Ракът

IV

— Тук са единайсет литра — каза хлебарят.

— Няколко изгубих — извини се Тежарден. — Матракът пропуска по малко.

— Не е чиста — добави хлебарят. — Ако го смятаме десет литра, ще бъде по-правилно.

— Все пак вие ще продадете единайсет литра.

— Естествено — отвърна хлебарят, — но съвестта ще ме гризе. Това влиза в сметката.

— Имам нужда от пари — подхвърли Жак. — От три дни не свиря.

— И аз имам нужда — каза хлебарят. — Поддръжката на кола с двайсет и девет конски сили ми излиза скъпо, да не говорим, че слугите ме разоряват.

— Колко ще ми дадете? — попита Жак.

— За бога! — отвърна хлебарят. — Предлагам ви по три франка на литър и единайсет ги смятаме за десет.

— Добавете нещо — каза Жак. — Това е много малко.

— Добре! — съгласи се хлебарят. — Нека да са трийсет и три франка, но това е последно.

— Давайте! — каза Жак.

Хлебарят извади от портфейла си шест банкноти по седем франка.

— Върнете ми девет франка.

— Имам само десет на цяло — призна Жак.

— Това оправя работата — отвърна хлебарят.

Той прибра парите, вдигна кофата и се отправи към вратата.

— Опитайте се да съберете още — каза той.

— Не — каза Жак. — Вече нямам температура.

— Толкова по-зле — заключи хлебарят и излезе.

Жак отново вдигна ръце към главата си и започна да опипва деформациите. Опита се да поеме черепа си, би искал да разбере точно колко тежи, но трябваше да изчака, докато оздравее напълно, а и шията му пречеше.