Пръстените на Сатурн

12. КАПИТУЛАЦИЯ

Върху натъртеното и подпухнало лице на Девур се появи усмивка. Тя сигурно му причиняваше болка, защото едната му устна беше разцепена. Той я докосваше разсеяно с носната си кърпа, но очите му бяха вперени в движещия се към Бигман робот и изглежда не чувствуваше нищо друго.

Дребният марсианец имаше за отстъпление само още шест фута, а Девур не правеше нищо да ускори приближаващия се робот или да размърда другите зад него.

— Девур, човече, в името на Сириус, това не е необходимо — каза Йънг.

— Без коментари, Йънг — рече възбудено Девур. — Този хуманоид е унищожил един робот и вероятно е повредил други. Ние ще трябва да проверим всеки от тях, който е бил свидетел на насилието, извършено от това същество. То заслужава смърт.

Зейън протегна ръка към Йънг да го възпре, но той нетърпеливо я отблъсна.

— Смърт ли? Добре — каза Йънг. — Тогава го закарай на Сириус, съди го и го екзекутирай съгласно законите. Или образувай процес тук на базата и го разстреляй. Но това не е никаква екзекуция. Само защото е набил…

— Достатъчно! — извика яростно Девур. — Ти се намеси един път повече от необходимото. Арестуван си. Зейън, вземи бластера му и ми го хвърли. — После побърза да се обърне, за да не изпусне дори за секунда Бигман от погледа си. — По дяволите, Зейън, действувай или ще арестувам и теб.

С горчивина, без да промълви нито дума, Зейън протегна ръка към Йънг. Йънг се поколеба, а пръстите му се свиха около дръжката на полуизвадения от гняв бластер.

— Недей, Йънг — прошепна настойчиво Зейън. — Не му давай повод. Той ще отмени ареста, когато лудостта му премине. Ще трябва да го направи.

— Искам този бластер! — изкрещя Девур. Йънг го измъкна от кобура и с трепереща ръка го подаде с дръжката напред на Зейън. Той го хвърли в краката на Девур, който го взе.

— Не ме докосвай! Аз съм господар! — извика Бигман, когато огромната лапа на робота го хвана за китката. Той беше пазил досега мъчително мълчание, напразно очаквайки шанс да се измъкне и избяга.

Роботът се поколеба за момент и после хватката му стана по-силна. Другата му ръка се пресегна за лакътя на Бигман. Девур се смееше истерично.

Йънг се обърна кръгом и каза с приглушен тон:

— Поне няма да гледам това подло престъпление.

И така, той не видя какво стана после.

На Лъки му струваше голямо усилие да остане спокоен, когато тримата сириусианци излязоха. От чисто физическа гледна точка той не можеше да победи с голи ръце един робот. Някъде в сградата навярно имаше оръжие, с което би могъл да унищожи робота. После ще успее да излезе оттук и дори да застреля тримата сириусианци.

Но Лъки не можеше да напусне Титан, нито да разгроми цялата база. Ако го убият (а това в крайна сметка бе неизбежно) ще осуети постигането на основната цел, а той не можеше да си го позволи.

— Какво се случи с господаря Бигман? — попита той робота. — Изложи бързо най-същественото!

Роботът го стори, а Лъки слушаше с напрегнато внимание. Лъки го чуваше да фъфли на моменти, да изпуска думи и сбива речта, докато описваше двойното насилване на роботите от страна на Бигман чрез преструване и заплашване, че ще навреди на човешко същество.

Той изпъшка. Един робот беше мъртъв. Силата на сириусианското законодателство щеше да се стовари в пълния си размер върху Бигман. Лъки познаваше достатъчно добре сириусианската култура и грижите на сириусианците за техните роботи, за да знае, че при унищожаването на робот няма смекчаващи вината обстоятелство.

Как сега да спаси импулсивния Бигман?

Лъки си спомни своя собствен, раздвоен от противоречиви чувства опит да задържи Бигман на Мимас. Не беше предвидил точно това, но се страхуваше от темперамента му при деликатните обстоятелства, които го заобикаляха сега. Той трябваше да остави Бигман. Но каква щеше да бъде ползата? Дори когато си помисли за това сега, той установи, че се нуждае от неговата компания.

В такъв случай обаче той трябваше да го спаси. Някак си трябваше да го спаси.

Лъки тръгна бързо към изхода на сградата, но роботът категорично му препречи пътя.

— Съгласно дадените ми инструкции господарят не трябва да напуска сградата при никакви обстоятелства.

— Аз не напускам сградата — отвърна рязко Лъки. — Само отивам към вратата.

За момент роботът замълча, а после каза:

— Съгласно дадените ми инструкции господарят не трябва да напуска сградата при никакви обстоятелства.

Лъки отчаяно се опита да го избута настрана, но беше сграбчен, задържан неподвижно за момент и после отблъснат назад.

Лъки нетърпеливо прехапа горната си устна. Един робот можеше да тълкува дадените му инструкции в широки граници. Този робот обаче беше повреден. Тълкуването бе намалено до голата същност на роботното разбиране.

Но той трябваше да види Бигман. Лъки се обърна към масата. В центъра й имаше триизмерен репродуктор на изображения. Девур го беше използувал, когато му се обадиха двамата военнослужещи.

— Хей, роботе! — извика Лъки.

Роботът тромаво се дотътри до масата.

— Как работи репродукторът на изображения? — попита го той.

Роботът беше бавен, а говорът му продължаваше да се влошава.

— Управлението му е в тази ниша — каза той.

— Коя ниша?

И роботът му показа, отмествайки несръчно един квадрат.

— Добре, а мога ли да го фокусирам точно върху площта извън сградата? — попита Лъки. — Покажи ми. Направи го.

Той се дръпна настрана. Роботът работеше, докосвайки копчетата.

— Направих го, господарю.

— Дай да видя.

Районът отвън бе показан в силно умален размер над масата, а фигурките на хората изглеждаха още по-малки. Роботът беше се отдалечил и гледаше тъпо в друга посока. Лъки не го повика да се върне.

От изображението не идваше никакъв звук, но докато търсеше откъде се настройва, вниманието му беше привлечено от битката, която се водеше. Девур се биеше с Бигман!

Как малкият дявол бе успял да убеди двамата военнослужещи да стоят настрана и да допуснат това? Защото Бигман, разбира се, попиляваше своя противник от бой. Гледката, обаче, не зарадва Лъки.

Това можеше да свърши само със смъртта на Бигман и Лъки знаеше, че той го осъзнава, но не го е грижа. Марсианецът се излагаше на сигурна смърт, използувайки възможността да си отмъсти за една обида… А-а. Единият от военнослужещите вече прекрати битката.

В този момент Лъки намери копчето за звука. Думите започнаха да излитат от репродуктора на изображения, чу се как Девур яростно повика робота и гръмко му заповяда да унищожат Бигман.

За частица от секундата Лъки помисли, че не е чул добре, а после удари с двата юмрука по масата, обладан от почти пълно отчаяние.

Той трябваше да излезе оттук, но как?

Останал бе насаме с един робот, в чиито позитронни пътища на мозъка бе останала една единствена инструкция: На всяка цена да го задържи в сградата. Велика галактико, нямаше ли нищо, което да надделее над тази заповед? Липсваше му дори оръжие, с което да заплаши робота със самоубийство или да го убие.

Погледът му попадна на стенния визифон. Последен до него бе видял Зейън. Ставаше дума за нещо като извънредно положение, когато се разчу новината за Бигман.

— Роботе, бързо! — извика Лъки. — Какво се случи тук?

Роботът се приближи, погледна слабо светещата в червено комбинация от копчета и каза мъчително бавно:

— Един господар даде указания на всички роботи да отидат и да заемат бойните позиции.

— Как мога да направя същото, отменяйки всички текущи заповеди?

Роботът се взря в него, а той сграбчи ръката му почти бясно и я разтресе.

— Кажи ми. Кажи ми.

Можеше ли роботът да го разбере? Или върху повредените му мозъчни пътища още се съхраняваха някои остатъци от инструкции, които не му позволяваха да даде тази информация?

— Кажи ми или го направи!

Без да каже нещо, роботът протегна с неравномерно движение пръст към апаратурата и натисна бавно два бутона. После пръстът му се повдигна на един инч и спря.

— Това ли е всичко? Направи ли го?

Но роботът само се обърна, отиде с неравномерна походка към вратата (влачейки видимо единия си крак) и излезе навън.

С бързи стъпки Лъки се стрелна след него и измина стотината ярда, отделящи го от Бигман и тримата сириусианци.

Йънг, който се отвърна ужасен от предстоящото кръвосмразяващо унищожение на едно човешко същество, не чу агонизиращ вик. Вместо това последва сумтенето на Зейън и безумният вик на Девур.

Той се обърна. Роботът беше пуснал Бигман и се отдалечаваше в тръс. Отдалечаваха се и всички роботи, които се виждаха наоколо. А землянинът Стар изневиделица се беше появил до Бигман.

Лъки стоеше наведен над него, а дребният марсианец поклащаше глава, търкайки енергично лявата си ръка.

— Да бе закъснял само с минутка, Лъки, само една минутка по-късно и… — чу го да казва Йънг.

Девур дрезгаво и безполезно крещеше на роботите, но в този момент един високоговорител изпълни внезапно въздуха с глъчка.

— КОМАНДИР ДЕВУР, МОЛЯ ЗА ИНСТРУКЦИИ. НАШИТЕ УРЕДИ НЕ ПОКАЗВАТ НИКАКВА СЛЕДА ОТ ВРАГ. ОБЯСНЕТЕ ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЕМАНЕ НА БОЙНИ ПОЗИЦИИ. КОМАНДИР ДЕВУР…

— Бойни позиции — мърмореше смаян Девур. — Нищо чудно, че роботите… — Погледът му попадна на Лъки. — Вие направихте това.

— Да, сър — кимна Лъки.

Подутите устни на Девур се разтвориха и той каза дрезгаво:

— Умният, съобразителният член на Съвета. Вие спасихте за малко вашата маймуна. — Бластерът му се насочи решително към диафрагмата на Лъки. — Влизайте в моя офис. Един по един. Вие също, Зейън. Всички.

Репродукторът на изображения на бюрото му лудо звънеше. Очевидно невъзможността да бъде намерен Девур в офиса бе принудило обърканите му подчинени да прибягнат до високоговорителите.

Девур включи звука, но без изображението.

— Отменям заповедта за заемане на бойните позиции — изръмжа Девур. — Беше грешка.

Мъжът от другата страна изпелтечи нещо, а Девур отвърна рязко:

— Няма нищо нередно в изображението. По-бързо. Всеки да се заеме отново с обичайната си работа.

Почти против волята му ръката на Девур премина между лицето и мястото, където трябваше да бъде изображението, сякаш се страхуваше, че другият би могъл някак да проникне с погледа си, да види на какво е заприличал и да се запита за причината.

Ноздрите на Йънг пламнаха, докато го наблюдаваше и той бавно потърка ръката с белега.

Девур седна.

— Вие останете прави — каза той и навъсено ги изгледа един по един. — Този марсианец ще умре. Може би не от робот или завързан в космически кораб. Ще измисля нещо. А вие не си въобразявайте, че сте го спасили, землянино. Бъдете сигурен, че ще измисля нещо още по-забавно. Имам богато въображение.

— Искам да бъде третиран като военнопленник — настоя Лъки.

— Няма война. Той е шпионин и заслужава смърт — отвърна Девур. — Убил е робот. Два пъти заслужава смърт. — Гласът му внезапно потрепери. — Вдигна ръка на мен. Една дузина пъти заслужава смърт.

— Аз искам да купя моя приятел — каза шепнешком Лъки.

— Той не се продава.

— Мога да дам висока цена.

— Каква? — попита Девур и хищно се усмихна. — Като свидетелствувате на конференцията ли? Твърде късно е за това. Не е достатъчно.

— В никакъв случай не бих могъл да го направя — отвърна Лъки. — Не мога да лъжествидетелствувам срещу Земята, но има една истина, която мога да ви кажа. Една истина, която не знаете.

— Не се пазари с него, Лъки — отсече Бигман.

— Маймуната е права — каза Девур. — Не се пазарете. Не можете да го купите на никаква цена. Не ще го купите с нищо, което бихте могли да ми предложите. Не бих го продал и за цялата Земя.

— Аз бих го продал за много по-малко — намеси се остро Йънг. — Изслушай члена на Съвета. Техният живот може да струва колкото притежаваната от тях информация.

— Не ме дразни — каза Девур. — Ти си под арест.

Обаче Йънг вдигна един стол и го пусна да падне с трясък.

— Нямаш право да ме арестуваш. Аз съм военнослужещ. Не можеш да ме екзекутираш току-така. Няма да посмееш, колкото и да те дразня. Ще трябва да ме предадеш жив на съда. А на какъвто и да е процес аз имам какво да кажа.

— Какво например? — попита презрително Девур. Цялата омраза, която застарелият военнослужещ изпитваше към младия аристократ, излезе наяве.

— Например случилото се днес: Как ти ревеше, докато един петфутов замлянин те тупаше и как Зейън трябваше да се намеси, за да ти спаси живота. Зейън ще ми бъде свидетел. Всеки човек на базата ще си спомни, че дни наред след тази дата ти не си посмял да си покажеш лицето. Или може би ще имаш смелостта да го покажеш преди да е оздравяло, а?

— Замълчи!

— Аз мога да мълча. Ще си затворя устата, ако престанеш да подчиняваш интересите на Сириус на личната си омраза. Чуй какво има да каже членът на Съвета. — Той се обърна към Лъки. — Гарантирам ви справедлив съдебен процес.

— Каква почтена сделка, а? — изписка Бигман. — Вие и Зейън ще се събудите една сутрин, за да откриете, че сте загинали при нещастен случай. А Девур така ще съжалява, че ще ви изпрати много цветя, само гдето след това няма да има кой да каже как той се е нуждаел от роботи, зад които да се скрие, когато един марсианец е посегнал на мръсната му кожа. И ние ще трябва да направим всичко, което му харесва. Защо тогава да се пазарим?

— Няма да се случи нищо подобно — отвърна твърдо Йънг, — защото до едни час след като си тръгна оттук аз ще разкажа подробно цялата история на един от роботите. Той няма да знае на кой и няма как да открие. Ако някой от нас двамата със Зейън умре от нещо друго освен от естествена смърт, историята ще бъде изцяло предадена по субетера. В противен случай това няма да стане. Аз мисля, че Девур ще внимава някои от двама ни да не пострада.

— Това не ми харесва, Йънг — поклати глава Зейън.

— Ще трябва да ти хареса, Зейън. Ти си свидетел на този бой. Мислиш ли, че той няма да ти стори възможно най-лошото, ако не вземеш предпазни мерки? Хайде, омръзна ми да компрометирам Службата заради племенника на директора.

— И каква е вашата информация, съветнико Стар? — попита невесело Зейън.

— Става дума за нещо повече от информация — отвърна тихо Лъки. — Ще ви предам човек, на така наречената от вас сириусианска територия има още един член на Съвета. Съгласете се да третирате моя приятел като военнопленник и гарантирате за живота му, като забравите за унищожението на робота и аз ще ви предам този друг член на Съвета.