Самотно жилище

IX

Групата хора около Франк се състоеше от шест души, между които и познатата ни вече девойка. Другите бяха двама мъже, очевидно и двамата испанци, двама слуги индианци и една индианка. Трудно беше да се каже каква длъжност заемаше по-старият от испанците, побелял, мършав човек с очила. За по-младия също не можеше да се каже нещо определено. Всичко в него показваше, че е джентълмен. Беше облечен с военен мундир. Като протегна ръце и пое изпадналия в безсъзнание ранен, младият испанец беше поразен, когато позна в него стария си приятел.

— Докторе — обърна се той към стареца с очилата, — нима той е умрял? Моля ви се, спасете го.

Но докторът още не можеше да каже нищо определено. Внесоха грижливо болния в къщи и го поставиха на легло. Братът разпита сестра си къде го е намерила и й разказа за своето познанство с него.

През цялата нощ и тримата не се отделиха нито секунда от Франк и се грижеха за него като за свой близък.

Te знаеха името му, но при какви обстоятелства беше ранен той, как е попаднал тук, оставаше за тях тайна.

На другия ден към обяд се чу яростният лай на кучетата и стоящите около болния видяха, че един човек влиза в двора. Това много ги учуди, понеже вече месеци наред жива душа не се бе мяркала близо до тяхното уединено жилище, разположено на стотици километри от която и да е населена точка.

Влезлият странник ги порази с херкулесовото си телосложение.

Девойката веднага съобрази, че това е същият онзи „верен и предан приятел“, за който й говори Франк. Без да каже дума, тя излезе от стаята, приближи се до непознатия, хвана огромната му длан с малката си ръчичка и като се върна заедно с него, заведе го до леглото на болния.

„Спасен от ангел“ — мислеше си Уолтър, — нима не бях прав, когато предполагах, че ангелът е жена!

Уолтър беше във възторг от любезните стопани и когато научи, че Франк е добре познат на младия испанец, от своя страна му разказа всичко, което бе им се случило от момента на нападението върху кервана. Всички го слушаха с голямо внимание и той забеляза, че когато хвалеше храбростта на Франк, очите на „ангела“ сияеха от радост.

По цели дни той и девойката се грижеха за ранения и често долавяше пълния й с любов поглед, отправен към неговия приятел.

Но нямаше време твърде дълго да се замисля върху това; цялото негово внимание, всичките му тайни мисли бяха съсредоточени върху младата и хубава прислужница — индианка. И колкото повече я опознаваше Уолтър, толкова по-често мечтаеше за щастието да стане неин съпруг.