успях да го хвана, преди да падне на земята. Погледнах надолу и не знаех дали да благословя, или да прокълна иронията на живота — срещнах блестящите развеселени зелени очи на Мадисън.

— Трябва да спрем да връхлитаме един върху друг по този начин — усмихна се тя и сложи един кичур зад ухото си.

Изглеждаше влажна, задъхана и идеална. Тесните й шорти и късият й топ откриваха бяла като мляко кожа и за пореден път усетих, че я гледам като стар перверзник. Защо всеки път, като видех това момиче, ми се връзваше езика.

— Какво правиш тук? — попита тя, след като нищо не казах.

Нейният въпрос ме накара да се почувствам като още по-мръсен перверзник и хладно отговорих:

— Бях на гости на един приятел.

Тя огледа моя невчесан външен вид, въобще не повярва на моята жалка лъжа, но кимна, без да задава повече въпроси.

— Аз се връщам от тичане… не че има нужда да ти обяснявам…

Тя посочи маратонките си и леко се усмихна. Аз също се засмях тихо и осъзнах, че на нея също й се беше вързал езика.

— Какво ще правиш сега? — попита тя и захапа долната си устна.

— Ами… нищо, защо?

— Аз се качвам да си взема един душ и след това ще отида да хапна някъде. Искаш ли да дойдеш с мен?

Изцяло пренебрегнах нейната покана за закуска и попитах:

— Ти тук ли живееш и посочих нагоре?

Мадисън се усмихна и нервно кимна.

— Да. Вторият ми баща притежава сградата и като имаме предвид, че апартаментите в Ню Йорк струват цяло състояние, има смисъл да живея тук.

Аз подсвирнах:

— Цялата сграда ли? Леле, впечатлен съм!

Без значение колко бях впечатлен, нямаше сила, която да ме накара да се кача пак горе, въпреки това наистина исках да приема поканата на Мадисън. Тя сигурно е видяла, че се колебая и каза бързо:

— Знаеш ли какво, не се притеснявай за това. Не мириша по-лошо от теб — тя ме удари приятелски и се засмя на пребледнялата ми физиономия.

Разбрах, че се шегува и успокоен я ударих и аз.

— Добре, Спорти Спайс, заради тая реплика ще черпиш ти.

— Спорти Спайс, казваш?! Сега вече разбрах колко си древен — подразни ме Мадисън, докато поливаше гофретите си със сироп.

Седяхме в най-малкото заведение в света и ако трябва да бъда честен, въобще не знаех за съществуването му. Мадисън обеща, че храната е страшно вкусна и да не съдя за вкуса й по външния й вид. Опитах се да не задълбавам в тази нейна реплика и се фокусирах върху факта, че това 55-килограмово момиче имаше пред себе си храна колкото за малка гладуваща нация. Нямах идея къде ще я побере, съмнявах се да е булимичка. Тя усети, че я гледам и вдигна поглед.

— Какво?

— Нищо — отговорих усмихнато и се съсредоточих върху кафето си.

— Затова тичам всяка сутрин — обясни тя и пак посоли бърканите си яйца.

— Всяка сутрин ли? По дяволите, това се казва всеотдайност!

— Лекциите ми започват в 9,00 часа, та и без това ставам рано — тя вдигна рамене. — Предпочитам да започвам почивния си ден здравословно, защото не се знае, като напредне, как ще продължи.

Тя се усмихна, взе ножа и вилицата си и беше готова да нападне гофретата си. Като спомена, че ходи на лекции, ми стана любопитно с какво се занимава.

— Какво учиш? — попитах я и взех сметаната.

— Уча за медицинска сестра в Колумбийския университет. Тъкмо започнах втора специалност. Искам да специализирам акушерство — отговори тя и отхапа малко от калорийната бомба.

Не се бях замислял с какво се занимава. След като вече знаех, още повече ме привличаше, защото вече бях на ясно, че макар да е красива, има и мозък.

— Двойна степен — имаш предвид бакалавърска и магистърска, нали?

— Да — отговори тя със скромна усмивка.

— Това е страхотно! Двойната степен си е голямо предизвикателство. Или си гений, или напълно луда — отговорих ухилено аз.

Мадисън се засмя и смехът й прозвуча прекрасно.

— Може би по малко и от двете. Откъде знаеш, че е толкова трудно?

Обикновено мразя да казвам на хората с какво се занимавам, защото получавам винаги досадни въпроси от типа: „Кой е най-лудият човек, който си лекувал?“ или „Може ли да ми предпишеш малко валиум?“. Всеки път. Но мисля, че това, което правя, ще се стори интересно на Мадисън, защото сме в области, които са сходни.

— Психиатър съм — признах аз и се надявах да не прозвучи старомодно. — Специалността ми е за пристрастяванията.

Очите на Мадисън се разшириха, тя спря по средата на хапката и поклати глава.

— Сериозно? — попита тя с недоверчив поглед.

Не знаех дали трябва да се обидя, или не, което явно се изписа върху лицето ми, затова тя бързо се поправи.

— Ох, съжалявам, това прозвуча грубо. Нямах предвид това, че не ти вярвам. Имах предвид, че е толкова готино — довърши тя и очите й се отвориха широко. — Мисля да запиша кратък курс по психология. Той ще ми помогне, ако реша да търся различно поле на изява по-нататък. Засега оставам на това. Трябва да си много умен.

Вътрешно издадох въздишка на облекчение.

— Благодаря! Няма много хора, които да мислят, че да си психиатър, е готино. Или, че съм умен — усмихнах се аз.

Мадисън кимна оживено.

— По дяволите, доктор Диксън, това си е комплимент!

Засмях се на нейния коментар.

— Само Диксън е достатъчно.

— Не приличаш на лекар — заяви тя.

— Още веднъж благодаря.

Казах го като въпрос, без да съм сигурен какво има предвид. Тя усети моето объркване и бързо поясни.

— Имах предвид… — Нейният дяволски език изведнъж облиза сиропа по устните й, докато премисли следващия си коментар. — Имам предвид, че си толкова… млад.

Зачудих се какво точно искаше да каже с малката пауза, която направи. Искаше ми се да е мислела да каже „готин“ но… мога да си мечтая. Направих се на важен, прокарах пръст по ръба на чашата си и се усмихнах.

— Само да не се заблудиш от това, че приличам на санитар!

Мадисън се засмя и забелязах, че погледът й се задържа върху лицето ми малко по-дълго от обикновено. Дали е възможно малката госпожица Мадисън да е впечатлена от мен така, както аз бях от нея. Щеше да е много, много интересно или много, много грозно. Зависи от това как щях да го изиграя.

— Може ли да те попитам на колко години си? — невинно попитах аз и отхапах от поничката си.

Мадисън сериозно се замисли, после поклати глава, след като го изчисли.

— На 23 съм.

Бях прав. В същото време нейната младост само потвърждаваше, че съм подъл чичко, след като всичко, което виждах в нея, беше нейния стегнат, кръгъл, млад задник и идеалните й изпъкнали гърди. Очите ми се спуснаха към гърдите й, после се скаpax на себе си, че съм толкова очевиден, въпреки че досега се държах като истински джентълмен. Колкото и тъжно да е, наистина бях забравил какво означава да се радваш на компанията на противоположния пол, без да си представяш мацката гола или да се чудиш с какъв цвят бельо е. С Мадисън се случи точно това. Седим тук, дори не знам от колко време, и нито веднъж не си помислих за секс с нея, което за мен си е направо рекорд. Нейната компания беше достатъчна, не се бях чувствал така от Лили насам. Мисълта за нея развали моята прекрасна сутрин и аз бутнах встрани моя наполовина изяден донат.

— Добре ли си? — попита тя.

Вдигнах очите си и видях, че ме гледа притеснено.

— Да — излъгах аз.

Чувствах се като пълен мухльо за това, че позволих на бившата ми отново да ме завладее. Исках да сменя темата и попитах:

— Надявам се да нямаш против, че питам, но кой беше атлетът, с когото беше онази вечер?

Наистина се надявах моят въпрос да не я изплаши, защото исках да знам.

— О, това беше Тим.

— Приятелят ти ли? — казах ей така и наблюдавах лицето й.

Тя ме изненада, като се разсмя.

— Да бе, имахме две срещи и той реши, че съм любовта на живота му.

— По начина, по който те стискаше, явно не знае как да се държи с любовта на живота си.

Мадисън кимна, сведе поглед и разбрах, че съм докоснал някой оголен нерв. Не казах нищо повече, отпих от кафето си, докато тя унищожаваше останала част от десерта си в мълчание. След като приключи с яденето, сложи ръце върху плоския си корем и изпъшка.

— Трябваше да ме спреш след третата хапка — каза тя усмихнато и неудобството от преди малко беше изчезнало.

— И да пропусна провъзгласяването на твоята вечна любов към препечените филийки? Не съм съгласен — отместих се, защото към мен летеше пакетче сметана.

Поисках сметката и Мадисън закачливо затисна ръката ми с нейната. Пренебрегнах внезапните искри и вдигнах вежди учудено.

— Аз плащам — обяви тя.

Господи боже мой, едва не се свлякох от стола, след като бръкна в късия си потник.

— Какво? С гърдите си ли? — задавих се аз и едва се сдържах да не ми потекат лигите.

Мадисън избухна в смях, след като извади двайсетачка.

— Не, с това — тя остави банкнотата на масата.

Ами да, разбира се, тя слага бележки в потника си и използва гърдите си за портмоне. Господи, завидях на бележката й. След като се овладях достатъчно, успях да формулирам и изречение:

— Не, моля те, не мога да ти позволя да платиш! За скъперник ли ме мислиш?

Бръкнах в джоба на панталоните си, за да си извадя портфейла, но той не беше там. Трескаво проверих пак, но за съжаление, ръката ми остана празна. Бях без сако и единственото място, където можеше да бъде, беше у Джулиет. Май трябваше да преглътна гордостта си и да позволя на Мадисън да плати.

— Следващият път съм аз — обявих глупаво.

Кой каза, че ще има следващ път?! Бързо млъкнах и се опитах да изглеждам безразличен, станахме и мълчаливо излязохме от заведението.

— Бих се радвала — каза Мадисън, като излязохме навън.

— Какво би се радвала? — попитах аз и присвих очите си от яркото слънце.

— Да има следващ път.

Сърцето ми неочаквано пропусна удар и не можах да спра усмивката, която пропълзя по устните ми. Някъде там в безумната джунгла на Ню Йорк тя изглеждаше толкова малка, толкава крехка и буквално трябваше да спра желанието да се протегна и да я предпазя от блъсканицата и суетата на града, който никога не спи. Не знам откъде се появи тази нужда да я защитя, но спрях моите луди мисли, защото не бяха здравословни за нито един от двама ни. Осъзнах, че Мадисън ме гледа, чака да направя коментар на нейното признание и бързо я извадих от неудобството.

— Аз също.

— Така ли? — изненадано попита тя.

Кимнах и се възхитих от начина, по който бузите й порозовяха. Стоях и се взирах в нея, тя също стоеше и се взираше в мен. Моментът беше идеален, но аз изведнъж осъзнах, че тя ме гледа, защото иска да спра да се държа като страхливец и да й поискам телефона. Потупах празните си джобове и осъзнах, че съм си забравил и телефона под дивана на Джулиет.

— Телефонът ми не е у мен.

Наведох се напред, престорих се, че гледам в потника й и попитах:

— Дали случайно няма да намериш още нещо вътре? Мадисън ме изненада, като ми го върна дръзко:

— Искаш да провериш ли?

Тя ми намигна, а аз едва не си глътнах езика.

— Какво предлагаш да направим? — Мадисън се усмихна и гледката беше невероятна. — Знаеш къде работя, какво ще кажеш да дойдеш довечера? Смяната ми започва в 19.00 часа — каза тя небрежно.

— Добре, мисля, че ще успея.

Мадисън се усмихна и след това дойде този неудобен момент. Нали знаете, когато двама души се привличат и не знаят дали да се прегърнат, или да се целунат, да се ръкуват или да си махнат за довиждане. Видях, че Мадисън също се чуди какво да направи, хапе си устната и ме гледа настоятелно, за да направя първата крачка. Фактът, че още усещам миризмата на Джулиет по мен, ме притеснява да я прегърна. Няма начин да я целуна по очевидни причини, а да се ръкуваме или да й махна, ми се струваше далечно и странно, все едно сме непознати. Като пълен слабоумник вдигнах юмрука си за „дай пет“ и видях, че Мадисън се обърка от жеста. Аз също го погледнах и проклех моята глупост, но след като го бях направил, нямах друг избор, освен да продължа, преди да заприличам на кръгъл идиот. Мадисън ме смая, като бавно извъртя вдигнатия ми юмрук, вдигна се на пръсти и ме целуна по бузата. В момента, в който нахлу в личното ми пространство, тялото ми реагира и започна да се дави във ваниления й аромат.

— Ще се видим по-късно, Диксън — каза тя и се дръпна по-бързо, отколкото исках.

Кимнах и пуснах юмрука си.

— Чао, Мадисън!

Наблюдавах как най-прекрасното момиче се отдалечава от мен и се надявах това да не е последният път, в който я виждам.

Някак си успях да не изгубя ключовете си. Като се прибрах, си взех дълъг душ и се хвърлих на леглото, без дори да се обличам.

Събуди ме шумно чукане по външната врата. Простенах и се опитах да прочистя мъглата от главата ми. Обърнах се надясно и видях, че часовникът до леглото ми показва 18,27 часа. След като стана ясно, че натрапникът няма да си тръгне и ударите станаха по-силни, аз се предадох, обух едни панталони, дори не си направих труда да си сложа тениска, защото, който и да беше на врата, очевидно няма да остане.

— Какво…? — извиках, докато отварях вратата и почти щях да падна по лице, като видях пред мен Джулиет.

Трябваха ми няколко секунди, за да запаля и четирите цилиндъра, но след малко попитах спокойно:

— Какво правиш тук?

Джулиет се ухили и ми показа портфейла и телефона ми, без да има нужда да обяснява каквото и да било. Фактът, че е отворила портфейла, за да намери адреса ми, ми се стори като нахлуване в моето лично пространство, но всъщност можех да съм малко по-благодарен за това, че е дошла до тук. Все пак това ми се струва една идея по-лично, по-близко в буквалния смисъл. Женски крак не е стъпвал в дома ми след Лили, но по начина, по който тази жена ме гледа, очевидно иска да промени тази тенденция.

— И така, ще ме поканиш ли вътре? Или ще ти правя свирка в коридора?

Ако слухът ми не беше перфектен, щях да си помисля, че нещо не я чух добре. Но знаех, че не се заблуждавам в намеренията й по начина, по който очите й слязоха надолу по тялото ми, спряха на ребрата ми и се съсредоточиха върху татуировката ми.

— Ние никога не сме така беззащитни, както тогава, когато обичаме — каза тя, четейки надписа, вдъхновен от Фройд и Лили. — Леле, доктор Матюс, не бих си помислила…

Забравих, че Джулиет така и не ме видя изцяло без дрехи по време на нашето животинско чукане, само някои подробности бяха премахнати. Тази мисъл ме накара да се почувствам като гадно копеле, затова отворих вратата широко и поканих Джулиет вътре.

В момента, в който прекрачи прага на моето жилище, всяка пора в тялото ми искаше да я изрита навън, защото това ми се струваше толкова грешно. Нямах друг избор, освен да затворя вратата, и имах чувството, че заключвам вратата на килията си.

— И така — каза тя, като се обърна.

Аз се наежих като папагал и сложих ръце в джобовете си. Нямаше какво да й кажа, защото след тази сутрин бях леко шокиран да я видя. Бях се успокоил, защото си мислех, че никога няма да я среща отново. Ето, че стоеше пред мен, изглеждаше вкусна и преглъщаше.

— Съжалявам за тази сутрин, Диксън — каза тя. — Трябваше да отида на едно място.

Кимнах и се постарах да изглеждам безразличен.

— Благодаря, че ми донесе нещата. Можеш да ги оставиш там — посочих с брадичка към кухненския плот.

— Ядосан ли си? — попита Джулиет полушокирана, полуизненадана.

— Така ли изглеждам?

Честно казано, не знам какво изпитвам. Никога не ми се е случвало такова нещо преди, затова си мисля, че егото ми е малко наранено.

— За да съм ядосан, означава, че ми пука, госпожице Харт, и за да бъда откровен, не изпитвам нищо. Снощи беше забавно, но това беше всичко. За да отговоря на въпроса ти, не, не съм ядосан.

Джулиет изглеждаше шокирана от моя лаконичен отговор, но се окопити секунда по-късно.

— Беше повече от само забавно. Само за това мислих цял ден.

Тя прокара пръсти по врата си и показа голяма червена подутина, която бях направил със зъбите си. Не реагирах, въпреки че се чувствах като животно.

— Ами радвам се, че ти оставих спомени, към които да се връщаш, тъй като това беше за първи и последен път. Снощи беше грешка — заявих твърдо.

— Не го мислиш — отбеляза Джулиет с уверена усмивка.

— Мисля го. Беше изцяло моя грешка. Съжалявам за моето непростимо поведение и поемам цялата вина — казах, като използвах професионален тон.

Джулиет въобще не се върза.

— О, хайде, стига! Бях там и знам, че ти хареса. Знам, че ти хареса да ме чукаш без задръжки. Няма за какво да се извиняваш. Исках го толкова, колкото и ти. Пожелах те в момента, в който те видях — призна тя и това беше първият път, в който видях някаква уязвимост в непреклонната Джулиет. — Още те искам, знам, че ме искаш и ти — настоя тя и погледна нагоре към мен с гримираните си очи.

Въпросът въобще не беше в това, че я желаех, въпросът беше, че не трябваше да я желая — това е проблемът. Джулиет беше опасна жена и когато съм с нея, всичко, което виждах, беше, че опасността ескалираше с рискови размери. Моят разум ми казваше да я изхвърля, но предателското тяло ми напомни, че тя повече не ми е пациент, така че какво лошо има двама възрастни по взаимно съгласие да си дават един на друг това, което и двамата искат.

Джулиет пристъпи към мен — беше усетила моето отстъпление и аз не се отдръпнах, независимо че можех. Тя небрежно развърза колана от талията си и свали кафявия тренчкот от стройното си тяло. Дрехата падна върху високите й обувки и тя направи още една крачка към мен.

— Недей да ми се сърдиш, нека ти припомня колко хубаво ни беше заедно.

Тя прокара червения си нокът по гърдите ми.

— Джулиет — започнах да протестирам с неубедителни доводи, но в момента, в който тя хвана моята увеличаваща се ерекция в дланта си, бях неин.

— Ти може да казваш не, Диксън, но тялото ти казва да.

Започна да ме гали по-бързо и моето предателско тяло се поддаде на изкушението. Малко след това тя коленичи пред мен, свали панталоните ми и видя колко съм възбуден.

— Знаеш ли колко добре се чувствах с него миналата нощ? — каза тя, плъзгайки ръка нагоре-надолу.

— Кажи ми — попитах аз, неспособен да погледна в друга посока, докато тя ми правеше свирка.

— Какво ще кажеш просто да ти покажа? — предложи тя.

В момента, в който обви рубинените си устни около него, всички обстоятелства бяха изхвърлени през прозореца и аз позволих на тази лисица пълен контрол. Нейната опитна уста се плъзна по моя пенис с прецизност и не можах да спра стенанията, които излизаха от устата ми, защото никога преди не са ми правили толкова хубава свирка. Аз тласнах бедрата си напред и стигнах до края на гърлото й. Тя го нагълта целия без усилие.

— Това е! Господи! Толкова си добра!

Дишах тежко и се опитвах да задържа еякулацията си. Тази жена е кралица на свирките и аз знаех защо е толкова добра — защото, както казват, практиката води до съвършенство. Всичко останало нямаше значение, когато тя сложи едната си ръка на кръста ми, а с пръстите на другата го стискаше в синхрон с уста. Колкото по-силно смучеше, толкова по-бързо тласках бедрата си напред и не след дълго чуках устата й с отчаяна скорост. Моментът, в който се опитвах да се отдръпна, защото се страхувах, че я наранявам, тя се залепваше по-силно, поемаше и хващаше с ръка члена ми. Триенето на ръката й, комбинирано със скоростта на устата й ми дойде в повече и след секунди щях да свърша. Тя усети моята отчаяна нужда да експлодирам и го стисна още по-силно, устата й го засмука и след две секунди бях приключил позорно. Дръпнах се назад, но тя го лижеше и стискаше и аз нямах друг избор, освен да свърша в устата й, докато проклинах моето освобождаване. Тя ме изпиваше, докато не остана нищо, и ме пусна чак когато последните конвулсии разтърсиха тялото ми.

Току-що ми бяха направили свирката на живота ми в апартамента, който някога делях с любовта на живота си. Домът, в който си бях обещал да не влиза друга жена.

Чувствах ли се виновен? Не, за бога!

ГЛАВА 8: КАТО УРАГАН

Мадисън

— Мади, съжалявам да го кажа, но не мисля, че ще дойде — каза най-добрата ми приятелка Мери Митс, докато забърсваше девета маса.

— Няма как да го знаеш — спорех аз, а точните й думи прекъснаха моето взиране във входната врата. — Не се разбрахме за конкретен час. Може нещо да му е изникнало и в момента да идва насам. Имам предвид, че казах по някое време тази вечер — просто си намирах извинения защо Диксън не е тук.

— Ами технически е утре — каза Мери, като погледна часовника си.

— Не ми помагаш, Агънце — усмихнах се и я нарекох с прякора, който измислих, когато бяхме деца.

— Извинявай, но каква приятелка ще ти бъда, ако не се грижех за теб? Просто не искам да те виждам наранена.

Знаех, че има предвид Тим — моя преследвач, от когото ме спаси Диксън, когато за първи път се срещнахме.

— Знам, но Диксън е…

— Само да си посмяла да кажеш „различен“ — предупреди Мери и ме заплаши с пръст, а аз се усмихнах.

— Но, той е… — бързо я упрекнах и клекнах, за да избегна удар в лицето с подложка за чаша.

— Не, не е. Той е мъж, тоест гадняр — каза Мери, но аз не й обърнах внимание, защото тя е зла в момента, тъй като минаваше през тежка раздяла.

— Агънце; не всички мъже са прасета. Не беше длъжен да скочи и да ме спаси от Тим, но той го направи. Дори не се замисли дали да го направи. Ако това не свети като знак „не е прасе“ тогава не знам какъв трябва да е.

— О, хайде; стига! В момента говорят хормоните ти. Този мъж е проблем с главно „П“, да не говорим, че е два пъти по-възрастен от теб — прибави тя и върза огнената си коса на по-стегната опашка.

Не можах да се въздържа и се засмях, защото не беше два пъти по-възрастен. Мисля си, че е в началото на 30-те, но не възрастта е това, за което си мисля за него, по-скоро за сините му очи и разрошената шоколадова коса.

— Давам му още двайсет минути и ако не се появи, ще забравя, че въобще съм срещала доктор Диксън — обявих аз неубедително.

— Ха-ха-ха — Мери въобще не ми се върза. — Пак казвам, че говориш от името на хормоните си.

Аз я плеснах, след като тя ми се изплези, преди да отиде да занесе поръчката на маса дванайсет. В същото време аз продължих да забърсвам липсата на петна на осма маса с очи, вперени във вратата, защото знаех, че ще дойде всеки момент. Трябваше да дойде.

Двайсет минути дойдоха и си отидоха без следа от Диксън. Вече е 2,00 часа и аз заключвам бара. Нямам търпение да се прибера вкъщи и да забравя днешния ден. Все още не мога да повярвам, че ми върза тенекия. Знам, че нямахме среща, но все пак имахме някакви планове. Наистина си мислех, че е различен и има нещо там между нас. Знам, че и той го почувства, а по не добре скритите погледи разбрах, че по някакъв начин и аз го привличам.

От друга страна, изглеждаше, че се измъква от апартамента на някого тази сутрин и после искаше да си кажем чао с юмруци. Може би се вторачвам в нещата, защото, Господ знае, имам малък опит в това.

Никога всъщност не съм имала приятел, Тим не се брои. Виждахме се от месец и след две срещи разбрах, че няма да се получи. Но Тим беше на друго мнение и затова ми беше толкова ядосан вечерта, когато се срещнахме с Диксън. Той доста настояваше да му дам още един шанс. Когато казах „не“, той предположи, че „съм спряла да полагам усилия“, при положение че нашата връзка липсваше. Когато аз не много учтиво отказах, той влезе физически в пространството ми и тогава Диксън се появи на бял кон. Като прибавим и факта, че Тим по никакъв начин не ме привличаше, не знам всъщност дали някога щях да бъда готова да „полагам усилия“.

Бива ме в това да крия моите чувства и емоции, винаги съм го можела. Но когато Диксън ми каза, че е психиатър, си помислих, че хитростта ми е разкрита. За малко да стана от кафенето и да си тръгна, но да си тръгна от първия мъж, към когото изпитвах слаб интерес, ми се стори грешно. Бях си обещала, че моето минало няма повече да ме дърпа надолу. Доволна съм, че останах, защото за първи път от доста време се забавлявах и не си гледах постоянно часовника, нито се оглеждах. Бях в безопасност с Диксън и в същото време се чувствах жива.

Загасих лампите и започнах да заключвам. Като живееш в Ню Йорк, свикваш с шестте заключалки и това, че ми трябват по две минути, за да намеря кой ключ за коя брава е. Бях приключила с половината, когато някой ме потупа по рамото и аз извиках ужасена.

— Мадисън, аз съм. По дяволите, съжалявам, не исках да те изплаша — каза познат глас.

Аз се обърнах толкова бързо, че едва не паднах по дупе.

— Диксън!!! — извиках аз и сложих ръка на сърцето си, което щеше да изхвръкне. — Какво правиш тук?

Видях как погледна засрамено встрани с хубавите си сини очи и отговори:

— Казах ти, че ще се отбия. Съжалявам, че закъснях! — прибави той.

— Да не си тичал дотук? — попитах глупаво аз.

— Ами, бих го нарекъл бързо ходене — призна си той със смахната усмивка, докато търкаляше някакъв камък с маратонката си.

Влажната коса на слепоочието му показваше, че не просто е ходил бързо. Опитах се да не грейна от факта, че е тичал по целия път дотук само за да ме види. Наум казах на Мери „нали ти казах“, обърнах се с гръб и приключих със заключването, имах и нужда да успокоя ръцете и сърцето си. Чудех се къде е бил Диксън досега, защо не изглеждаше да е облечен за навън и дръзко бих предположила, че е тичал от тях. Какво е правил до 2,00 през нощта? И по-важното — с кого го е правил? Тази мисъл ме накара да си представя неприятни сценарии и пози, но аз казах на моя подозрителен мозък да престане с конспиративните теории поне за една вечер.

— Надявам се не ти е станало лошо от тичането? — подиграх се аз, като исках да освободя напрежението и да направя атмосферата по-лека.

Диксън го прие навътре явно и отговори:

— Искам да ти кажа, че тренирах лека атлетика в гимназията.

— Ключовата дума е „тренирах“ — казах аз и се обърнах с лице към него. — Пък и си бил в гимназията преди доста време, май.

— Искаш ли да се обзаложим за това?

Той се усмихна и си помислих колко е красив.

— Разбира се — отговорих аз и кръстосах ръце на гърдите си, като се надявах сърцето ми да не експлодира през гръдния ми кош.

— Каза, че тичаш всяка сутрин, нали? В такъв случай те предизвиквам да направим едно състезание — самодоволно обяви той и вдигна едната си вежда.

— Само кажи час и място, доктор Диксън — дръзко му отвърнах аз.

— Утре, в 6:00, в Сентрал парк. Този, който изтича по-бързо един километър, е победител.

— Да ги направим два километра — предизвикателно казах аз и се проклех за моята увереност.

Диксън изглеждаше впечатлен.

— Чудесно, нека да са два. Среща на Северната поляна?

— Добре, победителят какво печели? — попитах аз и моят състезателен дух взе надмощие.

Диксън докосна замислено брадичката си.

— Победителят ще заведе на изобилна закуска победения.

— Добре, ти така и така ми дължиш закуска, докторе, а аз не мога да изям две закуски в един ден.

Диксън се захили на моята самоувереност.

— Добре, нека да е вечеря тогава.

— Вечеря да е. Надявам се да имаш пари, защото ще си поръчам омар. — Пошегувах се и аз потрих ръце.

— Ще видим — ухили се той, а аз се зарадвах, че оцени лошия ми хумор.

— В такъв случай по-добре да се прибирам и да поспя малко за красота. Лека, Диксън! — разрових се в чантата си за ключовете за колата.

— Къде си паркирала? Ще те изпратя до колата — бързо предложи той.

— Няма нужда, зад ъгъла е.

— Моля те, настоявам.

Преди да продължа да споря, той вече беше тръгнал натам. Леко се усмихнах и го последвах, почувствах се странно щастлива, че този невероятно сексапилен мъж иска да ме изпрати до колата ми. Кола, от която нямам нужда, но имам, заради страховете си. Вървяхме мълчаливо и аз отчаяно исках да го попитам къде е бил тази вечер, но това всъщност въобще не беше моя работа. Дори не сме приятели, аз едва го познавах, но исках. Сигурна съм, че мъж като Диксън не страда от липса на женско внимание, което не включва незабележими девственици, които да задоволяват нуждите му.

— Всичко наред ли е? — попита Диксън, като наруши мълчанието.

— Да, защо? — попитах притеснено да не би мислите ми да са станали прозрачни.

— Изключително тиха си, което не може да е добър знак.

— Мислех си къде бих искала да вечерям — подразних го, за да прикрия несигурността си и след секунда се чу сигналът за изключване на алармата на моята фиеста.

— Това е колата ми, ще се видим след няколко часа — играех си с дръжката на чантата ми, защото не знаех какво да направя.

Това беше вторият път, в който двамата статично се сблъскахме. Знам, че и той го усеща, защото се беше загледал в гърдите ми. Но това не може да съм аз! Не съм човек, който се чувства удобно в компанията на противоположния пол, също така не се интересувам дали ме харесват, или не. С Диксън е различно и не мога да разбера защо.

— Ами ще се видим сутринта — преглътна той.

Надявах се да не иска да удряме юмруци отново и се свих. Той ме изненада, като протегна ръка и отмести кичур от косата ми встрани. Обикновено бих отстъпила встрани, но в този случай осъзнах, че искам да се наклоня към ръката му. Не го направих.

— Лека, Диксън! — прошепнах аз.

— Лека, Мадисън!

Той се обърна и чак тогава успях да си поема въздух.

ГЛАВА 9: ДЕСЕРТ

Мадисън

Беше 5,30 часа и изглеждах доста зле. Защо се бях съгласила за тичане в толкова ранен час в неделя, нямам представа. Но имам чувството, че каквото и да ме попита Диксън, ще кажа „да“. Облякох се удобно, не стилно, защото имах намерение да тичам като вятър и да пресека първа финалната линия. Благословена съм в гръдната част и имах прилично тяло за ниско момиче. Повечето момичета биха били повече от щастливи да имат бюст като моя, но аз го мисля като проклятие. Взех бутилката с вода и ключовете, заключих след себе си и се затичах по стълбите. Излязох на тротоара с бърза крачка, защото винаги се побърквах от това да бъда толкова рано навън и да няма никого. На 23 съм и реших, че това е годината, в която няма да позволя на призраците от миналото ми да ме преследват повече. Половината си живот живях с тайна, която не съм споделяла с никого, дори с майка ми, която обичам повече от живота си. Дори и никога да не разкажа за нея, чувствам, че по някакъв извратен начин тя определя жената, в която се превръщам. Пресякох улицата, върнах се в настоящето и се съсредоточих да намеря Диксън. Погледнах към главния вход, но не го видях. Сигурно закъснява.

Започнах да загрявам, обърнах се наляво, за да разтегна врата си. С периферното си зрение го видях. Някой, на когото му предстои да бяга два километра, не може да изглежда толкова добре, но той изглеждаше. Беше облечен със свободни спортни шорти и тясна бяла тениска и въпреки, че не беше нещо особено, Диксън изглеждаше като облечен за Милано. Мускулестото му тяло се очертаваше доста добре, за разлика от костюмите, с които го бях виждала. Протягайки ръце над главата си, тениската му се вдигна и показа стегнат корем от плочки. Майчице, беше като скулптура. Може и да съм се заблудила, защото беше на няколко метра, но мисля, че видях да се подава татуировка. Тази мисъл направо ми разтрепери краката. Реших да спра със зяпането, да се обърна към него и настоях моят забързан пулс да се успокои — все пак още не бях започнала с тичането.

— Късно е да се отказваш, нали знаеш? — изчуруликах аз и спрях на няколко метра от него.

— Мечтай си — каза той със самодоволна усмивка.

Приближих се и видях в очите му желание. Изглеждах както винаги, когато тичах. Без грим, с вързана коса на висока опашка и горе-долу хубав екип, но няма да отричам, че той нахално ме преценяваше. Може и да ме харесва все пак. Стана ми топло при тази мисъл, отърсих се от моите незрели фантазии и бързо казах:

— Готов ли си да ти скъсам задника?

Диксън се ухили и слава богу, очите му се върнаха към нормалния им хубав оттенък.

— Дай всичко от себе си, малката! — неговата арогантност ме подразни.

— Какви са правилата? — попитах аз и се протегнах напред да разтегна коляното си.

Диксън програмира скъпия си часовник.

— Мисля, че зоологическата градина е на около два километра оттук.

Аз се съгласих и кимнах.

— Добре, първият, който стигне до зоологическата, е победител. А, и трябва да тичаме по един и същи маршрут — добави той усмихнато. — В случай че си си помислила да минаваш напряко.

— Това ли е? — попитах и вдигах подозрително вежди.

— Това е — потвърди Диксън с усмивка.

Той застана до мен, погледна ме отгоре и се ухили.

— Само да предупредя, че не обичам да губя — призна той, като ме оглеждаше нагло от горе до долу.

— Хм, не е ли забавно, защото и аз не обичам. Ще се видим на финала…

Тръгнах с бърз спринт и оставих Диксън на нашата импровизирана стартова линия. Чух го, че ме последва с бърза крачка и аз увеличих моята скорост. Първите няколко метра винаги са ми най-трудни, но след като намеря ритъма си, мога да тичам с километри. Може би се опитвах да избягам от демоните си, но колкото и бързо да тичах, те винаги ме настигаха.

— Само да спомена, че нарочно ти оставих преднина — каза заплашително Диксън.

И двамата поддържахме нормално темпо. Само дишането ни се чуваше и така беше по-добре, защото, ако си говорехме, щях да се изгубя в неговия дълбок глас. Съсредоточих се върху чувството да усещам тялото си живо, кръвта се движеше по вените ми и даваше живот на всяко мое движение. Тичахме в мълчание един до друг няколко минути, но в един момент Диксън взе преднина и поведе напред. Останах зад него и пестях енергията си, щях да извадя големите пищови половин километър преди края. Пък така можех спокойно да наблюдавам неговите мускулести крака и стегнат задник. Беше като произведение на изкуството и не можех да въздържа любопитството си какво ще бъде чувството да докосвам това тяло.

— Умори ли се вече? — подразни ме Диксън, като се обърна и започна да тича заднишком.

Гледаше ме развеселен, а аз го ударих.

— Просто съм щедра. Не искам да вземам преднина толкова рано, това може да те притесни — казах запъхтяно.

Диксън се засмя и се обърна напред. Реших да го настигна, защото вече имаше сериозно разстояние между нас, бях изостанала, защото се заплеснах по сексапилния му задник.

— От колко време тичаш? — пръхтеше Диксън и гледаше напред.

— От девет години — признах аз, без да допълвам защо.

— Доста си добра — призна Диксън.

— Обърнах се към него с усмивка.

— Изненадан ли си?

— В никакъв случай. Майка ми ме научи да не се изненадвам от нищо, що се отнася до жените.

Не можах да спра смеха, който излезе от моя повдигащ се гръден кош.

— Майка ти явно е умна жена.

— Беше — каза Диксън и аз не пропуснах използването на минало време. — Почина преди шест месеца от рак на гърдата — обясни той.

— О, Диксън, съжалявам — изпъшках сконфузено.

При мисълта да загубя майка си, направо ми спря сърцето.

— Благодаря ти — каза той с тъжна усмивка.

— Сега само двамата с баща ти ли сте?

— Хм, да — отговори той, като се поколеба.

Това ме обърка, но не казах нищо, защото си помислих, че ще е неудобно да питам.

— А ти? — попита той невинно, без да осъзнава как елементарен въпрос като този всъщност е най-лошият ми кошмар.

Но аз спокойно отговорих:

— Какво за мен?

— Имаш ли братя или сестри?

— Да, имам по-голям брат, но сме само ние двамата и майка ни.

— Къде е баща ви?

— Той си тръгна, когато бях на пет, не го помня много — разкрих аз и гледах напред.

— Сигурно ви е било трудно?

— Беше добре, майка ми е най-добрата на света. Доста сме близки — споделих и бях щастлива да разкрия тази информация от миналото си.

— Сигурно е страхотна дама — каза Диксън и аз кимнах.

— Настина е страхотна — отговорих искрено, защото, преди мама да се омъжи отново, наистина ни беше трудно.

— Сигурен съм, че брат ти се е грижел за малката си сестра, нали? — каза неопределено Диксън и аз знаех, че е невинен въпрос, но при споменаването на брат ми се спънах и полетях с глава към земята.

— Господи, добре ли си?! — попита той.

Неговият глас се смеси с камбаната в главата ми. Сигурна съм, че не съм добре, но кимнах, което предизвика мозъка ми да се завърти в главата ми като топчета за игра. Прилоша ми и бях на път да се изложа, като се просна на земята, затова се опитах да се съвзема и да се вдигна, но Диксън ме спря.

— Не, недей толкова бързо, доста силно си удари главата!

— Добре съм — казах аз и махнах с ръка, защото бях по-притеснена как ще го погледна, отколкото за наранената си глава.

Изправих се до седнало положение, а Диксън коленичи до мен. Видях как очите му се разшириха и той въздъхна.

— По дяволите, тече ти кръв!

Преди да мога да се съпротивлявам, той съблече тениската си и натисна прекрасно ухаещата дреха към челото ми. Аз изхленчих в момента, в който докосна откритата рана на веждата ми, Диксън трепна и отхлаби натиска.

— Извинявай — изпъшка той и напрегнатите му очи се съсредоточиха върху слепоочието ми.

— Всичко е наред — прошепнах аз, хипнотизирана от факта, че е близо до мен и още по-хипнотизирана от факта, че е толкова близо до мен гол до кръста.

Дадох най-доброто от себе си да не зяпам, но беше изключително трудно, защото той беше просто чудесен. Изцяло епилирана, добре оформена гръд е на сантиметри от лицето ми. Като наведох очите си, видях, че единствените му косми са една тъмна ивицата около пъпа му, които водеха до смъкнатите шорти. Неговите плоски коремни мускули ме хипнотизираха и доста се постарах, за да не се докосна до неговия V-образен мускул, който вадеше очите ми с перфектната си форма.

— Сигурна ли си, че си добре? — мило попита Диксън и аз излязох от транса.

— Д-да, да — заекнах и вдигнах очи към неговите.

Строгите му черти не излъчваха нищо друго освен тревога и точно когато си помислих, че не мога да потъна в по-дълбока фикс идея по този мъж, наджапах по-дълбоко от когато и да било преди. Наблюдавах как Диксън маха напоената тениска от моята вежда и неговите напрегнати очи разглеждаха раната.

— Не мисля, че има нужда от шиене, но мисля, че ще имаш неприятно главоболие в следващите няколко дена.

— Нищо, което един адвил не може да оправи — казах с усмивка.

Опитах се да се преместя, за да се изправя. Диксън ме хвана за ръцете, за да ми помогне да запазя равновесие и аз оцених помощта, защото главата ми още се въртеше.

— Изглежда, че аз черпя — съобщих аз и се опитах да пренебрегна начина, по който моето тяло реагира на докосването на Диксън.

— Оттам, където стоях, ти определено беше победителят.

— Как така го видя? — попитах аз, без да продължа.

— Преди така елегантно да се гмурнеш в асфалта, щях да се откажа — обясни той.

Аз го мушнах закачливо в ребрата, но той избегна нападението ми.

— Нямаше, лъжецо — засмях се аз невярваща.

Диксън се ухили, сложи ръка на сърцето си и се опита да изглежда искрен.

— Напротив, щях! Това старо тяло очевидно не може да се сравнява с твоя младежки дух. Ти победи честно и без никакво съмнение, Мадисън!

Въобще не му се вързах, но той изглеждаше очарователно и не можех да споря с него.

— Ами ще се чувствам гадно все едно съм те излъгала, затова защо не купиш вечерята, а аз десерта? — предложих и се надявах да се съгласи, защото отчаяно искам да прекарам колкото се може повече време с него.

Диксън изглежда се обърка от предложението ми, но с крива усмивка каза:

— Предлагаш тежка сделка, но предполагам, че така е честно.

Едва се спрях да не го поздравя с удряне на юмрук от вълнение, защото всяко рязко движение, щеше да увеличи главоболието ми.

— Добре, уредено е. Ще ти позволя да избереш деня — казах аз, като не исках да изглеждам прекалено нетърпелива и да предложа да се видим тази вечер.

В същото време сърцето ми отиде в гърлото, когато Диксън предложи:

— Какво ще кажеш за утре вечер?

Опитах се да не го ослепя с моята смешно ентусиазирана усмивка и кимнах.

— Утре съм „за“.

Диксън се усмихна и бавно се изправи в целия си гол ръст. Той протегна ръка към мен и аз благодарно я приех, изправих се лека-полека, защото все още се чувствах замаяна. Докато стояхме рамо до рамо, моят прекалено активен ум си представи как се притискам към тази загоряла, апетитна кожа и се изгубвам в нейната мекота. Отпъдих тези мисли встрани, защото се почувствах малко виновна от това, че Диксън е полугол заради мен.

Едно бягащо момиче, което мина покрай нас, зяпаше без никакво притеснение този гол бог пред нея. Прониза ме неочаквана ревност и направих всичко възможно да не я стрелна с очи, защото нямам никакво право на това. Диксън не я забеляза, бръкна в джоба си и извади измачкана бяла визитка.

— Сега вече нямам никакви извинения да закъснявам — каза той със съжаление и аз знаех, че има предвид предишната вечер.

Взех я и тъй като нямаше къде да я сложа, я пъхнах в спортния си сутиен, което беше изграден навик от това, че докато тичам, нямам джобове. Не беше нищо особено, но като погледнах нагоре и срещнах светещите очи на Диксън, разбрах, че явно той беше на друго мнение. Виновно отмести настоятелния си поглед от гърдите ми и предпазливо ме погледна в очите.

— Това ми напомня никога да не те моля да се грижиш за моите вещи — изглеждаше полусериозен.

— Защо? — усмихнато го попитах.

— Защото нищо чудно да си загубя ръката — отговори най-безсрамно той, докато аз едва не си глътнах езика.

Не подозираше, че неговите ръце са винаги добре дошли.

ГЛАВА 10: НЕПОЗНАТ

Диксън

Аз или съм най-умният, или най-глупавият кучи син в целия свят. Залагам на второто. Успях да се озова в затруднено положение, в което се интересувам от две жени. Преди няколко седмици мисълта да се интересувам от една жена, беше комична, но ето ме сега — няколко седмици по-късно, да седя на бюрото си и да си удрям главата от безсилие за това, че не знам какво, по дяволите, да направя!

След като бях язден от Джулиет няколко часа, се сгромолясах и заспах мъртвешки. Нещото, което ме събуди, бяха сирените на някаква пожарна кола. Минаваше 1:00 часа през нощта. След съня и задръстения ми от секс мозък, осъзнах, че съм вързал тенекия на Мадисън, след като се разбрахме да се видим, за да си разменим телефоните и т. н. Толкова безкрайно съжалих, че преди да осъзная какво става, вече тичах към работата й като прилеп, гонен от дявола. Въпросът е защо? Защо се чувствах виновен? Просто бях спал с друга жена шест часа по-рано. Ако трябваше да се чувствам гузен за нещо, беше поради факта, че все още бях с аромата на Джулиет по мен, когато срещнах Мадисън. Но с Джулиет беше само секс, а с Мадисън беше… повече.

Така че очевидният отговор би бил да кажа на госпожица Харт да си гледа пътя и да видя докъде ще стигнат нещата с Мадисън. Но не мога — сексът без обвързване е толкова по-лесен от една връзка. И имам чувството, че връзката с Мадисън няма да бъде гладко плаване. Наречете го лекарска интуиция, но мисля, че тя има сериозен товар, погребан под сладката й усмивка. Тогава какво искам? Секс или евентуална връзка? Защото в момента имам и двете опции, но не знам коя искам повече. Знам, че всичко тръгна от позорната раздяла с кучката Лили. Но аз съм толкова виновен, колкото и тя. Не, не съм я подтикнал да преспи с най-добрия ми приятел, но така и не се справих с емоционалните белези навреме и се превърнах във фоб за психиатрия.

Масажирах слепоочията си и си мислех, че не съм в състояние да консултирам никого днес. Най-умното нещо, което мога да направя, е да си взема отпуск следобед. Тъкмо щях да се обадя на госпожа Вейл и да я помоля да отмени всичките ми срещи, когато тя звънна по интеркома.

— Доктор Матюс — каза екзалтирано, което не беше типично за нея.

— Да, госпожо Вейл? — бързо отговорих аз. — Всичко наред ли е?

— Д-р Матюс, един пациент, който няма записан час за среща, настоява да ви види.

Чух как Сузана закри слушалката и се обърна към който и да беше отвън и даде да се разбере, че ще трябва да си запише час за среща, ако иска да ме види.

— О, спрете там! Госпожице, не може да влизате там? — каза Сузана.

Преди да разбера какво се случва, вратата на кабинета ми се отвори широко и се показа истеричната Джулиет. Сузана тичаше след нея, а на лицето й се виждаше раздразнение и тревога. Махнах й, за да я успокоя и погледнах към Джулиет, която изглеждаше ужасно.

— Съжалявам, доктор Матюс! Тя просто нахлу в кабинета — извини се Сузана, докато се взираше в ридаещата Джулиет.

— Всичко е наред, госпожо Вейл. Моля, затворете вратата, след като излезете.

Тя изглеждаше малко объркана, но направи това, което поисках, защото знаеше, че едва ли се шегувам. Затвори врата и аз станах от стола си. Джулиет ридаеше неконтролируемо. Стоях неподвижно и не знаех какво да направя. Професионализмът ми не допускаше да я прегърна или да я погаля, защото не съм й приятел. Не съм тук, за да я гушкам и да й кажа, че всичко ще бъде наред. Но като неин любовник точно това трябва да направя и затова не бива да се обвързвам с пациенти.

— Джулиет, всичко наред ли е? — попитах аз и още стоях зад бюрото си, за да го използвам за преграда помежду ни.

— На какво ти прилича? Не, всичко не е наред по дяволите! — извика тя и насълзените й очи срещнаха моите.

Преглътнах и наместих вратовръзката си, заобиколих бюрото и тръгнах към дивана.

— Моля те, седни!

— Не съм тук, за да ме подлагаш на психоанализа, по дяволите, Диксън!

Но слава богу, се отпусна на дивана и подсмърчанията й намаляха. Седнах до нея и сложих ръка на голото й коляно.

— Какво се е случило? Защо си толкова разстроена?

— Колкото и силно да се старая, никога няма да бъда достатъчно добра — прошепна тя, а устната й трепереше, като наведе лицето си.

— Достатъчно добра за кого? — нежно попитах аз.

— За… когото и да е — отговори тя и малката пауза, която направи, ме накара да се зачудя какво точно искаше да каже.

— Това не е истина! — упрекнах я аз. — Просто трябва да повярваш в себе си, Джулиет. Знам колко объркващо звучи това, като имаме предвид нашите взаимоотношения. Но всеки мъж ще е щастлив да получи твоите чувства и привързаност.

— Мислиш ли? — подсмръкна тя и вдигна лице.

— Знам го. Всички тези награди на стената ми потвърждават, че знам какво говоря — прибавих с лека усмивка, като се опитвах да разведря атмосферата.

Слава богу, тя се засмя и бръкна в чантата си за носна кърпичка. Докато бършеше очите си, си мислех какво ли е провокирало това състояние. Лекарят в мен се беше отстранил и говорех изцяло от позицията на неин любовник.

— Има ли нещо, което мога да направя? — попитах аз, протегнах си ръката и отместих един рус кичур.

— Ако може, не знам… да поговорим?

Това беше първият момент, в който я виждах… уязвима и изглеждаше, че й отива.

— Разбира се, бих се радвал — отговорих аз и осъзнах, че всъщност аз не знам нищо за нея.

Знам как да я накарам да свърши с устата си за пет секунди и как обича да бъде любена, но всъщност не знам коя е и какво обича, различно от секса. Мислех, че е щастлива само да си бъдем приятелчета за секс, но се бях издънил, без да предполагам — изглежда, че майка ми отново се оказа права.

— Искаш ли да пием кафе след работа?

В този момент Джулиет Харт, която си мислих, че познавам, беше накарала моите вярвания да паднат по гръб и ми показа, че личността, която седеше пред мен, е съвършено непозната. Непознатата е точно тази, която искам да познавам по-добре.

— Разбира се — отговорих и кимнах.

Дължах й го. Джулиет пое дълбоко въздух и заглади косата си.

— Съжалявам, че нахлух тук като някоя побъркана. Трябваше първо да се обадя.

— Спокойно, случва се непрекъснато — усмихнах се и тя се засмя — нейното красиво лице вече не беше потънало в сълзи.

— Добре, ще те оставя да се върнеш към работата си.

Тя се изправи и приглади роклята си.

— Към 19,00 часа ли ще се видим?

— Звучи чудесно — отговорих и се изправих с ръце, пъхнати в джобовете.

— Чудесно, до довечера.

Тя ме завари напълно неподготвен, когато се пресегна и ме прегърна. Това беше първият път, в който просто се прегръщахме, което беше смешно, защото ръцете ми бяха попадали на много по-интимни места от тялото й повече от веднъж. Бавно извадих ръце от джобовете си и я обгърнах с ръцете си. Бях шокиран от това колко крехка и уязвима се чувстваше. Не съм свикнал с тази Джулиет и имам чувството, че ще трябва да свикна. Тя се освободи след момент и ми каза „чао“ с целомъдрена целувка по бузата. Гледах тъпо, докато излизаше от кабинета ми, защото тази жена изглеждаше като Джулиет, но не и Джулиет, която си мислех, че познавам.

Седнах зад бюрото си, все още изумен от това, което се беше случило. Още в момента, в който се запознах с Джулиет, осъзнах, че тя ще предизвика буря. Но как ще отрази това на нещата между Мадисън и мен?

Мобилният ми извибрира, за да ме извести, че имам съобщение. Зарадвах се, че ме откъсна от мислите ми. Като отворих съобщението, изпъшках и се ударих по челото. Почувствах се като най-големия гадняр на света, милите думи като че ли ми се подиграха заради това, което трябваше да направя.

Не съм яла цял ден.

До довечера. Нямам търпение.

Мади

ГЛАВА 11: ДОБРЕ ПОЗНАТИ ДУМИ

Мадисън

— Какво имаш предвид с това, че „няма да успее“? — попита Мери от другия край на леглото ми.

Свих рамене и й подадох телефона, за да се убеди сама. След като прочете съобщението, тя изпсува.

— Какво трябва да означава „изникна нещо“? Какво точно? Единственото простимо извинение, което би звучало на място, е да е умряла майка му — изръмжа тя и изглеждаше наистина отвратена, че Диксън е помолил за отсрочка на нашата среща.

— Майка му е мъртва — отговорих аз и тъжно отместих хубавата синя рокля, която планирах да облека тази вечер.

— Каквото и да е. Това са пълни глупости! — извика тя и посочи с пръст екрана на телефона.

— Знам, Агънце — въздъхнах аз, защото настина бяха пълни глупости.

Преди три часа Диксън ми прати есемес, в който твърдеше, че нещо е изникнало и няма да успее да се видим тази вечер. Той се беше извинил няколко пъти и беше поискал втори шанс. Освен това не посочи друга причина, заради която не може да дойде или кога щеше да се състои втората среща.

Чувствам се толкова глупаво. Всъщност не мога да повярвам, че си помислих, че мъж като Диксън ще се заинтересува от момиче като мен.

— Аз съм идиотка. Диксън най-вероятно дори не мисли за мен по този начин. Имам предвид — виж него, виж мен — казах аз и посочих тялото си.

— Не, той е идиот. Излизаме — каза вбесено Мери.

Тя скочи от леглото ми, буреносно се насочи към гардероба и започна да тършува в дрехите ми.

— Не искам да излизам!

Мисълта да се запознавам с някакви хора, ми звучеше като ужасна идея.

— Тази е вариант — промърмори Мери, докато главата й беше заровена в дрехите ми.

— Агънце — опитах се да протестирам.

Мери се обърна и ме закова с поглед, който беше категоричен.

— Добре — разсърдено казах аз и вдигнах ръце във въздуха, защото нямаше никакъв смисъл да споря с нея.

— Няма да съжаляваш — каза тя с крива усмивка.

Добре познати думи.

Когато Мери каза, че ще излизаме, мислех, че ще ходим на пица или на кино. Нямах предвид, че ще излизаме навън, ама истинско излизане. Седя на маса, която гледа към огромен дансинг и се чувствам далече извън зоната ми на комфорт. Гледам Мери как куфее като някаква рок звезда с пиърсинг, без въобще да я интересува останалия свят. Преди известно време скъса с гаджето си Кори, с което бяха заедно от гимназията, и знам, че я боли, колкото и да се правеше на непукист. Мъжът, на когото вярваше и който отне девствеността й, се оказа лъжец и мижитурка, затова не я виня, че е толкова кисела. Искам да вярвам, че не всички момчета мислят с долните си глави.

Имам предвид, да, Диксън е задник за това, че се измъкна, но нито веднъж не съм почувствала по начина, по който е говорил с мен, че го прави, за да прави секс с мен. Всъщност чувствах, че имаме истинска връзка и може би е различен от всички останали момчета, с които се бях срещала. Но явно съм грешала. Посегнах към моята текила и реших да удавя болката си в този „изгрев“ — така и така нямах лекции до утре в късния следобед. Тъкмо започнах да се замайвам и столът до мен изскърца. Обърнах се да видя кой краде стола на Мери.

— Хей, седи ли някой тук? — попита един секси зеленоок непознат до мен.

Кимнах усмихнато.

— Всъщност да. Виждаш ли лудата червенокоса на дансинга?

Посочих към най-добрата ми приятелка, която беше заобиколена от няколко нетърпеливи ухажори.

Готиният до мен кимна, присви очи и погледна в посока на Мери.

— Та ето кой седеше тук — заключих и се ухилих.

Моят непознат ми се усмихна с тръпчинки, наведе се по-близо и извика в ухото ми:

— Не мисля, че ще се върне скоро — отговори той и аз се разсмях, защото си помислих, че е прав.

Не знам дали е заради алкохола, или за това, че се чувствах малко пренебрегната от Диксън и отложената среща, но каквото и да е, аз протегнах ръка и се усмихнах.

— Здравей, аз съм Мадисън.

— Здравей, аз съм Дейвид — каза непознатият и се опитах да не се свия от факта, че името му ми напомняше за едно друго, което започва с Д.

— Приятно ми е да се запознаем, Дейвид! — казах аз и бързо се възстанових от депресията Диксън.

— И на мен, може ли да ти поръчам едно питие? — попита Дейвид.

Дългият му бретон му бъркаше в очите. Изгълтах остатъка от текилата си и се усмихнах.

— Разбира се.

Дейвид се засмя и аз веднага се почувствах леко с него.

— Сега се връщам — каза той.

Проследих го да си проправя път през тълпата, впечатлена от това, което виждам. Може би все още има надежда за мен. Имам предвид, че за всичко си има причина. Може би все още не съм разбрала каква е причината да срещна Диксън.