Пристрастен към греха

ГЛАВА 33: ДОБРЕ ДОШЪЛ В СЕМЕЙСТВОТО

Диксън

— И това как ви кара да се чувствате? — попитах госпожа Старк.

Незабележимо погледнах часовника и вътрешно се зарадвах, че времето ни почти изтичаше.

— Чувствам… — тя спря и облиза червените си устни — чувствам, че държа контрола.

— Защо? — попитах и си направих бележка във файла, а лешниковите й очи наблюдаваха всяко мое движение.

— Защото, доктор Матюс, когато съпругът ви е мегаломан, да чувствате, че държите контрола, не е нещо, което изпитвате често. Затова вземам каквото мога от момента — Педро, момчето, което ни почиства басейна, е щастлив да дава — отговори тя и очите й се спуснаха към скута ми.

Изправих гърба си и кимнах.

— Обсъждали ли сте със съпруга си неговото контролиращо поведение? — попитах аз и не харесах хищническия поглед.

— Какъв е смисълът? След дванайсет години брак той не се е променил. Просто приех факта, че съпругът ми е обсебен от манията да държи всичко под контрол. Няма значение колко разговора ще проведем, той няма да се промени — призна тя, разкръстоса си краката и се протегна напред.

— Ами вие, доктор Матюс, имате ли специален човек в живота си?

Преглътнах и се облегнах назад в стола си.

— Госпожо Старк, тук сме да говорим за вас, не за мен.

— Повече ще ми е интересно да говорим за вас. Виждаме се от няколко месеца, а нищо не знам за вас.

— Аз съм ваш психотерапевт и това е всичко, което трябва да знаете.

— Но — тя се опита да каже нещо, но аз я прекъснах.

— Времето ви за днес изтече. Ако искате да си запишете час, моля уведомете госпожа Вейл.

Отговорът ми не беше много тактичен, но честно казано, не ме интересуваше особено. Тя е третата жена тази седмица, която ми налита. Някога окуражавах такова поведение, но сега ми прилошаваше от него. Слава богу, тя разбра намека и напусна стаята, без да каже нищо повече.

— Здравейте, доктор Матюс — каза Мадисън и пъхна главата си през вратата.

Като я видях, тъпата ми сутрин остана в миналото. Скочих от кожения си стол, весело я поздравих с целувка и затворих вратата след нея. Притиснах я към стената и погълнах устата й, тялото ми се оживи от това, че тя ми отговори също толкова страстно.

Двамата с Мадисън не бързахме, но съм благодарен, че нещата въобще се движат. След Бостън се виждаме само двамата и така ми е идеално, защото не искам други освен нея. След известно настояване я убедих да се консултира с психолог. Въпреки че са минали само няколко сесии, виждам огромен напредък в поведението й. Мислех наистина върху това, което й казах — имах пълна вяра в нея и в нас. Независимо от това какви препятствия Вселената щеше да ни измисли, бях готов да ги преодолея.

Мадисън задъхано се отдръпна, а аз тихо изпъшках. Желаех тази жена с всеки сантиметър от тялото си, но не искам да я притискам. Мадисън беше постигнала значителен напредък, но физически все още е заседнала в миналото — минало, в което изродът брат я е осквернил по най-отвратителния начин. Стиснах зъби, като си се сетих какво й е направил, но обуздах гнева си, защото така правят подкрепящите приятели.

— Дойдох само да кажа „здрасти“ — каза и хубавата й усмивка освети стаята.

— Ами, здравей — отговорих и се наведох към врата й, ароматът й ме подлудяваше.

Тя се закикоти и се завъртя в прегръдката ми.

— В колко часа е следващата ти среща?

— Среща ли? Нямам представа за какво говориш?! — пошегувах се, докато рисувах по врата й.

Тя се задъха под устните ми.

— Диксън…

Въздъхнах и се отдръпнах с нежелание.

— Добре, печелиш, засега — добавих и й намигнах.

Тя се засмя пак и аз също се усмихнах, като видях колко безгрижна и лека е станала.

— Уговорката за довечера остава, нали? — попита нервно и аз още веднъж потиснах гнева си.

— Не бих пропуснал за нищо на света.

Тази вече беше годежът на брат й и доведената й сестра. Ще се запозная с майка й Рейчъл и втория й баща Себастиан. Както споменах, не бързаме, но това е голяма крачка за Мадисън и ще дам най-доброто от себе си, за да не се нахвърля върху брат й. Представях си как го пребивам до смърт със собствените му ръце, но ще направя всичко възможно да остана спокоен, защото не исках да я притеснявам още повече. Дори не мога да си представя какво става в душата й.

Не беше разказвала много за доведената си сестра, но от споделеното прецених, че няма да плаче много, ако утре се разболее от нелечима болест или умре. Трябва да бъда силен, заради Мадисън, защото не знам как ще се почувства, като види Дилън. Беше ми споменала, че не го е виждала от една година и събитието тази вечер ще провокира нейната физическа и психическа сила. По дяволите, то със сигурност ще бъде тест и за моята. Знам, че има напредък, но да се справи с това, с последиците от делата на този мръсник и това, което й причини, ще бъде дълга битка за нея. Всичко, което мога да направя, е да й осигуря безусловната любов и подкрепа, които заслужава, и да й покажа, че нищо никога няма да промени чувствата ми към нея.

— Благодаря ти, не мисля, че мога да го направя без теб — каза тя и нервно си захапа устната.

— Можеш! Способна си за всичко, което решиш да направиш! — потвърдих и я погалих по бузата.

— Всичко ли?

— Всичко. Имам предвид, че успя да ме оплетеш здраво, нали? — казах и се разсмях.

Тя ме удари по рамото и отговори:

— Мисля, че беше взаимно — и ми се усмихна с прекрасните си тръпчинки.

— Беше повече от взаимно — казах тихо и си спомних първия път, в който се целунахме.

— Диксън? — бузите й се зачервиха.

— Мадисън? — отвърнах в неин стил, обвих ръце около кръста й и я придърпах по-близо. — Искаш ли да те взема в 19,00 часа?

— Звучи като план — отговори тя и дъхът й спря, когато се наведох напред и целунах бузата й.

— Добре, до довечера тогава!

Отдръпнах се с нежелание, защото не исках никога да я пускам.

— Нямам търпение. До довечера!

Тя ме целуна лекичко по устните и ме остави да се взирам в идеалното й дупе.

— Сигурна ли си, че не може да пропуснем събитието и да се върнем вкъщи? — предложих на Мадисън и зарових лице в голия й врат, докато се качвахме с асансьора на двайсет и втория етаж.

— Бих искала, но казах на майка ми, че ще отидем и тя наистина… иска да се запознае с теб — задъха се тя, когато стигнах до ключицата и после погалих с език ухото й.

Въздъхнах във врата й.

— Ще останем най-много час.

— Щом трябва… — отдръпнах се и очите ми се спуснаха към невероятните й гърди, които се повдигаха до небесата в страхотната червената рокля без презрамки.

— Ще трябва, въпреки че, ако продължиш да ме гледаш така, не знам дали ще излезем скоро от този асансьор — каза тя, а опушените й очи оценяваха моя класически костюм на Армани.

Тъкмо щях да се спусна към нея и вратите на асансьора се отвориха. Усетих как се стегна и сърцето ми се сви, като си помислих какво изпитва в момента. Моето смело момиче прави първата си крачка към свободата си и аз ще бъда с нея при всяка следваща.

— Готова ли си? — попитах, взех ръката й и кръстосах пръстите си с нейните.

— Колкото някога мога да бъда готова — отговори тя, стисна пръстите ми и ми се усмихна нервно.

— Обещавам да бъда до теб — казах и вярвах във всяка дума.

— Благодаря ти.

Дойде моментът за нашата първа стъпка към неизвестното.

Фоайето на залата, в която щеше да се проведе този годеж, беше доста впечатляващо. Това сигурно струва на Себастиан малко състояние, но от това, което Мадисън е споделяла с мен за дъщеря му Бет, тя не би се задоволила с нищо по-малко от най-доброто. По разказите ми приличаше на малка разглезена кучка, но има по-голям изрод в схемата — отрепката Дилън.

— Всичко наред ли е? — прошепна Мадисън, докато влизахме.

— Да, супер — излъгах и стиснах челюсти.

— Добре, а дали може да си получа ръката обратно?

Погледнах надолу, видях, че съм смачкал пръстите й и веднага отпуснах моите.

— Извинявай, Анджело! Приемам обещанието, което ти дадох — да не се отделям от теб, малко по-буквално — целунах пръстите й и тя избухна в смях.

— Мадисън?

Двамата се обърнахме и видяхме очарователна жена в морскосиня рокля да се приближава към нас. Нейните зелени очи, сърцевидно лице и нежна усмивка я издадоха. Нямаше начин това да не е майката на Мадисън.

— Здравей, мамо! — каза Мадисън, пусна ръката ми и се втурна към нея.

Те се прегърнаха нежно и ми стана хубаво да видя, че радостта на Мадисън да види майка си, беше взаимна.

— Миличка, изглеждаш прекрасно! Липсваше ми — каза майка й, като се отдръпна и я хвана за раменете.

— Мамо, не сме се виждали от миналия месец — притеснено отговори тя.

— Един месец е дълго време — отговори майката и нежно я погали.

— И така, къде е твоето гадже — лекар? — попита тя и си размърда веждите нагоре-надолу. — Искам да се запозная с мъжа, който…

Мадисън я прекъсна и бузите й пламнаха.

— С Диксън? — каза тя и погледна през рамото на майка си.

Майка й се обърна и в момента, в който ме погледна, прочетох одобрение в очите й.

— Мамо, това е Диксън. Диксън, това е майка ми Рейчъл — каза Мадисън и аз се приближих.

— Приятно ми е да се запознаем, Рейчъл — след което я целунах по двете бузи.

— И на мен също — отговори тя развълнувано. — Леле майко, забравила си да споменеш какъв е хубавец! — добави тя и се обърна към Мадисън.

— Мамо! — възкликна моето момиче и бузите й поруменяха.

— Е, какво, не е ли така? — невинно каза майка й.

— Да влезем вътре, преди да ме засрамиш още повече — отговори Мади уж на шега.

— Това ми е работата. Умната, деца! Недейте да правите неща, които аз не бих направила! — целуна я по бузата, а Мадисън извъртя очи.

— Добре, хайде да тръгваме, преди майка ми да каже нещо нетактично. О, чакай малко, късно е всъщност вече — каза Мади дразнещо, облегна се на ръката ми и ме поведе към залата, а Рейчъл остана да говори с гостите.

Засмях се и се обърнах да махна за довиждане на майка й, а тя ми отвърна весело. Като влязохме, Мадисън ме замъкна към бара.

— Моля те, поръчай си каквото искаш. Алкохолът ще изгори спомена от срещата с майка ми.

— Е, стига де, не е толкова зле — отговорих и се ухилих.

Тя вдигна вежди и аз пак се засмях. Поръчах си уиски, а за нея вода. Дойде моментът да се смесим с гостите, които бяха над сто.

Мадисън ме запозна с близки роднини, семейни приятели, далечни братовчеди, съседи и нейния педиатър, но най-важните гости не се виждаха никъде. Не съм сигурен дали ги пренебрегваше нарочно, но докато наблюдавах това разточително събитие, забелязах, че повечето хора също чакаха тяхното пристигане.

— Ето я и нея! — разля се един глас зад гърба ми и като се обърнах, видях един изискан възрастен господин да се приближава към нас.

— Себастиан! — каза Мадисън и усмивката й освети стаята.

Тя ми беше казвала, че го усеща като неин баща повече, отколкото нейния биологичен.

Като видях каква любов струи от сивите му очи към Мадисън, веднага го харесах.

— Здравей, Копченце! — каза той весело.

Тя го прегърна силно, аз се отдръпнах, за да се свърже отново с втория си баща, който очевидно я е направил щастлива.

— Липсваше ни! — каза Себастиан и я погали по гърба.

— Съжалявам, че не се обаждах, но бях заета — отговори тя в прегръдката му и се мразех, защото знаех кой е причината за това.

— Няма значение, важното е, че сега си тук. Изглеждаш страхотно! — каза той и се отдръпна, а очите му се насочиха към мен.

— Това ли е лекарят, от когото майка ти е толкова възхитена?

Мадисън кимна.

— Да — отговори с нервно ухилване. — Себастиан, това е Диксън Матюс.

Себастиан се усмихна и протегна ръка, а аз я приех с радост.

— Приятно ми е да се запознаем, Себастиан. Толкова много съм чувал за вас!

Бях впечатлен от силното му ръкостискане.

— Удоволствието е мое, доктор Матюс!

— Моля ви, наричайте ме Диксън.

— Добре, Диксън, надявам се да се видим у нас на вечеря много скоро. Всеки, който може да накара моето малко Копченце да се усмихва така, е добре дошъл в дома ни.

— Много благодаря! За мен ще бъде чест — казах аз, а Мадисън ме хвана под ръка.

— Чудесно, Мади, уточнете подробностите с майка ти и аз ще уведомя всички — каза Себастиан, а Мадисън замръзна до мен.

— Извинете ме — каза той и махна на някого. — Запази един танц за твоя старец — каза и отмина, за да се ръкува с човека, който стоеше до Мадисън.

Като тръгна, Мадисън се отпусна в мен и аз я прегърнах.

— Добре ли си? — попитах и я целунах по главата.

— Не — отговори тя на гърдите ми. — Глупаво беше да мисля, че мога да бъда нормална за една вечер.

— Шшт. Идеална си и недей да го забравяш.

Тя се усмихна, но не и очите й. Притесних се, защото не бях сигурен как ще реагира, като види истинската причина за нейната несигурност.

— Искаш ли да си тръгваме? — попитах, но Мадисън поклати глава.

— Не можем. Не искам да притеснявам мама и Себастиан. Ще се справя.

— Само кажи и изчезваме — отговорих и я погалих по бузата.

— Благодаря ти, че си тук — каза тя и се сгуши в ръцете ми.

— Няма друго място, на което повече бих искал да бъда.

— А така, лудата Мади си има приятел — каза напевно някой от лявата ми страна.

Бързо се обърнах и мигновено намразих жената, тъй като гласът й беше пълен със сарказъм. Видях малка брюнетка в черна рокля, която й беше два номера по-малка, но не я интересуваше особено, че показва розовите си бутове на цялата зала.

— Здравей, Мона — каза Мадисън и гласът й трепереше, докато аз гледах вторачено безвкусната кифла пред мен.

— Кой си ти? — попита Мона и ме зяпаше съвсем очевидно нескрито.

— Аз съм приятелят на Мадисън, а ти коя си?

— Аз съм най-добрата приятелка на Джулиет — каза и сви начервените си устни.

— И коя по дяволите е Джулиет? — троснах се, защото това име ми навява страховити спомени, за които не искам да се сещам никога.

Мона се засмя и сложи ръка на устата си ужасена.

— Твоята версия за гаджето ще е доста по-убедителна, ако то всъщност знаеше името на бъдещата булка.

— Колко си готов да платиш? — каза Мона и се засмя на неудобната шега.

Мадисън се напрегна и аз бих казал на тая пачавра да се разкара, но не можех. Чувство на страх ме облада, докато си спомнях думите от последните пет секунди. Сигурно има хиляди Джулиетки, които живеят в Ню Йорк, опитвах се да се успокоя аз. Това е просто съвпадение.

— Мислех, че името на доведената ти сестра е Бет? — попитах бързо Мади и пренебрегнах кикотещата се Мона.

— Ами това е прякорът, с който я наричам — каза тя и нервно започна да си дърпа диамантената обеца.

— Моят номер отново удари в десетката — каза тя и се опита да се пошегува.

— Казва се Джулиет, така ли? — попитах аз и въобще не ми беше смешно.

— Да — каза Мадисън озадачена.

Това е просто съвпадение. Това е просто съвпадение. Повторих още веднъж, защото нямаше как толкова много да нямам късмет?! Имам предвид какъв е шансът? Малко вероятен до никакъв, потвърдих аз. Беше чисто съвпадение, че Джулиет живее в един и същи блок с Мадисън. Точно както е чисто съвпадение доведената сестра на Мадисън да е разглезена малка кучка. Но за да бъда сигурен, я попитах:

— Как е фамилията на Себастиан?

Мадисън набръчка нос от объркване.

— Казва се…

Беше прекъсната от приглушаването на светлините и конферансието, което се обърна към гостите:

— Дами и господа, дойде моментът, който всички с нетърпение очаквахме. Бихте ли аплодирали бъдещите съпруга и съпруг!

Залата избухна в ръкопляскания и освирквания, а Мадисън не разбираше моя внезапен интерес към доведената й сестра. Направих всичко, на което съм способен, за да се усмихна, но се обърнах рязко, за да видя щастливата двойка. В този момент Мадисън отговори на въпроса ми:

— Казва се Харт — прошепна в ухото ми тя и целия ми свят се срина около мен.

ГЛАВА 34: ДА СПИШ С ВРАГА СИ

Диксън

Гледах как Дилан Робъртс води за ръка своята годеница Джулиет Харт и се сетих за две неща. Първо, че кармата е една объркана садистична кучка, и второ, че бях спал с врага си. Толкова много емоции ме връхлетяха, а единственото, което можех да направя, е да пляскам и да се преструвам коя е Джулиет и какво е Дилан. Чувствах проницателния поглед на Мадисън да ме следи отблизо, но като истински мръсник, какъвто съм, моята маска се намести, останах невъзмутим и нищо не издадох.

— Познаваш ли я? — попита тя високо, за да мога да я чуя.

Дойде моментът на истината. Можех да кажа на Мадисън, че Джулиет е жената, която бях предпочел пред нея. Можех също така да й кажа, че това, което имаше между нас, беше плитко, празно и изцяло базирано на секс, за разлика от това, което имаше помежду ни. Истината, надявам се, щеше да ме освободи от греховете ми, защото тя е тази, с която искам да бъда. Джулиет беше грешка, за която скъпо плащам в момента. Можех и да излъжа.

— Не, не съм я виждал никога в живота си — поклатих глава.

Мадисън присви очи и за секунда си помислих, че ме хвана. Усмихна се и каза:

— Не мисля, че може да я познаваш, ти по-добре можеш да преценяваш хората.

Спасих се, но защо се чувствам като пълен боклук. Преди да започна да разсъждавам относно морала си, Джулиет и Дилан застанаха на сцената, а Дилан взе микрофона от водещия. Малкото тяло на Мадисън трепереше до мен и аз обвих кръста й с ръка, като я придърпах към себе си. Гледах с омраза как Джулиет се гушкаше в Дилан.

— Здравейте — каза той и погледна залата с невъзмутима усмивка — от името на моята красива годеница и от мое име бих искал да благодаря на всички за това, че сте тук на нашия специален празник. Както всички знаете, тук сме, за да честваме нашия годеж — каза той, а тълпата пляскаше и ги поздравяваше. — Но тази вечер ние празнуваме още едно важно събитие.

Мадисън продължаваше да трепери, притиснах я още по-близо до себе си и не исках никога да я пусна.

— Ще дам микрофона на моята бъдеща съпруга, за да ви каже добрата новина — каза Дилан и подаде микрофона на Джулиет.

Тя грееше, никога не я бях виждал толкова… щастлива. Нито веднъж не ми се беше усмихвала така, както се усмихваше на Дилан. Това вероятно се дължеше на факта, че ме беше използвала така, както и аз нея. Изведнъж се почувствах мръсен и моята същност замърсява невинното момиче до мен. Джулиет усмихнато взе микрофона, явно обичаше вниманието и с удоволствие поглъщаше овациите. Погледът й се разходи между гостите и точно когато си мислех, че нещата не могат да станат по-страшни, очите на Джулиет се спряха на мен. Останах невъзмутим и отказвах да покажа каквото и да било, защото знаех, че това е важно за нея и тя няма да позволи нищо да застане на пътя й към „заживели щастливо заедно“.

Като истинска актриса тя вдигна микрофона към устата си, а очите й не се отделяха от моите.

— Бременна съм.

Публиката ахна, но най-шумно го направих аз, защото отмести дантеления си шал и показа малкото си заоблено коремче. Големината му ми казваше, че е може би в третия месец. Тогава я чуках. Джулиет ме гледаше, докато студената тежка истина ме изпълни. Тя се усмихна и вдигна вежди.

— Повръща ми се! — каза Мадисън и се обърна в ръцете ми.

Паникьосах се, защото си помислих, че е видяла размяната на погледите ни с Джулиет.

— Да вървим! — казах аз, хванах я за ръката и си проправих път през хората, за да намеря вратата.

Слава богу, тя не се възпротиви и искаше да се махнем от тази задушна зала толкова, колкото и аз. Когато стигнахме до вратата, си отдъхнах и всичко, което имаше значение, беше да преодолеем тази токсична ситуация. Дърпах Мадисън за ръката, докато прекосявахме фоайето, но тя забави крачка, защото токчетата й се забиваха в плюшения килим.

— Само секунда — каза тя и се опитваше да си поеме въздух.

По дяволите, нямахме минута. Доколкото познавах Джулиет, щеше да е тук до няколко секунди и ще иска да ми натрие лицето в кашата, която забърках.

— Ще си починеш в колата, не мога да те гледам така, Мадисън. Погледни се, цялата си се разтреперила. Посочих с брадичка треперещите й ръце.

Тя хвана двете си ръце и кимна.

— Прав си, но въпреки това трябва да намеря мама и да й кажа, че тръгвам.

Тъкмо щях да откажа и по тялото ми мина тръпка, причината за която беше една жена, знаеща прекалено много.

— Много бързо си тръгвате? — измърка Джулиет.

Затворих очи и проклех деня, в който влезе в кабинета ми.

Мадисън въздъхна и аз отворих очи, готов да посрещна всичко, което тази лисица щеше да хвърли в лицето ми.

— Да — отговори Мадисън и аз се почувствах горд от нейната смелост.

— Няма ли да ме представиш на приятеля си — попита Джулиет и подло се усмихна.

Мадисън ме погледна и аз кимнах, за да й дам мълчаливо куража, от който имаше нужда.

— Това е п-приятелят ми Диксън — каза Мадисън, а Джулиет вдигна вежда.

Обзалагам се, че изчисляваше колко време сме заедно и дали тя беше причината за скъсването ни. Въпросът е ще й каже ли? Джулиет наклони настрани глава и ме преценяваше, а аз осъзнах, че съдбата ми е в нейните ръце. Бях бесен заради това, че таза малка заядлива кучка, ако иска, може да прецака най-хубавото нещо, което ми се беше случвало в живота.

— Приятел? — каза тя и аз мълчаливо я умолявах да употреби цялото съчувствие, на което е способна, и да не разруши моя шанс за щастие.

— Да — отговори Мадисън и хвана ръката ми.

— Не е ли… — започна Джулиет и остави изречението недовършено, а аз спрях да дишам. Двамата с Мадисън чакахме да продължи и тъкмо си помислих, че няма да го направи, тя завърши… — много възрастен за теб?

Мадисън подигравателно се усмихна, а аз изпуснах въздуха. Ако само това иска да каже, нека бъде така.

— Идеален е — каза Мадисън и предизвика Джулет да влязат в спор.

Мадисън е толкова далече от истината, че даже не може да е смешно. Колкото и да бях трогнат от това, че тя се опитва да защити честта ми, знам, че този разговор трябва да приключи, преди Джулиет да разкрие колко далеч съм от идеален.

— Тръгваме ли? — попитах Мадисън, защото исках този кошмар да свърши.

Слава богу, тя отговори:

— Да.

Очите й не се отделяха от тези на Джулиет.

— Хм, Диксън… — каза Джулиет, като се обърнахме да си тръгнем.

— Да? — отговорих аз, без да се обръщам и правех всичко възможно да остана спокоен.

— Може ли да поговорим? — попита тя, а Мадисън се завъртя и я погледна.

— Защо? Няма за какво да си говориш с него — ядосано попита тя.

— Всичко е наред, Мадисън — бързо казах аз, обърнах се и срещах очите на Сатаната в плът и кръв.

— Насаме — добави Джулиет, усмихна се самодоволно и кръстоса ръце пред гърдите си.

— В никакъв случай! — изръмжа Мадисън и се втурна напред, но аз я хванах за ръката, за да я спра.

— Диксън? — каза тя ужасено и ме гледаше над рамото си.

— Всичко е наред. Каквото и да каже, няма да промени това, което изпитвам към теб. Слез долу и ме чакай, става ли? Обещавам, че няма да се бавя. Вярваш ли ми?

— Разбира се — прошепна тя и нейната откровеност ме докосна по начин, по който не си мислех, че е възможно.

Мисълта да загубя Мадисън, изкопа огромна дупка в гръдния ми кош. Сега Джулиет има властта да реши съдбата ми и мога само да се надявам, че ще прояви малко милост, когато вземе това решение.

— Ще те чакам долу — каза унило Мадисън и долната й устна затрепери.

— Анджело — казах аз, след като тя се обърна да тръгне.

Тя се обърна и ме погледна, видях надеждата в очите й, което ме накара да размисля. Иска ми се да можех, но не мога. Ръцете ми са оковани, а Джулиет държи ключа. Мадисън изчака да й кажа нещо, каквото и да е, но аз не можах. Няма думи, които могат да изразят колко съжалявам. Затова позволих на моите действия да говорят вместо тях.

С две крачки я обгърнах с ръце в силна прегръдка и наведох жадно устата си към нея. Тя ме целуна със същата сила и двамата искахме да докажем нещо на Джулиет. Тя може и да има крайната дума, но това, което има помежду ни с Мадисън, е истинско и една презрителна кучка като нея, няма да е достатъчна, за да го разруши. Прекъснах целувката, тя протестира и направи очарователна муцунка.

— Само ти давам насока какво ще последва по-късно — прошепнах и я целунах по носа. — До след малко.

Мадисън кимна, изглеждаше притеснена, но се обърна и ме остави насаме с Антихриста на токчета.

— Какво искаш? — изсъсках след като Мадисън влезе в асансьора.

— Е, така ли се говори с член на семейството — саркастично попита Джулиет.

— Ти не си от моето семейство — изсумтях презрително, защото тя си нямаше и представа от семейни взаимоотношения.

— Както и да е, нямам време за празни приказки — отвърна тя спокойно и махна на една възрастна двойка, която мина покрай нас.

Всъщност изглеждаше незасегната от тази безумна ситуация.

— Тогава, давай направо — изстрелях и разхлабих вратовръзката си.

— О, винаги си толкова изискващ! Мисля, че си спомняш или паметта ти има нужда от освежаване?

Тя прокара пръст по рамото ми, бутнах ръката й, без да се притеснявам дали някой ни гледа, или не.

— Не ме докосвай. Като искаш да говорим, говори. Времето и търпението ми се изчерпват.

— По-добре да се държиш добре с мен, Диксън. Имаме тайна, която само ние двамата знаем — тя сложи ръце на корема си.

— Това бебе не е мое — прошепнах и очите ми проследиха движението с отвращение.

— Откъде знаеш? Да ти припомня ли всички мръсни начини, по които си ме чукал без предпазни средства? — прошепна и се приближи, а аз отстъпих. — Ако не беше толкова гаден последния път, когато се видяхме, това нямаше да е толкова странно. Не мога да повярвам, че тя е била приятелчето с преспиване. Колко тъжно!

— Какво искаш? — попитах я пак, защото не бях в настроение за игрички.

— На никого няма да кажа за нас — изненада ме с това изказване тя.

— Каква е уловката? — попитах я, защото знаех, че такива като Джулиет не правят нищо, ако нямат полза от него.

— Няма уловка, но мога да се обаждам за услуги от време на време.

— Какви услуги? — стиснах зъби и се чудех в какво посока ще отиде този разговор.

— Наистина те харесвах, Диксън и това, което имаше помежду ни, беше… забавно.

— Няма как да стане! — отвратих се аз. — Няма да те докосна никога повече. Изнудвай ме колкото искаш, но аз никога няма да изневеря на Мадисън, разбра ли?

— Ще видим — изчурулика Джулиет.

Нейната увереност, която някога намирах за съблазнителна, сега ми обръщаше стомаха.

— Защо? — попитах и пристъпих напред. — Ще се омъжваш, за бога! Иди да се чукаш със съпруга си и ме остави на мира!

— Обичам Дилан, наистина. Но той е влюбен в друга. Винаги е бил и аз трябва да променя това — призна тя и устата ми щеше да падне от шока.

— В нея ли е влюбен? Ти си луда! — направо бях отвратен от това, че съм правил секс с тази жена.

— Знам, доктор Матюс. Нали си спомняте къде се срещнахме? Имах нужда от помощта ви, вие ме изчукахте по всички невъобразими начини и на мен ми хареса.

Наведох погледа си, защото за пореден път бях погнусен от това, че имах връзка с тази побъркана, извратена жена.

— Това, което имаше помежду ни, беше по взаимно съгласие. Защо го правиш да изглежда по-голямо, от това, което всъщност беше. Беше секс, Джулиет. Нито повече, нито по-малко.

— Прав си и аз бях окей с начина, по който стояха нещата. Но фактът, че предпочете хленчещата малка кучка, ме нарани. Винаги оставам на второ място. Никога не съм достатъчно добра за никого и ми писна да съм втора. И особено ми писна да съм втора след нея… — ядосано викна тя.

Разговорът, който проведохме в офиса преди няколко месеца, започна да изплува в главата ми. Беше точно преди да започнем да правим това, което по дяволите правихме два месеца и половина. Джулиет сподели, че тя никога не е била достатъчно добра за никого и знам, че този никой е бил Дилан. Гласът на Джулиет ме извади от мислите ми.

— Предлагам ти сделка. Ще пазя годеника ми далече от твоята малка приятелка, а ти ще направиш всичко възможно да я държиш далече от него, така всички ще са щастливи.

— За какво говориш, по дяволите?

Мадисън ми беше казала, че не е виждала Дилан повече от година.

— Не ме ли чу? Дилан се мести при мен.

Щях да повърна. Ако този паразитен изрод живее в една и съща сграда с Мадисън, ще изтрие с едно движение напредъка й. Фактът, че можеше във всеки момент да се блъсне в него, щеше да я плаши до смърт. Да не говорим за страха, че може да влезе в стаята й, както го е правил, когато са били деца, а това щеше да я побърка. Ще изживява отново детството си още веднъж и още веднъж и накрая това ще я убие. Джулиет виждаше как намалява моята решителност и се засмя злорадо.

— Всичко, което трябва да направиш, е да си на разположение, когато имам нужда от теб и може да продължим да си играем на щастливо семейство.

— Защо го правиш? — попитах я, въпреки че знаех отговора.

Причината беше същата, поради която беше дошла в кабинета. Беше въпрос на власт и контрол.

Тя отговори все едно ме беше чула.

— Защото мога. Казах ти, че ще се върнеш и ще ме молиш за втори шанс. Въпреки че, ако трябва да бъдем честни, никога не съм си мислила, че ти ще пълзиш, вместо да ме молиш.

Разярих се и тя се изсмя.

— Нали не си си мислил, че толкова лесно ще се отървеш от мен? Сега ти си моята кучка.

Тя се пресегна и сграбчи топките ми.

— Това е изнудване — изхриптях, а топките ми бяха в плен в ръцете на Джулиет.

— Кармата е кучка, доктор Матюс!

— Ще кажа на Мадисън всичко — заплаших я, защото аз не съм кучка на никого. Ще защитя Мадисън на всяка цена.

По дяволите, щеше да се пренесе при мен.

— Давай! Сигурна съм, че Комисията по медицинска етика ще се радва да чуе как си чукал пациент — каза Джулиет и равнодушно сви рамене.

Пребледнях и Джулиет явно се изненада.

— Ооо, значи не съм първата? О, мамка му, ти си едно лошо, много лошо момче, доктор Матюс. Сигурна съм, че госпожица Света добродетел ще се радва да чуе всичко за твоята неетична практика.

Джулиет ме беше хванала за топките и аз буквално нямах правилен изход. Дори и да кажа на Мадисън истината, това нямаше да я спре да подаде жалба в Комисията, ако не направя това, което иска. Тя е отвратителна жена, която търси отмъщение и няма кой друг да обвиня освен себе си за това, в което се забърках.

— Добре, печелиш! — изръмжах аз и отстъпих назад, а топките ми запротестираха от това движение.

Джулиет гледаше изумена това, че предпочитам да си причиня по-голяма физическа болка, но всичко бледнееше в сравнение с това, което тази сделка щеше да причини на моята човечност.

— И за да сме наясно — не съм кучка на никого! Току-що подписа договор с дявола, сладурче — казах презрително в лицето й и не се интересувах кой ни гледа.

— По-добре си сложи колана, защото пътят ще бъде неравен.

Джулиет пребледня и знам, че омразата, която изпитвах към нея, извираше от всяка пора на тялото ми. Но ще направя всичко възможно, за да защитя Мадисън, ако трябва, ще продам душата си за нейната свобода.

— Ще се виждаме — изсъсках на сантиметри от лицето й и тя отстъпи назад.

Ухилих се, защото тя нямаше никаква представа с кого се замесва.

Тя бързо се окопити, когато възрастната двойка се върна и ни гледаше подозрително.

— Ще държим връзка — прошепна тя.

— Нямам търпение — изхилих се аз.

— Ако имаш някаква гордост, ще си тръгнеш с високо вдигната глава — каза хитро, като повтори частично думите, които аз й бях казал в Бостън.

— Да ти го начукам.

— Планирам го — отговори тя арогантно.

Намигна ми и ми хвърли един поглед през рамо, после бавно се отдалечи, все едно преди минути не ме беше изнудвала да й стана кученце.

Трябва да се измъкна оттук, защото съм близо до момента да избухна и преди да направя нещо неразумно, искам да помисля. Тръгнах към стълбите, защото имах нужда от физическо натоварване — исках да изтичам по стълбището двадесет и два етажа, за да се уверя, че още съм човек. На какво се съгласих току-що? Продадох душата си на самият Луцифер и не знам какво да правя. Няма начин да стане това, което предлага Джулиет. Не мога. Не мога да я докосвам по начина, по който тя иска, защото не съм вече този мъж. Мадисън ме промени, никога не съм се чувствал толкова жив, колкото, когато съм с нея. Но какъв избор имам? Джулиет има властта да разруши личния ми живот и кариерата ми. Дори и нейните обвинения да не бъдат взети под внимание, те ще посеят семенцето на съмнение и веднъж засято, моята репутация ще бъде срината. Светът, в който живеем, не е прощаващ, особено ако живееш сред богати, осъждащи глупаци.

На четиринайсетия етаж осъзнах, че съм прецакан. Моето мръсно минало се беше върнало да ме захапе по задника и нямаше кого да обвиня за това, освен себе си. Можех да обвиня Лили или смъртта на майка за факта, че се държах като неморална курва, но щеше ли да бъде извинение? Правех нещата, които правех, защото ми харесваше. Ако сменя мястото си с този, който задава въпросите, ще се диагностицирам като пристрастен от най-лошия вид. Пристрастен съм към греха. Тялото ми се обливаше в пот и трепереше от ярост, когато отворих вратата с рамо и се огледах във фоайето за Мадисън. Като я видях, сърцето ми се сви от съжаление, защото стоеше до стената и плачеше. Да не би Джулиет да е размислила и да й е казала какво гадно копеле съм?

— Мадисън! — извиках притеснено и тръгнах към нея.

Тя бързо се отправи към мен и направо спрях да дишам, защото не знаех какво ще видя в очите й. Отдъхнах си, като видях облекчение и радост по изтормозеното й лице.

— Диксън! — извика и ме пресрещна по средата.

— По стълбите ли слезе? — попита, като ме видя разчорлен.

— Да, асансьорът се бавеше и аз не можех да чакам повече, защото исках да те видя колкото се може по-бързо. Защо плачеш, Анджело? — я попитах и изтрих една сълза.

Тя наведе глава, а аз повдигнах брадичката й.

— Какво има?

— Реших… реших, че си размислил.

— За нас ли? — ужасих се аз.

— Да — призна си тя и още една сълза се търкулна по бузата й.

— Как е възможно да си помислиш такова нещо? — помилвах я и изтрих сълзата й.

— Заради Бет. Тя е отровна, Диксън. Всичко, до което се докосне, се заразява — каза тя тъжно.

— Няма за какво да се тревожиш. Тя никога няма да ме докосне! — придърпах я към себе си и бях убеден в това, което казвам.

— Какво искаше от теб? — промърмори тя в гърдите ми.

— Не е важно. Единственото нещо, което има значение, си ти? Беше тежка вечер, ще те закарам у вас.

Имах нужда да се махна колкото се може по-далече от Джулиет.

— Може ли да остана в апартамента ти? — попита ме нервно тя.

При други обстоятелства щях да се зарадвам на нейната увереност, но сега се чувствам недостоен. А как мога да кажа не?

— Разбира се.

Тя беше още в прегръдките ми и аз не можах да се въздържа да не я попитам.

— Защо Бет?

Мадисън подсмръкна и още по-силно обви ръце около кръста ми.

— Майка й я е кръстила на Жулиета Капулети. Причината за това, според Джулиет, беше, че е невероятно красива и ще пленява сърцето на всеки мъж, независимо дали е приятел, или враг.

Не можах да се стърпя и се изкикотих на арогантността на Джулиет.

— Та с Мери решихме, че от шекспировите герои Макбет ще й отива повече. И когато казвам Макбет, имам предвид лейди Макбет. Тя е амбициозна, манипулативна и зла. И също така е в съдружие с вещиците. Така остана Бет и повече й отива от Джулиет.

— Мисля, че добре си го избрала.

Мадисън се отдръпна и ме погледна с любопитство, но аз не казах нищо повече. Попитах я друго:

— А моят прякор какъв е?

Тя помисли за кратко и се усмихна.

— Ти си просто Диксън.

— Така ли? Нямам си специално име, така ли? — попитах я и престорено се намръщих.

Мадисън се протегна и сложи ръка на бузата ми.

— Твоето име е достатъчно специално — искрено призна тя, а сърцето ми се раздели на две.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ — следва