Пристрастен към греха

ГЛАВА 24: ОБРАТНО КЪМ НАЧАЛОТО

Диксън

Клатя. Клатя. Дишам. Клатя. Клатя. Свършвам.

Обичам да ми смучат пениса толкова, колкото и всеки пич, но когато това е четвъртата свирка за седмицата и няма значение чия е главата на дарителката, всичко се замъглява и спомените се оплитат. Докато се гледах в замъгленото огледало на тоалетната, мразех това, което виждах. Преди повече от месец позволих на единственото момиче, което харесвах от много дълго време, да си тръгне, защото нарани моите чувства. Какъв мек пенис съм само! Точно това е проблемът. Моят не чак толкова мек пенис ме вкара в неприятности от самото начало и сега пак се върнах към безразборното чукане на жени, без да ми пука къде се случва и кои са. Моето неенергично освобождаване се изля в устата на случайната брюнетка в краката ми и тя погълна всичко, без да изпусне и капка. Този оргазъм беше същият като този сутринта — безсмислен и празен.

Но един мъж трябва да направи това, което трябва да направи. Трябва да мина през всяка жена в Манхатън, защото не мога да имам тази, която искам. Момичето, чието име вече бях забравил, изтри начервените си устни и ме погледна с изкуствените си мигли.

— Сега е мой ред — измърка тя и стана, качи се на мивката и си отвори широко краката.

Късата й пола се качи на кръста и видях, че не носи бельо. Нейният гладък вход беше хлъзгав и блестящ. Повечето мъже щяха да са на колене за секунди и да задоволят тази, която искаше да бъде моделка. Аз го прибрах, наместих се и закопчах колана си.

— Може би следващия път, сладурче — лъжех позорно аз.

— Какво? — ахна тя и не можеше да повярва, че ще я оставя възбудена и незадоволена. — Няма ли да ми върнеш услугата?

Аз едва свих рамене, отегчен от мелодраматизма й и тя извика.

— Свиня такава!

— Ами това се случва, като духаш на непознат в обществена тоалетна.

— Ти каза, че съм красива — извика тя, а очите й се напълниха със сълзи.

— Така е! — протегнах ръка и свалих полата й надолу, докато вагината й ме гледаше неодобрително. — Само че е жалко, че само красотата те води напред в света.

— А? — отговори тя и си сбърчи носа.

— Когато остарееш, ще разбереш, че красотата се намира дълбоко под кожата. А всичко това — аз посочих към нагиздените й дрехи — те води до чукане не по добрия начин от кретени като мен.

Отключих вратата на тоалетната, като избегнах вторачените погледи на вбесените жени, които отчаяно искаха да ползват тоалетната. Докато се връщах към масата, Финч и Хънтър ме погледнаха и подбелиха очи.

— Пак ли? — попита Финч и повдигна вежди.

Безразлично свих рамене, като откраднах бирата на Хънтър.

— Какво да кажа?

— Може да кажеш, че си мръсна мъжка курва — надигна Хънтър отвратен. — Задръж я — прибави той — нямам идея къде ти е била устата преди малко.

— Не те чувам — отговорих и му показах среден пръст.

— Дикс, притесняваме се — каза Финч и не можах да не сравня коментара му с един от преди три месеца.

В същия бар на същата тема. Само че днес се чувствах много, много по-зле.

— Няма за какво да се притесняваш, добре съм — отговорих аз. — Животът е чудесен. Утре заминавам за Бостън и планирам да се забавлявам с колегите и да покажа какво мога.

— Ами ти със сигурност правиш това и тук.

Не е необходимо да казвам, че Хънтър ми е бесен за това, че не се държа мъжки и не се обаждам на Мадисън. Той наистина се привърза към нея и въпреки че му казах хиляда пъти, че всичко свърши, преди въобще да е започнало, той все още живее в заблуда.

— Просто й се обади — възкликна той за 20-и път през последния час.

— Защо не й се обадиш ти тогава? — предложих аз и веднага съжалих, защото лицето му просветна. — Беше шега. Няма да й се обаждаш или да й ходиш на гости, в работата — също. Всички начини на комуникация са ти забранени. Разбра ли?

Хънтър ме игнорира и аз повторих.

— Разбра ли?

— Да, ясно ми е като бял ден — отговори нещастно той. — Просто ми се иска…

Но аз вдигнах пръст и го отрязах.

— Разговорът приключи.

Хънтър изпуфтя и кръстоса ръце пред гърдите си, но аз отказах да се поддам.

Чудех се дали евентуално да не се обадя на Мадисън, след като си тръгна, но след като минаха няколко дни в мълчание, което беше почти оглушително, явно всичко беше приключило.

Писна ми от жените и техните игри. Преживял съм достатъчно, че да ми топли цял живот. Затова реших да се върна към това, което познавам, това, в което съм добър. Работа, сън и секс. Работата е лесна. Сънят е лесен. Сексът е лесен. Всичко извън тях само издънва нещата.

— С нетърпение очакваш да заминеш за Бостън, нали? — попита Финч, за да смени темата и аз кимнах.

— Хубаво ще е да се махна за няколко дни — отговорих аз, — тъй като удължих пътуването и ще прекарам няколко дни повече в почивка и забавления. Слава богу, ще пътувам сам. Не съм се чувал с Джулиет и нямам вест от нея, освен кутията с дантелените прашки, които ми изпрати в офиса след вечерта, в която й казах, че всичко между нас е приключило. Поне едно хубаво нещо стана въпросната вечер.

Излизането от Ню Йорк щеше да ми се отрази добре, тъй като освен града, който не спи, не го правех и аз.

ГЛАВА 25: ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ НАВИКА

Диксън

Пристигнах в Бостън сутринта на следващия ден. Като влязох в пищната стая, пуснах пердетата, изключих цялата техника и потънах в алкохолно забвение, благодарение на двете бутилки скоч, които купих на път за хотела. Планирам да остана така, докато не припадна, защото съм прекалено изморен, за да посрещна ярката дневна светлина.

Природата напомни за себе си и след известно време изпълзях от моя пиянски ступор, като не бях сигурен кой ден сме и колко е часа. Честно казано, не ми и пукаше. Нямам планове и церемонията е чак в събота вечер, което е след шест дни… мисля. В тази връзка е време да се срещна с реалността, защото достатъчно бездействах. Взех си душ, но не си направих труда да се обръсна. Сложих дънки и една стара тениска и бях готов да посрещна света. Отворих лаптопа и изпъшках, като видях над триста имейла, които чакаха да ги прочета. Но те можеха да почакат. Сузана щеше да поеме всичко важно. Проверих книжата си при резултата на Янките и изключих компютъра — бях работил достатъчно за днес.

Включих си телефона и видях, че е понеделник вечер, не можах да повярвам, че съм проспал целия уикенд. Но какъв беше смисълът да съм буден? Телефонът ми дрънна, имах ново съобщение. Като видях кой е подателят, едва не паднах на земята.

Липсвах ли ти?

Съобщението ми се подигра с намигнато човече. Наистина не знам какво да мисля и защо, за бога, Джулиет ми пише?! Честно казано, се надявах да е забравила изцяло за мен и да е преминала към следващата бройка. След като ми изпрати втори есемес, разбрах, че съм сгрешил.

Липсваше ми. Целият.

Трудно ми беше да се досетя коя част точно й е липсвала най-много. Реших да отговоря, защото, ако не го направя, тя ще продължи да ми пише все едно нищо не се е случило.

Здрасти, Джулиет. Какво искаш?

Не е най-добрият начин да кажеш здрасти на някого, с когото си спал, но не съм в настроение за нейните формалности.

Чудех се в колко часа трябва да сляза за церемонията?

Прочетох съобщението два пъти, защото не исках да повярвам, че означава това, което означава. Беше истина. Да не е луда? И след като изпрати поредния есемес, вече знаех, че отговорът е да.

Нямам търпение да ти покажа роклята… и това, което е под нея.

Да не би да съм телепортиран в зоната на здрача без мое знание?! Защо, по дяволите, си мисли, че все още е поканена?!

Мислех, че речта с теза „беше интересно, но мисля, че е най-добре да спрем да се виждаме“ е направила ясни намеренията ми, но тя явно си мислеше, че е нещо като любовна игра. Време е да кажа нещата в прав текст.

Извинявам се, ако се е получило някакво недоразумение, но мисля, че бях ясен. Между нас всичко свърши. И в тази връзка, да се появиш на събитие, което е много важно за мен. наистина не е подходящо. Извинявам се, ако съм те объркал.

Това е най-милият начин, по който мога да й кажа да се разкара. Нямам времето и търпението да продължавам с това. Всъщност съм обиден, тъй като тя си мисли, че може да ми пише след толкова време и да вярва, че ще се хвърлим в леглото.

Моят къркорещ корем ми се развика и настояваше да спра да се правя на ударен и да отида да ям. Изпратих кратко съобщение на Финч, Хънтър и Сузана, че съм жив. Оставих си телефона в стаята, взех портфейла и ключа и тръгнах да търся храна.

Яркият залез освети моите чувствителни към светлина роговици и реших да хапна в ресторанта на хотела, явно не бях супер готов да се срещна със света. Бях и още малко пиян, но с две бутилки уиски за един уикенд нямаше как да е другояче. Като погледнах менюто, реших от лакомия да си направя пир и да наваксам за изгубеното време. След като поръчах, започнах да си ровя в айпада и да набера някакви записки, които пишех на хартия в момента. Най-накрая имах време да се съсредоточа върху моето изследване и планирах да оползотворя всяка секунда, така и така ще съм сред познати колеги, които ще оценят моите открития.

Бях се увлякъл в последния брой на Medical Journal и не бях забелязал, че някой стои до мен. Погледнах нагоре и видях синеоката сервитьорка, която ми беше взела поръчката, да стои до масата.

— Искате ли да ви донеса още една бира? — попита тя и погледна пълния ми будвайзер.

— Засега не — забелязах, че гледа към айпада ми.

— За лекарската среща ли сте тук? — разтече се тя и посочи над главата си, имайки предвид балната зала, в която щеше да се проведе церемонията.

— Да.

— Това е супер — каза тя и сложи един рус кичур зад ухото си.

— Лекар ли сте?

— Психиатър съм — отговорих аз, махнах очилата си и отпих от бирата.

— Значи можете да четете в умовете на хората или нещо подобно?

Не бях сигурен дали се шегуваше, или не, затова се засмях, за да не я обидя.

— Това е един от многото ми таланти.

— Вярвам ви — каза девойката, гласът й се снижи и тя леко се приближи към мен. — Какви други таланти имате, докторе?

Господи, наистина беше лесно. Мислех си, че ще оставя жените встрани след всичко, което се случи, но няма. Свих пръст и я приканих да се приближи, тя се подчини и си подаде ухото, след като й направих знак, че е тайна.

— Май е по-добре да ти покажа — казах аз, а гласът ми беше пълен с кухо обещание.

Тя се закикоти и се дръпна, но успях да видя желанието в очите й.

— Може да ми покажеш, след като ми свърши смяната. Приключвам в 22.00 часа.

— Така ли, сладурче? Ще го имам предвид.

Бузите й пламнаха, устата й се отвори и да, чувствам се като дърт мръсник, защото изглеждаше на не повече от 21 години, нооо когато е в Рим (Бостън), не се брои…

Тя бръкна в джоба на престилката си, извади един тефтер и бързо написа нещо.

— Заповядай, красавецо! — плъзна номера си по масата. — И да се обадиш, ще чакам.

Посегнах да го взема, но тя си остави ръката върху моята.

— Между другото, ти ще свършиш в 22,05 — каза предизвикателно.

Тя ми намигна престорено свенливо и тръгна, като се постара да мога да видя ясно стегнатото й дупе. Докато я гледах как се скрива от погледа ми, сгънах листчето и си го сложих в джоба.

Наистина не трябва да се занимавам с жени, защото точно преди пет минути имах намерение да се отдам на изследването. Но на Джак му става скучно от много работа и липса на забавления. В момента, в който фразата се отпечата в ума ми, се свих, защото ми напомни за Мадисън. Много неща ми напомняха за нея. Последният месец беше труден и съм достатъчно мъж, за да призная, че мисля за нея от време на време. Чудя се как е, какво прави, с кого го прави, но най-вече се чудя дали мисли за мен поне наполовина, колкото аз мисля за нея. Издишах раздразнено и казах на себе си, че това е последният път, в който допускам моите мисли да се насочат към нея, защото липсата на контакт е сигурен знак, че ме е забравила — каквото трябва да направя и аз.

— Диксън? — чух аз и вдигнах поглед, за да срещна милото, потъмняло лице на моя стар професор от колежа — доктор Уелингтън.

— Доктор Уелингтън! — казах аз изненадан. — Какво правите тук? — станах и му подадох ръка.

— Ще изнасям лекция като гост на церемонията, което е пълен абсурд. Не мога да си представя какво си мислят, че ще каже стар глупак като мен, което да бъде интересно на младите хора? — скромно отговори той и аз се засмях.

— Не бъдете смешен, вие ме научихте на всичко, което знам. Без вас, смея да кажа, щях да съм се отказал още след първия семестър.

Доктор Улингтън се засмя и аз го потупах по гърба.

— Благодаря. Ще го приема за комплимент, защото чух че вие сте доста известно име, доктор Матюс.

— Единствено благодарение на вас. Заповядайте, седнете! — посочих мястото срещу мен.

— По-добре не. Тук съм с някого.

— О, какъв сте Казанова — намигнах шеговито аз.

Доктор Уелингтън отново се захили и поклати глава, тънката му сива коса се развя от движението.

— Въобще не е това, тя може да ми бъде внучка. Студентка ми е.

— Не знаех, че още преподавате — казах и кимнах.

— Да, от време на време. Само обща психология — отговори той. — Тази студентка показа страхотен потенциал и управителният съвет поиска да доведа нея и още един студент с мен, защото виждат бъдеще и в двамата. Мисля, че просто искат да се изфукат с нея пред големите имена. Нали знаеш „Колумбия“ колко обича да се хвали със студентите си, като станат голяма работа.

Кимнах, защото беше прав. Колежите обичаха да се надуват, че са обучавали следващите светила, което им дава основание да правят таксите с астрономически размери.

— Всъщност тя по някакъв начин ми прилича на теб — каза той с игриво пламъче в очите.

— Какво, дразни ли много? — отвърнах аз и доктор Уелингтън се ухили.

— Да, и това също. Трябва да тръгвам, защото не е хубаво да оставяш красива жена да те чака.

— И аз така знам. Беше ми много приятно да се видим пак, доктор Уелигтън.

— Моля те, наричай ме Макс. Формалностите са само за учебната зала и дори там са напълно ненужни.

Усмихнах се, доволен, че неговата скромност беше останала непокътната.

— С нетърпение ще чакам да чуя речта ви на церемонията.

— Благодаря, Диксън. Ако ти досадя до сълзи, се чувствай свободен да хвърлиш филия хляб по мен.

— Няма как да стане, но добре, обещавам!

— Тук ли си отседнал тази седмица?

— Да, исках да изляза от лудницата — признах аз. — Работя и върху една статия за връзките между невробиологията и пристрастяването, като се съсредоточавам върху емпиризма и биогенетизма. Имах нужда от малко почивка, за да я завърша.

— О, много интересно! Ще ми е много приятно да чуя какво си открил — каза Макс и ученият в него се оживи. — Искаш ли да го направим утре сутрин около 8,30 на закуска?

— Чудесно звучи.

Наистина щях да се радвам да чуя мнението на Макс. Да се консултирам с някого, който има неговата начетеност и опит, можеше да ми даде насоки, които не съм изследвал напълно.

Мисълта, че може да имам възможност другата година да участвам в надпреварата за наградата, не изглеждаше толкова пресилена и далечна, както беше някога.

— Страхотно. Ще поканя Мадисън и Алекс, ако нямаш нещо против. Сигурен съм, че ще са очаровани да чуят за твоето изследване.

Моментът, в който името й излезе от устата му, аз се молех и кланях да е друга Мадисън, не моята Мадисън, защото, ако е тя — със сигурност е видяла, че се закачам със сервитьорката преди десет минути.

— Удобно ли ще е? — попита той, когато не отговорих.

— Да, да, разбира се, няма проблем!

— Страхотно. Добре, до утре около 8,30 тогава — каза той и ме потупа по рамото.

— Желая ти хубава вечер! — намигна ми, като видя изключително любезната сервитьорка да ми носи храната.

В момента, в който се обърна, огледах обезумяло залата и когато очите ми се заключиха в познатия чифт изумителни зелени очи, не знаех дали да извикам от облекчение, или просто да се разплача. Това вече е на границата с пълната нелепост. Някой може да нарече нашите случайни срещи съдба, която събира двама души заедно. Но аз го наричам проклятие, защото всеки път, като я видя, ми действа като постоянно напомняне за това какво съм загубил. Изглежда така, както я помня, но милиарди пъти по-добре. Приказна е в късата флорална рокля, която подчертава невероятното й тяло. Не ми пука, че я зяпам, защото дори и да исках да си отместя погледа, не можех. Все още съм хипнотизиран от нея, въпреки че нейното бягство и викове бяха сигурен знак, че тя не изпитва същото.

— Докторе? — каза сервитьорката и ме извади от унеса.

Мадисън повдигна вежди и ме хвана. Значи ме беше видяла да флиртувам с блондинката и изведнъж ми се прииска да се бях придържал към първоначалната идея да се съсредоточа върху работата си, отколкото върху секса.

— Благодаря — казах с преувеличена усмивка и седнах.

Тя сложи храната на масата и се наведе ниско, нейната хлабава тениска показваха чифт прекрасни гърди. Но аз исках други гърди. Гърдите, които исках, стояха на няколко метра от мен и ме пронизваха до мозъка на костите ми.

— С нетърпение очаквам тази вечер — каза момичето и остави сметката на масата.

— Хм, относно нея — няма да се случи.

— Какво? — стресна се тя от моята прямота.

Можех да излъжа, но какъв беше смисълът.

— Да, съжалявам. Не трябваше да приемам още първия път, ето! — бръкнах в джоба си и извадих листчето с телефонния й номер.

Тя си помисли, че това е някаква игра и каза:

— Задръж го, може да размислиш.

— Няма.

За да го докажа, скъсах листчето на няколко парчета и ги оставих на масата. Знам, че действията са ми груби, но е по-добре да съм категоричен и като видях как увисна устата на сервитьорката от изненада, разбрах, че ме е разбрала перфектно.

— Добре, ти губиш — отбранително каза тя и отмина обидена.

Въздъхнах, погледнах яденето и го бутнах встрани, защото вече нямах апетит. Единственото нещо, за което копнея, седи на няколко метра от мен. И не знам какво да направя. Вдигнах си погледа и видях, че Мадисън си беше тръгнала. Не съм сигурен защо отказах лесния секс, защото Господ знае, че не съм отказвал през изминалия месец. Като видях Мадисън обаче, ми стана ясно, че трябваше да се откажа от един навик — от нея.

ГЛАВА 26: НЕПОЗНАТ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ДРЕХИ

Мадисън

Да видя Диксън след толкова време, ми подейства точно така, както предвиждах — беше пълна катастрофа. Сърцето ми се разтуптя в момента, в който влезе в ресторанта. Изглеждаше спокоен и самоуверен — все едно хотелът е негов. Само че моето сърце взе да препуска по съвсем различна причина — русата сервитьорка, която си го заплю още щом влезе. Ревност, каквато не бях изпитвала преди, толкова силно ме стисна за гърлото, че трябваше се извиня и да отида до тоалетната, за да си възвърна самообладанието. Иначе щях да направя нещо, за което щях да съжалявам — например да й избода очите. Когато се върнах, видях как открито флиртуваше с нея и изглеждаше доволен, когато тя му даде номера си. Но защо трябва да ми пука? Аз бях тази, която избяга от него като луда, при положение че той нищо лошо не беше направил. Пак аз бях тази, която му каза, че повече не иска да го вижда, без да даде никакво обяснение. И отново аз бях тази, която му каза, че той е грешка, което беше чиста лъжа. Честно казано, не можех да му кажа защо превъртях. Това е нещо, което не бих споделила с никого, но малка част от мен го направи с Диксън, което най-много ме плаши. Че в неговото докосване усетих само нежност и внимание, ми показа възможността евентуално да имам шанс за нормален живот.

После прецаках всичко. Когато си тръгнах от Диксън онази вечер, знаех, че трябва да направя нещо — трябваше да кажа на Дейвид, че всичко между нас е свършило. Не беше честно да го мамя и знаех, че най-вероятно ще ме намрази, но предпочитах да стане така, отколкото да го наранявам и секунда повече. През последния месец се съсредоточих в училището и съвсем нарочно се опитвах да не мисля как омазах нещата с Диксън. Знам, че той никога няма да ми даде друг шанс, но честно казано, аз наистина трябва да се справя с моите демони, преди да вляза в интимна връзка с когото и да е занапред.

След като бях обожествена от Диксън, обаче, не искам да изпитвам това с никого освен с него. Начинът, по който ме докосваше, беше нещо, което никога не бях изпитвала преди. Усетих ново чувство на свобода във физическото ми освобождаване с Диксън, но всичко отиде в канала, благодарение на моя провал. Чисто и просто, страх ме е. Но предпочитам да ме е страх и да отблъсна Диксън, отколкото да бъда наранена, защото с него тази болка почти със сигурност щеше да доведе до сълзи.

Така че да остана встрани, беше най-добре и за двама ни. Стоях пред огледалото в хотелската ми стая и се опитвах да изглеждам ентусиазирана за закуската с Диксън. Когато доктор Уелингтън го предложи, не можех да откажа. Имах честта да бъда поканена да присъствам на това събитие с него, а и знам колко е престижно. Просто трябваше да го преглътна и да се справя с това за доброто на всички. Мога да играя професионално и съм абсолютно сигурна, че мога да се престоря, че Диксън никога не е подлудявал тялото ми с неговата нежна уста и ненаситни ръце.

Благодарение на флиртаджийската среща с куклата Барби, знам, че имам силата да се справя с всяка носталгия, която чувствам, защото очевидно той е продължил напред и сега е мой ред да направя същото.

— Всичко наред ли е? — попита доктор Уелингтън, като видя как нервно мачкам салфетката в скута си.

— О, да, добре съм — отговорих и виновно погледнах притеснените му очи. — Само малко ми е лошо.

— О, мила, трябваше да кажеш по-рано. Искаш ли да се върнем горе? — учтиво предложи той, но аз поклатих глава, защото бях решена да се справя и да преживея тази закуска и да докажа на себе си и Диксън, че съм продължила напред.

Но това твърдение бързо беше оттеглено, когато усетих най-прелестната миризма, която съществува на този свят да минава през залата. Само след един удар на сърцето вече знаех кой мирише така. Тя принадлежи на собственика на този дълбок, дрезгав глас, който кара цялото ми тяло да настръхва в момента, в който си отвори устата.

— Добро утро — каза Диксън, като се обърна към цялата маса, а аз се задавих от… въздуха.

Закашлях се и се надявах моето задушаване да отмине, преди да погледна в очите най-сексапилния мъж на планетата. Слава богу, ми мина и аз вдигнах очите си, за да срещна неговите, но в момента, в който го направих, почти се задавих отново.

— Добро утро, Диксън — каза доктор Уелингтън, разсеян от моята внезапна невъзможност да дишам.

— Макс — отговори той и му кимна леко, но очите му не изпускаха моите.

— Това са Мадисън и Алекс — доктор Уелингтън ни представи, без да предполага, че познавам доктор Матюс лично.

Тази мисъл ме накара да си помисля, че може би някой друг също го познава лично и това може би е малката проститутка от миналата нощ. С тази представа в главата, аз се изправих и протегнах ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, доктор Матюс!

Диксън зарадвано я пое и казах на тялото си да спре да се обръща на 180 градуса от вълнение в момента на докосването ни.

— Приятно ми е — отвърна и се ухили, а аз се опитах да не зяпам в това как карираната риза очертава неговите перфектни мускули.

Той се обърна към руската красавица Алекс вдясно от мен.

— Здравейте, Алекс — каза Диксън, ръкува се с нея и целуна ръката й.

Не се съмнявам, че цялата маса беше чула тракането на зъбите ми при тази гледка, но аз спокойно посегнах към водата и си припомних, че това е само една закуска и след това той ще си тръгне. Диксън седна до мен. Опитах се да не се взирам в неговите дълги пръсти, които посегнаха към менюто, но спомените от това как тези пръсти бяха се обвили около гърдите ми и как си играеха с моите зърна, изведнъж щурмуваха ума ми, изпуснах чашата и водата се разля по моята бяла лятна рокля.

— По дяволите — тихо изругах, взех салфетката и безрезултатно се опитах да попия роклята.

— Мадисън, добре ли си? Нека да извикам сервитьора — попита притеснено доктор Уелингтън.

Бузите ми пламтяха, бях супер притеснена и имах нужда да се махна от орловите очи на Диксън, защото усещах как се взира в мен.

— Всичко е наред, доктор Уелингтън, сега ще я почистя.

Изритах стола и се наведох, за да взема чашата от пода. Нямаше нужда да го правя, но така можех да си поема въздух, преди да се изправя и да срещна самодоволния поглед на Диксън.

— Цяла сутрин ли ще стоиш долу? — попита той и се ухили. Вдигнах очи и видях неговите небесносини очи да се взират в мен, беше се наклонил към моя стол и виждаше всяко мое движение.

Въздържах се да не го наругая, въпреки че неговото изражение ме вбесяваше, затова бързо възвърнах спокойствието си и не хвърлих чашата в лицето му. Бузите ми са горещи и нямам достатъчно въздух, но извън тези неща мисля, че преодолях моя яд.

— Съжалявам за това — казах аз, като предимно адресирах думите си към доктор Уелингтън, който махна с ръка.

Слава богу, нашият сервитьор пристигна и взе поръчката ни. Без да се замисля, си поръчах гофрети, а до мен си поръчаха препечени филийки.

— Тази сутрин си в настроение за нещо сладко ли, Мадисън? — попита Диксън и гласът му хапеше нападателно.

Обърнах се да погледна арогантните му очи и дръзко кимнах.

— Да, вечерята остави малко горчив вкус в устата ми.

Диксън пребледня и разбра прекрасно, че говоря за неговото рандеву. Той прокара ръка през косата си, защото изведнъж се почувства доста неудобно, вследствие на това пък моята увереност се увеличи. Доктор Уелингтън реши да поеме нещата в свои ръце и в името на гостоприемството смени темата.

— И така, Диксън, моля те, сподели ни за твоите резултати.

Диксън ми хвърли последен поглед и се обърна към доктор Уелингтън, а след секунда изглеждаше невъзмутим и спокоен.

— Ами, както знаете, пристрастяването е доста сложно нещо.

Изведнъж пак усетих как бузите ми почервеняват.

— Със сигурност е така — кимна доктор Уелингтън.

— Хората забравят кои са и какви са били заради някакви мощни, силни, големи пристрастявания. Въпросът е: „Защо някои хора се пристрастяват, а други са само ценители?“. Имам предвид, че аз обичам захарен памук, но не е задължително да го ям всеки ден, нито губя контрол, ако намаля неговата консумация. Тогава какво натиска спусъка? Желанието — отговори спокойно Диксън, а аз се извъртях в стола.

— В каква връзка? — попита доктор Уелингтън и аз вътрешно изстенах, защото имах чувството, че няма да харесам края на този разказ.

— Повечето хора стават пристрастени, защото жадуват, желаят силно нещо, без значение дали е изкуствено, или натурално. Дали това е класически случай на природата срещу възпитанието, или е нещо повече? Мисля, че е доста по-просто. Всички копнеем за удоволствие, искаме да се чувстваме добре и това предизвиква невробиологичен отговор, който дава сигнал на мозъка, че яденето, пушенето, вземането на наркотици или правенето на секс с непознати те кара да се чувстваш добре — обясни Диксън и гласът му се снижи, като стигна до последния пример.

Намирам разсъжденията му за невероятни и за момент забравих, че съм увлечена по този мъж и слушах с възхищение неговите умни и находчиви изводи.

— И всъщност ние се пристрастяваме към това „надрусване“ и наградата, която това „надрусване“ предоставя.

— Ти си ужасно прав — потвърди доктор Уелингтън, а очите му светеха от вълнение.

— Да, искам моите открития да покажат това. Също така изследвам злоупотребата с вещества като разстройство. А в същото време по-обикновените „пристрастявания“ са предизвикани от натуралните, истинските, суровите, основните човешки емоции. Самата награда е това, към което ставаме пристрастени.

Изгубих се в интелигентността на Диксън, като гледах как използва ръцете си като пояснителен инструмент. Изведнъж той се обърна към мен и ме погледна закачливо.

— И така, Мадисън, ти ми изглеждаш като честно, непосредствено момиче — каза той арогантно, завъртя езика в устата си.

Присвих очи и се втренчих в него, защото явно тази забележка към мен беше умишлена. Останах спокойна и го чаках да довърши.

— Има ли нещо съществено, към което мислиш, че си пристрастена? — попита той и повдигна вежди.

Не разбирам какво искаше да постигне, като ме притеснява по този начин, но проклета да бъда, ако покажа слабост!

Когато едва вдигнах рамене, моят неопределен жест изглежда раздразни Диксън и той бръкна по-дълбоко.

— Хайде де! Трябва да има едно нещо, което правиш и което не ти се отразява добре, но наградата, стимулът, който получаваш от това лошо действие, да те кара да продължаваш да се връщаш за повече.

Цялата маса мълчеше и чакаше моя отговор. Но когато Диксън арогантно допълни: „Вероятно си доста по-объркана, отколкото първоначално си мислех“ изгубих своето хладнокръвие и го осведомих за единственото нещо, към което бях пристрастена:

— Очевидно се влюбвам в грешните мъже. Но знаете ли, доктор Матюс, наградата наистина не си заслужава болката.

Лицето му се омекоти за секунда, но след това върху него се появи безсърдечната маска на човек, когото не познавах.

— Ако ме извините… — изстрелях и скочих от стола си, защото бях на ръба да се разплача.

Бързо се отправих към вратата, защото не бях способна повече да го гледам. Влязох в празния асансьор и избухнах в плач, закрих устата си, за да заглуша сълзите си. Как може да е толкова подъл? Да, не се разделихме по най-добрия начин, но неговото представление беше крайно жестоко. Никога не бих го изложила пред други хора, особено пред доктор Уелингтън или пък да флиртувам с мои връстници. Неговите действия днес ми показаха съвсем ясно, че не му пука. Може би никога не му е пукало. Изтрих сълзите си, излязох от асансьора, потисната, и унило продължих към стаята. Събух си обувките, свалих петносаната рокля, сложих знака „Не ме безпокойте“ на вратата и се пъхнах в леглото. Надявах се да не сънувам, защото сънищата с доктор Матюс вече не бяха добре дошли.

ГЛАВА 27: РАЗПЛАТА

Диксън

Аз съм мръсник. Това, което направих тази сутрин на закуската, беше, честно казано, нетрадиционно, но да премахнеш навика, означава наистина да премахнеш навика. Нямаше да мога да изключа Мадисън от живота си с половинчати опити, защото по начина, по който ме гледаше, знаех, че и тя усеща същото. Това невидимо електрическо напрежение още веднъж мина между нас и за да я премахна от живота си, тя трябваше да е тази, която си тръгва, защото не мисля, че аз мога да бъда този, който ще скъса връзката. Мадисън направи своите намерения ясни, когато си тръгна от апартамента ми и каза да я оставя на мира. В същото време не мога да не мисля върху това, което каза — че тя очевидно си пада по грешните мъже. Тоест небрежно си призна, че си пада по мен. Но ако е така, защо така откачи, като бяхме у нас. И по-важното е защо не се обади? Нямам представа дали все още се вижда със смотаняка. Убеден съм, че миналото на Мадисън я спира да продължи напред. Тъжното е, че никой не може да се пребори с тези демони, освен самата тя. Не мога да я притисна да ми разкаже тайните си или да я принудя да бъде с мен. Ако настоя, съм сигурен, че ще се отдръпне. Добре, какво да направя?

Мразя да се чувствам по този начин и в такива случаи обикновено потушавам моята нервност и губя себе си в удобството, което само едно топло тяло може да предложи. Но сега не искам това. Изпъшках, затворих лаптопа и реших да отида до фитнеса. Беше 22,30 часа и единственият начин да поспя малко беше да потичам, докато се изтощя напълно. Но колкото и бързо да тичам, знам че Мадисън ще бъде две крачки пред мен.

Петък вечер е и повечето от гостите бяха пристигнали за церемонията, която ще бъде утре вечер. Цяла седмица се бях барикадирал в стаята си и честно казано, беше приятна промяна да се съсредоточа върху книги, а не върху цици. За съжаление, отшелничеството ми трябваше да мине малко встрани, защото всички участници бяха поканени на вечеря преди церемонията и нямаше да бъде умно от моя страна да я пропусна. Беше официално събитие, затова се облякох в костюм на тънки райета, но пропуснах елечето, защото жегата е отвратителна и нямах намерение да ми капе пот в шампанското.

Докато вървях към асансьора, се сблъсках с Чад Търнър, моят приятел от борда на Психиатрия и поведенчески науки, и жена, която предполагам беше новата му приятелка, а нейният огромен пръстен ме заслепяваше с чисто новия си блясък. Беше по-млада от него, на не повече от 40 години.

— Диксън, колко се радвам, че те виждам! Сега ли пристигна? — каза весело Чад и си протегна ръката.

— Не, дойдох преди няколко дни. Имах нужда да се махна от града — натиснах бутона, като пренебрегнах хищните очи на брюнетката до Чад.

— Да, Ню Йорк може да бъде много изморителен. Успя ли да се забавляваш и да си починеш?

Като влязохме асансьора, брюнетката съвсем явно се приближи до мен и аз толкова явно се отдалечих от нея.

— Да, беше много добре, въпреки че нямах много време да разглеждам, защото работих върху едно изследване.

— Нещо свързано с невробиологията и пристрастяванията ли? Това, което си споделял досега, много ми допадна, твоите открития са наистина гениални. Само теория ли е, или има личен опит? — попита той и се захили, докато гледаше към таблото със сменящите се цифри.

— По малко и от двете — отговорих аз и се отместих крачка назад, защото тая дръзка жена пак се беше преместила близо до мен.

— Ще се радвам да чуя твоите изследвания. Свободен ли си утре да направим един голф? — попита той.

— Разбира се, с удоволствие — отговорих и буквално се изстрелях вън от асансьора, когато вратите се отвориха. — Искаш ли да се видим в лобито в 9,30 часа?

Той обви ръка около тънкия кръст на тъпачката и гордо каза:

— Идеално е така. Ребека обожава голфа, нали скъпа?

— Да, много. Нямам търпение да те видя на игрището — отговори тя.

Не може да говори сериозно!

— Моля да ме извиниш, но трябва да покажа това малко бижу на ревнивите ми колеги — каза той, а тя се изкикоти и ми хвърли похотлив поглед през рамо, докато влизахме в залата.

Аз се отправих към бара. След това ужасно преживяване имах нужда от уиски, за да се успокоя. Барманката се усмихна леко и незабелязано ми плъзна двоен скоч. Взех си чашата и реших да обиколя залата, защото бях видял половин дузина хора, с които исках да говоря. Това беше основното на тези събития. Едните да покажат колко голяма работа са, другите да се пъчат и да се хвалят с милионите, които правят, а тези като мен да се качат до върха, като използват своя ум, а не портфейла си, за да успеят.

Бях се превърнал в име, с което се гордеех, но за разлика от повечето вкаменелости, които бяха тук, бях работил здраво и продължавах да се интересувам от новите теории и изследвания. Да, може и да съм паднал от вагона, но се качих отново и съм решен да спечеля тази награда следващата година.

Два часа по-късно бях говорил с тези, които искам. Моите теории бяха дебатирани с много хора, а когато обяснявах фактите, почти всички, изглежда, разбираха моя подход. Повечето лица бяха познати, но имаше и такива, които не познавах и точно те бяха тези, с които направих всичко възможно да се сближа. Бях създал няколко нови връзки тази вечер — тези, които знаех, че одобряват моя ентусиазъм. Може да съм провал в личния си живот, но направо заковах всички с професионалните си качества. Проправих си път към бара, барманката от по-рано ме забеляза и посегна към уискито с усмивка.

— Нека са две — каза един глас вляво.

Обърнах се и видях жената, любовницата или каквато и да е, по дяволите, на Чад да стои до мен. По рубинените й устни плъзна страховита усмивка.

— Не ни запознаха официално — каза тя и протегна ръка, гривните й задрънчаха от движението. — Аз съм Ребека.

Здрависах се с нея и разклатих леко питието.

— Приятно ми е да се запознаем, Ребека. Аз съм Диксън — отговорих и пуснах ръката й, защото се притеснявах да не я пъхне под пурпурната си рокля.

— Диксън, едва ли знаеш как се забавляват тук, нали? — попита тя, докато пръстът й обикаляше ръба на чашата.

Опитах се да остана спокоен и се усмихнах.

— Ти нали успя да пообиколиш наоколо? Няма как да има купон в стая с лекари.

Тя се ухили и каза:

— В такъв случай какво ще кажеш да се позабавляваме двамата?

Тя натопи пръст в уискито, след което намокри долната си устна с течността. Исусе Христе, няма прелюдии за тази мъжеядка! Налетя на месо за по-малко от 60 секунди.

— Благодаря за привлекателното предложение — казах аз и посегнах към чашата си — но ще трябва да откажа.

— Моля? — попита тя невярваща. — За да не стане недоразумение, искам да поясня, че това беше оферта да те изчукам до мозъка на костите. Безплатно.

Безплатно ли? Да не би да е проститутка?! Няма шанс Чад да е довел проститутка на това събитие. Останах спокоен и кимнах.

— Всичко е ясно. Но не мисля, че твоят съпруг ще хареса идеята да правя секс със съпругата му.

Тя ми се присмя, приближи се по-близо до мен и измърка в ухото ми.

— Той не ми е съпруг… все още. Пък и дъртакът ще е заспал в единайсет… Имам нужда от истински мъж, който да задоволи нуждите ми, а не старче, което се друса с виагра.

Явно Ребека не е от тези, които си показват добрите страни. Очевидно е с Чад заради парите, а той е червив от пари. Освен това е добре образован, изключително интелигентен мъж, което означава, че дори и умните мъже могат да се загубят в градините на забранените вагини. Това ме кара да се чувствам по-малко зле.

— Добре, какво ще кажеш само да ти духам тогава? — предложи тя все едно си говорим за мачове.

— Още веднъж благодаря, но не искам — казах и се преместих встрани.

— Ти да не си гей? — язвително попита тя и сложи ръка на бедрото си, просто не можеше да повярва, че хетеросексуален мъж може да й откаже.

Поклатих глава с усмивка.

— Доста съм хетеро, прасковке. Просто не искам да чукам теб. Бил съм около такива доста дълго време и в този момент съм на детокс.

— Това не може да е вярно. Чувала съм, че си точно обратното.

Коментарът й ме накара да се приближа до нея, защото не исках някой да чуе това, което току-що беше казала.

— Моля! Кой ти е казал това? — попитах ужасен.

Ребека се огледа, очевидно се опитваше да намери виновника.

— Тя — каза най-накрая и посочи някого зад рамото ми.

Не можах да се възпра и бързо се обърнах, без да се интересувам, че изглеждам отчаян. В момента, в който я видях, се проклех за това, че не се сетих по-рано.

— Тя каза, че обичаш да чукаш, и то да чукаш яко — прошепна Ребека в ухото ми, а аз се свих, докато слушах думите, които ме ухапаха по задника.

— Моля да ме извиниш! — казах аз, очите ми се заковаха в тези на Джулиет, която ми махаше самодоволно, докато отпиваше шампанско.

— Аз съм първа — каза Ребека и стисна ръката ми, като видя, че искам да се измъкна.

Дискретно се освободих от хватката й, защото не исках да правя сцена.

— Няма опашка — изръмжах аз, а търпението ми се изпаряваше. — Не знам какво ти е казала Джулиет, но те уверявам, че няма нищо вярно.

— Джулиет ли? Тя ми каза, че се казва Сара — отбеляза Ребека, като погледна Джулиет и присви очи.

Джулиет без съмнение беше използвала измислено име, защото се беше надявала да остане неразкритата виновница, която току-що ми прецака вечерта.

— Виждаш ли? След като те е излъгала за името си, представяш ли си колко е вярно всичко останало, което ти е казала? — уточних аз.

Не останах да чуя отговора й и учтиво се отдръпнах, тръгнах през хората и бях при Джулиет за отрицателно време.

— Доктор Матюс — измърка тя и изкуствено и се усмихна.

— Може ли да поговорим? — изръмжах под носа си и хванах ръката й.

Слава богу, тя не се възпротиви и тръгна с мен, като аз буквално я завлякох на балкона. Имаше няколко души, които пушеха, но повечето бяха надрусани или потънали в разговори и едва ли щяха да забележат, че й се зъбех и бях готов да я хвърля през парапета.

— Какво правиш тук? — попитах аз враждебно и пуснах ръката й рязко.

— Тук съм, защото ме покани да присъствам — отговори и приглади златната си рокля.

— Поканата беше оттеглена. Сега си тръгвай! — процедих през зъби аз.

— Мило, какво има? — нахално попита тя, като обви ръка около тила ми и се опита да ме приближи до себе си.

Запазих равновесие и се отдръпнах от нея, защото тя напълно беше загубила ума си.

— Джулиет, нямам представа каква игра играеш, но трябва незабавно да си тръгнеш. Тук са мои колеги. Не можеш да бъдеш тук и определено не можеш да разпространяваш гнусни слухове.

— Слухове ли? — предизвикателно каза Джулиет и си отметна косата назад. — Слуховете съдържат лъжлива история, а и двамата знаем на какво си способен. Вярвам, че това, което казах на твоята почитателка, е абсолютната истина.

Броих до пет наум и подигравателно казах:

— Какво искаш?

Джулиет се засмя и звукът, който някога ме караше да се усмихвам, сега ме караше да искам да метна нещо по нея.

— Искам нещата да бъдат такива, каквито бяха. Не искам връзка, Диксън. Просто искам да ме боготвориш така, както правеше. Липсваш ми, никой не може да ме накара да свърша така, както го правиш ти — каза тя, пристъпи напред и хвана топките ми.

— Престани! — изсъсках и се отместих от хватката й. Огледах се наляво и надясно, за да видя дали някой е видял. Джулиет се усмихна самодоволно и знаех, че има властта да ме пречупи. Но на фона на това, което тя предлагаше, предпочитах да бъда изобличен като перверзник, какъвто съм, отколкото да бъда държан като затворник в нейната интригантска схема.

— Не — казах твърдо.

— Защо не? Да не би да си се сгодил или нещо подобно, докато не се виждахме?

Нейният коментар ме вдъхнови да отговоря искрено.

— Всъщност да, срещнах някого — признах аз и Джулиет пребледня.

— Коя е тя? Това приятелката ти с приспиване ли е?

— Някой, когото никога няма да видиш — казах аз и изпитах огромно удоволствие от това да я видя да кипи.

— Знаех си — каза тя и червените й устни се намръщиха. — Как се казва? Искам да знам името на заместницата си.

— Мадисън — отговорих аз, като не можех да се спра.

Как исках да бъде истина. Когато очите на Джулиет се превърнаха в тесни цепки, почти спрях да дишам, защото си мислех, че ще изкара гнева си върху топките ми.

— Ами, успех! Всички Мадисънки, които познавам, са скучни и напълно луди — каза тя хапещо. — Може да си запиша час за сесия при теб, за да си спомним добрите стари дни.

— Не — отговорих и исках да си тръгне, защото присъствието й тук беше опасно.

Какво ще стане, ако Мадисън планира да дойде тази вечер с Макс? Ако ни види заедно, ще разбере, че има нещо. Никога повече не искам да ме виждат в компанията на Джулиет.

— Трябва да съм бил наистина абсолютно луд, за да спя с такава като теб — казах аз и нападнах напред, а тя се дръпна наранена. — Бях съгласен да оставим нещата приятелски, миролюбиви или поне възпитани и любезни, но твоята поява тук е крайно неприемлива.

Това беше вторият път, в който виждам в Джулиет някаква човечност, и възнамерявам да се възползвам от нея.

— Ти беше само за чукането, Джулиет. Нещо, за което горчиво съжалявам, така че, ако имаш някаква гордост, ще напуснеш с гордо вдигната глава и ще ме оставиш на мира, мамка му. Не ми се обаждай, не ми изпращай съобщения и не се появявай без покана. Разбра ли? Всичко между нас приключи.

Нейната увереност намаля и спокойствието й се превърна в ярост.

— Ще се върнеш и когато го направиш, ще ме молиш за втори шанс.

— Не, няма да го направя — казах и поклатих глава. — Довиждане, Джулиет. Наистина се надявам нашите пътища да не се пресекат отново.

Най-накрая Джулиет Харт млъкна и това е момент, който никога няма да забравя.

ГЛАВА 28: МОЖЕ БИ В ЕДИН ДРУГ ЖИВОТ

Диксън

Голфът в събота сутрин е толкова претенциозно нещо, колкото звучи, но това беше единственият начин да говоря с Чад и да заздравя връзката, като вкарам малка топка в дупката. След миналата вечер всъщност не искам да мисля за никакви топки, които да влизат в никакви дупки. С тази нагласа реших да избягвам мъжеядката Ребека и да изиграя най-бързата игра, правена някога. За съжаление, плановете ми се провалиха, когато тя реши, че иска да се научи да играе. Осемнайсет дупки никога не ми бяха изглеждали толкова плашещи. Слава богу, се качи горе да се преоблече за обяд и най-вероятно да изчука носача. Нейното желание за безразборен секс все пак ни остави насаме с Чад.

Нямахме възможност да обсъдим политиката и сега, при положение че пиранята я няма, всичко е бизнес. Седяхме в ресторанта на клуба, заобиколени от богати сноби, които разполагаха с прекалено много време и пари в ръцете си. Ако не беше моето любопитство и скоча, щях да съм горе и да гледам ESPN.

— Диксън, мислех си за твоето изследване. Когато го завършиш, бих се радвал да го презентирам на борда от твое име и евентуално да им повлияя да подкрепят твоите открития — кимнах и отхапах от сандвича си, а той продължи. — Тяхната подкрепа ще ти отвори много врати. Няма нужда само да практикуваш, може да преподаваш и да бъдеш разпознаваем, одобрен лекар от борда, което ще изглежда добре в сивито ти — каза той и ми намигна. — Знам, че си положил много усилия, за да стигнеш там, където си, но нещо като това ще те превърне от аматьор в профи за няколко месеца.

Той се приближи малко, сложи ръка на устата си и продължи:

— Следващата година ще кажат твоето име на трибуната.

Чад е дявол и аз харесвах това.

— Благодаря ти, Чад. Твоята вяра в моите възможности е нещо, което е изключително важно за мен. Предложението, което ми правиш, е прекалено голям жест, ще бъда най-големият глупак, ако ти откажа. Благодаря ти още веднъж — казах и се опитвах да остана спокоен.

Чад махна с ръка:

— Благодари на себе си, доктор Матюс. Никой не е стигнал до тук вместо теб, направил си го сам. Трябва да се гордееш със себе си!

Усмихнах се, защото неговото мнение означаваше много за мен.

— Независимо от това, оценявам подкрепата ти. Ако мога да направя нещо, с което да ти върна услугата, моля те да ми кажеш.

— Ще го имам предвид — каза той и се засмя, после отпи от водата си.

За съжаление, нашият хубав разговор беше прекъснат от Ребека.

— Липсвах ли ви, момчета? — каза тя и аз кимнах със стиснати устни.

— Винаги — разтече се Чад.

— Кексче, телефонът ти звъня продължително, докато бях горе. Не ти го донесох, защото знаех, че имате да си говорите.

— О… Нямам представа кой може да е, всички колеги са тук, а останалите знаят, че съм ангажиран този уикенд — каза Чад и почеса брадата си.

— Може би е бившата ти жена — подигра се Ребека и вдигна вежди.

— Скъпа… — противопостави се той, но Ребека го пренебрегна, отвори си чантата и си извади червилото.

Чад въздъхна и ме погледна за помощ, но аз едва вдигнах рамене, защото само той можеше да си помогне.

— Най-добре да видя кой е звънял — каза той след известно време мълчание. — Ще се върна след няколко минути.

Преди да извикам „вземи ме с теб“, той тръгна и ме остави сам със златотърсачката. В момента, в който него вече го нямаше, тя се приближи и прокара пръст по ръката ми.

— И така…

— И така — папагалски повторих аз и си преместих ръката, защото около нас бяха само колеги.

— Помисли ли за моето предложение? — попита тя, като въобще не беше обезкуражена от това, че не го бях приел.

— Няма какво да мисля. Отговорът е „не“ и ще остане такъв.

Когато направи опит да докосне крака ми под масата, сграбчих китката й и я отместих.

— Престани, Ребека. Не се интересувам. Ти си сгодена за моя приятел, човек, когото уважавам, и твоето поведение е абсолютно неприемливо.

— Ако не ме изчукаш, ще кажа на Чад, че си ми налетял — разкри тя изведнъж и аз се отдръпнах изумен.

— Не може да говориш сериозно! — поклатих глава, но знаех, че тя ще използва тази тактика рано или късно.

— Абсолютно сериозна съм — потвърди тя и сивите й очи се разшириха. — Всичко, което искам, е една нощ и след това ще те оставя на мира. Ако не го направиш, най-вероятно Чад няма да има такова желание да ти помогне.

— Това е изнудване! — прошепнах ядосано.

— Не, това се нарича една жена да получи това, което иска, а аз искам теб. — Тя ми хвана топките — евентуално, ако не съм разбрал какво иска. — Сара ми каза всичко за теб и аз искам да го опитам.

Няма начин да направя това. Грешно е. Да, правил съм някои ужасни неща в живота си. „Сара“ е най-лошото, но това вече е прекалено, отвратително, неприемливо, гнусно нещо.

— Може ли да бъдеш малко по-дискретна? — бутнах ръката й и се усмихнах, защото двойката до нас ни хвърли странен поглед.

— Винаги получавам това, което искам, и аз искам да ме чукаш.

— Господи! Носачът не беше ли достатъчно привлекателен? — горчиво се озъбих аз, а търпението ми намаляваше с всяка секунда.

Ребека беше изумена от това, че отблъсквах флирта й, но съм бил прекалено дълго около такива като нея. По дяволите, аз съм или бях като нея. Бях притиснат между стена и загоряла жена, но няма да се оставя да бъда изнудван по този начин.

— Отговорът продължава да бъде „не“ — упорито казах, а Ребека се намръщи.

— Не бих казала, че имаш думата. Или ме чукаш, или си уволнен. Лесно е — отговори тя, докато си гледаше ноктите, отегчена от този разговор.

— Мисля, че това, което не осъзнаваш, е, че ако те изчукам, пак ще ме уволнят. Светът е малък и моите действия ще предизвикат последствия след себе си — казах, като се надявах да стигна рационалната й страна, ако има такава. — И по двата начина съм прецакан. Бих предпочел да е със съгласието на двамата партньори, отколкото да бъда принуждаван.

— Абе, ти да не си светец? — изрева тя и се присмя на моята молба. — Искам да ме чукаш без никакво обвързване, а ти ми отказваш. Да не би да се пазиш за някоя? — почти на шега каза тя.

Направо не можех да повярвам колко точно го каза. Преди да имам време да отговоря, две ръце се обвиха около врата ми и две устни ме целунаха по бузата.

— Мили, липсваше ми.

Обърнах се толкова бързо, че едва не си ударих главата в тази на човека, който стоеше зад мен. Но тя усети, че така може да стане и се отдръпна навреме.

— Мадисън?! Хм, здрасти — задавих се аз и се взирах в нея абсолютно объркан, защото нямах идея какво става.

Тя разбра объркването ми и се усмихна.

— Съжалявам, че закъснях, но трафикът беше отврат.

Тя дръпна един стол и седна до мен.

— Няма проблем — отговорих й аз и се включих в играта, като още бях слисан от това, което се случва. — Но се радвам, че вече си тук.

— И аз — отговори тя, наведе се напред, дръпна яката на полото ми и си залепи устните в моите.

Аз замръзнах, не знаех какво да правя, но след като езикът на Мадисън се опита да си проправи път между устните ми, аз я отворих широко и зарадвано отвърнах. Целунахме се страстно и диво, малко след това аз дръпнах врата й, за да приближа устата й към своята. Толкова ми липсваше вкуса й… Да я целувам, беше като да се връщам вкъщи. Тихият звук, който издаде, след като гризнах устната й, ме накара да се отдръпна със съжаление, защото, ако тази лудост беше продължила още една минута, щях да разчистя масата и да я хвърля върху нея.

— Прекрасна си — казах аз с вече събудени сетива.

Мадисън погледна към дънковите си къси панталони и розова тениска и се усмихна.

— Благодаря и ти — отговори тя и погледна към полото и бежовите ми памучни панталони.

Трябваше да нося нещо изискано на игрището, в същото време изглеждах супер нелепо. Напълно бях забравил Ребека, докато тя не особено весело напомни за присъствието си.

— Значи това е твоята приятелка — изтърси тя и аз вдигнах вежди към Мадисън, не особено сигурен дали щеше да се чувства комфортно с тази лъжа.

Мадисън отговори и се наведе напред, за да погледне в очите вещицата.

— Със сигурност — каза тя и се сгуши в мен.

— Да, така е! — потвърдих, като я целунах по бузата с благодарност.

Нямах представа защо играе тая игра, но се радвам, че го прави и й бях благодарен.

— Ами това обяснява доста неща — каза Ребека, доволна, че съм я отхвърлил, защото се виждам с някого, а не защото не я смятам за привлекателна.

В същото време ми хрумна нещо ужасно. Ами, ако тя спомене Джулиет? Щеше да стане грозно за секунди.

Слава богу, Мадисън запълни тишината с:

— Благодаря, че му правихте компания.

— Удоволствието беше изцяло мое! — отговори тя саркастично и започна да барабани с пръсти по масата.

— Имате страхотен цвят на косата и много ви отива! — без определена цел каза Мадисън и аз не бях сигурен дали говори сериозно, защото с тези два цвята на главата Ребека приличаше на скункс.

Но аз кимнах и не казах нищо, тъй като не разбирах езика на жените.

— О, благодаря — Ребека подреди дългата си коса. — Боядисах я за уикенда. Имах нужда от нещо, което да ми направи престоя тук по-ярък.

Мадисън се изкикоти, като си сложи ръка на устата си.

— Разбирам ви прекрасно.

Аз зяпах с отворена уста и не разбирах какво се случва, за бога!? Но фактът, че Ребека не беше използвала думи като „чукай ме“ и „свирка“, е добър знак, затова не се и питах какво прави Мадисън.

— Съжалявам, че се забавих — каза Чад, като се върна на масата и си седна на мястото.

Погледна Мадисън, която се беше гушнала в мен, и се усмихна.

— О, нямах представа, че ще имаш компания, Диксън. Казаха ми, че в последния момент нещо се е случило.

Замръзнах, защото не знаех как точно ще се почувства

Мадисън, като разбере, че всъщност съм планирал да доведа човека, заради когото я зарязах на събитието, на което тя ми спасяваше задника в момента. Погледнах Ребека, която ми се усмихна самодоволно. Изглеждаше, че засега тайната остава тайна. Но Мадисън не пропусна нищо и отговори:

— Нали ни знаете нас, жените, трябва винаги да държим в напрежение мъжете си — тя намигна конспиративно на Ребека, която щастливо кимна.

— Хубаво го каза — обърна се тя към Чад с хитра усмивка.

Той се разтопи и я погледна влюбено, а аз целунах Мадисън по врата и прошепнах „благодаря ти“. Тя незабележимо кимна и се отпусна в прегръдката ми.

— Аз съм Чад, а това е хубавата ми годеница Ребека.

— Приятно ми е да се запозная и с двама ви — отговори Мадисън. — Леле, майчице, какъв пръстен! Може ли да погледна? — добави тя и го сграбчи, Ребека се изкикоти и гордо подаде ръката си. — Страхотен пръстен, много е красив, Ребека! Ще бъдеш очарователна булка.

Двамата засияха от думите на Мадисън, докато аз гледах размяната на реплики и не можех да повярвам как напрежението изведнъж се изпари и аз не трябваше повече да защитавам топките си. Благодарение на Мадисън, кариерата ми е в безопасност, както и пениса ми.

— О, да, със сигурност е! — съгласи се Чад. — Ако може да ни извините — прибави той и Ребека се усмихна.

— До довечера — каза тя и се изправи, а аз се опитах да не повърна, защото тя се качваше горе, за да се изчука с дядката,

— До по-късно! — каза Чад и хвана кръста на Ребека с ръка.

— До по-късно ли? — замечтано попитах, защото се бях загубил във ваниловия аромат на Мадисън.

— На церемонията…

— О, да — отговорих аз и се стегнах.

— Нека се чакаме в лобито към 19,00? — предложи той.

Мадисън беше направила прекалено много, като ме спаси от челюстите на Ребека. И май не можех да я моля да продължи с този маскарад и по-късно? Чад и Ребека чакаха да отговоря и тъкмо щях да се извиня за това, че Мадисън няма да дойде, и тя отговори:

— Супер, чакам с нетърпение.

Обърнах се бързо към нея, тя кимна и мъничка усмивка се появи на ангелските й устни.

— Чудесно, до 19,00 тогава — казах аз и не си отмествах погледа от очите на Мадисън.

— Чудесно, до по-късно.

Те се смееха, докато се отдалечаваха. В момента, в който не се виждаха вече, изпуснах въздуха, който задържах. Вече бяхме сами и Мадисън като че ли съжаляваше за това, че беше взела решение да ме спаси. Не я обвинявам, защото се бях държал като пълен задник с нея.

Но усещах, че приближава едно пречистване.

— Съжалявам, Мадисън — казах аз и когато тя си отвори устата да каже нещо, сложих пръст на устните й, за да я накарам да мълчи — позволи ми да довърша.

Тя кимна и очите й се омекотиха, когато си махнах пръста.

— За оня ден — прекалих, държах се като пълен идиот и съжалявам.

Но исках да се извиня не само за онзи ден.

— Съжалявам за всичко — трябваше да ти се обадя и да се уверя, че си добре, но си помислих, че ти ясно показа какво чувстваш, като каза, че не искаш да ме виждаш повече — бях искрен за всяка дума, която излизаше от устата ми.

Тя свали погледа си, явно я бях уцелил някъде, но тя не каза нищо.

— Толкова съжалявам, че те нараних. Никога не съм имал намерение да те накарам да се почувстваш неудобно или да те изплаша. Ако можех да върна тази нощ, бих го направил.

Моето признание я нарани, тя вдигна поглед с насълзени очи.

— Съжаляваш ли? — прошепна тя и долната й устна започна да трепери.

— Не. Не съжалявам за нито един миг, прекаран с теб, особено този — бързо отговорих, защото не исках да избяга и я погалих по бузата.

Не знам откъде изригна тази честност, но реших да продължа по този начин, защото усещах, че това е правилният начин. Тя се отпусна в ръцете ми и нейното отдаване предизвика алфа мъжът в мен да се пука от гордост.

— Знам, че имаш призраци от миналото, всички имаме такива. Но ти предлагам след този уикенд да не се виждаме, преди да преодолееш каквото и да те тормози.

Мадисън се намръщи.

— Благодаря за това, че ми се извини. Прав си, че беше задник. Всъщност дойдох, за да ти кажа, че се държа ужасно с мен, Диксън — заяви тя и ме накара да се чувствам още по-ужасно, при положение че и без това така се чувствах. — Но аз също бях ужасна с теб. Аз също ти дължа извинение.

— Нищо не ми дължиш — казах и твърдо поклатих глава.

Мадисън настоя:

— Напротив, дължа ти. Ти не си грешка, никога не си бил грешка. Много съжалявам, че ти казах нещо толкова жестоко. Но ти си прав, наистина имам ужасно минало и се опитвам да го преодолея. Съжалявам, че не успях, преди да те срещна. Но може би все пак можем да бъдем приятели? Имам предвид, че ми липсваше през последния месец.

Като имам предвид как се чувствам, когато я виждам, когато я докосвам и когото съм близо до нея, вече знам, че не мога да й бъда само приятел. Никога не сме били само приятели. След като я опитах, искам повече и ако й бъда само приятел, това ще ме побърка. Тя видя на лицето ми това, което си мислех.

— Добре, разбрах. Няма да стане.

— Съжалявам, но ние никога не сме били само приятели. Все още искам още. Или всичко, или нищо. Уморен съм от игри. Трябваше да ти кажа по-рано, но честно казано, не знаех, че искам повече до момента, в който си тръгна. Аз съм толкова объркан, колкото си и ти — признах й аз и саркастично изпуфтях.

— Много се съмнявам. И наистина мисля това, което казах тогава — не си ти. Вината е в мен.

Не можах да се сдържа, сложих ръце на врата й и приближих челото си до нейното.

— При тези обстоятелства, мисля, че и двамата сме виновни. Може би в друг живот, Анджело? — казах и Мадисън въздъхна, топлият й дъх погъделичка бузата ми.

— Може би — каза тя с половин сърце.

— Толкова съм ти благодарен, че днес ми спаси задника. Задължен съм ти.

Отдръпнах се и се опитах да разведря обстановката.

Мадисън помръкна и тъжно се усмихна.

— Приеми го като връщане на дълговете ми. Ти ми спаси задника няколко пъти, време е и аз да започна да ти връщам жеста.

И това отговори на въпроса ми. Беше дошла да ме спаси, защото се чувства виновна за всичко, което се случи между нас. Но това, което не осъзнава, е, че аз съм този, който съжалява за случилото се.

— Нищо не ми дължиш — казах още веднъж.

— Знам, но искам да го направя за теб. Видях колко ти беше неудобно и не можех просто да те подмина и да не ти помогна. Въпреки че се държа като пълен мръсник онази сутрин, не мога да те мразя, опитах… Това е най-малкото, което мога да направя. Наистина съжалявам, Диксън. Не трябваше да отговарям на целувката ти. Ти ме предупреди, че няма да мога да се върна назад и аз не исках, но…

— Разбирам — завърших аз, след като не продължи. — Може би в някой друг живот — прибавих, защото това идеално пасваше на нашата ситуация.

— Може би в другия живот — тъжно повтори тя и кимна. — И така, тази вечер ще бъда до теб, ще играя ролята на идеалната приятелка, обещавам. И след като свърши тази нощ, ще си кажем… довиждане? — попита тя и гласът й се разтрепери.

— Нека първо да мине вечерта — отговорих, защото не исках да съм този, който първи ще го изрече.

— Добре, трябва да отида да намеря какво да облека. Не съм си взела толкова много хубави неща и имам нужда от повече време, за да пробвам и сглобя нещо представително — каза тя и изтри сълзите си.

Опита се да стане и аз я спрях, като сложих ръка върху нейната. Тя погледна към „връзката ни“, знаех, че й харесва. Пренебрегнах непрекъснатите искри и казах.

— Остави това на мен.

Когато Мадисън вдигна учудено вежди, аз се усмихнах.

— Позволи ми да направя това за теб.

Тя разбра какво имам предвид и кимна.

— Добре, ще чакам в стаята си. Номер 235 е.

— Чудесно, ще се видим в лобито в 19,00 ч., нали? — попитах и все още не вярвах, че се съгласи да ми бъде приятелка за тази вечер.

— В седем да е — отговори тя и стана.

— До скоро.

— До скоро — повторих и я гледах как си тръгва от мен.

ГЛАВА 29: МОЕТО МОМИЧЕ

Мадисън

След като се опитах да мразя Диксън, в което се провалих, реших да го намеря и да се изправя срещу него, защото чувството на съжаление в стомаха ми буквално ме разболяваше. Беше ми лошо от това, че го мъмрех в ума си и знаех, че единственият начин да го преодолея, беше да говоря с него лице в лице.

Беше лесно да вляза в ролята на негова приятелка и тъй като бях емоционално обвързана, нямаше нужда дори да се преструвам. Веднага след като се върна в Ню Йорк, щях да се изправя срещу призраците си, вместо да се опитвам да избягам от тях. Не знам дали тази сила дойде от обстоятелството, че се срещнах с Диксън, но каквото и да е, се радвам, че най-накрая имах смелост да направя това, което трябва. Моят страх защитава моя нападател и ми писна той да живее на светло, а аз на тъмно. Само да намеря своята светлина и ако Диксън още ме иска, тогава ще настъпи нашето време. Дотогава трябва да работя върху това да стана по-силната личност, която винаги съм искала да бъда. Или, както той каза, може би ще бъдем заедно в друг живот.

Но първо по-важните неща — трябва да мине вечерта. Диксън прозвуча неопределено и двусмислено, като каза „остави това на мен“. Не исках да споря с него, защото и двамата искахме да поправим всичко, което се беше изкривило между нас, а да правим малки жестове един към друг, беше първата стъпка.

Когато на вратата се почука в 16,00 часа, толкова се развълнувах, че стигнах до там с един разкрач. Отворих и видях пиколото, който държеше черен калъф за дрехи.

— С комплименти от доктор Матюс — каза той и ми подаде калъфа.

— Благодаря — посегнах към портфейла за бакшиш, но той ми махна.

— Не, благодаря, госпожице. Доктор Матюс за всичко се погрижи. Приятна вечер.

Кимнах и бързо затворих вратата, ентусиазирана от това да отворя калъфа и да видя какво има вътре. Отворих ципа и едва успях да си поема въздух, като видях най-уникалната рокля, която съм виждала през целия си живот. Беше коктейлна копринена рокля в кралско синьо, декорирана със сини пайети — така горната част на тялото ми нямаше да е на показ. Като я облякох, забелязах, че се движи по земята много елегантно. Деколтето беше доста отворено в сърцевидна форма. Не се съмнявам, че точно затова го е избрал. Внимателно разстлах роклята на леглото и проверих размера. Той е толкова внимателен към детайлите и не бях учудена, че ми е точно по мярка.

Започнах да търся обувки, които да й отиват. Претършувах багажа и си спомних, че съм взела само едни черни на висок ток, които щях да сложа с роклята, която бях решила да облека тази вечер. Трябва да свършат работа, защото нямах други.

Когато чух пак да се чука на вратата, се учудих кой може да е, защото казах на доктор Уелингтън, че ще придружа Диксън тази вечер. След като ни видя в действие, той беше разбрал, че е имало нещо помежду ни и помислил, че е добра идея да поговорим за проблемите, които имаме.

Когато отворих, на вратата стоеше пиколото от преди малко.

— Здравейте, госпожице. Още веднъж — с комплименти от доктор Матюс — и ми подаде голяма хартиена торба.

Развълнувано я взех, защото не очаквах друг подарък. И определено не очаквах да е толкова скъп, защото, както видях по брандираната торба, беше направен от дизайнера на роклята. Когато се съвзех, бръкнах за бакшиш, но той отново махна с ръка и каза:

— Доктор Матюс е много щедър господин.

След това докосна шапката си за поздрав и си тръгна. Стоях без думи, но успях да затворя вратата след себе си. Сложих торбата на бюрото и видях, че в нея има кутия за обувки и още една по-малка правоъгълна кутия. Отворих кутията за обувки и като дръпнах бялата хартия, бях впечатлена от сребристи сандали с каишки. Бяха много красиви и въпреки че имаха доста висок ток, знаех, че ще си паснат с роклята идеално.

Почти забравих за другата кутийка, защото роклята и обувките бяха наистина прекалено голям подарък. Когато я отворих, трябваше да се съглася с пиколото за това, че доктор Матюс е наистина щедър мъж. Малката сребриста чанта много отиваше на блестящите сандали. Погледнах часовника, реших да си взема душ и да започна да се приготвям.

На вратата се почука за трети път и аз отворих, като се чудех кой може да е този път.

— Здравейте, госпожице — каза усмихнатото пиколо. — Това е за вас.

Той ми подаде малка торба.

— С комплименти от…

— …доктор Матюс — довърших аз вместо него.

Той кимна.

— Това наистина е прекалено много — отстъпих назад и погледнах в торбичката.

— Той спомена, че най-вероятно ще кажете това. Затова, ако евентуално искате да ги върнете, доктор Матюс иска да знаете, че не е възможно — каза пиколото и се подсмихна.

Не можах да се въздържа, разсмях се и попитах:

— Това ли е последният? Защото не мога да приема нищо повече. Това наистина е прекалено.

— Той спомена, че може да кажете нещо подобно.

Пиколото докосна шапката си и се обърна.

— Хей, не отговорихте на въпроса ми.

Той пренебрегна думите ми и продължи да върви.

Вероятно доктор Матюс е предположил, че ще кажа и това. Затворих вратата и поставих последната торба на бюрото до тази с обувките и чантата. Извадих синята кадифена кутия отвътре. Докоснах с пръсти меката обвивка, преди нервно да отворя кутията, чиито панти изскърцаха. Като видях какво има вътре, ахнах и закрих устата си с трепереща ръка, защото това, което беше пред очите ми, наистина е прекалено. Двуредната огърлица събра светлината и като се имаше предвид специфичната форма на камъните, беше от сапфири, които бяха рамкирани с мънички диамантчета. Над бижуто стояха чифт малки сапфирени обеци. Те също блестяха на светлината така, както само диамантите могат. Това наистина бяха най-красивите бижута, които някога съм виждала. Взех телефона и написах съобщение на човека, на когото се кълнях, че няма да пиша повече.

Това в прекалено много, но благодаря.

Нищо освен най-доброто за моето момиче.

Колко много исках това да бъде истина.

ГЛАВА 30: АЗ ПЕЯ ПОД ДЪЖДА

Мадисън

В момента е 19:02 и аз се щурам в стаята, за да си събера нещата в малката чанта. Сложих червилото, парфюма, личната карта, картата за стаята и пари. Трябваше да ходя внимателно, защото тези токчета бяха много високи и не бях свикнала. Бяха красиви и се чувствах като в стъклените пантофки на Пепеляшка. Натиснах копчето на асансьора и за последно се огледах в огледалото зад мен, за да съм сигурна, че изглеждам добре. Навих косата си и я обърнах на една страна, закрепих я с гребен с камъни, а няколко къдрици бяха паднали на рамото ми. Гримът ми беше съвсем лек, защото роклята и пищните бижута бяха достатъчно официални. Харесах това, което виждам, но огромните ми зърна и тежко дишане показваха, че съм много нервна. Когато асансьорът дрънна, направих първата си внимателна крачка към… не знам какво. Нервно преместих роклята си и казах на моето препускащо сърце да се успокои. Събрах всичката смелост, която можех да намеря, и тръгнах към моя чаровен принц.

Когато очите ни се срещнаха, усетих този характерен, пулсиращ рикошет на заряда между нас, но го пренебрегнах и се опитах да не падна, докато вървях към него. Той изглеждаше толкова секси в обикновения си елегантен смокинг, който изцяло подчертаваше мускулестото му тяло и впечатляваща височина. Косата му беше стилизирана в „небрежно разбъркана“ и допълваше леката му набола брада и невероятните сини очи, които сканираха тялото ми.

— Знаех, колко много плът трябва да се събере в тази рокля, когато я избирах — каза той, когато стигнах до него, неговите палави очи се вдигнаха и срещнаха моите.

— Имаш страхотен вкус — изкисках се и преглътнах факта колко прелестно мирише.

Наведох се и го целунах по бузата. Диксън обви ръка около кръста ми и ме придърпа по-близо.

— Може ли да ти предложа сакото си?

— Защо? — попитах и притаих дъх, докато той прокарваше носа си по бузата към врата ми.

— За да не съм принуден да извадя очите на всеки мъж в тази зала — отговори предизвикателно, а неговия топъл дъх накара цялата ми кожа да настръхне.

— Като оставим това настрани, изглеждаш прекрасно. Въпреки че всичко, каквото облечеш, изглежда изумително на теб.

Изчервих се от комплимента му и се сгуших в него. Невинното действие накара Диксън да изпъшка и ме придърпа още по-близо.

— Ето ги — каза един глас и аз се отдръпнах смутено от това, че ме видяха в толкова интимна поза.

Затова пък Диксън въобще не изглеждаше притеснен, когато срещнах пълните му с желание очи. Той ме огледа за последно и се обърна към Чад.

— Ето ни. Изглеждаш наистина очарователно, Мадисън! — каза Чад и очите му се забавиха на бюста ми.

Почервенях и се обърнах да погледна Диксън, който вдигна рамене с „Казах ти!“

— Благодаря, Чад — отговорих и смущението ми се върна, сложих ръце пред гърдите си.

— Изглеждаш… чудесно, Ребека — каза Диксън и се запъна, чудех се какво точно си мислеше за облеклото й, което изглеждаше като бельо.

— Благодаря, ти също изглеждаш чудесно — измърка тя, повдигна бедрото си, без да се притеснява от факта, че оглежда Диксън.

Обля ме вълна от ревност, но се усмихнах и прикрих пагубните си намерения.

— Ще тръгваме ли? — каза Чад, като му беше съвсем ясно, че неговата годеница изчуква с очи моето „гадже“.

Дали се преструвам, или не, виждам Диксън като мой и знам, че тази вечер ще бъде доста по-трудно, отколкото си мислех.

— Хайде — казах аз в съгласие с Чад и хванах подръка Диксън.

Докато вървяхме към залата, всичко, за което можех да мисля, беше начинът, по който Ребека гледаше Диксън. Бях мила с нея, защото знаех как процедираха жените като нея. Ако погалиш тяхното и без това огромно его и не тръгнеш към тях заплашително, в повечето случаи те са щастливи да ти станат приятелки, защото държат контрола. Но тази вечер, облечена официално и хванала под ръка Диксън, мъжът, когото тя иска, Ребека ме вижда като конкуренция. И така, започваме. Преди да влезем, Диксън се наведе и ме целуна по ухото.

— Благодаря ти, че се сети да си облечеш дрехи.

Избухнах в смях, което беше точно това, от което имах нужда, за да успокоя нервите си.

— Винаги, но вината е твоя — отговорих и ми спря дъха, докато той ме целуна в основата на врата. — Ако не беше роклята, нямаше да съм нещо специално.

Диксън се отдръпна и изглеждаше ужасен.

— Това не е вярно. Не знаеш колко си специална!

Той ме докосна по бузата и се усмихна. Неговите мили думи ме накараха да се обърна и да се сгуша в него.

— Благодаря — прошепнах и го погледнах.

Не трябваше да е толкова естествено, но беше и от мисълта, че това е последната ни вечер заедно, ме болеше. Но Диксън каза всичко или нищо. Крехкият ми ум не можеше да му даде моето всичко, докато не се върна в Ню Йорк и не успокоя миналото си. Диксън сигурно ми прочете мислите, защото каза:

— Независимо че си моя само за една нощ, ще я направя най-хубавата в живота ни.

Целуна ме лекичко по устните, преди да се отдръпне. Изглеждаше невъзмутим, като влязохме в пищната зала.

Всички други мисли отидоха на заден план, след като видях красивата гледка пред мен. Повечето от сервитьорите пъплеха в различни посоки, за да се уверят дали чашите на гостите са пълни, а други придружаваха високопоставените личности до местата им. Един сервитьор ни поздрави усмихнато и потърси в айпада си къде са местата ни. Слава богу, Диксън нанесе поправката, че аз съм неговия гост. Не мога да се въздържа и се чудя кой е бил неговия предишен гост, защото Чад каза, че се е отказал в последната минута. Дали е било момичето, с което се виждаше, когато се запознахме? Тази мисъл, ме накара да се завъртя неудобно. Диксън плъзна ръка по гърба ми и я сложи над дупето ми.

— Добре ли си? — попита, докато се насочвахме към масата.

— Чудесно — отговорих, но в противоречие на това забелязах, че почти всяка жена в залата се обръща след Диксън.

Жени на всякаква възраст непрекъснато го оглеждаха. Някои по-дискретно от други, но като цяло имам пълна зала с Ребеки, с които трябва да се боря. Сервитьорът спря до една маса близо до сцената и докато Диксън ми дърпаше стола, знаех, че всички ми завиждат. Пренебрегнах намръщените им лица, седнах и с трепереща ръка посегнах към водата си, след като видях, че Ребека седна до Диксън. Мернах бутилките с вино в средата на масата и се замислих дали ще се възприеме за грубо да посегна и да си налея по-рано. Като се огледах и видях ревнивите погледи на всички красиви жени, зарязах етикета и взех една бутилка червено.

— Позволи ми — предложи Диксън, сложи ръката си върху моята и взе бутилката.

Аз се отдръпнах, кожата ми изгаряше, но се опитах да не отдавам толкова значение и се усмихнах. След като изпих цялата чаша, усещах, че Диксън ме наблюдава, но го пренебрегнах и реших да се разнообразя, като се огледам малко. Хората тук са успешни и важни, чудех се какво са направили, за да стигнат дотук. Не се съмнявах, че някои са работили много, за другите се чудех с кого са преспали или кого са намушкали в гърба, за да станат властимащите играчи, които са днес.

Две двойки седнаха на нашата маса. Слава богу, дамите бяха достатъчно възрастни, за да му бъдат баби. Усмихнах се любезно, като се запознахме. Забелязах, че тези хора са доста нагоре по стълбицата и всички мъже, като изключим Диксън, са членове на психиатричния борд. Но това скоро може да се промени, защото по вниманието, което му отделят, съдя, че те наистина се интересуват от всичко, което казва.

— И така, Диксън, Чад ни каза, че имате доста интересно изследване, което искате да ни презентирате — каза господин Флечър, по-възрастният от двамата господа с посивялата коса.

Диксън се усмихна уверено и взе чашата си.

— Ами Чад е много мил и за мен наистина ще е голяма чест да ви прочета моя текст и да чуя мнението ви.

— Ще бъдете изумени — потвърди Чад. — Неговите открития са наистина брилянти и въпреки че са малко неконвенционални, доводите ми са изцяло защитени.

Диксън изглеждаше невъзмутим от това, че цялата маса го възхваляваше, но след като сложи ръка на коляното ми и го стисна лекичко, разбрах, че се смущава и вълнува едновременно.

Погледнах го и се усмихнах, той ми върна жеста и се ухили до уши.

По средата на основното ястие, вече бях сигурна, че ще повърна в скута си от върволицата жени, които се изредиха на масата да говорят с Диксън. Това продължаваше от час и половина, досега успях да остана спокойна, но вече не издържах. Диксън или е заплеснат, или сляп, за да не забелязва техния явен флирт, но аз го виждах без проблем. Виждах тяхното мотаене и излишни докосвания, а Ребека изглеждаше като кученце в сравнение с тези хищници. Диксън ме запозна с всички, но пропусна да спомене, че съм неговата „приятелка“ и оставаше отворен на интерпретации върху въпроса коя съм. Ребека забеляза този факт и реши, че е добър момент да разбере защо.

— Мадисън, от колко време сте заедно с Диксън? — попита тя невинно, но аз знаех, че няма нищо невинно във въпроса й.

Размърдах се в стола си и се втренчих в Диксън, който тъкмо беше свършил да говори с енергичната блондинка до него. Захапах устната си и осъзнах, че трябваше да измислим правдоподобна история, преди да се впуснем напред и да се преструваме на любовници.

— Хм… — отговорих и се правех, че изчислявам времето в главата си.

Диксън стисна ръцете ми, които трепереха в скута ми.

— От шест месеца — отговори той и се обърна да погледне Ребека.

— Как се запознахте?

Диксън пое въздух и се усмихна, като разкри хубавото си лице.

— Някаква маймуна й се натискаше и аз го поканих да си тръгне.

— Имаш предвид, че му изкара акъла — прибавих аз, като си спомних колко беше изплашен Тим по време на спора с плашещия Диксън.

Всички на масата се закикотиха, освен Ребека и Диксън.

— Какво да кажа, ръцете му бяха върху жената, която исках. Още като я видях, разбрах, че има нещо специално в нея. Бих направил почти всичко, за да я опозная и когато това стана, все по-дълбоко попадах под магията й.

Въздухът ми заседна в гърлото, но се опитах да изглеждам спокойна, защото Диксън продължи.

— Не беше леко плаване, имам предвид, че като типичен мъж, прецаках нещата до астрономически размери. — Той леко стисна ръката ми, докато масата се смееше в унисон. — Знам, че тя има свои призраци, но ето я тук — каза той и се обърна към мен, а очите му грееха от гордост — седи до мен и ме подкрепя така, както никой не го е правил за мен досега. Тя е моят ангел, защото всяка минута, прекарана с нея, е истинска благословия, която не искам да свършва. Толкова голям щастливец съм, че те срещнах, Мадисън. Ти ми даваш сила да бъда по-добър мъж — каза той, като вече не се обръщаше към другите на масата, а само към мен.

Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи, но аз си захапах бузата отвътре, за да ги спра.

— Аз съм щастливката, Диксън — почти прошепнах. — И ти вече си по-добър мъж. Ти си единственият мъж, когото искам — прибавих и бях искрена за всяка дума, а масата ахна.

Диксън се усмихна и се наведе напред, избърса една промъкнала се сълза и каза:

— Чудесно. Защото ти си жената, която искам, Анджело.

Вече не бяхме в зала, пълна с хора, бяхме само двамата и в момента, в който той отвърна на погледа ми, осъзнах нещо, което избягвах от много време. Хлътвах до уши по доктор Матюс. Не използвам думата „любов“ често, но с Диксън го чувствам като нещо, което прилича на любов. Връзката помежду ни беше мигновена и независимо от това колко упорито се борех с нея, тя ставаше по-силна и по-силна.

— Дами и господа, тази вечер имаме честта да посрещнем един скъп гост — обяви водещия. — Моля да аплодирате на сцената брилянтния и обичан гений, доктор Максуел Уелингтън.

При споменаването на д-р Уелингтън, двамата излязохме от унеса, връщайки се в действителността, че седим в зала, пълна с хора и не сме сами.

— Благодаря за милото представяне — каза той, докато гледаше водещия. — Ще се постарая да ти платя по-късно.

Залата избухна в смях. След като отшумяха и последните гласове, доктор Уелингтън стана сериозен и си сложи очилата.

— И така, бях поканен да ви говоря за моя опит и да ви споделя, чудесни хора, моите мисли за психиатрията днес. Имах подготвена цяла реч и след много репетиции бях готов да споделя моята „мъдрост“ с вас, като се надявах прозренията ми да ви докоснат по този начин, а не като несвързано бърборене.

Хората още веднъж се разсмяха. Когато доктор Уелингтън продължи, залата вече беше попаднала под магията му.

— Преди няколко дни обаче ми хрумна нещо след една случайна среща.

Аз преглътнах, когато доктор Уелингтън ме погледна с потайна усмивка.

— Ако лесно се обиждате, предлагам да си тръгнете сега, защото темата, може да се каже, е табу.

Хората започнаха да шушукат и да се чудят каква може да е тази невероятна тема. Доктор Уелингтън направи знак с набръчканата си ръка всички да замълчат.

— Ще говоря за… жените.

Двайсет минути по-късно доктор Уелингтън беше омагьосал цялата зала и нетърпеливо очакваше кулминацията. Неговата реч беше докоснала отношенията между мъжете и жените и по-конкретно въпроса защо след толкова години цивилизация, ние не можем да разберем как действа другия пол.

— Няма съмнение, че мъжете и жените са много различни. И ние като учени обикновено изучаваме четири основни области на различие в мъжкия и женския мозък. Сега мога да продължа и да ви отегча с подробности коя област какви компоненти съдържа. Но искам да ви помоля да се обърнете и да погледнете човека срещу вас.

Хората направиха това, което той поиска.

— Виждате ли? — попита той, след като залата се умълча. — Независимо дали сме мъже, или жени, в края на деня ние сме просто човешки същества.

Когато доктор Уелигтън погледна към нас, не се съмнявах, че двамата с Диксън сме го вдъхновили за тази прекрасна реч. Диксън също го знаеше, защото се обърна и ме погледна със закачлива усмивка.

— И така… какъв е отговорът на загадката, която наричаме взаимоотношения? — попита доктор Уелигтън и си почеса брадата замислено.

Залата беше тиха, чакаше. Той се усмихна, набръчканото му лице се развесели.

— Кой, по дяволите, може да знае това? — каза той. — Но след 50 години брак научих едно нещо. — Той спря, за да засили нетърпението. — Любовта не е това да чакаш да отмине бурята, а да се научиш да пееш в дъжда. Благодаря.

Залата избухна в шумни аплодисменти, всички се изправиха и пляскаха силно, докато доктор Уелингтън слизаше от сцената. Той спря при нашата маса и нежно ме потупа по рамото.

— Усещам, че се задава буря — каза той засмян и намигна на Диксън, който се ухили.

Оркестърът започна да свири и всички използваха момента да отидат до тоалетната или да говорят с гостите.

— Измъквам се за една цигара — каза Диксън в ухото ми. — Шшш, не казвай на никого. Половината от гостите ще получат инфаркт, ако разберат.

Усмихнах се и кимнах. Харесваше ми фактът, че под официалния му външен вид, доктор Матюс беше бунтовник.

— Връщам се след малко — той се изправи и ме целуна по бузата.

Тръгна и Ребека седна на неговото място.

— Двамата сте толкова сладки заедно — хапливо подхвърли тя, без въобще да мисли и една дума.

Но аз продължих играта и казах:

— Благодаря.

Настъпи неудобна пауза, която предпочитах пред дразненето на Ребека.

— Обзалагам се, че е истински жребец в леглото.

Бузите ми станаха червени и усещах, че нищо добро няма да излезе от този разговор.

— Хм, да, определено — неубедително отговорих, като нервно си играех с обецата си.

— С този външен вид може да има всяка жена, която поиска. Наистина си щастливка, че те е избрал. Сигурно си истински динамит в леглото — безсрамно каза тя и повдигна вежди.

— Не е точно така — отговорих аз. — Да, сексуалната енергия е надрусваща, но има и още нещо. Нещо по-дълбоко.

— О, определено, обзалагам се, че е нещо дълбоко — грубо добави Ребека и аз изправих главата си при тази вулгарност.

Тя ме погледна за момент и каквото и да е видяла, явно е разпознала истината.

— Боже господи, ти не се чукаш с него, нали? Леле майко!

Тя покри ръката си с уста и се опита да скрие смеха си. Нейната подигравка по чувствителната за мен тема ме накара да се изчервя и аз наведох засрамено лице. Защо всичко трябваше да се върти около секса?

— Сладурче, казвам ти го като на жена — мъже като него не остават, ако не им пускат. Имам предвид, погледни него и после погледни себе си — обяви тя жестоко. — Мъж като Диксън иска да се чука, а не да си приказва и ако не му дадеш каквото иска, ще го намери другаде. Скъпа, сигурна съм, че виждаш колко желаещи има доброволно да изневерят на съпрузите си, за да задоволят нуждите му.

— За какво говориш? — отбранително попитах аз и усещах как стените се приближават към мен.

— Казвам, че трябва да му разклатиш света, защото иначе някой друг ще го направи вместо теб. Тази девственическа невинност няма да продължи още дълго.

Поех дълбоко въздух, ужасена от това, че толкова лесно ме прочете.

— Господи, не си позволявай да изглеждаш толкова отвратена! Повечето жени биха убили, за да са на твое място. Сексът е власт и е по-добре тя да е в твоите ръце, не в неговите. Ако искаш да го задържиш, ще направиш каквото трябва! — каза тя, но аз вече не я слушах.

Започна да ми се гади, нейните думи извикаха нежелани спомени, спомени, с които обещах да се боря, като се върна в Ню Йорк. Но след като чух Ребека да казва думите, които знам, че са истина, направих така, че миналото ми торпилира в мен и аз щях да я ударя с нещо.

— Извини ме — станах бързо и светкавично излязох от залата.

Стигнах тоалетната, обгърнах тоалетната чиния и изхвърлих всичко, което имаше в стомаха ми. Повръщах, докато не остана нищо, но продължих да се прочиствам, докато не изхвърлих всичките си сълзи, съжаление и оскърбление. Шумните ми ридания проехтяха в чинията и аз ударих студените плочки под мен — толкова исках да не съм прецакана и уязвима от моето минало. Започна да ми се вие свят и закрих ушите си. Думите му се повтаряха жестоко и ме впримчваха. Думи, които се опитвах да заглуша през последните 13 години: „Ще го направиш, Съни. Ако ме обичаш, ще го направиш!“

ГЛАВА 31: ПРИЗРАЦИ В КИЛЕРА

Диксън

Нямам представа къде е. Претърсих целия хотел, но Мадисън беше изчезнала и не беше оставила никаква следа. Пиколото провери стаята й, но не беше там. Опитах се да й се обадя, но се включи директно гласова поща. Когато се върнах на масата и видях, че я няма, Ребека каза, че е отишла до тоалетната и скоро ще се върне. След като минаха двайсет минути и нея я нямаше, знаех, че нещо не е наред. Тръгнах по коридора и видях група от хора, които стояха пред една стая. Изглеждаха объркани и притеснени, тръгнах към тях и сърцето ми се качи в гърлото.

— Какво става? — попитах пребледняло една възрастна дама в костюм от ламе.

— Някой е вътре — отговори тя и посочи стаята на камериерките. — Едно притеснено момиче влезе вътре и заключи вратата. Опитахме се да кажем на персонала, но те изглеждаха прекалено заети, за да се занимават с обикновени хора като нас — прибави тя и ме погледна.

Естествено, че са заети, защото се занимават с пияните ми колеги.

— Може ли да ме оставите да мина? — попитах и си проправих път през любопитните зрители.

Стигнах до вратата, наведох се и приближих ухото си, защото не можех да чуя нищо заради мънкащата тълпа. Притиснах се по-силно до вратата и чух леко подсмърчане и мърморене и разбрах, че Мадисън е вътре.

— Мадисън, вътре ли си? — попитах аз, като се опитвах да звуча нежно и спокойно.

Като не отговори, повторих:

— Мадисън, аз съм Диксън. Чуваш ли ме?

Пак нищо.

— Да повикам ли охраната? — попита един от зяпачите.

Вдигнах ръка и поклатих глава.

— Не, аз ще се оправя. Извинете, може ли да ме оставите за малко?

Повечето се отдалечиха, докато други мръднаха съвсем малко встрани. Въпреки това трябваше да го направя.

— Анджело, аз съм. Тук съм с теб. Ако ме чуваш, моля те, дай ми знак, че си добре. Няма нужда да излизаш, аз съм тук с теб. Просто имам нужда да знам, че си добре.

Тълпата затихна и слушаше какво говоря. Притиснах ухо до вратата и слушах внимателно, но нищо не чух. Трябва да продължа да опитвам, но ако не отговори след няколко минути, щях да разбия вратата. Може да повикам пиколото, но исках да й спестя притеснението целият персонал на хотела да разбере, че се е заключила в стаята им. През главата ми минаваха различни причини защо е искала да се заключи в това затворено пространство и ми хрумна само една. Тя се страхува. Нещо се е случило през петте минути, в които ме нямаше, и се мразя за това, че не бях там, за да я предпазя. Но сега съм тук и ще направя всичко, което е по силите ми, за да я накарам да се почувства в безопасност отново.

Сетих се, че като бях дете и бях уплашен, правех единственото нещо, което можеше да накара чудовищата да си отидат. Пеех:

Това е детска песничка, която майка ми ми пееше, когато бях дете и всеки път тя успяваше да прогони кошмарите. Просто се надявах да помогне и на Мадисън. Тъкмо щях да започна втория куплет и чух как ключалката отвътре превъртя и тълпата въздъхна.

— Моля ви, не се скупчвайте пред вратата. Човекът вътре е много важен за мен и когато вляза, не искам да си мисли, че е част от някакво шоу — казах, като се надявах да стоплят и да се махнат.

Не останах достатъчно дълго, за да видя дали ще си тръгнат, или не, а бавно отворих вратата и се вгледах в тъмната стая. Трябваше ми малко време очите ми да свикнат с тъмнината, но когато се ориентирах, сърцето ми се скъса. Видях Мадисън, която беше прилепена до най-далечната стена, беше притиснала коленете към гърдите и беше боса. Тя се клатеше напред и назад, а лицето й беше притиснато до коленете и стенеше тихичко.

— Мадисън? — прошепнах и бутнах малко повече вратата.

Тя продължи да стене и извърна лицето си от мен. Единственият начин, по който мога да я измъкна от това почти кататонично състояние, беше да установя контакт с нея. Затова бавно пропълзях вътре и затворих вратата след мен. Нищо не виждах и затова използвах стенанията на Мадисън като лъч светлина.

— Мадисън, аз съм Диксън. Няма да те нараня. Тук съм, за да помогна. Ще се приближа, може ли?

Тя не отговори, но стенанията й намаляха. Бавно пропълзях към нея и й говорех нежно.

— Всичко ще бъде наред. Тук съм и няма да позволя на никого да те нарани.

Стигнах до нея и сложих ръка на коляното й. Кожата й беше леденостудена. Когато я докоснах, тя се сви назад, но нямаше къде да отиде, защото стената беше зад нея. Инстинктивно се отдръпнах и ръцете ми се отпуснаха.

— Мадисън, ти си в безопасност. Няма нужда да ходим никъде. Ще остана с теб тук, докато си готова да тръгнеш. Няма значение колко време ще продължи. Аз ще съм тук. Няма да те оставя, обещавам.

Реших да седна удобно и да си опъна краката напред. Светлината, която идваше от коридора, беше единствената светлина в стаята. И въпреки че беше слаба, успявах да видя прегърбеното тяло на Мадисън, което се беше извило напред и не искаше да се срещне лице в лице с реалния свят. Вижда се с просто око, че нещо ужасно се е случило на това прекрасно същество и имам чувството, че това нещо е гнусно и неописуемо предателство. От най-висока степен. Стиснах зъби при таза мисъл, защото имаше няколко неща само, които можеха да предизвикат такъв срив.

— Анджело, какво са ти направили? — прошепнах и прокарах ръка през лицето си, като се превих победен.

— Д-Диксън? — заекна Мадисън, а гласът й беше тих и пресипнал.

— Тук съм — отговорих и както бях седнал, се изправих малко.

— Съжалявам — извика тя. — Не знам как се озовах тук. Последното, което си спомням, е, че бях в тоалетната и след това всичко ми е мъгла. Толкова съжалявам.

— Шшш, няма за какво да съжаляваш. Ще се приближа, може ли?

— Да.

Пропълзях бавно и протегнах ръка, докато не й докоснах коляното. Издишах една въздишка на облекчение, след като усетих, че температурата й леко се е покачила.

— Ще плъзна ръката си под коленете ти и зад гърба ти — обясних аз, за да не я изплаша с някое внезапно движение.

— Мога да ходя — прошепна тя, но се съмнявах, че може.

— Нищо, позволи ми да бъда твоят рицар в блестящи доспехи и тази нощ — отговорих и се зарадвах, че тя прозвуча по-разбираемо.

— Ти вече си — тя ме изненада, като протегна ръка и погали бузата ми.

Движението й запали сърцето ми, но това щях да го мисля по-късно, защото исках да я изведа оттук. Тя охотно се наклони и се настани в тялото ми, като сгуши главата си на моите гърди и обви ръце около врата ми.

Бавно станах, хванах по-здраво тялото й и направих първата ни крачка към свободата. Насляпо уцелих дръжката на вратата, като се уверих, че съм хванал хубаво Мадисън. Отворих вратата, присвих очи и светлината ме заслепи. Очите ми се адаптираха за няколко секунди и тогава видях, че има няколко зяпачи отстрани, които грубо се кокореха. Слава богу, те се отдръпнаха, за да направят път. Мадисън се сви още повече в ръцете ми и скри лицето си във врата ми, защото се притесни от всички, които се взираха нея. Аз си проправих път, без да ме интересува дали ще ударя някого, и бързо тръгнах към асансьора. Влязох, натиснах копчето за моя етаж и той тръгна нагоре с тъпата си асансьорска музика. Лекото дишане на Мадисън беше единственото нещо, което се чуваше в кабината.

Погледнах отраженията ни в огледалната стена и крехката фигура на Мадисън направо ми късаше сърцето. Кабината спря, а аз стисках момичето като златно съкровище. То обви по-здраво ръце около врата ми и се сгуши, като въздъхна доволно.

Тръгнах към моята стая. Като влязох, се насочих към спалнята и запалих нощната лампа. С две движения отметнах завивките и нежно сложих Мадисън в леглото. Тя почувства мекото легло под нея, въздъхна, свали ръцете си от врата ми и се сви във възглавницата. Беше с роклята си, но след случилото се, нямаше начин да я събличам, затова само леко я завих. Тя заспа за секунди.

Станах и я гледах как спи. Беше ми жал, като гледах счупеното й изражение. Някога сияещата и уверена жена изглеждаше като съсипано, изплашено дете. Когато се уверих, че е заспала, развързах вратовръзката си, съблякох смокинга и си свалих обувките. Внимателно седнах на земята до нея, като се хванах за таблата на леглото. Ще остана тук и ще спазя обещанието си да я защитавам, докато не се почувства отново в безопасност.

ГЛАВА 32: ЗА МЕН СИ ИДЕАЛНА

Диксън

Събудих се и тялото ми крещеше от това, че е спало на пода. Не си спомням кога съм заспал, но си спомням, че Мадисън беше напълно спокойна, като съм се отнесъл. Погледнах си часовника и видях, че е малко след 6,00 часа и Мадисън я няма. Скочих прав, подозрителният ми мозък се опита да навакса и като обезумял се чудеше къде може да бъде. Тъкмо щях да тръгна към вратата и чух казанчето на тоалетната. Мадисън загаси лампата на излизане от банята и ми се усмихна, като ме видя да стоя по средата на стаята като някакъв беснеещ луд.

— Трябваше да използвам банята — обясни тя, докато дърпаше подгъва на моята тениска на Янките — надявам се, нямаш нищо против.

— Ни най-малко.

Тя се усмихна, свенливо се качи на леглото, пъхна се под завивките и ме остави да стоя и да се гледам като глупак.

— Сега се връщам — бързо казах и отидох към банята и затворих вратата.

Хванах с две ръце мивката и пуснах водата на чешмата, за да изглежда, че наистина има причина да съм вътре. Имах нужда от няколко минути да се събера. Минах през всички събития, случили се предишната вечер и знаех, че Мадисън може да не се чувства удобно да разкаже какво се случи, но аз трябваше поне да опитам да я подтикна да говори за това.

От отговора й за това, което беше предизвикало състоянието й, мисля, че не е ходила на терапия, за да се справи с чудовищата в килера й. Вместо това тя се криеше в тях… буквално. Измих си зъбите и лицето, реших, че стоях достатъчно дълго в банята и тихо затворих вратата на излизане.

Мадисън седеше в леглото, облегната на таблата, явно ме чакаше. Когато очите ни се срещнаха, тя отмести поглед и захапа устната си. Оставих й малко време да помисли, отидох до гардероба да си взема тениска и панталони. Махнах си ризата и облякох тениската си, сложих панталоните, без да се обръщам към нея. Отидох към леглото и застанах накрая му. Замълчах и чаках Мадисън да започне да говори.

— Съжалявам, Диксън! — каза тя след минута мълчание. — Толкова съжалявам, че те изложих!

Аз вдигнах ръка, за да я спра.

— Няма за какво да съжаляваш и със сигурност не си ме изложила. Толкова се притесних за теб — признах аз и тя си наведе очите. — Какво стана? — попитах и не помръднах от мястото си.

Мадисън вдигна рамене и се покри цялата със завивката.

— Аз ли направих нещо? — попитах и реших да играя с 20 въпроса, като се надявах един от тях да е верният.

— Не — извика тя и вдигна очи, за да срещне моите. — Не, нищо не си направил.

— Тогава какво се случи? — умолително я попитах.

Мадисън въздъхна, преди да признае:

— Говорих с Ребека и нещо, което тя каза, ме притесни — призна тя.

Но аз знаех, че това, което е казала Ребека, е било само спусъкът, който е активирал дълбоко вкоренения проблем.

— Нали знаеш, че не всичко, което излиза от устата на една жена, може да бъде най-невероятното нещо на света? — заявих аз и сложих ръце пред гърдите си.

Спрях да дишам и се надявах тя да не е споменала Джулиет.

— Знам, но то извика някои лоши спомени — най-накрая призна тя. — Очевидно не съм се справила с тях така, както си мислех. Нервният срив, сълзите и почти кататоничното състояние миналата нощ са неща, които не са ми се случвали от много време.

— Значи се е случвало и преди? — леко натиснах, но не се помръднах.

Начинът, по който избухна в апартамента ми, беше различен от състоянието, в което беше изпаднала вчера.

— Да — каза тя и се намръщи.

— Искаш ли да говорим за това?

Мадисън поклати глава категорично. Знаех, че ще реагира така, но тъй като подхванах темата, няма да я оставя така.

— Обещавам да не те подлагам на терапия. Искам само да помогна. Имаш нужда да поговориш за случилото се, Мадисън. То изяжда съществуването ти и преди няколко часа те управляваше.

— Не мога — извика тя, сви колене към тялото си и направи преграда между нас.

— Разбира се, че можеш. Знам, че можеш. Тази Мадисън, която познавам, може да оцелява, да се бори и мисля, че е време да пуснеш страха си.

Мадисън подсмръкна и устната й затрепери.

— Не мога… да ти кажа всичко. Не съм готова. Но искам поне да се опитам. Искам да съм честна с теб, защото си прав, че моето минало руши бъдещето ми.

— Добре, кажи ми колкото можеш. Първата стъпка винаги е най-трудна — казах и леко се усмихнах.

Мадисън пое дълбоко въздух и кимна.

— Татко ни изостави, когато бях на пет. Останахме тримата с майка ми и брат ми Дилан. Баща ми носеше парите в семейството и когато си тръгна, майка ми трябваше да работи на две места, за да ни издържа с брат ми. Тя никога не беше вкъщи, но това не беше по нейна вина. Правеше най-доброто, на което беше способна. Брат ми беше на девет и се изживяваше като мъжът в къщата. Когато мама беше на работа, Дилан се грижеше за мен. Гледах го с благоговение, той беше моят герой.

Миналото време, което използваше, рисуваше чувства, които в момента не изпитваше. Не казах нищо, за да може да продължи.

— Тялото ми започна да се развива доста рано и доста по-бързо от тези на приятелките ми. На десет години вече имах толкова големи цици като на деветокласничка. Мисля, че бях забравила, че брат ми беше четиринайсетгодишен тийнейджър с бушуващи хормони. Също така бях забравила и че има четиринайсетгодишни приятели с бушуващи хормони. Никога не съм се притеснявала в присъствието на Дилан и не съм се замисляла — спокойно се разхождах по хавлия пред него, след като си вземех душ. Пък и защо трябваше? Правех го от дете. Бях толкова наивна. Една нощ Дилан беше поканил приятелите си на купон в неговата стая, викаха и се смееха. Аз ги шпионирах и видях, че зяпаха в захлас блондинка с големи гърди в някакво порно списание. Не разбирах много защо са толкова ентусиазирани, но знаех, че ако Дилан ме хване, че ги наблюдавам, ще полудее. Бързо отидох в моята стая и се приготвих да си лягам. Тогава Дилан дойде да ме завие.

Тя спря и наведе погледа си, знаех че това, което ще ми каже, щеше да ми скъса сърцето.

— Носех любимата си нощница на Дисни, която ми беше два номера по-малка, но това не ме интересуваше. Обичах тази нощница, защото ме караше да се чувствам като принцеса и си фантазирах как един ден Чаровният принц ще дойде и ще ме вземе на ръце. Дилан ме зави и си спомням лицето му, върху което се четеше… възбуда — прошепна тя. Той се наведе над мен и го допря до гърдите ми. Не се замислих много за това, но когато се случи и следващата нощ и по-следващата, знаех че по някакъв начин докосването му е грешно.

Стиснах юмруците си и вътрешно броих до пет, за да не избухна. Мадисън продължи, потопена в миналото и кървавия си разказ.

— Това… продължи три години и аз го мразех. Винаги започваше по един и същи начин. Гасеше лампата, все едно тъмнината щеше да скрие вината му. Но тя не успя. Трябваше да кажа на мама, но аз… Господи! — разплака се тя и покри лицето си с ръце.

Не можех повече да стоя далече и отидох да я прегърна. Тя с желание се сгуши във врата ми, а студеното й тяло трепереше в ръцете ми. Не искам да я утешавам и да й кажа, че всичко ще бъде наред, защото знаех, че разказът й тепърва започва. Позволих й да поплаче и не я пресирах да продължи, защото това, което сподели, беше голяма крачка. Но тя се отдръпна от ръцете ми, изтри очите си и каза:

— Това не е всичко — прошепна и долната й устна се разтрепери.

— Няма нужда да ми казваш нещо, което не искаш — казах и отместих косата от лицето й.

— Знам, но искам — тъжно обяви тя, пое въздух и продължи. — Мразех тялото си и обвинявах съзрялата си фигура за това, че е провокирала действията на Дилан. Момчетата не харесваха по-едрите момичета в училище, дразнеха ги и им се присмиваха, затова си мислех, че ако съм като тях, Дилан ще спре да ме харесва. Качих седем килограма, тъпчех се с всякакви боклуци, десерти и тестени неща, които стомахът ми можеше да понесе, докато ми прилошее.

След като сподели това, разбрах защо е толкова лакома за сладко. Използваше храната като защитен механизъм срещу кръвосмесителния брат. Но си мисля, че това само за кратко е свършило работа.

— За известно време свърши работа. Дилан беше объркан и нощните посещения спряха. Мислех, че всичко ще се подреди. Мама беше срещнала страхотен мъж, бяха сгодени, щяха да се женят. Тя вече не трябваше да работи до късно през нощта, защото Себастиан беше доста богат и искаше да ни осигури. Няколко месеца по-късно се преместихме в дома му и той ни обичаше като собствени деца. Виждах го като нашето спасение. След като се появи в живота ни, Дилан ме остави на мира. В нощта на осемнайсетия му рожден ден нещата се промениха. Имаше купон в къщата на Себастиан. След като свърши празникът, аз си легнах и оставих вратата отключена. Бях придобила навик да заключвам вратата си — не че това имаше значение, защото Дилан винаги намираше начин да влезе. Тази нощ обаче се чувствах в безопасност и оставих вратата открехната. Постъпих глупаво.

Седяхме един до друг и не можах да се въздържа и я погалих по бузата.

— Продължи само ако искаш.

Мадисън се отпусна в ръцете ми и кимна.

— Тъкмо бях заспала и се събудих от ръка, която беше затиснала устата ми. Опитах се да извикам, но бях затисната от цялата тежест на пияното тяло на брат ми. Опитах се да се боря, но той беше много силен и след малко се отказах. Трябваше да се боря повече, но толкова се страхувах, пък и се бях уморила от тази борба. Исках само да ме остави на мира. Но тази нощ беше различно, беше груб и искаше повече. Неговите думи ме преследват и до днес. Това, което ми каза беше: „Ще го направиш, Съни. Ако ме обичаш, ще го направиш!" Съни беше прякорът ми, с който ме наричаше. Каза, че съм неговото слънчице, което беше иронично, защото не усещах нищо, освен тъмнина, когато бях около него.

Направих всичко от себе си да не я стисна, за да й позволя да приключи, защото знаех, че разказва този ужас за първи път.

— Аз… той ме изнасили… толкова много ме болеше. Трябваше да се боря повече — повтори тя и поклати глава, защото не можеше да продължи.

— Толкова съжалявам, Мадисън! Вината не е твоя, а на брат ти — изтърсих аз и не можех да го спомена, без силно да стисна зъби.

— Моя е! Не трябваше да го окуражавам. Трябваше да кажа на мама. Трябваше да направя много неща. Трябваше… — заплака тя, а аз изтрих сълзите й.

— Била си дете — отговорих и не исках нищо друго, освен да я успокоя, като й осигурявах пространството, от което има нужда.

— Ти не разбираш. Трябваше да кажа на мама, защото тази нощ някой видя — прошепна тя и аз се дръпнах назад, изумен от думите й.

— Някой те видя с…? — попитах, но не можах да кажа това, което исках.

— Да — каза тя и очите й пак се напълниха със сълзи.

— Кой? — попитах и се разярих.

Мадисън поклати глава и затвори очи разстроена.

— Беше някой, който трябваше да ме спаси, защото тя знаеше през цялото време какво прави той. Тя видя как ми отнема невинността. Чу ме да викам за помощ, но вместо да ми помогне, затвори вратата. И на следващия ден се държеше така, все едно не е видяла нищо.

Не можех да се примиря и исках да знам кой е, за да намеря тези двама изроди и да ги убия.

— Кажи ми! — леко стиснах ръцете й умолително, за да ми каже.

Като я докоснах, тялото на Мадисън замръзна и тя извика от ужас.

— Моля те, пусни ме — помоли тя и трепереше от страх. Веднага я пуснах, като разбрах колко силно я стискам, и тя се дръпна от мен, гърбът й се удари в таблата на леглото.

— Съжалявам, Мадисън! Никога не бих те наранил. Аз просто, аз…

— Какво ти? Отвратен ли си? Шокиран? Мислиш, че съм луда? — извика тя и бузите й пламнаха.

— Какво?! Не! Как може да си го помислиш? — попитах стреснато аз.

— Защото аз така… мисля за себе си.

Нейната болка беше изчезнала и сега беше заменена с гняв.

— Нищо от това, което се е случило, не е по твоя вина — повторих пак, но тя яростно ме прекъсна.

— Престани! Вината е моя! Трябваше да викам! Трябваше да кажа „не“! Трябваше да кажа на мама, но просто не можех. След като татко си тръгна, тя беше една съсипана жена. Не можех да й кажа, че синът й е… Тя работеше толкова много и жертваше всичко, за да има храна на масата. Когато срещна Себастиан, нейния живот се нормализира и трябваше да й кажа.

Мадисън покри лицето си с ръце и можех да видя, че стои на ръба.

— Отвратителна съм, Диксън. Аз съм мръсна и нечиста.

Започна да дращи лицето си, като се опитваше да премахне болката.

— Не, не си! — сложих дланите си върху ръцете й, защото нейните нокти деряха кожата й до кръв.

— Напротив, такава съм. Как може да ме гледаш? Аз съм жалка — тя се наведе и ме избута!

Нейната омраза към себе си ме притесни, не можах да се въздържа и казах:

— Когато те гледам, виждам същата Мадисън, каквато беше, когато те видях за първи път — милото, уязвимо момиче, което трябваше да познавам. Но сега, след като познавам истинската Мади, осъзнавам, че не си уязвима, ти си сървайвър и си много силна.

— Аз съм… — прекъсна ме тя, но аз я спрях.

— Ти си момичето, за което не съм спрял да мисля от момента, в който се видяхме за първи път и си жената, в която се влюбвам — завърших аз и бях абсолютно неспособен да оставя чувствата си затворени в мен.

Устата й се отвори с учудване, както и моята, защото не очаквах последната част да се изплъзне от нея. Ама кого заблуждавам всъщност?! Мадисън ми беше влязла под кожата от първия момент, в който я бях видял, и никоя друга жена няма да може да заеме мястото й. Джулиет изглеждаше като далечен спомен, който не искам да връщам, защото това тук беше реално. Беше ръбесто, беше твърдо, беше сурово, беше трудно, но това е всичко, което искам, защото искам Мадисън.

— Какво каза? — каза тя и не можеше да повярва.

— Чу ме. Омагьосан съм от теб — отговорих и се приближих до нея.

— Но аз съм развалена стока, Диксън — каза тя и поклати невярващо глава.

— Ти се идеална за мен — тихичко отговорих — и не съм бил по-сигурен за нищо друго в живота си.

Тя ахна, но аз не помръднах. Бях прекалено възбуден да направя каквото и да било движение, защото това след него щеше да бъде да притисна устните си до тези на Мадисън.

— Диксън, аз… — каза тя и прекрасните й зелени очи се бяха вторачили в мен — аз…

Тя не продължи. Наведе лицето си към моето и затвори пространството помежду ни. Целувката беше нежна и невинна, но когато почувствах топлите й устни, изгубих контрол и нищо друго нямаше значение, освен да погълна тази жена с последния си дъх. Целунах я с дълбоко, отчаяно желание и се чувствах като неопитен ученик, докато прокарвах език в устата й и исках да вкуся с наслада всяка част от нея. Тя отвърна на целувката ми с трескаво желание и обви ръце около врата ми, придърпа ме толкова силно, че дори въздух не можеше да мине помежду ни.

Но ми хареса. Хареса ми това, че няма спирачки, особено след снощи. Тази мисъл ме накара да се отдалеча, тя току-що ми беше признала своите най-дълбоки и тъмни тайни, а аз й се нахвърлих все едно беше оазис в пустинята. Мадисън обаче ме дръпна за косата, притисна лицето си в моето и не ме пусна.

— Направи така, че да забравя. Искам да бъдат твоите ръце, твоята уста, твоето тяло, което да си спомням, не неговото — изрече тя задъхано в устните ми.

Как можех да откажа на такава молба? Но колко далече мога да отида, без да я изплаша. Дали ще съжалява за решението си, след като свършим. Трябва да е прочела моето притеснение, защото взе ръката ми я сложи на едрите си гърди.

— Докосни ме. Моля те, създай ми нови спомени. Такива, които няма да се страхувам да помня.

Последното ми колебание изчезна след това нейно откровение и кимнах, защото имах нужда да премахна болката й. Без да се бавя, наклоних устни към нейните, за да запомни моята целувка и ничия друга. Тя ми отвърна с такава настървеност, че колкото и да се опитвах да опитомявам хормоните си, моят пенис реши, че е лоша идея и вдига заинтересовано глава. Не исках да я плаша, а моята неизбежна ерекция щеше да направи точно това. Но тя ме изненада, като сложи ръка между нас и с нежни плахи погалвания лекичко потърка изпъкналите ми панталони. Не можех да скрия удоволствието от докосването й и се опитах да потисна моя стон, но нейните настоятелни пръсти докосваха прекалено хубаво и аз тихо изръмжах.

— Хубаво ли ти е така? — несигурно ме попита тя.

— Повече от хубаво е. Невероятно е. Ти си невероятна. — отговорих задъхано.

Моите думи я стимулираха и нейните пръсти започнаха да се движат нагоре-надолу по цялата ми дължина през панталоните. Колкото и да беше хубаво, исках аз да бъда този, който дава, не този, който получава, затова нежно спрях ръката й с моята.

— Какво има? — обърканите й очи се отвориха широко.

— Легни назад — нежно й наредих аз и я целунах по носа.

— З-защо?

— Защото искам да се спусна надолу по теб и да го направя толкова приятно, колкото мога.

Тя се изчерви като домат, поколеба се за секунда, но след това бавно се отпусна назад и тъмната й коса се открояваше на белите сатенени чаршафи. Аз я обгърнах, защото не исках да бързам, но възбуденото лице, разбърканата коса, гърдите и голите й идеални крака ме накараха нетърпеливо да се хвърля върху нея и да уловя устата й с моята. Да съм с Мадисън по този начин беше толкова перфектно и толкова правилно, че всички останали спомени избледняха в сравнение с това, което се случваше между нас в този момент. Нейното откликващо тяло се поддаде на моето докосване и този факт ме накара да прокарам ръка помежду ни, защото имах нужда да усетя голата й кожа. Пипнах еректиралото й зърно и Мадисън простена в устата ми. Плъзнах се по-надолу и проклех тениската за това, че е толкова дълга и ми отнема цяла вечност да намеря кожата й. Но в момента, в който се случи, нищо повече нямаше значение. Мускулите на бедрата потръпнаха под ръцете ми и колкото и да се опитвах да се насладя на този момент, не можех да се спра и бавно плъзнах пръсти по дантеленото й бельо. Тя издаде съскащ звук и за моя изненада си отвори още по-широко краката, като ме допусна до най-личното си съкровище. Влажният плат между краката й показваше, че Мадисън е възбудена толкова, колкото и след като продължих да я докосвам през пражките й. Знаех че не е толкова далече от оргазма.

Когато спрях, тя пое дълбоко въздух, защото от непрекъснатите ми целувки не можеше да го направи. Нейните несигурни очи срещнаха моите, но аз не й дадох време да размисли. Плъзнах ръка в бельото й и обхванах нейната влажна, гореща вагина. И двамата изстенахме от този контакт и Мадисън повдигна бедрата си, като мълчаливо ме молеше да продължа. Моите очи не се отместваха от нейните и аз бавно вкарах пръст, а стегнатите й вътрешни стени ме всмукаха в кухината на нейното топло тяло. Тя е невероятно тясна, прекалено тясна и аз знаех, че съм влязъл на място, където никой друг мъж не е влизал. От тази мисъл ми се пригади, защото това само потвърждава, което знаех, че е истина. Мадисън е девствена, но нейният брат я беше изнасилил и унижил по най-ужасния начин. Избутах тези отвратителни мисли встрани. Няма да позволя на този мръсник да ни разруши момента.

— Диксън — изстена тя със затворени очи и изви назад главата си.

Започнах да се движа в нея, движенията ми бяха ритмични и умерени, защото не исках да я наранявам. Но когато се огъна назад и си отвори широко краката, знаех, че ритмичните и умерени движения вече няма да свършат работа. Няколко стона излязоха от устата й, когато вкарах още един пръст и разтворих по-широко. Моето дълбоко нахлуване беше шок за нейните чувствителни тъкани, но тя не ме спря. Започна да върти бедрата си, докато намери удобен ритъм, докато аз гладно я задоволявах с пръсти, а нейната влажност ми осигуряваше смазването, от което имах нужда. Нейният клитор беше набъбнал и нуждаещ се. Като сложих пръста си върху групата нервни окончания, тя извика и тласна бедрата си нагоре.

— Харесва ли ти така? — попитах дрезгаво, а пръстите ми се движеха по-бързо и по-дълбоко в нея.

— Да. Моля те, не спирай! — задъхано каза тя, нейните алчни мускули ме бяха хванали здраво и не ме пускаха.

— Никога, тук съм с теб. Пусни го… — нежно я окуражих и пъхнах пръста си още по-дълбоко и лекичко обикалях клитора й с палец.

Това я побърка, тя изви гърба си и повдигаше бедрата яростно, за да се свърже с темпото на моите наказващи пръсти.

— Пусни го, Анджело, пусни го! — повторих аз, като усетих, че нейното освобождаване щеше да настъпи след няколко секунди.

Без да се бави, тяло й отговори на моята заповед и тя извика високо, а оргазмът я удари толкова силно, че цялото й тяло се разтрепери от горе до долу.

Тази гледка беше най-сексапилното нещо, което бях виждал, и все още изгубен в приказното усещане, позволих на Мадисън да остане в удоволствието си няколко секунди, преди да се нахвърля върху тялото й, да сграбча лекото й бельо и да го премахна. Преди да има време да протестира, аз се наведох към нейната овлажнена вагина и я облизах с едно бавно агонизиращо движение. Тя шокирано изскимтя, аз я държах и исках да експлодира още веднъж, но този път ще е върху езика ми. Зарових лицето си по-дълбоко между краката й и се насладих на силния аромат на нейната възбуда. Не съм мирисал и опитвал нищо по-сладко от това. Когато тя се размърда, притеснена от откритото си излагане пред устата и очите ми, прехвърлих другото й бедро през рамото ми и закрепих устата си към нейната великолепна вагина. Тя простена в съгласие и успокои тялото си, отпусна се и се отдаде на моите всмуквания и облизвания. Бутнах крака й по-напред и така се разпростря още повече пред мен, нейната розовост блестеше от желание. Облизах входа й, след това навътре и тя извика, когато си вкарах езика и го въртях в нейното гърчещо се тяло.

— О… Боже!.. Господи! — задъхано прошепна, като си поемаше въздух след всяка дума.

Нейното удоволствие ме пришпори и аз се гмурнах по-дълбоко — смучех, облизвах, хапах и я боготворях, докато Мадисън безсрамно чукаше лицето ми, а тялото й трепереше под всяко мое докосване, което получаваше.

Тя беше махнала всичките си защити, но пак не беше достатъчно, затова вкарах един пръст и отворих още повече, за да мога да получа пълен достъп до пожара в нея. Тихичките й стонове ставаха по-силни, докато я пронизвах последователно с език и пръст и когато тя вдигна бедрата си, ме молеше да я спася. Тогава вкусих клитора й засмуках силно. Тя започна да се тресе неконтролируемо и изкрещя избавлението си. Вторият оргазъм профуча през нея като горски пожар, а нейната плът изгаряше моята уста и език. Изръмжах в момента, в който свърши, пиех соковете й и не можех да се наситя, не ми беше достатъчно. Тя потрепваше и стенеше, а аз неохотно забавих облизването й и тя слезе от върха с наситен стон.

Отдръпнах се и гледах богинята пред мен да си поема въздух. Нейното зачервено лице направи така, че моят пенис да пулсира с желание. Това беше моментът на Мадисън, а не моят. И да я гледам как свършва, заради това, което й правех, беше по-възбуждащо, отколкото да правя секс. Никога не съм искал да задоволя някого толкова много, колкото нея, и след като вече я вкусих, съм пристрастен.

Очите на Мадисън запърхаха и се отвориха, зелените й скъпоценни камъни бяха тежки и сластни.

— Здравей — казах, не можах да сдържа усмивката си и пропълзях по тялото й.

— Здравей — отговори тя дрезгаво.

Легнах до нея и й оставих пространство, защото не исках да я притискам. Не бях сигурен как ще реагира след това, което се случи долу между нас. Но тя пак ме изненада, като ме хвана за яката и ме дръпна към нея, като впи устни в моите. Аз отговорих на целувката със същия ентусиазъм и когато плъзнах езика си, тя се дръпна и покри с ръка устата си.

— Какво има? — попитах озадачено.

Тя отговори с червени бузи:

— Усещам… мен… по теб — успя да каже, без да се превърне в узрял домат.

— Прекрасно е, нали? Не съм сигурен как ще оцелея без вкуса ти. Само веднъж го опитах и вече съм пристрастен…

Мадисън наведе очи и се чудех какво минава през малката й красива глава, което да я кара да се замисля.

— Какво има?

— Аз… аз не искам да оцеляваш без него — призна тя и покри лицето си с ръце.

— И аз, сигурен съм, че ще загина без него… — отговорих и се засмях.

Опитвах се да разведря обстановката, защото това, което се случи между нас, беше красиво.

— И сега какво? — попита нервно тя и се обърна настрани върху дланта си.

— Сещам се за едно нещо.

— Какво? — попита бързо тя и гърдите й започнаха да се вдигат по-бързо.

— Да ми позволяваш да правя това всеки ден оттук нататък — отговорих така, защото не виждах никакъв смисъл да не бъда директен.

— Мисля, че може да се уреди.

— Така ли? — попитах и преместих един кичур от веждата й.

— Да. Може би сега не е най-добрият момент да ти кажа, но скъсах с Дейвид.

Тя свенливо захапа устна.

Стиснах челюсти, защото името му беше като удар в топките ми. В същото време контекстът, в който го използва, ме направи щастлив.

— Чудесно, защото, ако не го беше направила, щях да съм принуден да го направя вместо теб. Щях също така да му счупя носа — прибавих и Мадисън шеговито извъртя очи.

— И така, официално ли е вече? Правим ли го?

Кимнах. Тя изглежда обмисляше следващото си изречение.

— Може ли да не бързаме? Имам предвид, че тази вечер за първи път се разкрих емоционално и физически — добави тя и се изчерви.

— Ще вървим със скоростта, с която искаш. Тук съм с теб във всяка крачка по пътя. Обещавам ти.

— Голяма каша съм, Диксън.

— И аз — признах си.

Не мога да изтрия миналото си, но със сигурност мога да пробвам да направя промени. Мога да направя корекции във връзка с моето поведение на мъжка курва, както и на ужасен син.

— Не мога да обещая, че няма да те отблъсквам, когато нещата станат нагорещени или напрегнати. Но ще направя всичко, което зависи от мен, защото искам да се получи.

— И аз.

— Не съм искал никога нещо толкова силно.

— В тази връзка ти давам разрешение да ми наливаш разум, ако започна да се държа като кошница.

— Благодаря ти, но не е необходимо. Имам пълна вяра в теб. И в нас.

— Нас. Харесва ми как звучи това.

— И на мен.

Моята настоятелна ерекция пулсираше, а Мадисън мистериозно се изчерви и попита дрезгаво:

— И сега какво ще правим?

Претърколих се върху нея. Аз се захилих, като видях как въздухът остана в гърлото й. Без съмнение ерекцията ми беше причина за тази нейна задъханост.

— Сега… ще те целуна, но няма да ти казвам къде.

Тя ахна, когато докоснах с език мидата на ухото й, преди да погълна устата й с намерението никога да не я пусна.