Пръстените на Сатурн

13. ПОДГОТОВКА ЗА ВЕСТА

Бигман, който до последен момент беше сигурен, че Лъки е измислил някаква военна хитрост, се ужаси.

— Недей, Лъки! — извика той сърцераздирателно. — Недей! Не желая да ме измъкваш по този начин!

Девур явно беше учуден.

— Къде? — попита той. — Никакъв кораб не може да проникне през нашата охрана. Това е лъжа.

— Ако се споразумеем, аз ще ви заведа до човека — каза уморено Лъки.

— Космос! — изсумтя Йънг. — Това се казва споразумение.

— Чакайте — намеси се гневно Девур. — Признавам, че това може да представлява интерес за нас, но ще свидетелствува ли Стар на конференцията на Веста, че този друг член на Съвета е нахлул на наша територия и че доброволно е разкрил скривалището му?

— Това е точно така и аз ще дам показания.

— Имаме ли честната дума на един член на Съвета? — попита с насмешка Девур.

— Казах, че ще свидетелствувам.

— Добре тогава. Ще се съобразим с желанието ви и ще ви подарим в замяна живота. — каза Девур. Изведнъж очите му яростно заискриха. — На Мимас. Така ли е, мистър съветник? На Мимас?

— Правилно.

— В името на Сириус! — извика Девур и скочи развълнуван на крака. — Едва не го изпуснахме. Не се сети и никой от Службата.

— На Мимас ли? — попита замислено Зейън.

— Службата още не може да включи — каза злобно Девур. — Очевидно на „Светкавичния Стар“ е имало трима души. Трима са влезли в Мимас, двама са напуснали, а един е останал. Мисля, че в твоя доклад, Йънг, се наблягаше на факта, че Стар винаги действува в двойка със своя спътник.

— Винаги е било така — каза Йънг.

— И ти липсваше съобразителността да предположиш, че има и трети, нали? Ще отидем ли тогава до Мимас? — Изглежда стресът при това ново разкритие бе притъпил безумното му желание за мъст и той не успя да си възвърне подигравателната ирония, която показа при кацането на двамата земляни на Титан. — А вие ще ни удостоите с вашата компания, нали, мистър съветник?

— Разбира се, мистър Девур — отвърна Лъки.

Бигман се отдалечи с отвърнато лице. Струваше му се, че се чувствува по-зле дори отколкото в онзи последен момент от приближаването на робота, в който металните крайници стиснаха ръката му, готови да я счупят.

„Светкавичният Стар“ беше отново в Космоса, но не като независим кораб. Той беше уловен в здрава магнитна хватка и се движеше в съответствие с машинните импулси на съпровождащия го сириусиански кораб.

Пътуването от Титан до Мимас отне близо два дни. За Лъки това бе трудно време, изпълнено с горчивина и безпокойство.

Липсваше му Бигман, който бе отделен от него и пътуваше в сириусианския кораб. (Девур беше посочил, че разделянето на различни кораби е гаранция за доброто им поведение).

На кораба беше и сириусианският военнослужещ Зейън. В него имаше известна сдържаност. Не си направи труда да повтори първоначалния си опит да спечели Лъки за сириусианската кауза, а Лъки не можеше да устои да не предприеме офанзива по този въпрос. Той попита дали Девур беше в очите на Зейън един пример за по-висшата раса човешки същества, които обитават планетите на Сириус.

— Девур не е бил облагороден от обучението и дисциплината в Службата — призна неохотно Зейън. — Той е емоционален.

— Струва ми се, че вашият колега Йънг отива още по-далеч. Той не крие своето ниско мнение за Девур.

— Йънг е… изразител на едно крайно гледище сред военнослужещите. Белега на ръката си получи по време на едни вътрешни търкания, които съпътствуваха издигането на власт на сегашния директор на централното ръководство.

— Чичото на Девур ли?

— Да. Службата беше на страната на предишния директор, а Йънг изпълняваше заповедите с войнска доблест. В резултат на това той беше предложен за повишение при новия режим. О, те го изпратиха тук и го назначиха към комисията, която ще представя Сириус на Веста, но всъщност той е подчинен на Девур.

— Племенникът на директора.

— Да. А Йънг се възмути от това. Той не може да разбере, че Службата е държавен орган, чиято политика не се поставя под въпрос или няма значение кой индивид или група ще го ръководи. Иначе е превъзходен военен.

— Но вие не отговорихте на въпроса, дали намирате, че Девур наистина представлява сириусианския елит.

— А какво ще кажете за вашата Земя? — попита гневно Зейън. — Никога ли не сте имали недотам елитни управници? Или дори лоши?

— Много на брой — призна Лъки, — но ние, на Земята, сме много различни един от друг, изменяме се. Никой управник не може да остане на власт много дълго, ако не въплъщава един компромис помежду ни. Склонните на компромиси управници може да не са динамични, но не са и тиранични. На Сириус вие цените еднаквостта, а благодарение на нея един управник може да стигне до крайности.

Зейън въздъхна, но минаха дълги часове преди да заговори отново на Лъки. Това стана едва когато Мимас се появи в големи размери на видеоекрана.

— Кажете ми, мистър съветник — каза Зейън, — искам да ми отговорите честно. Не е ли всичко това някакъв трик?

Стомахът на Лъки се сви, но той попита спокойно:

— Какъв трик?

— Наистина ли има на Мимас член на Съвета?

— Да, има. Какво очаквате вие? Че съм скрил на Мимас военна част, която ще унищожи всички ви ли?

— Може би нещо подобно.

— И какво ще постигна с унищожаването на един сириусиански кораб и дузина сириусианци?

— Ща спасите вашата чест.

— Аз направих един пазарлък — сви рамена Лъки. — Ние имаме член на Съвета там. Аз ще отида, ще го взема и той няма да окаже никаква съпротива.

— Много добре — каза Зейън. — Предполагам, че в края на краищата от вас няма да стане сириусианец. По-добре ще е да си останете землянин.

Лъки горчиво се усмихна. Значи на това се дължеше лошото настроение на Зейън. Неговото непоклатимо чувство за военна чест се бунтуваше срещу поведението на Лъки, дори когато вярваше, че Сириус ще бъде облагодетелствуван от него.

Председателят на Съвета Хектор Конуей чакаше на централния космодром в Международния град да отпътува за Веста. Той не беше се чувал директно с Лъки откакто „Светкавичният Стар“ беше влязъл в сянката на Идалго.

Донесената от капитан Бернолд информация се отличаваше с краткото си съдържание, белязано с характерния за Лъки здрав разум. Свикването на конференция беше единствения изход. Президентът веднага разбра това и макар някои членове на кабинета да бяха настроени войнствено, те трябваше да отстъпят.

Дори Сириус (както беше предсказал Лъки) страстно подкрепи тази идея. Явно бе какво цели сириусианското правителство: една конференция, която сигурно щеше да претърпи неуспех, последвана от война при диктувани от тях условия. Външно погледнато те държаха всички козове.

Точно поради това бе необходимо да я запазят колкото може по-дълго в тайна от широката публика. Ако по субетера бяха предадени всички подробности без грижлива подготовка на общественото мнение, възнегодувалите хора можеха да тласнат земното правителство към война срещу цялата Галактика. Свикването на конференция щеше само да влоши нещата, тъй като би се изтълкувало като подло отстъпление пред сириусианците.

Все пак не можеше да се пази строга секретност. Пресата беше разгневена и бунтарски настроена от факта, че й се подава оскъдна и неясна информация. Нещата се влошаваха с всеки изминат ден.

Президентът трябваше да удържи някак положението до започването на конференцията. И все пак, ако конференцията не успееше, сегашното положение щеше да бъде прекрасно в сравнение с бъдещето.

При общото негодуване, което би последвало, не само ще избухне война, но и Научният съвет ще е напълно дескредитиран и разбит, а Земната федерация ще загуби най-мощното си оръжие точно когато най-много се нуждае от него.

Бяха минали седмици откакто Хектор Конуей бе спал за последен път без приспивателни и за пръв път в своята кариера помисли сериозно, че може би ще трябва да се пенсионира.

Той се надигна и се отправи към кораба, който беше вече готов за излитане. След една седмица ще бъде на Веста за предварителни разговори с Доремо. Този стар държавник с възпалени очи ще удържи баланса на силите. Нямаше съмнение в това. Самата слабост на неговия малък свят го правеше силен. Той поддържаше един честен и неповлияван от ничии интереси неутралитет в Галактиката и дори сириусианците щяха да се вслушат в думите му.

Ако Конуей успееше да го спечели на своя страна…

Той забеляза човека, приближаващ се за да го спре, малко преди да се сблъска с него.

— Е, какво има? — попита отегчено Конуей. Мъжът докосна периферията на шапката си.

— Жан Диип от транс-субетерните предавания, шефе — представи се той. — Бихте ли отговорили на няколко въпроса?

— Не, не. Готвя се да се кача на борда на кораба.

— Разбрах, сър. Точно затова ви спирам. Няма да имам друга възможност. Вие, разбира се, се отправяте за Веста.

— Да, естествено.

— За да се занимаете с оскърблението на Сатурн.

— Е?

— Каква работа очаквате да свърши конференцията, шефе? Допускате ли, че Сириус ще се подчини на резолюции и гласуване?

— Да. Мисля, че ще се подчини.

— Мислите ли, че ще гласува срещу него?

— Сигурен съм в това. Сега може ли да мина?

— Съжалявам, сър, но има нещо много важно, което хората на Земята трябва незабавно да научат.

— Моля. Не ми казвайте какво мислите, че трябва да знаят. Уверявам ви, че и аз милея за доброто на хората от Земята.

— И затова ли Научният съвет иска да позволи чужди правителства да определят с гласуване дали територията на Земната федерация може да бъде окупирана или не, когато решението на този въпрос трябва да зависи само от нас?

Конуей не пропусна да забележи прикритата заплаха в иначе вежливо зададените въпроси. Той погледна над рамото му и можа да види, че държавният секретар говори с група журналисти, малко по-близо до кораба.

— Какво целите? — попита Конуей.

— Страхувам се, шефе, че обществото поставя под въпрос съществуването на Научния съвет. Уловихме едно сириусианско новинарско предаване, което още не е станало публично достояние. Нуждаем се от вашите коментари по него.

— Отказвам да го коментирам. Сириусианското новинарско предаване е предназначено за тяхна домашна консумация и не си струва да се коментира.

— Този репортаж беше съвсем подробен. Например, къде е членът на Съвета Дейвид Стар — легендарният Лъки? Къде е той?

— Какво?

— Хайде, шефе. Зная, че агентите на Съвета не обичат публичността, но не беше ли изпратен Стар със секретна мисия на Сатурн?

— Ако е така, млади човече, какво очаквате да кажа за нея?

— Щом сириусианците вече я обсъждат, значи тя повече не е тайна за тях. Твърдят, че Лъки Стар е нахлул в Системата на Сатурн и е бил заловен. Вярно ли е това?

— Не зная къде се намира в момента членът на Съвета Дейвид Стар — отвърна с приглушен глас Конуей.

— Означава ли това, че той може да е в Системата на Сатурн?

— Това означава, че аз не зная къде се намира в момента.

Репортерът сбърчи нос.

— Е, ако мислите, че звучи по-добре председателят на Научния съвет да не знае къде се намира един от неговите най-важни агенти, това си е негова работа — каза той. — Но настроенията на обществеността срещу Научния съвет се засилват. На първо място се говори много за неефективността на Съвета, който е допуснал Сириус да стигне до Сатурн, а сега се опитва да замаже работата, за да спаси политическата кожа на своите членове.

— Вие клеветничите. Всичко хубаво, сър.

— Сириусианците са съвсем категорични, че Лъки Стар е бил заловен в Системата на Сатурн. Как ще коментирате това?

— Никак. Оставете ме да мина.

— Сириусианците казват, че Лъки Стар ще бъде на конференцията.

— О, така ли? — За момент Конуей не можа да прикрие интереса си.

— Това изглежда ви изненадва, шефе. Само гдето сириусианците казват, че той щял да свидетелствува в тяхна полза.

— Тепърва ще видим — отвърна със затруднение Конуей.

— Признавате ли, че той ще бъде на конференцията?

— Не зная нищо по този въпрос.

— Добре, шефе — каза репортерът и отстъпи настрана. — Само гдето сириусианците казват, че Стар вече им е дал ценна информация, въз основа на която те ще бъдат в състояние да ни осъдят за агресия. Искам да кажа, какво прави Съветът? С нас ли ще се бие или срещу нас?

— Няма да коментирам — измърмори разтревожен Конуей и понечи да го подмине.

— Стар е вашият осиновен син, нали, шефе? — извика след него репортерът.

Конуей се обърна за секунда и без да промълви нито дума забърза към кораба.

Какво трябваше да каже? Какво можеше да каже, освен че му предстои да участвува в междузвездна конференция, която бе по-решаваща за Земята от каквото и да е друго събиране в цялата й история? Или че на тази конференция везните клоняха в полза на Сириус и че шансовете да бъдат унищожени мирът, Научният съвет и Земната федерация са изключително големи.

А също, че ги защищаваше само тънкият щит на усилията на Лъки.

Това, което най-много подтискаше Конуей (повече дори от загубата на една война) беше мисълта, че ако излъчените от сириусианците новини са истина и ако конференцията претърпи неуспех въпреки първоначалните намерения на Лъки, Стар ще влезе в историята като най-голям предател на Земята! И само малцина няма да споделят това мнение.