Сексът и градът

11. Мацки бягат от царството на съпругите, за да се отдадат на нощно веселие по монокини

Лоши неща може да се случат на градските жени след гостуване на семейни приятелки с деца в провинцията.

На сутринта, след като Кари, Миранда, Бел и Сара се завърнаха от даруване на булка в Гринидж, зазвъняха телефоните.

Сара си беше счупила глезена, докато карала ролери в четири часа сутринта. Миранда правила секс с някакъв тип в дрешник по време на купон, без да ползват презервативи. Кари беше сторила нещо адски нелепо и беше сигурна, че кратката й връзка с Тузаря е приключила. Никой не знаеше къде е Бел.

Миранда нямала намерение да откача на купона и да прилага, както сама го нарича, номера на Глен Клоуз.

— Исках да се прибера и хубаво да се наспя, а в неделя да стана и да работя.

Това е предимството да не си семейна, да нямаш деца, да си сама. Можеш да работиш в неделя.

Но Сара я накарала да отидат.

— Там може да има полезни контакти — казала.

Като собственичка на компания за връзки с обществеността, тя винаги е нащрек за „връзки“, които може да не са точно делови. Купонът бил на Източна 64-а улица. В нюйоркската къща на някакъв богаташ. Над 30-годишни жени в черни рокли и с практически еднакви на цвят руси коси. От типа жени, които не пропускат купон у богаташ, а водят и приятелките си. Пълно било с такива жени, които си търсят мъж, но го прикриват.

Сара изчезнала в тълпата. Миранда останала сама до бара. Тя има тъмна чуплива коса, била със скриващ ботите клин и биела на очи.

Покрай нея минали две момичета. Миранда — може би се превръща в параноичка — се кълне, че чула едното да казва:

— Това е Миранда Хобс. Голяма кучка е.

А тя отговорила — на глас, но никой да не я чуе:

— Точно така, същинска кучка съм, скъпа, но добре че не съм като теб.

После си спомнила как в края на дългия следобед в провинцията сервирали диетична морковена торта с глазура от диетично крема сирене и миниатюрни сребърни вилички, чиито върхове били толкова остри, че можели да пробият кожата.

Към нея се приближил някакъв мъж. В скъп костюм по поръчка. Е, не бил точно мъж, защото бил към 35-годишен. Но се стараел да изглежда такъв. Чул я да поръчва на бармана двойна водка с тоник и рекъл:

— Май сте жадна, а?

— Не. Всъщност ми се яде пържола. Ясно?

— Ще ви намеря — отвърнал мъжът, както се оказало, с френски акцент.

— Ще те уведомя кога — рекла Миранда и се опитала да се отдалечи. Не искала да има нищо общо с купона. Омръзнало й било да се чувства не на място, но и не й се прибирало, защото й било писнало да е сама, а била и леко пияна.

— Казвам се Ги — представил се мъжът. — Имам галерия на 79-а улица.

Тя въздъхнала.

— Разбира се.

— Вероятно сте чували за нея.

— Виж, Ги… — започнала.

— Да? — енергично се отзовал той.

— Оная ти работа стига ли до задника?

Ги се усмихнал лукаво. Приближил се. Сложил ръка на рамото й.

— Естествено.

— Тогава иди се чукай.

— Искаш ли? — рекъл той и Миранда се запитала дали наистина е толкова глупав, или само така изглежда, понеже е французин.

Ги я сграбчил за ръката и я затеглил нагоре по стълбите. Тя тръгнала, защото решила, че щом е успял да запази самообладание след такава обида, не може да е толкова лош. Стигнали до спалнята на богатия старец. Леглото било застлано с червена копринена кувертюра. Оказало се, че Ги има кокаин. После незнайно защо започнали да се целуват. В спалнята непрекъснато влизали и излизали хора.

По някаква причина отишли в дрешника. Ламперия от стар бор, стелажи за сака и панталони, лавици за кашмирени пуловери и обувки. Миранда погледнала етикетите: „Савил Роу“ — скука! После се обърнала, а Ги бил до нея. Започнали да се целуват. Клинът паднал на пода. Показал се смелчагата.

— Колко беше голям? — попита я Кари по телефона.

— Голям. И френски — отговори Миранда. (Как можа!)

След това Ги рекъл:

— Виж, скъпа, по-добре не казвай на гаджето ми.

И й пуснал език за последен път.

После си изпял всичко: за приятелката, с която ходел от две години и за която бил сгоден — в известен смисъл, но всъщност не знаел дали иска да се оженят, ама като живеела с него, имал ли избор?

Последвал номерът на Глен Клоуз без гумата.

На другия ден Ги изнамерил телефона на Миранда и й се обадил да се видят пак.

— Ето какъв избор имаме — каза тя.

По обяд се обади съпругът на Бел — Нюбърт, и попита Кари дали не я е виждала.

— Ако беше мъртва, щях да знам — отвърна тя.

Ами Сара, която според Миранда отишла да кара ролери в мазето си в четири часа сутринта?! Пияна. 38-годишна. Възрастна жена, която още се правеше на момиченце. Има ли нещо по-непривлекателно? Едва ли.

А какво й остава? Сара е на 38 години, не е омъжена и би искала да е с някого. Но мъжете, както вече знаете, предпочитат младостта. Дори онези жени в Кънектикът — сега по-възрастни от нея — са били по-млади, когато са се омъжили. Тя може да няма друг избор. Затова кара ролери с 25-годишен младеж в мазето си. Вместо да правят секс. Той иска, но Сара се бои, че тялото й ще му се стори повехнало.

— О, здравееееей! — казва, когато Кари й се обажда следобед. Лежи на дивана в миниатюрния си, но идеален едностаен апартамент в небостъргач западно от Второ авеню.

— Добрееее съм! Представяш ли си! — тонът й е неестествено приповдигнат. — Само едно счупено глезенче. Докторът в спешното беше толкова готин! А Люк не се отдели от мен.

— Люк ли?

— Всъщност Лукас. Сладурчето ми. Моето приятелче — изхихика. Ужасен звук!

— Откъде взе ролерите?

— О, той беше дошъл с тях. На купона. Не е ли сладък?

Ще й свалят гипса след шест седмици. Междувременно ще трябва да куцука и да управлява компанията си, доколкото може. Няма осигуровка за болест. Фирмата й едва крета.

По-хубаво ли щеше да е, ако беше омъжена и живееше в предградията? Или по-лошо?

Кой може да каже…

Бел се обажда от хотел „Карлайл“. Говори за някакъв откачен футболист от „Маями долфинс“. Във „Фредерикс“. После — за съпруга си Нюбърт и за сос за спагети.

— Правя чудесни спагети — казва. — Аз съм страхотна съпруга.

Кари се съгласява.

След като се прибрала от Кънектикът, Бел се скарала с Нюбърт. Избягала от къщи и отишла във „Фредерикс“, нощния клуб. Там бил и футболистът. Непрекъснато й повтарял, че мъжът й не я обича достатъчно.

— Обича ме. Ти не разбираш — отвърнала Бел.

— Аз бих те обичал повече — настоял футболистът. Тя се засмяла, пак избягала и си взела апартамент в „Карлайл“. Казва:

— Сервират ми коктейли. В момента.

Смята, че Нюбърт може да е разстроен, защото току-що е предал романа си. Смята, че Нюбърт може да е разстроен, защото тя не иска деца. Не и преди да издадат романа му. Когато забременее, край с всичко! Затова по-добре да се позабавлява сега.

След като се върна от Кънектикът и се обади по телефона на новото си гадже Тузаря, Кари отиде в „Бауъри“. Там била Саманта Джоунс, 40-годишната кинопродуцентка. Най-добрата й приятелка. Понякога.

На масата й се мъдрел Баркли, 25-годишният обещаващ художник и моделоман.

— Би ми било приятно, ако някой път наминеш към нас — казал той, отмятайки русата си коса от очите.

Саманта пушела кубинска пура. Дръпнала си и издухала гъстия дим в лицето му.

— Не се съмнявам. Но кое те кара да мислиш, че ще харесам картинките ти?

— Не е нужно — отвърнал той. — Достатъчно е да харесаш мен.

Саманта се ухилила злобно.

— Не се занимавам с мъже под 35 години. Не са достатъчно опитни за моя вкус.

— Пробвай — предложил Баркли. — Или поне черпи едно.

— Тръгваме — отвърнала тя. — Трябва да си потърсим друго свърталище.

Намерили. „Бейби дол“. Стриптийз бар в Трибека. Не успели да се отърват от Баркли, така че го взели със себе си. Не било зле да са с мъж в монокини бар. А и той пушел. Пушили в таксито, а като слезли пред „Бейби дол“, Сам хванала Кари за ръката (почти никога не прави така) и рекла:

— Искам да ми разкажеш за Тузаря. Не съм сигурна, че е за теб.

Кари трябвало да си помисли дали има желание да отговори, защото все така ставало. Тъкмо намирала щастието с някой мъж, когато се появявала Сам и й внушавала тези съмнения, сякаш забивала лост между две дъски.

Кари отвърнала:

— Не знам. Май съм луда по него.

Сам рекла:

— Но той разбира ли колко си страхотна? Знае ли какво високо мнение имам за теб?

Кари си помислила: „Една вечер със Сам ще направим тройка с някой мъж, но няма да е тази.“

Дошла барманката и казала:

— Хубаво е пак да видя жени тук.

И започнала да им налива безплатни питиета. Това винаги било проблем. После Баркли се опитал да поведе спор. Че всъщност искал да е режисьор и след като всички художници в крайна сметка се занимавали с това, защо да не пропуснел скучната фаза на рисуването и да не се заемел с режисура?

На естрадата танцували две момичета. Приличали на зрели жени и не били много хубави — с малки увиснали гърди и големи задници. Баркли вече крещял:

— Аз съм по-добър от Дейвид Салей39! Аз съм шибан гений!

— Така ли! И кой го казва? — изкрещяла и Сам.

— Всички сме шибани гении — рекла Кари. И отишла до тоалетната.

За да стигнеш до нея, промушваш се между двете естради, а после слизаш надолу. Сивата дървена врата не се затваря добре, а някои плочки са счупени. Кари си мислела за Гринидж. За брак. За деца.

— Не съм готова — казала си.

Върнала се на масата, съблякла се, качила се на сцената и затанцувала. Саманта я гледала и се смеела, но когато дошла барманката и учтиво помолила Кари да слезе, на Сам вече не й било до смях.

На другата сутрин Тузаря й се обадил в осем. Щял да играе голф. Бил напрегнат.

— Кога се прибра? — попитал. — Какво прави?

— Почти нищо — отговорила Кари. — Ходих в „Бауъри“. И на едно ново място — „Бейби дол“.

— Така ли? И какво стана там?

— Пих твърде много — засмяла се тя.

— Друго няма ли да ми кажеш?

— Няма какво — отвърнала Кари с бебешкия глас, с който му говорела, когато искала да го успокои. — А ти?

— Сутринта ми се обадиха — рекъл Тузаря. — Казаха, че са те видели да танцуваш по монокини в „Бейби дол“.

— О! Така ли? — отговорила тя. — И откъде са сигурни, че съм била аз?

— Сигурни са.

— Сърдиш ли се?

— Защо не ми каза? — попитал той.

— Сърдиш ли се?

— Сърдя се, че не ми каза. Как да имаме връзка, като не си откровена!

— Откъде да знам, че мога да ти се доверя? — попитала Кари.

— Можеш — рекъл Тузаря. — На мен можеш да имаш доверие.

И затворил.

Тя извадила снимките от Ямайка (колко щастливи изглеждали, току-що открили се един друг) и изрязала тези, на които пушел пурата си. Замислила се колко хубаво било да спиш с него, как се гушвала до гърба му.

Идело й да залепи снимките на амбалажна хартия, отгоре да напише „Портрет на Тузаря с неизменната му пура“, а отдолу — „Липсваш ми“, с много целувки.

Дълго време ги гледала. И не направила нищо.