Ракът

II

Стълбището зашумя. Парапетът, монтиран на метални пръчки, трептеше като гонг, сигурно беше хазяйката, която му носеше липов чай. При дълга употреба липовият чай предизвиква възпаление на простатата, но Жак Тежарден не го употребяваше често и без съмнение щеше да избегне операцията. Оставаше й да изкачи още един етаж. Беше хубава дебела жена на тридесет и пет години, чийто мъж, прекарал дълги месеци в Германия военнопленник, след завръщането си си намери работа като поставяч на бодлива тел, защото бе дошъл неговият ред да затваря другите. Денем ограждаше с бодлива тел кравите на село и рядко даваше признаци на живот. Тя отвори вратата, без да почука, и се усмихна широко на Жак. Държеше синя фаянсова кана и купичка и ги постави на нощното шкафче. Наведе се да оправя възглавниците. Полите на пеньоара й зейнаха и Жак долови силен дъх. Премигна, защото миризмата го блъсна в лицето.

— Извинете — каза той, — но…

Не се доизказа, задавян от силна кашлица. Хазяйката разтриваше корема си, защото не го беше разбрала.

— Обикновено — обясни той, за да се извини — нямам нищо против, но сега в главата ми е такава блъсканица от шумове, звукове и миризми…

— Да ви сипя ли чай? — майчински предложи тя.

И заметна полите на пеньоара си, за да му даде да пие, но те отново се разтвориха. Той се засмя така силно, че гърдите му се раздраха. Преви се на две, задави се и дори не усещаше как хазяйката го тупа по гърба, за да спре да кашля.

— Аз съм животно — каза тя, като се тюхкаше, че го е разсмяла. — Трябваше да се сетя, че не ви е до игра.

Хвана му купичката, докато той пиеше на малки глътки липовия чай с дъх на хищник, като същевременно го разбъркваше, за да се разтопи захарта. Глътна два аспирина.

— Благодаря — каза той… — Сега ще се опитам да заспя…

— Ще ви донеса още липов чай — каза хазяйката и сгъна празната купичка и фаянсовата кана на три, за да ги отнесе по-удобно.