Ракът

V

С мъка отхвърли завивките. Пред него лежаха слабите му крака, накъдрени от петдневното бездействие. Умърлушено ги разгледа, опита се да ги изглади с длан, не успя, седна отчаян на ръба на леглото и най-после стана криво-ляво. Накъдрените от влагата крака го бяха скъсили с цели пет сантиметра. Изду гърди и ребрата му изпукаха. Болестта беше оставила следи. Халатът му падаше на дълги унили гънки върху хлътналия задник. Омекналите устни и отеклите пръсти нямаше да му позволят вече да свири, веднага му стана ясно.

Отчаяно се отпусна на стола и обгърна главата си с ръце. Пръстите му машинално опипаха слепоочията и натежалото чело.