Пророчеството на Валхала

- Допусна същата грешка, каквато направи и Чейс в Нам, приятелю - самодоволно каза американецът. - Смятате, че човекът, който раздава заповедите, никога не си цапа ръцете, нали? Опасявам се, че не е точно така. - Айвър стигна до падна­лия руснак. - Искаш ли да ти кажа и нещо друго, Каган? Когато бяхте във Виетнам, вие минахте през всички онези неприятнос­ти, за да се докопате до тайната на етера, която онова момиче криеше - но честно казано, нямаше нищо за откриване!

Григори се насили да говори, думите му имаха вкус на кръв.

- Какво... искаш да кажеш?

- АБЗ беше взела тайно проби от момичето още преди то да напусне Германия, но резултатите бяха безполезни. Не научихме абсолютно нищо за естеството на етера от нея... но използвахме Славин, за да ви накара да вярвате, че можете. Тя беше просто примамка, начин да разберем докъде сте стигнали с проучванията си. - Лок се приближи по-близо до Каган, вътрешно ликуваше. - Ти разкри Отдел 201 за нищо! Просто исках да разбереш това, преди да умреш, да се разплатя с теб за всичките проблеми, които ми причини с Вашингтон, копеле!

Лок вдигна ботуша си с намерението да изрита руснака долу в пропастта...

- Не! - провикна се Нина. Тя се беше преместила, за да може да получи чиста видимост към американеца долу. До нея се на­мираше един от светлинните глобуси. Изненаданият америка­нец вдигна оръжието си, но жената вече се беше прицелила със своя АК-12...

Нина стреля, но Лок светкавично се скри. Куршумът разкъса левия му ръкав и одраска кожата му. Мъжът изкрещя от болка­та, но за съжаление на жената, раната му беше повърхностна.

Затворът на автомата на Уайлд изщрака. Тя беше използва­ла по-голямата част от патроните си върху вълците и сега оръ­жието ѝ беше празно.

Лок се възстанови от шока от получената рана. Прицели се в опонентката си, триумфална усмивка се настани на лицето му...

Нина изрита светлинния глобус като някаква голяма футболна топка, тя прелетя над бездната право към Айвър.

Мъжът стреля. Куршумът му проби надутата латексова сфе­ра, но се спря в снопа от диоди и батерии, вместо да продължи напред. Преди Лок да успее на реагира, спуканият глобус го удари и го събори назад.

Внезапен страх изпълни американеца, когато изгуби почва под краката си... и падна.

Разстоянието беше само два метра и половина до тясната ко­лона долу. Мъжът отчаяно задращи енергично, за да избегне ново, смъртоносно падане, но беше принуден да пусне оръжие­то си. То полетя надолу в ямата и изчезна в лепкавата празнота.

Каган продължаваше да се изплъзва неумолимо, хватката му постепенно отслабваше.

- Григори! - провикна се Нина и се огледа откъде може да мине, за да стигне до руснака. - Дръж се, идвам!

- Не... - изръмжа мъжът. Вече не само краката, но и кръстът му беше извън ръба, единствено кристалът, за който се държе­ше, не му позволяваше да падне. - Аз съм... свършен. Но също­то се отнася... и за етера!

- Недей! - изкрещя Нина, но беше прекалено късно.

Каган заби ноктите на лявата си ръка в неравната повърх­ност, а с дясната удари силно контейнера с етер. Пръстите му едва го достигнаха, но съумяха да го освободят от мястото, на което се беше заклещил... това движение коства живота на рус­нака. Той се изплъзна и полетя надолу в мълчание, сблъска се с отровното езеро и потъна завинаги под мазната му повърхност.

Контейнерът се разклати... и се катурна надолу...

Ремъкът му се закачи отново за друг кристален връх.

Нина и Лок бяха застинали за момент, проследяваха пътя на стоманения цилиндър, който се разлюля над каверната... но мигновено се раздвижиха, Айвър се изпъна нагоре, за да го дос­тигне отдолу, а Уайлд хвърли празния калашник и скочи на ко­лоната, от която Каган беше паднал.

* * *

Еди достигна контейнера с „Чука на Тор“. Чу изстрели някъ­де отгоре и се изпълни от страх за съпругата си, но не можеше да стори нищо, за да ѝ помогне. Вместо това вдигна тежкия сто­манен цилиндър и скочи обратно на нестабилната купчина от останки, които се местеха под тежестта на тялото му.

В капака на контейнера имаше дръжка. Чейс я хвана и се опи­та да я завърти с всичка сила. За момент тя отказа да поддаде, но се предаде, когато англичанинът се напрегна още малко. Без да отвърта напълно капака, Еди се насочи към брега от останки.

В началото си помисли, че нивото на етера се е вдигнало, но после осъзна, че отчупените кристални парчета, върху които стоеше, просто потъваха в тинята. Черни циреи се надигаха от нея и заплашваха да се пръснат.

- Хайде да приключваме с всичко това, да му се не види! - промърмори Чейс и се закашля, когато парливите изпарения от езерото се врязаха в носа и гърлото му.

Завъртя капака още веднъж и го отвори. Хвърли го настрани и за първи път видя какво се крие под него. Артикул 3472 - „Чукът на Тор“ - представляваше, също като субстанцията, на която трябваше да противодейства, гъста черна тиня. Съвсем нов и още по-неприятен мирис се разнесе от нея. Еди се от­дръпна, защото, докато парите от етера не бяха отровни, той не знаеше дали същото се отнасяше и за неговия контраагент.

Останките се разместиха под краката му, течността се опит­ваше да се докопа до ботушите му. Чейс направи крачка назад, като държеше контейнера с двете си ръце. Нямаше време за речи или за остроумни коментари: знаеше какво точно трябва да стори.

Изпъшка и хвърли „Чука на Тор“ в етера.

Контейнерът направи дъга и се преобърна над сърцето на езерото. Черната течност закапа от него. Ефектът беше момен­тален. От химическата реакция се надигнаха облаци гореща пара. Миг по-късно цилиндърът се удари в повърхността и по­тъна под нея...

Етерът започна да се променя.

От мястото, на което падна контейнерът, се надигна гъста пяна, около нея лъскавото черно олио се превърна в бледосиво; метаморфозата се разнасяше навсякъде.

Когато стигна до основата на огромните кристали, те също започнаха да се променят. Черната обвивка се превърна в сива, след което се отлюспи и падна, пукнатините се врязаха нагоре към черните върхове. Една от колоните се наклони почти хоризонтално над повърхността, преди да се удари в една от стените на каверната и да се срути с гръмовен тътен в езерото от тиня. Каквото и да правеше „Чукът на Тор“ на етера, то също дейст­ваше и на кристалите, които бяха израснали от него, премахва­ше гъвкавостта от структурата им, която им позволяваше да се вият и вървят зигзагообразно като змии - без тази гъвкавост огромните естествени образувания не бяха способни да издър­жат собствената си тежест.

Още кристали започнаха да трещят като картечни изстрели, когато обезцветяването нападна и тях. Еди осъзна, че мястото, на което стоеше, е станало по-опасно от всякога. Един от светлиниите глобуси, който плуваше върху етера, се спука, когато цвъртящата пяна го докопа.

- О, мамичката му! - изхълца англичанинът и скочи назад от ръба на езерото, който се срути и потъна в тинята.

Чейс хукна да бяга към кристала, по който Лок се беше изка­чил, надяваше се, че ще оцелее достатъчно дълго, за да последва маршрута на американеца... но неочаквано промени посоката си, когато забеляза уайлди наблизо. Отломките под него бяха проядени от химическата реакция, която се разпространяваше в етера, токсичната субстанция се надигаше отдолу и посягаше към оръжието...

Еди го грабна секунда преди течността да го докопа.

- Не, няма да ми го вземеш! - изръмжа той, насочи се обратно към пътя си за бягство и тръгна по него възможно най-бързо. Колоните се местеха под тежестта му, от тях се отделяха късове, когато се удареха една в друга.

* * *

Нина се приземи тромаво, наложи ѝ се да падне на четири крака, за да се задържи на кристалния мост. Тя го прегърна за няколко секунди, докато се успокои, и погледна надолу, за да намери Лок и контейнера е етер.

Цилиндърът продължаваше да се клати на острия шип, зеле­ната LED лампичка светеше. Айвър беше точно под него и се опитваше да го достигне...

Все още на колене жената се пресегна точно когато америка­нецът обви ръце около него и го тласна нагоре, за да освободи ремъка му. Той се откачи и Нина го хвана, но беше попаднала в игра на дърпане на въже срещу много по-силен от нея опонент. Лок също така имаше стабилна почва под краката си, докато тя нямаше опора, ръцете ѝ бяха протегнати и единствено коленете ѝ я държаха на повърхността. Уайлд дръпна контейнера с всич­ка сила, опита се да го изтръгне от ръцете на Айвър...

Но усилието ѝ не беше достатъчно.

Едно рязко дръпване отдолу я накара да залитне... за вто­ри път през последните няколко минути сърцето ѝ се разтуптя светкавично, когато падна отново.

Жената изкрещя... писъкът ѝ секна, когато изведнъж се спря.

Ремъкът се беше закачил пак, този път за сноп от по-големи шипове, които се подаваха отстрани на едно кристално обра­зувание. Те изпукаха заплашително, черната им повърхност се превърна почти в бяла и се отвориха пукнатини по тях, но не се счупиха. Нина висеше на половин метър от Лок, но докато той стоеше стабилно на тесния мост, тя нямаше нищо под краката си, освен очакващото я долу и започнало да кипи и да се пени езеро с етер. Еди трябва да е използвал „Чука на Тор“, каза си археоложката, когато погледна надолу, но това не й помагаше по никакъв начин.

Тя погледна отново към Айвър. Мъжът продължаваше да стиска с вдигнати ръце преобърнатия контейнер, но сега, когато Нина беше увиснала на ремъка му, му беше изключително трудно да задържи гладкия метал. Ако го пуснеше, Уайлд щеше да падне долу и да умре - но също така щеше да изгуби и пробата.

Ако обаче се опиташе да изрита жената, тя щеше да пусне ремъка и цилиндърът щеше да си остане в ръцете му...

Лок бързо осъзна това. Кокалчетата на пръстите му побе­ляха, когато стисна още по-силно стоманения контейнер, той вдигна единия си крак, за да провери доколко може да си позво­ли да се движи... и го стрелна към Нина.

С върха на ботуша си срита прасеца на жената. Тя стисна зъби, за да не изкрещи, и сви още повече ръцете си около ремъ­ка. Последва нов ритник, този път не толкова болезнен, колкото първия, но Айвър вече се подготвяше за трети. Уайлд погледна нагоре. Лесно можеше да стигне до мястото, където се беше закачил ремъкът. Тя пусна едната си ръка и веднага я сложи над другата, успя да се притегли с няколко сантиметра по-нагоре.

Лок нападна за пореден път. Ботушът му се вряза болезнено в глезена на Нина, дебелото ѝ арктическо облекло я спаси от тежко нараняване. Въпреки това изпитаната болка беше изклю­чително силна, археоложката се изкачи още малко нагоре.

- По дяволите, жено, не знаеш кога да се предадеш - изръм­жа мъжът. - Просто се пусни! - Американецът удари отново, този път в пищяла на Уайлд. Тя изрева, мускулите на ръцете ѝ изгаряха от усилието да се задържат за ремъка. - Етерът е мой!

Айвър се подготви да я изрита за последен път...

Нина се напрегна, за да преодолее още няколко сантиметра... и за изненада на Лок, увисна на една ръка.

- Искаш го, нали? - изпъшка жената и протегна ръката си към контейнера със субстанцията. - Вземи си го!

Уайлд стрелна пръст към бутона на заключващия механи­зъм. Чу се изщракване, зелената LED лампичка стана червена...

Капакът се отвори.

- Не! - изрева Лок.

Гласът му бързо се превърна в гъргорещ писък, когато смъртоносното съдържание на контейнера бликна в лицето му, кожата му стана на мехури, ноздрите и устата му се напълниха с черната отрова. Мъжът се затресе в агония, капчици етер се разхвърчаха от разпадащата му се кожа...

Една от тях опръска бузата на Нина.

Беше съвсем мъничка капчица, но тя я усети като пробож­дане от нажежена до червено игла. Обзе я страх, когато осъзна какво се е случило... но нямаше време да реагира, защото Лок пусна изпразнения цилиндър.

Уайлд пропадна...

Здрави ръце се увиха около китката ѝ.

- Хванах те! - провикна се Еди.

Айвър издаде последен гъргорещ писък. По-голямата част от етера се стичаше по лицето му, разкривайки щетите, които му беше нанесло. Двете му очи ги нямаше, от очните му кухи­ни течеше черна кръв, където разяждащата отрова беше прояла меката тъкан. Плътта на бузите му бе станала почти течна, под нея се бяха разкрили зъби и кости. От гърлото му се образува­ха балони... Лок се катурна и падна в бездната, за да се забие в кипящата пяна, която беше покрила дъното на каверната.

Еди издърпа Нина нагоре, краката ѝ най-накрая намериха опора.

- Добре ли си?

-Да, но...

- Чудесно, а сега да бягаме! - Англичанинът хукна нагоре и задърпа съпругата си. - Желето на Каган проработи, но всички шибани кристали се топят! На път са да се срутят!

Уайлд погледна надолу... и съжали за това. Бледосива вълна попиваше по кристалните колони зад тях като мастило по хар­тия. По-малките стълбове в каверната вече се сгромолясваха и пропадаха в езерото, а по-дебелите структури, които се виеха като змии към повърхността, не бяха далеч от подобна гибел.

Кошмарното изкачване започна. Всяка стъпка беше истин­ско предизвикателство за двойката, повърхността пред тях беше стръмна, те постоянно се оглеждаха за проходими пътеки към изхода в този вертикален лабиринт. Нина забеляза тялото на Бъркли, когато минаха покрай него, но нямаше никакво вре­ме, за да признае неговото изкупление и саможертва.

Археоложката последва съпруга си нагоре, постоянно се катереше и скачаше между кристалните мостове. Хрущенето и тропотът от долу се усилваха повече и повече, докато още от етеровите образувания биваха унищожавани от „Чука на Тор“. Кристалите около тях бяха покосени от пропуквания...

Чейс внезапно спря, блъсна Нина в скалната стена и я пред­пази със собственото си тяло, когато една от по-тънките колони се разпадна и полетя точно покрай тях, прелитащите останки помитаха мостовете след себе си. Англичанинът вдигна поглед и видя, че четвърт от виещите се нагоре пътища са разрушени.

- По дяволите! Ако още една като тази падне, никога няма да стигнем до върха!

- Виждам въжетата - съобщи Нина и присви очите си на проблясъците дневна светлина.

Намираха се на около петнайсет метра от отвора на ямата, въжетата, спуснати от екипа на Док, висяха от ръба ѝ.

Еди огледа наоколо.

- Оттук - каза той и посочи към един от останалите здрави кристали. Стигнаха до края на една от колоните и се покатери­ха нагоре. Повърхността се разлюля под краката им, отдолу се разнесоха още звуци от пропукващи се и пропадащи образува­ния. - Почти стигнахме!

Прескочиха над бездната към последната колона, въжетата висяха изкусително над тях. Пътят за бягство беше вече видим, но Нина осъзна, че ги дебне друга опасност.

- Колко време остава, докато ракетата стигне до тук?

Еди погледна часовника си.

- Мамка му! Две минути, че и толкова няма!

- Ти си по-бърз от мен, отивай за радиостанцията и кажи на руснаците да я отзоват. Не се безпокой за мен.

- Съжалявам, любима, но това ми е работата! - Чейс стигна до въжетата и изчака съпругата му да го настигне. - Хайде, хай­де! - пришпори я и й подаде едно от тях. - Хващай го, бързо! Кристалът е на път да се...

Някъде най-отдолу се разнесе колосално срутване.

Нина се хвърли напред и се хвана за въжето...

Останалите до момента здрави кристални колони се разлюляха и започнаха да падат надолу в ямата, когато техните ко­розирали основи най-накрая поддадоха. Удряха се една в дру­га, докато не станаха на парчета. Дори участъците, които се виеха спираловидно около стените и бяха свързани е черния камък, бяха пометени от летящите отломки, оставяйки след себе си вертикална празнина във вътрешностите на земята.

Няколко дълги секунди изтекоха, преди грохотът и разрухата да започнат да отшумяват. От ямата се беше надигнал прах... и тогава две фигури, кашляйки, болезнено се изкачиха по въжетата на стръмния склон.

- О, господи - оплака се Нина. Единственото, за което меч­таеше в момента, беше да седне и да си почине, но знаеше, че трябва да продължат нагоре. - Добре ли си?

- Ще живея... но само за минута, ако не се обадим в Мос­ква - отвърна Еди и мрачно се затътри напред. Склонът стана по-тесен. Те пуснаха въжетата и се устремиха към повърхност­та, краката им тежаха, все едно бяха от олово. - Знаеш ли - за­почна задъхан англичанинът, докато преодоляваше последните няколко метра, - ако Тува има малко здрав разум в главата, до­сега да се е махнала от тук с хеликоптера.

- Прав си, но се надявам поне да ни е оставила радиостанци­ята - отвърна Нина. Върхът на ямата се изпъчи пред тях, кога­то и двамата излязоха на дневна светлина, покритият от снега рунически камък беше над тях. Отворът гледаше към облаците, малко количество слънчева светлина си проправяше път през него, но очите на жената бяха насочени към близкостоящия ле­тателен апарат. - Благодаря на Бога! Тува!

Чейс хукна да тича, като остави съпругата си зад себе си.

- Радиото! - провикна се той, когато шведката надникна през прозореца на кабината, и енергично замаха с ръце, за да я нака­ра да отвори вратата. - Радио, радио! Радиорадиорадио!

Жената слезе от хеликоптера, все още държеше автомата в едната си ръка и сателитния предавател на Каган в другата.

- Еди, Нина! Какво се случи!

- Просто включи радиото! - изкрещя англичанинът, докато бягаше в снега. Когато я достигна, шведката беше изпълнила нареждането. Мъжът грабна устройството от нея. - Ало, ало! - провикна се в него. - Чувате ли ме? Тук е Еди Чейс - използва­хме „Чука на Тор“, успяхме да неутрализираме етера! Прекра­тете мисията!

За няколко секунди нямаше никакъв отговор, след което се обади един глас... на руски.

- Какво, по дяволите, казва? - попита задъхана Нина, когато се изравни с тях.

- Не знам! - отвърна англичанинът и се обърна към Тува: - Разбираш ли нещо? - Жената поклати глава. - Мамка му! Говорете на английски, нет руский! - провикна се в радиостанцията. - Прекратете! Прекратетски!

Съпругата му го дръпна за ръкава.

- Хм, Еди...

- Какво... О, да го вземат мътните! - Чейс се огледа и забеляза малка черна точка, идваща от сивите облаци на североизток.

Беше малка... но растеше.

- Това е ракетата - невярващо отбеляза Нина. - Господи, тя е тук!

Еди заговори в радиото отново:

- Английски, английски! Хм... английский! - изкрещя той, вкарвайки в употреба малкото от руския, което знаеше. - Дайте някой, който говори английски и прекратете мисията!

Съпругата му го стисна по-силно.

- Прекалено късно е вече. - Точката продължаваше да расте. Слабият звук от двигател достигна до тях. Жената си размени притеснен поглед със съпруга си. - Еди, обичам...

Ракетата изведнъж промени посоката си рязко нагоре и се скри зад пелерината от сиви облаци.

- Какво се случи? Къде отиде? - попита Уайлд.

- Отзоваха я! - изрева от щастие Тува с усмивка на лице.

Изражението на Еди подсказа на Нина, че не това се беше случило.

- Отива нагоре, за да може да се стовари право в ямата. - Като че ли в потвърждение на думите му ракетата се появи в една пролука между облаците, докато се извисяваше нагоре... Стигна до връхната си точка и започна да прави дъга, за да се насочи към целта си.

Чейс се разкрещя отново в радиостанцията, стискаше я толкова силно, че тя изпука от натиска.

- Неутрализирахме етера, „Чукът на Тор“ проработи. Пов­тарям, „Чукът на Тор“ проработи! Прекратете мисията! - Раке­тата започна своето вертикално спускане. - Прекратете миси­ята! Мамка му, отзовете шибаната ракета\ Хайде де, тъпи, ядящи цвекло копелета, прекратете...

Бледосивата писалка, каквато беше Кх-102, се насочи към тях...

И експлодира.

Нина изпищя. Помисли си, че ядрената глава се беше детонирала... след което осъзна, че ако наистина го беше сторила, тя нямаше да стои тук и да мисли по темата.

- Хей, прикрийте се! - провикна се Еди, хвана двете жени и ги изблъска към фюзелажа на хеликоптера, когато димящите останки започнаха да падат върху платото.

Горящият двигател на ракетата и ядрената ѝ глава продължи­ха по своя маршрут и навлязоха в ямата. Отдолу се разнесоха нови срутвания и експлозии, когато те се срещнаха с руините на кристалните колони.

Малки частици от ракетата се посипаха върху хеликоптера, те изкривяваха алуминия и дращеха стъклата. Металната гра­душка секна, експлозиите заглъхнаха и оставиха на мира неп­рестанния вой на вятъра.

Англичанинът надникна предпазливо в ямата. Черен пушек беше заменил слабите изпарения, които се надигаха от земните недра.

- Гръм и... е, знаеш какво - започна той и се приближи още малко до отвора. - Бяхме на косъм.

Тува наблюдаваше, ококорена, случващото се.

- Безопасно ли е? Ядрената бомба... ако експлодира няма ли да...

- Всичко е наред - увери я Еди. - Само ракетата избухна, а не ядрената глава. Сега тя е някъде долу в ямата... надявам се да е на дъното на огромната маса от тиня, където никой няма да може да я намери.

- Какво се случи с етера? „Чукът на Тор“ проработи ли?

- Да. - Еди се усмихна на шведката. - Рагнарьок се отлага завинаги. Убихме Мидгарската змия, без дори да бъдем отрове­ни. Справихме се с нея по-добре от Тор. Нали, любима?

Мъжът адресира последния въпрос към съпругата си, но не получи отговор от нея.

- Нина? - каза той и се обърна към нея.

Лицето ѝ беше извърнато настрани. На него не се виждаше нито облекчение, нито ликуване, а само ужас.

- Еди, ние... не успяхме да унищожим всичкия етер.

Чейс се приближи към нея. В него започна да се надига чув­ство на страх, без дори да знае защо. Никога досега не беше виждал подобно изражение на лицето ѝ... но за сметка на това го беше виждал у други, по време на битка. В момента, когато осъзнаваха, че са в капан, в безизходица... че са на път да умрат.

- Нина - започна той, страхът се четеше в гласа му. - Какво има?

Съпругата му го погледна право в очите. На бледата кожа на лявата ѝ буза имаше малко червено петно, все едно някакво въгленче я беше изгорило.

Само дето в ямата нямаше никакви пожари.

Гласът ѝ трепереше:

- Когато разлях етера на Лок...

- Не, не го казвай - замоли се Еди. Вярваше, че ако съпруга­та му не изрече думите, може би нямаше да се е случило...

Но тя продължи, очите ѝ бяха пълни със сълзи.

- Аз бях... аз бях изпръскана. Беше само една капка, но... о, боже. - Последните частици от хладнокръвието й се бяха сгро­молясали. - О, боже - проплака тя с треперещ глас.

Чейс се приближи до Нина, но тя се отдръпна и извърна чер­вената си буза от него.

- Не ме докосвай - прошепна тя. - Може да има още от него по мен, може да съм заразна...

Мъжът се пресегна, отчаяно искаше да я успокои, да почув­ства кожата ѝ... но се спря и остави треперещата си ръка да се свлече.

- Нина...

- Трябва да се махнем от тук - съумя да изрече тя през съл­зите си. Отвори вратата на хеликоптера и се вмъкна в него.

Еди се взря след нея, известно време не можеше да помръд­не. Тува му говореше нещо, но той не чуваше думите ѝ.

- Аз съм добре. Да тръгваме - отвърна автоматично, взе ав­томата от ръцете ѝ и се отдръпна, за да може и тя да се качи в летателния апарат.

Подигравателните думи на Хойт се върнаха в ума му: Май не си способен да защитиш жените си, а, Чейс?

Еди погледна отново в ямата и с гневен вик на отчаяние из­празни пълнителя на оръжието в присмиващите се призраци в небето.

ЕПИЛОГ

Ню Йорк

Освалд Сирици погледна писмото на бюрото си с нескрито съжаление.

- Нина, абсолютно сигурна ли си, че искаш точно това?

Жената трябваше да се вземе в ръце, преди да отговори, емо­циите напираха да излязат на повърхността на видимо спокой­ното ѝ изражение.

- Да, опасявам се, че да. Това е оставката ми от поста дирек­тор на АСН, която желая да влезе в сила от този момент.

- Моята също - твърдо добави Еди от един стол в ъгъла на офиса на дипломата.

- Но защо? - попита Сирици. - Не си ми дала основателна причина.

- Налага ли се да го правя? - учуди се Нина.

- Не, но...

- Тогава би ли уважил решението ми? - Мъжът се изненада от грубия ѝ тон, който тя побърза да смекчи: - Повярвай ми, при други обстоятелства не бих напуснала. Но... сега се налага. Има някои други неща, които искам да направя... които се на­лага да направя.

- Като да напишеш книгата си?

Нина се изненада.

- Значи, си чул за нея?

- Това, че имам самостоятелен офис в сградата на ООН, не ме изолира от клюките наоколо. Пък и какъв дипломат бих бил, ако не си държа ушите отворени.

- Предполагам, че си прав. Да, вече приех офертата да я напиша. Не се безпокой, текстът ще мине през ветото на ООН, преди да бъде публикуван. Тайните на АСН ще си останат тайни.

- Никога не съм се съмнявал в това - увери я Сирици. - Като се заговорихме за тайни, ти определено имаш такива. Бях при­тиснат, предимно от Държавния департамент на САЩ, да раз­бера какво точно се е случило на последната ви операция. Зна­ем, че се е състояла престрелка на езерото в Норвегия, където са загинали няколко души, и според думите на господин Трули и още няколко от оцелелите свидетели сте напуснали мястото с някакъв руснак; след това сте изчезнали от небосклона, за да се появите по-късно в Москва, откъдето сте се върнали пак в Швеция... и най-накрая сте завършили в Северна Канада! До­сега не съм получил каквото и да е обяснение за всичко това, освен краткия ви доклад. Доктор Скилфингър е също толкова некомуникативна, единственото, което повтаря, е, че ти и Еди сте спасили живота ѝ. - Мъжът се приведе напред в стола си. - Какво точно става, Нина?

- Не мога да ти кажа, Освалд - отвърна жената. - Съжаля­вам. Основната задача на АСН, от нейното основаване преди шест години, е да пази някои потенциално опасни археологи­чески открития далеч от неправилните ръце. Като директор на тази агенция аз взех решение да засекретя цялата информация от съображения за световната безопасност.

- Дори и от държавите, които спонсорират АСН?

- Особено от тях - изръмжа Еди.

Сирици го погледна в очите.

- Разбирам. - Чиновникът се облегна назад. - Дали ще съм прав, ако предположа, че разкриването на тази информация би довела до, нека ги наречем, някои несъгласия между определени членове на Съвета за сигурност на ООН? Някои разполагащи с ядрена сила членове?

- Как да го кажа по-меко... да - отвърна Нина.

Дипломатът кимна.

- В такъв случай е по-добре да приема оставката ти ведна­га. - Той премести писмото от бюрото си в една малка тавичка на него. - В крайна сметка не мога да използвам позицията си на служител на ООН, за да накарам някого, който не работи вече за тази организация, да ми даде определени отговори, нали така?

Уайлд го дари с бегла усмивка.

- Благодаря ти, Освалд.

- О, не се съмнявам, че ще ми набият канчето заради това. Но тъй като вие двамата вече не сте част от АСН, няма за какво да се тревожите. - Мъжът се изправи, изглади елегантния си костюм и протегна ръка. - Вярно е, че работих с вас за доста кратко, но и двамата не изменихте на репутацията си.

Еди се изправи от мястото си и прекоси стаята, за да застане до Нина.

- Добра или лоша е тя?

Сега беше ред на Сирици да се усмихне лекичко.

- Май ще е най-добре да не казвам. - Дипломатът се ръкува и с двамата. - Пожелавам ви късмет.

- Благодаря - отвърна Уайлд. - Съжалявам, че хвърлихме тази бомба точно на теб... - Чейс потисна саркастичния си ко­ментар относно избора на думи на съпругата си - ...но трябваше да направим това. Искаме... - Този път жената беше по-внима­телна с фразеологията, която използва. - Искаме да прекараме колкото се може повече време заедно.

- О, да, определено мога да разбера желанието ви. Работа като тази може да ни отдели от семействата ни за доста дълго време. - Нещо в погледа на Сирици подсказваше, че той е раз­брал много повече от онова, което думите на Нина казваха. - Надявам се да направите всичко, което сте си поставили за цел.

- Аз също - отвърна археоложката, разчувствана.

Дипломатът заобиколи бюрото си, за да ги изпрати.

- Ако мога да попитам, какво смятате да правите оттук на­сетне?

- Ще попътуваме известно време, но не с археоложката ми шапка. Искам да видя непознати места, да се срещна с нови хора.

Сирици кимна.

- Звучи ми много интересно. Къде отивате?

- Първо във Виетнам - отвърна Еди. - Има едно място там, което искам да посетя. След това... ами ще направим нещо като световно турне.

- По някое време ще се видим и с приятелите ни в Холивуд - обясни Нина. - Чувал ли си за Грант Торн? Филмовата звезда?

Освалд поклати глава.

- Трябва да си призная, че предпочитам френското кино пред холивудските блокбастъри.

- Аз също. Но не мисля, че някога ще успея да убедя Еди да му обърне внимание.

- Нали се сещаш за онези филми с Джейсън Стейтъм - „Транспортер“? Технически погледнато, те също се броят за френско кино, нали така? - ухили се насреща им англичанинът.

Съпругата му въздъхна.

- Да, това е човекът, с когото ще прекарам остатъка от... времето си. - Жената се ръкува отново със Сирици. - Сбогом, Освалд.

- Чао, Ози - добави Чейс.

Дипломатът изгледа и двама им с изморен поглед, но в край­на сметка се усмихна.

Нина запази веселото си настроение, докато двамата с Еди не стигнаха до асансьорите, но фасадата ѝ се пропука, когато започнаха да се спускат надолу към лобито на сградата на Сек­ретариата. Съпругът ѝ я прегърна.

- Всичко е наред - опита се да я успокои той. - Всичко е наред.

- Не е наред - отвърна тя, като се опитваше да запази при­съствие на духа. - Еди, аз ще умра! Видя медицинския доклад. Макар да не знаеха какво точно ми има, всички бяха на мнение, че то не е добро. Етерът ме зарази и... не знам колко ми остава.

- Може да са години.

- Но може да са и седмици! Руснаците ни показаха колко смъртоносни може да е субстанцията, дори и в малки дози. - Уайлд несъзнателно докосна бузата си, червеното петно на нея беше избеляло, но все още личеше: грубо петънце на ина­че гладката ѝ кожа. - Беше само една капка, но и двамата зна­ем, че тя е достатъчна. Издържах по-дълго от деветте стъпки, които Тор е направил, но... всичко е просто въпрос на време.

Вратите на асансьора се отвориха. Жената замига, за да про­гони сълзите си, преди да излезе от кабината.

- Добре де - съгласи се меко с нея Еди и двамата излязоха навън. - Не знаем колко ти остава. Но е възможно някъде да има лек. Не можем да се откажем да го търсим, никога... Сигу­рен съм, че аз няма да го сторя, а няма да ти позволя и на теб! Докато го намерим, можем да прекараме оставащото ти време... оставащото ни време добре. Става ли?

- Става - съумя да каже Нина.

Двамата прекосиха лобито и се насочиха към изхода, който водеше на улицата навън. Чейс огледа модерната вътрешност на сградата.

- Знаеш ли, това място ще ми липсва.

- И на мен - отвърна съпругата му. - Но има нещо друго, което ще ми липсва повече.

- Какво е то?

- Да бъда... - Гласът ѝ се изгуби за миг, задушен от връхле­телите я емоции. Нина вдиша дълбоко и съумя да изрече думите си: - Да бъда майка на децата ти.

Еди не успя да отговори, той също се прочувства. С течащи от очите им сълзи, двамата излязоха през вратите навън, в зи­мен Ню Йорк.

* * *

Два дни по-късно времето беше сравнително по-топло.

- Стигнахме ли? - попита Нина в опит за шеговито оплаква­не и изтри потта от челото си. Макар наетият джип да разпола­гаше с климатик, обедното време беше изключително задушно.

- Не сме много далеч - отвърна Еди и поведе превозното средство надолу по неравния път на джунглата.

При нормални обстоятелства, за да наеме кола във Виет­нам, първо трябваше да кандидатства за виетнамска шофьорска книжка, което щеше да отнеме минимум седмица. Сега времето за обработка на документите му костваше само два часа; и два­мата бяха благодарни на Сирици, че документите им от ООН щяха да са валидни още няколко месеца.

- Значи, това е мястото, на което си бил преди осем годи­ни? - Жената се възхищаваше на брилянтната зеленина наоко­ло. - Наоколо е много красиво.

- Да, така е. - Чейс звучеше почти изненадан, с което си заслужи въпросителен поглед от страна на съпругата си. - Честно казано, нямах много време да разглеждам забележи­телностите миналия път, когато бях тук. Освен това валеше като из ведро.

- Радвам се, че днес не вали. Нямаше да е особено приятно да прекосяваме джунглата в търсене на гроба на Наталия в подобно време.

Еди я изгледа объркан.

- Какво каза?

- Гроба на Наталия? Затова дойдохме тук, помниш ли? Кол­ко далеч от селото се намира той?

- А, да. - Съпругът ѝ изглеждаше разсеян, но имаше и нещо друго в държанието му. Нина не можеше да разбере какво точно. Сякаш тънеше в... очакване? - Не е далеч.

Еди зави с наетия джип „Нисан Патрол“ зад един завой на тесния път, няколко храста се удариха в страничната врата. Пред тях се издигнаха редица сгради: село Ли Куанг.

- Това ли е? - попита Уайлд.

- Това е. Не се е променило много. - Съпругът ѝ се насочи надолу по хълма и спря до най-голямата постройка.

Непоносимата жега ги удари в момента, в който отвориха вратите на нисана. Нина присви очи, когато капки пот се обра­зуваха около тях, и огледа околността. Ясно беше, че в селото не идваха много посетители; няколкото хора наблизо вече бяха зяпнали насреща им.

Една от тях, жена, която американката предположи, че е в средата на трийсетте си години, погледна към Еди първо с по­дозрение, но бързо го разпозна.

- К’во ста’а - поздрави англичанинът. - Май някой си ме спомня.

Жената забърза към автомобила им, за да го посрещне, гово­реше развълнувана.

- Съжалявам, но все още не говоря виетнамски - отговори той и извинително сви рамене. - Но ей това тук говори.

Чейс извади телефона от вътрешния джоб на коженото си яке и стартира необходимото приложение: английско-виетнамски преводач. Няколко фрази вече бяха предварително запаме­тени, Еди чукна по екрана и устройството произнесе една от тях с механичен глас. Виетнамката не беше изумена от технология­та - за изминалите осем години мрежата за клетъчните телефо­ни се беше разширила значително в страната - но определено се развълнува от онова, което чу.

- Какво я попита? - поиска да разбере Нина.

Съпругът ѝ не отговори, вместо това натисна върху друга фраза. Жената се заслуша и закима ентусиазирано, направи му знак да почака и се скри в голямата сграда.

- Еди? - попита отново Уайлд. - Какво ѝ каза?

- Просто проверявам нещо - отвърна ѝ той, макар да изпит­ваше затруднения да прикрие усмивката си.

- Какво... - започна Нина, но бързо млъкна, когато виетнам­ката се върна... и водеше още някого.

Бяла и руса жена в края на двайсетте си години, чиито очи се ококориха широко от щастие, когато видяха англичанина.

- Еди! - провикна се тя. - Боже мой! Но това значи...

- Да, точно това. - Усмивката на Чейс не можеше да бъде прикривана повече. Той се обърна към съпругата си. - Нина? Искам да те запозная с Наталия Пьолтл.

* * *

Осем години по-рано...

- Знаеш, че съм права, Еди - продължи Наталия, в гласа ѝ се усещаше пълно отчаяние. - Искам да изпълниш желанието ми. Моля те! - Тя обви ръце около неговите. - Няма да позволя някой друг да умре заради мен. Трябва да го направиш. Нала­га се! - Момичето стисна дланите му, после ги пусна, обърна се и коленичи. - Ти... знаеш как да го направиш безболезнено, нали? - попита тихичко тя.

- Да, знам - отвърна Чейс. - Но...

- Тогава го направи. Всичко трябва да приключи тук.

Наталия вдигна глава и затвори очи.

Еди се беше вторачил в младата жена.

- Сигурна ли си, че това е, което искаш?

- Да - непоколебимо отвърна тя.

Англичанинът остана мълчалив за един дълъг момент. Вдиг­на оръжието си.

- Моля те - прошепна момичето. - Направи го.

Чейс се подвоуми... но в крайна сметка натисна спусъка.

Наталия изпищя, трепна... бавно отвори едното си око, не смееше да проговори за няколко секунди.

- Ти... не ме застреля.

Оръжието на Чейс беше насочено към небето, от дулото му се вдигаше тънка струйка дим.

- Разбира се, че няма да те гръмна. Да не съм психопат!

- Но... трябваше да го сториш! Ако американците или русна­ците ме докопат жива, ще ме използват, за да...

- Няма - отсече твърдо мъжът. - Знаеш ли защо? Защото ще те смятат за мъртва.

Наталия се изправи и го погледна объркана.

- Не разбирам.

- Ще разбереш. Няма да ти хареса, но ще разбереш. - Еди тръгна в югозападна посока. - Хайде.

- Къде отиваме?

- Да открием мъртвото ти тяло.

Озадачено момичето го последва.

- Еди, за какво говориш?

- Смятам да изпълня обещанията си - и двете всъщност - каза ѝ мъжът. - Аз обещах да те пазя, а ти ме накара да ти обе­щая, че няма да позволя някой да продължи работата на дядо ти. Току-що ми дойде идея как да изпълня и двете.

Продължиха да вървят през джунглата. Дъното на долината беше кално, все още беше мокро от бурята предната нощ, но срав­нително равният терен им позволяваше да се движат с добро тем­по. Не след дълго дърветата започнаха да оредяват, когато стиг­наха до стръмната пръстена стена на западната част на долината.

Чейс вдигна поглед нагоре по нея.

- Някъде на върха ѝ се намира лагерът, в който държаха теб и приятелите ти. Малко по на юг е голямото кално свлачище. - Погледът му се разходи по стръмната скала и забеляза един район на около половин километър от настоящата му позиция, който беше лишен от растителност. - Точно там пропаднахме.

Двамата тръгнаха по дъното на долината, докато стигнаха до мястото на разрушението. Чейс огледа наоколо, опитваше се да съпостави спомените си от предната вечер с това, което виждаше в момента.

- Там! - каза най-накрая той и посочи към една фигура, на­половина заровена в калта.

Наталия се сви, когато осъзна какво е това: тялото на жена.

- Коя е тя?

- Беше с руснаците - тръгна след мен, когато те извеждах от лагера, но всички бяхме пометени от калното свлачище.

Чейс отиде до трупа със счупения врат, ботушите му затъва­ха в калта. Насекомите вече бяха започнали своя пир, с погнуса изгони мухите и вдигна тялото. Главата на рускинята увисна грозно.

Младата германка се отврати.

- Какво правиш? - попита го тя и потръпна, когато видя, че Еди носи трупа към нея.

- Спасявам ти живота. Съблечи се.

- Какво?

- Трябва да си размените дрехите. - Чейс остави тялото на земята и с висока степен на отвращение към самия себе си (ма­кар да знаеше, че трябва да бъде сторено), започна да съблича мъртвата. - Смятам да направя онова, за което ме помоли: да те застрелям в главата и да изгоря тялото ти. Само дето тя ще изиграе твоята роля. А Лок и хората му ще повярват във всичко.

Германката осъзна какъв точно е планът на Еди.

- Смяташ да ги заблудиш, че си ме убил?

- Да. Ще се уверя, че ще ме намерят и ще видят какво е ос­танало от тялото. Ако е толкова изгорено, че да си помислят, че няма какво да извлекат от него, те ще си тръгнат... и ще спрат да те търсят.

- Те ще те убият, когато те намерят!

- Могат да се опитат - отвърна Чейс с увереност, която самият той не изпитваше. - Важното е, че ти ще си в безопас­ност. - Мъжът се обърна на една страна, когато Наталия започ­на да се съблича, и се съсредоточи върху неприятната си задача да свали дрехите на мъртвата рускиня. - Когато се облечеш, искам да се върнеш в селото и да останеш при приятелите си. Имам някаква представа къде се намираме, така че, ако се на­сочиш на изток - англичанинът посочи с палец зад рамото си, - ще стигнеш до реката, откъдето можеш да минеш по онзи брод, който ползвахме. Ако видиш или чуеш някого, скрий се, докато не се увериш, че са си тръгнали... И за бога, не стъпвай повече върху противопехотни мини!

Без да я поглежда, Чейс можеше да разбере, че момичето е изключително изплашено.

- Ти... смяташ да ме изоставиш?

- Не - отвърна той. - Ти ще изоставиш мен. Но преди да го сториш, ще ти обещая още нещо. Никога няма да кажа на нико­го - абсолютно на никого - че си жива, докато напълно не се уверя, че няма как да бъдеш използвана, за да се възстановят експериментите на дядо ти. Повече няма да ме видиш, освен ако не съм сто процента сигурен, че е безопасно. Другояче същест­вува риск да доведа някого до теб. - Еди свали последната дреха от мъртвата рускиня. - Ето. Облечи си тези - каза той и подаде купчината на Наталия, без да се обръща към нея.

Тя взе влажните и мръсни дрехи и му подаде своите собст­вени.

- Дай да ти помогна.

Чейс поклати глава.

- Не. Като се облечеш, тръгвай към селото. Аз ще поема в друга посока.

- Но...

- Не спори. Това е единственият начин да те предпазя, а и не искаш да си наруша обещанието, като не те защитя, нали?

Еди започна да облича трупа с дрехите на германката. Руски­нята беше малко по-голяма от нея, но облеклото, което Пьолтл беше заела от приятелите си в селото, така или иначе, й беше широко, така че нямаше никакъв проблем.

Чейс почти беше приключил, когато усети ръка на рамото си.

- Еди? Аз... готова съм да тръгвам.

Мъжът се обърна към Наталия и видя, че се е облякла. Въп­реки думите ѝ, тя не желаеше да тръгва. Той се изправи и я погледна в лицето.

- Добре ли си?

- Не - призна си тя. - Уплашена съм. Не само за мен. Когато те открият, тези хора ще...

- Хей, хей. Всичко е наред. - Чейс постави ръце на рамене­те на момичето и го целуна по челото. - Ще се оправя. Това е единственият начин да те предпазя. Макар че... - добави той, когато една идея му хрумна - ...съжалявам за това.

- Съжаляваш за... Ох! - оплака се момичето, когато англи­чанинът уви кичур от косата ѝ около показалеца си и дръпна силно, за да го откъсне. - Това болеше! Защо го направи?

Еди прибра кичура в джоба си.

- Нейната коса е по-тъмна от твоята. Ще направя всичко възможно, за да намерят този кичур, така нещата ще изглеждат по-правдоподобни. А сега тръгвай, бързо.

Чейс се изправи и нежно, но настоятелно я бутна. Наталия схвана намека и с изпълнено със съжаление изражение потегли в джунглата на изток. Спря се и се обърна.

- Еди. Благодаря ти!

Мъжът кимна.

- Можеш ли да ми обещаеш нещо? - попита я той.

- Разбира се. Какво?

- Че ще прекараш пълноценно остатъка от живота си.

В очите на момичето заискряха сълзи.

- Ще го направя. Ако и ти сториш същото.

- Разбира се. - Еди ѝ направи знак да върви. Тя неохотно се обърна и тръгна към дърветата. Не след дълго се изгуби между тях.

Чейс я наблюдава, докато не се увери, че вече я няма, и погледна към мъртвата жена.

- Така - въздъхна той, - съжалявам за това, но се налага да те убия отново. - Довърши обличането на трупа, след което го преметна през едно рамо като пожарникар. - Къде е най-подхо­дящото място да запаля клада?

Огледа се наоколо и се върна обратно в джунглата...

* * *

- Ето това се случи - завърши Еди. Той и Нина бяха седнали до Наталия на същата онази импровизирана пейка, на която младата германка беше разказала своята история на йоркширеца преди осем години. - Лок и Хойт се хванаха, Каган и руснаците също. Те повярваха, че съм екзекутирал Наталия. Както и всички останали!

- Да, аз също ти повярвах - призна си Нина, все още беше разтърсена от това разкритие. - Скапаняк! Ти ме излъга!

Тя го удари, но съвсем не шеговито, по рамото. Пьолтл я наблюдаваше със смесица от веселие и притеснение, не знаеше всъщност колко ядосана е съпругата на Еди.

- Не, не съм! - възпротиви се Чейс. - И между другото: ох.

- Излъга ме, каза, че си я убил!

- Не, казах, че направих онова, за което тя ме помоли. Кое­то беше да се уверя, че никой няма да използва ДНК-то ѝ, за да пресъздаде етера. Лок и руснаците я смятаха за мъртва, така че спряха да я търсят. Проблемът беше решен!

- По онова време не бях съгласна с него - призна Наталия. - Но сега съм много щастлива, че направи това. Не ми беше лес­но, но приятелите, които си създадох тук, и помощта, която имах възможност да дам на децата... Не бих се отказала от тези неща за нищо.

Изражението на Еди стана сериозно.

- Проявиха ли се още... симптоми?

Младата жена го погледна печално, след което надигна дис­кретно ръба на тънката си памучна риза. Няколко бучки, които варираха по размер - някои бяха големи колкото крайчето на малкия ѝ пръст, а други почти колкото топка за голф - започва­ха от талията ѝ и продължаваха нагоре.

- Първата се появи миналата година - обясни германката и посочи към най-голямата. - Другите я последваха съвсем ско­ро. Растат бавно... но непрестанно.

Гледката охлади Нина. Такова бъдеще ли я очакваше? Тряб­ваше да поочисти гърлото си, преди да заговори, защото извед­нъж беше пресъхнало:

- Ходила ли си на лекар?

Наталия поклати глава.

- Не исках да рискувам някой да разбере, че съм още жива. Страхувах се, че американците или руснаците ще започнат да ме преследват отново. - Пьолтл спусна ризата си.

- Няма - увери я Еди. - Преди осем години ти обещах, че ще ме видиш едва тогава, когато съм сигурен сто процента, че няма опасност това да се случи. - Англичанинът разпери ръце. - И ето ме тук!

- Напълно ли си убеден? - попита го младата жена, неуверена.

- Втората яма с етер беше унищожена - обясни Нина. - Рус­наците бяха разработили субстанция, която да неутрализира от­ровата, и доколкото знаем, тя проработи. А и чух Лок да казва, че никой не може да научи нищо за етера от твоето ДНК. Така че, ако искаш да отидеш на лекар...

- Не мисля, че ще успеят да ми помогнат - отвърна Пьолтл и въздъхна. - Не те чух да казваш, че американците или русна­ците са създали лек.

- Страхувам се, че никой не е открил нищо. Все още - доба­ви Еди, не искаше да разстройва съпругата си допълнително. - Ако се нуждаеш от нещо - обърна се той към Наталия, - можем да го уредим. - Той сръга Нина. - Тъкмо ще видим дали Сирици е блокирал кредитната ти карта.

Пьолтл отново поклати глава, но този път от благодарност.

- Няма нищо, от което да се нуждая.

- Наистина ли? - учуди се Уайлд.

- Тук имам всичко, което бих искала. Изживях живота си по начина, по който обещах на Еди. - Като видя, че мъжът не е сигурен какво има предвид, тя продължи: - Че ще прекарам пълноценно всеки миг, който ми остава. - Наталия се усмих­на. - Съветът беше много добър.

- Може би трябва да напиша книга за него. Навярно ще по­луча шестцифрен аванс - каза англичанинът и се ухили на съп­ругата си.

- Ако можете да осигурите лекарства и играчки за децата, ще ви бъда много благодарна - продължи германката. - Всичко, което им дадете, ще бъде от помощ.

- Ще се погрижа за това - увери я Нина.

Тримата продължиха с разговора си още известно време, любопитните селяни от време на време се приближаваха до тях и питаха по нещо. Дори момчето с липсващия крак, което вече беше станало истински младеж, се появи, за да покаже колко е пъргав със своята протеза. Разговорът се прехвърли към това, какво беше правил Еди за времето от последната им среща, кое­то доведе до случилото се във втората яма с етер.

- Ти... си се заразила? - попита тихо Наталия.

Нина докосна малкия белег на бузата си.

- Да - въздъхна тя. - Само капка, но тя беше достатъчна. Не знам колко време ми остава.

- Толкова съжалявам. - Пьолтл заби поглед в земята. - Всич­ко това е по вина на дядо ми. Той е бил зъл човек. Иска ми се никога да не беше...

- Вината не е твоя - сряза я Еди. - Нина, не те доведох тук просто за да кажа на Наталия, че вече е в безопасност. Исках да видя дали все още е добре... и да ти покажа, че не всичко е приключило. Не можеш да се предадеш и да приемеш съдбата си. Може би ти остават години, даже десетилетия, преди да се появят някакви симптоми. Това е достатъчно време, за да се намери лекарство. Нищо не се знае. Боже, спомни си всичко, което сме преживели. Досега да сме умрели петдесет пъти, но все още сме тук! Така че нямам намерение да се отказвам от теб, а и нямам намерение да те оставя да се предадеш. Както обичаше да ми казва Мак: бори се до края.

Нина се опита да получи утеха от тези думи на съпруга си, но беше трудно да превъзмогне мрака, който се беше настанил в душата ѝ.

- Ще ми се да разполагах с твоята увереност.

- Не, Еди е прав - намеси се Наталия. - Заради него получих още осем години живот. Понякога са били трудни, но всеки един момент си е струвал. - Младата жена се усмихна на американ­ката. - Ти си голяма късметлийка. Имаш чудесен човек до себе си, с който да прекараш живота си. Той винаги ще се грижи за теб и ще те защитава - знам това, защото стори същото за мен.

Чейс прегърна съпругата си.

- Тя е права. Винаги ще бъда до теб, любима. Знаеш това.

Мрачното настроение на Нина се изпари, когато се обърна и видя усмихнатата физиономия на мъжа си. Той не беше краса­вец в конвенционалния смисъл на думата, но тя не можеше да си представи да се буди всяка сутрин до някой друг до края на дните си.

- Да, знам. Обичам те.

- И аз те обичам.

Те се целунаха и накараха Наталия едновременно да се усмихне и да се изчерви.

* * *

Останаха в селото още няколко часа, които прекараха в раз­говори.

- Страхувам се, че трябва да тръгваме - каза Еди на Наталия, когато погледна часовника си. - Имаме да хващаме самолет от Дананг утре, а не ми се иска да шофирам по тъмно.

- Така ми се иска да останете, но те разбирам - отвърна гер- манката и се усмихна. - Обичам хората тук, но те наистина са много лоши шофьори!

- Ще се погрижа лекарствата и другите неща да стигнат до теб - обеща Нина.

Германката кимна благодарствено.

- О, имам още нещо за теб - каза Еди, извади едно листче хартия и й го подаде.

- Какво е това? - попита Наталия.

- Телефонният номер на баща ти. Все още живее в Хамбург.

Пьолтл погледна хартията със страх, преди да я вземе от ръ­ката на Чейс.

- Аз... не знам какво да му кажа. Минаха осем години... сигурно ме смята за мъртва...

- Да, така е - отвърна англичанинът съчувствено. - Но как­вото и да му кажеш, сигурен съм, че той ще се зарадва да го чуе.

В очите на младата жена заискриха сълзи.

- Благодаря ти, Еди. За всичко.

Отидоха до джипа и се сбогуваха.

- Ще ти кажа онова, което Еди каза на мен - обърна се Ната­лия към Нина. Млъкна за миг, за да си спомни точните думи. - Прекарай пълноценно остатъка от живота си.

- Ще го сторя - усмихна ѝ се американката. - Благодаря ти. Наталия я целуна по бузата, а след това стори същото и с Чейс.

- Ти също.

- Никога не съм се отклонявал от тази максима! - отвърна той и я целуна.

Двойката се качи в нисана. Еди запали двигателя, махна за последно на германката и обърна превозното средство към пътя. Слънцето се беше разходило по цялото небе и осветяваше джунглата с невероятно медно сияние, докато се опитваше да се скрие зад хоризонта от дървета. Нина се наслади на гледката.

- Виж това - каза тя. - Светът наистина е изумителен, нали? Искам да му се наслаждавам заедно с теб, докато мога.

Еди я прегърна, двамата се целунаха.

- Ще бъда до теб през целия път - обеща ѝ той.

- Бори се до края - усмихна се насреща му тя.

Целунаха се отново, след което потеглиха към очакващия ги свят.

Бележки

[

←1

]

Група острови в Северния ледовит океан. - Б. пр.

[

←2

]

Никита Сергеевич Хрушчов (1894-1971) - съветски политик, ръково­дител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин. - Б. пр.

[

←3

]

Гулаг - лагер за изправителен труд. - Б. пр.

[

←4

]

Авиоконструкторско бюро „Туполев“ - носи името на академик Ан­дрей Туполев. Произвело е повече от 18 000 самолета. - Б. пр.

[

←5

]

Съветски дозвуков бомбардировач ракетоносач, един от най-бързите самолети, снабден с турбовитлови двигатели. - Б. пр.

[

←6

]

Полуостров в най-северната част на Русия, част от Мурманска област. - Б. пр.

[

←7

]

Сити, или Лондонско Сити - отделна административна единица в Англия, сравнително малък квартал в Голям Лондон. Представлява историческото сърце на Лондон, някогашният древен римски град Лондиниум. - Б. пр.

[

←8

]

Британски колцентьр, нещо подобно на телефонни справки. - Б. пр.

[

←9

]

Валхала - от староскандинавски „Царството на убитите“ - дворец, в който според древните скандинавски митове живеят ейнхерерите - повале­ните в битка воини. - Б. пр.

[

←10

]

Препратка към героя Орик Голдфингър от поредицата книги и филми за Джеймс Бонд. - Б. пр.

[

←11

]

Герой от американския куклен сериал „Мъпет Шоу“. - Б. пр.

[

←12

]

Один - върховният бог в митологията на германите, повелител на не­бето и справедливата война, следи за справедливостта. Баща на Тор, Тир, Балдур и други. - Б. пр.

[

←13

]

Тор - бог на гръмотевиците, бурите и плодородието в скандинавската митология и викингските саги. Син на Один и на богинята на земята Йорд. Закрилник на хората. - Б. пр.

[

←14

]

Район в Швеция, богат на археологически находки. - Б. пр.

[

←15

]

Асгард - небесен град, обиталище на боговете Аси - основната група богове в пантеона на скандинавската митология. - Б. пр.

[

←16

]

Ейтр - думата идва от старонорвежките езици и означава „отровен“, „токсичен“. В някои страни като Швеция и Холандия се изговаря като „етер“. - Б. пр.

[

←17

]

Welcome To The Jungle - песен на американската рок група „Guns N’ Roses“ от дебютния им албум „Appetite For Destruction“ от 1987 г. - Б. пр.

[

←18

]

Дуриан - тропически плод с остра миризма. - Б. пр.

[

←19

]

Лонган - един от най-сладките плодове в света, познат още като „драконово око“. - Б. пр.

[

←20

]

„Златна превъзходна“ - популярен в цял свят сорт ябълки, създаден през 1890 г. във Вирджиния. - Б. пр.

[

←21

]

О, боже мой! (шведски.) - Б. пр.

[

←22

]

Плинт - основа или платформа, върху която се издига колона, пиедес­тал, статуя, паметник и др. - Б. пр.

[

←23

]

Doctor Who - герой от едноименния британски научнофантастичен се­риал, създаден през 1963 г. от Би Би Си. - Б. пр.

[

←24

]

Нордическият е древен германски език, който дава началото на днеш­ните датски, шведски, норвежки, фарьорски и исландски. Наричан е още датски или старонорвежки. - Б. пр.

[

←25

]

Роджър Мур - английски актьор, участвал в седем филма за Джеймс Бонд. - Б. пр.

[

←26

]

Офроудъри - общо наименование на всички високопроходими превоз­ни средства. - Б. пр.

[

←27

]

Тръстерите дават тяга по различните оси на движение на подводница­та. - Б. пр.

[

←28

]

Хорацио Нелсън (1758-1805) - британски адмирал, известен с учас­тието си в Наполеоновите войни и в битката при Трафалгар, в която губи живота си. - Б. пр.

[

←29

]

LIDAR (Light Identification Detection And Ranging) - технология за получаване на информация от далечни обекти чрез активни оптични сис­теми. - Б. пр.

[

←30

]

Нитрокс - по-богата на кислород смес, която позволява да се прекарва повече време под водата. - Б. пр.

[

←31

]

Членове на Народен фронт за освобождение на Южен Виетнам, съкра­тено наричан Виет Конг. - Б. пр.

[

←32

]

Жива граната - има се предвид, че иглата е махната, а предпазителят е притиснат към корпуса на мината. При изваждането на мината, предпазите­ли пада и гранатата се взривява. - Б. пр.

[

←33

]

В някои диалекти на английския ice hole („ледена дупка“) се произнася почти както asshole („задник“). - Б. пр.

[

←34

]

Ребридер - апарат за дишане. - Б. пр.

[

←35

]

„Агент Ориндж“, или „оранжев агент“ - хербицид дефолиант, използ­ван от армията на САЩ по време на Виетнамската война. - Б. пр.

[

←36

]

Така се наричат шпионите и агентите на ЦРУ. - Б. пр.

[

←37

]

The Best Is Yet To Come - песен на Сай Коулман, написана през 1959 г., която често се приписва на Франк Синатра. Синатра записва песента през 1964 г. за своя албум „It Might As Well Be Swing“. Думите „Най-доброто тепърва предстои“ са изписани на надгробната му плоча. - Б. пр.

[

←38

]

Йозеф Менгеле (1911-1979) - германски офицер от СС и лекар в на­цисткия концентрационен лагер „Аушвиц“ по време на Втората световна война. Провеждал е експерименти с човешки същества със съмнителна научна стойност и придружени с изключителна жестокост. - Б. пр.

[

←39

]

Кучи син! (Рус.) - Б. пр.

[

←40

]

Merveilleux (фр.) - „чудесно“. - Б. пр.

[

←41

]

Мамка му! (фр.) - Б. пр.

[

←42

]

Глупак (фр.). - Б. пр.

[

←43

]

Йок - самолетното кормило. - Б. пр.

[

←44

]

Господи! (фр.) - Б. пр.

[

←45

]

Персефона - древногръцка богиня, царица на подземното царство и съпруга на Хадес. - Б. пр.

[

←46

]

Мелпомена - муза на трагедията в древногръцката митология. - Б. пр.

[

←47

]

Ерида - древногръцка богиня на раздора и съперничеството, една от първичните сили. - Б. пр.

[

←48

]

„Отведи ме до моста!“ - често използвана реплика в песните или по време на концертите на Джеймс Браун. - Б. пр.

[

←49

]

Отново заигравка с Джеймс Браун и една от най-известните му песни - „Чувствам се добре“. - Б. пр.

[

←50

]

Десантът в Нормандия, известен още като Денят „Д“, е военна опе­рация на Великобритания, САЩ и Канада срещу Третия Райх по време на Втората световна война. - Б. пр.

[

←51

]

Решетка за добитък - вид препятствие, което пречи на добитъка да из­лиза на пътя, но което може да се използва от автомобили за преминаване. Съставено е най-често от дебели метални пръти. - Б. пр.

[

←52

]

Бабешки възел - два преметнати възела, които са еднакво ориентира­ни. - Б. пр.

[

←53

]

Локи - бог на злото, огъня и шегите. Един от боговете Аси в сканди­навската митология. Син на великаните Лаувейя и Фарбаути. Представян е като близък на Один, но също така и като негов смъртен враг. - Б. пр.

[

←54

]

Фрейя - богинята на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта в скандинавската митология. Тя е най-красивата и дружелюбната сред боги­ните в Асгард. - Б. пр.

[

←55

]

В скандинавската митология гигантски ясен, свързващ трите свята - подземното царство, света на хората и небесния свят на боговете. - Б. пр.

[

←56

]

Детрит - мъртва органична материя. - Б. пр.

[

←57

]

Berk - британски сленг, означава „глупав човек, глупак“. - Б. пр.

[

←58

]

Развлекателно предаване, подобно на „Стани богат“. - Б. пр.

[

←59

]

Най-големият канадски остров и пети в света. - Б. пр.

[

←60

]

Лийф Ериксон (970-1020) - исландски изследовател, смятан за първия европеец, стъпил в Северна Америка близо 500 години преди Христофор Колумб. - Б. пр.

[

←61

]

Нам - съкратено от „Виетнам“; американците често го използват в речта си. - Б. пр.

[

←62

]

Верижни системи, заместители на гумите. Използват се при изключи­телно трудни терени. - Б. пр.

[

←63

]

Аутригер - допълнителна конструкция, издадена навън от превозното средство, която служи за осигуряване на по-добра стабилност. Най-често се среща при плавателните съдове. - Б. пр.

[

←64

]

Малка триколесна кола, произвеждана от английската компания „Рила­йънт Мотор Къмпани“. - Б. пр.

[

←65

]

Перифразиране на репликата от филма „Добрият, лошият и грозният“ на Серджо Леоне: „Когато трябва да стреляш, стреляй. Не говори“. - Б. пр.

[

←66

]

В скандинавската митология това е равнината, на която ще се проведе Рагнарьок. - Б. пр.

[

←67

]

Куджо - побеснял санбернар от едноименния роман на Стивън Кинг. - Б. пр.

[

←68

]

Американски научнофантастичен филм. - Б. пр.

[

←69

]

Митичен или фолклорен персонаж, характерен с това, че е много умен, забавен, но и без никакви морални задръжки. Често злоупотребява с гласу­ваното му доверие, мошеник, измамник. - Б. пр.

[

←70

]

Около 38 градуса по Целзий. - Б. пр.

[

←71

]

Детска игра, която се състои от прозрачна пластмасова тръба, пластма­сови клечки и топчета. Клечките влизат в специални отвори в тръбата, а над тях се поставят топчетата. Целта е всеки играч да издърпа колкото се може повече клечки и съответно в долната част на тръбата да паднат колкото се може по-малко топчета. - Б. пр.

[

←72

]

Според Библията портите на рая са изработени от перли. - Б. пр.